Каква е кръвната Ви група?

В последната ми анкета участваха над 1000 души.

 

Оказа се, че 37% не знаят каква е кръвната им група. Едва 10% от тях обаче не се интересуват от нея, т.е. 9 от 10 души биха искали да научат кръвната си група. Моя милост също попада сред тези хора. Ето един чудесен пост как да си направите кръвен тест сами.

 

При останалите запитани разпределението е следното:

 

Група 0 – 36%, група А – 34%, група В – 17% и група АВ – 13%.

Интересно е да сравним това с други държави.
Използвах тази статия в Wikipedia, за да направя една сравнителна графика на кръвните групи по света:
Резултатите са интересни:
  • Хората с антиген А в кръвта си са много повече от тези с антиген В;
  • Нулева група (с малка преднина пред А) е най-често срещана;
  • Северна Америка, Австралия и Океания са с почти еднакъв профил на кръвта;
  • Най-много хора с отрицателен Rh фактор има в Югоизточна Европа;
  • В Източна Европа има и повече хора с антиген В спрямо Западна Европа;
  • В Азия хора с отрицателен Rh фактор почти не се срещат;
  • Антиген В е най-популярен в Азия, почти колкото и антиген А.

Истински съжалявам, че нямам данни от страни в Африка и Южна Америка, това би ми помогнало да направя още повече и по-интересни изводи… Но и това е добро начало, нали?

А като стана дума за кръв, няма как да не ви призова за нещо, което и аз смятам да направя в близко бъдеще – кръводаряване.

15 мнения за “Каква е кръвната Ви група?”

  1. Като каза кръводаряване – това е най-лесният начин да разбереш кръвната си група. И евентуално – други актуални и вълнуващи неща, като напр. HIV-статус 😉
    Ще излезе интересна анкета, ако попиташ „Кое ви спира да дарите кръв?“ (няма голям смисъл от „Дарявате ли кръв?“, там отговорът е ясен.)

  2. Много хубав коментар, 3.14f. Аз обаче имам друга информация за кръводаряването – даряваш кръв и си тръгваш. Едва след това я изследват дали е заразена, от коя група е и т.н., но ти не получаваш повече информация за кръвта си. Ако някой, който е дарявал кръв, каже противното, ще пусна такава анкета… Може и възможните отговори да кажете в този случай 🙂

  3. Пътно- транспортните произшествия са толкова чести в тази страна, че всеки, ама абсолютно всеки трябва да си знае кръвната група.

    Нещо повече- ние всички, досущ като есесовците, трябва да си татуираме на видно място кръвната група.

  4. Привет, преди около година дарявах кръв във Физическия фаскултет на СУ(имаше кампания сред студентите). Наистина първо даваш кръв и след това тя се изследва, обаче на банката с кръвтати лепват едно стикерче със някво ид и ти го казват и на теб и след месец може да видиш резултатите от тестовете в интернет – та в моя случай дават инфо.

    А ако ще пускаш анкета „Кое ви спира..“ може да добавиш опция „страх от лоша хигиена или заразяване в пунктовете за даряване на кръв“ или в тоя дух. Мисля че доста хора се притесняват от подобни неща.

  5. Кръвната група се проверява на място – вземат ти кръв от пръста. Можеш да попиташ в момента. Другите изследвания ги правят по-късно, но ако има проблеми, те търсят. (Първото е от собствен опит, второто – по инфо от лаборантките).
    Колкото до лошата хигиена… мисля, че е по-скоро удобно, но невярно извинение за хората, които ги е страх или не им пука, или не знам какво. Системите за вземане на кръв са еднократни и няма никаква разлика с вземането на кръв от вена за изследвания. Освен количеството и дебелината на иглата :]

  6. И аз дарявах кръв за майката на една колежка. Наистина не казват веднага дали има проблем, но след около 10 дена може да се провери. Освен хуманитарните причини, мога да предложа и чисто естетически да се дарява кръв. След около два месеца кожата и тена стават чудесни. Но не трябва да се дарява повече от 1 път в годината, поне така ми казаха докторите.

  7. Нека да има и опция „Изпитвам панически ужас от идеята някой да ми продупчи кожата без това да е очевидно с цел да ми спаси живота и реакциите ми при подобни действия са непредвидими“. Бих понесъл болка, за да помогна, но защо трябва да има нужда да ми тикат железа в тялото? Даже сега докато пиша това съм изтръпнал. 🙁

  8. Току-що се връщам от Центъра по кръводаряване. Малко практически указания. Отидете преди 11 или след 13 часа. Между 12 и 13 почиват и ще ви върнат.
    Относно хигиена – всичко е на ниво. Персоналът е много приветлив, черпят те кафенце, усмихнати и мили са.
    Попълваш формуляр със стандартните въпроси – дали си боледувал от нещо и т.н., включително декларация. Личната карта навсякъде се показва – по-добре изобщо не я прибирайте:)
    Първо ви мерят кръвното и ако е нормално преминавате към следващата фаза – определяне на кръвната група. След това се пристъпва и към самото кръводаряване. Не боли изобщо, помпате 15-тина минутки, докато не ви източат 450 мл. кръв и готово!
    Забавното е, че почти никой не дава „безвъзмездно“ кръв. Ако сте един от малкото благородни души (нескромно – като мен), ви подаряват разни лакомства (все едно сте в детската градина по Коледа) и ви дават служебна бележка за ползване на полагащите ви се 2 дни платен отпуск. Това е:)))
    Тъй като във формуляра се попълват телефонни номера и адрес, винаги могат да ви се обадят, ако са открили проблем при последващите изследвания.
    Лично аз препоръчвам. Смятам, че е добро дело и помага на хората. А и никой не е застрахован, че няма да му се наложи да ползва нечия кръв:)

  9. В някои пунктове питат дали искаш резултати от изследванията. Тези за болести трябва да си ги вземеш после лично (конфиденциална информация се води, не би трябвало да я казват по телефона дори).
    Колкото до часа, било по-добре да се ходи сутрин, и след едно добро хапване и пийване, ясно защо. И под 50 килограма живо тегло директно връщат.
    Иглата не се усеща и ако не я гледаш, изобщо няма да разбереш за нея. А и кръвната група е добре да се провери, аз ходих няколко години със сгрешена в документите — могат да те доубият в линейката ако стане нещо.

  10. Според закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (Обн. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г.)
    ( http://www.bda.bg/kravni/zakon_za_kravta.pdf ) (от сайта на ИАЛ – http://www.bda.bg/?p=8 )
    чл. 14 (4) – донорът има право да получи информация за здравословното си състояние, установено при задължителния предварителен медицински преглед, извършен от лекар и под негов контрол, както и за резултатите от извършените лабораторни изследвания.

  11. А и да допълня (в последно време ми върви да чета всевъзможни закони…)

    Същия закон, член 50 – Който не предостави информацията от член 14, алинея 4, се наказва с глоба 50 лева, а при повторно нарушение – с глоба 100 лева.

    Макар че в чл 14(4) достатъчно ясно е уточнено, че щом донора има право на тази информация, то съответния орган няма правото да му я откаже. Все пак, в член 50 се уточнява, че при отказ за предоставяне на тази информация следват административни мерки…

  12. Едва ли има човек, който до пълнолетието си да не е минал през някакво болнично заведение, ако ще само и за профилактичен преглед.

    Като мед. сестра смятам, че кръвната група трябва да бъде отразена в личната карта, а в шофьорската книжка- задължително.

    Надявам се новите лични карти да съдържат тези данни,

    Силви, от цитираният закон не става ясно кой орган налага глобите на нарушителите,т.е. на отказалите да дадат информация?

  13. roujkabg, според цитирания закон:

    „Чл.57. (1) Нарушенията по чл.50, 51 и 53 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица от районния център по здравеопазване, определени от директора.
    (2) Наказателните постановления се издават от директора на районния център по здравеопазване.“

  14. ami…dori nz kakvo da spodelq… no vse pak misleh, 4e 6te ima ne6to savsem drugo, tai kato az naistina ne znam moqta kravna grupa:)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *