Дисниленд: 10 години по-късно и 10 причини да НЕ ходите там!

  • Yum

Ето, че отново бяхме в Дисниленд, близо 10 години по-късно, вече женени и с две деца. На децата им беше забавно, но не толкова – на нас. За съжаление впечатлението ни е по-скоро разочарование. Ето защо:

1. Отворете раницата!

И така, купувате най-евтините възможни билети за два дни и двата парка на обща стойност над 650 лв. за семейството, без да броим тройно по-големите странични разходи. Следват полет, автобус, после влак, после метро и после пак влак и най-накрая се озовавате с цялата фамилия екзалтирани пред входа на заветния Дисниленд. Очаквате да ви посрещнат Мики и Доналд? Ами познали сте, но само ако това са имената на двамата навъсени охранители, които ви карат да си сложите раницата и да я отворите пред тях…

— Имате ли нож в раницата?

— Не.

— Минавайте.

Сигурен съм, че и терористите с ножове са напълно честни. Да, някои от входовете имаха скенери, но този, от който минахме ние, нямаше… Хаотични мерки за сигурност с явни пропуски, никакъв ред в опашките на входа, но най-накрая влизаме.

2. Два пъти повече хора на същата площ

Както казах, взехме си възможно най-евтините билети. Тоест такива, които са в най-ненатоварени дни.  Но истината е, че гъмжилото от хората е невероятно – яйце да пуснеш, на човек ще падне. Никой не налага никакви ограничения за посетителите в дадения ден и така тълпата прави посещението неприятно за всички…

3. Ужасно чакане

Като резултат от горното, как ви звучи да чакате между 70 и 120 минути за 10-минутна атракция, после още 40 мин. чакане за следващата 5-минутна атракция, после още 60 мин. чакане… Реално от 10-тината часа, в които парка е отворен, сигурно 8 прекарахме в редене по опашки и досадно чакане. А е тъжно „вълшебният“ ти ден в Дисниленд да бъде предимно чакане.

4. Fast Pass-овете свършват до обяд

Уж за да облекчат чакането, от Дисниленд са измислили нещо наречено „Fast Pass“ – специален билет, с който се качваш с предимство на определени натоварени люлки. За съжаление, въпросните пропуски свършват до обяд и реално полза от тях почти няма. Да не говорим, че на някои люлки чакането минава половин час дори с Fast Pass.

5. Стари люлки

По някои от атракционите личат поколения и години ползване. Да се повредят три атракциона за един ден не е нещо, което ни се случваше през 2008 г. (особено „приятно“ е да се случи, когато си чакал половин час за дадената атракция). А да преправят старите автомобили с героите от „Колите“ например едва ли е кой знае каква инвестиция…

6. Алеи без приказни герои

Това, което през 2008 г. различаваше Дисниленд от всеки друг увеселителен парк, бе атмосферата. Мики, Мини, Гуфи, принцесите на Дисни, Алиса и Лудият шапкар просто обикаляха из парка и всеки можеше да се снима с тях. Гримьори рисуваха лицата на малки и пораснали деца с образите на любимите герои.  Нищо подобно в днешни дни – искаш да се снимаш с Мики? Той е скрит в специална сграда, наречена „Meet Mickey Mouse“. Чакай 40 минути на тази опашка! Гуфи? Другата опашка, там е само 25 мин. чакане. Принцесите на Дисни? 140 мин. чакане.

7. Star Wars в Дисниленд???

Признавам, една от най-яките атракции бе да ни вкарат в StarSpeeder 1000 и да ни изстрелят сред световете на Star Wars. Обаче да цопнеш C-3PO и Вейдър до слончето Дъмбо, принцесите на Дисни и Бъз от „Играта на играчките“ ми излиза извън границите на добрия вкус. Всички преходи в парка бяха плавни и неусетни… Днес футуристичната сграда на Star Wars, лепната до гарата с парния локомотив изглежда нелепо!

8. Липсват атракции с нови герои

Слончето Дъмбо е от 1941 г. Алиса – от 1951 г. Не ме разбирайте погрешно – обичам Дъмбо, макар и да е на 76 години! Но много от героите в новите филмчета липсват – като изключим костюмираните актьори, до които добиране няма, липсват атракции с Елза и Ана, Рапунцел, Тияна, Мерида, Ваяна, Добрият динозавър, героите от „Отвътре навън“, „Зоотрополис“, „Самолетите“, „Камбанка“, „Разбивачът Ралф“…

9. Меню с лют сос

След като поръчахме четири каубойски менюта с пилешко на обща стойност 56 EUR, се оказа, че пилешкото е люто! В Дисниленд! Качеството на храната бе като в долнопробно fast food заведение (имаме само нискокачествената снимка горе), картофите ставаха… Хамбургерите днес са кръгли. А през 2008 г. дори те бяха с формата на Мики Маус – мисля, че това само по себе си е достатъчно показателно.

10. Финална тъпканица

За да се доберете до „вълшебното“ светлинно шоу с лазери и фойерверки, ще трябва да заемете позиция поне час по-рано, иначе просто ще го гледате буквално от входа на увеселителния парк и няма да видите почти нищо… Още „по-забавната“ част е, когато близо два стадиона народ се изсипе на гарата и там не чака нищо повече от редовните влакове – следва една блъсканица, пред която столичния градски транспорт в 18 ч. е едно просторно и културно място. И това се случва всеки ден – никакъв синхрон между железниците и Дисниленд по въпроса! А какво „по-хубаво“ от това след 10+ часа висене по опашки, изнемощелите дечица да попътуват и още час прави в претъпкан по шевовете влак?

Малко финални думи…

Да, в този пост има хейт. Не заради друго, а защото очаквам от Дисниленд да вдигат бариерата през годините, вместо да я смъкват. Да, изкарахме си добре като цяло. Но в сравнение с другите увеселителни паркове като Грьона Люнд (Стокхолм, Швеция), Ефтелинг (Хертогенбош, Холандия) и Тиволи (Копенхаген, Дания), французите просто не правят достатъчно.

И ако все пак твърдо сте решили да заведете децата на Дисниленд, ето и 10 съвета, които да имате предвид:

  1. Следете за промоции и изберете слабо натоварен ден, в който може да влезете с билет „Mini“. Избягвайте летните месеци, когато е още по-претъпкано. Няма смисъл да си купувате билет за два парка в един ден – трудно е да посетите всичко дори в единия.
  2. Заредете се с търпение (и пари). Ще ви трябват.
  3. Вземете си плодове, сандвичи, бисквити, десертчета и минерална вода. Освен, че ще спестите някой лев от гадна junk храна, ще можете да хапвате, докато чакате на опашка за люлките.
  4. Свалете си мобилното приложение на Дисниленд. Така ще получавате в реално време коя люлка работи и колко време се чака.
  5. Вижте от приложението точно седмица по-рано горе-долу по кое време кои люлки се натоварват и си направете план. За най-натоварените си вземете fast pass, като първият pass вземете още с влизането си в парка.
  6. Веднага щом вземете fast pass, се наредете за снимка с любимия герой – там чакането е най-дълго и най-досадно. Особено дълго се чака за Принцесите на Дисни, Мики Маус и Спайдърмен.
  7. Имайте предвид ограниченията за височина на някои атракции, за да няма разочаровани деца.
  8. Имайте предвид, че доста атракции имат две опашки – Fast Pass и регулярна. Не се редете на Fast Pass опашката, ако нямате пропуск – ще си изгубите времето.
  9. Ако сте два дни в Дисниленд, първият идете в Disneyland Park, а вторият – в Disneyland Studios. Ходенето в последния е доста по-малко (около 4 км според крачкомера), освен това повечето атракции са от затворен тип и позволяват ползване в лошо време.
  10. Най-любимите ни атракции, които не трябва да изпускате:
    • В Disneyland Park: Star Tours: The Adventures Continue, Peter Pan’s Flight, Autopia, Buzz Lightyear Laser Blast, Big Thunder Mountain, It’s a small world, La Taniere du Dragon, La Pays des Contes de Fees, Mad Hatter’s Tea Cups, Pirates of the Caribbean;
    • В Disneyland Studios: Moteurs… Action! Stunt Show Spectacular, Ratatouille: The Adventure, Studio Tram Tour: Behind the Magic, The Twilight Zone Tower of Terror, Les Tapis Volants – Flying Carpets Over Agrabah.

  • Yum

33 детски анимационни филмчета от доброто старо време

  • Yum

Спомняте ли си времената, когато да имаш цветен телевизор беше гъзарско, а за дистанционно управление никой не беше и чувал? Времената на добрите стари двуизмерни анимации като че ли отминаха, но пък анимационните герои си остават завинаги в сърцето ми…

За по-младите читатели сигурно ще е по-скоро интересно да прочетат какви филмчета гледахме в детството ми.

По-възрастните от мен, както и връстниците ми със сигурност ще си ги спомнят и… ех, носталгия, носталгия…

Разбира се, има още много любими анимации, които няма как да включа, но се надявам, че и тези ще ви върнат 10-20 години назад във времето. И така, 33-те избрани филмчета, които нарочно не съм подредил и номерирал:

Плодчетата

Това определено е филмчето с най-запомняща се мелодия… Сигурно си спомняте любознателния банан, мързеливия ананас и Трънчо, който постоянно бодеше околните…

Видео

Барбароните

Милите същества, които се преобразяват… Татко и Мама Барба, Барбалячо, Барбадей, Барбадан и останалите Барба-каквото се сетите.

Видео

Капитан Планета и планетяните

Едно от любимите ми детски филмчета и може би единствената анимация с екологична насоченост. Още в ония времена филмчето ни учеше за ползата от разделното изхвърляне на отпадъци, екологичните проблеми на Земята, радиацията и други доста актуални днес неща… Петте сили – огън, вятър, вода, земя и сърце и призоваването на капитан Планета още звучат в ушите ми… Чуйте го и вие:

Видео

Грижовните мечета
(a.k.a. Мечетата с нежни сърца)

Ако си падате по сърчица, детелинки, дъгички, звездички, усмивки и тем подобни сладникави неща, „Грижовните мечета“ определено е сериалът за вас!

Видео

Чип и Дейл – Спасителен отряд

Двете катерици, заедно с готината geek-мишка Трикси, дебеличкият Рокфор (луд по сирене и любимият ми герой) и мухата Зипър формират един ненормален отряд.

Видео

Чернокрилият паток

„Аз съм вашият среднощен кошмар…“

Дори само заради тази култова реплика си заслужава да вкараме патока в класацията.

Видео

Патешки истории

Света Патице, спомняте ли си Чичо Скрудж и племенниците му Хюи, Дюи и Луи? Най-богатият паток в света, заедно с глупавият Доналд и децата винаги се натъкваха на нещо загадъчно, енигматично и тайно.

Видео

Ферди Мравката

Ферди беше сладур, с нови маратонки, червена връзка и готина китара, с която се размотаваше, омайвайки своята любима Гвендолин.

Видео

Семейство Флинстоун

Яба-даба-дууууу!

Фред и Уилма Флинстоун, заедно с комшиите им Барни и Бети Ръбъл… Бедрок, каменната ера, домашният любимец Дино и автомобилът, задвижван с крака… класика!

Видео

 

Приключенията на гумените мечета

Седемте мечета, които се гумизираха от магичен сок, принцеса Кала, магьосник Трън и тъпия му слуга Мазньо, Кевин и Великата книга.

Видео

Пчеличката Мая

Пчеличката Мая със сигурност е най-прочутата в света. Създадена е още през 1912 г. от немския писател Валдемар Бонзелс, който се хваща на бас с приятели, че може да спечели световна слава с роман за животно. И спечелва баса… Две години след публикуването на романа историята за пчеличката вече е продадена в над 2 млн. тираж. Още тогава е преведена на над 40 езика. Писателят получава предложение от Дисни, но го отклонява. А познатата ни анимация е направена от японци. Време е за култовата песничка, която лично аз имам на 12 езика!

Видео

Мариaн Първата

Мацката беше много на „ти“ с фехтовката и още си спомням как скачах по матрака с пръчка в ръка и се дуелирах с въображаеми гадове!

Видео

 

Мишел Ваян

Мишел Ваян е френски пилот, който се състезава в различни серии, предимно Формула 1. За него се прави комикс, в който се появяват и известни личности като Джеки Стюарт, Сена, Ален Прост и Михаел Шумахер. А сериалът всъщност е направен по комикса.

Видео

 

Смърфовете

Като изключим, че в Сърбия така наричат полицаите („щрумфови“), защото са облечени в синьо и имат бели шапки, смърфовете са едни интересни същества. Освен Смърфиета, всички други смърфове са мъжки, макар детската ми кратуна да не го е осъзнавала като нещо странно. Иначе още си спомням смъртния враг на смърфовете – Гаргамел… Филмчето е рисувано в Белгия, между другото.

Видео

Приключения в Космоса

Макар че оригиналът е на японски, това е първото филмче, от което научих какво е лазаня всъщност! Може би и първото аниме в България… Иначе ставаше въпрос за три шантави извънземни… и май това е всичко, което помня!

Видео

 

Костенурките нинджа

Най-любимият ми филм от всички анимации… Донатело, Леонардо, Микеланджело и Рафаело са актуални и днес, но старите костенурки изглеждаха някак по-мили и сладурски от днешните. Мутантите, Шрьодер, Кранк, Хиподрума, Април О’Нийл и учителят-плъх също са невероятни попадения.

Видео

 

Буревестниците 2086

Специалният екипаж с невероятни технологии от XXI век – невероятни изстребители, подводници, наземни вседеходи и т. н., и т. н. Любим филм на всички момченца от класа ми…

Видео

Таз (a.k.a. Тазмания)Таз мрази вода!Таз мрази Интернет!

Таз мрази блогът на Петър Събев…

Видео

Ум, Белият делфинУчехме по музика мелодията на този филм, ей! Помня, че сериалът беше много кратък, но за сметка на това – с много интересен сюжет.

Ум царува, ум робува, ум… Белият делфин!

Видео

 

СънчоКак да пропуснеш нещо, което в продължение на десет години те е приспивало всяка вечер… Сигналът на „Сънчо“ така и не се промени за 20 години. Няма начин да сте го забравили:Видео
Пинко – Розовата пантераПомните ли гумените „Пинковци“, които всъщност представляваха най-обикновена тел, обвита с гума… Пинко ми беше верен другар през ученическите години! Тъ-дъм! Тъ-Дъм! Тъ-дъм-тъ-дъм-тъ-дъм-ТЪ-дъм-тададада…Видео
Старла и сияйните ездачиИмам съвсем смътни спомени за три мацки, скъпоценни камъни и препускащи еднорози…Видео
Том и ДжериПреди време ходих на кино в „Студентски град“ и преди началото на филма пускаха серии на „Том и Джери“… Когато залата притъмня и филмът започна, цялата зала въздъхна разочаровано, защото спряха филмчето… Вечно прецаканият Том и лукавата мишка Джери са едно от най-известните филмчета, за щастие популярни и до днес.Видео
Белият зъбБелият зъб беше анимация, направена почти 1:1 с книгата на Джек Лондон. Романът проследява живота на куче с вълча кръв, отгледано от индианци по време на златната треска в Аляска.Видео
Мечето Ръкспин

A.k.a „Приключенията на мечето Ръкспин“. Ръкспин, осмокракият Гръби, ученият Нютон Гимик, принц Арин и принцеса Арузия и невероятното съкращение ОЧЗ, което ще се помни вечно (ОЧЗ = Организация на чудовищата и злодеите)

Видео

Котаракът ЛеополдМакар почти всички владетели в Белгия да са се казвали Леополд, по ирония на съдбата Котаракът Леополд е герой на руската анимация. Добрият котарак остана в детството ми с фразата „Товарищи, давайте жить дружно!“…Видео
Инч Хай – Частен детектив

Inch High, Private Eye е детектив, висок точно 1 инч, тоест по-малко от три сантиметра! Заедно с племеницата си Лори, мускулестият й приятел Гейтър и кучето Брейвхарт (името е отпреди Мел Гибсън още) сформират детективска агенция, при това доста успешна. Сериалът е излъчен за първи път през 1973 г., но в България дойде чак с демокрацията.

Видео

 

Ну погоди!

Връщам се отново на съветска, пардон руска вълна с невероятното филмче, което сестра ми като малка наричаше „Пагадийчето“. Комунистическият вариант на „Том и Джери“, но с доста по-диви същества: заек и вълк. Сигналът пък звучи в ушите ми и до ден днешен!

Видео

 

Чебурашка и крокодилът ГенаТова филмче е наръба да изпадне от дефиницията ми за анимация, но все пак го включих заради безумно сладкото същество с големи уши и неговият зелен приятел-крокодил. А и песничките им се пеят и до ден днешен.Видео
Патето Яки и ЧопърВсяко мъничко дете знае патета безчет, но едно от тях познава най-добре – Яки с кръглите очи, Яки с гордия перчем, с Чопър верния и силния другар. Яки знае да чете, Яки знае да брои със затворени очи па па па па, а от всякакви беди Чопър пак ще го спаси, Чопър верния другар па па па па… Ето как Йорданка Христова стана още по-известна 🙂

Видео

СмехоранитеИзвестни още като Monchichis (мончичита), смехораните бяха любими маймуноподобни същества. Техните антиподи, сръдльовците изглеждаха малко по-сивозелени и много по-злобни…Видео
Джейми и вълшебното фенерчеДжейми, кучето му Уорси, господин Мърморко и капитан Падналими бяха редовни гости на „Лека нощ, деца“. Вечер, след като майката на Джейми го слагаше да спи, хлапето взимаше фенерчето, светваше към пода и отваряше портал към Кукуландия.Видео
Ловци на духове

А помните ли пичовете, които ловяха духове, таласъми, торбалани, баби Яги и всякакви там злодеи? Всъщност, това беше едно от първите ми докосвания до американската култура, митология и фолклор като се замисля.

Видео

… и много други

Сигурен съм, че сте се сетили и за много други… И с нетърпение чакам да ми разкажете за тях в коментар, та да си припомня и аз детските години.

  • Yum

Disneyland Park Paris

  • Yum


Имам си любим герой –
опашат, но много мил.
Мики Маус се казва той
от обичан детски филм…

 

Вярвате или не, Дисниленд е най-готиното място, на което бяхме по време на екскурзията ни из Европа (а може би и въобще?) и със сигурност посещението му е един от най-незабравимите дни в живота ни… Курортът е само на 40 минути от центъра на Париж, разположен е на цели 19 квадратни километра и включва увеселителен парк, студио, хотели и какво ли още не!
Ние посетихме само увеселителния парк (за 1 ден това е дори трудно постижимо)… Цената на билета е около 50 евро, което си е скъпичко дори за европейския стандарт, но вярвайте ми, струва си всеки цент! Още повече, че ако давахте по 1-2 евро за 40+ атракции, финансово нещата щяха да са същите.

Както и да е, паркът е условно разделен на четири основни части:

Discovery Land

Това е зона, свързана с Космоса, технологиите, автомобилите и космическите кораби. Непременно пробвайте количките, мисията със совалка в Космоса и инфантилното състезание с бластери.

Fantasy Land

Тази зона е предназначена за най-малките, както и за тези, които си падат по феи, дълги бобови стебла и тем подобни. Тук любимите атракции са чашките, полетът на Питър Пан, It’s a Small World и Алиса.

 

Adventure Land

Тук можете да изгубите наистина много време, превъплащавайки се в карибски пират, Индиана Джоунс, Аладин, Робинзон Крузо… Непременно трябва да минете пиратската тъмна пещера с лодка, да кръстосвате руините с бясна скорост и да си направите снимки на хилядите готини места из местността.

Frontiers Land
Попадате в Дивия Запад, сред каубои и индианци… Любими са ми вагонетката на миньорите и къщата на призраците.

Четирите зони се допират в централния площад, точно пред високия и красив Замък на спящата красавица. Той е свързан с главния вход и хотела чрез улица в стил „малък американски град“, пълна с магазинчета и ресторантчета, където да се отбиете… Специално Дисни-влакче пък обикаля около парка и ако ви мързи да ходите пеш, спокойно можете да го ползвате, за да стигнете от една зона до друга. Персоналът в „Евродисни“ е изключително любезен, отзивчив и приятен! Можете да се снимате както със служителите, така и с анимационните герои, които обикалят из парка от време на време.

Като хипер-късметлии ние уцелихме и вечерно Хелоуин-парти, така че удължихме престоя си в парка и вместо до 19 ч. останахме чак до 23 часа. Направиха ни татуировки с Мики и Мини Маус, снимахме се с доста от героите на дисни, вечеряхме (дори сандвичът е с уши и има формата на Мики Маус) и се пуснахме на любимите ни атракции по още веднъж…

След това се метнахме на метрото, пардон – RER-а и сякаш небесували 12 часа запяхме песничката на Роси Кирилова:

Мики Маус, Мики Маус, Мики-Мики Маус,

Мъничко порастнах и ми личи

Мики Маус, Мики Маус, Мики-Мики Маус,

но скъп си ми дори и сега!

P.S. Искам някой ден да доведа децата си тук.


  • Yum