Старите и младите населени места в България

Всички знаем, че населението на България намалява. Освен намаляването на населението, обаче, другият характерен момент е застаряването. Според данни от НСИ, делът на населението на 65 и повече години нараства и вече е над 20%. Средната възраст на населението също нараства до 43,3 години. Според ООН, населението на България ще се стопи с 15% до 2050 г. Изобщо – картинката в глобален план изглежда така, но всичко това е средностатистически…

Ако се загледаме, обаче в самата България, можем да намерим населени места с по-млади и с по-възрастни хора. Речено-сторено: половин час с НСИ, Excel и Google и се получи ето тази картинка:

Наложи се поради технически ограничения да се вкарат само най-големите населени места (до 1000 души население). За по-малките обикновено става въпрос за още по-възрастни жители… И все пак, дори тази картинка е достатъчна, за да се видят някои интересни неща:

„Най-младите“ големи градове са Свищов (37,2 г.), Благоевград (38 г.), и Велико Търново (38,8 г.), известни с университетите и студентския живот. Следвани са от Варна (39,2 г.), Сливен (39,5 г.), София (39,8 г.), Бургас (39,9 г.) и Пловдив (40 г.).

В другия край класацията с по-големи градове се оглавява от такива в центъра на Балкана. С най-стара средна възраст е населението на Троян (45,6 лв.), следвано от Севлиево (44,8 г.) и Габрово (43,6 г.). След тях са Силистра (43,6 г.), Ямбол (43 г.), Хасково (42,6 г.) и Смолян (42,4 г.). Прави впечатление, че и хората в София-област са средно на 42,6 г., т.е. значителна част от по-възрастните хора предпочитат да са около, а не в столицата.

Ако добавим и по-малките населени места, градчето с най-възрастни хора е Чипровци (52,4 г.), следвано от Чупрене (50,7 г.), Алфатар (50,6 г.), Ценово (50,2 г.) и Грамада (49,3 г.). „Най-старите“ села с население над 1000 души са Градец, Видинско (56,3 г.), Телиш (55,6 г.), Плевенско и Старосел, Пловдивско (55,5 г.).

С най-млади хора е Върбица (34,8 г.), след което в списъка се нареждат Стралджа и Ихтиман (36 г.), Костандово (36,2 г.) и Шивачево (36,3 г.). „Най-младите“ села с население над 1000 души са с. Голеш в София-област (26 г.), Сотиря, Сливенско (26,3 г.) и Каменар, Варненско (27,5 г.).

Прави впечатление, че всеки голям град има едно селце с младо население… София например си има с. Казичене, Пловдив – с. Калековец, Варна – с. Каменар, Бургас – с. Рудник, Русе – с. Хотанца, Стара Загора – с. Ханаспарухово, а Плевен – с. Буковлък… При Велико Търново ситуацията е леко по-различна, тъй като е град със сравнително младо население, а се намира в Балкана, сред много малки селца със застаряващо население. Но и тук с. Константин, общ. Елена отговаря на изискването. В другите млади градове имаме с. Церово (за Благоевград) и с. Сотиря (Сливен). „Най-младото“ село край Добрич е с. Одърци, а край Шумен – с. Коньовец.

Реклама:

Интересно е, че виждаме населението в Балкана (около Габрово и Търново) да застарява, заедно с част от населението в Северозападна България. От друга страна, една голяма част от населението в Рило-Родопския масив, Сливенско и по Черноморието е сравнително млада…

Реклама:

Ето я и моята прогноза за 2050 г., базирана на данните тук: София и Пловдив почти ще са се свързали, а Рила, Пирин и Родопите значително ще увеличат населението си… Черноморието ще е буквално населено от северната до южната граница, достигайки чак до Сливен от Бургас и до Шумен от Варна. Търново ще се разраства и ще погълне Габрово, Горна Оряховица, Севлиево и селата около тях, а изоставените днес селца ще се превърнат във вилни зони…

Поживём – увидим, доживём – узнаем, выживем – учтём.

Реклама:

Пълен комплект медали за националния отбор по информатика

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!

Реклама: