Пикаенето забранено!

Отивам да взема позната от работа… Краят на работния ден е, трафикът по улиците е все още в пиковите си стойности, а на мен ми се пикае като на музикант в чуждо село!
Слизам от колата и натискам бутона до металната врата:
– МАП Маркетинг Рисърч, добър вечер!
– Добър вечер. Казвам се Петър Събев и идвам да взема една моя позната… Има ли възможност да я изчакам вътре?
– Да, заповядайте във фоайето!
Влизам. Портиерът е як пич, типичен образ от охранителна фирма, но по-усмихнат и ведър. Посочва ми нещо като канапе, където да изчакам… Само че аз имам друг проблем, както споменах:
– Извинете, мога ли да ползвам тоалетната?
– Не!
– Шегувате ли се? – ставам и се насочвам към вратата на тоалетната…
– Не! – става и пичът и ми посочва да се върна към дивана.
След като се отърсих от тоталното си оглупяване, изчаках познатата си търпеливо. И докато чаках и усещах надуващия ми се с всяка изминала секунда пикочен мехур, си мислех колко е важен портиерът за имиджа на една фирма…
Какво щеше да стане, ако всъщност посрещах не редови служител, а шефката на фирмата? Дали беше нейно разпореждане или самоинициатива на иначе учтивия портиер?
Какво щеше да стане, ако съм важен международен клиент… В края на краищата докарвам чудесен английски, немски и руски акцент, а и мога да попитам на поне още пет езика за тоалетна… но реших, че на български най-добре ще ме разберат.
Замислих се естествено и дали съм прав да се ядосам за това, че една фирма не допусна непознат човек да ползва тоалетната им – в правото си са! Но може би трябваше учтиво да обяснят, че е забранено външни лица да влизат или нещо подобно, а не да ти посочват с пръст да си седнеш… Нито съм куче, нито съм малко дете…
Но след като са решили да се държат с мен като с малчуган, реших и аз да направя нещо детинско: да спомена в блога си за това, че не са ми позволили да се изпикая… 🙂
Кенефна… тъпа кенефна история… И все пак, изпикайте се, ако случайно ви се наложи да посетите офиса на МАП Маркетинг Рисърч… И си носете тоалетна хартия за всеки случай, наблизо има градинка…

14 мнения за “Пикаенето забранено!”

  1. Дам Петре, следващия път като ти се „ходи“, а не ти позволяват, опитай следния трик който съм чувала да се изпълнява от доста американци: „докарай акцента“, въплати се в характера на, или направи каквото друго е необходимо за да ги убедиш, че си доста сериозно бременна жена. Ако смяташ че са убедени, а пак не те пуснат, вече имаш правото да им откъснеш главата.
    Естествено ще помогне ако приличаш на бременна жена… ама подробности. :Р

  2. Ех Пешо, Пешо…сърдиш се като не те слушам, ама и ти не ме слушаш като ти говоря!

  3. Супер-яка история си разказал!!!

    И най- ме кефи, че правиш такава готино безплатна реклама на фирмата, където не са те пуснали до тоалетната! Ще се постарая да запомня това име а и си мисля да разпратя линка към този блог-пост на доста приятели, да се посмеят (и те да си запишат името на фирмата, също)! 🙂

    Браво!

    Кефи!

    Не знам защо но се сетих за „I have a blog and I am not afraid to use it!“ фразата ;-P

  4. @mikinceto
    Скарай се там да вашите хора, за да не дойде някой и да си маркира коридора :)))

  5. Попитай приятелката си за няколко истории от „кухнята“ … тая фирма е легендарна, сред хората които я знаят по-добре … с малко си се разминал :)))

  6. На много места е практика тоалетната да е Employees only. И това съвсем не са го измислили в България – някъде дори всеки служител си има електронна карта, с която отваря тоалетната и часът на влизането му се записва от компютър.

  7. Yazza, вервай!
    Water28, хората не бяхме ли равни по възраст, пол, кожа и номер на обувките?
    Michel, не бях чувал тази фраза… Много е добра! 🙂
    Георги, не виждам защо трябва да се кара който и да е на когото и да е. Както споменах, хората са си в правото – това, че не ти дават да ползваш служебна тоалетна е напълно разбираемо… Това, че ти сочат дивана като на куче, без да ти дават обяснения обаче е тъпо!
    Анонимен, изобщо не ме интересува кухнята, банята или терасата на тия хора. В същия ден майка ми дойде в офиса на старата ми фирма („Станга“ ООД). Посрещнаха я, настаниха я, предложиха й кафе и дори и дадоха списание, докато ме чака!
    Longanlon, в случая става въпрос за грубо държание, а не за установени правила. И не знам доколко е правилно да си правим изводите за МАП по държанието на портиера им. Моето лично мнение е силно негативно!

  8. Сигурна съм, че на теб тогава не ти е било много забавно, но на мен ми е адски смешно. Доста хора са се усмихнали за твоя сметка 🙂

  9. Смешно ми бише и на мен, ама като му се случи на човек, не му е до смях. Ако има обществени тоалетни през две преки, няма да имаме подобни проблеми. А и мисля, че е редно ако има чакалня някъде, то посетителите да могат да ползват това благо на цивилизацията, наречено тоалетна. Иначе и мъже и жени могат да се крият по храстите…

  10. Това си е голям проблем.
    И да беше само тази фирма, на ръце да ги носиш.

    А за какпак един куп обществени тоалетни отдавна са затворени, май само в подлеза на НДК и на Плиска останаха.

  11. След толкова много години – Шефката: То и на мен ми е смешно…ама по-други причини.

    Първо, ако влезте да пикаете в банка – ще ви позволят ли? А банките, за разлика от нашата фирма, постоянно работят с клиенти (за сравнение, ние работим онлайн, и нашите клиенти са намират на няколко хиляди километра от нас), а ние клиенти в офиса си не посрещаме, единствената прочина офисът ни да се намира в центъра е, да е удобен за достъп на персонала.

    Второ, ако знаете, че тоалетните във фирмата, в която работите, се ползват за обществени тоалетни – ще ги използвате ли изобщо (особено, ако сте жена)?

    Трето, впечатлена съм, че сте толкова запознати с фирмата, че да знаете, че съм шефка, а не шеф.

    И на последно място – впечатлена съм, че нашата охрана поне веднъж се проявила като такава.

  12. Хаха, това последното е егати глупавия коментар :)))

  13. И изведнъж се появих случайно… след… леле мале! Седем години по-късно! :))
    Е, дойдох да събудя темата отново ! Идея нямам кой, кой е :)) , но Шефката е изплющяла див коментар! 🙂 Остава само да се надяваме, че същото се е случило и в живота на шефката, да и се ака ли ака, седнала на кожено диванче, а нещо чука ли чука на вратата, ах как и се ака горката 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *