Step Up: Революция

Жанр: романтичен, захаросан, донякъде тийнейджърски

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1800741/

Режисьор:Скот Спиър

Хореографи: Джамал Симс, Травис Уол и Крис Скот

Участват: Катрин Макормик, Райън Гузман, Адам Севани, Стефен Бос, Чад Смит, Клеопатра Коулман

Времетраене:99 минути

Трейлър:

Предпремиерно гледахме въпросния филм с Биляна. На нея ѝ хареса. На мен – по-скоро не.

Сценарият е откровено блудкав и изтъркан – младо момиче на богат татко-милионер се влюбва в квартален танцьор от гетото на Маями, който ръководи танцова трупа с името The Mob („Тълпата“). Последният инвестиционен проект на таткото е да срине гетото и да вдигне луксозен комплекс на негово място, срещу което „Тълпата“ се опълчва… сещате се нататък.

Има една-единствена причина да гледате този филм и тя е – да си напълните очите със загоряла плът, яки танци и невероятна хореография. Това е и причината за първи път да сложа хореографите редом до режисьора.

Между другото, филмът е поредна част от серията:

  • Step Up (2006)
  • Step Up 2: The Street (2008)
  • Step Up 3D (2010)
  • Step Up 4: Miami Heat (a.k.a. Step Up: Revolution) (2012)

Няма да давам оценка, защото тя не е повече от 2/10, ако махнем танците, но пък те са основното във филма. За да решите дали искате да гледате този филм, просто изгледайте трейлъра и си го представете удължен до час и половина… (много мразя трейлъри, които показват ВСИЧКИ яки моменти във филма, а този прави това)

Толкова.

 

„Гласът на България“ е леко прегракнал и с дъх на цигарен дим

Много „яко“ – да показваш реклами по телевизията, в които явно се пуши, е забранено. Да направиш 2-минутна сцена в „Гласът на България“, където Миро, Марияна и Ивана (идолите на толкова деца) пушат цигари открито и междувременно се карат помежду си, си е напълно в реда на нещата…

Чудя се – само на мен ли ми прави впечатление?!

Ето за какво говоря – http://www.youtube.com/watch?v=J0xneWYCy0Y, от 10:15 до 12:15

Technical Issues – GMail и БНТ

Само на мен ли GMail ми извежда някакво странно confirmation съобщение, когато реша да отговоря на някого:

Не знам какво точно съм написал, но е добре да си оправите бъга, пичове…

Само на мен ли Говорът на световното по футбол ми върви една секунда преди картината… Особено дразнещо е да чуеш „Греда!“ още в момента, в който футболистът се е засилил за изстрел към вратата. Не че се чува кой знае какво от цялото „жужене на комари“ по стадиона, или пък коментарите на мача са особено интересни, но все пак бих искал да чувам коментар за нещо след като първо съм го видял, а не преди това… При вас как е?