Всеки трети печели!

  • Yum

Ученички на видима възраст 10-11 години в квартален магазин разглеждат чипса пред мен:
– Виж, всеки трети печели!
– Искаш ли да си вземем?
– Хайде! – и грабва първия пакет от рафта.
– Ти си много тъпа, честно…
– ???
– Ами защо взимаш първия пакет?! Вземи третия!!!


  • Yum

За ИКЕА, летящите килимчета и младите меринджейки…

  • Yum

ikeaНеделя. Късен следобед, почва да се стъмва… Родителите ми са ми на гости и отиваме в ИКЕА, любимия ни магазин… Купуваме куп дреболии, майка ми си харесва един кафяв килим (ÅDUM, както разбрахме по-късно). Поглеждаме цената – 59,90 лв. „Супер!“, казваме си и взимаме 2 броя…
Стигаме до касата, цъкаме всичко, баща ми държи да плати той, плащаме, като ползваме отстъпка 30 лв. с карта IKEA Family, тръгваме и баща ми казва:
– Абе малко много ми се струва 269 лв…
– Как? – поглеждам цената на килимите – 119 лв./брой. Тъпо, няма как, ще връщаме.
Отивам на „Обслужване на клиенти“:
– Добър ден. Искам да върна тези килими, защото на етикетите Ви пише 59 лв., а на касата ги таксуваха 119 лв.
– Как така? Елате да видим…
Отиваме. Ама не през касите, а през втория етаж, т.е. обикаляме целият магазин от входа, за да стигнем до сектора с килимите. Гледаме етикет „59,90 ↓“, като стрелката сочи надолу към кашона, от който взехме килимите…
– Да, ама етикетът не е за тази стока, ето за тези килими са – държи ми се надменно момиченцето от „Обслужване на клиенти“ и ми показва другите два кашона с килими, които са встрани от етикета „59,90 ↓“.
– Добре, де, ами защо на тази стока няма друга цена?
– Има! – казва ми още по-нагло тя и ми показва етикет, който е два метра встрани – Ами сравнявайте си артикулните номера!!!
– ЧЕСТНО?! Ще ми кажете аз да си сравнявам артикулните номера?
Мълчи.
– Ами слагайте етикетите си така, че да не се налага да го правя!
Мълчи.
– Сериозно, оправете си етикетите!
Мълчи.
– Много евтин номер е да сложиш скъп килим между два евтини и не прилича на ИКЕА.
Мълчи и гледа килимчетата, сякаш иска да се качи на някое от тях и да полети в далечни страни…
– Искам да ми върнете парите.
– Добре, елате на касата – а, можела да говори значи.
След като довършихме обиколката на IKEA за норматив, мацката взе бележката, която изглеждаше така и я преснима:
КИЛИМ 119,90
КИЛИМ 119,90

(други боклуци) към 60 лв.

ОБЩО: 299 лв.
ОТСТЪПКА карта IKEA FAMILY: 30 лв.
ПЛАТЕНО С КАРТА: 269 лв.
И друг път съм връщал стока в ИКЕА, един подпис и всичко е наред. Да, ама не и този път.
– Понеже сте платили с карта IKEA FAMILY, ще ви върна само част от парите в брой, а останалите ви се взимат от точки…
– Как така „част от парите“ за нещо, което съм купил преди 10 минути…
– Ами така… промоцията ни е пропорционална. – очевидно не е много по обясненията.
– Чакайте, слагате етикетите си на грешните места, най-нагло ми казвате да си сравнявам етикетите, а сега ми казвате и че ще ми върнете част от парите за нещо, което не ми трябва…
– Да, защото сте ползвали точки от картата и това Ви е един вид подарък от нас.
– Така… платил съм Ви 300 лв., от които искам да ми върнете 240 лв. (цената на двата килима), а от останалите покупки за 60 лв. съм платил 30 лв. в брой и 30 лв. с точки, кое не е ясно?
– Не мога…
– Ами извикайте някой, който може да го направи.
Вика дежурния мениджър. Не идва… Вика го пак… Пак не идва, заета била.
– Вижте, аз няма да Ви чакам цял час, времето ми е твърде ценно, за да си го губя с Вашите неразбории…
Идва. Дежурният мениджър е друго момиченце, два пъти по-русо и два пъти по-нагло…
Обяснявам ѝ ситуацията…
– От един час чакам да дойде някой, с който да се разберем за връщането на парите с Вашата служителка.
– Не е един час, вижте си часа от бележката – по-малко от 40 минути са?
REALLY?!!
– Супер! Стори ми се мааааалко повече. А Вие наистина ли сте мениджър, за да започвате разговора така.
– Наистина.
– Айде тогава ми върнете парите…
– Вие не разбирате ли, че сте купили тези килими за по-малко пари и за това Ви връщаме по-малко пари?
– Ами не. Щях да разбирам, ако бях ги купил за 60 лв., ама заради Вашите етикети се оказа, че цената е двойна… Вие сега откъде знаете, че именно килимите съм искал да купя с точки, а не нещо друго?
– Ами Вие всичко сте си купил с тези точки и затова сега се разпределят пропорционално.
– Добре, а ако Ви върна всички продукти, ще ми възстановите всички пари и точки, нали?
– Да.
– И след това, ако купя всички останали продукти без килимите, ще ползвам 30 лв. отстъпка върху останалите продукти и реално ще платя още 30 лв., нали?
– Да, можете.
– Е, тогава защо е нужно да правим всичко това, служителите да си играят да пренареждат върнатата стока, аз да изгубя още толкова време, за да намеря същите продукти и в крайна сметка да постигнем същото?
– Не, защото точките Ви ще се възстановят след седмица…
– Още по-„чудесно“…
– Вие си решавате дали да върнете продуктите или не – отговаря ми в режим „киборг“ младата меринджейка…
– А как ще ме компенсирате за времето, което си изгубих заради вас и проблемните ви етикети?
– Ами няма да Ви компенсираме – през зъби ми процежда меринджейката…
– Знаете ли, ще върна всичко и изобщо няма да се занимавам с Вас…
Така и направих. Върнах им всичко до последната салфетка…
ИКЕА, вчера изгубихте от мен минимум 60 лв. оборот. В дългосрочен план обаче изгубихте много повече. А бяхте любимият ми магазин.
Служителите Ви имат още много да учат, докато ИКЕА се превърне в IKEA.
Arga katter får rivet skinn.

UPDATE: След като споделих с маркетинг-мениджърa им неприятната ситуация, най-накрая получих отговор и отношение, каквото очаквам от мениджър на ИКЕА:

Здравейте, Петър,

съжалявам най-искрено за създалата се ситуация. От своя страна ще се постарая да отнеса вашия сигнал към ръководните служители, които са компетентни за изясняване на случая. Уверявам ви, че никой от моите колеги не е целял да ви остави с лошо впечатление, докато е изпълнявал рутинните процедури.

Благодаря ви, че се свързахте с мен!

Поздрави,

Йоана

UPDATE: Последва мейл с покана за среща:

Здравейте, Петър,

След като разгледахме случая, бих искала да ви попитам дали ще е възможно да отделите от личното си време, за да ни посетите утре сутринта в 10 ч.? Управителят на магазина Тео Муратидис би искал да се срещне с вас, за да споделите впечатленията си от обслужването в ИКЕА.

Предварително се извинявам за твърде краткия срок.

Поздрави,
Йоана

Уговорихме се Биляна да се срещне с г-н Тео Муратидис и така и стана. На срещата между двамата, изцяло на гръцки език (Биляна владее гръцки), г-н Муратидис обстойно изслуша Биляна и си записа всички важни детайли на случката. Извини се за огорчението, което сме понесли и за начина, по които са реагирали неговите подчинени. Дори предложи обезщетение, но не това бе нашата цел на срещата. Обеща да вземе предвид разговора ни за бъдещи вътрефирмени необходими действия, които ще последват, за да не се случва това отново.
Точно такова внимание и отношение очакваме от Главен мениджър на магазин от ранга на ИКЕА, а също така и от негови заместници, колеги и подчинени!

 


  • Yum

Велосипеди и закони

  • Yum

 Купих си нов велосипед… Не, че въртя кой знае колко с него, но върши чудесна работа от офиса до дома и обратно. Оказа се обаче, че съм го ползвал незаконно.

В Закона за движение по пътищата пише:
За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
– спирачки;
– звънец и да няма друг звуков сигнал;
– устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
– бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

Това означава, че моят велосипед не става за движение по пътищата, въпреки че е купен току-що. Нямам фар, стоп и звънец – така се продават велосипеди в почти всички големи магазини… Според изискванията на ЕС велосипед без фар (но със светлоотразител отпред) може да се движи през светлата част от денонощието. Но в България не може. Няма логика, но не може. Мисля си, че тази част от ЗДП би могла да се преразгледа и да важи само за тъмната част от денонощието и при намалена видимост…

Според една статия във в-к „24 часа“, всеки трети проверен велосипедист бива глобяван от КАТ. И как няма да е така, когато велосипедите не отговарят на изискванията още от магазина.

Замислете се, продавачите нямат право да продават автомобил в ЕС, ако той не отговаря на точно определени технически изисквания. За да получите регистрационен номер и да карате автомобила по пътищата, той трябва да мине през технически преглед. Така например внесените от САЩ автомобили не могат да се движат по нашите пътища, докато не им се оправят мигачите да светят в жълто, а внесените с десен волан – докато не им се регулират фаровете. Добре, де, поне на теория. И при повечето странности се слага информативен стикер (например стикерът „GAS“ при автомобилите с АГУ).

При велосипедите обаче регистрация и технически преглед няма, така че масовият купувач като мен влиза в магазина и иска да си купи колело, с което да ходи на работа… Не му пука дали е mountain bike, racing bike или city bike… за него в най-добрия случай е просто „байк“… харесва си даден модел, плаща го, излиза на улицата и става нарушител мигновено, при това без да знае.

Поради ред (не само икономически) причини би било неефективно да се задължат продавачите да продават само колелета, отговарящи на изискванията на ЗДП. Но това, което е лесно постижимо е да се направи закон, с който поне велосипедите, които не са предназначени за движение по обществените пътища да бъдат маркирани. Така всички печелим:

  • Продавачите, защото много повече хора ще си купуват фарове, звънци и светлоотразители допълнително или пък ще предпочетат по-скъпите, оборудване модели, от които печалбата е по-голяма;
  • Купувачите, защото ще знаят какво купуват и ще разграничават ясно дали имат право да карат определени велосипеди по обществените пътища;
  • КАТ, а и всички ние, заради един по-безопасен свят с по-малко нарушители.

Ако зависеше еднолично от мен, веднага бих направил етикети, подобни на тези, които задължително да се поставят от продавачите на велосипеди (направени за 2 мин., с повече инвестиция на време могат да станат доста по-добри):

velosiped-etiketi

Естествено, има всякакви варианти за дизайн. Евентуално продавачът може например да включва и какви атрибути има или няма даден велосипед, например:

velosiped-atributiНе знам колко добре я обясних, но пък съм сигурен, че сте схванали идеята.

Предложението съм го пратил и на сдружение „Велоеволюция“, с които се надявам да постигнем някакъв реален резултат. А ако вие сте или не сте съгласни с идеята или пък със ситуацията в момента, кажете си мнението в коментар.


  • Yum