Цени на билети за градски транспорт и минимална работна заплата през последните 15 години

Тази публикация е провокирана от повишаването на цените на билетите за градски транспорт с 60% и една публикация, която твърди, че през 1989 г. при минимална работна заплата от 140 лв. и 6 ст./билетче е можело да си купим 2333 билетчета, а сега те са едва 262 при сегашната минимална работна заплата от 420 лева.

Ясно е, че тогава цените са нереални, през 1990-те е мътно да се проследи кое кога какво поради хиперинфлация и деноминация, но за последните 15 години графиката изглежда така:

bileti-zaplata

В крайна сметка, броят билети, които могат да се купят с една заплата е сравнително постоянен – около 270 билета. Най-добре беше досега – 380 билета през 2015 г., най-зле през 2003 и 2008 – 220 г.

prices-tickets-sofia

Цената на билетите обаче никога не е била увеличавана с цели 60% (и личното ми мнение е, че това е най-големият проблем и причина за недоволство сред хората). Като изключим сегашното увеличение, най-голямото е било с 43% – от 70 ст. на 1 лев.

Освен това, политиката на билетите трябва да се промени изцяло – билет за време, както предложиха от сдружението Спаси София, безплатен превоз на велосипед и багаж, гъвкави възможности при картите за многократно пътуване…

Цените и заплатите растат експоненциално, така че ако математиката се запази, нещата през 2021 г. ще изглеждат така:

  • 750 лв. минимална заплата;
  • 2,40 лв. цена на единичен билет за градски транспорт;
  • 312 билета, които да си купиш с минимална заплата.

Да видим…

In Memoriam – три години без дядо Жоро

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям –
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!

Детски лекарски комплект vs. Истински консумативи

avtoaptechkaКартинката си казва всичко, но все пак… Индустрията за детски играчки понякога прекалява.

Комплект „Малкия доктор“ струва 42.90 лв.!!! За пластмасови боклуци…

А ако решите да купите истински комплект на детето, ето една примерна комплектовка:

  • Апарат за кръвно със стетоскоп. Освен, че ще може да си мерите кръвното, ако стетоскопът оцелее, ще можете да покажете на детето си как наистина работи той и да чуе дишане, сърце и т. н. Недостатък: при изпускане и падане на стетоскопа, се чува болезнено силно.
  • Хирургическа шапка, санитарна маска, спринцовка и разни дребни неща са стотинки и може да се купят от всяка аптека. Може да пожертвате малко от домашния бинт, памук, козметични тампони, клечки за уши, стари шишенца (внимавайте с малките капачки) и опаковки от безвредни стари лекарства (внимавайте с остри краища, малък размер или останало лекарство – почистете ги добре).
  • Автоаптечка за 5 лв. – получавате детска „лекарска чанта“ и куп превързочни материали. Премахнете безопасните игли, внимавайте с бинта и ръкавиците (да не се задуши малкия хирург или да не глътне нещо дребно).

Накратко – за деца под 3 години тази алтернатива едва ли е подходяща.

Но за деца над 3 години, които не гълтат всичко не само играта ще е по-реалистична, а и на вас ще ви излезе по-тънко… Да не говорим, че винаги може да използвате стетоскопа, пинсетата или (недай Боже) кръвоспиращата лента по предназначение… Трябва само да хвърляте по едно око на малките лекари или най-добре да се превърнете в техни пациенти…

Вие какво мислите?