Поговорки за еклери

  • Yum

„Никога не оставяй днешните еклери за утре…“

 

Да, на пръв поглед може да ви звучи странно, но след като видях тази изключително вярна поговорка като Facebook-статус на моя приятел Ивайло Атанасов, буквално за няколко минути създадох най-големия списък от поговорки за еклери… в случай, че ви потрябват някога:

 

  • Бели еклери за черни дни!
  • Благ еклер железни врата отваря.
  • В чужд еклер крем не туряй.
  • Всяко чудо за три еклера.
  • Гладна кокошка еклер сънува.
  • Голям еклер лапни, голяма дума не казвай.
  • Добър еклер и в мазен картон се познава.
  • Евтиният еклер и кучетата не го ядат.
  • Един еклер пролет не прави.
  • Един яде еклер, на друг текат лигите.
  • Еклери гази, гладен ходи.
  • Еклер крема си мени, но тестото — никога.
  • Еклер назаем тъпкан с крем с връща.
  • Еклер при еклер отива.
  • Еклерът вода не става.
  • Еклерът и баба подмладява, еклерът и дядо разиграва.
  • За всяка чиния си има еклери.
  • И вълкът сит, и еклерът – цял.
  • И сам еклерът е еклер.
  • Искаш ли голям еклер, вземи и голяма вилица!
  • Кажи ми какви са еклерите ти, за да ти кажа какъв си.
  • Казана дума, хвърлен еклер.
  • Който с крем се цапа, той и еклер лапа!
  • Куче от еклер не умира.
  • Лошият еклер се оправя, лошият човек – никога.
  • Маймуни с еклер не се ловят.
  • Малките еклери обръщат колата.
  • Мечка с еклери не се насища.
  • Много еклери малко пари струват.
  • Мълчи като еклер.
  • На гол тумбак чифте еклери.
  • Око за око, еклер за еклер.
  • От всяко дърво еклер не става.
  • От лош длъжник и един еклер е добре.
  • От тиквени семки еклер няма да поникне.
  • От трън, та на еклер.
  • Отива му — като на свинче еклер.
  • Парен еклер духа.
  • По еклера посрещат, по ума изпращат.
  • Под голям камък — голям еклер търси!
  • Покритият еклер котките не го ядат.
  • Помъчил се да лапне еклер, че лапнал муха.
  • Последна дупка на еклера.
  • Приятел с еклер се познава.
  • Приятелството си е приятелство, но еклерите са с пари.
  • С чужди еклери помен прави.
  • Троха по троха еклер става.
  • Убиец не е който прави еклери, а който убива с тях.
  • Уста има, еклер няма.
  • Хапвай от пресния еклер, но не плюй в стария.
  • Хубавите еклери свинете ги ядат.
  • Юнак без еклер не ходи.

 


  • Yum

Дупки пробиваме всякакви!

  • Yum

Въпрос: Как да пробием кръгъл отвор с диаметър 30 мм?

Отговор: Чрез боркорона 30мм.

Въпрос: Как да пробием кръгъл отвор с диаметър 9500 мм?

Отговор: Чрез боркорона 9500мм!

Вярвате или не, по време на една от неделните ни разходки по бул. Витоша се натъкнахме именно на това 1600-тонно чудовище, създадено в германската провинция Баден Вюртенберг специално, за да копае софийското метро. Частите му са дошли по р. Дунав, след което огромната боркорона е била сглобена на родна земя. „Къртицата“ си има име (София), обслужва се от 35 души и копае около 9-15 метра на ден. Принципът на работа е абсолютно същият като при боркороната, но управлението е малко по-сложно от това на подводница.

Както се досещате, обикновено „къртицата“ се намира около 25-30 метра под земята, тръгнала е от надлеза “Надежда”, през Централна гара, бул. “Мария Луиза” и бул. “Витоша”, където се очертава да е крайната дестинация на животинчето (засега). Продължението към бул. „Патриарх Евтимий“ ще се направи по друг начин, бе така любезен да ни каже един от хората на строежа. Иначе това, което виждате пред себе си е щитът, който е направен от високоустойчива стомана и се задвижва от 20 мощни двигателя. След “къртицата” друга система веднага полага пръстени (тюбинги), които оформят пръстена на тунела. Всеки е с дебелина 32 см и ширина 1,5 м.

Ето и какъв е планът за така оформилата се метрокъртичина:


  • Yum

Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“

  • Yum



Вижте по-голяма карта
Ако пътувате от София към Велико Търново или Варна, само няколко километра след като магистралата свърши, ще преминете през с. Брестница. Само на 2 км от селото се намира обект номер 33 от 100-те национални туристически обекта – пещера „Съевата дупка“.

Изкачването и слизането при зимни условия могат да се окажат сериозно изпитание за по-неопитни шофьори (пътят е разчистен, но наклонът е голям, а сняг и лед не липсват), но ако карате бавно и сте ни послушали за зимните гуми, не би следвало да имате проблем да достигнете до паркинга. Там ви очаква Боби, кучето-пазач на пещерата… Следват 100-150 метра до хижата и входа на самата пещера:

Две табелки, които просто няма как да пропуснем:

И прекрасната природа наоколо, погледната отблизо… Както може би се сещате, времето и условията не са особено подходящи за бебе на осем месеца, но за сметка на това Вики вече си има книжка със 100-те обекта, както и два печата – един от Съевата дупка и един от Пантеона в Русе.

След като стигнете до входа и се запознаете с екскурзовода, влизате в пещерата. Само трябва да внимавате наистина много, защото природата си е направила още няколко зимни пазители, през които ще трябва да преминете…

Боби ще ви съпровожда навсякъде, между другото…

Следващата снимка оставяме без коментар – просто една от най-красивите пещери, в които сме били…

Името на пещерата произлиза от имената на братята Съю и Съйко, които са се укривали в нея по време на турско робство, но тъй като много ни допадна, в нашите мемоари може да я срещнете и като „Събевата дупка“ 🙂

Иначе пещерата не е много дълбока – може би малко над 200 метра и има пет зали: Купена (заради сталактон с формата на куп сено), Срутището (почти без образувания, тъй като са били съборени след разрушително земетресение; вижте последната снимка), Концертна (заради чудесната акустика; вижте предпоследната снимка), Космос (най-голямата и топла, на снимките горе и долу) и Белия замък.

Ще видите и най-различни образувания: лъв, орел, крокодили, слончета, тортички, Дядо Коледа, Иисус Христос, Адам и Ева… и още много, но ще ви оставим да си ги видите сами. За съжаление, човешката дейност личи почти навсякъде в пещерата – черен дим от някогашни факли, счупени сталактити и сталагмити…

Петър: Аз като човек, който е влизал и живял два дни в „Орлова чука“ преди да бъде… хъм… благоустроена, мога да кажа, че усещането да влезеш в осветена пещера с равни подове и осветление е коренно различно… Но като знам, че „пуканките“ в „Орлова чука“ бяха вандалски изпочупени само няколко месеца след като ходих там, си мисля, че е по-добре пещерите да са охранявани и стопанисвани, отколкото всеки да може да влиза и да руши… Направо ми се плаче като знам, че тези образувания се формират в продължение на стотици, дори хиляди години и някой ги е изпочупил за броени минути.. Поне „пуканките“ в „Съевата дупка“ стоят непокътнати:

Биляна: Освен това, ако екскурзоводът е вежлив, увличащ и с чувство за хумор, както беше в нашия случай, то посещението би ви оставило още по-незабравими спомени!

За първи път видяхме и прилеп от съвсем, ама съвсем близо… И класираме тази снимка като една от най-интересните, които сме правили някога:

Друго какво да ви кажем – непременно изпейте хайдушка песен в концертна зала, за да проверите акустиката й… Вики лично опита и се убеди! 🙂

Иначе пещерата крие още много тайни, малка част от които вече знаем, но нарочно не ви ги казваме, за да отидете и да ги откриете сами.


  • Yum