Давид и Голиат

Логично и естествено, обичам да си паркирам колата пред офиса. Така ми е пред очите по цял ден и се чувствам по-спокоен за нея. В близост до нашия офис обаче има строеж и днес в тясната уличка между двете сгради бавно се промъкна огромен 100-тонен самоходен кран, който изглежда горе-долу така:

Само едното колело на това животно е голямо колкото цялата Корса, но великанът спря пред колата… Явно шофьорът искаше да паркира на нейното място…

Показвам се през прозореца и виквам:

– Ако колата ви пречи, да сляза да я преместя?

– А, няма нужда! Аз мога и сам… –

Така си е!!! Това чудовище спокойно може и да мине през нея, сякаш е лека неравност по пътя.

Ама си я преместих сам.

Шофьорът на огромния кран между другото е рядко любезен и лъчезарен представител за вида си.

Скайшафт

Летя… И откривам, че над облаците има един нов свят… Няма да намерите карта на този свят, нито глобус – релефът му се променя твърде бързо. И все пак, с малко повече въображение човек открива, че небето също си има релеф – небесен ландшафт.
Само по пътя си от Англия до България видях равнини…

…планини…

…реки…

… и острови:

Какво ли е ако летиш нагъбен?!