Захир

Сподели тази публикация:

„Никой не трябва да се пита защо е нещастен. Този въпрос носи в себе си вируса на тоталното разрушение. Ако се запитаме, ще поискаме да открием кое ни прави щастливи. И ако това, което ни прави щастливи е различно от начина, по който живеем в момента, или извършваме някаква безвратна промяна, или ставаме още по нещастни.“
из „Захир“ на Паулу Коелю (никога няма да се науча да го пиша това име)

 

На арабски “захир” означава видим, осезаем, но също така и святост или лудост. Захир е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост…
Чудех се как да го кажа най-оригинално, но не измислих, затова просто

 

 

Почувствах нещата много лично, а и така ще се почувства всеки, който е срещал своя захир и го е губил…

 

Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?

Лука, 15:4


Сподели тази публикация:

5 мнения за “Захир”

  1. Благодаря, че ми изясани, какво значи захир. Гледах едно заведение с такова име, а понеже на турски (а и в българския някога е използвано) зЕхир значи отрова, доста се позачудих какво ли се предлага в това кафене. 🙂
    Сега нещата се избистриха 😀

  2. аз съм чела една единствена книга на Пауло Куельо(и аз нямам представа как точно се пише името му) и тя е „Алхимикът“. Много ми хареса. Този човек пише по някакъв странно- интересен начин:)

  3. Мисля си, че се самонавиваш, но ако е така не разбирам защо го правиш. Нищо няма да се промени.

  4. Когато прочетох постовете ви с Анна ви почувствах наистина много
    близки и двамата. Колко странно нещо са човешките взаимоотношения и
    колко често човек е жесток към себеподобните си. Това определено нищо не може да промени нещата са такива каквито са. Но това което е
    интересно да видиш е че когато си влюбен в някого и чувствата ви не са взаимни тогава жестокостта е трудно да се дефинира и определи: каквото и да направиш може да бъде почувствано от другия като форма на жестокост: да се преструваш, да мълчиш, да избягваш да говориш с другия не са решения (а са само забавяне на решението) и са за мен изключително болезнени. Може би единственото решение е откровенноста но тя също е форма на жестокост!
    Колко парадохално е че ние сме задължени да постъпваме жестоко точно с хората които ни карат да се чувстваме обичани и ценени!!

  5. Paulo Kuelio e edin ot liubimite mi avtori,dori i da e dosta religiozen v knikite si i da pi6e za ne6ta,s koito ne si napulno suglasen,pak te zavladqva po edin izkliu4itelen na4in i ti se iska da opoznae6 tozi 4ovek napisal knigite, za da se dokosne6 do izliu4itelnata mu su6tnost

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.