„Леле, човече, размазах се!“
„Много яко“
„Кърти мивки“
…
Това бяха повечето реплики на хората, излизащи от първото триизмерно кино у нас. В търговския и бизнес център Mall of Sofia бе открито киното с най-големия екран (24х18 метра) на Балканите – М-Tel IMAX. 
Всъщност, първото ми 3D-кино е от детството, някъде през 80-те, когато бях един от многото собственици на особена руска джиджавка, еквивалент на ViewMaster. На малките дискчета имаше двойка изображения, снимани под различен ъгъл и в крайна сметка образът вътре изглеждаше тримерен.
Идеята е проста… Има два прожектора – нека са син и червен. Когато поставите синьо-червените очила, синята част пропуска само червените сигнали, а червената част – само сините. Има цяла наука, занимаваща се с това – стереоскопия. По този начин всяко от очите получава отделна информация, мозъкът ви комбинира двете изображения и нещата ви изглеждат триизмерни, разбира се, ако картината е предварително подготвена (т.е. не можете да гледате всеки филм триизмерно):
Както виждате, без очила, триизмерното кино изглежда разфокусирано и размазано, а в случая имаме един още по-сериозен проблем и той е какво става, ако искаме да показваме обекти в червен или син цвят и въобще – цветно кино… 
На помощ идва поляризацията, като за целта новите очила трябва да имат леко изпъкнал вид… Ако сте гледали в екрана на лаптоп, сте забелязали, че изображението се променя значително, когато се гледа под различен ъгъл. Това физично свойство се използва от поляризиращи филтри, които спират светлината, когато тя идва перпендикулярно. Поляризацията се използва при направа на слънчеви очила или автомобилни стъкла (за да не ви блести слънцето или отсрещните фарове), широко се прилага и във фотографията. В случая, едното око използва хоризонтална поляризация, а другото – вертикална, като ефектът е подобен и позволява да си ползвате всякакви цветове.
Дотук обяснението е ясно, но все още ми се губеше един факт. 
Как аз виждах нормално изображение, дори и с едно око… Оказа се, че това е нова технология, наречена E3D. Специалните очила съдържат течни кристали, които разменят изображенията за ляво и дясно око многократно (а както знаете, над 25 пъти в секунда, това си е незабележимо). По този начин и този ефект е постигнат.
Проблемът на тези филми е, че зрителното поле не може да е по-голямо от това, което виждаме на екрана… ето защо за подобен реализъм е нужен и толкова голям екран… Другият проблем е, че имаме ограничение и за дълбочината на картината, заснета в реални условия… това обаче се оправя с компютър, затова при компютърно генерираните филми, този проблем не съществува.
Освен да ви кажа, че за 6 лв. определено е страхотно изживяване, друго не знам какво остана да направя…