Старите и младите населени места в България

Всички знаем, че населението на България намалява. Освен намаляването на населението, обаче, другият характерен момент е застаряването. Според данни от НСИ, делът на населението на 65 и повече години нараства и вече е над 20%. Средната възраст на населението също нараства до 43,3 години. Според ООН, населението на България ще се стопи с 15% до 2050 г. Изобщо – картинката в глобален план изглежда така, но всичко това е средностатистически…

Ако се загледаме, обаче в самата България, можем да намерим населени места с по-млади и с по-възрастни хора. Речено-сторено: половин час с НСИ, Excel и Google и се получи ето тази картинка:

Наложи се поради технически ограничения да се вкарат само най-големите населени места (до 1000 души население). За по-малките обикновено става въпрос за още по-възрастни жители… И все пак, дори тази картинка е достатъчна, за да се видят някои интересни неща:

„Най-младите“ големи градове са Свищов (37,2 г.), Благоевград (38 г.), и Велико Търново (38,8 г.), известни с университетите и студентския живот. Следвани са от Варна (39,2 г.), Сливен (39,5 г.), София (39,8 г.), Бургас (39,9 г.) и Пловдив (40 г.).

В другия край класацията с по-големи градове се оглавява от такива в центъра на Балкана. С най-стара средна възраст е населението на Троян (45,6 лв.), следвано от Севлиево (44,8 г.) и Габрово (43,6 г.). След тях са Силистра (43,6 г.), Ямбол (43 г.), Хасково (42,6 г.) и Смолян (42,4 г.). Прави впечатление, че и хората в София-област са средно на 42,6 г., т.е. значителна част от по-възрастните хора предпочитат да са около, а не в столицата.

Ако добавим и по-малките населени места, градчето с най-възрастни хора е Чипровци (52,4 г.), следвано от Чупрене (50,7 г.), Алфатар (50,6 г.), Ценово (50,2 г.) и Грамада (49,3 г.). „Най-старите“ села с население над 1000 души са Градец, Видинско (56,3 г.), Телиш (55,6 г.), Плевенско и Старосел, Пловдивско (55,5 г.).

С най-млади хора е Върбица (34,8 г.), след което в списъка се нареждат Стралджа и Ихтиман (36 г.), Костандово (36,2 г.) и Шивачево (36,3 г.). „Най-младите“ села с население над 1000 души са с. Голеш в София-област (26 г.), Сотиря, Сливенско (26,3 г.) и Каменар, Варненско (27,5 г.).

Прави впечатление, че всеки голям град има едно селце с младо население… София например си има с. Казичене, Пловдив – с. Калековец, Варна – с. Каменар, Бургас – с. Рудник, Русе – с. Хотанца, Стара Загора – с. Ханаспарухово, а Плевен – с. Буковлък… При Велико Търново ситуацията е леко по-различна, тъй като е град със сравнително младо население, а се намира в Балкана, сред много малки селца със застаряващо население. Но и тук с. Константин, общ. Елена отговаря на изискването. В другите млади градове имаме с. Церово (за Благоевград) и с. Сотиря (Сливен). „Най-младото“ село край Добрич е с. Одърци, а край Шумен – с. Коньовец.

Интересно е, че виждаме населението в Балкана (около Габрово и Търново) да застарява, заедно с част от населението в Северозападна България. От друга страна, една голяма част от населението в Рило-Родопския масив, Сливенско и по Черноморието е сравнително млада…

Ето я и моята прогноза за 2050 г., базирана на данните тук: София и Пловдив почти ще са се свързали, а Рила, Пирин и Родопите значително ще увеличат населението си… Черноморието ще е буквално населено от северната до южната граница, достигайки чак до Сливен от Бургас и до Шумен от Варна. Търново ще се разраства и ще погълне Габрово, Горна Оряховица, Севлиево и селата около тях, а изоставените днес селца ще се превърнат във вилни зони…

Поживём – увидим, доживём – узнаем, выживем – учтём.

Google Maps с нов ъпдейт, показващ най-хубавите зони в градовете

Google наскоро обновиха картите си с промени в цветовете, по-добри шрифтове и други обозначения. Но най-голямата промяна за мен е алгоритъмът им за определяне на най-добрите зони в даден град (такива с повече забележителности, хотели, кафенета, ресторанти и магазини), които се отбелязват в цвят блед бадем (като всеки типичен мъж мога да изброя максимум 10 цвята, но това специално го проверих в един сайт).

Алгоритъмът е 99.9% автоматичен и реших да го тествам на 5-те най-големи града в България:

София

Ясно изразен център във формата на ромб с върхове НДК, Орлов мост, Лъвов мост и Mall of Sofia.

Sofia

Пловдив

Продълговата зона за интерес, започваща от завода „Каменица“, продължаваща по ул. Капитан Райчо Николов, Пощата, Цар Симеоновата градина, пешеходната зона, която се разширява в Капана, Стария град и около пл. Съединение, минава по пешеходния мост над р. Марица (разширена към Новотела и Панаира) и свършва в кв. „Кършияка“ до бул. България. Доста добро попадение, Google, 2 от 2!

Plovdiv

Варна

Зоната е по протежение на бул. Владислав Варненчик (започвайки от „Блиц“) до Катедралата, откъдето се разширява в правоъгълник Катедралата-Общината-Входа на Морската градина-Гръцкия квартал, като последният връх има разклонение до Централна гара, както и удължение по ул. Любен Каравелов и ул. Проф. Марин Дринов… Това, което малко ме учудва е, че има още една зона около Пикадили Център до 4 ДКЦ, но да приемем, че имаме 3 от 3 до момента.
varna

Бургас

От ясно – по-ясно: интересната зона е от Бургаски свободен университет до Централна гара и по Богориди до Морската градина. 4 от 4.

burgas

Русе

От Екомузеят до Халите по главната ул. Александровска… Предполагам, че можеше да включат главната чак до парка, но като цяло софтуерът работи.

ruse

Т.е. да кажем, че с груба оценка 4.5 от 5 Google са се справили със задачата. Вие пък знаете, че ако отидете в някой непознат град, лесно можете да се ориентирате къде са центърът и интересните места (един типичен подвеждащ пример беше Брашов, Румъния, където си мислехме, че центърът е до гарата и общината, а се оказа на поне 2 км от там).

Сигурен съм в едно – новата опция в Google Maps е полезна и тези зони ще се отразят и на имотния пазар значително. Но нека видим… Силно се надявам да върнат редактирането на обекти в България, най-малкото за да се отрази наличието на новата метростанция „Витоша“, както и стотици други промени от последните две години насам.

 

На 30 минути с кола от най-големите градове в България

Днес попаднах на един много интересен сайт… Създателите на RoadsToRome приемат доста буквално идеята, че всички пътища водят до Рим и създават софтуер, който проследява всички пътни артерии и тяхното ползване до дадена точка. Аз от своя страна вместо Рим използвах най-големите градове в България с население над 100 000 жители, а именно София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен и извадих карта на това докъде може да се стигне от техния център за 30 минути (максимумът, който системата позволява).

SofiaДа започнем със столицата ни, София. За половин час можете да стигнете до Сливница, Безден, Царичина, Владо Тричков, Кремиковци, Горна Малина, Доганово, Габра, Русамска ливада, яз. Пасарел, Кладница, Железница, Клисура и Хераково, както и до входа на Перник. Освен това, можете да захванете и трите магистрали: АМ Хемус (ще стигнете до Витиня), АМ Тракия (до Вакарел) и АМ Струма (до Старо село).

Следва древният и вечен Пловдив:

Plovdiv

До Пазарджик няма да ви достигнат едва няколко минути, но за сметка на това Асеновград, Перущица, Стамболийски и Съединение са на половин час път или по-малко. От центъра на Пловдив за половин час можете да достигнете и до
Поповица, Милево, Богданица, Болярци, Козаново, Мулдава, Бачково, Куклен, Руен, Гълъбово, Цар Калоян, Извор, Храбрино, Куртово Конаре, Ново село, Говедаре, Мало Конаре, Гелеменово, Черногорово, Малък Чардак, Царимир, Калояново, Черноземен, Раковски, Секирово и Болярино. Ако хванете АМ „Тракия“, след 30 минути от центъра на Пловдив ще сте до Динката на запад и Опълченец на изток.

Да вземем и центъра на морската ни столица, Варна:

Varna

Благодарение на магистрала „Хемус“ можете да стигнете чак до Каспичан и Нови Пазар, а благодарение на магистрала „Черно море“ – до Звездица. 30-минутните граници на Варна минават и през Аспарухово и Зеленика (без Галата), местността Св. Никола (без Св. Константин и Елена), Виница, Куманово, Кавакдере (без Орешак), Яребична, Въглен, Изворско, Любен Каравелово, Новаково, Водица, Засмяно, Войводино, Вълчи дол, Добротич, Михалич, Доброплодно, Калугерица, Невша, Венчан, Провадия, Житница, Царевици, Юнак, Аврен и Константиново. Белослав, Девня и Повеляново, разбира се, влизат в така заформилото се кръгче.

А сега – Бургас, градът на трите ленти:

Burgas

Лицата в Бургас могат да достигнат в рамките на половин час до Айтос, Поморие и Созопол, както и до Ахелой, Каблешково, Черно море, Рудник, Миролюбово,  Равнец, Проходска, Извор, Крушевец, Росен и Равна гора. Ако хванат магистрала „Тракия“, ще стигнат някъде до разклона за Вратица в рамките на 30 мин. Батките обаче ще могат да достигнат и до Несебър, Равда, Ливада, Тръстиково, Зидарово, Трояново, Равадиново, Веселие, Ново Паничарово и Средец.

Русе, речната ни столица:

Ruse

От центъра на дунавския град можете да стигнете до Две могили, Тръстеник, Мечка, Кошов, Иваново, Божичен, Красен, Щръклево, Нисово, Писанец, Ястребово, Семерджиево, Ново село, Долно Абланово, Просена, Николово, Сливо поле, Мартен, Сандрово и повечето части от ПП „Русенски лом“… С повече късмет и минимално чакане на Дунав мост, ще можете да влезете в Гюргево, Румъния и дори да достигнете 1/3 от разстоянието до Букурещ, Гостину, Виеру и Слобозия.

Стара Загора, най-перпендукулярният град в България:

StZagoraОт центъра на Стара Загора можете да достигнете до автомагистрала „Тракия“, както и до Ракитница, Могила, Змейово, Борилово, Малка Верея, а също така и до р. Коленска и р. Банинска (малко преди разклона за Пряпорец).

И за финал – Плевен, д’ге:

Pleven

От Плевен за половин час се стига до Долни Дъбник, Долна Митрополия, Къртожабене, Дисевица, Бохот, Гривица, Върбица и Буковлак. По пътя към Ловеч ще достигнете разклона за Ралево, а по пътя към Русе – малко преди разклона за Пордим.