Свински ребърца на фурна по два начина

След като обявих ребърцата на Биляна за най-великите в България и получихме десетки запитвания за рецептата, решихме да ви я споделим… А понеже и аз мога да готвя, реших да ви предложа и моя вариант. Пробвайте и двата и ни кажете кой ви допада повече:

Продукти: (за 4 порции)

  • около 1 кг пресни свински ребра (известни още като свински гърди), качественото месо е много важно (ние лично си го взимаме от Hot House, София);
  • мащерка (или чубрица) за поръсване.

Марината на Биляна:

  • соев сос;
  • чаша (100 мл) червено вино;
  • 2 с. л. мед;
  • щипка черен пипер;
  • щипка червен пипер;
  • 1 с.л. зехтин.

Марината на Петър:

  • 50 мл соев сос;
  • 150 г горчица (1 малко бурканче);
  • 150 г мед (1 малко бурканче);
  • 1-2 скилидки чесън (обелва се, смачква се и се добавя);
  • 500 мл светла бира (1 бутилка), като около 100-200 мл се изсипват в маринатата, а останалите – в устата на готвача.

Начин на приготвяне:

  1. Нарежете ребрата на дълги ленти по дължина, като се стремите месото да се раздели равномерно.
  2. Мариновайте (в случая на Петър сместа е гъста и е по-скоро за глагола „оваляйте“) и оставете в хладилник за около 2 до 6 часа (колкото повече, толкова по-добре).
  3. Запечете във фурна (на вентилатор, ако имате такъв режим), на 220 градуса.
  4. Когато почервенеят, ребрата се обръщат от другата страна, изчаква се отново да почервенеят и се вадят (отнема около 30-35 мин. на нашата фурна).
  5. Да се консумира с червено вино и добра компания. От вината препоръчваме каберне совиньор, мерло, рубин и техните купажи, а от компанията – вие си знаете най-добре!

 

Кое месо ви е най-вкусно?

Попитахме 303 души какво месо обичат най-много…

Оказа се, че по всеобщо мнение най-вкусното месо е свинското (29%), въпреки че много хора го избяхват поради религиозни, здравословни или други причини. За съжаление, то е смятано и за едно от най-вредните поради съдържащите се в него мазнини и големия процент на холестерол в тях.

На второ място се класира пилешкото, на което залагат една четвърт от гласувалите (25%). То е едно от най-полезните за здравето (с изключение на кожата), богато е на белтъчини, предотвратява намаляването на костна маса, източник е на селен и на витамин В.

В челната тройка влиза и рибата (12%). Доказано е, че хората, които консумират риба страдат много по-малко от сърдечносъдови заболявания в сравнение с останалите. Вероятно тук се корени и част от проблема, че България се нарежда на второ място в Европа по сърдечносъдови заболявания, изпреварвана единствено от унгарците (които обаче нямат излаз на море, забележете!). Рибата е по-богата на калций и фосфор от месото на бозайници и птици, затова е и изключително полезна за подрастващите и за хора, които имат проблеми с костите. Ето защо е добре да присъства поне веднъж в седмичното ни меню.

На следващата позиция се класират вегетарианците (8%). Няма да се спускам във спорове колко е полезно или вредно да си вегетарианец, особено в пост за месото. Да не говорим пък за веганите (такива, които освен месо, не консумират и животински продукти) и няма как да си набавят В12 например. Не, че няма таблетки, но по мое лично мнение една вратна пържола е къде-къде по-приятен начин да си набавиш въпросния витамин.

Отново с 8% са любимите ни морски дарове – раци, октоподи, скариди, миди, калмари и каквото друго се сетите. С Биляна обожаваме подобни деликатеси, богати на витамини и минерали, съдържат силни антиоксиданти, както и много ценни аминокиселини, които се усвояват бързо от организма.

Следва телешкото (6%). То е богато на протеини, витамини B6, B2 и B12, селен, фосфор и ниацин. Също така е мощен източник на желязо и цинк и съдържа изключително малко мазнини – ето защо при готвенето му трябва да се внимава да не стане прекалено твърдо и сухо.

Със своите изключителни хранителни качества заешкото месо (5%) е алтернатива за здравословно и диетично хранене. По съдържание на белтъчини заешкото месо държи рекорда спрямо останалите видове месо, като в същото време е бедно и на мазнини.

Другите птици (щрауси, патици и пуйки) са предпочитани от 2% от запитаните. Пуешкото се усвоява по-бързо от организма, щраусовото е с най-ниско съдържание на мазнини (0,03%), а патешкото е за любителите на по-мазничкото.
Дивечът (2%) може да си набавите както от всяко дивечовъдно стопанство, така и от големите хипермаркети, така че не е нужно да сте ловджия. Почти всяко дивечово месо има и питомна масово отглеждана алтернатива, но като цяло разликата е, че в общия случай месото е по-крехко, по-сухо и по-жилаво.
Не се сещам за много други видове месо, но 3% са посочили друг вид месо като тяхно любимо. В това число попадат жабешки бутчета, кучешко, конско, змийско, месо от скакалци… Аз лично освен жабоците, друго не съм опитвал (за кучешко и конско не съм съвсем сигурен, много кебапчета съм изял във всякакви заведения).
При всички положения, каквото и да обичате или да не обичате, най-важното е да се храним разнообразно, с мярка и с настроение!
Да ви е сладко!

Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания

Ако сте във Великобритания или САЩ и си поръчате пържола в заведение, във всяко себеуважаващо се място от кварталното барче до най-изискания ресторант ще ви попитат колко изпечена искате пържолата, която обикновено е телешка (beef)… Свинската (pork) и пилешката (chicken) са по-малко популярни.

Общоприетите възможни отговори са шест, ако не броим напълно сурова пържола (raw). И така, ето ги и основните варианти:

Blue Rare – тази степен на изпичане означава практически сурова и студена отвътре пържола, като външната част е съвсем леко запечена. Приготвянето на пържолата по този начин, често отнема най-много време, тъй като се налага вътрешността на пържолата да се затопли допълнително. За нашите стандарти подобно приготовление си е направо сурова пържола, всъщност дори по техните тази пържола е далеч от съвършенството, тъй като месото е твърде жилаво и трудно за преглъщане. Този начин на приготвяне е известен и с други имена – seared, very rare, blood rare, bloody as hell, black and blue, Pitssburgh rare или просто blue. „Пече“ се на 46 градуса.

Rare – по българските стандарти това все още си е сурова пържола. Изпичането се прави до такава степен, че външността е сиво-кафява, а вътрешната част – червена и леко затоплена. Сивата коричка е около 25% от пържолата, т.е. 75% от месото си е практически неизпечено. За много от хората в САЩ и Великобритания това е най-добрата степен на изпичане, тъй като пържолата остава изключително сочна.  Температурата на изпичане е 52 градуса по стандарт.

Medium rare – Съотношението между външната сиво-кафява и вътрешната червена част на пържолата е 50 на 50. Очаквайте да ви поднесат точно толкова изпечена пържола, ако не кажете изрично нещо друго. Тоест, medium rare е именно опцията по подразбиране. За хората, които са на принципа „В Рим като римляните“, препоръчвам именно подобна степен на изпичане. Пече се на 55 градуса.

Medium – Кървавочервена част в пържолата вече липсва, а съотношението на добре изпечена външна част към розова вътрешна част е 75% към 25%. За местните тази пържола вече е леко суха, докато за българските стандарти е леко недоизпечена. Препоръчителната температура на изпичане е 60 градуса.

Medium well – На повечето места в България сервират именно толкова изпечена пържола, тоест medium well съвпада точно с балканската представа за добре изпечена пържола. Тя е кафява отвън, а отвътре е сива със съвсем лек розов оттенък. За американци и британци е леко попрепечена, но за нас си е направо перфектна. Ако не си падате по експерименти, това е вашата степен на изпичане. Пече се на 65 градуса по стандарт.

Well done – Тази пържола е добре изпечена и практически няма розови оттенъци, отвън е кафява, а отвътре – изцяло сива. Много българи биха я харесали именно така, по-препечена, докато за повечето американци и британци това си е чиста загуба на ценен материал… Идеалната температура за приготвяне е 75 градуса.

Всички нации се съгласяват, че оттук нататък пържолата е прекалено изпечена и суха (overcooked).

Не знам за вас, но аз лично огладнях…

Booking.com