Нощни тарикати

Сподели тази публикация:

Принципно се смятам за толерантен спрямо колегите ми шофьори… Нямам нищо против в големия трафик трилентовият път да се превърне в петлентов, все пак така автомобилите се изнизват малко по-бързо. Търпеливо изчаквам, когато на някой пред мен му изгасне колата на зелен светофар. Не подивявам, когато ми отнемат предимството. Пускам пред мен престроилите се без да искат (или нарочно) в неправилната лента…
Снощи обаче ми падна пердето. Късно вечерта на едно от централните кръстовища в София чакам за ляв завой на червен светофар. Единствен автомобил на кръстовището съм. И един „сладур“ с бавареца си ме заобикаля по най-нагъл начин, закривява колата си по особено странен начин и спира на 10 часа спрямо колата ми в стил „румънски депутат“. „О, приятелю, пълно е с такива!“ ще кажете. О, приятели, виждал съм много такива… Такова нагло набутване на една боя разстояние, при условие че кръстовището е празно и съм единственият автомобил ми напомнят само на шопския кодекс – „И сам да съм у трамваю, па че се бутам!“. Ядосах се…
Включих първа, дадох колата леко напред и буквално я паркирах по цялата й дължина пред предницата на BMW-то. Дивакът в колата ме изгледа учудено, след което започна да върти волана и да се опита да се измъкне на заден ход… Няма как обаче, тъй като зад него имаше поне 40 см бордюр… Начинът, по който беше застанал върху трамвайните релси и наглостта, с която беше минал супер близо до мен не му позволяваха по никакъв начин да се измъкне на заден ход, а за преден ход му пречеше моята кола… И за да съм супер брутален, изчаках да светне зеленото… и не преместих Корсата на йота!
Тарикатът вътре подивя, започна да надува клаксона, ръмжеше с мощния си мотор, чието виене се чуваше от центъра в Люлин-19… Моя милост обаче не помръдна до „тъмно жълто“, след което с мръсна газ се изтеглих от кръстовището в последния момент.
Напълно очаквано, баварецът мина на червено и бързо ме настигна, изпревари ме сякаш съм спрял и в момента, в който мина пред мен – пляс! Палка на МВР… Ченгетата го спряха.
Никога не съм се изнервял така на друг шофьор и никога не съм се кефил толкова на палка на катаджии!

Сподели тази публикация:

10 мнения за “Нощни тарикати”

  1. Яка история! Добре, че е бил катаджията, да ти кажа, някои от тези, „тарикатите“, носят по една берета в жабката на колата… 🙁

    И се присетих за случката с Kozzmen, когато се опитаха да премажат него и неговото колело с джип Porsche Cayenne… 🙁 А човекът си стоеше в правилната лента, на червен светофар…

  2. Като му прекипи на човек… Браво, Петре! Браво, Събев! И аз се изкефих и на заклещването, и на полицейската палка, и на „Аз съм Събев, ей ме на!“

  3. Пешо, не си играй с тези. Опасни са и не си струва.

    Оставай го да минава пред теб. Пусни го, нека ти бъде „радарче“. Или „сонарче“, каквото предпочиташ.

  4. Мамка му, честно ти казвам, в колата си имам лост за екстремни ситуации и еда ли щях да се въздържа да не излезна с него….

  5. TARIKATA!!! said…

    ti li si bil mamickata ti sega ta fanah znam vece koi si!

    Той беше, пич, ама аз бях катаджията! 😛
    Или както каза един стааар познат – аз съм Табаков, ей ма на!

  6. Ами Пешо си е Пешо 🙂 И аз се изкефих на историята, но наистина човек трябва да внимава. Никога не можеш да знаеш, колко точно е луд този отреща и колко крив е бил денят му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.