Старите и младите населени места в България

  • Yum

Всички знаем, че населението на България намалява. Освен намаляването на населението, обаче, другият характерен момент е застаряването. Според данни от НСИ, делът на населението на 65 и повече години нараства и вече е над 20%. Средната възраст на населението също нараства до 43,3 години. Според ООН, населението на България ще се стопи с 15% до 2050 г. Изобщо – картинката в глобален план изглежда така, но всичко това е средностатистически…

Ако се загледаме, обаче в самата България, можем да намерим населени места с по-млади и с по-възрастни хора. Речено-сторено: половин час с НСИ, Excel и Google и се получи ето тази картинка:

Наложи се поради технически ограничения да се вкарат само най-големите населени места (до 1000 души население). За по-малките обикновено става въпрос за още по-възрастни жители… И все пак, дори тази картинка е достатъчна, за да се видят някои интересни неща:

„Най-младите“ големи градове са Свищов (37,2 г.), Благоевград (38 г.), и Велико Търново (38,8 г.), известни с университетите и студентския живот. Следвани са от Варна (39,2 г.), Сливен (39,5 г.), София (39,8 г.), Бургас (39,9 г.) и Пловдив (40 г.).

В другия край класацията с по-големи градове се оглавява от такива в центъра на Балкана. С най-стара средна възраст е населението на Троян (45,6 лв.), следвано от Севлиево (44,8 г.) и Габрово (43,6 г.). След тях са Силистра (43,6 г.), Ямбол (43 г.), Хасково (42,6 г.) и Смолян (42,4 г.). Прави впечатление, че и хората в София-област са средно на 42,6 г., т.е. значителна част от по-възрастните хора предпочитат да са около, а не в столицата.

Ако добавим и по-малките населени места, градчето с най-възрастни хора е Чипровци (52,4 г.), следвано от Чупрене (50,7 г.), Алфатар (50,6 г.), Ценово (50,2 г.) и Грамада (49,3 г.). „Най-старите“ села с население над 1000 души са Градец, Видинско (56,3 г.), Телиш (55,6 г.), Плевенско и Старосел, Пловдивско (55,5 г.).

С най-млади хора е Върбица (34,8 г.), след което в списъка се нареждат Стралджа и Ихтиман (36 г.), Костандово (36,2 г.) и Шивачево (36,3 г.). „Най-младите“ села с население над 1000 души са с. Голеш в София-област (26 г.), Сотиря, Сливенско (26,3 г.) и Каменар, Варненско (27,5 г.).

Прави впечатление, че всеки голям град има едно селце с младо население… София например си има с. Казичене, Пловдив – с. Калековец, Варна – с. Каменар, Бургас – с. Рудник, Русе – с. Хотанца, Стара Загора – с. Ханаспарухово, а Плевен – с. Буковлък… При Велико Търново ситуацията е леко по-различна, тъй като е град със сравнително младо население, а се намира в Балкана, сред много малки селца със застаряващо население. Но и тук с. Константин, общ. Елена отговаря на изискването. В другите млади градове имаме с. Церово (за Благоевград) и с. Сотиря (Сливен). „Най-младото“ село край Добрич е с. Одърци, а край Шумен – с. Коньовец.

Интересно е, че виждаме населението в Балкана (около Габрово и Търново) да застарява, заедно с част от населението в Северозападна България. От друга страна, една голяма част от населението в Рило-Родопския масив, Сливенско и по Черноморието е сравнително млада…

Ето я и моята прогноза за 2050 г., базирана на данните тук: София и Пловдив почти ще са се свързали, а Рила, Пирин и Родопите значително ще увеличат населението си… Черноморието ще е буквално населено от северната до южната граница, достигайки чак до Сливен от Бургас и до Шумен от Варна. Търново ще се разраства и ще погълне Габрово, Горна Оряховица, Севлиево и селата около тях, а изоставените днес селца ще се превърнат във вилни зони…

Поживём – увидим, доживём – узнаем, выживем – учтём.


  • Yum

Super Mario Bros. Crossover

  • Yum

Ако сте си мечтали да превъртите Super Mario Bros. с Бил от „Контра“ например, вашият час настъпи:
http://www.explodingrabbit.com/media/flash/SmbcPreloader.swf

Специални благодарности на Влади за линка.


  • Yum

С носталгия за старите телефони

  • Yum

„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.


  • Yum