Старите и младите населени места в България

Всички знаем, че населението на България намалява. Освен намаляването на населението, обаче, другият характерен момент е застаряването. Според данни от НСИ, делът на населението на 65 и повече години нараства и вече е над 20%. Средната възраст на населението също нараства до 43,3 години. Според ООН, населението на България ще се стопи с 15% до 2050 г. Изобщо – картинката в глобален план изглежда така, но всичко това е средностатистически…

Ако се загледаме, обаче в самата България, можем да намерим населени места с по-млади и с по-възрастни хора. Речено-сторено: половин час с НСИ, Excel и Google и се получи ето тази картинка:

Наложи се поради технически ограничения да се вкарат само най-големите населени места (до 1000 души население). За по-малките обикновено става въпрос за още по-възрастни жители… И все пак, дори тази картинка е достатъчна, за да се видят някои интересни неща:

„Най-младите“ големи градове са Свищов (37,2 г.), Благоевград (38 г.), и Велико Търново (38,8 г.), известни с университетите и студентския живот. Следвани са от Варна (39,2 г.), Сливен (39,5 г.), София (39,8 г.), Бургас (39,9 г.) и Пловдив (40 г.).

В другия край класацията с по-големи градове се оглавява от такива в центъра на Балкана. С най-стара средна възраст е населението на Троян (45,6 лв.), следвано от Севлиево (44,8 г.) и Габрово (43,6 г.). След тях са Силистра (43,6 г.), Ямбол (43 г.), Хасково (42,6 г.) и Смолян (42,4 г.). Прави впечатление, че и хората в София-област са средно на 42,6 г., т.е. значителна част от по-възрастните хора предпочитат да са около, а не в столицата.

Ако добавим и по-малките населени места, градчето с най-възрастни хора е Чипровци (52,4 г.), следвано от Чупрене (50,7 г.), Алфатар (50,6 г.), Ценово (50,2 г.) и Грамада (49,3 г.). „Най-старите“ села с население над 1000 души са Градец, Видинско (56,3 г.), Телиш (55,6 г.), Плевенско и Старосел, Пловдивско (55,5 г.).

С най-млади хора е Върбица (34,8 г.), след което в списъка се нареждат Стралджа и Ихтиман (36 г.), Костандово (36,2 г.) и Шивачево (36,3 г.). „Най-младите“ села с население над 1000 души са с. Голеш в София-област (26 г.), Сотиря, Сливенско (26,3 г.) и Каменар, Варненско (27,5 г.).

Прави впечатление, че всеки голям град има едно селце с младо население… София например си има с. Казичене, Пловдив – с. Калековец, Варна – с. Каменар, Бургас – с. Рудник, Русе – с. Хотанца, Стара Загора – с. Ханаспарухово, а Плевен – с. Буковлък… При Велико Търново ситуацията е леко по-различна, тъй като е град със сравнително младо население, а се намира в Балкана, сред много малки селца със застаряващо население. Но и тук с. Константин, общ. Елена отговаря на изискването. В другите млади градове имаме с. Церово (за Благоевград) и с. Сотиря (Сливен). „Най-младото“ село край Добрич е с. Одърци, а край Шумен – с. Коньовец.

Интересно е, че виждаме населението в Балкана (около Габрово и Търново) да застарява, заедно с част от населението в Северозападна България. От друга страна, една голяма част от населението в Рило-Родопския масив, Сливенско и по Черноморието е сравнително млада…

Ето я и моята прогноза за 2050 г., базирана на данните тук: София и Пловдив почти ще са се свързали, а Рила, Пирин и Родопите значително ще увеличат населението си… Черноморието ще е буквално населено от северната до южната граница, достигайки чак до Сливен от Бургас и до Шумен от Варна. Търново ще се разраства и ще погълне Габрово, Горна Оряховица, Севлиево и селата около тях, а изоставените днес селца ще се превърнат във вилни зони…

Поживём – увидим, доживём – узнаем, выживем – учтём.

Английското "БДЖ" :)


Наскоро пътувах с не особено луксозен, но и не особено мизерен влак… Това, което ми направи впечатление обаче не е влака, а табелите на гарите. На всяко населено място пишеше не само името му, а и с какво е известно… Замислих се: колко хубаво би било, ако и в България имаме подобни табели…
Ето пример за Варна-Русе (първата ж.п. линия в България):
Представете си табела, която започва с „Елате във…“

  • ВАРНА – заради морето, корабостроителницата и двореца на спорта
  • БЕЛОСЛАВ – заради дълбокоплавателния канал и Добревата чука
  • ПОВЕЛЯНОВО – заради праисторическите селища
  • СИНДЕЛ – заради ж.п. връзките и Mortal Kombat
  • ПРОВАДИЯ – заради крепостта Овеч и термалните извори
  • НЕВША – заради пещерите, пропастите и мома Негуша
  • КАСПИЧАН – заради древните столици и фаянсовите плочки
  • ХИТРИНО – заради производството на зърнени изделия
  • САМУИЛ – заради Цар Самуил и съботния пазар
  • РАЗГРАД – заради часовниковата кула, Момина чешма и института по биотехнологии
  • СЕНОВО – заради каолина и белия пясък
  • ВЕТОВО – заради рибарниците и червения ангънч
  • РУСЕ – заради телевизионната кула, моста на дружбата и музея на транспорта

Ето… Само за няколко часа пътуване ще научите по нещо интересно за всяко място, през което минавате… Така следващия път когато чуете за Сеново, примерно, шансът вместо „Ъъъ? Това пък кво е?“ да кажете, че е едно от най-големите находища на каолин в страната, нараства значително… Мисля, че не е лоша идея за проект, а вие какво ще кажете?