Ах, да. Класическия подход към женското сърце – бъди жалък и безащитен. Работи всеки път 🙂
„Е, почти всеки…“, както се казваше в една реклама… Всъщност, доста неща в този SMS ме карат да се замисля… Иначе, предпочитам си да съм силен и беззащитен… Ама много трудно се постига!
Силен и беззащитен? Това пък какво трябва да значи? Асансьор? Строителен кран?
А може би мисъл? Или алкохол? Или аромат? Или кафе? А какво е да си „жалък и беззащитен“?
Много е любовен SMS-а, наистина 🙂
Особено „децата от Могилино“ е супер романтично и възбуждащо.
Става и за сваляне на мацки. Вместо „айде да се чукаме“ – „айде да чукнем SMS за децата от Могилино“.
Радвам се, че публикува този коментар, cx! Всъщност, хрумката просто ми „хрумна“, не мисля, че бих пратил подобен SMS. Идеята ми е, че… 1. Това ако не готин, то поне е необичаен начин да накараш приятелката си да се замисли и да помогнеш на децата в Могилино. 2. Тъпото е, че експлоатираш темата за лични облаги и това вече не е никак благородно… Но като се замислиш, медиите правят същото (в предаванията за Могилино, има реклами, нали?) А и темата трябва да се експлоатира… Защо не? Надпис в кръчмата: поръчай си малка бира вместо голяма и с разликата прати SMS на 1021! Надпис в автобуса: намери билетче на седалката и пътуваш безплатно?Дари „печалбата“ с SMS на 1021. Надпис пред (подозирам, че няма да се навият да е „във“) сладкарницата: торта с над 1021 калории? По-добре прати SMS на 1021 и остани с тънка талия! и т. н., и т. н. в крайна сметка си мисля, че дарението е по-важно… Колкото до мацката: мисля си, че имаш един и същ шанс с нея и със, и без SMS за децата в Могилино. Нали, kajimidatikaja?
Не мисля че е експлоатиране на темата. По скоро е нещо от рода на подсещане за децата.. сигурна съм че децата в Могилино нямат нищо против да разберат че си си питал приятелката да излезе с тебе в същия SMS с който си им и направил дарение, или че си си купил малка бира вместо голяма (сигурен ли си че не е обратното: голяма бира вместо малка?!) със целта да напавиш дарение.
Мисля че SMS-а ще стопи сърцето на всяко момиче и дори да не ти спечели нейната прошка, ще ти спечели поне шанс да си поискаш такава.
Не е експлоатиране на темата, просто е доста неподходящо. Ама много. Първо освен в Могилино, съм сигурен, че има и други подобни домове – ама те не са „прочути“.
А къде се връзка такъв дом с твоята липса на секс? Милосърдието се чете различно явно. Извинявай, просто това се казва една грешна идея.
In Loving Tribute to A Brilliant & Talented Man: April 04, 1979 – January 22, 2008
It is with great mourning and devastation that I post the heart-wrenching news that most of you already know by now. Yesterday, January 22nd, 2008, Heath passed away at his Soho apartment in New York. He was 28. Because it’s so important to remember him with dignity and respect, I feel it’s necessary to ensure his family, friends, and fans are not hurt by inaccurate media speculation that does not include facts. Heath was loved and admired by many, and quietly touched lives in ways that most of you will never know. I cannot begin to express my sadness and sense of loss.
Този смс не е нито възползване от темата, нито е издаване на беззащитност, нито на слабост. Той е просто готин. 🙂 Уважаваш жената – би й се обадил, не се опитваш да минеш само с смс. Четкаш жената – би я уговарял 15 минути и тя пак би ти отказала (2 четки). Проявяваш оригиналност – може да е неподходяща оригиналност с Могилино, ама си е 24 карата оригиналност, а жените това ги впечатлява. Особено интелигентните. Пред някоя, която не знае, че черното се загрява повече на слънцето, отколкото бялото, номерът няма да мине изобщо. Поставяш жената пред свършен факт – изключителен подход. Спасяваш я от притесненията, колебанията, чуденията и мисленията дали хубавият й панталон е изпран и изсъхнал. И си удвояваш шанса да се срещнеш с нея. Не й позволяваш да ти отговори – тя ще дойде, за да ти отговори. Предизвикваш я. Все едно да й кажеш, че не би посмяла да си махне сутиена на жълтите павета и да седиш да се наслаждаваш на формите й. Не седиш да й се молиш – точно обратното. В смс-а има демонстрация на сила, а не на слабост. Демонстрация на непукизъм има. Има и още добри страни. 😉 Бих го ползвал.
Да, и аз мисля, че няма слабост, а сила, и не е никак зле, че покрай личния интерес се заявява и някаква личностна позиция. Мнооого вярно обаче, че не при всяка жена ще върши работа. А иначе, Pierrot, ти си абсолютно прав, че има толкова и толкова други, не така популярни места, за които с подобни кампании (концерта имам прдвд) ни карат да забравим.
А комбинацията „сила+беззащитност“ е съвсем възможна. Всички я имаме, и то не по полов признак. Agree:)?
абсолютно:) просто илюстрирах. Самото съобщения ми звучи…неправилно. А за тези кампании-….направо ми се гади.
На мен пък ми звучи един вид:“Разбира се, че искам да изляза с теб, но мисля, че в сегашния момент е по-важно да изпратим смс за децата от Могилино и да си спестим 15-минутния разговор, защото явно има по-смислени неща от това. И все пак чакам те еди къде си и еди кога си (смиг)“ лична пререфраза… Харесва ми идеята. Готино е. Пък и в крайна сметка, щом сърцераздирателните клипчета за сираците не помагат, трябва да се изпробват някакви по-вървежни варианти. Нещо като реклама на благотворителността: Важно е да си готин, но ще си готин, ако пратиш едно смс-че за децата… Жалко е, че се налага да се прави реклама на това, но така или иначе някой трябва да помогне. Пък дано да се поосъзнаем. Аз не мисля, че в едно здраво общество е необходимо да правят шоу-програма, за да правят пиар на кампания за събиране на средства на увредени деца – сираци, каквито не би трябвало да има. Би трябвало родителите им да имат мотивацията да се грижат за тях. Това, че любовта към децата им явно не е достатъчна, пак не е толкова важно. Важно е все пак да се погрижим! Жалко е, наистина, че направиха нещата да изглеждат така, че все едно в Могилино е единственият такъв дом. Още по-тъжно е, че като че ли поводът беше филмчето на една британка за децата там. В крайна сметка такива деца има навсякъде – и в Могилино, и в София, Варна, в Долно Абланово, ако щете, че и в Русе(и там между другото нещата не изглеждат по-добре). Та някой трябва да се погрижи…всички ние, надявам се.
А, моля-моля, в Русе изглеждат доста по-добре! Ако не вярваш, мога да ти уредя визита – родителите ми се занимават с това! Иначе, пратих SMS отдавна…
Нямах предвид дома и грижите, а самите деца. Много хора се стреснаха от клипчето от Могилино, а деца с подобни увреждания има навсякъде. А що се отнася до Димитър Басарбовски, там като отношение нищо лошо не мога да кажа, обаче пак не изглежда да има достатъчно средства. Баща ти е страхотен човек. Влязох с мисълта да напиша, че ти сигурно също си добър човек, щом имаш такива родители.
Да, де, ама то къде пък има пари? Учителите ли получават достатъчно? Лекарите ли? Полицаите ли? Кой? Както казва баща ми – с пари всеки може. Трудното е да направиш нещата без пари… Поздрави 🙂
Бих се съгласила на такава молба 🙂
Ах, да. Класическия подход към женското сърце – бъди жалък и безащитен. Работи всеки път 🙂
„Е, почти всеки…“, както се казваше в една реклама… Всъщност, доста неща в този SMS ме карат да се замисля…
Иначе, предпочитам си да съм силен и беззащитен… Ама много трудно се постига!
Силен и беззащитен? Това пък какво трябва да значи? Асансьор? Строителен кран?
А може би мисъл? Или алкохол? Или аромат? Или кафе? А какво е да си „жалък и беззащитен“?
Много е любовен SMS-а, наистина 🙂
Особено „децата от Могилино“ е супер романтично и възбуждащо.
Става и за сваляне на мацки. Вместо „айде да се чукаме“ – „айде да чукнем SMS за децата от Могилино“.
Радвам се, че публикува този коментар, cx! Всъщност, хрумката просто ми „хрумна“, не мисля, че бих пратил подобен SMS. Идеята ми е, че…
1. Това ако не готин, то поне е необичаен начин да накараш приятелката си да се замисли и да помогнеш на децата в Могилино.
2. Тъпото е, че експлоатираш темата за лични облаги и това вече не е никак благородно… Но като се замислиш, медиите правят същото (в предаванията за Могилино, има реклами, нали?)
А и темата трябва да се експлоатира… Защо не?
Надпис в кръчмата: поръчай си малка бира вместо голяма и с разликата прати SMS на 1021!
Надпис в автобуса: намери билетче на седалката и пътуваш безплатно?Дари „печалбата“ с SMS на 1021.
Надпис пред (подозирам, че няма да се навият да е „във“) сладкарницата: торта с над 1021 калории? По-добре прати SMS на 1021 и остани с тънка талия!
и т. н., и т. н.
в крайна сметка си мисля, че дарението е по-важно…
Колкото до мацката: мисля си, че имаш един и същ шанс с нея и със, и без SMS за децата в Могилино. Нали, kajimidatikaja?
Не мисля че е експлоатиране на темата. По скоро е нещо от рода на подсещане за децата.. сигурна съм че децата в Могилино нямат нищо против да разберат че си си питал приятелката да излезе с тебе в същия SMS с който си им и направил дарение, или че си си купил малка бира вместо голяма (сигурен ли си че не е обратното: голяма бира вместо малка?!) със целта да напавиш дарение.
Мисля че SMS-а ще стопи сърцето на всяко момиче и дори да не ти спечели нейната прошка, ще ти спечели поне шанс да си поискаш такава.
Не е експлоатиране на темата, просто е доста неподходящо. Ама много. Първо освен в Могилино, съм сигурен, че има и други подобни домове – ама те не са „прочути“.
А къде се връзка такъв дом с твоята липса на секс? Милосърдието се чете различно явно.
Извинявай, просто това се казва една грешна идея.
In Loving Tribute to A Brilliant & Talented Man: April 04, 1979 – January 22, 2008
It is with great mourning and devastation that I post the heart-wrenching news that most of you already know by now. Yesterday, January 22nd, 2008, Heath passed away at his Soho apartment in New York. He was 28. Because it’s so important to remember him with dignity and respect, I feel it’s necessary to ensure his family, friends, and fans are not hurt by inaccurate media speculation that does not include facts.
Heath was loved and admired by many, and quietly touched lives in ways that most of you will never know. I cannot begin to express my sadness and sense of loss.
Този смс не е нито възползване от темата, нито е издаване на беззащитност, нито на слабост. Той е просто готин. 🙂
Уважаваш жената – би й се обадил, не се опитваш да минеш само с смс.
Четкаш жената – би я уговарял 15 минути и тя пак би ти отказала (2 четки).
Проявяваш оригиналност – може да е неподходяща оригиналност с Могилино, ама си е 24 карата оригиналност, а жените това ги впечатлява. Особено интелигентните. Пред някоя, която не знае, че черното се загрява повече на слънцето, отколкото бялото, номерът няма да мине изобщо.
Поставяш жената пред свършен факт – изключителен подход. Спасяваш я от притесненията, колебанията, чуденията и мисленията дали хубавият й панталон е изпран и изсъхнал. И си удвояваш шанса да се срещнеш с нея.
Не й позволяваш да ти отговори – тя ще дойде, за да ти отговори.
Предизвикваш я. Все едно да й кажеш, че не би посмяла да си махне сутиена на жълтите павета и да седиш да се наслаждаваш на формите й.
Не седиш да й се молиш – точно обратното. В смс-а има демонстрация на сила, а не на слабост. Демонстрация на непукизъм има.
Има и още добри страни. 😉 Бих го ползвал.
Да, и аз мисля, че няма слабост, а сила, и не е никак зле, че покрай личния интерес се заявява и някаква личностна позиция. Мнооого вярно обаче, че не при всяка жена ще върши работа. А иначе, Pierrot, ти си абсолютно прав, че има толкова и толкова други, не така популярни места, за които с подобни кампании (концерта имам прдвд) ни карат да забравим.
А комбинацията „сила+беззащитност“ е съвсем възможна. Всички я имаме, и то не по полов признак. Agree:)?
абсолютно:) просто илюстрирах. Самото съобщения ми звучи…неправилно. А за тези кампании-….направо ми се гади.
На мен пък ми звучи един вид:“Разбира се, че искам да изляза с теб, но мисля, че в сегашния момент е по-важно да изпратим смс за децата от Могилино и да си спестим 15-минутния разговор, защото явно има по-смислени неща от това. И все пак чакам те еди къде си и еди кога си (смиг)“ лична пререфраза…
Харесва ми идеята. Готино е. Пък и в крайна сметка, щом сърцераздирателните клипчета за сираците не помагат, трябва да се изпробват някакви по-вървежни варианти. Нещо като реклама на благотворителността: Важно е да си готин, но ще си готин, ако пратиш едно смс-че за децата… Жалко е, че се налага да се прави реклама на това, но така или иначе някой трябва да помогне. Пък дано да се поосъзнаем. Аз не мисля, че в едно здраво общество е необходимо да правят шоу-програма, за да правят пиар на кампания за събиране на средства на увредени деца – сираци, каквито не би трябвало да има. Би трябвало родителите им да имат мотивацията да се грижат за тях. Това, че любовта към децата им явно не е достатъчна, пак не е толкова важно. Важно е все пак да се погрижим!
Жалко е, наистина, че направиха нещата да изглеждат така, че все едно в Могилино е единственият такъв дом. Още по-тъжно е, че като че ли поводът беше филмчето на една британка за децата там. В крайна сметка такива деца има навсякъде – и в Могилино, и в София, Варна, в Долно Абланово, ако щете, че и в Русе(и там между другото нещата не изглеждат по-добре). Та някой трябва да се погрижи…всички ние, надявам се.
А, моля-моля, в Русе изглеждат доста по-добре! Ако не вярваш, мога да ти уредя визита – родителите ми се занимават с това! Иначе, пратих SMS отдавна…
Нямах предвид дома и грижите, а самите деца. Много хора се стреснаха от клипчето от Могилино, а деца с подобни увреждания има навсякъде. А що се отнася до Димитър Басарбовски, там като отношение нищо лошо не мога да кажа, обаче пак не изглежда да има достатъчно средства.
Баща ти е страхотен човек. Влязох с мисълта да напиша, че ти сигурно също си добър човек, щом имаш такива родители.
Да, де, ама то къде пък има пари? Учителите ли получават достатъчно? Лекарите ли? Полицаите ли? Кой?
Както казва баща ми – с пари всеки може. Трудното е да направиш нещата без пари… Поздрави 🙂