Равносметка 2016

  • Yum

Честита нова година!!!

2016 беше една динамична, незабравима и емоционална година за нас. Пътувахме много, ама наистина много, статистиката сочи, че сме сменяли населеното място средно веднъж на всеки четири дни… Минахме 300 000+ км на колата и доста задобряхме в тетриса при реденето на багажника.

Буквално изтъркахме триъгълника София-Пловдив-Русе, но освен него бяхме на ски в Банско…

Ходихме и на море в Ставрос и Олимпиадa в Гърция.

Обикаляхме от Тутракан до Панагюрище и от „Орлова чука“ до „Божиите очи“…

Отидохме на две сватби, на раждане (вече сме вуйчо и вуйна), на кръщенка и на погребение (баба Янка почина). Накратко казано, светът се върти, животът си лети…

Извън България посетихме Гърция и Румъния по два пъти, Дания и Швеция, разходихме се по „токчето“ на Италия,  бяхме и в Берлин (този път с децата).

Петър изнесе лекция пред 1200 души (персоналът на Booking.com в Амстердам), говори на OpenFest и още няколко други конференции. Проведохме второто издание на QA: Challenge Accepted и подготвяме трето такова. Създадохме Webbicus и проведохме три издания на експеримента IT-Weekend в Луковит, който ни се получи доста добре.

Петър смени работата си и започна на изключително предизвикателна позиция в SBTech, отново свързана с доста пътуване между София и Пловдив. Въобще, очертава се не по-малко интересна 2017 г.

И, както е по традиция…

Любимите ни публикации по месеци от 2016 г.

Избрахме ги разнообразни. През януари Биляна публикува една чудесна рецепта за крем с черен шоколад, маскарпоне и ягодиПрез февруари пък Петър обнови популярната ни класация за най-добрите летни и зимни гумиДойде сезонът на пътуванията и ако вие също мислите да пътувате през 2017 г. и ще купувате куфар, непременно прочетете съветите ни в статията Багаж за пътуване – какъв куфар да вземем?. През април ви разказахме преживяванията си от края на 2015 г. в Дубай, Абу Даби и пустинното ни сафари там. През май писахме за Малмьо, а през юни – за  Копенхаген. През юли писахме за новостите в Google Maps и ги проверихме с големите български градове. За август решихме, че е важно да знаете какво да правите, ако ви убоде морски таралеж. Септември беше пикът на честите ни пътувания и единствената ни публикация ясно го отразява. И понеже от класацията ни изглежда сякаш блогът ни е почти travel-блог, през октомври решихме да споделим IT тема и как да внимавате да не затриете Instagram-акаунта си само с един клик. Няма как да не изберем Южна Италия за ноемврийски пост, обаче. Беше супер преживяване! И, придобили доста опит от пътуванията с деца, решихме да завършим декември с 12 съвета за екскурзия с деца.

Успешна нова година и до скоро!!!


  • Yum

Баба ме учеше…

  • Yum

Винаги съм вярвала, че за едно момиче е много важно да има баба. А ако има късмета да има две грижовни и добри баби, всяка от които да поднесе и предаде светоусещането си по най-добрия начин, е голям късмет!

Щастливка съм, че със сестра ми имаме много мили и всеотдайни баби. За съжаление едната ни баба вече не е сред нас…

Научиха ни на много, най-вече на добрина и честност! И двете ни баби са били големи хубавици, добри майки и всеотдайни съпруги, много работливи жени. Наследих от тях любовта към живота, кулинарията и страстта към билки и подправки от цял свят.

Ако мога да обобщя петте най-важни урока, които съм научила от бабите ми, те биха били:

1. Не очаквай нищо от никого, в замяна давай най-хубавото от себе си! Един ден ще видиш, че си е струвало!
2. Посрещай любимите си хора вкъщи с усмивка и прегръдка, с вкусно ястие и аромат на чист, уютен дом! Една жена трябва да бъде жена в истинския смисъл на думата… И с всяка фибра мъжът да усеща, че е до ЖЕНА!
3. Изживей поне една голяма любов, преди да срещнеш добър и предан човек, с когото искаш да прекараш живота си и да го дариш с деца! Човек се учи да оценява, когато губи или когато има база за сравнение.
4. Научи се да мълчиш, когато ти се иска да изкрещиш! Мълчанието понякога наистина е злато.
5. Не винаги слушай какво ти говорят другите, научи се да слушаш сърцето си! В живота ще срещнеш много хора и на пръсти ще се броят тези, които те познават много добре. Вярвай на инстинктите си и гледай знаците на съдбата! Те показват пътя, ако успееш да ги видиш…


  • Yum

In Memoriam – три години без дядо Жоро

  • Yum

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям –
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!


  • Yum