Warning: sizeof(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 824
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 831
Гледам, че Еленко е пуснал подобна рубрика, в която има кисело мляко, плакати, фолк-дискотеки, та чак и модно-контейнерни, ежедневни градски пейзажи, предимно в София… Реших да допринеса и аз с една английска снимка – почти всички къщи в Саутпорт са двуфамилни и изглеждат така:
Абе имам чувството, че да живееш в такава къща е доста подтискащо. Всичко е огледално…. сякаш и хората от другата страна са огледални копия……
размисли…..
Живея в подобна къща и не ми е никак зле, защото съседките ни са 2 печени латвийки 🙂 Но иначе може и да си прав донякъде…
Е, щом става въпрос за печени мадами…. особено и ако са загорели 😛
Ха! Тази къща ужасно ми заприлича на тези шоколади дето са наполовина бял, наполовина кафяв. Супер! Фигурката може да се патентова (предполагам)и да стане като запазена марка на жителите. „Добре дошли в Саутпорт! Опитайте нашата запазена марка блек енд уайт къщурки!“
И в Улвърхямптън са такива навсякъде – клонирани тесни къщурки с тесни стаи и ниски тавани. Потискащи са…
Изглеждат доста по-добре от нашите панелки, не мислиш ли?
Задавах си този въпрос като бях там, и тогава ми се стори, че блоковете всъщност не са чак толкова ужасно нещо. И тези залепени редици от еднакви(!) къщи уеднаквяват хората и им обезличават градовете, ако това е основната критика към блоковете. Никакво въображение… Сред тях се чувствах като в огромно село… Кооперациите при нас са много по-красиви. 🙂
Още плюсове за блоковете – по принцип апартаментите май са по-големи и с по-високи тавани, а от 3-ти етаж нагоре понякога има хубава гледка. 🙂
Но определено в каквато и да е еднофамилна къща е яко, че можеш да си думкаш и скачаш спокойно… 🙂