10 признака, че си от Русе

  1. Ти си от ж.к. „Ро́дина“, а не „Роди́на“.
  2. Знаеш какво е „ЦЮР“ и дори имаш гадже от там. Преди е живяла в ДружбиТЕ.
  3. Не се притесняваш да я поканиш за кафе на „Лайното“. И тя с охота приема.
  4. Сядате и сервитьорката намръщено те пита „Ко ши пуръчъш?“… Като поискаш менюто, ти го носи с „уфф“
  5. Поръчваш си брускета и ти носят филийка с бутер, ъъъ… краве масло, а доматиТО е ситно нарязано отгоре.
  6. Ако изтървеш филийката, ще я почистят с метлата и фараша!
  7. Като си говорите за fast food, никой няма предвид McDonald’s, KFC или Burger King, защото такива в Русе няма. Има „Тирол“, „Вяра“, „Катмите“ и паучитата…
  8. В града ти има над 10 кръгови движения, но само едно е КръговоТО.
  9. Играеш белот с кертици.
  10. Знаеш къде са русофилите и борците… И знаеш, че не става въпрос за хора, а за място!

По публикация във Facebook на Христо Раянов и коментарите към нея

Update: No. 9 беше „Само в Русе можеш да пратиш детето си в Бастилията и това да е хубаво нещо.“, но се оказа, че и в София има такова училище.

 

Ден 5. Сгодените най-рядко се сещат за бившите си партньори

Мъж среща бившата си жена. Тя го пита:
– Как е?
– Ами добре е… Снощи бях с една мацка и си мислех за теб.
– Какво? Липсвам ли ти?
– Ти пък… Мислех си за теб, за да не свърша бързо…

След като вчера разгледахме какво е да си нечий първи, втори и т. н. до последен партньор, днес ще обърнем по-специално внимание на отношението към бившите.

„Стара любов ръжда не хваща“, казва народът. Някои просто се сещат за старите си гаджета и хубавите моменти с тях, други са останали добри приятели, трети тайно им пращат SMS-и, четвърти тотално са ги игнорирали. За едни дори контактът с бившия е недопустим, за други това е възможност за лесен и удобен секс, без обвързване. Така, де, вече и двамата знаете как се справяте и какво искате в леглото, а може дори да е станал(а) по-секси след раздялата… докато не си спомните, че всъщност той се оригваше мощно след секс, а тя ви използваше четката за зъби, когато останеше у вас… или пък примерно не хлътнете отново по бившето гадже, което да ви нарани за втори, трети, десети пореден път. Именно тези неща ще се опитаме да разберем от нашата анкета. Като цяло получихме следните отговори на въпроса

Бихте ли искали да си върнете някой от бившите партньори?

ex-totalКакто виждате и от графиката, само един от четири би искал да си върне бившия партньор. Имаме и 3%, отговорили с „друго“. Ето някои избрани реплики:

  • Няма връщане, всичко е ново начало.
  • Да, тройка с тях.
  • Много ясно, искам да спя редовно с повечето от тях…
  • Не бих искала да мисля за това 🙂
  • Не искам да си го върна, а да му натрия носа.
  • Понякога, но много рядко.

Какво става обаче, когато попитаме

Бихте ли правили секс с някой бивш партньор, ако това нямаше да има последствия?

ex-total2Както виждате, нещата се променят и повечето хора биха правили секс с бившия си партньор. 1% от отговорилите са отговорили мъдро нещо в стил „винаги има последствия“, както и с недвусмисленото „еба ли го“…

Като цяло мъжете по-често проявяват желание да се върнат при бивши гаджета. 32% срещу 22% са си 10% повече. Колкото до това дали биха правили секс с бивш партньор, разликата там става още по-драстична: 74% мъже срещу 51% жени.

ex-age-educationВъзрастта на хората оказва влияние върху желанието им да си върнат бившите партньори – най-много това искат най-младите, но желанието им спада, докато станат на 31-35 години. След това постепенно отново се замислят за тях… Абсолютно същата картинка се повтаря и със степента на образование, така че най-вероятно причината е не образованието, а възрастта. Притежанието на движимо и недвижимо имущество, както и местоживеенето нямат никакво отношение върху желанието на хората да си върнат бившите половинки.

Сравнително голяма част от мениджърите (36.84%), безработните (40.63%) и студентите (33.87%) искат да си върнат бившите партньори – като че ли именно хората, които имат повече време да мислят за това. Логично, на другия полюс рекордно малка част от хората в майчинство искат да си върнат бивш партньор – цели – едва 7,27%.

ex-rel-statusСтатусът на връзката в голяма степен определя доколко искате да си върнете бившия партньор. Най-много искат да се върнат при бившите хората, които са необвързани, имат неангажираща връзка или пък такава с неясен статус и бъдеще. Необвързаните и нетърсещи са в златната среда, докато всички хора в сериозна връзка (логично) нямат чак такова желание да се връщат при бившите си. Все пак, нека отбележим, че макар и бавно, хората в по-дълги връзки постепенно искат да се върнат при старите си партньори. Най-малък шанс има да се върнат при бившите си именно сгодените, така че ако имате такива притеснения… предложете брак!

Хората, които са изневерявали, биха искали да правят секс и с бившите си партньори. Има логика… докато точно половината от хората, които никога не са изневерявали не биха отказали секс с бивш партньор при удобен случай, процентът при тези, които са изневерявали точно веднъж става 60%, а при тези, изневерявали повече от веднъж – цели 78%. Тези, които се смятат за умни и атлетични пък мислят за секс с бивш партньор по-рядко от средното с над 10%. И последен любопитен факт за днес – 8 от 10 сред тези, които казват, че обичат да срещат и да се запознават с нови хора през свободното си време всъщност искат да правят секс с бившите си партньори…

А утре ще ви кажем кой прави най-много анален секс

Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.