Всъщност, става въпрос за една моя стара позната… Мисля, че е „тя“, макар че е ficus benjamina (natasja king). Днес пресадих сладураната в нова глинена саксийка и си я отнасям към Варна.
Пресаждането не е толкова лесна работа. Трябва да вземетe малко по-голяма саксийка и да сложите малки камъчета на дъното й, след което тънък слой въглени, след което малко от новата почва. Издърпвате растението от старата му саксийка, пльоквате го в средата и запълвате отстрани с още почва (на снимката е във фаза „пльокване“ без да е сложена почва отдолу).
Самата почва също не е каква да е. Аз използвах 50/50 горска с оборска тор…
По принцип фикусите са много чувствителни на светлина и вероятно хубавата ми Наташка за трети път ще й окапят листенцата…
Не знам доколко е странно за мъж, но много обичам да се занимавам с цветя и още повече – с дръвчета… Наследил съм го от дядо ми, но може би е и щото съм голямо дърво в танците.
Та така… стискайте палци да си пренеса приятелката жива и здрава до Варна…
Боже какви мъже!