Кръводаряване

Сподели тази публикация:

Ето и резултатите от проведената анкета:

Накратко нещата стоят така: 27% от анкетираните са дарявали кръв, като при това повече от половината са дарили повече от веднъж.

Едва 1 от 20 души не би дарил кръв при никакви обстоятелства, а почти една трета биха го направили единствено, ако техен близък има нужда от кръвопреливане.
Остават 40% ентусиасти, които принципно биха дарили кръв доброволно, но по една или друга причина не са го направили досега… Една от причините е, че не е лесно да се намери отговор на въпроса
Къде да дарим кръв?
Добре, да кажем, че човек иска да дари кръв и се чуди – аджеба, къде?!
Не беше никак лесно да открия списък с центрове за кръводаряване, тъй като не всеки нормален човек знае, че тези центрове всъщност се наричат с простичкото название „Центрове по трансфузионна хематология“. Та, ето един списък с въпросните места, където човек може да дари кръв:
И все пак, дали не е добре да се направи един сайт с по-подробни обяснения – какво представлява кръводаряването, защо е нужно, боли ли, колко време отнема, дават ли отпуск след това и т. н., и т. н.
Дали да не пратим резултатите от анкетата в здравното министерство, а?

Сподели тази публикация:

10 мнения за “Кръводаряване”

  1. За съжаление кръв не мога да дарявам,заради ниско кръвно и една кофти алергия .. но това на страна …
    Кръводарителски центрове може да се намери, а и има кампаний .. вярно малко са … може би повече кампании трябва да има, защото тогава хората се ентусизират и даряват, а и има голяма нуджа от кръв при операции и спешни случаи…
    Но системата трябва да се оправи, защото е лесно да се дари кръв а е мног трудно да получиш кръвна банка когато ти трябва … на мен ми се наложи да търся, по точно за баба ми когато преди три години претърпя операция и трябваше да се прелива кръв … та процедурата е такава – водиш някой да дари някаква кръв и ти дават банка с кръв която ти трябва, в случай че нямаш познати и голяма рода(искаха ни 3 банки не е една) хващаш някой от циганите, които чакат на ъглите зад Пощата и до Градска болница (за Варна говоря) някой да ги наеме на работа, но и при тях е трудно, защото те най-много са дарявали кръв, за пари естествено, и е трудно да намериш някой които скоро не е дарявал …
    Друго проблем е в самите центрове, там просто ти се развикват и изгонват … пак за Варна говоря и специално за центъра при Окръжна болница … личен опит.
    Иначе, всяка година в Техническия Университет и не само има кампании, за даряване на кръв и естествено повечето студенти се възползват :))) Имахме едни преподавател, които получи титлата „пратил най-много туденти да даряват кръв“, поради причината, че други извинителни бележки, ако не се появиш на лабораторни или закъснееш не приемаше.
    Според мен повече кампании трява да има и хората по центровете да обясняват като се налага, не да ти се карат, все едно трябва да знаеш всичко …

  2. Аз съм дарявал кръв просто за каузата и пак бих дарил. Значи даряването може да изглежда страшно, но не боли повече от една инджекция, а в моя случай се заговорих с къдрокосата стажантка и просто не знам как минаха минутките. Чака се около 10 минути и ти взиман някакво количество кръв. На мене половин банка нищо не ми говори, но не е толкова много. Въпроса е, че това било полезно, особено за хора на моята възраст (към 20, че и нагоре), защото стимулирало произвеждането на повече червени кръвни телца. Възможно е да е чувстваш и леко отпаднал и да имаш леееекичко главоболие, но ако след това се наядеш веднага нищо няма да чувстваш. Аз си бях свежарка.

    Но мисълта, че си дарил кръв, е достатъчна да те накара пак да дариш. Аз пак бих го направил. Даже било полезно веднъж или два пъти годишно да го правиш.

    ПС някъде дават и документ, че си кръводарител. Но и от друга страна, кръвта ти се изследва, така че си е все едно прегред. Затова съветвам тези от вас, които са в добро здраве да дарят кръв.

    ППС Петка, а ти дарявал ли си семенна течност?

  3. Не съм, поне не официално 😉
    Има ли в България такива центрове въобще?

  4. Бих дарила, но също попадам в графата от хора, които са връщани с „по-добре недей“, макар да съм от най-рядката кръвна група…

    От друга страна знам как ми пада кръвното и честно казано не съм сигурна, че искам доброволно да се подложа на същото, а и като нищо да изкарам акъла на някоя млада русокоса стажантка.

    Подобни кръводарителски кампании се провеждат и в Софийски Университет, даже ми става неудобно, като ме хване някоя мацка да ми обяснява колко е хубаво… Знам, че е хубаво.

  5. Аз пък не покривам минималния грамаж. А в анкетата „Искам, но не ми дават“ няма като отговор.
    Иначе ако успея да надебелея още само 6-7 кила и се абонирам за кръводарител.

  6. Да уточня – стажантката не беше руса, а с черна къдрава коса. И беше мнооого сладичка. Та какот и да е… за даряването на семенна темност в града ми се носеха слухове, че и по 25 лева на… дарение се плаща, ама ви възлагам да видите, дали е вярно. Мене в болницата в Смолян ме беше срам да попитам, но тук не ме познават много хора, та ако имам път може и аз да попитам 😛

  7. Виж това:
    http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=506&Itemid=32
    Аз лично не виждам какъв е проблемът да дариш сперма, от какво трябва да се срамуваш и защо непременно трябва да си закъсал с парите, за да го направиш… Не бих искал заплащане така, както не бих искал и за кръв.

  8. Аз пък направо си търся съмишленици да направим едно Сдружение за безвъзмездното кръводаряване. Аз лично давам по 5 пъти годишно и се чувствам супер )

  9. От 26.11 до 28.11 има кампания за безвъзмездно кръводаряване във Физическия факултет на СУ.

  10. Хубаво е човек да кръводарява, аз лично за мой близък се наложи, но смятам на 1-2 год. не е опасно да се кръводарява, който желае в всяка по-голяма болница има медицински центрове процедурата е 20-30мин. Успех на всички!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.