Принципно се смятам за толерантен спрямо колегите ми шофьори… Нямам нищо против в големия трафик трилентовият път да се превърне в петлентов, все пак така автомобилите се изнизват малко по-бързо. Търпеливо изчаквам, когато на някой пред мен му изгасне колата на зелен светофар. Не подивявам, когато ми отнемат предимството. Пускам пред мен престроилите се без да искат (или нарочно) в неправилната лента…
Снощи обаче ми падна пердето. Късно вечерта на едно от централните кръстовища в София чакам за ляв завой на червен светофар. Единствен автомобил на кръстовището съм. И един „сладур“ с бавареца си ме заобикаля по най-нагъл начин, закривява колата си по особено странен начин и спира на 10 часа спрямо колата ми в стил „румънски депутат“. „О, приятелю, пълно е с такива!“ ще кажете. О, приятели, виждал съм много такива… Такова нагло набутване на една боя разстояние, при условие че кръстовището е празно и съм единственият автомобил ми напомнят само на шопския кодекс – „И сам да съм у трамваю, па че се бутам!“. Ядосах се…
Включих първа, дадох колата леко напред и буквално я паркирах по цялата й дължина пред предницата на BMW-то. Дивакът в колата ме изгледа учудено, след което започна да върти волана и да се опита да се измъкне на заден ход… Няма как обаче, тъй като зад него имаше поне 40 см бордюр… Начинът, по който беше застанал върху трамвайните релси и наглостта, с която беше минал супер близо до мен не му позволяваха по никакъв начин да се измъкне на заден ход, а за преден ход му пречеше моята кола… И за да съм супер брутален, изчаках да светне зеленото… и не преместих Корсата на йота!
Тарикатът вътре подивя, започна да надува клаксона, ръмжеше с мощния си мотор, чието виене се чуваше от центъра в Люлин-19… Моя милост обаче не помръдна до „тъмно жълто“, след което с мръсна газ се изтеглих от кръстовището в последния момент.
Напълно очаквано, баварецът мина на червено и бързо ме настигна, изпревари ме сякаш съм спрял и в момента, в който мина пред мен – пляс! Палка на МВР… Ченгетата го спряха.
Никога не съм се изнервял така на друг шофьор и никога не съм се кефил толкова на палка на катаджии!
http://dimiterd.blogspot.com/2007/11/blog-post_13.html
Яка история! Добре, че е бил катаджията, да ти кажа, някои от тези, „тарикатите“, носят по една берета в жабката на колата… 🙁
И се присетих за случката с Kozzmen, когато се опитаха да премажат него и неговото колело с джип Porsche Cayenne… 🙁 А човекът си стоеше в правилната лента, на червен светофар…
ti li si bil mamickata ti sega ta fanah znam vece koi si!
Аз съм Събев, ей ме на!
Като му прекипи на човек… Браво, Петре! Браво, Събев! И аз се изкефих и на заклещването, и на полицейската палка, и на „Аз съм Събев, ей ме на!“
Пешо, не си играй с тези. Опасни са и не си струва.
Оставай го да минава пред теб. Пусни го, нека ти бъде „радарче“. Или „сонарче“, каквото предпочиташ.
Мамка му, честно ти казвам, в колата си имам лост за екстремни ситуации и еда ли щях да се въздържа да не излезна с него….
TARIKATA!!! said…
ti li si bil mamickata ti sega ta fanah znam vece koi si!
Той беше, пич, ама аз бях катаджията! 😛
Или както каза един стааар познат – аз съм Табаков, ей ма на!
Браво Пешо
Ами Пешо си е Пешо 🙂 И аз се изкефих на историята, но наистина човек трябва да внимава. Никога не можеш да знаеш, колко точно е луд този отреща и колко крив е бил денят му.