Кола под наем? 10 съвета при наемане на автомобил

  • Yum

Ако наемате кола за първи път, имаме 10 съвета за тънкостите покрай услугата „автомобил под наем“, които ще ви помогнат да избегнете някои често срещани грешки, които биха могли да ви струват скъпо.

Автомобил под наемСъвет 1: Планирайте датите и маршрута си.

Знаете ли точните дати, брой хора и багаж, началната и крайната дестинация на пътуването си? Еднопосочинте маршрути са доста скъпи, така че планирайте да оставите автомобила там, откъдето сте го взели. Нужен ли ще ви бъде за всичките дни от пътуването Ви? Можете ли да направите така, че да го наемете само за ден? Ако автомобилът Ви е нужен в 14 ч. следобед, нужно ли е да го наемате още в 8 часа сутринта (ще трябва да го върнете рано-рано на следващия ден вместо в 13:00 ч. Колко километра ще изминете (много автомобили имат лимит в километри, надвишаването на който се заплаща скъпо)? Ако сте в няколко града, не е ли по-добре да наемете две отделни коли за „из града и околностите“, но дългият преход да направите с влак например? Проверихте ли за магистрални такси и пак ли сметките излизат? Можете ли да ползвате автомобила в делнични дни (по-евтино е) вместо през уикенда? Можете ли да избегнете летището и да наемете колата от центъра (обикновено при наем от летището се плащат допълнителни такси)?

Съвет 2: Изберете най-подходящ автомобил на най-добра цена.

Има ли нужда да наемате гъзарски Mercedes, мощно Camaro или спортно Lamborghini? Знаем, че отдавна ви се кара нещо такова, но наем, застраховка и всякакви други такси са по-високи за такива коли и ако искате просто да се придвижите от точка А до точка В, следва да изберете икономичен автомобил. Не е нужно и да е чисто нов – много компании дават 3-4-годишни автомобили на изключително изгодни цени. Нямате проблем с ръчните скорости? Обикновено „ръчките“ са по-евтини от „автоматика“. Харесахте ли си конкретен автомобил? Внимавайте с „или подобен“ – да не стане така, че любимото ви „Peugeot 301 or similar“ накрая се оказва Dacia Logan. Обадете се и питайте за точно тази марка и модел автомобил и дори поискайте за по-добра цена – не боли. И, разбира се, използвайте всички допълнителни промоции, отстъпки, натрупани точки за лоялност по клиентски програми и т. н. Планирайте наемането възможно най-рано, но в случай, че нямате такса за отказ, проверете и в последния момент – тогава също може да се появят изключително изгодни оферти – все пак, компанията има сметка автомобилите ѝ да се карат, а не да стоят паркирани. И в случай, че пътувате повече хора – почти винаги наемът на един микробус или ван е по-изгоден от този на два автомобила.

Съвет 3: Балансирайте между бюджет и риск.

Почти всички компании действат по следния начин: имате застраховка, покриваща конкретни щети и т. нар. „самоучастие“ (excess). В случай, че блъснете кола за 20000 лв. на „тотална щета“ и самоучастието ви е 2000 лв., вие ще платите именно 2000 лв. и застрахователят ще покрие щетите с още 18000 лв. В случай, че ударите задницата и щетата е 4000 лв., вие и застрахователят ще платите по 2000 лв., а в случай, че сте счупили стъкло на мигач за 50 лв., вие ще платите изцяло тези 50 лв… Простичко казано – първите 2000 лв. са винаги от вас, но сте лимитирани до тази сума. Срещу такса (около 100-150 лв., но много зависи от редица фактори) можете да направите вашето самоучастие 0 лв. и да сте напълно спокойни… Помислете добре и за това какво друго включват договорът за наем и покритието на застраховката и доколко то съвпада с планираното пътуване, например един или няколко водачи, преминаване на международни граници и др. Не забравяйте и че е възможно една значителна гаранционна сума (1000-2000 лв. и дори повече за по-скъпи автомобили) да бъде блокирана на кредитната ви карта (неслучайно доста компании приемат само кредитни, а не дебитни карти) и да ви бъде върната едва след 45 до 60 дни (в повечето случаи се разблокират между 3  и 7 дни, но все пак…), така че трябва да сте готови и за това от финансова гледна точка.

Съвет 4: Не забравяйте допълнителните „дреболии“!

Една от най-важните „дреболии“ е шофьорската книжка. Признава ли се тя в държавата, в която карате? Ако не, може да се наложи международна шофьорска книжка (в България се вади за 20 лв. от офис на СБА). Ако да, проверете валидността ѝ? Приема ли компанията точно Вашата кредитна карта? Пак проверете валидността ѝ. Ако наемате кола в чужда държава, най-вероятно ще ви е нужен и GPS (не заема много място в куфара, нали?), ако ходите на ски – ски-багажник, ако пътувате с деца – детски седалки и т. н. Не забравяйте тези наглед дребни неща. Някои авиокомпании предлагат безплатен превоз на столче за автомобил (или на символична цена, която е в пъти по-ниска от наем). Ако наемате автомобила за по-дълъг период (да кажем, 10 дни), може дори да ви излезе по-евтино да си купите столче за автомобил или GPS, вместо да ги наемате за по $10/ден, например.

Съвет 5: Не пренебрегвайте първоначалната инспекция!

Първоначалната инспекция на автомобила е първото и най-важно нещо, което трябва да направите. Знаем, че сте развълнувани час по-скоро да се качите на автомобила, да забравите формалностите и да отпрашите, но не пришпорвайте нещата. Отделете си достатъчно време и се уверете, че всяка една драскотина, счупване или липса по автомобила е отразена в приемо-предавателняи протокол – в противен случай вероятно ще си платите за нея. Всеки един проблем трябва да бъде отбелязан в схемата на приемо-предавателния протокол. Не се притеснявайте да извадите телефона си и да снимате автомобила при получаването му: снимки плюс видео, от близо и от далеч, така че ясно да се вижда всеки един детайл. Освен екстериора, не забравяйте и интериора, двигателния отсек и багажника, както и да проверите панела на касетофона, пожарогасителя, аптечката, крика, резервната гума и т. н. И нека пак повторим – всички липси трябва да са отразени в документацията, а копие от всеки един документ трябва да имате и при вас.

Съвет 6: Запалете колата!

Убедете се, че резервоарът е пълен догоре и я оставете да поработи. Притраква ли двигателят, излиза ли черен дим при подаване на газ, има ли грешки по арматурното табло? Сега е моментът да включите климатика, да нагласите огледалата, да пуснете GPS-а, да смъкнете и вдигнете прозорците, да видите как се пускат къси, дълги светлини и мигачи, как се сменят къси и дълги, как работят чистачките и ръчната спирачка и т. н. Така хем ако има проблем, ще го видите и отразите в протокола, хем ще разучите основни неща – кофти ще е да се чудите откъде се пуска мигача още на първия завой. Така и така правите пълен оглед, вижте и как се отваря капачката на резервоара и запомнете от коя страна на колата е – ако сте умни, ще я заредите поне веднъж и няма нужда да маневрирате на бензиностанцията заради това – виж съвет 8.

Съвет 7: Бъдете внимателни!

Карайте внимателно! Много внимателно. Излишно е да го казваме, но все пак едва ли ви се участва в ПТП и едва ли ви се плащат глоби… Имайте предвид, че ако сте употребили алкохол и сте причина за ПТП или пък откраднат колата, а ключовете липсват, застрахователят вероятно няма да ви плати нищо! Така е и ако докажат, че умишлено сте причинили щета по автомобила. Но освен за големите, внимавайте и за дребните неща – ако разлеете напитката си на седалката или локва кал се излее върху предния ви капак, ще ви вземат значителна сума за автомивка и е по-добре вие да се погрижите за почистването на автомобила. Съобразявайте се и със спецификите на различните държави – в Кипър не бива да ядете и пиете в автомобила, в ОАЕ например може да отидете в затвора за изпреварване от аварийна лента или показан среден пръст, в някои испански градове паркирането е базирано на съчетание от номера на къщите на дадена улица и деня от месеца, в Гърция фаровете трябва да са винаги изключени през деня, в Сърбия и у нас – винаги включени, а в Италия – само на извънградско. Да, де, схванахте идеята.

Съвет 8: Върнете автомобила си така, както сте го получили.

Предварително вижте най-близката бензиностанция до мястото, където трябва да оставите автомобила. И заредете догоре малко преди да приключите с ползването му – можете да върнете колата и с полупълен, дори празен резервоар, но ще платите два пъти по-висока сума за зареждане с гориво. Няма смисъл. Няма смисъл и да предплащате горивото си, поради същата причина. Заредете с най-евтиното гориво, защо да наливате пари в премиум горива на автомобил, който едва ли ще ползвате повече? След като приключите с автомобила, много компании дават възможност просто да пуснете ключа на колата в кутията им. Недейте! По възможност, върнете автомобила в работно време и предвидете 30-40 екстра минути за процедурата по връщането му. Накарайте работник на компанията да направи оглед и получете приемо-предавателен протокол за връщането на автомобила в оригиналното му състояние. Отново снимайте! Ако има някакъв проблем, сверете видеото, снимките и първоначалния протокол, за да не плащате щети, нанесени от някой друг преди вас.

Съвет 9: Не ги оставяйте да ви цакат 🙂

Помислете реално – взимате от тази фирма цял автомобил(!) и те искат да им го върнете в същия вид, като добри стопани… И за да са сигурни в това, имат куп механизми да ви глобят една камара пари за всякакви дреболии. Е, не винаги и не всички компании са безкрайно коректни – ако служителят е пропуснал драскотината на някой отпреди три седмици, има едно гумено уплътнение, което се отлепя и никой не го забелязва или пък двигателят трябва да минава сериозен ремонт, защо да не „цъкнем“ една сумичка на клиента или застраховетеля? Или и на двамата? И немалко компании го правят (ето защо, ползвайте реномирани компании с добър рейтинг)… Ето тук е добре да пазите цялата документация, снимки, видео и да оспорвате всеки разход – първо пред компанията, после пред посредника или агенцията (ако сте ползвали такива), след това пред банката си, така че в един момент компанията-наемодател да трябва да обяснява кое колко струва, защо ви е взела парите, защо сумата е реална и за реален ремонт, къде и как е бил извършен ремонтът и т. н. Но не се отказвайте да си търсите правата.

Съвет 10: Нужно ли ви е всичко това?

Ама честно? Това са толкова много нерви и пари, които можете да си спестите чрез обществен транспорт. Наистина ли нямате друг избор? Мислили ли сте за споделено пътуване с автомобил (carpooling)? Мислили ли сте за частни собственици (и там има рискове, разбира се!) или т. нар. peer-to-peer car rental като Drive My Car, RideEco, OuiCar, Tamica, SnappCar и др.?


  • Yum

Сафари в пустинята край Дубай

  • Yum

safari

Най-якото и запомнящо се нещо от екскурзията ни в Дубай се оказа именно пустинното сафари… След сериозно проучване в интернет, малко драми със сайтове-менте, наподобяващи оригинала (затова цъкайте точно този линк), избрахме Arabian Adventures и тяхното Sundowner Dune Dinner Safari.

Не, че знаем как са другите компании, но тази имаше най-висок рейтинг и останахме доволни. Иначе всички предлагат общо взето едно и също нещо и основните разлики са в качеството и марката на автомобила, дали ще ви вземат от хотела или от сборен пункт, има ли фирмата собствен лагер в пустинята или няколко фирми споделят общ, колко е качествена услугата като храна, време за фотосесии и красота на камилите (да, в ОАЕ често си организират и такива конкурси за красота!).

Понеже всички сафарита протичат горе-долу еднотипно, но въпреки това са невероятно изживяване, ще ви разкажем какво се случи при нас… Преди това, нека предупредим, че изживяването не се препоръчва за хора със слаби нерви, сърца и стомаси, бременни, малки деца и хора над 98 години, особено ако са яли 3 часа преди събитието…

safari-rollbars

И така, в уречения ден и час, един бяло-бежов Toyota Land Cruiser 4.0 V8 4WD дойде до хотела, за да ни вземе и още щом се качихме и видях ролбаровете от вътрешната страна на автомобила, разбрахме, че нещата са сериозни.

Пообиколихме из Дубай и скоро автомобилът летеше по магистралата, пълен на максималния си капацитет от 7 души:

  • Биляна и Петър (ние);
  • шофьорът ни Ахмед – мил индиец с доста опит в пустините, на когото обаче му беше първи работен ден в Arabian Adventures;
  • двойка от Чили, които бяха супер весели през цялото време;
  • висока двойка от Германия, които седяха най-отзад и не гъкнаха през цялото време (тук е мястото да кажем, че задните места в Land Cruiser-а са най-кофти, особено ако сте високи – не ви ги препоръчваме).

safari-highway

След близо час по магистралата, брандираните Тойоти ставаха все повече и повече, скоро отбихме по второкласен път, после – по третокласен и накрая паркирахме на площадка за регулиране на налягането в гумите.

safari-pumping-tires

Оказва се, че първото нещо, което трябва да направиш в пустинята, е да спихнеш гумите на автомобила – иначе рискуваш да се пръснат от горещия пясък, а и сцеплението става по-добро.

safari-desert-road

Тръгваме по черен път, т.е. жълт, съдейки по цвета на пясъка… Петър пита Ахмед:

– Добре, как различавате различните пустини? В моята страна е ясно – гора, планина, равнина: ясно си личи къде свършва едното и къде започва другото…
– Ето, тук пясъкът е жълт, но там в далечината става по-червен, защото съдържа повече желязо, в тази пустиня има пустинни зюмбюли, а в другата – не… когато си израснал тук, можеш да се ориентираш.

desert-sand

Говорим си, а колата върви по утъпкания път – гледката е приятна и дори малко скучна, а за пътят съм сигурен, че можем да го минем и с нашето Ауди А4… Но растителността намалява, дюните стават все по-високи и кроткият и спокоен Ахмед без никакво предупреждение прави рязък завой надясно и започва да шпори през дюните. Кроткият двигател на Тойотата ядосано напъва осемте си цилиндъра и колата започва да пори пясъчните вълни, понякога с изцяло вдигната предница и задница.

desert-dunes-toyota

„Добре, това с моята кола не го мога!“, помисля си Петър, докато се е вкопчил в един ролбар с едната ръка, но държи стабилно огромния фотоапарат с другата и снима. След 10-тина минути пристигаме в малко оазисче с палми, където ни дават инструктаж и ни разказват за сокола, националният символ на Обединените арабски емирства и как да го научим да ловува…

desert-dubai-falcon

Отправяме се обратно към колите и там, на хиляди километри от България, чуваме как някой вика:

– Пе-е-ешо-о-о!

В такива моменти осъзнаваш колко малък е светът всъщност… И колко голям е шансът да срещнеш своя колежка от София насред арабската пустиня в Дубай 🙂

safari-suv1

Тъй като бяхме в различни автомобили и трябваше да тръгваме, се разбрахме да се видим по време на вечерята…

desert-suv2

Следваше ново лудо препускане през дюните. Джипките вървят една след друга, на около 20-50 метра дистанция, засилват се и „скачат“, точно като на автомобилно състезание.

Ако залегнеш много рано, удряш лицето си в коленете. Ако залегнеш късно, при приземяването главата ти се удря в тавана. Точният момент на залягане се усвоява някъде след третата цицина на главата…

desert-parking

След още 10-тина минути конвоят се посъбра на един импровизиран „паркинг“ – сравнително равна площадка, поснимахме се и продължихме с още по-висока скорост. Газ до ламарината и гледаме как колите пред нас скачат от метър, метър и половина, а ние ги следваме само след секунди.

dubai-suv3

На една много висока дюна Петър видя как колата пред нас скача от може би три метра и изкрещя на английски:

– Big jump! Get down! (Голям скок! Залягайте!)

Дори самият Ахмед се стресна, натисна спирачката и… колата остана „по корем“ на върха на дюната. Ахмед пробва напред-назад, но нямаше никакъв смисъл: четирите колела на автомобила просто бяха във въздуха и се въртяха отчаяно на празен ход.

– Ееех, затова не го обичам червения пясък… – каза Ахмед и извади една малка лопатка, с която почна да копае пясъка около колата. Нямаше никакъв смисъл – лопатката беше толкова малка, че същият ефект можеше да се постигне и с шепи.

desert-safari-stuck-car

Помолиха ни да се отдалечим и да си поснимаме, а Ахмед и негов колега-шофьор започнаха да дърпат внимателно колата с въже. Лошото е, че трябва да си много внимателен, защото ако тегленият автомобил, който е високо, се освободи, има опасност да се свлече надолу и да удари теглещият.

Но, така или иначе, момчетата се оправиха, Ахмед набримчи Тойотата с над 100 км/ч покрай дюните и всички части по окачването на колата бяха на предела на силите си.

safari-high-speed-desert-road

Имахме чувството, че дори и нашето човешко „окачване“ едва издържа постоянното тресене, но в крайна сметка взехме „за норматив“ последната третина от пътя и успяхме да си направим чудесна пустинна фото-сесия по залез слънце.

desert-bilyana

А залязващото слънце в пустинята е прекрасно почти колкото Биляна…

desert-sunset

Когато слънцето се скри зад хоризонта, продължихме още малко и пристигнахме до бедуинския лагер, на чийто вход ни очакваха група камилари.

kamilari

Тук е мястото да кажем две неща: гледайте първо да се качите на камила. За всичко останало има предостатъчно време, но движеща се камила след залез слънце се снима трудно, така че гледайте това да е първата ви дейност, докато сте в лагера.

peter-bilyana-camels

И второ, има фотографи, които ще ви снимат и ще ви карат да им позирате, но само ще ви изгубят от ценното време и после ще ви искат по 100-200 AED за снимка!!! Усетихме това навреме и срещу десет пъти по-малък бакшиш, помолихме камиларя да ни снима с нашия апарат. Получи се супер.

peter-bilyana-camels-2

Забавно беше обаче какво се случи с хората, които все пак решиха да си закупят снимки. Тъй като всичко е предплатено, малко хора се сещат да носят голяма сума пари насред пустинята. И се оказва, че там, в средата на нищото, можеш да платиш с кредитна карта. За целта арабите са издигнали грамадна камара от скали, върху които търговецът се качва с POS-терминала в ръце, след което го вдига към небето и изрича на арабски нещо като „أوه، انتم، آلهة فيزا وماستر كارد، الموافقة على هذه الصفقة الآن“ („О, богове на Visa и Mastercard, нека тази транзакция мине!“), транзакцията минава, човекът слиза и поема картата на следващия клиент.

desert-safari-people-camels

И така, как да се качите на камила? Подхождате винаги от лявата страна на животното. Дълго се чудехме защо, но след кратка справка с Google, разбрахме. Така е от исторически времена и важи както за камили, така и за слонове, коне и всякакви други ездитни животни. За да извадиш меча с дясната си ръка, най-лесно е той да е отляво на пояса ти. А щом е отляво, качвайки се отдясно на животното, има голям шанс да го закачиш и нараниш с меча си. Затова трябва да се качваш винаги отляво.

on-top-of-camel

А как да слезете от камила? Отговорът на този въпрос може да ви струва и 50 EUR, ако не четете блога ни и се поддадете на някои нахални камилари в Египет, примерно, където сме чували, че качването на туристите е безплатно, но слизането им от камилата струва скъпо (само да припомним, че камилата е доста по-висока от кон). Отговорът е: хващате се за седлото и се облягате назад с цялата тежест на тялото си. Камилата няма кой знае колко силна задница и кляка.

desert-camp

В лагера можете да карате сандборд (сноуборд по пясъчна дюна, но е доста по-бавно и скучно от снега), да пояздите камила (обиколкота е към 100 метра, колкото да се снимате на нея), да пушите наргиле (не се различва от добрите наргиле-барове у нас), да си къносате ръката (ако сте жена) и да си похапнете вкусно, докато гледате кючекчийка… ние заложихме на последното, заедно с другата двойка българи.

desert-bread

Луната се появи над пустинното небе и за първи път я видяхме по този начин – осветена изцяло отдолу. Да, когато си на Екватора, Луната изглежда различно, както можете да прочетете и тук (откъдето е взето и изображението):

Moon-observer

Бързо се досещате защо на върховете на джамиите Луната е изобразена именно по начина, по който се вижда от Eкватора, както и откъде произлизат рогата на Сатаната, нали?

desert-fruits

И в сладки приказки за пустинята, луната, кючека и какво ли още не, в крайна сметка се разбрахме с другата двойка българи, че на следващия ден отиваме заедно в Абу Даби…

night-suv

Качиха ни обратно на джипките и излязохме от пустинята много по-бързо, отколкото дойдохме, очевидно сме направили кръг. Ахмед напомпи гумите обратно и тъкмо да напусне резервата, когато един униформен го извика при себе си и дълго разговаряха, преди Ахмед да се върне при нас с кисела усмивка:

– Всичко наред ли е, Ахмед?

– Почти… Ограничението в пустинята е 50 км/ч, а аз съм карал със 100 км/ч и са ме снимали… Спийд камера насред дюните в пустинята, можеш ли да си представиш?!

Не! Но арабската пустиня не спираше да ни изненадва от началото до края на това уникално изживяване. До нови срещи със следващия ни разказ от Абу Даби!

night-pumping


  • Yum

Най-добрите летни и зимни гуми (класация 2016)

  • Yum

Една бърза картинка, която бързо ще ви ориентира какви гуми да изберете – всесезонни или отделен комплект летни и зимни, както и най-доброто на пазара към 2016 г. (проверено и доказано поне в два независими източника). За хората с ограничен бюджет, евтини, но все пак достатъчно добри гуми (ориентирате се по иконката с прасенцето-касичка):

Gumi


  • Yum