Още 5 любими настолни игри

  • Yum

След като преди повече от две години писахме за 5 любими настолни игри, следва да ви споменем: две години по-късно складът ни е пълен с кутийки за онези приятни моменти, когато имаме гости, хапнали сме, децата вече спят, а часът е от онези, в които не можеш да определиш дали е твърде късно или твърде рано… Понякога вадим игрите от склада, а понякога гостите ни си ги носят, но ето още 5 заглавия, които определено ни допадат.

5. Clue

3-6 играчи (препоръчително 4), 45 мин., възраст 8+

Clue е детективска игра, датираща от далечната 1944 г. (с първоначално име Cluedo), силно развиваща уменията ви за блъфиране и дедукция. Всеки от играчите влиза в ролята на определен герой (с различен цвят, оръжие и локация). Играта има различни разновидности, но във всички тях говорим за 6 заподозрени герои, 6 оръжия и 9 стаи, като целта е да познаете една от тези 324 комбинации – кой, къде и с какво оръжие е извършил убийството. Това става с придвижване между стаите и изказване на редица (грешни) обвинения, с които елиминирате част от случаите и постепенно стигате до верния отговор.

4. Timeline

2-8 играчи (препоръчително 4), 15 мин., възраст 8+

Ако сте фенове на бързи игри с прости правила в голяма компания и искате да изпъкнете със знания по история, това е Вашата игра. Правилата са прости: имате над 100 (обикновено 110) карти с картинки. От едната страна на картата е написано събитие, а от другата – същото това събитие, но и годината, в която се е случило. Една от картите се обръща с годината нагоре , а на играчите се раздават равен брой карти. Най-младият от тях има простата задача да каже дали събитието на избрана от него карта се е случило преди или след годината на обърнатата карта. Ако не познае, просто маха картата и си взима нова. Ако познае, картата остава в линията на времето и следващия играч вече трябва да реши дали да постави своя карта отляво, отдясно или между двете карти… Така с времето играта става все по-трудна, а познанията ни по история – все повече (верно ли първата рентгенова снимка се е появила 42 години преди първата количка за пазаруване?). Играта се предлага в няколко отделни комплекта – изобретения, научни открития, музика и кино, исторически събития и др.

3. Codenames

2-8 (препоръчително поне 4) играчи, 10-15 мин., възраст 14+

„Кодови имена“ е кръстоска между познатите ни „кораби“ (Battleships) и „асоциации“, с шпионски акцент. Играта е доста бърза, а правилата – прости: разделяте се на два отбора (син и червен) и всеки от отборите избира резидент (шеф на шпионската организация), който ще дава информация. Само резидентите (които си наричаме с хубавата българска дума „спаймастъри“) имат достъп до карта с локациите на червените, сините агенти, невинните граждани и убиеца. Те трябва да обяснят на съотборниците къде точно се намират агентите на съответния отбор, използвайки карта, построена от 5х4 плочки. Ако спаймастърът каже „дърво две“ например, трябва да откриете две карти, които имат нещо общо с дърво. Ако познаете свой агент, супер. Ако познаете чужд, помагате на другия отбор. Ако уцелите невинен гражданин (бежовите позиции), губите ред, а ако нацелите убиеца (черната позиция), директно губите играта. „Кодови имена“ се предлага в два варианта – плочки с думи и плочки с картинки. Колкото повече сте, толкова по-забавно е и реално играта може да се играе и с повече от 8 души, стига лесно да стигате до консесус.

2. Mysterium

2-7 (препоръчително поне 5) играчи, 42 мин., възраст 10+

Ако Codenames и Clue ви допадат, Mysterium е една чудесна комбинация от двете, но и напълно нова, кооперативна игра с невероятна атмосфера – призрачни замъци с накацали гарвани по тях, мистични карти-сънища, даващи информация за извършено убийство и, разбира се, призрак, който не говори, но чука веднъж, ако сте сгрешили и два пъти, ако сте на прав път. Един от играчите влиза в нямата роля на призрака, а всички останали са медиуми, които имат 7 часа да разрешат случая с убийството. Всеки игрови час съответства на 6 реални минути. На всеки игрови час (имате си старинен часовник и пясъчен такъв за улеснение при времемеренето) призракът изпраща карти-сънища (странни картинки в стил Dixit), които би трябвало да подскажат на останалите играчите (също като в Clue) заподозрян, оръжие и локация. Тук обаче всички трябва да постигнат определени цели и над половината да познаят кой е убиеца… иначе призракът няма да намери покой! Към играта има и невероятен саундтрак, който съвсем ви „вкарва във филма“.

1. Dead of Winter

2-5 (препоръчително 4) играчи, 60-180 мин., възраст 12+

Принципно не сме фенове на темата „зомби апокалипсис“, но Dead of Winter е изключение… Става въпрос за група хора, които трябва да оцелеят сред заобикалящи ги люта зима и озверели зомбита, когато храната, лекарствата, оръжията и горивото са изключително ограничени. Всичко това се постига с приблизително 100 фигури, 9 тестета карти, десетки токени, зарове и „джиджавки“, т.е. играта е наистина за големи фенове на борд игрите (затова оправдаваме трицифрената ѝ цена). Макар и сложни, правилата са доста логични. Още в началото цялата комуна получава обща цел, но и всеки от играчите получава лична такава. И тук идва интересната част – възможно е някой от играчите да е предател, но да разберете дали е така, не е никак лесно. Играта става още по-интересна с това, че всеки персонаж избира дали да остави даден ресурс за себе си или да го дари за общото благо – така може комуната да спечели, но не и част от играчите. Всеки от персонажите в играта има определени характеристики, специални умения и история (Роза Родригез например е бивш пазач в затвор и може да убие един лош „безплатно“ всеки рунд, а пожарникарът Габриел Диаз ще ви помогне да претърсвате и намирате оцелели по-бързо). За капак – има и специални Crossroads карти, които обогатяват историята и ви поставят пред трудни избори – например дали да дадете лекарства, за да помогнете на непознат оцелял. Такива решения се взимат с гласуване и по същия начин можете да изгоните определен играч от комуната. Тогава той не прекъсва играта, а получава други, аутсайдерски цели за спечелване – например да ви отмъсти… Досещате се, че геймплейът е много богат и фокусът не пада върху зомбитата, така че играта определено си струва.


  • Yum

40 грешни схващания на програмистите (или защо QA е нужен)?

  • Yum

Вече 10 години работя като специалист по осигуряване качеството на софтуера или, казано на чист български – QA. QA е професия, в чиято основа са валидацията и верификацията, т.е. дали софтуерът изпълнява изискванията за него, дали работи според очакванията на клиента, по правилния начин, дали е достатъчно бърз, надежден и удобен за ползване, ще издържи ли десетки потребители и т. н. Днес попаднах на чудесен пример за 40 грешни схващания при нещо толкова просто, като да си въведеш имената в ей-такова поле на някоя обществена система, да речем, илюстриращи за колко много неща трябва да мислят тестващите, докато си вършат работата:

Въведете Вашите имена:

 

Ето го и списъкът с 40 погрешни схващания на типичния програмист:

  1. Хората имат точно три официални имена.
  2. Трите имена винаги вървят последователно: име, презиме, фамилия
  3. Хората имат само официални имена… Петър си е винаги Петър, какви са тия Петьо, Пепи, Пешо…
  4. Хората никога не пропускат презимето си.
  5. Да го кажем така: Хората имат точно N имена, където N е някъде между 2 и 4.
  6. Имената на хората се побират в Х на брой символа.
  7. Абе вие ме бъзикате! Как ще има човек, който реално се казва Adolph Blaine Charles David Earl Frederick Gerald Hubert Irvin John Kenneth Lloyd Martin Nero Oliver Paul Quincy Randolph Sherman Thomas Uncas Victor William Xerxes Yancy Wolfeschlegelsteinhausenbergerdorff?
  8. Имената на хората не се променят.
  9. Добре, де, променят се, но само при конкретен и краен брой поводи: сватба, осиновяване и обидно име.
  10. Уф, добре, променят се по всяко време и всякакви поводи.
  11. Имената на хората винаги са на кирилица.
  12. Тези, които не са на кирилица, се пишат на латиница. Какво искате да кажете с 辉龙, да се напише Hui Long просто!
  13. Сигурен съм, че модулът за филтриране на мръсни думи няма имена на хора в речника си… Е, не може ли да го напишем Хуи вместо Хуй този китаец?
  14. Има супер голямо значение дали имената са с главни или малки букви…
  15. Всъщност, май няма никакво значение.
  16. Принципно имената започват с главни букви, ама колко идиоти ги мързи да си натиснат shift-а?
  17. Само ЧЪК НОРИС пише името си изцяло с главни букви, идиоти такива!
  18. Някои имена имат префикси и суфикси, ама кой нормален ще се напише като Lt Col John-Alexander van der Sar Maria de la Salete Jr.
  19. Ще ги махна тия титли… Е, как ще има „д-р Драгомир Драгостинов“? И ще вземе да се напише Dr. Dr. Dragostinov?!
  20. Имената на хората не съдържат номера, как ще се казваш в днешно време Александър Иванов XVI? И ще се напишеш като Александър Иванов 16?!
  21. Името и фамилията са различни имена. Ако се казваш Yang Yang Yang, как да разбера дали си „Yang Yang  Yang“ или „Yang  Yang Yang“? Ох, обърках се…
  22. Хората имат глобално уникални имена. Не може 10 души да се казват Иван Иванов Иванов… аз как ще ги различа сега?
  23. Добре, добре… но да знаете, че не повече от милион души в целия свят имат съвпадащо име с някой друг.
  24. Как така Ива Иванов? Или си Ива Иванова, или Иво Иванов!
  25. Добре, имало и Вовеки Веков Иванов. Ясна е работата.
  26. Добре, де, почти всички хора имат глобално уникални имена, трябва ли да пренаписвам цялата система за това, че на някой можели да му съвпаднат имената?
  27. Е, много важно, че вместо Sørensen излизало S?rensen… Той си знае как се казва, разбира се.
  28. Виж, тази система е за България, никога няма да се ползва с имена на латиница…
  29. Или от японци. 猿も木から落ちる
  30. Или от корейци. Как така ще са различни символи от японските? 원숭이도 나무에서 떨어진다.
  31. Този О’Хара въобще не му пишете апострофа, чупи цялата база!
  32. Да, сега ще кажеш, че и 1′ or ‘1’ = ‘1’ е валидно име… SQL инжекция ли? Това пък какво е?
  33. Знам алгоритъм, който транслитерира без проблеми от кирилица на латиница и обратно. Пътка Пътева ли? Ами…
  34. Естествено, че ако има две свързани информационни системи за даден човек, те използват абсолютно същото име за този човек.
  35. Разбира се, че всеки оператор на системата въвежда имената по еднакъв начин…
  36. Кк тка ще прпусне или рзамени няккви бкуви, докаот пише?! Къде гледа?!
  37. Имената на хората винаги се дават при раждането, нали?
  38. Е, не веднага при раждането, но много, много скоро след това…
  39. Пет години? И как сте му викали докато стане на пет?!
  40. Хората имат имена. Винаги! Как така няма име… ХОРАТА ВИНАГИ ИМАТ ИМЕНА! Напускам.

По този японски оригинал на Патрик МакКензи (има и още поне шест имена, които ще пропусна): http://emptypage.jp/translations/kalzumeus/falsehoods-programmers-believe-about-names.html


  • Yum

Бланка за декларация от единия родител, че е съгласен детето да пътува в чужбина, придружено от другия родител

  • Yum

Днес ми се наложи и през това да мина. Декларацията си я подготвих ръчно, като бланката я прикачам, за да ви е по-лесно:

Бланка за декларация от единия родител, че е съгласен детето да пътува, придружено от другия родител

Нотариусът я хареса и каза, че дори е прекалено детайлна, но по-добре така 🙂

Какво да направите?

1. Попълвате декларацията и нанасяте необходимите данни. НЕ Я ПОДПИСВАЙТЕ! Подпис и собственоръчно написани три имена се слагат пред нотариуса.

2. Необходими са ви всички документи, упоменати в декларацията:

  • Лични карти на двамата родители;
  • Международен паспорт на пътуващия родител (може да го премахнете от бланката, ако няма такъв и пътувате на територията на ЕС);
  • Международен паспорт на детето (ако става въпрос за повече от едно дете, може да добавите в бланката параграфи с всички данни, като ги номерирате, като носите документите на всяко дете, естествено);
  • Акт за раждане на детето;

3. С всичко по-горе и 6 лв. отивате при нотариус. Той ще ви завери декларацията с печат. Стига да разполагате с документите, необходимо е да отиде само родителят, който дава съгласие детето да пътува без него (т.е. който подписва декларацията).

При пътуването:

Родителят, който излиза зад граница с детето трябва да носи въпросната декларация, оригиналния акт за раждане и паспорти/лични карти. По форумите чета, че изисквали ксерокопия на заверената декларация и акта за раждане, които остават на българската граница.


  • Yum