Старите и младите населени места в България

Всички знаем, че населението на България намалява. Освен намаляването на населението, обаче, другият характерен момент е застаряването. Според данни от НСИ, делът на населението на 65 и повече години нараства и вече е над 20%. Средната възраст на населението също нараства до 43,3 години. Според ООН, населението на България ще се стопи с 15% до 2050 г. Изобщо – картинката в глобален план изглежда така, но всичко това е средностатистически…

Ако се загледаме, обаче в самата България, можем да намерим населени места с по-млади и с по-възрастни хора. Речено-сторено: половин час с НСИ, Excel и Google и се получи ето тази картинка:

Реклама:

Наложи се поради технически ограничения да се вкарат само най-големите населени места (до 1000 души население). За по-малките обикновено става въпрос за още по-възрастни жители… И все пак, дори тази картинка е достатъчна, за да се видят някои интересни неща:

„Най-младите“ големи градове са Свищов (37,2 г.), Благоевград (38 г.), и Велико Търново (38,8 г.), известни с университетите и студентския живот. Следвани са от Варна (39,2 г.), Сливен (39,5 г.), София (39,8 г.), Бургас (39,9 г.) и Пловдив (40 г.).

В другия край класацията с по-големи градове се оглавява от такива в центъра на Балкана. С най-стара средна възраст е населението на Троян (45,6 лв.), следвано от Севлиево (44,8 г.) и Габрово (43,6 г.). След тях са Силистра (43,6 г.), Ямбол (43 г.), Хасково (42,6 г.) и Смолян (42,4 г.). Прави впечатление, че и хората в София-област са средно на 42,6 г., т.е. значителна част от по-възрастните хора предпочитат да са около, а не в столицата.

Ако добавим и по-малките населени места, градчето с най-възрастни хора е Чипровци (52,4 г.), следвано от Чупрене (50,7 г.), Алфатар (50,6 г.), Ценово (50,2 г.) и Грамада (49,3 г.). „Най-старите“ села с население над 1000 души са Градец, Видинско (56,3 г.), Телиш (55,6 г.), Плевенско и Старосел, Пловдивско (55,5 г.).

С най-млади хора е Върбица (34,8 г.), след което в списъка се нареждат Стралджа и Ихтиман (36 г.), Костандово (36,2 г.) и Шивачево (36,3 г.). „Най-младите“ села с население над 1000 души са с. Голеш в София-област (26 г.), Сотиря, Сливенско (26,3 г.) и Каменар, Варненско (27,5 г.).

Прави впечатление, че всеки голям град има едно селце с младо население… София например си има с. Казичене, Пловдив – с. Калековец, Варна – с. Каменар, Бургас – с. Рудник, Русе – с. Хотанца, Стара Загора – с. Ханаспарухово, а Плевен – с. Буковлък… При Велико Търново ситуацията е леко по-различна, тъй като е град със сравнително младо население, а се намира в Балкана, сред много малки селца със застаряващо население. Но и тук с. Константин, общ. Елена отговаря на изискването. В другите млади градове имаме с. Церово (за Благоевград) и с. Сотиря (Сливен). „Най-младото“ село край Добрич е с. Одърци, а край Шумен – с. Коньовец.

Интересно е, че виждаме населението в Балкана (около Габрово и Търново) да застарява, заедно с част от населението в Северозападна България. От друга страна, една голяма част от населението в Рило-Родопския масив, Сливенско и по Черноморието е сравнително млада…

Реклама:

Ето я и моята прогноза за 2050 г., базирана на данните тук: София и Пловдив почти ще са се свързали, а Рила, Пирин и Родопите значително ще увеличат населението си… Черноморието ще е буквално населено от северната до южната граница, достигайки чак до Сливен от Бургас и до Шумен от Варна. Търново ще се разраства и ще погълне Габрово, Горна Оряховица, Севлиево и селата около тях, а изоставените днес селца ще се превърнат във вилни зони…

Поживём – увидим, доживём – узнаем, выживем – учтём.

Реклама:

Колко ще е населението на България през 2050 г.?

Bulgaria_Population

Според Washington Post, България е на второ място в света по най-бързо намаляване на населението (след Молдова), като през 2100 г. най-вероятно ще изгуби над половината от населението си и ще достигне до 3,4 млн. души население.

Преди всичко, на мен 2100 г. ми изглежда много далече. Затова реших да направя един Excel и да използвам хубавата му Trendline функционалност, само че до 2050 г.

Освен това има твърде много фактори, които влияят върху населението на една държава – война, преселение, болести, катаклизми, климатични промени, промени в световната икономика, имиграцията, емиграцията и др. могат силно да повлияят на графиките.

Но чисто математически се вижда, че през следващите 10-тина години България ще намалее до 6.5-7 млн. Реалистичната прогноза е през 2050 г. да сме между 1.5 и 6 млн., песимистичната – да изчезнем още през 2040 г., а оптимистичната – да минем 10 млн. И за всички си има математически функции… Така че математиката не греши – между 0 и 11 млн. души ще сме през 2050 г.

И според същите формули – до 2100 г. можем както напълно да изчезнем, така и да стигнем до 55 млн. души население – фунията на несигурността! Личните ми очаквания са 6,7 млн. през 2020 г., 6,5 млн. през 2025 г. и около 5,2 млн. през 2050 г.

Поживём — увидим 🙂

Реклама:

Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение

По данни на НСИ от 2011 г. в България има седем града с население над 100 000 души и това са:

Класация по население

1. София (1 202 761 души)
2. Пловдив (338 153 души)
3. Варна (334 870 души)
4. Бургас (200 271 души)
5. Русе (149 642 души)
6. Стара Загора (138 272 души)
7. Плевен (106 954 души)

По последни данни (отново от НСИ), площта на същите тези градове като административно-териториални единици е следната:

Класация по площ

1. София (492 кв. км)
2. Бургас (254 кв. км)
3. Варна (154 кв. км)
4. Русе (127 кв. км)
5. Пловдив (102 кв. км)
6. Стара Загора (86 кв. км)
7. Плевен (85 кв. км)

Русе по-голям от Пловдив?! Бургас по-голям от Варна?!

Зачудих се и реших да използвам пряко сравнение „на око“ чрез оцветяване и скриване на съответните слоеве в Google Maps… (тук е мястото да кажа, че ако на някой са му необходими изображенията, просто е нужно да се свърже с мен). Най-трудно беше „изрязването“ на крайните квартали, т.е. докъде би следвало да стига всеки град… Тук може и да се разсърдите (особено ако съм отрязал вашият квартал), но приех, че ако „разкъсването“ на квартала е прекалено голямо, той (все още) няма място в общия силует на града. Който не е съгласен, да се занимава той с „изрязването“. Ето и крайният резултат, т.е. какво би се получило, ако лепнем София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен едни до други:

Сигурен съм, че картинките ви се струват интересни, но за да добиете още по-ясна представа, направих пряко сравнение „всеки срещу всеки“:

Е, как ви изглежда?

Реклама: