Low-cost vs. Full Service: по-евтини ли са всъщност нискотарифните полети?

  • Yum

В последните години low-cost полетите сякаш тотално изместиха тези, предлагащи пълния набор от услуги. Какви са триковете на нискотарифните компании? Те правят около 43% повече спестявания спрямо регулярните чрез:

  • поставяне на допълнителни 2-3-4 реда седалки, оставяйки по-малко място за краката на пътниците (16%);
  • използване на по-малки летища с по-евтини летищни такси и кратък престой на тях (16%);
  • премахване на безплатния кетъринг по време на полет (6%);
  • продаване на билетите си само чрез сайта си, без агенти и комисионни за тях (6%);
  • постоянно използване на един и същ самолет и един и същ екипаж до няколко дестинации в рамките на деня (6%);
  • по-ниски разходи за резервация и администрация, например само онлайн резервиране, онлайн чекин, онлайн поддръжка и др. (5%);
  • използване на един и същ модел самолети за цялата компания (2%).

А пътниците нямат нищо против да плащат в пъти по-малко… Но дали е така? (Кой, кой ще ми каже?) Ето ви и скритите подводни камъни:

  • Цената обикновено включва наистина най-основните неща, след което за всяко нещо ви се начислява допълнителна такса: за ръчен багаж, за чекиран багаж, за куфар, за застраховка, за чекиране на летището, за сандвич и дори чаша вода на борда и т. н.
  • Часовете, в които летите, обикновено са по-неудобни, кацате на далечно летище и трябва да платите повече за трансфер до града.
  • Очаквайте уморени стюардеси, недобре почистени самолети и като цяло по-лошо обслужване. За сравнение, на член от екипажа на British Airways се падат 13 пъти по-малко пътници в сравнение с RyanAir.
  • В случай, че нещо се закучи (напр. отменен полет), ще направят всичко възможно да не ви възстановят парите, да не ви настанят в хотел, да ви цъкат с по „15 импулса на минута“, докато си говорите с тяхната поддръжка и т. н.

Ето защо, ако пътувате с ръчен багаж и голям куфар, сметката ви за low-cost може да излезе доста крива. И именно това решихме да проверим.

Как тествахме?

Към дата 21.06.2017 избрахме:

  • Дата 1: сравнително скорошна дата на уикенд-полет – 1 юли 2017 г.;
  • Дата 2: полет в делничен ден два месеца напред (когато уж е най-добре да резервираш билет според SkyScanner, но не и в средата на лятото) – 22 август 2017 г.;
  • Дата 3: полет далече в бъдещето, отново в делничен ден, през най-евтиния месец според SkyScanner – 10 януари 2018 г.

Взехме всички 13 дестинации, които към момента се обслужват от летище София както от нискотарифни, така и от регулярни авиокомпании – Аликанте, Атина, Барселона, Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Милано, Мюнхен, Париж, Рим, Тел Авив и Франкфурт.

За всяка от тях проверихме цени на полетите в радиус 2 дни напред и назад, спазвайки условието за пътуване през уикенда. За всички компании избирахме винаги вариант с ръчен багаж, чекиран багаж и кетъринг, като запазихме минималната цена за low-cost компаниите в графиките. В случаите, когато full service компания предлага пътуване само с ръчен багаж, избирахме цената, която предлага и чекиран такъв. Добавихме и разходите за трансфер до съответния град и определихме победител на база средна цена от low-cost компаниите (WizzAir, RyanAir, EasyJet) и средна от full service компаниите (Bulgaria Air, Alitalia, British Airways, Lufthansa, Air France, El Al и др.)

Как оценявахме?

Всички цени преизчислихме в лева, добавихме парите за трансфер и закръглихме нагоре, като общата цена за всяка компания се формира на база средната цена от трите дати. Дестинациите подредихме по азбучен ред, а междинният резултат определихме както следва:

  • 2-0 – две точки за low-cost компаниите давахме, когато средната цена на билета е два пъти (или повече) по-ниска от тази на full service компаниите;
  • 1-0 – една точка за low-cost компаниите давахме, когато средната цена е просто по-ниска с 5 или повече процента;
  • 0-0 – равенство давахме, когато средните цени са еднакви или тази на low-cost компаниите е с до 5% по-ниска (нервите и тесните седалки просто не си струват за цената на кафе и минерална вода на летището);
  • 0-1 – една точка за full service компаниите давахме, когато средната им цена е по-ниска от тази на low-cost компаниите;
  • 0-2 –  две точки за full service компаниите давахме, когато цената на някоя full service компания е по-ниска, дори ако не се закупи голям ръчен багаж от low-cost компанията.

Начало на мача: 0-0

И така, започваме с 0-0 и първият град по азбучен ред:

Аликанте

От София до испанския град на дворци и божествени води има директни полети от две компании – WizzAir и Bulgaria Air. Летището е едно и също и ако решите да пътувате само с малък ръчен багаж, полетът ви ще излезе 60 лв. по-евтино. Но при равни условия, полетът на Bulgaria Air е с 27% по-изгоден и открива резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Атина

Полетите до гръцката столица се обслужват от нискотарифната RyanAir и регулярните Bulgaria Air и Aegean Airlines. Цената на RyanAir дори с всички екстри е много по-добра, така че low-cost печели сигурна победа.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-1

Барселона

Каталунската столица може да бъде достигната от София чрез услугите на три компании. И докато RyanAir дава малко по-ниска цена, тази на WizzAir е по-висока. Дори без екстрите има дати, на които low-cost полетите са по-скъпи от тези на Bulgaria Air.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-2

Берлин

Полетите до немската столица представляват дуел между Bulgaria Air и RyanAir, в който low-cost имат сериозна преднина. Резултатът отново е изравнен.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 2-2

Брюксел

Мислехме да напишем нещо нормално тук, но… Bulgaria Air, вие нормални ли сте?! Цените до Брюксел и на трите дати са 687 лв., което прави най-високата средна и крайна цена изобщо в това сравнение. Две точки за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 2-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Лондон

Лондон е най-оспорваната дестинация (три low-cost и две full service компании), като в нашия тест цените варираха между 55 и 396 лв. Като осредним нещата обаче, откриваме, че разликата между low-cost и full service е смешните 9 лв. (4% разлика). Ето защо резултатът е нулев, а кое е по-изгодно няма как да се определи за Лондон.



Реклама:

Booking.com

UPDATE: Оказва се, че от 2017 г. British Airways не предлагат безплатна храна за късите си дестинации (и подобно на Bulgaria Air и Alitalia имат и цени само с ръчен багаж, но в това сравнение са гледани винаги цените с пълен багаж). Тоест, крайната цена на BA става с 11 лв. по-висока при ползване на храна (272 + 11 = 283 лв.), което е отразено и в сметките горе. Това обаче не променя равенството.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Мадрид

Следва една испанска корида до Мадрид, където можете да намерите както много ниски (85 лв.), така и много високи (454 лв.) крайни цени сред low-cost компаниите. Но като сложим всичко на масата, все пак low-cost компаниите се оказват по-изгодни и излизат 3 точки напред в резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 5-2

Милано

Продължаваме към красивия италиански град на модата и операта, където състезанието е „двама на двама“. И макар различните компании да кацат на различни летища, което да вкарва разлика и в цените за трансфер до центъра, като ударим чертата, ползата отново е на low-cost компаниите.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-2

Мюнхен

Ето един чудесен пример как тънките сметки в крайна сметка излизат криви. Lufthansa кацат на централното летище, докато low-cost компаниите кацат в Меминген, при това, в доста по-неудобно време. И като се сложи всичко на масата, low-cost дори излиза с левче по-скъпо. Ние не бихме се лишили от комфорта на Lufthansa за левче. Точка за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-3

Париж

Френската столица? Градът на любовта? Не и ако летите с WizzAir и кацнете в Бове, на 100 км от Париж. Ако летите с Air France, разликата в крайната цена след скъпия трансфер е отново левче, което не си струва неудобствата. И ако не бяха надутите цени на Bulgaria Air, full service щяха да спечелят точка. Но правилата са си правила, а и без голям багаж Париж излиза два пъти по-евтино с WizzAir. Точка за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-3

Рим

Вечният град може да бъде достигнат чрез четири компании и конкуренцията е голяма. Всички цени на RyanAir бяха 73 лв., а Alitalia предлага смешната цена от 63 лв., ако резервирате половин година напред за януари. Крайната цена на Alitalia също е по-ниска от тази на RyanAir и по нашите правила това означава две точки за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-2

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-5

Тел Авив

Не всички дестинации са на запад и най-големият град в Израел е един чудесен пример, до който можете да достигнете както с нискотарифната WizzAir, така и с full service компаниите Bulgaria Air и El Al, която отвсякъде си е „високотарифна“. И все пак, като осредним нещата, виждаме, че full service излиза по-изгодно с 4 лв. и много повече комфорт.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-6

Франкфурт

За финал – още една немска дестинация, в която виждаме двубой между два символа – на висок клас (Lufthansa) и на ниски цени (WizzAir). Но се оказва, че ако сте достатъчно предвидливи, с Lufthansa може дори да ви излезе по-евтино 155 vs. 170 лв. А ако започнете да добавяте екстри на WizzAir, средната цена на Lufthansa става точно 100 лв. по-ниска. Финалната точка отива при Lufthansa.

UPDATE: Bulgaria Air също обслужва тази дестинация, но това някак ни е убягнало. За съжаление, няма как да я включим в класирането за Франкфурт, защото цените на билетите се изменят с минути и не би било коректно да гледаме настоящите цени с една седмица по-късно. Извън протокола, към дата 28.06 и трите цени на Bulgaria Air са 217 лв. + 17 лв. за трансфер = 234 лв. крайна цена, което дори е по-евтино от Lufthansa. Т.е. и със, и без Bulgaria Air получаваме:

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-7

Краен резултат: 7-7

Оказва се, че ниските цени на нискотарифните компании са само привидно такива. И числата го доказват. Да, ако сте студент, който дебне промоциите и няма нищо против да си вземе раницата и нищо друго, да стои гладен и свит на кълбо за няколко часа, след което да пътува още два часа до центъра на града, към който се е запътил, в повечето случаи low-cost компаниите са правилният избор. Но ако имате деца, повече багаж и планирате пътуванията си отрано, full service компаниите обикновено ще ви дадат същата, че и по-добра цена от low-cost алтернативите!

Крайният резултат го казва и без думи – няма универсално решение за най-изгоден полет, просто трябва да проверите всички опции и да го прецените…

Дано тази статия ви е била полезна. А ако възнамерявате да пътувате, може да прочетете какъв куфар да си вземете, както и да хвърлите око на нашите 12 съвета за пътуване с деца или 10-те ни съвета за почивка.


  • Yum

Франкфурт и Кьолн

  • Yum

 

Миналия октомври бяхме в Германия и се разходихме от Франкфурт до Кьолн и обратно. Обещахме, че ще разкажем за престоя ни там накратко, но все не оставаше време. Но по-добре да спазиш обещанието си късно, отколкото да не го спазиш въобще…

Пътуването от София

Пътувахме с Lufthansa и останахме много доволни от това. Естествено, има и по-евтини варианти за придвижване, но когато си натрупал точки покрай бизнес пътуванията (програмата се нарича Miles & More), а освен това си с малко бебе и ти трябва много багаж, сметката в крайна сметка излиза. Има и още една врътка, за която ни светна Ива (много благодарим!). Ако си доплатите 25 EUR към цената на полета, можете да използвате цялата мрежа на немските железници, за да достигнете до която си искате точка на Германия – изключително удобна опция.

Ние също не изпуснахме възможността първият влак в живота на Вики да е влакът-стрела (а и самите ние не се бяхме качвали на такъв) и от летището във Франкфурт за по-малко от час достигнахме до Кьолн с Inter-city Express (ICE). За сравнение, това е да вземете София-Видин за 1 час (други два примера: София-Асеновград, София-границата с Гърция)… Кога ли ще се случи с БДЖ?

Кьолн

Едно от най-бруталните неща на Кьолн е, че излизайки от входа на Централна гара, моментално се озовавате пред най-голямата забележителност на града – Кьолнската катедрала, за която вече писахме подробно. Какво можете да видите оттук нататък?

Имате няколко варианта:

Вариант 1: На изток. Можете да тръгнете на изток и практически веднага да прекосите р. Рейн по прословутия ж.п. мост над реката. Ако изберете този вариант и сте с любимия си човек, непременно си вземете и катинарче. Така ще можете да „заключите любовта си“ за металната ограда на моста, а ключето от катинара да хвърлите в реката, както са направили хиляди влюбени:

Ние също допринесохме за увеличаването на теглото на моста с няколко грама (открийте катинарчето сами):

След като преминете моста, пред вас ще се появи висок небостъргач, известен като Триъгълника. Срещу няколко евро можете да се качите на върха на сградата и да се насладите на чудесната гледка, но за това има и друг вариант. Ние качването на небостъргачи си го оставихме за Франкфурт, но за това – малко по-надолу… И понеже забележителностите от тази страна на реката не са чак толкова много, може да ви хрумне да се върнете по моста Deutzer Brücke, под който видяхме корабче с огромен шах и мини-голф на палубата:

Имахме възможност да видим и подвижната статуя на сивия автобус пред една от болниците:

Тази статуя се мести из германските градове на всеки няколко месеца и символизира сивите автобуси, с които над 200 000 души с недъзи или умствени увреждания са извозени и убити в газове камери, оставени са да умрат от глад или са отровени с лекарства. Повече информация – тук. В днешно време обаче отношението към инвалидите е съвсем различно. Практически можете да обиколите Кьолн надлъж и нашир с инвалидна количка и без придружител. Удобно бе и за хора като нас – с бебешка!

А сега да оставим за малко този бряг на р. Рейн и да се върнем там, откъдето започнахме – Кьолнската катедрала. Край на вариант 1.

Вариант 2: На запад. Всъщност югозапад! От Кьолнската катедрала в непосредствена близост ще попаднете на няколко музея: Римско-немски, Музей на приложните изкуства и музея Лудвиг. В крайна сметка, в един момент ще трябва да завиете повече на юг, отколкото на запад и да се озовете на търговската улица (виж вариант 4).

Вариант 3: На север. На север следва да се подготвите за дълга разходка по кея на р. Рейн и да се разходите чак до следващия мост (Zoobrücke). Малко преди моста има миниатюрен парк с интересни скулптури – Kulturpark:

Преминава се за 10-тина минути, след което се озовавате на входа на Кьолнската зоологическа градина с прилежащите ѝ аквариум, магазин за сандвичи и продавач на балони.

Ние я пропуснахме, тъй като за пълното й разглеждане ще ви трябват поне половин ден и 15 EUR/възрастен. Непосредствено до нея е ботаническата градина с безплатен вход, за която писахме подробно:

Още нещо, за което не ни остана време, но не ни пречи да ви посъветваме: Ако се озовете в този район по залез слънце, непременно се възползвайте от въжените кабинки над р. Рейн – казват, че гледката била най-красива именно по това време на денонощието… След толкова ходене най-вероятно ще сте уморени, така че тук е моментът да ви кажем, че общественият транспорт на Кьолн е добре структуриран и лесно можете да стигнете от всяка до всяка точка. Машини за билети има на всяка спирка, както и вътре в самите влакчета, но за тях трябва да имате подготвени монети.

Вариант 4: На юг. Може би най-атрактивната посока от Катедралата е именно юг. Дали ще вървите по реката, където ще видите десетки улични артисти, китни кафенета и пристана на корабчетата за разходка (с които можете да направите кратка обикола, както и да отидете до Бон, Кобленц, Линц, Рюдесхайм, Мьозел, Майнц и още няколко съседни населени места) или пък ще седнете в някое от заведенията и ще се наслаждавате на чаша „Кьолш“ (типичната кьолнска бира) с пържени картофки и вурстчета, оставяме на вас…

Може би тук е мястото да кажем няколко думи за бирата Кьолш, приготвена по строги немски правила – има сламен цвят, мек и лек вкус, но и високо съдържание на въглероден диоксид. Поради този факт бирата има качество да успокоява стомаха, подобно на нашата газирана вода. Произвежда се от няколко пивоварни – Gilden, Sester, Sion, Küppers, Kurfürsten, Richmodis, Severins, които пък са купувани от по-големи такива, продавани на трети и т. н. Освен вкусът, общото е и чашките, в които се сервират – 200 мл „мензури“, наричани „щанге“. За по-големи компании се носят по този начин:

И понеже двестаграмките влизат „като в къртичина“, както се изразява един мой познат, много е готин и начинът, по който отбелязват примерно пет изпити бири:

Предполагаме, че носенето на гумичка за триене на молив е строго забранено в немските кръчми 🙂 Иначе вървейки по кея видяхме най-уникалното изобретение EVER: подвижен вело-бар – плащаш, сядаш, въртиш педалите и пиеш бира на корем с весела компания! Очакваме ентусиазирани наши читатели с инвеститорски дух да въведат подобна атракция в големите градове още това лято – ние ще се включим!

Достатъчно за бирата в Кьолн… Продължавайки на юг, ще стигнете до другия край на вече споменатия мост Deutzer Hängebrücke. Там е и огромният хотел Maritim, в който се настанихме именно заради сравнително добрите отзиви и добрата локация… Мебелировката в стаите е поостаряла, но пък за сметка на това фоайето с размер на средно голям мол, рецепцията и общите части на хотела с мрамор, позлатени външни асансьори, саксии и кошчета за боклук накараха Биляна да се чувства като във филма „Хубава жена“:

Само на пет минути оттук по кея е Музеят на шоколада (за който разказахме подробно), както и още няколко музея, за които не остана време (като например Музеят на спорта).

Да преминете през сградата на хотела е и най-лесният и приятен начин да се придвижите от кея до началото на търговската улица, простираща се между станциите Heumarkt и Neumarkt – вече писахме подробно и за това. Това, с което приключихме разказа си за пазаруването в Кьолн, бе, че шопингът продължава до късно вечер:

Трафикът и хората дори се увеличават късно вечер, а типичното „капанче“ в Кьолн изглежда така (някакси успяхме да съберем всичко в една снимка):

Какво имаме предвид:

  • бирата идва веднага;
  • радиаторна печка отоплява улицата – не е много енергийно ефективно, но е по-добре от нищо – октомври е хладен в Германия;
  • одеялце за всеки посетител – поради същата причина;
  • свещичка, която да ви сгрее душата – незнайно защо, електронна, а не восъчна;
  • пепелник – навън може да се пуши;
  • меню с ценоразпис на всичко пред входа – явно ги задължават.

Страшно ни впечатли и как народът се редеше на опашка за бира в едното заведение, докато другото стоеше съвсем празно:

Колкото до следващата снимка, Петър просто искаше да снима огромната опашка от чакащи пред баровете таксита… Честно!

Но дори и да сте решили просто да се разходите през нощта, Кьолн си остава уникално красив, интересен и учудващо романтичен:

Лягаме си уморени… Колко дни мислите ни трябваха, за да видим всичко това? Пет дни, седмица, месец? Истината е – точно 48 часа! Но съветът ни е: за да се насладите истински на Кьолн, ще са ви необходими минимум 4-5 дни.

Ставаме рано. Отзивчив турски таксиджия ни откарва от хотел „Maritim“ до гарата. Разстоянието е около километър. „Йеди еуро, комшу“ (7 EUR) и след минути сме във влака…

Питаме Вики (леле, колко мъничка е била само!):

– Как прави влакчето?

– Фиуууу….

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

Спускаме се към Музея на холокоста – нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

Продължаваме надолу и стигаме до брега на р. Майн. Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: „Зайо Байо“) определено им харесват!

Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

Продължаваме към прочутия площад Рьомер. И изненада – строително-ремонтни работи:



Реклама:

Booking.com

Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад „Рьомерберг“ е отворена за туристи.

Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се „Рьомер“ и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена „Зала на кралете“. През Втората световна война голяма част от „Рьомер“ и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре.

Ние обаче продължаваме към вече оживеното „стъргало“ на Франкфурт:

Отбиваме се за кратка почивка и един последен „прос’т!“ (на немски „Наздраве“ е „Prosit!“):

Биляна си поръчва спагети:

– Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: „Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!“). Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в „ситито“:

Предварително сме си набелязали Main Tower. Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип „летище малко след сигнал за бомба“ ни пускат да се качим в асансьора…

Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала 🙂

Скоро пред нас се разкрива красивата гледка на Франкфурт. Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо:

Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към ж.п. гарата. Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

Въобще Германия се е променила значително (или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012… 🙂

На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

 


  • Yum