10 признака, че си от Русе

  1. Ти си от ж.к. „Ро́дина“, а не „Роди́на“.
  2. Знаеш какво е „ЦЮР“ и дори имаш гадже от там. Преди е живяла в ДружбиТЕ.
  3. Не се притесняваш да я поканиш за кафе на „Лайното“. И тя с охота приема.
  4. Сядате и сервитьорката намръщено те пита „Ко ши пуръчъш?“… Като поискаш менюто, ти го носи с „уфф“
  5. Поръчваш си брускета и ти носят филийка с бутер, ъъъ… краве масло, а доматиТО е ситно нарязано отгоре.
  6. Ако изтървеш филийката, ще я почистят с метлата и фараша!
  7. Като си говорите за fast food, никой няма предвид McDonald’s, KFC или Burger King, защото такива в Русе няма. Има „Тирол“, „Вяра“, „Катмите“ и паучитата…
  8. В града ти има над 10 кръгови движения, но само едно е КръговоТО.
  9. Играеш белот с кертици.
  10. Знаеш къде са русофилите и борците… И знаеш, че не става въпрос за хора, а за място!

По публикация във Facebook на Христо Раянов и коментарите към нея

Update: No. 9 беше „Само в Русе можеш да пратиш детето си в Бастилията и това да е хубаво нещо.“, но се оказа, че и в София има такова училище.

 

S.A.R.S. – Buđav lebac (превод на български)

Не, че е най-трудният за превеждане текст на света… Но песента е лека, безгрижна и много ритмична. Допада ми. Затова и я преведох:

Buđav lebac

Čik pogodi šta imam za večeru
buđav lebac, buđav lebac, njam njam njam
Ajme mene joj, ajme mene joj
buđav lebac, buđav lebac…

Džemujem ja stalno ali nemam džema
da na leba mažem njega, njam, njam, njam
Još da imam malo Alevu i loj
da na leba mećem svega
Džaba meni Jah, džaba kad je slan
buđav lebac, buđav lebac,
Ajme mene joj, ajme mene joj
buđav lebac, buđav lebac…

(Instrumental)

A kod komše uvek pun frižider svega
mortadela i nutela
Čik pogodi šta imam za večeru
buđav lebac, buđav lebac,
buđav lebac, buđav lebac…

Мухлясал хлебец

Я виж какво си имам за вечеря –
мухлясал хлебец, мухлясал хлебец, ням-ням-ням
ах, горкият аз, ах, горко на мене –
мухлясал хлебец, мухлясал хлебец…

Сладък съм, но нямам сладко аз
върху хляба да намажа, ням-ням-ням
Ех, да имах лютеница и масло,
върху хляба да ги сложа.
Не ми трябва, не ми трябва тъй солен,
мухлясал хлебец, мухлясал хлебец,
ах, горкият аз, ах, горко на мене –
мухлясал хлебец, мухлясал хлебец…

 

(Инструментал)

А комшията хладилник пълен има
с Мортадела и Нутела
Ала виж какво си имам за вечеря –
мухлясал хлебец, мухлясал хлебец,
мухлясал хлебец, мухлясал хлебец…

Цени на билети за градски транспорт и минимална работна заплата през последните 15 години

Тази публикация е провокирана от повишаването на цените на билетите за градски транспорт с 60% и една публикация, която твърди, че през 1989 г. при минимална работна заплата от 140 лв. и 6 ст./билетче е можело да си купим 2333 билетчета, а сега те са едва 262 при сегашната минимална работна заплата от 420 лева.

Ясно е, че тогава цените са нереални, през 1990-те е мътно да се проследи кое кога какво поради хиперинфлация и деноминация, но за последните 15 години графиката изглежда така:

bileti-zaplata

В крайна сметка, броят билети, които могат да се купят с една заплата е сравнително постоянен – около 270 билета. Най-добре беше досега – 380 билета през 2015 г., най-зле през 2003 и 2008 – 220 г.

prices-tickets-sofia

Цената на билетите обаче никога не е била увеличавана с цели 60% (и личното ми мнение е, че това е най-големият проблем и причина за недоволство сред хората). Като изключим сегашното увеличение, най-голямото е било с 43% – от 70 ст. на 1 лев.

Освен това, политиката на билетите трябва да се промени изцяло – билет за време, както предложиха от сдружението Спаси София, безплатен превоз на велосипед и багаж, гъвкави възможности при картите за многократно пътуване…

Цените и заплатите растат експоненциално, така че ако математиката се запази, нещата през 2021 г. ще изглеждат така:

  • 750 лв. минимална заплата;
  • 2,40 лв. цена на единичен билет за градски транспорт;
  • 312 билета, които да си купиш с минимална заплата.

Да видим…