

Крушуна е на около 200 километра е от София и ако не си изгубите пистовия ремък по пътя (щото на моята кола явно се е разхлабил и с мен точно така се случи – добре, че го усетих и спрях навреме), можете да стигнете за около 2:30 часа… Между другото, тук е момента за „special thanks“ на хижара от гостоприемница „Крошун“ Билял Мехмедов, без чиято помощ щях и досега да се потя над колата. Между другото, сайтът за Крушуна е много хубав и подробен, така че ви препоръчвам един поглед.

В местността има и много пещери, една от които е Бонинската пещера с най-дългото подземно езеро у нас… За съжаление, прилепите са в размножителен период и не е редно да се безпокоят по това време на годината, така че не ходих в пещерата.
Условията в гостоприемницата са чудесни, но и цените са височки (25 лв./човек), но пък спокойно можете да вземете спалните чували и да спите под някой от многото скални навеси и заслони – дори и палатка не ви е нужна!

Желаещи да посетят Крушуна не липсват и ако ходите през уикенда, имайте предвид, че (първо) е пълно с народ и (второ) трябва да направите резервация около месец, а може би и два предварително. В средата на седмицата е по-спокойно, затова ви препоръчвам да използвате този факт…
Разбрах, че Маарата е много красива и през зимата, а пътят се чисти редовно… Е, ако идвате откъм Левски, имайте предвид, че мостът край Летница е паднал, но обходните маршрути не са толкова „обходни“. Пък и да са, мястото си струва!!! И то много си струва!