Днес за втори път обядвах с тестените изделия на Форнетти и за втори път останах доволен.Закуските (или в моя случай – обядките) са фини, много вкусни, с плънка малко над очакваното и на добра цена: за около 2 лв. можете да опитате по една хапка от всички видове, а те не са никак малко… Напомнят на едни мамини соленки, направени от бутер-тесто, но като цяло нямат точен аналог, така че „фурнетки“ е една хубава нова дума за въпросните печива.
Мисля, че веригата „Форнетти“ има бъдеще… между другото, търсят франчайзинг-партньори и аз с удоволствие бих им станал, но… ИТ-сферата няма много допирни точки с хранително-вкусовия франчайзинг… Ползвам последната дума, за да споделя – научих точното й значение преди около две седмици… Франчайзинг означава в собствения си бизнес да използваш името, цялото ноу-хау, корпоративна политика и име на голяма компания… Тоест, всяка квартална баничарница би могла да се превърне във Форнетти…
Единственото, което не ми хареса (и което не го забелязвам само при Форнетти, де) е, че продавачките щедро наблъскват покупката в първа, че във втора, че в трета найлонова кесийка или пликче, което е в разрез с представите ми за опазване на природата…