Дупки пробиваме всякакви!

  • Yum

Въпрос: Как да пробием кръгъл отвор с диаметър 30 мм?

Отговор: Чрез боркорона 30мм.

Въпрос: Как да пробием кръгъл отвор с диаметър 9500 мм?

Отговор: Чрез боркорона 9500мм!

Вярвате или не, по време на една от неделните ни разходки по бул. Витоша се натъкнахме именно на това 1600-тонно чудовище, създадено в германската провинция Баден Вюртенберг специално, за да копае софийското метро. Частите му са дошли по р. Дунав, след което огромната боркорона е била сглобена на родна земя. „Къртицата“ си има име (София), обслужва се от 35 души и копае около 9-15 метра на ден. Принципът на работа е абсолютно същият като при боркороната, но управлението е малко по-сложно от това на подводница.

Както се досещате, обикновено „къртицата“ се намира около 25-30 метра под земята, тръгнала е от надлеза “Надежда”, през Централна гара, бул. “Мария Луиза” и бул. “Витоша”, където се очертава да е крайната дестинация на животинчето (засега). Продължението към бул. „Патриарх Евтимий“ ще се направи по друг начин, бе така любезен да ни каже един от хората на строежа. Иначе това, което виждате пред себе си е щитът, който е направен от високоустойчива стомана и се задвижва от 20 мощни двигателя. След “къртицата” друга система веднага полага пръстени (тюбинги), които оформят пръстена на тунела. Всеки е с дебелина 32 см и ширина 1,5 м.

Ето и какъв е планът за така оформилата се метрокъртичина:


  • Yum

Посетителите на блога: Кой с какъв дисплей е?

  • Yum

Не, ние не знаем къде работите… Не знаем и номера на гащите ви… И няма да ги публикуваме! Но знаем в каква разделителна способност сте разглеждали блога през последните 5 години…

Спор няма – най-популярната разделителна способност е 1024 х 768 пиксела. Но ако в началото на 2006 г. повече от половината посетители са били с тази резолюция, в края на 2010 г. броят им пада двойно…

Широкоекранните монитори явно набират скорост – броят им се е увеличил 10-кратно за последните 5 години. Днес посетителите с широки екрани са се изравнили с тези, които имат екран в отношение 4:3. Моето лично мнение е, че за домашен компютър, на който се гледат предимно филми, най-добре е да имате широк екран, но пък тесният определено е по-подходящ за четене на сорс код, например.

Моята прогноза за 2015 г.: 75% от посещенията са на широкоекранни монитори, 10% са в съотношение 3:4, останалите са разни нестандартни резолюции от устройствата, които ще спомена по-долу.

За финал – ако преди 5 години ви е било достатъчно да знаете, че един сайт работи в 800х600, 1024х768 и 1280х1024, днес нещата са много по-различни. Има стотици разделителни способности; хора, браузващи на 50″ плазмени телевизори и такива, които отварят сайта от мобилния си телефон. Има настолни компютри, лаптопи, ноутбуци, нетбуци, нетпади, айпади, айподи, айфони и какво ли още не… Накратко – сайтът ви трябва да работи в практически произволен размер на прозореца. Тежко ви, уеб-програмисти и дизайнери!


  • Yum

Как се приготвя октопод…

  • Yum

… или какво се случи на нещастния октопод Панайотис в ръцете на Петър Събев

Ако сте си мислили, че в блога пишем само за хубавите неща в живота, грешите.

Следва история с ужасяващи кадри на насилие, жестокост и разработване на софтуер – ето защо предупреждаваме хората със слаби сърца и лица под 18 години да спрат преглеждането на поста тук.

За останалите… Ходил съм вече цели три пъти в Гърция и всеки път хвърлям обнадежден поглед към хладилниците с дълбоко замразени октоподи на сравнително добра цена. И всеки път съм се отказвал поради една причина – не знаех дали ще се справя със сготвянето на октопода. Е, реших, че е крайно време да опитам и се справих – всички си облизахме пръстите накрая. Но ако все пак имате да отбележите някои важни моменти, сериозни кулинарни грешки и т. н., направете го в коментар.

А сега – към историята. След импровизираната екскурзия до Ксанти през новия ГКПП се завърнахме с осем пипала повече – дълбоко замразения октопод с кодово име Панайотис взехме от местния Lidl. После го забравихме в един златоградски хладилник, но да не навлизам в подробности. Важното е, че в един момент се озовахме аз и Панайотис лице в… мекотелска мутра!

Има една стара програмистска мъдрост, която гласи, че съществуват 10 вида хора – такива, които разбират двоичната бройна система и такива, които не я разбират… За първия тип рецептата за приготвяне на октопод бих описал с подобен псевдокод:

$octopus = "Panaiotis";
$vegetables = "chopped tomatoes, onion, carrots, garlic, olives";
$wine = (_WHITE) or (_RED);
Create_Marinade($wine+$olive_oil+$vinegar, $vegetables, $spices);
Unpack($octopus)
for ($i=0;$i<3;$i++)
{
Put_In_Hot_Water($octopus);
sleep (120)

Put_In_Ice_Water($octopus)

sleep (120)

if ($i==1) clean($octopus);
}
remove ($octopus, $eyes);
$octopus = cut($octopus, $head+1€, _SMALL_CUT);
$octopus=$octopus-extract(turn_inside_out($head));
for ($i=0;$i<8;$i++)
{
$octopus = cut($octopus, $tentacle);
Put_In_Marinade($tentacle);
}
$head = chop_small_parts($head);
Put_In_Marinade($head);
$octopus = $head + 8*$tentacle;
Sleep (86400);
$octopus = Fry($octopus)+$lemon;
Serve($octopus);

За програмистите само ще кажа, че Garbage Collection-а след готвенето и яденето си е изцяло ваша отговорност (ако някой знае как да стане автоматично, нека се обади).

За не-програмистите следва нормална

РЕЦЕПТА

Октопод „Панайотис“

от Петър Събев

Необходими продукти:

  • Средно голям октопод (около 600 г), задължително дълбоко замразен (ако е пресен, оставете го в камерата за 2-3 дни)
  • Зехтин
  • 3 лимона (2 за лимонов сок и един за украса)
  • Зелена салата за украса (препоръчвам сорт „ЛоБи“)
  • Лед (или ледено студена вода)

За маринатата:

  • 200 мл бяло или червено вино
  • 50 мл ябълков оцет
  • 50 мл зехтин
  • 2 средно големи домата, нарязани на кубчета
  • 1 морков, нарязан на малки парчета
  • 1 средно голяма глава лук
  • 2-3 скилидки ситно нарязан чесън
  • 5-6 маслини
  • 2 с.л. сол (или 100 мл от саламурата на маслините)
  • 2 с.л. червен пипер
  • 1/2 пръчка канела (не смляна, освен ако наистина не обожавате канела)
  • 2-3 коркови тапи (от истински корк, не пластмасови)
  • 10 г индийско орехче
  • 10 г босилек
  • 6-7 зърна бахар
  • 4-5 листенца дафинов лист

Начин на приготвяне:

Пригответе си две тенджери – една с вряла вода, друга – с ледено студена.

Поставете октопода както е дълбоко замразен във врящата вода на максимално силен огън – изчакайте да омекне от леда и задръжте във водата още 2 минути. Извадете го и го поставете в ледена вода за 2 минути.

Извадете октопода и подменете водата в двете тенджери.

Измийте октопода обилно, особено пипалата – внимавайте за заклещили се дребни камъчета, песъчинки и др. Изрежете очите. Ако е прекалено лигав, поизстържете го. В този момент октоподът трябва да изглежда горе-долу така:

В долната част на октопода – там, където се събират пипалата има твърдо, шипоподобно тяло, с радиус около сантиметър. Отстранете го с нож или с „изстискване“, подобно на пъпка. Това всъщност е устата на октопода…

Направете малък разрез на главата, обърнете вътрешната страна навън и я почистете, така че главата да остане като празно чорапче:

Повторете процедурата с потапянето за две минути във вряла и после в ледена вода още двапъти, като последния път оставете да ври между 20 и 40 минути, като го дръжте по-малко, ако го обичате по-жилав (все пак, ако октоподът е по-голям е нужно повече време). След като извадите октопода, поставете го отново в ледена вода за 2 минути.

Отрежете пипалата максимално навътре, едно по едно. Главата (или по-скоро чорапчето) нарежете на тънки ленти, подобно на калмар. Октоподът е практически готов за консумация, но за да стане истински шедьовър, ще продължим нататък.

Време е за маринатата. Смесете всички продукти и добавете нарязания октопод, така че да се покрива от маринатата.

Ако се чудите защо ви е нужен корк – той съдържа ензим, който кара октопода да омекне.

Маринатата оставете в хладилник за 24 часа. След това октоподът изглежда така:

Загрейте зехтин в тигана и извадете всички парченца октопод от маринатата…

Изпържете в тиган до златист загар от двете страни, като поливате с лимонов сок отгоре, докато октоподът е на огъня.

Подредете и гарнирайте с лимони и салата (маслините, морковите и доматите от маринатата също стават чудесна подложка) и поднесете веднага:

Това е!

Rest in peace, Panaiotis! Остави след себе си невероятна рецепта, която ще е видяна от стотици хора. Малко октоподи могат да се похвалят с това.

Октоподите вървят страхотно със совиньон блан или узо, а ако имате път към Гърция, непременно си поръчайте една порция (6-10 евро), за да видите как ги правят южните ни съседи.

Накрая, докато си хапвате, ето някои факти за октоподите, които непременно трябва да изтъкнете, за да покажете, че не само можете да готвите октопод, ами и знаете много за тях:

  • „Октопод“ идва от латински и гръцки и означава буквално „осмокрак“, по броя на пипалата му;
  • Най-големият уловен октопод е тежал 272 кг, а пипалата му достигали 10 метра;
  • Октоподите обикновено живеят 1-2, максимум 4 години;
  • Октоподите нямат нито една кост;
  • Пенисът на мъжките октоподи представлява малък израстък на третото дясно пипало, наречен хектокотилно рамо;
  • Женските октоподи се грижат за малките, като раздвижват водата около тях, за да им осигуряват кислород и ги пазят от врагове;
  • Октоподите имат хриле, мозък и три сърца;
  • Октоподът, подобно на хамелеон, може да променя цвета си спрямо околната среда, за да остане незабележим.
  • При опасност октоподът пуска облак от мастило, така че всичко около него става черно. Мастилото съдържа предимно меланин и обърква обонянието на врага. Октоподите използват мастилото си и като примамка на жертвите си понякога;
  • Октоподът е хищник и се храни с риби, раци и мекотели, известни са дори случаи за октоподи, улавящи някои видове акули;
  • Октоподите са едни от най-умните морски създания – интелигентни са горе-долу колкото куче;
  • Οктоподите имат краткотрайна и дълготрайна памет, но краткият им живот не позволява да развият интелигентността си достатъчно – въпреки това някои октоподи симулират с пипалата си поведението на водорасли и риби, успяват да излязат от лабиринт, да разпознават форми и цветове. Регистрирани са дори случаи, в които октоподите са използвали кокосови орехи като инструменти, за да си построят дом;
  • Октоподът има способност да се изстрелва на кратки разстояния с  изключителна скорост, изхвърляйки голямо количество вода, подобно на реактивен двигател;
  • При смъртна опасност октоподите могат да извършат автотомия, т.е. подобно на гущеровите опашки, жертват едно от пипалата си, за да избягат;
  • Октоподът усеща, пипа и вкусва чрез стотиците смукала по пипалата си – всъщност, те са около 1600;
  • Октоподът като храна е добър източник на желязо, селен и цинк;
  • Във Великобритания, октоподите са разглеждани като почетен вид гръбначни (??!) животни, за да се ползват със защитата на закона;
  • Хавайска легенда представя октоподите като последни оцелели от извънземен вид, дошъл  на Земята преди милиони години;

Един пример за находчив октопод, използващ мидени черупки хем да изглежда по-страшен, хем да ги ползва като щит…

Снимка: Wikipedia


  • Yum