Low-cost vs. Full Service: по-евтини ли са всъщност нискотарифните полети?

  • Yum

В последните години low-cost полетите сякаш тотално изместиха тези, предлагащи пълния набор от услуги. Какви са триковете на нискотарифните компании? Те правят около 43% повече спестявания спрямо регулярните чрез:

  • поставяне на допълнителни 2-3-4 реда седалки, оставяйки по-малко място за краката на пътниците (16%);
  • използване на по-малки летища с по-евтини летищни такси и кратък престой на тях (16%);
  • премахване на безплатния кетъринг по време на полет (6%);
  • продаване на билетите си само чрез сайта си, без агенти и комисионни за тях (6%);
  • постоянно използване на един и същ самолет и един и същ екипаж до няколко дестинации в рамките на деня (6%);
  • по-ниски разходи за резервация и администрация, например само онлайн резервиране, онлайн чекин, онлайн поддръжка и др. (5%);
  • използване на един и същ модел самолети за цялата компания (2%).

А пътниците нямат нищо против да плащат в пъти по-малко… Но дали е така? (Кой, кой ще ми каже?) Ето ви и скритите подводни камъни:

  • Цената обикновено включва наистина най-основните неща, след което за всяко нещо ви се начислява допълнителна такса: за ръчен багаж, за чекиран багаж, за куфар, за застраховка, за чекиране на летището, за сандвич и дори чаша вода на борда и т. н.
  • Часовете, в които летите, обикновено са по-неудобни, кацате на далечно летище и трябва да платите повече за трансфер до града.
  • Очаквайте уморени стюардеси, недобре почистени самолети и като цяло по-лошо обслужване. За сравнение, на член от екипажа на British Airways се падат 13 пъти по-малко пътници в сравнение с RyanAir.
  • В случай, че нещо се закучи (напр. отменен полет), ще направят всичко възможно да не ви възстановят парите, да не ви настанят в хотел, да ви цъкат с по „15 импулса на минута“, докато си говорите с тяхната поддръжка и т. н.

Ето защо, ако пътувате с ръчен багаж и голям куфар, сметката ви за low-cost може да излезе доста крива. И именно това решихме да проверим.

Как тествахме?

Към дата 21.06.2017 избрахме:

  • Дата 1: сравнително скорошна дата на уикенд-полет – 1 юли 2017 г.;
  • Дата 2: полет в делничен ден два месеца напред (когато уж е най-добре да резервираш билет според SkyScanner, но не и в средата на лятото) – 22 август 2017 г.;
  • Дата 3: полет далече в бъдещето, отново в делничен ден, през най-евтиния месец според SkyScanner – 10 януари 2018 г.

Взехме всички 13 дестинации, които към момента се обслужват от летище София както от нискотарифни, така и от регулярни авиокомпании – Аликанте, Атина, Барселона, Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Милано, Мюнхен, Париж, Рим, Тел Авив и Франкфурт.

За всяка от тях проверихме цени на полетите в радиус 2 дни напред и назад, спазвайки условието за пътуване през уикенда. За всички компании избирахме винаги вариант с ръчен багаж, чекиран багаж и кетъринг, като запазихме минималната цена за low-cost компаниите в графиките. В случаите, когато full service компания предлага пътуване само с ръчен багаж, избирахме цената, която предлага и чекиран такъв. Добавихме и разходите за трансфер до съответния град и определихме победител на база средна цена от low-cost компаниите (WizzAir, RyanAir, EasyJet) и средна от full service компаниите (Bulgaria Air, Alitalia, British Airways, Lufthansa, Air France, El Al и др.)

Как оценявахме?

Всички цени преизчислихме в лева, добавихме парите за трансфер и закръглихме нагоре, като общата цена за всяка компания се формира на база средната цена от трите дати. Дестинациите подредихме по азбучен ред, а междинният резултат определихме както следва:

  • 2-0 – две точки за low-cost компаниите давахме, когато средната цена на билета е два пъти (или повече) по-ниска от тази на full service компаниите;
  • 1-0 – една точка за low-cost компаниите давахме, когато средната цена е просто по-ниска с 5 или повече процента;
  • 0-0 – равенство давахме, когато средните цени са еднакви или тази на low-cost компаниите е с до 5% по-ниска (нервите и тесните седалки просто не си струват за цената на кафе и минерална вода на летището);
  • 0-1 – една точка за full service компаниите давахме, когато средната им цена е по-ниска от тази на low-cost компаниите;
  • 0-2 –  две точки за full service компаниите давахме, когато цената на някоя full service компания е по-ниска, дори ако не се закупи голям ръчен багаж от low-cost компанията.

Начало на мача: 0-0

И така, започваме с 0-0 и първият град по азбучен ред:

Аликанте

От София до испанския град на дворци и божествени води има директни полети от две компании – WizzAir и Bulgaria Air. Летището е едно и също и ако решите да пътувате само с малък ръчен багаж, полетът ви ще излезе 60 лв. по-евтино. Но при равни условия, полетът на Bulgaria Air е с 27% по-изгоден и открива резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Атина

Полетите до гръцката столица се обслужват от нискотарифната RyanAir и регулярните Bulgaria Air и Aegean Airlines. Цената на RyanAir дори с всички екстри е много по-добра, така че low-cost печели сигурна победа.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-1

Барселона

Каталунската столица може да бъде достигната от София чрез услугите на три компании. И докато RyanAir дава малко по-ниска цена, тази на WizzAir е по-висока. Дори без екстрите има дати, на които low-cost полетите са по-скъпи от тези на Bulgaria Air.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 1-2

Берлин

Полетите до немската столица представляват дуел между Bulgaria Air и RyanAir, в който low-cost имат сериозна преднина. Резултатът отново е изравнен.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 2-2

Брюксел

Мислехме да напишем нещо нормално тук, но… Bulgaria Air, вие нормални ли сте?! Цените до Брюксел и на трите дати са 687 лв., което прави най-високата средна и крайна цена изобщо в това сравнение. Две точки за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 2-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Лондон

Лондон е най-оспорваната дестинация (три low-cost и две full service компании), като в нашия тест цените варираха между 55 и 396 лв. Като осредним нещата обаче, откриваме, че разликата между low-cost и full service е смешните 9 лв. (4% разлика). Ето защо резултатът е нулев, а кое е по-изгодно няма как да се определи за Лондон.

UPDATE: Оказва се, че от 2017 г. British Airways не предлагат безплатна храна за късите си дестинации (и подобно на Bulgaria Air и Alitalia имат и цени само с ръчен багаж, но в това сравнение са гледани винаги цените с пълен багаж). Тоест, крайната цена на BA става с 11 лв. по-висока при ползване на храна (272 + 11 = 283 лв.), което е отразено и в сметките горе. Това обаче не променя равенството.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 4-2

Мадрид

Следва една испанска корида до Мадрид, където можете да намерите както много ниски (85 лв.), така и много високи (454 лв.) крайни цени сред low-cost компаниите. Но като сложим всичко на масата, все пак low-cost компаниите се оказват по-изгодни и излизат 3 точки напред в резултата.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 5-2

Милано

Продължаваме към красивия италиански град на модата и операта, където състезанието е „двама на двама“. И макар различните компании да кацат на различни летища, което да вкарва разлика и в цените за трансфер до центъра, като ударим чертата, ползата отново е на low-cost компаниите.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-2

Мюнхен

Ето един чудесен пример как тънките сметки в крайна сметка излизат криви. Lufthansa кацат на централното летище, докато low-cost компаниите кацат в Меминген, при това, в доста по-неудобно време. И като се сложи всичко на масата, low-cost дори излиза с левче по-скъпо. Ние не бихме се лишили от комфорта на Lufthansa за левче. Точка за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 6-3

Париж

Френската столица? Градът на любовта? Не и ако летите с WizzAir и кацнете в Бове, на 100 км от Париж. Ако летите с Air France, разликата в крайната цена след скъпия трансфер е отново левче, което не си струва неудобствата. И ако не бяха надутите цени на Bulgaria Air, full service щяха да спечелят точка. Но правилата са си правила, а и без голям багаж Париж излиза два пъти по-евтино с WizzAir. Точка за low-cost.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 1-0

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-3

Рим

Вечният град може да бъде достигнат чрез четири компании и конкуренцията е голяма. Всички цени на RyanAir бяха 73 лв., а Alitalia предлага смешната цена от 63 лв., ако резервирате половин година напред за януари. Крайната цена на Alitalia също е по-ниска от тази на RyanAir и по нашите правила това означава две точки за full service.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-2



Реклама:

Booking.com

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-5

Тел Авив

Не всички дестинации са на запад и най-големият град в Израел е един чудесен пример, до който можете да достигнете както с нискотарифната WizzAir, така и с full service компаниите Bulgaria Air и El Al, която отвсякъде си е „високотарифна“. И все пак, като осредним нещата, виждаме, че full service излиза по-изгодно с 4 лв. и много повече комфорт.

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-6

Франкфурт

За финал – още една немска дестинация, в която виждаме двубой между два символа – на висок клас (Lufthansa) и на ниски цени (WizzAir). Но се оказва, че ако сте достатъчно предвидливи, с Lufthansa може дори да ви излезе по-евтино 155 vs. 170 лв. А ако започнете да добавяте екстри на WizzAir, средната цена на Lufthansa става точно 100 лв. по-ниска. Финалната точка отива при Lufthansa.

UPDATE: Bulgaria Air също обслужва тази дестинация, но това някак ни е убягнало. За съжаление, няма как да я включим в класирането за Франкфурт, защото цените на билетите се изменят с минути и не би било коректно да гледаме настоящите цени с една седмица по-късно. Извън протокола, към дата 28.06 и трите цени на Bulgaria Air са 217 лв. + 17 лв. за трансфер = 234 лв. крайна цена, което дори е по-евтино от Lufthansa. Т.е. и със, и без Bulgaria Air получаваме:

Текущ резултат – Low-cost vs. Full Service 0-1

Междинен резултат – Low-cost vs. Full Service 7-7

Краен резултат: 7-7

Оказва се, че ниските цени на нискотарифните компании са само привидно такива. И числата го доказват. Да, ако сте студент, който дебне промоциите и няма нищо против да си вземе раницата и нищо друго, да стои гладен и свит на кълбо за няколко часа, след което да пътува още два часа до центъра на града, към който се е запътил, в повечето случаи low-cost компаниите са правилният избор. Но ако имате деца, повече багаж и планирате пътуванията си отрано, full service компаниите обикновено ще ви дадат същата, че и по-добра цена от low-cost алтернативите!

Крайният резултат го казва и без думи – няма универсално решение за най-изгоден полет, просто трябва да проверите всички опции и да го прецените…

Дано тази статия ви е била полезна. А ако възнамерявате да пътувате, може да прочетете какъв куфар да си вземете, както и да хвърлите око на нашите 12 съвета за пътуване с деца или 10-те ни съвета за почивка.


  • Yum

Как се пише email: 10 златни правила

  • Yum

За начало – знам, че „email“ се пише „имейл“… но ми е малко „уиърд“ да пиша неща като „имейл“, „си-ди“ и „айфон“ на кирилица, колкото и да си обичам родната азбука. Затова – email.

Знам, че писането на email звучи като нещо лесно. Но получавам десетки, понякога стотици email съобщения на ден. И много често се сблъсквам с неопитност при тяхното писане. Най-лесно ще е да обясня с един примерен email, който ще се опитам да направя достатъчно добър след серия колекции. Ето го и него, като имената са сменени и измислени (ако има някаква прилика, тя наистина е случайна), но съдържанието и форматът са взети от реална кореспонденция:

From: Елена Сайдерова (sexybaby66@dirtysexybitches.com)
To: Miroslava, ninja_2000, Petya, Petya, Violeta, vi308, Stiliyan, stilianm, Ivaylo, Ivo, Milen, оvcharov, Atanas, danail, Maria, Marieta (и още 200 души)
Subject: ЗДРАВЕЙТЕ!

Здравейте, нови и не толкова нови приятели 🙂 и колеги. За тези от вас, които не ме познават лично, казвам се Елена Сайдерова и замествам колежката Мариета Лапнишаранова от 02 юни, поради това, че тя е болна от бактериална вагиноза и отиде при майка си в Пазарджик, където ще си почива от всички нас 🙂
Във връзка с това, искам да ви съобщя, че няма да провеждаме обещаните курсове на тема „Селфита и социални мрежи“, както във вашия град, така и в 5 други населени места, както и курсовете „Как да сме в топ 10 в YouTube и VBOX“ и „Изкуството да ходим боси“. Това ще се опитаме да направим през първата половина на м. септември (ако не ни мине пак котка път), или в началото на м.октомври. Освен това, само информативно, разбира се, аз ще бъде в отпуск от 29 януари до 09 февруари вкл. Ще видя как се справят в Западна Европа с кризата и тежката зима… :). Тези от вас, които не могат да дойдат на курсовете през септември или искат да им се върнат парите, както и ако на някой му притрябва документация, командировъчна заповед, подпис, печат … сори, ще почака някой и друг ден. Желая на всички ползотворно и много релаксиращо прекарване на зимно-пролетните дни :)!
Освен това от 01.09.2016 г. започна издаването на списание „Селфи“, което се издава ежемесечно, на всяко 1-во число на месеца и предоставя възможност на авторите за възможно най-бързо публикуване на материалите при представяне на статията до 20-то число на текущия месец, след като се изпрати формуляр на български или английски език, в който да попълни три имена, ЕГН, домашен адрес, адрес по месторабота, адрес за кореспонденция, домашен, мобилен, служебен телефон, заглавие на статията, кратък абстракт и представи пълния текст на статията в уърдски файл на не повече от 4 страници, Arial 10pt, като фигурите трябва да са в italic 8pt.
Пожелавам ви да си стоите на топло през студените януарски и февруарски дни.
Всеки, който иска да ме намери, знае как и къде да го направи, имате ми телефонните номера, само недейте да звъните, докато съм в отпуск, както ви писах по-горе.

С най-сърдечни и топли благопожелания,
Ваша Елена Сайдерова!

Атанасе, всичко това се отнася и до теб 🙂 . А за м.март – отсега си мисли кога си свободен и за кои дни ще идваш насам, но считано между 10 и 16 март и в никакъв случай от 18 до 30 март – пак ще ходя надалече, но този път на юг :).

Ето и какво очаквам да виждам в един мейл.

1. Кой си ти?

Адресът sexybaby66@dirtysexybitches.com може да е супер на сайт за запознанства, но изобщо не е подходящ за бизнес-кореспонденция или кандидатстване за работа. Ако се казвам Елена Сайдерова и работя във „Фирма“ ООД, очаквам email-адресът ми да е нещо тип: elena.sayderova@firma.com, e.sayderova@firma-ood.bg или (ако фирмата няма собствен домейн и се ползва обществен мейл, да е) elena.sayderova@gmail.com, а още по-добре elena.firma.ood@gmail.com… При всички случаи, ако адресът ви започва със sexybaby…, ще трябва да си направите нов. Затова:

From: Елена Сайдерова (sexybaby66@dirtysexybitches.com)

става

From: Елена Сайдерова (elena.sayderova@gmail.com)

2. Накарай ме да разбера за какво е този мейл без да го отварям!

Добрият email трябва да има заглавие, от което да разбирам за какво става въпрос, без да го отварям… например:

  • Покана за участие в семинар на тема „Уиски и фъстъци“;
  • Peter Sabev’s CV – кандидат за QA мениджър;
  • Молба за записване като доброволец във фондация „Приятелска подкрепа“.

Ако кръстите горните документи просто „покана“, CV и „молба“, след 2 седмици ще ви е ужасно трудно да ги откриете… както и на хората, на които пишете.

Ето защо и нашият

Subject: ЗДРАВЕЙТЕ!

става

Subject: Курсът „Селфита и социални мрежи“ се отлага!

В случая разбираме за какво става въпрос без да отваряме писмото, а удивителната в края ни подсказва, че е нещо важно. Дори е добре да сложим „ВАЖНО“ отпред, ако наистина говорим за нещо, свързано с пътуване:

Subject: ВАЖНО: Курсът „Селфита и социални мрежи“ се отлага!

3. Искам кратък email!

Да видим първия абзац:

Здравейте, нови и не толкова нови приятели 🙂 и колеги. За тези от вас, които не ме познават лично, казвам се Елена Сайдерова и замествам колежката Мариета Лапнишаранова от 02 юни, поради това, че тя е болна от бактериална вагиноза и отиде при майка си в Пазарджик, където ще си почива от всички нас 🙂

Добре, първо не е добре да разкриваме тайни от живота на колежката ни Мариета, като например нейната бактериална вагиноза и живеещата ѝ в Пазарджик майка. Няма нужда да се опитвате да звучите забавно, особено пред непознати, особено пък в бизнес-кореспонденция. От горното ни интересува само:

замествам колежката Мариета Лапнишаранова от 2 юни

Продължаваме с втория абзац:

Във връзка с това, искам да ви съобщя, че няма да провеждаме обещаните курсове на тема „Селфита и социални мрежи“, както във вашия град, така и в 5 други населени места, както и курсовете „Как да сме в топ 10 в YouTube и VBOX“ и „Изкуството да ходим боси“. Това ще се опитаме да направим през първата половина на м. септември (ако не ни мине пак котка път), или в началото на м.октомври.

Интересува ли го човекът всичко, което сте планували и направили? Не. Хората се интересуват само от курса „Селфита и социални мрежи“, само в техния град. Тоест важното тук е:

Курсът на тема „Селфита и социални мрежи“ няма да се проведе в планирания период и се отлага за есента.

Не знаем дали ще е през септември или октомври, така че обобщаваме с „есента“…

Третият абзац гласи:

Освен това, само информативно, разбира се, аз ще бъде в отпуск от 29 януари до 09 февруари вкл. Ще видя как се справят в Западна Европа с кризата и тежката зима… :). Тези от вас, които не могат да дойдат на курсовете през септември или искат да им се върнат парите, както и ако на някой му притрябва документация, командировъчна заповед, подпис, печат … сори, ще почака някой и друг ден. Желая на всички ползотворно и много релаксиращо прекарване на зимно-пролетните дни :)!

Честно, интересува ли ме къде точно ще бъдеш, дали си си взела отпуск, колко съжаляваш… Интересува ме само това:

В случай, че не можете да дойдете на курса през септември, желаете да Ви се върнат парите или имате нужда от допълнителна информация, моля да се свържете с мен преди 28 януари или след 10 февруари.

Последният абзац е:

Освен това от 01.09.2016 г. започна издаването на списание „Селфи“, което се издава ежемесечно, на всяко 1-во число на месеца и предоставя възможност на авторите за възможно най-бързо публикуване на материалите при представяне на статията до 20-то число на текущия месец, след като се изпрати формуляр на български или английски език, в който да попълне три имена, ЕГН, домашен адрес, адрес по месторабота, адрес за кореспонденция, домашен, мобилен, служебен телефон, заглавие на статията, кратък абстракт и представи пълния текст на статията в уърдски файл на не повече от 4 страници, Arial 10pt, като фигурите трябва да са в italic 8pt.

Няма никакъв смисъл да се пишат десетки подробности за нещо, което не се знае доколко ме интересува. В този случай е добре просто да се прикачи формуляр, за да се избегнат грешки. Вариант е да се прати отделен email или да се отдели кратък абзац:

От 01.09.2016 г. започна издаването на ежемесечното списание „Селфи“, в което имате възможност да публикувате Ваши материали. Подробности ще намерите в прикачения файл.

А най-хубаво е да качите формуляра на Вашия сайт и да дадете линк. Така, ако има промени, можете да ги направите на едно място, вместо да пращате десетки мейли отново, а и няма да пълните пощенските кутии на хората с излишни файлове.

Подробности ще намерите тук: www.firma.com/formuliar.doc

Подписът също има нужда от подобрение, но засега ще го оставим така и ще коригираме малко по-надолу…

4. Персонализация и деперсонализация

Да видим какво постигнахме до момента:

From: Елена Сайдерова (sexybaby66@dirtysexybitches.com)
To: Miroslava, ninja_2000, Petya, Petya, Violeta, vi308, Stiliyan, stilianm, Ivaylo, Ivo, Milen, оvcharov, Atanas, danail, Maria, Marieta (и още 200 души)
Subject: ВАЖНО: Курсът „Селфита и социални мрежи“ се отлага!

Здравейте!

Замествам колежката Мариета Лапнишаранова от 2 юни и бих искала да Ви уведомя за няколко важни неща: 

Курсът на тема „Селфита и социални мрежи“ няма да се проведе в планирания период и се отлага за есента.

В случай, че не можете да дойдете на курса през септември, желаете да Ви се върнат парите или имате нужда от допълнителна информация, моля да се свържете с мен преди 28 януари или след 10 февруари.

От 01.09.2016 г. започна издаването на ежемесечното списание „Селфи“, в което имате възможност да публикувате Ваши материали. Подробности ще намерите тук:

www.firma.com/formuliar.doc

С най-сърдечни и топли благопожелания,
Ваша Мариета Лапнишаранова!

P.S. Атанасе, всичко това се отнася и до теб 🙂 . А за м.март – отсега си мисли кога си свободен и за кои дни ще идваш насам, но считано между 10 и 16 март и в никакъв случай от 18 до 30 март – пак ще ходя надалече, но този път на юг :).

Доста понамалихме обема, но имаме проблем – това писмо е пратено до десетки хора, които дори си виждат адресите един на друг. Хубаво е в този случай email-адресите да се въведат вместо в „To:“ с „Bcc:“, особено когато става въпрос за конфиденциална информация. Наскоро служител на клиника по сексуално здраве в Лондон изпраща email до 780 пациенти, заразени с HIV, като по този начин разкри лична информация за тяхното здраве. Клиниката беше глобена с £180000. Затова – пращате ли до много хора, Bcc. Отговаряте ли на хора – Reply To All вместо Reply в повечето случаи.

Ако имаме време, много по-добре е да изпратим отделен, персонализиран мейл до всеки. Задължително трябва да го направите в писмото си до Атанас – така няма да се наложи всички да четат послеписа, който сте му оставили. А за останалите, особено ако се познавате лично и градите важни взаимоотношения, е добре да вкарате по един ред, например:

  • Надявам се, че си отпочинал добре на морето.
  • Какво ново в Брюксел? Чувам, че ще има голям симпозиум по твоята специалност.
  • Как е новата кола? Пробва ли я вече на дълъг път
  • Разбрах, че си се омъжила наскоро. Пожелавам ти всичко най-хубаво в семейния живот. А сега – по работа…

И все пак не трябва да е прекалено лично. В тази връзка „Иван ми каза, че най-накрая си оперирал онази гадна брадавица…“ не е добър старт на email. А ако не познавате човека лично, най-добре пропуснете персонализирането. И – намалете броя на емотиконките 🙂 Наистина 😉 Моля ви! 😮 За такива неща се ползва чат 😛 Email-ът си е официално нещо 😐

From: Елена Сайдерова (sexybaby66@dirtysexybitches.com)
To: Miroslava
Subject: ВАЖНО: Курсът „Селфита и социални мрежи“ се отлага!

Здравейте, Мирослава!

Замествам колежката Мариета Лапнишаранова от 2 юни и бих искала да Ви уведомя за няколко важни неща: 

Курсът на тема „Селфита и социални мрежи“ няма да се проведе в планирания период и се отлага за есента.

В случай, че не можете да дойдете на курса през септември, желаете да Ви се върнат парите или имате нужда от допълнителна информация, моля да се свържете с мен преди 28 януари или след 10 февруари.

От 01.09.2016 г. започна издаването на ежемесечното списание „Селфи“, в което имате възможност да публикувате Ваши материали.  Подробности ще намерите тук:

www.firma.com/formuliar.doc

С най-сърдечни и топли благопожелания,
Ваша Мариета Лапнишаранова!

5. Кажи ми какво се иска от мен

Повечето от нас четат email съобщенията си по две причини:

  • важна информация, която трябва да науча;
  • действия, които се изискват от мен.

Ето тези два абзаца в момента описват какво трябва да направим:

В случай, че не можете да дойдете на курса през септември…

От 01.09.2016 г. започна издаването…

Нека да го опишем по-ясно:

  • Ако МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ на курса през септември, не е необходимо да правите каквото и да било. Ще получите допълнителна информация около месец преди събитието.
  • Ако НЕ МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ на курса през септември, моля да се свържете с мен преди 28 януари или след 10 февруари, за да уточним връщането на парите.

От 01.09.2016 г. започна издаването на ежемесечното списание „Селфи“. Ако желаете да публикувате Ваши материали, моля вижте www.firma.com/formuliar.doc.

Малка разлика, но значима.

6. Не забравяй прикачените файлове…

Много често се случва да кажеш, че ще прикачиш нещо, а да забравиш прикачените документи. Не е приятно! Но ако все пак се случи, просто прати втори мейл с прикачения файл. Не е нужно да се извиняваш, достатъчно е просто да напишеш „Ето и прикачения файл…“

7. Подпиши се като хората!

Няма нужда служебен email да звучи като любовно писмо:

С най-сърдечни и топли благопожелания,
Ваша Мариета Лапнишаранова!

Достатъчно е:

Поздрави,
Мариета Лапнишаранова

Много по-важно е да знам каква е длъжността на човека и как да се свържа с него. Това удължава мейла, но пък ако трябва да се чуем по телефон, да изпратя писмо или нещо друго, е изключително удобна опция. Не е хубаво да се закачат картинки в подписа, защото често излизат като прикачени файлове и се виждат доста зле на някои клиенти.

В края на краищата, очаквам да видя нещо такова:

Поздрави,
Елена Сайдерова
Старши експерт
Отдел „Връзка с клиенти“
_____________________________________
„Фирма“ ООД
София 1000, ул. „Баничка със сирене“ 13
www.firma.com

Тел. +359 2 112 113
Моб. +359 88 812 3456
Skype: elena.sayderova

Дали да има Viber, WhatsApp, Twitter, LinkedIn, Facebook (лични или на компанията), БУЛСТАТ, банкови сметки, слогани и т. н. зависи много от получателя, политиката, общия бизнес с контрагента и това какви канали за комуникация предпочитате. А това, че подписът е станал дълъг не е проблем, тъй като хората, свикнали да четат мейли, ще спрат още на „Поздрави“.

8. Всичко, което пишеш, ще се използва срещу теб.

Нека видим как изглеждат нещата до тук:

From: Елена Сайдерова (sexybaby66@dirtysexybitches.com)
To: Miroslava
Subject: ВАЖНО: Курсът „Селфита и социални мрежи“ се отлага!

Здравейте, Мирослава!

Замествам колежката Мариета Лапнишаранова от 2 юни и бих искала да Ви уведомя за няколко важни неща: 

Курсът на тема „Селфита и социални мрежи“ няма да се проведе в планирания период и се отлага за есента.

  • Ако МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ на курса през септември, не е необходимо да правите каквото и да било. Ще получите допълнителна информация около месец преди събитието.
  • Ако НЕ МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ на курса през септември, моля да се свържете с мен преди 28 януари или след 10 февруари, за да уточним връщането на парите.

От 01.09.2016 г. започна издаването на ежемесечното списание „Селфи“. Ако желаете да публикувате Ваши материали, моля вижте www.firma.com/formuliar.doc.

Поздрави,
Елена Сайдерова
Старши експерт
Отдел „Връзка с клиенти“
_____________________________________
„Фирма“ ООД
София 1000, ул. „Баничка със сирене“ 13
www.firma.com

Тел. +359 2 112 113
Моб. +359 88 812 3456
Skype: elena.sayderova

Прочетете съобщението отново. Всичко е написано черно на бяло, то си е почти като да подпишеш договор. Помислете:

  • Наистина ли курсът няма да се проведе? Проверих ли всички възможности?
  • Наистина ли ще върнем парите на участниците, които не могат да дойдат тогава? Съгласувано ли е с ръководството?
  • Наистина ли не се изисква потвърждение, че участникът ще дойде на курса? Ами ако не си е прочел мейлът? Може би е добре просто да отговори с едно „ОК“. Така ще може да се свържете допълнително с хората, от които не сте получили отговор, за да видите дали са разбрали, че курс няма да има… Ето нещо, което трябва да променим.
  • Наистина ли курсът е през септември? Ами не – може да се отложи и за октомври. По-добре да го променим и в „Ако“-тата.
  • Наистина ли на 1 септември излиза списание „Селфи“? и т. н.

След това просто правим следните промени:

  • Ако МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ на курса през есента, отговорете на този email с „OK“ до 28 февруари. Ще получите допълнителна информация около месец преди събитието.

9. Най-важното да е най-отгоре

Откъде започвате да четете едно писмо? От началото, нали? Ето защо най-важното трябва да е най-отгоре. Абзацът за заместването е по-малко важен от този за отлагането на курса, така че го слагаме най-отзад и леко го променяме:

Замествам колежката Мариета Лапнишаранова от 2 юни и съм на разположение при допълнителни въпроси от Ваша страна.

10. Направи го да изглежда още по-кратък.

Никой не обича да чете дълги email съобщения. Но с правилно форматиране, разделяне на абзаци, удебеляване на важните неща и др. можете да създадете впечатление, че мейлът е по-кратък, въпреки че количеството текст е същото. Използвайте ненаклонен Sans Serif-базиран шрифт (Verdana, Calibri или Arial). Вижте колко по-бързо се чете така:

From: Елена Сайдерова (sexybaby66@dirtysexybitches.com)
To: Miroslava
Subject: ВАЖНО: Курсът „Селфита и социални мрежи“ се отлага!

Здравейте, Мирослава!

Курсът на тема „Селфита и социални мрежи“ няма да се проведе в планирания период и се отлага за есента.

• Ако МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ на курса през есента, отговорете на този email с „OK“ до 28 февруари. Ще получите допълнителна информация около месец преди събитието.

• Ако НЕ МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ, моля да се свържете с мен преди 28 януари или след 10 февруари, за да уточним връщането на парите.

От 01.09.2016 г. започна издаването на ежемесечното списание „Селфи“. Ако желаете да публикувате Ваши материали, моля вижте www.firma.com/formuliar.doc.

Замествам колежката Мариета Лапнишаранова от 2 юни и съм на разположение при допълнителни въпроси от Ваша страна.

Поздрави,
Елена Сайдерова
Старши експерт
Отдел „Връзка с клиенти“
_____________________________________
„Фирма“ ООД
София 1000, ул. „Баничка със сирене“ 13
www.firma.com

Тел. +359 2 112 113
Моб. +359 88 812 3456
Skype: elena.sayderova

Може да сравните крайния резултат със стената безсмислен текст в началото и ще разберете защо написах тази публикация… А ако Вие имате други идеи, споделете ги в коментар.


  • Yum

Абу Даби: Арабска приказка в златно

  • Yum

Абу Даби

Като част от екскурзията ни до Дубай решихме да отскочим и до Абу Даби (произнася се „А̀бу Да̀би“, а не „Абу̀ Дабѝ“). Ами така, де, стига с тия провинциални истории – столицата на Обединените арабски емирства е именно Абу Даби, а не Дубай.

Както вече споменахме, разстоянията са доста големи и решихме да си наемем автомобил. За да карате кола в ОАЕ, трябва да имате арабска книжка, но Дубай и Абу Даби имат споразумение с повечето държави в ЕС, че европейските шофьорски книжки важат на тяхната територия. За съжаление България все още не е сред тези държави и ви е необходима международна шофьорска книжка, която можете да си извадите от СБА (срещу снимка и 20 лв.) и има валидност 1 година. Колкото до автомобила, първоначално мислехме да е спортен роудстър кабриолет, но се отказахме – наемът на такива коли е твърде висок и просто не са най-добрият вариант за прашната пустиня и жаркото слънце. Решихме да си запазим това удоволствие за някоя бъдеща екскурзия по Лазурния бряг и си взехме един от най-евтините възможни варианти – Opel Corsa. Докараха ни един автомобил, който имаше голям брой леки удари, малки драскотини и други дребни забележки, така че описът ни отне 20-тина минути, а схемата на приемно-предавателния протокол изглеждаше сякаш децата са я оцветявали с химикал. След като спазихме всички съвети при наемане на кола, които даваме на читателите си, редно е да споменем и някои нарушения на Закона за движението по пътищата и съответните наказания в ОАЕ (напомняме че 1 лев е приблизително 2 AED):

  • Опасно каране или състезание – 2000 AED и конфискуване на превозното средство за 30 дни;
  • Разпиляване или изтичане на товар по пътя – 3000 AED;
  • Показване на среден пръст на друг водач – 1 месец затвор;
  • Изпреварване от аварийна или бус лента – 600 AED и 1 месец затвор;
  • Каране под въздействие на алкохол или наркотици – съдът решава наказанието (затвор или смъртна присъда) и конфискуване на превозното средство за поне 60 дни;
  • Напускане на местопроизшествието при ПТП – същото като при алкохол;
  • ПТП с жертви – съдът отново решава, но минимумът е 1 година затвор и 20000 AED…

opel-corsa

– Любов… малко нервен ми изглеждаш… – каза Биляна.
– А, не, бе, що? – отвърна Петър.

dubai-roads

И потеглихме… Ние двамата и другата двойка българи – приятелите ни Милианна и Владимир, с които случайно се срещнахме в арабската пустиня.

От Дубай до Абу Даби

Първи проблем: сградите в Дубай са прекалено високи и GPS-ът получи точен обхват едва на 10-тата минута каране. Принципно като знаеш посоката, не е проблем, но се превръща в такъв по сложните дубайски разклонения, където трябва да хванеш примерно втората от общо шест ленти, или отиваш в коренно различна посока.

Когато преди 8 години Петър писа за Opel Corsa в блога, той знаеше, че някой ден ще я кара… Просто не знаеше, че ще е между Дубай и Абу Даби! Скоро излязохме от града и хванахме магистралата.

Abu_Dhabi_highway

Шест до осем ленти, перфектен асфалт (сякаш 150-те км са изляти наведнъж, без нито една кръпка), но и speed-камери на всеки 500 метра. Това за нас няма значение – като пуснеш климатика, изнасиленият от предишни наематели еднолитров двигател с четири души в колата просто няма сили за повече от разрешените 120 км/ч. След малко повече от час вече сме в Абу Даби.

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – първи опит

sheikh-zayed-mosque

Влизаме в града и се насочваме към може би най-голямата забележителност: джамията „Шейх Зайед“ (носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – първи президент на ОАЕ, нейн основател и погребан именно в нея). Джамията се намира на входа на Абу Даби (т. е. добре е да е вашата първа или последна дестинация) и е най-големият мюсюлмански храм в Обединените арабски емирства. Известна е и като Голямата джамия – открита е през 2007 г. и към момента е осмата по големина в света. Но в петък (това в ОАЕ си е като неделята у нас) по време на националния им празник джамията е отворена едва след 17 ч. Добре, ще минем на връщане. Правим си няколко дневни снимки и се качваме обратно в колата. Тъкмо да тръгнем и с нас се изравнява огромен полицейски Ford Raptor, местният патрул. Двама полицаи с огромни бради, още по-огромни тъмни очила и искрящо бели зъби, конфигурирани в широки усмивки явно ни мислят за местни и дори ни поздравяват на арабски… После виждат огромния фотоапарат, бързо вдяват, че сме чужденци, отново поздравяват на английски с вежлива усмивка, пришпорват Форда на макс и ни оставят да си снимаме спокойно. Дори в Лондон не сме виждали толкова любезни полицаи, а се оказва, че и в техническо отношение са на светлинни години напред…

Да, рекламата идва малко в повече, но за колко държави знаете, в които въобще полицията си прави реклама? Продължаваме към крайбрежието на Абу Даби:

Marina Mall и Heritage Village

Abu_Dhabi_marina

Следващия час убихме в Марина мол. Първо, за да отбележим, че сме били на мол и в Абу Даби (само кифлите и шопинг-маниаците ще ни разберат).

Abu_Dhabi_marina_mall

Второ, защото макар и да е малък в сравнение с дубайските мастодонти, все пак говорим за 5 етажа и над 400 магазина с екзотични имена като „Mohammad Rasool Khoory & Sons Co.“ (луксозни часовници) и „Aziz Saloon“ (бръснарницата на Азис, който няма нищо общо с нашия).

Abu_Dhabi_marina2

Трето, защото е приятно да гледаш яхтите, акостирали край марината и на фона на огромния, висок и стъклен Дубай, Абу Даби ни се стори като приятен курортен град.

Abu_Dhabi_flags

И четвърто, защото на няколкостотин метра от Marina Mall се намира Heritage Village, но тъй като хванахме националния им празник, музеят не работеше (оказва се, че и по принцип работи два-три дни в седмицата, така че проверете сайта, за да не останете разочаровани). Иначе вътре може да намерите информация за живота в пустинята, традиционни умения, жилища и оръдия на „пустиняците“ (не говорим за врачанско, разбира се), техните храна, билки, кафе и подправки… но всичко това остана зад ето тази врата:

Abu_Dhabi_heritage_village

Жалко! Отправяме се към един ресторант, където трябва да се срещнем с нашата приятелка

Весислава

Ако трябва да говорим за забележителностите в Абу Даби, Весислава определено е една от най-красивите и готини такива. Първо е от Пловдив (града на Биляна), второ е фен на група ФМИ (групата на Петър), трето е страхотен човек и приятел, четвърто е много добър музикант и пето – работи в Емирейтс Палас като челист (да, свири на виолончело). Редът на гореспоменатите факти щеше да е променен, но при две жени, които твърдят, че Пловдив трябва да е винаги на първо място, Петър се предаде.

vesislava

И тъй, хапнахме си до насита в уютен италиански ресторант, като доста наблегнахме на изпечена цяла глава чесън с малко зехтин, намазана върху препечена филийка! Невероятно вкусно е, заклеваме се! И след като Весислава ни уреди солидна отстъпка (благодарим!), беше време и петимата да се конфигурираме някак в Корсата. Така веселата ни българска компания, сбъчкана в малкия автомобил и ароматизирана със свеж чеснов дъх се отправи не къде да е, а към

Емирейтс Палас

emirates-palace-building

Емирейтс Палас е едно от най-подходящите места да се появи човек с дъх на чесън (добре, че накрая някой все пак намери пакетче дъвки). Това е един от най-луксозните хотели в света и може би най-скъпият от гледна точка на разходи за строителство. Хотелът е построен само за 3 години и 3 месеца, като строителството му приключва през февруари 2005 г. Архитектурният му стил е явна демонстрация на арабската култура и това е една от причините хотелът да е паметник на културата и да не е частен, а собственост на правителството на Абу Даби, макар да е отдаден на концесия на Кемпински. Въпреки че много хора наричат хотела „7-звезден“, тази класификация официално не съществува (т.е. си има максималните 5 звезди), но пък изживяването си е 7- и дори 10-звездно.

emirates-palace-beach

Всъщност можете да отседнете в най-евтината стая и в най-слабия сезон за малко под 800 лв./вечер, но цените за „скромен“ суит от 680 кв. м могат да достигнат и над AED 50000 за нощувка. Като се добавят 16% такси, бакшиши и разни дребни екстри като румсервиз, една нощувка в хотела може да ви струва колкото покупката на малък апартамент в България, а най-луксозните апартаменти дори не се предлагат на „простосмъртни“ (или поне ги няма в Booking.com, откъдето наистина можете да си запазите стая дори в този хотел).

emirates-palace-corridor

Сградата на двореца Emirates Palace е точно един километър от край до край, като в нея се помещават 302 стаи и 92 апартамента, до които се стига през над 7000 врати и 140 позлатени асансьора.

emirates-palace-elevator

Около тях е облицовано с над 110 000 куб. метра мрамор (13 различни вида, от Италия, Испания, Китай и Индия), а в целия хотел се помещават точно 1002 полилея от кристали „Swarovski“. Официално не се знае колко злато е вкарано в строежа на хотела, но се говори, че става въпрос за между 28 и 40 тона чисто злато.

golden-walls

Сградата е заобиколена от 85 хектара градини с 8000 дървета, 1300 метра плажна ивица (при това най-хубавият плаж в Абу Даби), а в случай, че ви е писнало да се появявате с някакви смешни Lamborghini, Ferrari и S-класи, са налични и две хеликоптерни площадки.

hotel-surroundings

Само кухните са 128, в които работят 170 майстор-готвачи с техните помощници, а пералните помещения на хотела имат дневен капацитет от 6 тона пране… вече би трябвало да сте придобили представа за какво става въпрос. А Весислава като един от 2600-те служители на хотела ни вкарва във вътрешния му двор направо с колата…

Чувствали ли сте се като на прием по джапанки, а?

Мъничката ни Corsa тихичко се движи по мраморните алеи с цвят на пустинен пясък край палми и фонтани… След кратко лутане намираме съответния тунел, влизаме в огромен паркинг с капацитет 800 места и паркираме между един Rolls Royce и един Range Rover. Оставяме Корсата като малка бяла принцеса с двата си черни бодигарда и се запътваме към входа.

Влизаме в хотела и зяпваме…

emitares-palace-inside

Всичко е златно, всичко блести!!! Мраморът на пода в огромната бална зала с капацитет 2400 души е съчетан в невероятни краски, а над нея е пуснат 4-етажен флаг на ОАЕ…

emirates-palace-hall

– Е, моят офис не е никак лош, но твоят определено е по-готин! – шегува се Петър с Весислава, минавайки покрай „златен банкомат“ със злато за „из път“.

gold-to-go

Весислава ни разхожда из хотела – слизаме по разкошно стълбище със златен парапет, качваме се по „златен“ ескалатор и накъдето и да се обърнем виждаме златни детайли, изпипани до съвършенство.

emirates-palace-escalator

Голямо впечатление правят и два огромни ръчно изтъкани килима на стената, от двете страни на главното стълбище. Те изобразяват Емирейтс Палас по изгрев и по залез слънце.

emirates-palace-carpet

Обикаляме още малко сред десетките коридори, надникваме към плажа и градините, след което решаваме, че ни е време да „гаврътнем“ по едно кафе, така и така сме тук.

emirates-palace-another-corridor

Петър избира да пробва едно „камелчино“ (капучино с камилско мляко), а Биляна си поръчва „златно капучино Емирейтс Палас“.

golden-coffee

След малко топлите напитки пристигат – капучиното на Биляна е поръсено с истинско злато. Как да не си направиш кифленско селфи „със златни джуки за разкош“, а?

bilyana_selfie_Abu_Dhabi_emirates_palace

Между другото, всяка година тук се изяждат над 5 кг злато само с въпросното капучино. И докато ние се наслаждавахме на топлите напитки, Веси отиде да се подготви за работа. След броени минути се появи като принцеса от приказките -със спираща дъха златна рокля… И засвири на метри от очите ни, специален видео-поздрав от Емирствата за децата ни със саундтрака от любимото им филмче:

Време е да си тръгваме. Викаме сметката – 100 лв. за две „кафенца“ си е най-скъпото кафе, което сме пили, признаваме си. Но и никога не е било в такава приказна обстановка!

doors

Кимаме си с Весислава за „чао“ и се отправяме към изхода. Още чуваме мекия, копринен, топъл звук от виолончелото ѝ. Свири „See You Again“ и ни просълзява…

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

emirates-palace-palms-night

Излизаме навън и с изумление виждаме, че вече е тъмно. Изобщо не сме усетили часовете в хотела. Всичко сякаш в наша чест е осветено в бяло, зелено, червено.

emirates-palace-night

Красивите фонтани, палмите и множеството стълби са изцяло преобразени. Отправяме се към паркинга, палим Корсата и потегляме обратно към Дубай, а в главите ни още звучи

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Какво пропуснахме?

Много неща! Само на остров Яс си заслужава да се отделят няколко дни, заради Ferrari World (увеселителен парк с най-бързото влакче в света, изцяло посветен на марката Ferrari), Yas Marina (където можете да видите едни от най-скъпите яхти в света, както и да покарате велосипед или да побягате по истинска писта за Формула-1), Yas Waterworld (за любителите на водни пързалки и гмуркания под вода), както и новостроящия се Warner Bros. увеселителен парк, който ще е завършен през 2018 г.  Но за един ден – толкова!

abu-dhabi

Или почти. Не бяхме забравили какво ни чака на изхода на града… И след Емирейтс Палас донякъде не вярвахме, че друга сграда в Абу Даби може да ни впечатли. О, колко грешахме!

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – втори опит

emirates-sheykh-zayed

Със залеза на слънцето, трафикът в Абу Даби се увеличи, а „баничарките“ и сервизните камиони отстъпиха място на местните емирати в лъскави кабриолети. Вече сме на края на града и пред нас за втори път се извисява джамията „Шейх Зайед“. Чувстваме се като герои от „Аладин и вълшебната лампа“. Величествени бели куполи се осветяват от приказна синя светлина и се разстилат отново по земната повърхност, отразявайки арките и колоните във водата около джамията.

sheykh-zayed-side

Паркираме и оглеждаме тази невероятна структура. Дизайнът на джамията е вдъхновен от мавританската и монголската храмова архитектура, по-специално от джамията Хасан II в Казабланка и Бадшахи в Лахор, повлияли пряко в разпределението и разположението на купола. Нейните извити арки символизират мавританската архитектура, а минаретата са класически арабски. Не сме архитектурни експерти, но можем да усетим гениалността на създателите ѝ – сякаш сме в странна смесица от сън и оптически илюзии…

sheykh-zayed-optical-illusions

Отправяме се към входа. Жените обаче не могат просто да влязат в джамията – трябва да са с покрити коси и дрехи, скриващи цялото им тяло до глезените. Така че Биби и Мили отидоха да се преоблекат, а Петър и Влади използваха времето за снимки…

sheykh-zayed-entrance

57 купола покриват основната сграда и външния двор. Всички те са украсени с бял Бианко мрамор от Пиетрасанта в Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. В четирите вътрешни ъгъла на джамията се издигат минарета, всяко на около 115 м. височина.

sheykh-zayed-mozaika

Дворът е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Това е най-голямата мраморна мозайка в света и благодарение на тази огромна площ „Шейх Зайед“ може да побере 40 000 поклонници наведнъж.

peter_bilyana

След като отново всички се събираме, с прилежно измити краченца, влизаме в основната зала.

stenaСамо в нея могат да се съберат около 9000 богомолци, а в близост до нея има още две стаи с капацитет от 1500 човека, които се ползват от жени.

kilim

Както вече разбрахте, Голямата джамия в Абу Даби е носителка на няколко световни рекорда. Най-впечатляващият от тях е този за най-голям килим – 5 627 кв. м. Изтъкан е от около 1200 ирански тъкачки и тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук. Възелчетата на килима са приблизително 2 268 000 000, а за да може да бъде постлан в джамията, покривът ѝ е издигнат след поставянето му. А най-якото е, че не просто можете, а дори ще ви накарат да ходите боси по този килим (но няма да ви разрешат да седнете върху него).



Реклама:

Booking.com

sheykh-zayed-polilei

Над нас се извисява огромен полилей. Общият им брой в „Шейх Зайед“ е седем (всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски), като тук се намира и някогашният най-голям полилей в света – 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Но това не е пречка дълго да не сваляме поглед от него.

sheykh-zayed-inside

Та, вървим си боси по най-големия килим в света, зяпнали сме втория по големина полилей и се наслаждаваме на огромните мраморни колони с инкрустиран седеф… общо взето нормална петък вечер!

abu-dhabi-mosque-sheykh-zayed-entrance

Няма как да ви опишем с думи чувствата, които изпитахме по време на посещението си в Абу Даби, но със сигурност беше някакъв странен коктейл от възхищение, респект, забавления, приказност, автентичност, нежен звук от виолончело, арабски бурки, камилско мляко, ароматна скилидка чесън, двигателен шум на Ферари и всичко това, покрито със злато, разбира се…

glass

Качваме се в колата и поемаме по скучната шестлентова магистрала към Дубай. И от радиото отново се чува:

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

А дори не сме го включили.

Довиждане, Абу Даби! Благодарим ти за тази прекрасна арабска приказка…


  • Yum