Свински ребърца на фурна по два начина

  • Yum

След като обявих ребърцата на Биляна за най-великите в България и получихме десетки запитвания за рецептата, решихме да ви я споделим… А понеже и аз мога да готвя, реших да ви предложа и моя вариант. Пробвайте и двата и ни кажете кой ви допада повече:

Продукти: (за 4 порции)

  • около 1 кг пресни свински ребра (известни още като свински гърди), качественото месо е много важно (ние лично си го взимаме от Hot House, София);
  • мащерка (или чубрица) за поръсване.

Марината на Биляна:

  • соев сос;
  • чаша (100 мл) червено вино;
  • 2 с. л. мед;
  • щипка черен пипер;
  • щипка червен пипер;
  • 1 с.л. зехтин.

Марината на Петър:

  • 50 мл соев сос;
  • 150 г горчица (1 малко бурканче);
  • 150 г мед (1 малко бурканче);
  • 1-2 скилидки чесън (обелва се, смачква се и се добавя);
  • 500 мл светла бира (1 бутилка), като около 100-200 мл се изсипват в маринатата, а останалите – в устата на готвача.

Начин на приготвяне:

  1. Нарежете ребрата на дълги ленти по дължина, като се стремите месото да се раздели равномерно.
  2. Мариновайте (в случая на Петър сместа е гъста и е по-скоро за глагола „оваляйте“) и оставете в хладилник за около 2 до 6 часа (колкото повече, толкова по-добре).
  3. Запечете във фурна (на вентилатор, ако имате такъв режим), на 220 градуса.
  4. Когато почервенеят, ребрата се обръщат от другата страна, изчаква се отново да почервенеят и се вадят (отнема около 30-35 мин. на нашата фурна).
  5. Да се консумира с червено вино и добра компания. От вината препоръчваме каберне совиньор, мерло, рубин и техните купажи, а от компанията – вие си знаете най-добре!

 


  • Yum

Как се приготвя октопод…

  • Yum

… или какво се случи на нещастния октопод Панайотис в ръцете на Петър Събев

Ако сте си мислили, че в блога пишем само за хубавите неща в живота, грешите.

Следва история с ужасяващи кадри на насилие, жестокост и разработване на софтуер – ето защо предупреждаваме хората със слаби сърца и лица под 18 години да спрат преглеждането на поста тук.

За останалите… Ходил съм вече цели три пъти в Гърция и всеки път хвърлям обнадежден поглед към хладилниците с дълбоко замразени октоподи на сравнително добра цена. И всеки път съм се отказвал поради една причина – не знаех дали ще се справя със сготвянето на октопода. Е, реших, че е крайно време да опитам и се справих – всички си облизахме пръстите накрая. Но ако все пак имате да отбележите някои важни моменти, сериозни кулинарни грешки и т. н., направете го в коментар.

А сега – към историята. След импровизираната екскурзия до Ксанти през новия ГКПП се завърнахме с осем пипала повече – дълбоко замразения октопод с кодово име Панайотис взехме от местния Lidl. После го забравихме в един златоградски хладилник, но да не навлизам в подробности. Важното е, че в един момент се озовахме аз и Панайотис лице в… мекотелска мутра!

Има една стара програмистска мъдрост, която гласи, че съществуват 10 вида хора – такива, които разбират двоичната бройна система и такива, които не я разбират… За първия тип рецептата за приготвяне на октопод бих описал с подобен псевдокод:

$octopus = "Panaiotis";
$vegetables = "chopped tomatoes, onion, carrots, garlic, olives";
$wine = (_WHITE) or (_RED);
Create_Marinade($wine+$olive_oil+$vinegar, $vegetables, $spices);
Unpack($octopus)
for ($i=0;$i<3;$i++)
{
Put_In_Hot_Water($octopus);
sleep (120)

Put_In_Ice_Water($octopus)

sleep (120)

if ($i==1) clean($octopus);
}
remove ($octopus, $eyes);
$octopus = cut($octopus, $head+1€, _SMALL_CUT);
$octopus=$octopus-extract(turn_inside_out($head));
for ($i=0;$i<8;$i++)
{
$octopus = cut($octopus, $tentacle);
Put_In_Marinade($tentacle);
}
$head = chop_small_parts($head);
Put_In_Marinade($head);
$octopus = $head + 8*$tentacle;
Sleep (86400);
$octopus = Fry($octopus)+$lemon;
Serve($octopus);

За програмистите само ще кажа, че Garbage Collection-а след готвенето и яденето си е изцяло ваша отговорност (ако някой знае как да стане автоматично, нека се обади).

За не-програмистите следва нормална

РЕЦЕПТА

Октопод „Панайотис“



Реклама:

Booking.com

от Петър Събев

Необходими продукти:

  • Средно голям октопод (около 600 г), задължително дълбоко замразен (ако е пресен, оставете го в камерата за 2-3 дни)
  • Зехтин
  • 3 лимона (2 за лимонов сок и един за украса)
  • Зелена салата за украса (препоръчвам сорт „ЛоБи“)
  • Лед (или ледено студена вода)

За маринатата:

  • 200 мл бяло или червено вино
  • 50 мл ябълков оцет
  • 50 мл зехтин
  • 2 средно големи домата, нарязани на кубчета
  • 1 морков, нарязан на малки парчета
  • 1 средно голяма глава лук
  • 2-3 скилидки ситно нарязан чесън
  • 5-6 маслини
  • 2 с.л. сол (или 100 мл от саламурата на маслините)
  • 2 с.л. червен пипер
  • 1/2 пръчка канела (не смляна, освен ако наистина не обожавате канела)
  • 2-3 коркови тапи (от истински корк, не пластмасови)
  • 10 г индийско орехче
  • 10 г босилек
  • 6-7 зърна бахар
  • 4-5 листенца дафинов лист

Начин на приготвяне:

Пригответе си две тенджери – една с вряла вода, друга – с ледено студена.

Поставете октопода както е дълбоко замразен във врящата вода на максимално силен огън – изчакайте да омекне от леда и задръжте във водата още 2 минути. Извадете го и го поставете в ледена вода за 2 минути.

Извадете октопода и подменете водата в двете тенджери.

Измийте октопода обилно, особено пипалата – внимавайте за заклещили се дребни камъчета, песъчинки и др. Изрежете очите. Ако е прекалено лигав, поизстържете го. В този момент октоподът трябва да изглежда горе-долу така:

В долната част на октопода – там, където се събират пипалата има твърдо, шипоподобно тяло, с радиус около сантиметър. Отстранете го с нож или с „изстискване“, подобно на пъпка. Това всъщност е устата на октопода…

Направете малък разрез на главата, обърнете вътрешната страна навън и я почистете, така че главата да остане като празно чорапче:

Повторете процедурата с потапянето за две минути във вряла и после в ледена вода още двапъти, като последния път оставете да ври между 20 и 40 минути, като го дръжте по-малко, ако го обичате по-жилав (все пак, ако октоподът е по-голям е нужно повече време). След като извадите октопода, поставете го отново в ледена вода за 2 минути.

Отрежете пипалата максимално навътре, едно по едно. Главата (или по-скоро чорапчето) нарежете на тънки ленти, подобно на калмар. Октоподът е практически готов за консумация, но за да стане истински шедьовър, ще продължим нататък.

Време е за маринатата. Смесете всички продукти и добавете нарязания октопод, така че да се покрива от маринатата.

Ако се чудите защо ви е нужен корк – той съдържа ензим, който кара октопода да омекне.

Маринатата оставете в хладилник за 24 часа. След това октоподът изглежда така:

Загрейте зехтин в тигана и извадете всички парченца октопод от маринатата…

Изпържете в тиган до златист загар от двете страни, като поливате с лимонов сок отгоре, докато октоподът е на огъня.

Подредете и гарнирайте с лимони и салата (маслините, морковите и доматите от маринатата също стават чудесна подложка) и поднесете веднага:

Това е!

Rest in peace, Panaiotis! Остави след себе си невероятна рецепта, която ще е видяна от стотици хора. Малко октоподи могат да се похвалят с това.

Октоподите вървят страхотно със совиньон блан или узо, а ако имате път към Гърция, непременно си поръчайте една порция (6-10 евро), за да видите как ги правят южните ни съседи.

Накрая, докато си хапвате, ето някои факти за октоподите, които непременно трябва да изтъкнете, за да покажете, че не само можете да готвите октопод, ами и знаете много за тях:

  • „Октопод“ идва от латински и гръцки и означава буквално „осмокрак“, по броя на пипалата му;
  • Най-големият уловен октопод е тежал 272 кг, а пипалата му достигали 10 метра;
  • Октоподите обикновено живеят 1-2, максимум 4 години;
  • Октоподите нямат нито една кост;
  • Пенисът на мъжките октоподи представлява малък израстък на третото дясно пипало, наречен хектокотилно рамо;
  • Женските октоподи се грижат за малките, като раздвижват водата около тях, за да им осигуряват кислород и ги пазят от врагове;
  • Октоподите имат хриле, мозък и три сърца;
  • Октоподът, подобно на хамелеон, може да променя цвета си спрямо околната среда, за да остане незабележим.
  • При опасност октоподът пуска облак от мастило, така че всичко около него става черно. Мастилото съдържа предимно меланин и обърква обонянието на врага. Октоподите използват мастилото си и като примамка на жертвите си понякога;
  • Октоподът е хищник и се храни с риби, раци и мекотели, известни са дори случаи за октоподи, улавящи някои видове акули;
  • Октоподите са едни от най-умните морски създания – интелигентни са горе-долу колкото куче;
  • Οктоподите имат краткотрайна и дълготрайна памет, но краткият им живот не позволява да развият интелигентността си достатъчно – въпреки това някои октоподи симулират с пипалата си поведението на водорасли и риби, успяват да излязат от лабиринт, да разпознават форми и цветове. Регистрирани са дори случаи, в които октоподите са използвали кокосови орехи като инструменти, за да си построят дом;
  • Октоподът има способност да се изстрелва на кратки разстояния с  изключителна скорост, изхвърляйки голямо количество вода, подобно на реактивен двигател;
  • При смъртна опасност октоподите могат да извършат автотомия, т.е. подобно на гущеровите опашки, жертват едно от пипалата си, за да избягат;
  • Октоподът усеща, пипа и вкусва чрез стотиците смукала по пипалата си – всъщност, те са около 1600;
  • Октоподът като храна е добър източник на желязо, селен и цинк;
  • Във Великобритания, октоподите са разглеждани като почетен вид гръбначни (??!) животни, за да се ползват със защитата на закона;
  • Хавайска легенда представя октоподите като последни оцелели от извънземен вид, дошъл  на Земята преди милиони години;

Един пример за находчив октопод, използващ мидени черупки хем да изглежда по-страшен, хем да ги ползва като щит…

Снимка: Wikipedia


  • Yum


Реклама:

Booking.com

Четвърт век

  • Yum

Ето, навърших двадесет и пет години… Четвърт век.

Доста неща успях да свърша за толкова време.
Научих се да ходя… но и сега се случва да се препъна.
Научих се да пия от чаша… но и сега се случва да разлея.
Научих се да ям с прибори… но и сега се случва да се покапя.
Научих се да стискам, когато ми се ходи до тоалетна… и поне инциденти с това нямам вече 🙂 Ето един значим успех! Но нали не е важно колко пъти си се осирал, важното е всеки път след това да успееш да се избършеш! Научих се и да се бърша!
Със сигурност съм научил и хиляди други неща, които ежедневно правя, за да ме пазят жив: Когато готвя на печката, внимавам да не се опаря… Когато е заледено, внимавам да не се подхлъзна, а ако се подхлъзна, знам как да падна така, че да не си счупя нещо и особено главата… Когато затварям вратата, внимавам да не се притисна… Накратко: научил съм се да се пазя и да оцелявам. Научил съм и по-сложни неща – да карам кола, да пиша сложни програми, да свиря на китара, да сгъвам тениска за 3 секунди и да намирам най-малко общо кратно на две числа.
Това, естествено, не е всичко…
През годините срещнах много приятели и много врагове. Някои от приятелите се оказваха безхаберни подлеци и използвачи, а някои от враговете – истински загрижени за мен. Влюбвах се. Няколко пъти. При това – истински. Губих много близки хора… печелих далечни състезания. Плаках, смях се, любих се, бих се… продавах си труда и си купувах нови маратонки… играех с тях… Падах, защото някои хора пък си играеха с мен… Ставах, защото други ми помагаха да се изправя…
Напивах се. Напушвах се. Изпушвах понякога… но останах непушач. Никога не карах пил, но ми се случваше да навляза в насрещното… понякога без да искам, понякога нарочно. Така и не убих човек, но често се случваше да се питам защо някои хора са още живи… Понякога се питах и аз защо съм жив…
После прочетох „Малкият принц“ и измислих алгоритъм за двустранна транслитерация. Прочетох и „J2EE – пълно ръководство“ и измислих няколко стиха…
Открих, че ще оцелея без плажно масло и ценни съвети… Но не пестях да давам съвети на близките си… и плажно масло бих им дал, но никой не ми е искал досега… Всъщност, те и съветите не винаги ми ги искаха… Но все пак се надявам, че на всеки съм върнал поне толкова, колкото съм му и взел…
Минаха 25 години, откакто плаках за първи път… Но не помня кога плаках за последен…
Но всяко място, където съм бил през последните 25 години носи в сърцето ми поне една усмивка и поне една сълза…
Живях в няколко града на България… но детството си изкарах с колелото на село.
Живях известно време и в чужбина – така разбрах колко обичам България!
Живях и допусках грешки. Много грешки. Някои не успях да поправя… Но правех и правилни ходове – примерно, започнах да печеля и от акции на борсата.
Живях 25 години… и съм доволен от това, което постигнах за толкова време…
И разбрах, че не е нужно да си супер богат, известен и осветен от прожектори, за да кажеш едно голямо „БЛАГОДАРЯ“.
Благодаря на семейството си, че не ме разглези прекалено и въпреки това правеше невъзможното, за да направи мечтите ми реалност.
Благодаря на близките и приятелите си, защото бяха до мен, когато имах нужда от тях.
Благодаря и на тези, които не го направиха, защото с много неща имах нужда да се преборя сам, за да разбера колко съм силен.
Благодаря на всички, на които мога да разчитам, дори да им позвъня в два през нощта. Всъщност, за някои от тях два през нощта в България си е късен следобед. Но и тях чувствам близки, нищо, че са толкова далече…
Благодаря на тези, които ме хвалят, защото понякога имам нужда да чуя, че това, което правя се забелязва.
Благодаря и на тези, които ме критикуват, защото човек често има нужда да му казват грешките.
Благодаря предварително на всички, които ще се обадят да ми честитят… Тази традиция се е превърнала в почти неприятно задължение и често забравяме какво значи искрено да пожелаеш здраве, щастие, любов, късмет и успехи на любим човек!
Благодаря и на тези, които няма да ми честитят по една или друга причина. Знам, че не са ме забравили… И точно за това им благодаря. Аз също не съм ги забравил… и ужасно ми липсват!
Благодаря и на вас, читатели, че прочетохте всичко това!
Продължаваме напред…
Наздраве!

  • Yum