Кратък Хамлетов размисъл…


Warning: sizeof(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 824

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 831

Стоеше на ръба на пропастта… Знаеше, че няма как да я прескочи с два малки скока… Затова се върна!
Винаги когато се изправеше пред трудност, се връщаше…. Спомени от детството, от ученическите години… Първата играчка, първата шестица в училище, първата целувка, първото сбиване… и естествено, първото „първо място“.
Всички те носеха малко тъга, много топли моменти, вкус на палачинки с домашен мед и изпоцапани от игра дрехи… Дългите вечери пред блока, плюшените играчки, топлата печка вкъщи и дори плюшената играчка в леглото… Понякога всички тези неща липсваха ужасно и точно сега можеше да го усети с всяка фибра на тялото си… Нямаше нужда да чисти спомените от съзнанието си… Именно миналото даваше сила. Именно спомените топлеха!
Извърна се рязко, побегна с всичка сила и преди да осъзнае направи скок…
Понякога трябва да се върнем много назад, за да се засилим добре, не мислите ли?

P.S. Моливчето също е едно завръщане към първите ми опити за графичен дизайн, когато бях ученик.