Още 5 любими настолни игри

  • Yum

След като преди повече от две години писахме за 5 любими настолни игри, следва да ви споменем: две години по-късно складът ни е пълен с кутийки за онези приятни моменти, когато имаме гости, хапнали сме, децата вече спят, а часът е от онези, в които не можеш да определиш дали е твърде късно или твърде рано… Понякога вадим игрите от склада, а понякога гостите ни си ги носят, но ето още 5 заглавия, които определено ни допадат.

5. Clue

3-6 играчи (препоръчително 4), 45 мин., възраст 8+

Clue е детективска игра, датираща от далечната 1944 г. (с първоначално име Cluedo), силно развиваща уменията ви за блъфиране и дедукция. Всеки от играчите влиза в ролята на определен герой (с различен цвят, оръжие и локация). Играта има различни разновидности, но във всички тях говорим за 6 заподозрени герои, 6 оръжия и 9 стаи, като целта е да познаете една от тези 324 комбинации – кой, къде и с какво оръжие е извършил убийството. Това става с придвижване между стаите и изказване на редица (грешни) обвинения, с които елиминирате част от случаите и постепенно стигате до верния отговор.

4. Timeline

2-8 играчи (препоръчително 4), 15 мин., възраст 8+

Ако сте фенове на бързи игри с прости правила в голяма компания и искате да изпъкнете със знания по история, това е Вашата игра. Правилата са прости: имате над 100 (обикновено 110) карти с картинки. От едната страна на картата е написано събитие, а от другата – същото това събитие, но и годината, в която се е случило. Една от картите се обръща с годината нагоре , а на играчите се раздават равен брой карти. Най-младият от тях има простата задача да каже дали събитието на избрана от него карта се е случило преди или след годината на обърнатата карта. Ако не познае, просто маха картата и си взима нова. Ако познае, картата остава в линията на времето и следващия играч вече трябва да реши дали да постави своя карта отляво, отдясно или между двете карти… Така с времето играта става все по-трудна, а познанията ни по история – все повече (верно ли първата рентгенова снимка се е появила 42 години преди първата количка за пазаруване?). Играта се предлага в няколко отделни комплекта – изобретения, научни открития, музика и кино, исторически събития и др.

3. Codenames

2-8 (препоръчително поне 4) играчи, 10-15 мин., възраст 14+

„Кодови имена“ е кръстоска между познатите ни „кораби“ (Battleships) и „асоциации“, с шпионски акцент. Играта е доста бърза, а правилата – прости: разделяте се на два отбора (син и червен) и всеки от отборите избира резидент (шеф на шпионската организация), който ще дава информация. Само резидентите (които си наричаме с хубавата българска дума „спаймастъри“) имат достъп до карта с локациите на червените, сините агенти, невинните граждани и убиеца. Те трябва да обяснят на съотборниците къде точно се намират агентите на съответния отбор, използвайки карта, построена от 5х4 плочки. Ако спаймастърът каже „дърво две“ например, трябва да откриете две карти, които имат нещо общо с дърво. Ако познаете свой агент, супер. Ако познаете чужд, помагате на другия отбор. Ако уцелите невинен гражданин (бежовите позиции), губите ред, а ако нацелите убиеца (черната позиция), директно губите играта. „Кодови имена“ се предлага в два варианта – плочки с думи и плочки с картинки. Колкото повече сте, толкова по-забавно е и реално играта може да се играе и с повече от 8 души, стига лесно да стигате до консесус.

2. Mysterium

2-7 (препоръчително поне 5) играчи, 42 мин., възраст 10+

Ако Codenames и Clue ви допадат, Mysterium е една чудесна комбинация от двете, но и напълно нова, кооперативна игра с невероятна атмосфера – призрачни замъци с накацали гарвани по тях, мистични карти-сънища, даващи информация за извършено убийство и, разбира се, призрак, който не говори, но чука веднъж, ако сте сгрешили и два пъти, ако сте на прав път. Един от играчите влиза в нямата роля на призрака, а всички останали са медиуми, които имат 7 часа да разрешат случая с убийството. Всеки игрови час съответства на 6 реални минути. На всеки игрови час (имате си старинен часовник и пясъчен такъв за улеснение при времемеренето) призракът изпраща карти-сънища (странни картинки в стил Dixit), които би трябвало да подскажат на останалите играчите (също като в Clue) заподозрян, оръжие и локация. Тук обаче всички трябва да постигнат определени цели и над половината да познаят кой е убиеца… иначе призракът няма да намери покой! Към играта има и невероятен саундтрак, който съвсем ви „вкарва във филма“.

1. Dead of Winter

2-5 (препоръчително 4) играчи, 60-180 мин., възраст 12+

Принципно не сме фенове на темата „зомби апокалипсис“, но Dead of Winter е изключение… Става въпрос за група хора, които трябва да оцелеят сред заобикалящи ги люта зима и озверели зомбита, когато храната, лекарствата, оръжията и горивото са изключително ограничени. Всичко това се постига с приблизително 100 фигури, 9 тестета карти, десетки токени, зарове и „джиджавки“, т.е. играта е наистина за големи фенове на борд игрите (затова оправдаваме трицифрената ѝ цена). Макар и сложни, правилата са доста логични. Още в началото цялата комуна получава обща цел, но и всеки от играчите получава лична такава. И тук идва интересната част – възможно е някой от играчите да е предател, но да разберете дали е така, не е никак лесно. Играта става още по-интересна с това, че всеки персонаж избира дали да остави даден ресурс за себе си или да го дари за общото благо – така може комуната да спечели, но не и част от играчите. Всеки от персонажите в играта има определени характеристики, специални умения и история (Роза Родригез например е бивш пазач в затвор и може да убие един лош „безплатно“ всеки рунд, а пожарникарът Габриел Диаз ще ви помогне да претърсвате и намирате оцелели по-бързо). За капак – има и специални Crossroads карти, които обогатяват историята и ви поставят пред трудни избори – например дали да дадете лекарства, за да помогнете на непознат оцелял. Такива решения се взимат с гласуване и по същия начин можете да изгоните определен играч от комуната. Тогава той не прекъсва играта, а получава други, аутсайдерски цели за спечелване – например да ви отмъсти… Досещате се, че геймплейът е много богат и фокусът не пада върху зомбитата, така че играта определено си струва.


  • Yum

Google като инструмент за сравняване на България със света

  • Yum

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.


  • Yum

Седалката на Вики – Kiddy Infinity Pro Design Edition

  • Yum

Това е новото столче за автомобил на Вики. Откакто достигна 9 кг и започна да негодува в бебешкото си столче, решихме, че е време за ново. След като се разтърсихме за най-сигурните и добри столчета и Петър публикува обстоен пост за сравнителен тест на над 120 модела, се спряхме на модела Infinity Pro на немския производител Kiddy. Изборът ни бе продиктуван от това, че столчето е едно от най-леките (може би най-лекото) и най-сигурните (може би най-сигурното) в класа си, цената му не е чак космическа и е обрало високите оценки на куп автомобилни организации и асоциации:

Столчето Kiddy се предлага в мнoго варианти и цветове:

Столчетата по-горе се предлагат на цена под 300 лв. от дистрибуторите на Kiddy. Това, което ме впечатли още повече, бяха дизайнерските модели на столчето:

След като вече бях сигурна, че ще вземем на Вики столче от дизайнерската серия (струват с около 50 лв. повече и трябваше да изчакаме около две седмици да го доставят по поръчка), то най-красив и подходящ за момиченце ни се стори моделът „Princess Lilifee“ (голямата снимка в розово и сиво на снимката по-горе). Принцеса Лилифи е приказна героиня, по-известна в Германия. Дори през 2011 г. по кината тръгва филмче за „Принцеса Лилифи и еднорога“:

Иначе притесненията на Вики около новото столче продължиха точно 10 секунди, след което също много си хареса столчето, пътува с удоволствие и заспива лесно на него:

Моята оценка за столчето: първоначално бях леко притеснена от тази част на столчето, която се поставя пред детето. Струваше ми се, че Вики ще е някак притисната, а не бих искала да се чувства дискомфортно при пътуване. Притесненията ми бяха напразни – „щитът-възглавница“ се позиционира спрямо тялото на детето, без да го притиска; при това се слага много лесно и не спарва (от Kiddy имат специална материя тип „восъчна пита“, която омекотява удара и проветрява). А Вики дори се радваше, че си има „масичка“, на която да си играе с любимите играчки. За разлика от предишното ни столче, това наистина се поставя много лесно и удобно:

Хубавото е, че и се почиства лесно (обвивката се разкопчава и може да се пере в пералня на 30 градуса), може да се наглася в положение за пътуване седнал (докато детето е будно) или полулегнал (докато спи), както и да се регулира. Единственият недостатък е, че предпазният колан на мястото по средата отзад при много автомобили е прекалено къс. Затова понякога столчето просто няма как да се закрепи така, че детето да седи по средата между двама възрастни. Други проблеми обаче наистина не сме имали.

Накратко, не съжаляваме за избора си и дадените пари ни най-малко. И за края цитираме Красимир Паскалев – читател на блога ни, който също си е взел въпросното столче:

Много сме доволни, вчера го взехме от магазина и имаше голяма драма докато убедим малкия да се съгласи да го закопчаем с възглавницата; явно още си спомняше че му беше неприятно онзи ден, като го пробвахме в магазина. Докато не му закачих играчка на нея, не искаше да я слага – вече си мислех да го връщам и ми хрумна да пробвам с играчката и той вече е доволен. Изглежда му е по-удобно от старото столче, само когато е с якето е малко като със скафандър и не може да си свие ръцете, но без яке е комфортно даже и не се оплаква.
Ще очаквам да разкажеш и за вашето първо преживяване.
Желая ви никога да не се налага столчето да доказва, че е най-доброто.


  • Yum