Мтел, роуминг планове и какво се случва след 15 юни 2017 г.

Disclaimer: Публикацията е мое лично мнение, като съм се опитал да съм максимално обективен, базирано на информацията, публикувана в europa.eu и mtel.bg към 6 май 2017 г.  Възможни са промени. Нека всеки читател да си прецени сам какъв е най-подходящият роуминг-план за него.

Причината да напиша тази публикация е един получен SMS, който изглежда така:

Какви обаче са „предимствата“?! Първата ми мисъл беше, че ако отговоря с „да“, съм прецакан… Проверих подробностите и се оказа, че наистина е така в моя случай – освен ако не стоя дълго време извън ЕС. Съветът ми към 99% от вас е: не отговаряйте с „да“! А съветът ми към Мтел е да обясняват ясно какво губиш и какво печелиш, запазвайки роуминг плана си…

Ето и моето сравнение, след като си поиграх малко с Excel и сравних роуминг плановете на Мтел, ползвайки mtel.bg и europa.eu като източници.

В сайта си Mtel са решили да оставят цените така, както са в момента, а не както ще станат на 15 юни. Важно е да отбележа, че ако не отговорите с „да“ на SMS-а, от 15 юни Мтел са длъжни да ви прехвърлят на националния (стандартен) план и ето какво ще се случи като тарифи след 15 юни 2017 г. при сегашните им условия:

Реклама:

Един от може би най-важните моменти е този с мобилния интернет в роуминг. Ако сте извън ЕС, има смисъл да ползвате Mtel World Traveller. Но ако сте в ЕС / ЕИЗ, реално всичко ще ви е безплатно, ако не предприемете действия и останете на националния си план…

Реклама:

Колко безплатни MB ще имате в роуминг зависи от месечната ви такса, като е дадена някаква сложна формула, от която никой нищо не разбира… Е, като се направят нужните сметки, най-лесната формула е просто да умножите всяко левче от месечната си такса по 136 и ще получите броя безплатни МВ. Ето една бърза таблица:

Месечна такса Безплатни МВ в ЕС роуминг
10,00 лв. 1360
15,00 лв. 2040
20,00 лв. 2720
25,00 лв. 3400
30,00 лв. 4080
35,00 лв. 4760
40,00 лв. 5440
45,00 лв. 6120
50,00 лв. 6800
55,00 лв. 7479
60,00 лв. 8159
65,00 лв. 8839
70,00 лв. 9519
75,00 лв. 10199

Какво става след като надвишите минутите си обаче? На сайта на Мтел пише, че „след достигане на този обем цената на МВ, с която ще бъде таксуван клиента, ще бъде равностойна на регулираната максимална цена за роуминг на едро, която се определя от ЕК.“ Обаче са пропуснали една важна подробност – че тази цена от 15.06.2017 г. е 0,00 лв., както е написано на сайта на ЕК: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/roaming-tariffs.

UPDATE (специални благодарности на Георги): Цената е 0,00 лв. поради правилото „Roam like at home“, според което ако пребивавате в чужбина по-малко, отколкото в България или ползвате по-малко data трафик, SMS и телефонни обаждания спрямо това, което ползвате в България, цената на роуминга трябва да е същата, каквато и в България. В дребния шрифт е написано, че при достигане на определени лимити (които не са упоменати и които очаквам Мтел да използват максимално в своя полза, но все пак трябва да са консистентни с горепосоченото), може да се приложи малка надбавка, по-малка от 7,70 EUR/GB, което означава, че дори да надвишите трафика, който обикновено ползвате с цял гигабайт, това ще ви струва около 15 лв. в най-лошия случай. Лично за мен това е доста по-добре от да ти спрат нета след 200 MB, като плащаш 2 до 7 лв. на ден… И за финал, цената от 7,70 EUR/GB ще пада през годините, като през 2018 ще стане 6 EUR/GB, през 2019 – 4.50 EUR/GB, през 2020 – 3.50 EUR/GB, през 2021 – 3 EUR/GB, а през 2022 – 2,5 EUR/GB.

Ето защо аз няма да отговоря с „да“ на тези SMS-и. Помислете си и вие.

Реклама:

Цени на билети за градски транспорт и минимална работна заплата през последните 15 години

Тази публикация е провокирана от повишаването на цените на билетите за градски транспорт с 60% и една публикация, която твърди, че през 1989 г. при минимална работна заплата от 140 лв. и 6 ст./билетче е можело да си купим 2333 билетчета, а сега те са едва 262 при сегашната минимална работна заплата от 420 лева.

Ясно е, че тогава цените са нереални, през 1990-те е мътно да се проследи кое кога какво поради хиперинфлация и деноминация, но за последните 15 години графиката изглежда така:

bileti-zaplata

В крайна сметка, броят билети, които могат да се купят с една заплата е сравнително постоянен – около 270 билета. Най-добре беше досега – 380 билета през 2015 г., най-зле през 2003 и 2008 – 220 г.

prices-tickets-sofia

Цената на билетите обаче никога не е била увеличавана с цели 60% (и личното ми мнение е, че това е най-големият проблем и причина за недоволство сред хората). Като изключим сегашното увеличение, най-голямото е било с 43% – от 70 ст. на 1 лев.

Освен това, политиката на билетите трябва да се промени изцяло – билет за време, както предложиха от сдружението Спаси София, безплатен превоз на велосипед и багаж, гъвкави възможности при картите за многократно пътуване…

Цените и заплатите растат експоненциално, така че ако математиката се запази, нещата през 2021 г. ще изглеждат така:

  • 750 лв. минимална заплата;
  • 2,40 лв. цена на единичен билет за градски транспорт;
  • 312 билета, които да си купиш с минимална заплата.

Да видим…

Реклама:

In Memoriam – три години без дядо Жоро

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям –
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!

Реклама: