Дисниленд: 10 години по-късно и 10 причини да НЕ ходите там!

  • Yum

Ето, че отново бяхме в Дисниленд, близо 10 години по-късно, вече женени и с две деца. На децата им беше забавно, но не толкова – на нас. За съжаление впечатлението ни е по-скоро разочарование. Ето защо:

1. Отворете раницата!

И така, купувате най-евтините възможни билети за два дни и двата парка на обща стойност над 650 лв. за семейството, без да броим тройно по-големите странични разходи. Следват полет, автобус, после влак, после метро и после пак влак и най-накрая се озовавате с цялата фамилия екзалтирани пред входа на заветния Дисниленд. Очаквате да ви посрещнат Мики и Доналд? Ами познали сте, но само ако това са имената на двамата навъсени охранители, които ви карат да си сложите раницата и да я отворите пред тях…

— Имате ли нож в раницата?

— Не.

— Минавайте.

Сигурен съм, че и терористите с ножове са напълно честни. Да, някои от входовете имаха скенери, но този, от който минахме ние, нямаше… Хаотични мерки за сигурност с явни пропуски, никакъв ред в опашките на входа, но най-накрая влизаме.

2. Два пъти повече хора на същата площ

Както казах, взехме си възможно най-евтините билети. Тоест такива, които са в най-ненатоварени дни.  Но истината е, че гъмжилото от хората е невероятно – яйце да пуснеш, на човек ще падне. Никой не налага никакви ограничения за посетителите в дадения ден и така тълпата прави посещението неприятно за всички…

3. Ужасно чакане

Като резултат от горното, как ви звучи да чакате между 70 и 120 минути за 10-минутна атракция, после още 40 мин. чакане за следващата 5-минутна атракция, после още 60 мин. чакане… Реално от 10-тината часа, в които парка е отворен, сигурно 8 прекарахме в редене по опашки и досадно чакане. А е тъжно „вълшебният“ ти ден в Дисниленд да бъде предимно чакане.

4. Fast Pass-овете свършват до обяд

Уж за да облекчат чакането, от Дисниленд са измислили нещо наречено „Fast Pass“ – специален билет, с който се качваш с предимство на определени натоварени люлки. За съжаление, въпросните пропуски свършват до обяд и реално полза от тях почти няма. Да не говорим, че на някои люлки чакането минава половин час дори с Fast Pass.

5. Стари люлки

По някои от атракционите личат поколения и години ползване. Да се повредят три атракциона за един ден не е нещо, което ни се случваше през 2008 г. (особено „приятно“ е да се случи, когато си чакал половин час за дадената атракция). А да преправят старите автомобили с героите от „Колите“ например едва ли е кой знае каква инвестиция…

6. Алеи без приказни герои

Това, което през 2008 г. различаваше Дисниленд от всеки друг увеселителен парк, бе атмосферата. Мики, Мини, Гуфи, принцесите на Дисни, Алиса и Лудият шапкар просто обикаляха из парка и всеки можеше да се снима с тях. Гримьори рисуваха лицата на малки и пораснали деца с образите на любимите герои.  Нищо подобно в днешни дни – искаш да се снимаш с Мики? Той е скрит в специална сграда, наречена „Meet Mickey Mouse“. Чакай 40 минути на тази опашка! Гуфи? Другата опашка, там е само 25 мин. чакане. Принцесите на Дисни? 140 мин. чакане.

7. Star Wars в Дисниленд???

Признавам, една от най-яките атракции бе да ни вкарат в StarSpeeder 1000 и да ни изстрелят сред световете на Star Wars. Обаче да цопнеш C-3PO и Вейдър до слончето Дъмбо, принцесите на Дисни и Бъз от „Играта на играчките“ ми излиза извън границите на добрия вкус. Всички преходи в парка бяха плавни и неусетни… Днес футуристичната сграда на Star Wars, лепната до гарата с парния локомотив изглежда нелепо!

8. Липсват атракции с нови герои

Слончето Дъмбо е от 1941 г. Алиса – от 1951 г. Не ме разбирайте погрешно – обичам Дъмбо, макар и да е на 76 години! Но много от героите в новите филмчета липсват – като изключим костюмираните актьори, до които добиране няма, липсват атракции с Елза и Ана, Рапунцел, Тияна, Мерида, Ваяна, Добрият динозавър, героите от „Отвътре навън“, „Зоотрополис“, „Самолетите“, „Камбанка“, „Разбивачът Ралф“…

9. Меню с лют сос

След като поръчахме четири каубойски менюта с пилешко на обща стойност 56 EUR, се оказа, че пилешкото е люто! В Дисниленд! Качеството на храната бе като в долнопробно fast food заведение (имаме само нискокачествената снимка горе), картофите ставаха… Хамбургерите днес са кръгли. А през 2008 г. дори те бяха с формата на Мики Маус – мисля, че това само по себе си е достатъчно показателно.

10. Финална тъпканица

За да се доберете до „вълшебното“ светлинно шоу с лазери и фойерверки, ще трябва да заемете позиция поне час по-рано, иначе просто ще го гледате буквално от входа на увеселителния парк и няма да видите почти нищо… Още „по-забавната“ част е, когато близо два стадиона народ се изсипе на гарата и там не чака нищо повече от редовните влакове – следва една блъсканица, пред която столичния градски транспорт в 18 ч. е едно просторно и културно място. И това се случва всеки ден – никакъв синхрон между железниците и Дисниленд по въпроса! А какво „по-хубаво“ от това след 10+ часа висене по опашки, изнемощелите дечица да попътуват и още час прави в претъпкан по шевовете влак?

Малко финални думи…

Да, в този пост има хейт. Не заради друго, а защото очаквам от Дисниленд да вдигат бариерата през годините, вместо да я смъкват. Да, изкарахме си добре като цяло. Но в сравнение с другите увеселителни паркове като Грьона Люнд (Стокхолм, Швеция), Ефтелинг (Хертогенбош, Холандия) и Тиволи (Копенхаген, Дания), французите просто не правят достатъчно.

И ако все пак твърдо сте решили да заведете децата на Дисниленд, ето и 10 съвета, които да имате предвид:

  1. Следете за промоции и изберете слабо натоварен ден, в който може да влезете с билет „Mini“. Избягвайте летните месеци, когато е още по-претъпкано. Няма смисъл да си купувате билет за два парка в един ден – трудно е да посетите всичко дори в единия.
  2. Заредете се с търпение (и пари). Ще ви трябват.
  3. Вземете си плодове, сандвичи, бисквити, десертчета и минерална вода. Освен, че ще спестите някой лев от гадна junk храна, ще можете да хапвате, докато чакате на опашка за люлките.
  4. Свалете си мобилното приложение на Дисниленд. Така ще получавате в реално време коя люлка работи и колко време се чака.
  5. Вижте от приложението точно седмица по-рано горе-долу по кое време кои люлки се натоварват и си направете план. За най-натоварените си вземете fast pass, като първият pass вземете още с влизането си в парка.
  6. Веднага щом вземете fast pass, се наредете за снимка с любимия герой – там чакането е най-дълго и най-досадно. Особено дълго се чака за Принцесите на Дисни, Мики Маус и Спайдърмен.
  7. Имайте предвид ограниченията за височина на някои атракции, за да няма разочаровани деца.
  8. Имайте предвид, че доста атракции имат две опашки – Fast Pass и регулярна. Не се редете на Fast Pass опашката, ако нямате пропуск – ще си изгубите времето.
  9. Ако сте два дни в Дисниленд, първият идете в Disneyland Park, а вторият – в Disneyland Studios. Ходенето в последния е доста по-малко (около 4 км според крачкомера), освен това повечето атракции са от затворен тип и позволяват ползване в лошо време.
  10. Най-любимите ни атракции, които не трябва да изпускате:
    • В Disneyland Park: Star Tours: The Adventures Continue, Peter Pan’s Flight, Autopia, Buzz Lightyear Laser Blast, Big Thunder Mountain, It’s a small world, La Taniere du Dragon, La Pays des Contes de Fees, Mad Hatter’s Tea Cups, Pirates of the Caribbean;
    • В Disneyland Studios: Moteurs… Action! Stunt Show Spectacular, Ratatouille: The Adventure, Studio Tram Tour: Behind the Magic, The Twilight Zone Tower of Terror, Les Tapis Volants – Flying Carpets Over Agrabah.

  • Yum

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing

  • Yum

Редовните ни читатели знаят, че през април бях на конференция във Венеция, където представих публикацията си, разработена съвместно с проф. Каталина Григорова и озаглавена „A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing“.

Ето подробности и линк към последната, подобрена версия на статията:

SOFTENG 2017, Third International Conference on Advances and Trends in Software Engineering

ISSN: 2519-8394

ISBN: 978-1-61208-553-1

Location: Venice, Italy

Dates: from April 23, 2017 to April 27, 2017

Notes: IARIA Conference.

Title:

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing

Peter Sabev
Department of Informatics and Information Technologies
“Angel Kanchev” University of Ruse
Ruse, Bulgaria

Prof. Katalina Grigorova
Department of Informatics and Information Technologies
“Angel Kanchev” University of Ruse
Ruse, Bulgaria

Abstract: Nowadays, a main resort for delivering software with good enough quality is to design, create, implement and maintain test cases that are executed automatically. This could be done on many different levels, however graphical user interface (GUI) testing is the closest one to the way the real user interacts with the software under test (SUT). The aim of this paper is to determine the most popular GUI automated tools for software testing among a list of 52 candidates and compare them according to their features, functional and non-functional characteristics.

Download:

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing [DOC]

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing [PDF]


  • Yum

Още 5 любими настолни игри

  • Yum

След като преди повече от две години писахме за 5 любими настолни игри, следва да ви споменем: две години по-късно складът ни е пълен с кутийки за онези приятни моменти, когато имаме гости, хапнали сме, децата вече спят, а часът е от онези, в които не можеш да определиш дали е твърде късно или твърде рано… Понякога вадим игрите от склада, а понякога гостите ни си ги носят, но ето още 5 заглавия, които определено ни допадат.

5. Clue

3-6 играчи (препоръчително 4), 45 мин., възраст 8+

Clue е детективска игра, датираща от далечната 1944 г. (с първоначално име Cluedo), силно развиваща уменията ви за блъфиране и дедукция. Всеки от играчите влиза в ролята на определен герой (с различен цвят, оръжие и локация). Играта има различни разновидности, но във всички тях говорим за 6 заподозрени герои, 6 оръжия и 9 стаи, като целта е да познаете една от тези 324 комбинации – кой, къде и с какво оръжие е извършил убийството. Това става с придвижване между стаите и изказване на редица (грешни) обвинения, с които елиминирате част от случаите и постепенно стигате до верния отговор.

4. Timeline

2-8 играчи (препоръчително 4), 15 мин., възраст 8+

Ако сте фенове на бързи игри с прости правила в голяма компания и искате да изпъкнете със знания по история, това е Вашата игра. Правилата са прости: имате над 100 (обикновено 110) карти с картинки. От едната страна на картата е написано събитие, а от другата – същото това събитие, но и годината, в която се е случило. Една от картите се обръща с годината нагоре , а на играчите се раздават равен брой карти. Най-младият от тях има простата задача да каже дали събитието на избрана от него карта се е случило преди или след годината на обърнатата карта. Ако не познае, просто маха картата и си взима нова. Ако познае, картата остава в линията на времето и следващия играч вече трябва да реши дали да постави своя карта отляво, отдясно или между двете карти… Така с времето играта става все по-трудна, а познанията ни по история – все повече (верно ли първата рентгенова снимка се е появила 42 години преди първата количка за пазаруване?). Играта се предлага в няколко отделни комплекта – изобретения, научни открития, музика и кино, исторически събития и др.

3. Codenames

2-8 (препоръчително поне 4) играчи, 10-15 мин., възраст 14+

„Кодови имена“ е кръстоска между познатите ни „кораби“ (Battleships) и „асоциации“, с шпионски акцент. Играта е доста бърза, а правилата – прости: разделяте се на два отбора (син и червен) и всеки от отборите избира резидент (шеф на шпионската организация), който ще дава информация. Само резидентите (които си наричаме с хубавата българска дума „спаймастъри“) имат достъп до карта с локациите на червените, сините агенти, невинните граждани и убиеца. Те трябва да обяснят на съотборниците къде точно се намират агентите на съответния отбор, използвайки карта, построена от 5х4 плочки. Ако спаймастърът каже „дърво две“ например, трябва да откриете две карти, които имат нещо общо с дърво. Ако познаете свой агент, супер. Ако познаете чужд, помагате на другия отбор. Ако уцелите невинен гражданин (бежовите позиции), губите ред, а ако нацелите убиеца (черната позиция), директно губите играта. „Кодови имена“ се предлага в два варианта – плочки с думи и плочки с картинки. Колкото повече сте, толкова по-забавно е и реално играта може да се играе и с повече от 8 души, стига лесно да стигате до консесус.

2. Mysterium

2-7 (препоръчително поне 5) играчи, 42 мин., възраст 10+

Ако Codenames и Clue ви допадат, Mysterium е една чудесна комбинация от двете, но и напълно нова, кооперативна игра с невероятна атмосфера – призрачни замъци с накацали гарвани по тях, мистични карти-сънища, даващи информация за извършено убийство и, разбира се, призрак, който не говори, но чука веднъж, ако сте сгрешили и два пъти, ако сте на прав път. Един от играчите влиза в нямата роля на призрака, а всички останали са медиуми, които имат 7 часа да разрешат случая с убийството. Всеки игрови час съответства на 6 реални минути. На всеки игрови час (имате си старинен часовник и пясъчен такъв за улеснение при времемеренето) призракът изпраща карти-сънища (странни картинки в стил Dixit), които би трябвало да подскажат на останалите играчите (също като в Clue) заподозрян, оръжие и локация. Тук обаче всички трябва да постигнат определени цели и над половината да познаят кой е убиеца… иначе призракът няма да намери покой! Към играта има и невероятен саундтрак, който съвсем ви „вкарва във филма“.

1. Dead of Winter

2-5 (препоръчително 4) играчи, 60-180 мин., възраст 12+

Принципно не сме фенове на темата „зомби апокалипсис“, но Dead of Winter е изключение… Става въпрос за група хора, които трябва да оцелеят сред заобикалящи ги люта зима и озверели зомбита, когато храната, лекарствата, оръжията и горивото са изключително ограничени. Всичко това се постига с приблизително 100 фигури, 9 тестета карти, десетки токени, зарове и „джиджавки“, т.е. играта е наистина за големи фенове на борд игрите (затова оправдаваме трицифрената ѝ цена). Макар и сложни, правилата са доста логични. Още в началото цялата комуна получава обща цел, но и всеки от играчите получава лична такава. И тук идва интересната част – възможно е някой от играчите да е предател, но да разберете дали е така, не е никак лесно. Играта става още по-интересна с това, че всеки персонаж избира дали да остави даден ресурс за себе си или да го дари за общото благо – така може комуната да спечели, но не и част от играчите. Всеки от персонажите в играта има определени характеристики, специални умения и история (Роза Родригез например е бивш пазач в затвор и може да убие един лош „безплатно“ всеки рунд, а пожарникарът Габриел Диаз ще ви помогне да претърсвате и намирате оцелели по-бързо). За капак – има и специални Crossroads карти, които обогатяват историята и ви поставят пред трудни избори – например дали да дадете лекарства, за да помогнете на непознат оцелял. Такива решения се взимат с гласуване и по същия начин можете да изгоните определен играч от комуната. Тогава той не прекъсва играта, а получава други, аутсайдерски цели за спечелване – например да ви отмъсти… Досещате се, че геймплейът е много богат и фокусът не пада върху зомбитата, така че играта определено си струва.


  • Yum