Дисниленд: 10 години по-късно и 10 причини да НЕ ходите там!

  • Yum

Ето, че отново бяхме в Дисниленд, близо 10 години по-късно, вече женени и с две деца. На децата им беше забавно, но не толкова – на нас. За съжаление впечатлението ни е по-скоро разочарование. Ето защо:

1. Отворете раницата!

И така, купувате най-евтините възможни билети за два дни и двата парка на обща стойност над 650 лв. за семейството, без да броим тройно по-големите странични разходи. Следват полет, автобус, после влак, после метро и после пак влак и най-накрая се озовавате с цялата фамилия екзалтирани пред входа на заветния Дисниленд. Очаквате да ви посрещнат Мики и Доналд? Ами познали сте, но само ако това са имената на двамата навъсени охранители, които ви карат да си сложите раницата и да я отворите пред тях…

— Имате ли нож в раницата?

— Не.

— Минавайте.

Сигурен съм, че и терористите с ножове са напълно честни. Да, някои от входовете имаха скенери, но този, от който минахме ние, нямаше… Хаотични мерки за сигурност с явни пропуски, никакъв ред в опашките на входа, но най-накрая влизаме.

2. Два пъти повече хора на същата площ

Както казах, взехме си възможно най-евтините билети. Тоест такива, които са в най-ненатоварени дни.  Но истината е, че гъмжилото от хората е невероятно – яйце да пуснеш, на човек ще падне. Никой не налага никакви ограничения за посетителите в дадения ден и така тълпата прави посещението неприятно за всички…

3. Ужасно чакане

Като резултат от горното, как ви звучи да чакате между 70 и 120 минути за 10-минутна атракция, после още 40 мин. чакане за следващата 5-минутна атракция, после още 60 мин. чакане… Реално от 10-тината часа, в които парка е отворен, сигурно 8 прекарахме в редене по опашки и досадно чакане. А е тъжно „вълшебният“ ти ден в Дисниленд да бъде предимно чакане.

4. Fast Pass-овете свършват до обяд

Уж за да облекчат чакането, от Дисниленд са измислили нещо наречено „Fast Pass“ – специален билет, с който се качваш с предимство на определени натоварени люлки. За съжаление, въпросните пропуски свършват до обяд и реално полза от тях почти няма. Да не говорим, че на някои люлки чакането минава половин час дори с Fast Pass.

5. Стари люлки

По някои от атракционите личат поколения и години ползване. Да се повредят три атракциона за един ден не е нещо, което ни се случваше през 2008 г. (особено „приятно“ е да се случи, когато си чакал половин час за дадената атракция). А да преправят старите автомобили с героите от „Колите“ например едва ли е кой знае каква инвестиция…

6. Алеи без приказни герои

Това, което през 2008 г. различаваше Дисниленд от всеки друг увеселителен парк, бе атмосферата. Мики, Мини, Гуфи, принцесите на Дисни, Алиса и Лудият шапкар просто обикаляха из парка и всеки можеше да се снима с тях. Гримьори рисуваха лицата на малки и пораснали деца с образите на любимите герои.  Нищо подобно в днешни дни – искаш да се снимаш с Мики? Той е скрит в специална сграда, наречена „Meet Mickey Mouse“. Чакай 40 минути на тази опашка! Гуфи? Другата опашка, там е само 25 мин. чакане. Принцесите на Дисни? 140 мин. чакане.

7. Star Wars в Дисниленд???

Признавам, една от най-яките атракции бе да ни вкарат в StarSpeeder 1000 и да ни изстрелят сред световете на Star Wars. Обаче да цопнеш C-3PO и Вейдър до слончето Дъмбо, принцесите на Дисни и Бъз от „Играта на играчките“ ми излиза извън границите на добрия вкус. Всички преходи в парка бяха плавни и неусетни… Днес футуристичната сграда на Star Wars, лепната до гарата с парния локомотив изглежда нелепо!

8. Липсват атракции с нови герои

Слончето Дъмбо е от 1941 г. Алиса – от 1951 г. Не ме разбирайте погрешно – обичам Дъмбо, макар и да е на 76 години! Но много от героите в новите филмчета липсват – като изключим костюмираните актьори, до които добиране няма, липсват атракции с Елза и Ана, Рапунцел, Тияна, Мерида, Ваяна, Добрият динозавър, героите от „Отвътре навън“, „Зоотрополис“, „Самолетите“, „Камбанка“, „Разбивачът Ралф“…

9. Меню с лют сос

След като поръчахме четири каубойски менюта с пилешко на обща стойност 56 EUR, се оказа, че пилешкото е люто! В Дисниленд! Качеството на храната бе като в долнопробно fast food заведение (имаме само нискокачествената снимка горе), картофите ставаха… Хамбургерите днес са кръгли. А през 2008 г. дори те бяха с формата на Мики Маус – мисля, че това само по себе си е достатъчно показателно.

10. Финална тъпканица

За да се доберете до „вълшебното“ светлинно шоу с лазери и фойерверки, ще трябва да заемете позиция поне час по-рано, иначе просто ще го гледате буквално от входа на увеселителния парк и няма да видите почти нищо… Още „по-забавната“ част е, когато близо два стадиона народ се изсипе на гарата и там не чака нищо повече от редовните влакове – следва една блъсканица, пред която столичния градски транспорт в 18 ч. е едно просторно и културно място. И това се случва всеки ден – никакъв синхрон между железниците и Дисниленд по въпроса! А какво „по-хубаво“ от това след 10+ часа висене по опашки, изнемощелите дечица да попътуват и още час прави в претъпкан по шевовете влак?

Малко финални думи…

Да, в този пост има хейт. Не заради друго, а защото очаквам от Дисниленд да вдигат бариерата през годините, вместо да я смъкват. Да, изкарахме си добре като цяло. Но в сравнение с другите увеселителни паркове като Грьона Люнд (Стокхолм, Швеция), Ефтелинг (Хертогенбош, Холандия) и Тиволи (Копенхаген, Дания), французите просто не правят достатъчно.

И ако все пак твърдо сте решили да заведете децата на Дисниленд, ето и 10 съвета, които да имате предвид:

  1. Следете за промоции и изберете слабо натоварен ден, в който може да влезете с билет „Mini“. Избягвайте летните месеци, когато е още по-претъпкано. Няма смисъл да си купувате билет за два парка в един ден – трудно е да посетите всичко дори в единия.
  2. Заредете се с търпение (и пари). Ще ви трябват.
  3. Вземете си плодове, сандвичи, бисквити, десертчета и минерална вода. Освен, че ще спестите някой лев от гадна junk храна, ще можете да хапвате, докато чакате на опашка за люлките.
  4. Свалете си мобилното приложение на Дисниленд. Така ще получавате в реално време коя люлка работи и колко време се чака.
  5. Вижте от приложението точно седмица по-рано горе-долу по кое време кои люлки се натоварват и си направете план. За най-натоварените си вземете fast pass, като първият pass вземете още с влизането си в парка.
  6. Веднага щом вземете fast pass, се наредете за снимка с любимия герой – там чакането е най-дълго и най-досадно. Особено дълго се чака за Принцесите на Дисни, Мики Маус и Спайдърмен.
  7. Имайте предвид ограниченията за височина на някои атракции, за да няма разочаровани деца.
  8. Имайте предвид, че доста атракции имат две опашки – Fast Pass и регулярна. Не се редете на Fast Pass опашката, ако нямате пропуск – ще си изгубите времето.
  9. Ако сте два дни в Дисниленд, първият идете в Disneyland Park, а вторият – в Disneyland Studios. Ходенето в последния е доста по-малко (около 4 км според крачкомера), освен това повечето атракции са от затворен тип и позволяват ползване в лошо време.
  10. Най-любимите ни атракции, които не трябва да изпускате:
    • В Disneyland Park: Star Tours: The Adventures Continue, Peter Pan’s Flight, Autopia, Buzz Lightyear Laser Blast, Big Thunder Mountain, It’s a small world, La Taniere du Dragon, La Pays des Contes de Fees, Mad Hatter’s Tea Cups, Pirates of the Caribbean;
    • В Disneyland Studios: Moteurs… Action! Stunt Show Spectacular, Ratatouille: The Adventure, Studio Tram Tour: Behind the Magic, The Twilight Zone Tower of Terror, Les Tapis Volants – Flying Carpets Over Agrabah.

  • Yum

40 грешни схващания на програмистите (или защо QA е нужен)?

  • Yum

Вече 10 години работя като специалист по осигуряване качеството на софтуера или, казано на чист български – QA. QA е професия, в чиято основа са валидацията и верификацията, т.е. дали софтуерът изпълнява изискванията за него, дали работи според очакванията на клиента, по правилния начин, дали е достатъчно бърз, надежден и удобен за ползване, ще издържи ли десетки потребители и т. н. Днес попаднах на чудесен пример за 40 грешни схващания при нещо толкова просто, като да си въведеш имената в ей-такова поле на някоя обществена система, да речем, илюстриращи за колко много неща трябва да мислят тестващите, докато си вършат работата:

Въведете Вашите имена:

 

Ето го и списъкът с 40 погрешни схващания на типичния програмист:

  1. Хората имат точно три официални имена.
  2. Трите имена винаги вървят последователно: име, презиме, фамилия
  3. Хората имат само официални имена… Петър си е винаги Петър, какви са тия Петьо, Пепи, Пешо…
  4. Хората никога не пропускат презимето си.
  5. Да го кажем така: Хората имат точно N имена, където N е някъде между 2 и 4.
  6. Имената на хората се побират в Х на брой символа.
  7. Абе вие ме бъзикате! Как ще има човек, който реално се казва Adolph Blaine Charles David Earl Frederick Gerald Hubert Irvin John Kenneth Lloyd Martin Nero Oliver Paul Quincy Randolph Sherman Thomas Uncas Victor William Xerxes Yancy Wolfeschlegelsteinhausenbergerdorff?
  8. Имената на хората не се променят.
  9. Добре, де, променят се, но само при конкретен и краен брой поводи: сватба, осиновяване и обидно име.
  10. Уф, добре, променят се по всяко време и всякакви поводи.
  11. Имената на хората винаги са на кирилица.
  12. Тези, които не са на кирилица, се пишат на латиница. Какво искате да кажете с 辉龙, да се напише Hui Long просто!
  13. Сигурен съм, че модулът за филтриране на мръсни думи няма имена на хора в речника си… Е, не може ли да го напишем Хуи вместо Хуй този китаец?
  14. Има супер голямо значение дали имената са с главни или малки букви…
  15. Всъщност, май няма никакво значение.
  16. Принципно имената започват с главни букви, ама колко идиоти ги мързи да си натиснат shift-а?
  17. Само ЧЪК НОРИС пише името си изцяло с главни букви, идиоти такива!
  18. Някои имена имат префикси и суфикси, ама кой нормален ще се напише като Lt Col John-Alexander van der Sar Maria de la Salete Jr.
  19. Ще ги махна тия титли… Е, как ще има „д-р Драгомир Драгостинов“? И ще вземе да се напише Dr. Dr. Dragostinov?!
  20. Имената на хората не съдържат номера, как ще се казваш в днешно време Александър Иванов XVI? И ще се напишеш като Александър Иванов 16?!
  21. Името и фамилията са различни имена. Ако се казваш Yang Yang Yang, как да разбера дали си „Yang Yang  Yang“ или „Yang  Yang Yang“? Ох, обърках се…
  22. Хората имат глобално уникални имена. Не може 10 души да се казват Иван Иванов Иванов… аз как ще ги различа сега?
  23. Добре, добре… но да знаете, че не повече от милион души в целия свят имат съвпадащо име с някой друг.
  24. Как така Ива Иванов? Или си Ива Иванова, или Иво Иванов!
  25. Добре, имало и Вовеки Веков Иванов. Ясна е работата.
  26. Добре, де, почти всички хора имат глобално уникални имена, трябва ли да пренаписвам цялата система за това, че на някой можели да му съвпаднат имената?
  27. Е, много важно, че вместо Sørensen излизало S?rensen… Той си знае как се казва, разбира се.
  28. Виж, тази система е за България, никога няма да се ползва с имена на латиница…
  29. Или от японци. 猿も木から落ちる
  30. Или от корейци. Как така ще са различни символи от японските? 원숭이도 나무에서 떨어진다.
  31. Този О’Хара въобще не му пишете апострофа, чупи цялата база!
  32. Да, сега ще кажеш, че и 1′ or ‘1’ = ‘1’ е валидно име… SQL инжекция ли? Това пък какво е?
  33. Знам алгоритъм, който транслитерира без проблеми от кирилица на латиница и обратно. Пътка Пътева ли? Ами…
  34. Естествено, че ако има две свързани информационни системи за даден човек, те използват абсолютно същото име за този човек.
  35. Разбира се, че всеки оператор на системата въвежда имената по еднакъв начин…
  36. Кк тка ще прпусне или рзамени няккви бкуви, докаот пише?! Къде гледа?!
  37. Имената на хората винаги се дават при раждането, нали?
  38. Е, не веднага при раждането, но много, много скоро след това…
  39. Пет години? И как сте му викали докато стане на пет?!
  40. Хората имат имена. Винаги! Как така няма име… ХОРАТА ВИНАГИ ИМАТ ИМЕНА! Напускам.

По този японски оригинал на Патрик МакКензи (има и още поне шест имена, които ще пропусна): http://emptypage.jp/translations/kalzumeus/falsehoods-programmers-believe-about-names.html


  • Yum

Един уикенд в Прага

  • Yum

0Редовните ни читатели знаят, че преди повече от година направихме интересния и икономически доста изгоден маршрут Берлин-Дрезден-Прага. Чешката столица беше основната дестинация от пътуването ни, само на два часа с влак от Дрезден. Та качихме се ние на железницата, попътувахме около час и изведнъж влакът спря на един от особено красивите завои на р. Елба. Минават десет минути, половин час… влакът не мърда! Да са ни оставили да се наслаждаваме на гледката: едва ли ще го направят за толкова дълго време… Да е граница, не е граница, пък и нали сме в Западна Европа, тези неща трябва да се случват бързо тук. Седим в купето с двойка японци, щракаме живописната долина с Canon-ите и се чудим в Чехия ли сме, в Германия ли сме и какво става в крайна сметка… Най-накрая пристига един кондуктор и успява да вкара три думи от три различни езика в едно изречение, но абсолютно всички го разбраха:

– Локомотив totally капут!

Минават още 20-тина минути и заветният локомотив-резерва най-накрая се задава…01-ElbeСменят ни капута, тъй де, локомотива и в крайна сметка се оказваме на Централна гара Прага два часа по-късно от очакваното. Може би е важно да споменем, че няколко дни по-късно ни потърсиха от Deutsche Bahn и ни помолиха да им дадем сметка, на която ни върнаха 50% от сумата поради закъснението – нещо, което се надявам да видя един ден и при нашенските транспортни компании. Така или иначе, в Прага сме, по-точно на централната гара (Praha hlavní nádraží).

02-HlavniNadraziПърво важно нещо – трябват ви крони. За 1 български лев ще получите около 14 CZK, силно препоръчваме да се запасите с достатъчно крони още от България. Хубаво е да имате дребни банкноти и монети, за да може да си купите билети от автомати. Освен от автомат, билети може да закупите и от магазини Relay. Всеки билет трябва да се валидира преди първото му използване в жълтите кутии, намиращи се на входовете на метрото, в трамваите и автобусите. Ето и билетите:

  • 24 CZK – билет за 30 минути
  • 32 CZK – билет за 90 минути
  • 40 CZK – билет за 120 минути (2 часа)
  • 110 CZK – еднодневен билет (24 часа)
  • 310 CZK – тридневен билет (72 часа), силно препоръчваме за уикенд

Деца до 6 години пътуват безплатно, а от 6 до 15 години – на половин цена. За всеки голям куфар също е необходимо да купите отделен билет, който е на половин цена. Можете да сменяте каквито и колкото искате превозни средства от обществения транспорт, включително и фуникулера (въжената линия) към хълма Петрин. Ако се изгубите в града, винаги може да се качите на автобус или трамвай, практически всички те имат допирни точки с трите метролинии, а транспортът в чешката столица е денонощен: метрото спира, но има нощни автобуси и трамваи. Последно и не по-малко важно нещо: подгответе си карта (един много полезен сайт с карта и дори безплатни тур-обиколки на Прага: http://www.use-it.cz), сандвичи и бутилка минерална вода: не че няма места, където да си вземете нещо за хапване и пийване, но така ще спечелите ценно време и пари – все пак, в Прага минералната вода е по-скъпа от бирата на доста заведения. Това обяснява и защо е добре да пиете бира по време на целия си престой – първо, страхотна е на вкус. Второ, сравнително евтина е. Трето, чехите я пият навсякъде и по всяко време – в делничен ден хора с пластмасова чашка пиво „за из път“ не са рядка гледка по спирките. Което е добре дошло за Петър, всъщност 🙂 Но всяко нещо с времето си: купуваме билети и влизаме в статистиката като едни от над 600 млн. пътници в пражкото метро, едно от най-натоварените в Европа и едно от най-дълбоките (за най-пълноценно изживяване, идете на Náměstí Míru, най-дълбоката станция с най-дългия ескалатор в Европа…

03-SubwayPrague„Ukončete, prosím, výstup a nástup, dveře se zavírají“ – просят да спрем встъпване и отстъпване, дверите се завират… горе-долу схващаме за какво говорят. Бърза ориентация – имате станция Staroměstská (т.е. старото място – половината със стария град, старите сгради, старият часовник и т. н.) и станция Malostranská (малката страна – със замъка и градините). Разделя ги р. Вълтава, съединява ги прочутият Карлов мост (и още 16 моста, междувпрочем)… Слизаме на Малостранска и само на метри от нея е хотелът ни – за първи път в живота си ще спим в замък. Ако си падате по подобни неща, силно препоръчваме да си наемете стая в защитената от ЮНЕСКО зона, където собствениците са длъжни да поддържат съответния стил. Ние бяхме в Hotel Trinidad Prague Castle и стаята изглеждаше ето така:

04-PragueCastleЧехите казват Neptej se starého, ptej se zkušeného“ – не питай старило, питай патило! Прага е изключително хълмист град – няколко пъти допуснахме грешката да се качваме пеш, а да слизаме с транспорт. И ви препоръчваме да не я допускате. За целта от тук нататък последователността на разказа ни не отговаря на действителността, но пък ще ви спести мускулната треска от изкачване на баири.

05-Tram22Трамвай 22 ще ви качи от Малостранска чак до върха на Пражки замък (Pražský hrad), официалната резиденция на чешкия президент. Входът ѝ се охранява от гвардейци, които се сменят на всеки кръгъл час (от 7 до 18 ч. през зимата, до 20 ч. през лятото):


Преди да влезете вътре, съветваме ви да „пуснете един тегел“ през Кралските градини и да разпуснете сред фонтани, зеленина и спокойствие, при това напълно безплатно.

06-Gardens
Създадени през далечната 1534 г., градините са толкова големи по площ (3,6 ха), че от долния им край спокойно можете да излезете и да хванете трамвай 22 отново, за да ви качи догоре. За целта хванете изхода край Летния дворец на Кралица Анна.
07-Gardens2Ето ни отново пред входа на замъка… Не знам доколко усещате леко влажния въздух, наситен с пролетни аромати, уханието на мокра трева и лек нюанс от вековните камънаци наоколо, но чувството е изключително приятно… Ден само за разходки!

08-CastleEntranceПражкият замък датира още от около 880 г. Тогава обаче е бил неголяма постройка от дърво. С годините и вековете всяка кралска фамилия е облагородявала и достроявала нови сгради, така че днес Пражкият замък е един от най-големите замъчни комплекси в света, състоящ се от сгради строени между X и XX век. В книгата на Гинес е записан като най-големият древен замък с дължина 570 метра и средна ширина 130 метра.

09-CastleМоже би най-открояващата се част от комплекса е катедралата „Св. Вит“, чешкият Александър Невски… Най-голямата катедрала в Чехия, комбинираща готика и барок. Определено си заслужава да отделите няколко минути (пък и часове) и да се вгледате в детайлите по сградата:

10-StVitus-DetailКатедралата е внушителна както отвън, така и отвътре. Строежът ѝ започва на 21 ноември 1344 г. и продължава до 1929 г. (засега). Накратко – строена е цели 585 г.

11-StVitus-InsidelВ района Храдчани (Hradčany) има още 3 църкви, 4 дворци, 8 градини, куп зали, кули и музеи, за които надали ще ви стигне времето… Рано или късно ще излезете от замъка и пред вас ще се открие прекрасна гледка към цяла Прага:

12-Castle-ViewГледката си е гледка, глътката си е глътка… Сядаме на по чаша Pilsner Urquell и Петър си поръчва първото от предварително набелязаните „задължителни“ неща за опитване в Чехия – коленото. Следващият абзац (както и всички останали, свързани с храна) не е подходящ за вегетарианци… ама никак!

13-KolenoОда за коленото от Петър: Кажете ми какво си представяте, когато чуете „френски автомобил“? Малка, кокетна, претенциозна колица, с красив дизайн, куп глезотийки в интериора и, разбира се, куп неща, с които да се съобразявате… Нямам нищо против „joues de porc au miel et cidre, nappées à la crême“, но не мога да го произнеса и вътрешното чувство ми подсказва, че ще ми поднесат нещо миниатюрно, добре украсено и ще трябва културно да го хапвам в продължение на два часа, след което ако нещо въобще достигне до устата ми, то ще е достатъчно колкото „да ми запълни пломбите“… Сега си представете един чешки автомобил… Шкода! Семпъл, но гениален, мултифункционален, непретенциозен автомобил, който върши работа. Няма кой знае какъв дизайн, не е скъп, но печели всички практически и сравнителни тестове, защото е ефективен. Ето това е чешкото „колено“ – свински джолан, бавно изпечен в… бира, естествено! Тъмна, за да придобие леко сладък вкус. Пече се докато хване хрупкава коричка и стане толкова крехък и сочен, та като вдигнеш кокала, месото само да пада в чинията… Малко сос със хрян, студена бира и друго не ви трябва… Точно като Шкода – просто, евтино, надеждно, гениално!

След като се насладите на чешкото колено, светът става по-хубав! Особено, ако храносмилате надолу по баира, минавайки покрай Malostranské náměstí и Mostecká – „стъргалото“ в тази част на Прага, пълно с туристи и капани за тях… Китни кафенета, ретро-автомобили под наем, масажни и спа-центрове, магазини за бижута и съдове от чешки (и не чак толкова) кристал, сувенири и какво ли още не…

14-PragueStreetsСтигнете ли до кулата при Карлов мост, изчакайте преди да го преминете. „Мала страна“ има още много какво да ви покаже…15-OldBridgeTower Na Kampě е малък остров във р. Вълтава, който се намира на броени метри от Карловия мост, има красив музей, но дори да минете транзит през него, пак ще се насладите на колорита, който предлагат малките мостчета, отрупани с катинари на влюбени, предложенията за разходка с лодка и въобще атмосферата в района…

16-IslandsPrague Ако ви е останало място след коленото, подложете си един Trdelník – вкусно сладко коминче от тесто. Макар произходът на въпросното изделие да е унгарски, в Чехия то е абсолютен хит:
17-Trdlo Няма да ви е лесно да откриете стената на Джон Ленън (Velkopřevorské náměstí ), но пък направите ли го, ще станете свидетели на това как една стена с графити може да се превърне в истински паметник.
18-JohnLennonWallИсторията на стената започва през 1980-те, когато на нея се появяват графити, вдъхновени от Бийтълс и техните песни. През 1988 г. тя става повод за сблъсък между студенти и милиция, а до ден днешен видът ѝ се променя с всеки изминал ден. Последно на 18.11.2014 г. стената е боядисана в чисто бяло и е оставен единствено надпис „The wall is over“… Така или иначе, с всяко посещение на Прага тази забележителност е различна… А ако продължим с разходката си от другата страна на Карловия мост, ще видим музея на Франц Кафка, един от най-значимите немскоезични писатели… Един негов цитат: „Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

19-StreetsPragueМинавайки през тесните пражки улички, скоро ще стигнете и до брега на р. Вълтава. Чудесно място да починете. А ако ви е останал тръделник, може да нахраните лебедите край реката и да се снимате с тях. Лебеди на фона на пражките мостове е чудесно място да упражните фотографските си умения:20-Swans Съвсем наблизо е и едно друго прекрасно място. Зад привидно невзрачния бял зид се крият прекрасните градини на Vojanovy sady, чиято история започва като манастирски двор, а днес е обществен парк с прекрасни градини, известни със своите още по-прекрасни пауни:21-VojanovySadyИ докато Биляна се наслаждаваше на цъфнали дървета и зеленина, Петър прекара почти час и половина в патешко ходене след един паун, докато най-накрая успя да направи ето тази тъй дългоочаквана снимка: 22-PeacockНо да се върнем на Карловия мост – може би най-оживеното място в цяла Прага, свързващо двете централни части на града, пълно с минувачи, търговци, туристи и дори младоженци…
23-CharlesBridge Построен през 1357 г., мостът е широк 10 м и дълъг 621 м. По дължината му има 16 арки и 30 статуи, а в краищата му – красиви готически кули. Може би най-известната от статуите е тази на Св. Йоан Непомук, бохемски архиепископ, подложен на всякакви мъчения и накрая изхвърлен именно от Карловия мост и удавен в реката:24-JohnNepomuk Веднага щом стъпите от староместската страна на моста, ще видите и огромния паметник на Карл IV, един от най-значимите императори от късното Средновековие. Освен четворката след името си, Карл е имал четири брака с четири различни съпруги и е получил четири кралски титли (Италия, Германия, Бохемия и Бургундия), без да броим, че е станал император и на Свещената римска империя:25-KaroloQuarto

От тук лесно можете да изгубите представа за време, разхождайки се из стария град, но неминуемо ще стигнете до площада на Стария град (Staroměstské náměstí), известен с църквата „Дева Мария пред Тин“, „Свети Николай“ и кметството.

26-StaromestskeNamesti Но безспорно астрономическият часовник е една от най-интересните забележителности на Прага. Неговите специални механизми позволяват да се покаже не само часът, а и относителното разположение на Слънцето, Луната, зодиакалните съзвездия, а понякога и най-големите планети:

27-AstronomicalClockiЗа първи път часовникът бие в далечната 1410 г., след дългогодишен труд на Ян Шиндел. Легендатата казва, че създателят му бил ослепен, за да не може да повтори великото си творение другаде. На всеки кръгъл час над 600-годишният часовник има кратко шоу със своите малки фигури, така че гледайте да сте там в кръгъл час. Тълпите стават големи, така че се пазете от джебчии…

След като се нагледате на часовника, най-вероятно ще искате и да вечеряте. Забиваме се в някакво световнонеизвестно заведение през три квартала в четвърти и решаваме да си поръчаме нещо традиционно чешко, ама по-така… Биляна си поръчва пилешка пържола с хермелин (тяхното вмирисано сирене а-ла камембер), сладко от боровинки и картофки, с което вдига летвата:

28-ChickenWithHermelinЗатова Петър решава да пробва нещо наистина странно и рискува с Татарак, съкратено от татарски бифтек – ни повече, ни по-малко сурово кълцано телешко, със сурово яйце и „дезинфекцирано“ със солидна доза лют червен пипер, черен пипер, горчица, сол, лук, чесън и куп други подправки…29-TatarakВ крайна сметка лютото е потушено със солидно количество качествена чешка бира: Pilsner Urquell, Budweiser Budvar, Kozel, Krusovice, Staropramen, Gambrinus… Нямаме идея какво пише в сметката накрая, но едно знаем – всяка чертичка е бира, което е нелошо постижение за шестчленната ни компания:30-SmetkaСледващият ден започваме от станция Muzeum, където е Чешкият национален музей. Поради реконструкция, той е затворен чак до 2016 г., така че се спускаме надолу покрай паметника на Вацлав І:

31-MuseumСпускаме се по Вацлавския площад, който някога е бил конен пазар, а днес напомня широк булевард:32-VaclavskeNamestiМакар че площадът е дълъг едва 750 м., преминаваме доста бавно по чешкото  „Шанз-Елизе“: витрините, магазините и кафенетата спират погледите ни, а в доста от тях влизаме и прекарваме цели часове… 33-CafeTramvai Едно от кафенетата е буквално в трамвай – нелоша идея за родната ни пешеходна зона на Витошка… Преминаваме площада и минаваме покрай внушителната сграда на чешката опера, където научаваме, че Сметана е не просто чудесна добавка към кафето и сладкиша, а и известен чешки композитор:34-OperaНа броени метри от операта е и Паладиум – мол с над 200 магазина:35-PalladiumТака разходката ни в Прага практически приключва – намери ли една жена мола в даден град, край на туристическите забележителности!

36-PalladiumInside Шегуваме се, разбира се – Прага е просто необхватен град, който не се описва, а трябва да се почувства. Публикацията стана доста дълга, а и нали трябва да оставим нещо неоткрито, неразказано и неизказано. За 5-дневния си престой успяхме да отскочим до Кутна Хора и Карлщайн (за тях може и да разкажем някой ден, но няма да е тази година очевидно). И все пак, останаха десетки, а може би и стотици неразгледани забележителности – зоопаркът, еврейското гробище, Петринският хълм, телевизионната кула, музеят на обществения транспорт, техническият музей, музеят на играчките, музеят на комунизма, музеят на КГБ, музеят на секс-машините… направо да ви показваме танцуващите сгради и да спираме:37-DancingBuildingsА, да – Na zdraví!


  • Yum