После поглеждаш към звуковия извод…
… и започваш да се чудиш кой болен мозък слага руска лампа от стар телевизор в съвременно дъно…
На всичкото отгоре, при включване на компютъра, типично по азиатски манталитет около лампата светват весели светодиоди, които й придават вид на летящата чиния от филма „Полицаят и извънземните“.
А сега се дръжте – напрежението към лампата се трансформира към 220250 V (за което е нужен трансформатор, заемащ голяма част от дъното), което вече тотално ме втрещи… Кой нормален човек ще направи подобен предусилвател краен усилвател? И защо?
Оказва се обаче, че има причина! Аудиоманиаците веднага ще ви кажат: звукът от вакуумната лампа е много по-богат от този, произведен чрез транзистори. Особено подходящ е за слушане на джаз и класическа музика. Всъщност, това дъно е било едно от най-скъпите за времето си модели и е направено именно за ценители на качествения звук, готови да платят малко повече, за да слушат истински добре музиката си. И определено има разлика, да ви кажа!
За 3D-звукови ефекти при различни игри и тем подобни обаче ламповият предусилвател тотално губи по точки…
Интересното в крайна сметка е, че не винаги по-старите технологии са по-лоши. И веднага се сещам за факта, че на грамофонните плочи звукът се записва много по-качествено и пълно, отколкото на CD… Единственият проблем е да се преодолее досадното пращене при триенето на игличката в плочата… ABS спирачките при автомобилите също в много случаи дават по-лоши резултати от обикновените спирачки. Старите сръбски радарни системи откриха без проблем американските самолети, оборудвани с „невидимата“ Stealth-технология, за разлика от ултрамодерната техника на много други държави. Дори уискито е по-добро, когато е старо!
Тъй че наздраве и… замислете се следващия път, преди да изхвърлите поредната отживелица… Понякога „всяко ново е добре запомнено старо“ 🙂
P.S. Специални благодарности на гл. ас. Румен Русев от Русенски университет, който ми показа въпросното дъно, както и за корекциите в поста.
Аз лично бих си взел такова! Какъв му е модела?
А има ли вариант който не се святка толкова?!? Вакуумна лампа ще толерирам, 100 светодиода мислещи се като осветление не!
Имам идея! Ако мога да си взема дъно с оптичен изход мога да имам предусилвател на по-добро място: звуковата ми система!
Не знам ти с какво образование си, но това го знае всеки студент 1-ви курс в електронни специалности от произволен Технически университет. При лампите няма шум за разлика от транзисторите. Между другото наистина в Русия се намира най-големия завод за производство на лампи, сега е собственост на американец и държи около 30% от световния пазар.
Камен, моделът е AOpen AX4B-533 Tube, както пише в самия пост.
Димитър, образованието ми е свързано много повече със софтуера, отколкото с хардуера и съм доста далеч от електрониката… И все пак имам силни съмнения, че ВСЕКИ първокурсник от електронните специалности във ВСЕКИ технически университет знае за този факт…
Пращенето от плочите в огромна степен се маха с:
1. Използване на хубав грамофон
2. Почистване на плочите – най-добре измиване с разтвор 50% дестилирана вода, 50% етилов спирт и няколко капки препарат за миене на съдове. След това се подсушава внимателно с нещо, което не отделя власинки ( стара кърпа за ръце върши чудесна работа ) и voila.
Горните технологии са тествани лично при МР3-сването на над 100 плочи;)
@Петър – така е – ако не го знаеш този факт няма как да минеш по-нататък. Аз съм учил изислителна техника във ВМЕИ София и имахме предмет в 1-ви курс ЕПП – Електронни полупроводникови прибори.
Апропо – това се учеше и в 10-ти клас по физика.
Камен като малък май е имал среща от (поне) първи тип с извънземни, и за това и до ден днешен го е страх от лампички и светлинки. Дори лапмпите които избира внимава да не светят!
Недай си Боже да се здобие с нещо дето свети!!! 😀
Специално за качеството на CD-то и грамофона, ще кажа само едно:
– DVD-Audio:
Full surround at 96kHz sampling rate.
Stereo at 192kHz sampling rate.
Мисля, че бих предпочел цифровия запис. 🙂
И забравих да добавя – 24 бита за всеки sample, което ще доведе до динамичен обхват от приблизително 144dB. Не мисля, че ще можеш да различиш грамофон от това. Да не говорим, че грамофона няма surround sound…
Говорим за разликата между аналогов и дигитален запис. Ако ще терабайтов хард сложи, аналоговият запис пак ще е по-точен от всеки дигитализиран (естествено, нашите уши не могат да усетят разликата). А за surround ще ти трябват просто няколко грамофона, които свирят едновременно 🙂
Хехе – котка по гръб не пада. 😉
Приемам.
Всъщност тези звукови карти още си се произвеждат, като това са едни от най-високите класове и наистина се радват на доста голям интерес от страна на меломаните с повече джобни.
А не се очудвайте, че старите аналогови устройства са по-добри. 1 – правилото си е правило – по-простото и по-надеждно, а и цифровизацията от колко време я тестваме – 10-12 годинки максимум…
Леле,леле…
Проблема на транзисторните усилватели не е шума, както някой писа, а нелинейните изкривявания. Ламповите усилватели са с много ниски нелинейни изкривявания (аз обаче на слух не мога да ги различа, а се съмнявам някой изобщо да може). Има поне няколко начина транзисторните усилватели да се „линеализират“, и съответно използването на лампи е голяма глупост. Явно е някакъв маркетингов трик за събиане на пари от твърдоглави меломани 🙂
@ss7
Бе има разлика в звука който дават едните и другите. Не знам, дали е само проблемът в изкривяванията.
Хората със особено добър музикален слух (аз не съм от тях де) ги различават и без да разбират от технология и да се интересуват, кое е с лампи и кое не е.
Иначе дъна с лампов усилвател от няколко години поне има.
ПП.
А може пък за да се „линеализират“ транзисторните усилватели да е по-сложно, отколкото да се сложи лампов – все пак мястото на дъното е ограничено – не е като да имаш цял сандък на разположение само за усилвателя.
Красота…
Леле, леле, ss7, Димитър не е казал нещо грешно. Лампата вади наистина по-чист звук, защото това е емисия на електрони от катода през вакуума, докато при транзистовите има повече шум от PN прехода. Разбира се, по-малко е при полевите и MOS транзистори. Отговорът е логичен, след като проследиш структура и принципа на работа, „виждайки“ какво става вътре…
Маркетингов трик или не, факт е, че от няколо години насам ламповите усилватели преживяват ренесанс. А и позиционирани в горния ценови клас, те едва ли са за „тдвърдоглавци“.
Между другото, surround-ът също до голяма степен е марктингов трик. Една успешна комбинация от стереоусилвател, 2 колони, добра акустика на помощението и правилно позициониране на говорителите върши чудеса и може да накара всеки да забрави за 3, 4, 5 и повече канали. По-малко е повече. Винаги.
Колкото до аналогов или цифров запис – всичко е въпрос на претенции, „добри уши“ и донякъде компромис.
Боримечка, мерси за тази ценна информация! Все съм се чудел как аудиофилите си решават проблема с вечното превключване между компютър и другите свирещи устройства.
Поздрави!
Отлежалата гроздова ракия, също не е за подценяване.
Такова дъно от къде може да се намери, или да се конвертира друго да бъде с лампов усилвател.
По темата нищо конкретно не се споменава за самият усилвател, освен напрежение и, че лампата била руска от телевизор.
Поздрави