Стокхолм – с деца на [Балтийско] море

  • Yum

Стокхолм. Столицата на Швеция често е наричана Северната Венеция, заради своите средновековни сгради, красиви острови и интересни мостове. И след като прочетохте за истинската Венеция, решихме да ви разкажем и за нашата семейна екскурзия именно до Стокхолм, подарък за рождения ден на Биляна… Пътуването с малки деца до Швеция си е истинско приключение, но пък Стокхолм е изключително приветлив и семейно-ориентиран град.

Няма да повтаряме 12-те ни съвета при пътуване с деца, както и нещата, които научихме за Швеция от Малмьо, но ще ви припомним, че полетът е 3 часа, като още след първия самолетът се превръща в странна комбинация от несвъртащи се на едно място дечурлига и тъмни балкански субекти с нула познания по шведски, английски, че и български, отиващи да търсят „възможности“ в шведската столица…

От Скавста до Стокхолм

След като преживеете всичко това, ще кацнете на летище „Скавста“, което е „само“ на 110 км от Стокхолм. Единственият обществен транспорт от Скавста до Стокхолм е чрез Flygbussarna. Стокхолм е изключително скъп град – всичко е поне двойно на България, а храната, транспортът и услугите могат да достигнат 4-5, че и 10 пъти БГ стандарта… Просто да си знаете, полетът до Стокхолм вероятно ще е по-евтин от входните такси за различните атракции, а хотел с нормална локация за 4-членно семейство под 300 лв./вечер просто няма! И за да не ви отегчаваме с конкретни цифри, всичко по темата ще видите в края на този пост (раздел „Бюджет“).

Booking.com

Колкото до Flygbussarna, ще спестите някоя-друга крона (а и минутка), ако резервирате предварително от сайта им, но можете да го направите и направо на летището. И в двата случая ще получите билет с баркод, който се сканира в автобуса. Разписанието е синхронизирано с полетите (важно е да не се моткате из летището при кацане) и трансферът трае около 1 ч. и 20 мин. Автобусите са удобни, имат зарядни за телефон, колани и дори детски седалки.

Карта за градски транспорт

След като пристигнете в Стокхолм, вероятно ще ви се наложи да ползвате карта за градския транспорт. Можете да си вземете 24-, 48- или 72-часова карта, както и седмична такава. За последната се купува пластика, която струва 20 SEK, може да се „пълни“ и изглежда така:

Ако ще ползвате транспорт над 72 часа в Стокхолм, седмичната карта е по-изгодна в сравнение с всякакви комбинации тип 1-дневна + 3-дневна или две 2-дневни.

Актуална информация за транспорта в Стокхолм – на sl.se.

Време и климат

Стокхолм е най-северната точка, в която сме били досега. През лятото по тези ширини тъмна нощ просто липсва, а „бял ден“ е от 3 ч. сутринта до 23 ч. вечерта (от 23 до 3 ч. е здрач).

Източник: timeanddate.com

Температурите дори в летните месеци рядко минават 20°C.

Източник: ClimaTemps.com

В тази връзка – имахме спор относно дрехите. Петър спокойно си ходи по тениска с къс ръкав и при 12-13°C, а северният силен вятър хич не понася на Биляна и децата, така че останалата част от фамилията прекара повечето време с дебело яке, шапка и шал. Вечерта, в която посетихме Грьона Лунд, изпуснахме последния автобус до хотела, телефоните ни бяха останали без грам батерия и бяхме почти на път да се оръсим здраво за такси. Тогава Петър реши да пробваме да отидем до по-голямата гара Gullmarsplan с метрото, а от там ако има автобус – да хванем него, ако не – ръсим се за такси. Слава Богу, автобус наистина имаше!

— Имам чувството, че и на Северния полюс да отидем, пак ще намериш спирка и градски транспорт! – възкликва Биляна.

— И пак ще си по къс ръкав! – добавя Виктория…

Настаняване в хотел

Решихме да направим компилация от 10 хотела, които са изключително подходящи за семейства с малки деца, предлагайки варианти от луксозен 5-звезден до спартански хостел на възможно най-ниска цена:

1. At Six – в случай, че парите не са от значение за вас и държите на 5-звезден лукс, това е Вашият хотел: всичко в него е супер, с изключение на цената;
2. Clarion Hotel Sign – семейно-ориентиран четиризвезден хотел, близо до централната гара, с вкусна закуска, фитнес, басейн и спа (последните се заплащат допълнително обаче);
3. Radisson Blu Royal Viking Hotel – друг семейно-ориентиран четиризвезден хотел с модерен дизайн, локация супер център, но в по-нисък ценови клас;
4. Park Inn by Radisson Stockholm Hammarby Sjostad – нашият избор, бюджетен 4-звезден хотел, от който определено не останахме разочаровани, с вкусна закуска, безплатен фитнес и приятни стаи (на снимката по-горе е спалнята с удобно легло), близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра (30-40 мин.);
5. Pop House Hotel – 4-звезден хотел с перфектна локация за туристи, точно на острова с всички музеи и паркове Юргорден (Djurgården), сносни цени, но има един проблем – стаите са само двойни, т.е. ако сте с деца, ще трябва да наемете две. А ако ще следвате нашата програма, с хотел на тази локация спокойно ще си спестите градски транспорт за няколко дни;
6. Lilla Rådmannen – Тризвезден хотел в широкия център, близо до търговската улица, силно ориентиран към деца – стаите са малки, но вършат работа;
7. Hotell M/S Monika – Тризвезден хотел-кораб, в случай, че нямате против да пожертвате малко комфорт, за да пробвате нещо по-различно. Има доста кораби-хотели в Стокхолм, но този е един от най-добре оценените и предлага четворни стаи;
8. Hotel Zinkensdamm – Бюджетен тризвезден хотел с приятна детска площадка, с почти спартанско обзавеждане, на около 30-40 мин. от центъра на града.
9. Motel L – Чист хотел с ниски цени, близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра на града (30-40 мин.), приятно обзавеждане и като цяло е едно от най-изгодните решения.
10. Stockholm Hostel – Възможно най-евтиното решение, близо до метростанция, а и до самия център, обща кухня, която дава възможност да си наготвите сами.

След като уточнихме всички подробности, време е да преминем към основното:

Забележителности и атракции в Стокхолм

Както вече неведнъж сме споменавали в нашите съвети, не е много мъдро решение да набелязвате повече от две, максимум три неща на ден. Така направихме и ние, така че ви представяме нашата програма, която се случи от сряда вечер (в която освен да кацнем и да се придвижим до хотела, за друго не остана време) до неделя вечер.

Ден 1 (сутрин). Старият град и кралският дворец (Gamla Stan, Sveriges Kungahus)

Метростанция Gamla Stan (Старият град) е чудесно начало да започнете разглеждането на Стокхолм. Gamla Stan е един от най-големите и най-добре запазените средновековни градски центрове – същестува още от 1252 г.

Името на Стокхолм идва от „сток“ (дънер) и „холм“ (островче), като историята гласи, че през 1252 г. шведският държавник Биргер Ярл издига крепост именно на Gamla Stan. Говори се, че той е избрал мястото, хвърляйки дънер във водата и наблюдавайки към кой бряг го отнасят водните течения.  През XV век градът става столица на Скандинавското кралство, което включва днешните Швеция,  Дания, Норвегия, Исландия, Финландия и Гренландия.

Тази част на града е пълна със забележителности, атракции, ресторанти, кафенета, барове и магазини със сувенири. Всички те са запокитени из тесните калдъръмени улички, сред златисти сгради със скосени покриви, заобиколени от залутани туристи и полицаи на сегуей.

Тук са редица музеи, сред които и този на Нобел, статуи, скривалища и стенописи от Средновековието, шведската Национална катедрала и Кралският дворец, един от най-големите дворци в света с над 600 стаи и интересна съкровищница (която обаче не беше част от плана ни). Съветваме ви да влезете и в Немската църква, заради красивия ѝ бароков интериор.

Правите каквото правите, на обяд точно в 12:00 ч. трябва да влезете във вътрешния двор на двореца, за да видите смяната на охраната. Желателно е да отидете около 30 мин. по-рано, за да заемете добри места (пълни се доста с туристи).

Да си признаем, очаквахме да е нещо незначително тип смяната на караула пред нашето Президентство, но сгрешихме… „Смяната“ прилича много повече на военен парад, където ще видите отработени движения с пушки и щикове, знаменосци, духов оркестър на коне и близо едночасово шоу.

В двореца можете да посетите още няколко музея, кралските апартамент и съкровищница, но ние просто нямахме време. Ако вие мислите, че ще се справите, вижте www.kungahuset.se.

Ден 1 (следобед). Разходка с кораб по архипелага

След едночасовото стоене, малките доста се умориха и планираната разходка с корабче ни се получи страхотно. Качихме се на кораб с името „S/S Stockholm“ и направихме една тричасова разходка до гр. Ваксхолм и обратно.

Децата не се бяха возили на кораб досега, така че изживяването много им хареса, а и някои от най-хубавите ни снимки са направени от кораба. Колкото до възрастните – и на нас по едно коктейлче сред красивите острови (над 30 000!) около Стокхолм ни дойде много зареждащо.

Най-интересната част обаче си беше самият Стокхолм, така че вие си решете дали искате да се насладите на шведската природа или на града и си изберете подходящия тур – Stromma.se за точна информация.

Евтиният вариант на круиза е просто да хванете някое корабче от градския транспорт.  На sl.se има информация кой кораб откъде докъде пътува.

Ден 2. Грьона Лунд (Gröna Lund)

Вторият и четвъртият ден от нашето пътуване имаха най-благоприятна прогноза, така че решихме да ги използваме за атракциите на открито.

Грьона Лунд е увеселителен парк от веригата Тиволи, сравнително малък, поради централната си локация и липсата на варианти за разширяване, но, вярвайте ни, ще изкарате цял един ден в него. Намира се в Djugarden, заедно с още 10-тина музеи и Skansen.

В паркa често се провеждат различни концерти – съветът ни е по възможност да не отивате в такъв ден, освен ако не пее любим ваш изпълнител, тъй като става твърде пренаселено.

Любимите ни атракции са чашките, влакчето с калинките, тунелът на любовта, огледалната стая, летящите килимчета, рокджетът, синджирите и блъскащите се колички.

Имайте предвид, че за повечето атракции се изисква минимален ръст от 100, 110, 120, 130 или 140 см и служителите в парка не правят изключения…

Паркът отваря в 11:00 ч. (повечето атракции – в 12:00 ч.) и затваря в 23:00 ч. Официалният сайт е www.gronalund.com.

Ден 3 (сутрин). Музеят Васа (Vasamuseet)

Ако има един музей, който трябва да посетите, то това определено е Васа, където е единственият в света запазен средновековен кораб-галеон на почти 400 години, с 98% оригинални части!

Историята му е много интересна и ще ви я разкажем съвсем накратко: Крал Густав II Адолф решава да превърне Швеция в една от най-страшните сили в Европа и през 1625 г. сключва договор с холандския майстор-капитан Хенрик Хибърсон и неговия бизнес партньор Аренд де Гроуте да построят най-мощният военен кораб в Балтийския регион, ако не и в света.

Работата по кораба започва през 1627 г. и продължава две години. Огромният плавателен съд е направен по спецификации на краля и има дължина 69 метра, над 50 метра височина от кила до върха на основната мачта, тежи над 1200 тона, разполага с 64 оръдия, 120 тона баласт и стотици красиви скулптури, тогава оцветени в най-пъстрите за времето си багри – една истинска пропаганда за мощта на тогавашна Швеция!

На 10 август 1628 г. величественият кораб е пуснат по вода и изминава едва километър, след което тъжно и драматично потъва. Хиляди жители на Стокхолм стават свидетели на бедствието. Провежда се разследване и скоро грешката е открита – корабът е твърде тесен, за да поеме достатъчно баласт и газенето му е твърде малко.

Служителите на кораба претендират за невинност. Строителите са категорични, че са построили кораба според проекта, одобрен от краля. Кралят (явно осъзнал грешката си) не наказва никого, а наследникът на Васа е направен само метър по-широк и тази корекция била достатъчна, за да може да плава над 30 години!

В началото на XX в. започва издирване на потънали кораби и през 1956 г. археологът Андерш Франзен открива Васа. Оказва се, че водата около Васа е твърде студена, безсолна, безкислородна и замърсена, за да живеят бактерии и дървоядни организми, което е запазило кораба непокътнат.

Започва голямо мислене как да се извади кораба – от това да се напълни с топчета за пинг-понг до това да се замрази по-безсолната вода в огромен леден куб, който да изплува. В крайна сметка работите по изваждането на кораба започват на 20 август 1959 г., с помощта на 2 понтона и стоманени въжета в тунели, прокопани от професионални водолази под кораба. Започва бавно издигане, свързано с почистване от тиня, запушване на дупки и тем подобни операции.

На 24 април 1961 г. Васа се появява на повърхността за първи път от 333 г. Корабът е уплътнен, поставен на специален понтон и изтеглен към доковете, където започва реставрация, 17-годишно пръскане с етиленгликол и 9-годишно съхнене.

Шведското правителство решава да изгради постоянна „кутия“ около кораба и да създаде музей, който отваря врати през 1990 г. Средно около 3600 души на ден (над 1,3 млн. годишно) посещават музея, който ще ви очарова с интересна история, възможност децата да управляват кораб, филми и др.

Повече на сайта – www.vasamuseet.se.

Ден 3 (следобед). Детският музей Юнибакен (Junibacken)

Junibacken е на пешеходно разстояние от Vasa и е добре да ги комбинирате в един ден.

Специализиран като детски музей, това реално е един прекрасен закрит детски кът, в който можете да яздите коня на Пипи Дългото чорапче и да влезете във вила Вилекула.

Ще се качите на приказно влакче и като Карлсон ще полетите над градове и реки, за да ви разкажат любими шведски приказки.

Ще влезете в обърната настрани стая, ще откриете десетки тайни входове, тунели…

Музеят е малък, но пространството е много оптимизирано, така че ако сте с малки деца, по-добре прекарайте повече време тук. Ние се моткахме доста в и извън Vasa и имахме само два часа, а на децата няма да им омръзне и цял ден тук, вярвайте ни!

Повече информация – на www.junibacken.se.

Ден 4. Откритият парк-музей Скансен (Skansen)

Скансен смело се нарича най-старият открит музей в света (1891 г.)  и представлява интересна комбинация от старинни сгради и старинни занаяти (подобно на нашия Етър) с парк и зоологическа градина. Подходящо е да се посети при хубаво време и един ден практически не стига, за да се разгледа всичко.

Ще видите как са живели хората отпреди 200 години до наши дни, ще влезете в дървена църква, в къща „на кокоши крака“ и ще разберете какъв лукс е било да имаш електрическа печка малко след Първата световна война.

Ще можете да си купите кифлички от шведска сладкарничка от 1950-те или да посетите стая на работническо семейство, в която са живели 14 души едновременно…

Колкото до зоопарка, има приятна зона с малки, пухкави животни за децата, аквариум с тропически риби и животни (доплаща се), както и типични скандинавски твари – тюлени, северни елени, мечки, диви патици, диви коне, диви деца…

Още с идването в Стокхолм, ще ви направи впечатление колко зелен е градът. А Скансен е просто едно от най-зелените места – а да снимаш елен на фона на градския пейзаж не е нещо, което се случва често и е възможно на много места…

Музеят работи от 10 до 18 ч. и повече информация може да видите на www.skansen.se.

Бонус дестинации

Стига да имате време и финанси, Стокхолм може да ви предложи още десетки, ако не и стотици интересни възможности за ценно време, прекарано със семейството и децата. Ето няколко финални предложения:

Djurgården – на музейния остров има още десетки музеи: биологически, нордически, музей на ABBA, научнотехнологичен музей, водния музей Aquaria, военоморски музей, етнографски музей, музей на алкохолите, музей на полицията, викингски музей и поне 3-4 кораби-музеи… Входът за много от тях е символичен или дори безплатен;

Mетростанциите – често наричат метрото в Стокхолм „най-дългата“ художествена галерия в света. Всяка метростанция е изпъстрена с интересни картини, стенописи и скулптури, така че имате още една причина да използвате метрото повече. Имайте предвид, че някои станции са невзрачни на повърхността, но ако се пуснете до най-долните и запокитени коридори, може да откриете истински съкровища. Най-красивите метростанции са Kungsträdgården, T-centralen, Rådhuset, Solna Centrum, Tensta (по синята линия), Hötorget, Thorildsplan, Bagarmossen (по зелената линия), Tekniska Högskolan и Stadion (по червената линия).

Музеят на Нобел – това не е просто музей на наградите, а и на доста от най-значимите постижения на човечеството; нашите деца бяха твърде малки, за да издържат това посещение, но ако вашите са по-големи, вярваме, че посещението си струва.

Rum för Barn – безплатна детска библиотека с много занимания за най-малките на централна локация.

Fotografiska – огромен фотографски музей за любителите на снимки.

Ericsson Globe – Най-голямата сферична сграда в света; Интересен факт е, че ако приемем тази сграда за Слънцето, в и около Стокхолм е изградена цяла Слънчева система, със спазен мащаб, пропорции и големина на всички планети. Венера, например е 62-сантиметрова сфера, поставена в Кралския технологичен институт на 5,5 км от Ericsson Globe.

Замъците около Стокхолм – има над 10 такива, много от тях превърнати в различни музеи. Препоръчваме да започнете с Gustav III’s Museum of Antiquities.

Ако са ви останали пари, Ahlens City е нелош мол в центъра на града, с детски кът и доста занимания и магазини за деца.

Бюджет

Преди всичко, нека напомним, че навсякъде можете да плащате с карта. Кешът в Швеция не е на почит, така че ви съветваме да заредите картите на макс и да вземете минимум кеш. Дори фъстъци от улична сергия може да се платят с карта. Това ни дава възможност, както обещахме, лесно да бюджетираме описаното дотук. Различните компании и атракции имат различна ценова политика за различните възрасти, така че тази табличка ще ви даде доста добра информация кое колко струва…

Най-общо екскурзията до Стокхолм (без хотел, храна, сувенири и бонбони с рибки) ни е струвала 157 лв. за 3-годишния Симеон, 263 лв. за 6-годишната Виктория, а за нас, възрастните – по 488 лв. на човек. Като добавим и останалите разходи, сумата за 4-членно семейство е:

  • Полети SOF-NYO-SOF с RyanAir за 4 души с ръчен багаж – 275 EUR = 538 лв.
  • Трансфер Скавста-Стокхолм-Скавста с автобус за 2 възрастни – 556 SEK = 112 лв.
  • Седмична карта за транспорт за 2 възрастни – 670 SEK = 135 лв.
  • 4 нощувки със закуски в хотел за 2 възрастни и 2 деца – 8600 SEK = 1725 лв.
  • Храна в заведение за бързо храненене – 3 пъти x 210 SEK = 630 SEK = 127 лв.
  • Храна в ресторант нисък клас (бистро, семейна пица и напитки) – 350 SEK = 70 лв.
  • Храна за из път от супермаркет за 2 дни за 4 души – 455 SEK = 92 лв.
  • Разходка с корабче по архипелага за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 700 SEK = 141 лв.
  • Коктейл и кафе на корабчето – 225 SEK = 46 лв.
  • Вход за Grona Lund и всички атракции за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 1220 SEK = 245 лв.
  • Хапване в Grona Lund за четирима – 442 SEK = 89 лв.
  • Вход за музея Vasa за 2 възрастни и 2 деца – 260 SEK = 53 лв.
  • 4 бр. хотдог – 120 SEK = 24 лв.
  • 2 бутилки минерална вода от гарата – 35 SEK = 7 лв.
  • Вход за музея Junibacken – 203 SEK = 41 лв.
  • Вход за Skansen – 420 SEK = 85 лв.
  • Сувенири и други разходи – 1185 SEK = 237 лв.
  • 1% такса превалутиране = 38 лв.

ОБЩО: 3805 лв.

E, с изключение на последното число, всичко останало в Стокхолм беше наистина прекрасно и се получи чудесна семейна екскурзия…


  • Yum
Booking.com

Мтел, роуминг планове и какво се случва след 15 юни 2017 г.

  • Yum

Disclaimer: Публикацията е мое лично мнение, като съм се опитал да съм максимално обективен, базирано на информацията, публикувана в europa.eu и mtel.bg към 6 май 2017 г.  Възможни са промени. Нека всеки читател да си прецени сам какъв е най-подходящият роуминг-план за него.

Причината да напиша тази публикация е един получен SMS, който изглежда така:

Какви обаче са „предимствата“?! Първата ми мисъл беше, че ако отговоря с „да“, съм прецакан… Проверих подробностите и се оказа, че наистина е така в моя случай – освен ако не стоя дълго време извън ЕС. Съветът ми към 99% от вас е: не отговаряйте с „да“! А съветът ми към Мтел е да обясняват ясно какво губиш и какво печелиш, запазвайки роуминг плана си…

Ето и моето сравнение, след като си поиграх малко с Excel и сравних роуминг плановете на Мтел, ползвайки mtel.bg и europa.eu като източници.

В сайта си Mtel са решили да оставят цените така, както са в момента, а не както ще станат на 15 юни. Важно е да отбележа, че ако не отговорите с „да“ на SMS-а, от 15 юни Мтел са длъжни да ви прехвърлят на националния (стандартен) план и ето какво ще се случи като тарифи след 15 юни 2017 г. при сегашните им условия:

Един от може би най-важните моменти е този с мобилния интернет в роуминг. Ако сте извън ЕС, има смисъл да ползвате Mtel World Traveller. Но ако сте в ЕС / ЕИЗ, реално всичко ще ви е безплатно, ако не предприемете действия и останете на националния си план…

Колко безплатни MB ще имате в роуминг зависи от месечната ви такса, като е дадена някаква сложна формула, от която никой нищо не разбира… Е, като се направят нужните сметки, най-лесната формула е просто да умножите всяко левче от месечната си такса по 136 и ще получите броя безплатни МВ. Ето една бърза таблица:

Месечна такса Безплатни МВ в ЕС роуминг
10,00 лв. 1360
15,00 лв. 2040
20,00 лв. 2720
25,00 лв. 3400
30,00 лв. 4080
35,00 лв. 4760
40,00 лв. 5440
45,00 лв. 6120
50,00 лв. 6800
55,00 лв. 7479
60,00 лв. 8159
65,00 лв. 8839
70,00 лв. 9519
75,00 лв. 10199

Какво става след като надвишите минутите си обаче? На сайта на Мтел пише, че „след достигане на този обем цената на МВ, с която ще бъде таксуван клиента, ще бъде равностойна на регулираната максимална цена за роуминг на едро, която се определя от ЕК.“ Обаче са пропуснали една важна подробност – че тази цена от 15.06.2017 г. е 0,00 лв., както е написано на сайта на ЕК: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/roaming-tariffs.

UPDATE (специални благодарности на Георги): Цената е 0,00 лв. поради правилото „Roam like at home“, според което ако пребивавате в чужбина по-малко, отколкото в България или ползвате по-малко data трафик, SMS и телефонни обаждания спрямо това, което ползвате в България, цената на роуминга трябва да е същата, каквато и в България. В дребния шрифт е написано, че при достигане на определени лимити (които не са упоменати и които очаквам Мтел да използват максимално в своя полза, но все пак трябва да са консистентни с горепосоченото), може да се приложи малка надбавка, по-малка от 7,70 EUR/GB, което означава, че дори да надвишите трафика, който обикновено ползвате с цял гигабайт, това ще ви струва около 15 лв. в най-лошия случай. Лично за мен това е доста по-добре от да ти спрат нета след 200 MB, като плащаш 2 до 7 лв. на ден… И за финал, цената от 7,70 EUR/GB ще пада през годините, като през 2018 ще стане 6 EUR/GB, през 2019 – 4.50 EUR/GB, през 2020 – 3.50 EUR/GB, през 2021 – 3 EUR/GB, а през 2022 – 2,5 EUR/GB.

Ето защо аз няма да отговоря с „да“ на тези SMS-и. Помислете си и вие.


  • Yum

Уикенд в Южна Италия: Бари, Матера, Алберобело, Мартина Франка, Лече, Бриндизи и Полиняно а Маре

  • Yum

Италия винаги е добра идея, нали? Не знаем на колко от вас се е случвало просто да ви се ходи „някъде“, да поровите за евтини полети в Интернет и да резервирате първото нещо, което ви се стори смислено… Е, „токчето на италианския ботуш“ и именно областта Пулия в Южна Италия (известна още като Апулия) грабна вниманието ни…

Над 800 км брегова линия, къщи с конусовидни покриви и такива, изкопани в пещери, безкрайни масиви от маслинови дръвчета и тук-там някой кактус или палма, съчетани със старинни барокови сгради и топъл климат нямаше как да не ни заинтригуват. Взехме си WizzAir с полети София-Бари-София в рамките на 3 пълни денонощия – тръгване в четвъртък вечер и връщане в неделя вечер. Едва по-късно, планирайки пътуването си, четейки пътеписите на други блогъри и съветите на туристически агенции, открихме, че три денонощия са твърде кратък престой за Пулия…

Повечето хора успяват да посетят едно-две, максимум три места за това време, но мислим, че поставихме национален блогърски рекорд за най-много посетени градчета и селца в областта в рамките на три денонощия… цели седем! Предполагаме, че рекордът би могъл и да се подобри, но все пак говорим за пълноценно преживяване, а не за лудо препускане заради бройката, нали?

Планът

travel-mapДобавяйки всички забележителности, добри места за хапване плюс линиите на различните компании (четете по-надолу), направо се наложи да направим карта в Google My Maps с местата, маршрутите и ресторантите за посещаване. Наложи се да отсеем някои забележителности и в крайна сметка решихме маршрутът да е Бари – Матера – Алберобело – Мартина Франка – Лече – Бриндизи – Полиняно а Маре – Бари. Вариантите за подобен „подвиг“ са два: наемате кола или оптимизирате на макс обществения транспорт.

bari-airport2Първият вариант (т.е. наем на автомобил) е удобна опция, тъй като колите под наем са доста евтини – в ненатоварения период може да се наеме автомобил за трите дни на крайна цена около 80 лв. Но има и уловка – паркирането в историческите центрове не е просто нещо, няма как да се насладите на чудното италианско вино и (нещо, което колега ми каза) някъде в дребните шрифтове на договора пише, че ако полицията изиска данни за автомобила (по какъвто и да е повод), таксата да се предоставят тези данни е 50 EUR за всяко поискване, които се удържат от крайния клиент (и на въпросния колега му я удържали три пъти)… Така че минахме на вариант две: обществен транспорт. Но ако все пак вие решите да наемете автомобил, обърнете внимание на нашите съвети.

transport

Още от самото начало разбрахме, че планирането на пътуването с обществен транспорт не е лесно. Италианските компании са „всяка коза за свой крак“ и всяка си има (или си няма) собствен сайт, не всички имат версия на английски, не всички държат да изпълняват всички маршрути и т. н. Накратко – нямат никаква единна система, дори централните гари в Бари са няколко…

Още с пристигането си в Бари искахме да отидем директно в Матера, тъй като е малко встрани от маршрута и да спим в пещерен дом. Полетът каца по разписание в 21 ч.  и двата варианта са:

  • отивате до централна гара Bari Centrale FAL и хващате влак в 22:00 ч. (доста рисковано, но е постижимо, особено ако разгледате схемата на централните гари в Бари по-долу)
  • чакате до 00:30 ч. и се мятате на автобус директно до Матера от летището.

Тези две прости изречения са резултат от двудневно браузване и претърсване на какви ли не варианти.

За късмет, Петър запази жилище в Матера и домакинът ни за вечерта, Никола, се съгласи срещу 30 EUR (което е доста приемлива цена) да дойде и лично да ни вземе с автомобила си от летището… Е, това (или спазаряването на такси за подобна сума) е най-добрият вариант!

bari-airport

И така, излетяхме и, макар и излитането да се забави с 15-тина минути, кацнахме навреме. Полетът е доста кратък, а летището в Бари изглежда ново, модерно и голямо за размерите на града. Никола ни чакаше, според уговорката, и се качихме в колата. Пътувахме около час, в който разбрахме, че италианските пътища, шофьори и автомобили не са по-добри от българските, дори по-скоро е обратното…

matera

Матера

Пристигаме и Никола ни води до жилището си, което всъщност е на 50-100 метра от централния площад, но представлява красиво обзаведена стая, като едната ѝ половина е иззидана от дялан камък през XVIII в., а другата си е естествено вкопана в скалата още от антични времена…

Никола ни дава карта, като ни посочва най-интересните забележителности и добри ресторанти, но ние сме толкова прехласнати по стаята, че продължаваме да се разхождаме из нея и да снимаме…

cave

Препоръчваме с две ръце мястото и домакина – можете да резервирате през AirBnb или директно да се обадите на Никола (детайлите са в описанието на видеоклипа горе). Когато се усещаме да се спрем, часът е вече 23:15. Ресторантите затварят, но ние така или иначе не сме много гладни и навлизаме в падналата мъгла, за да разгледаме мистичната Матера…

matera-night

Разглеждаме града по тъмно и се прибираме. Няма как да опишем какво е да нощуваш в пещера и да усещаш повея на маслинови дръвчета навън да се смесва с топлия аромат на горещ шоколад, докато четем италианска поезия…

matera-fog

Събуждаме се. Качваме се на втория етаж на сградата с часовника, която се намира на централния площад. Там е панорамният бар, където хапваме прясно изпечен кроасан с чаша вкусно лате. Човечецът е много мил, но не знае грам английски. За сметка на това на италиански е доста разговорлив, макар и нищо да не разбираме. Минаваме на жестове. Той ни сочи празните чаши и очевидно пита нещо за кафето:

cafe

— ***** il caffè ******* colazione **** ******?
— Si. Tutto grande!!! – отговаря Петър с три от общо десетте думи, които знае, вдъхновен след снощното четене на италианска поезия.
— ****** *** ********** ***** felice ***** ********** ** ****** – отговаря нещо, от което разбираме само, че някой е щастлив…
— Scuzi? – пита Петър, докато Биляна вече е ококорила очи от „разговора“.
— Si?
— Nebbia? Quando abbandonare? – пита Петър на развален италиански, като сочи през замъгления прозорец (и е проверил предварително как е „мъгла“ на италиански), а Биляна наблюдава цялата ситуация и тотално си губи граматиката…
— ********* due ore *** ******* *** ***** pranzo ****** **** ****
— Grazie. Arrivederci!

Още със затварянето на вратата Биляна не скрива почудата си:

— Ти осъзнаваш ли, че говори на италиански с този човек в продължение на две минути?! Какво го попита? Какво ти каза?
— Попитах го кога ще се вдигне мъглата и той ми отговори след около два часа…
— !!!

matera1

По време на пътуването ни имахме още няколко такива случая, в които се наложи „да говорим“ на италиански. Направи ни впечатление, че местните са изключително отзивчиви, когато се опитваш да комуникираш на техния език и наистина може да се разберете много бързо.

casa-noha

Влизаме в лабиринта от улички и продължаваме към Casa Noha, където се разказва повече за Матера (отворено всеки ден без вторник, 9-18 ч. през април-октомври, 10-16.30 ч. през ноември-март, 4 EUR за вход).

matera2

Матера е град с уникална архитектура, дух и звучене. Със сигурност може да се нарече един от най- въздействащите градове не само на територията на Италия, но и в целия свят.

matera3

Има доказателства, че многобройните естествени пещери в Матера са били първите къщи на древните обитатели още от епохата на Неолита.

matera4

Жилищата са били издълбавани едно над друго в сравнително меките скали в продължение на стотици години, често хаотично, така че покривът на една къща се е превръщал в път, стълбище или под за друга, като се образува същински лабиринт от къщи – настрани, нагоре, надолу, наляво, надясно…

matera6

Матера не винаги е била толкова красива обаче. До 1950 година, хората са живели по пещерите тук без вода, ток и канализация. Жилищата-пещери са били мрачни и миризливи помещения, хората и животните са живеели заедно, а детската смъртност е достигала до 40%.

matera5

Правителството на Италия обявява Матера за национален срам на Италия и изселва принудително близо 20 000 обитатели на старинните жилища на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си местообитания и да свикнат с панелките, предложени от правителството.

matera7

Следват близо 40 години, в които пещерните жилища остават обезлюдени, но кино-продукцията връща славата на Матера, тъй като локацията е изключително подходяща за филми на библейска тематика. Тук са снимани филми като „Демонът“, „Христос се спря в Еболи“, „Трима братя“, „Повече от чудо“, „Цар Давид“, „Рождество“, „Страстите Христови“, „Спектър на утехата“, „Поличбата 666“, „Младият месия“, „Бен хур“ (2016)… В момента се снима и „Жената чудо“, който ще излезе през юни 2017 г.

matera8

През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Матера за cветовно архитектурно наследство. От тогава насам градът възвръща старата си слава и през 2019 г. Матера и Пловдив са избрани за европейски столици на културата…

matera9

Матера е чудесно обозначена, но въпреки това ще се изгубите в огромния лабиринт от къщи (което и трябва да направите, за да усетите атмосферата на града).

san-pietro

Освен Casa Noha, посетете църквата и едноименния площад San Pietro Caveoso, откъдето се открива невероятна гледка към каньона на Torrente Gravina…

torrente-gravina

А ако разполагате с повече време, можете да се разходите из живописния каньон и да минете по въжения мост.

casa-grotta

На метри от мястото ще видите и Casa Grotta di Vico Solitario. Срещу скромна сума (3 EUR) ще можете да разгледате едно типично пещерно жилище, с животните, гърнето, леглото, хранилището за вода и бебешкото креватче на едно място, както е било само преди 60-тина години…

casa-grotta2

Става време да се връщаме. Мъглата се вдига и пред нас се открива красивият пейзаж на Матера. Изкачваме доста стъпала, за да стигнем до централния площад…

stairs

Хапваме вкусно прошуто, моцарела и други домашни гозби в Il Terazzino, където се наслаждаваме и на гледката….

lunch-matera

Скоро след това се отправяме към новата част на града и авто-жп-гарата (с подземни коловози), която отвън изглежда доста невзрачна:

fal-station

Няма директен транспорт до Алберобело, така че единственият смислен начин е да се мине през Бари (или да се спазари такси за добра сума). Влакове от Матера до Бари има почти на всеки час, цената на билетите е 4,90 EUR и е много важно след като си ги закупите, да ги валидирате – иначе все едно пътувате без билет.

validate

Това важи за всички италиански влакове, въпреки че билетите и валидаторите на различните компании са различни…

fal-train

В крайна сметка на гарата пристигна един дизелов локомотив и за малко повече от час ни закара до Бари, откъдето се метнахме на FSE линия 1 (Bari-Taranto)… FSE като цяло е най-мизерната от всички ж.п. компании в Южна Италия и откриването на гарата не е лесно нещо, така че вижте схемата по-надолу!

alberobello

Алберобело

Тъй като Матера ни допадна много, останахме малко повече и хванахме сравнително късен влак до Алберобело, със смяна в Путиняно. И макар „от Матера до Путиняно“ да звучи почти като ругатня, все пак по тъмно се добрахме в това прекрасно селце, чието име в буквален превод означава „Красиво дърво“….

peter-obuvki

Едната обувка на Петър се скъса непоправимо… Е, по-добре да си късаш обувките, отколкото да си късаш нервите, нали?

working-time-italy

Прави ни впечатление, че италианските магазини и ресторанти имат работно време, което е съвсем различно от нашето… Почти всички магазини отварят след 10 ч., работят около два часа и затварят, след което отварят повторно чак към 17-18 ч. Работят още два часа, в които главните улици буквално преливат от хора, след което народът се изнася към ресторантите до към 23 часа, а магазините затварят още към 20-20:30 ч. В 12 часа по обяд и в полунощ практически хора по улиците няма! Иначе дори в малкото Алберобело с население 10 000 души се намериха три-четири магазина за обувки и скоро продължихме към Tipico Resort, откъдето си наехме труло за вечерта

Трулите са конусовидни варосани къщички, сякаш извадени от детска книжка с приказки. Те са причината Алберобело да е толкова известно място и защитена от ЮНЕСКО местност.

aberobello-night

Факт е, че най-старите къщи с конусовидна форма са открити на границата между Турция и Сирия, около 1000 г. пр. Хр. Защо виждаме трули тук тогава, построени чрез използването на същата техника, позната сред отоманците? През XV в. флотилия на Отоманската империя неуспешно атакува Италия. Губейки битката и без възможност да се върнат в родината си, голяма част от османските воини помолили да работят за местните владетели в замяна на късче мирна земя… И ето ви трули!

trulli1

Днес трулите се използват като домове, магазини, складове – дори местната църква „Сант Антонио“ е във формата на труло…

san-antonio

Събуждаме се от звъна на църковните камбани, които огласят цялото село:



Реклама:

Booking.com

Така сме преяли предната вечер, че тотално пропускаме закуската и решаваме да се разходим сред трулите. Почти всяко труло е с двуслойни стени и покрив, на който е изрисуван характерен религиозен, астрологичен или мистичен символ, носещ различен късмет – здраве, щастие, любов, защита от зли хора, вяра, надежда, добра реколта и др.

trulli2

Едно симпатично коте ни посреща на измитите от нощния дъжд улици…

cat-trullo

Обикаляме още малко, купуваме си сувенирчета от първите отворили търговци и дори си правим селфита… Някои от нас…

bibi-selphie

Продължаваме към

martinafranca

Мартина Франка

Това е мястото, където линия 1 и линия 2 на FSE се събират… Не, че градът е супер туристически, но просто имаме два часа до следващия влак и решаваме да се поразходим…

martina-franca-center

Пием сутрешното си лате във Florien Caffè – малка сладкарничка на 5 минути от централната гара, след което се пускаме по булевард Corso Italia.

martina-franca-bulevard

Градът е известен с две неща: оперният Festival della Valle d’Itria, който се провежда през август, и бялото вино „Док“, произвеждано на територията на Мартина Франка (младо вино с характерен кехлибарен цвят и плодов аромат).

martina-franca-chiesa

В града има около 15 различни църкви и поне още толкова барокови сгради, като повечето са концентрирани в историческия център, ограден от каменни стени с огромни барокови порти, водещи до площади и тесни криволичещи улички.

martina-franca

“Пиаца ди Рома” е най-голямото открито пространство в стария град… И докато Петър снима сградите, група италиански дядовци заговориха Биляна и дори помолиха да се снимат с нея, като държаха да качим снимката във Facebook…

diadovci

Става време за влака, така че се връщаме до гарата и се качваме на нещо, което определено е по-възрастно от нас.

dizelovo-nedorazumenie

Това дизелово недоразумение трудно би могло да се нарече влак – по-скоро беше междуселски автобус на релси… От Мартина Франка тръгна само с нас двамата, но постепенно се напълни по шевовете, а върхът беше когато двама „афроиталианци“ влязоха с кашон, пълен с живи кокошки, сложиха го между краката си, извадиха особено миризлив обяд, използвайки кашона за маса и на висок глас се скараха за продажбата на някакви пиратски CD-та на нещо като френско-английски – единственият път, когато съжалихме, че не сме наели кола…

lecce

Лече

Наричат Лече „Флоренция на Юга“ заради бароковите постройки и романтичната атмосфера. Е, не я усетихме така в 815 000-ния град.

lecce1

Пристигнахме в късния следобед и под подозрителния поглед на нашите „афроиталианци“, към които се присъединиха още десетина видимо нелегални емигранти продължихме към историческия център, където беше хотелът ни. Няма да ви го препоръчаме, тъй като това е първият път, когато снимките в Booking.com се различават тотално от действителността… Не ходете в Nonna Jole.

site-vs-reality

Дадоха ни малка, тясна таванска стаичка, така че просто хвърлихме куфарите и се разходихме из центъра.

lecce2

Най-централната точка в Лече е площад Сант Оронцо, където може да видите Римски амфитеатър, колоната на св. Оронцо и Sedile – сграда от 1592 г. с огромни стъклени заострени арки.

lecce3

Впускаме се из лабиринта от улици и сгради, лутаме се и излизаме на Piazza del Duomo, който реално е на 100 метра от предишното място, но нали сме туристи… Cattedrale di Lecce е може би най-красивото място в града. Катедралата е реновирана изцяло от Джузепе Цимбало, който през 1659-1670 г. преобразява Лече в бароков стил. Цимбало е проектирал и кулата, висока 70 м.

lecce4

Трябва непременно да влезете вътре, за да видите статуите, естествения мрамор, декорациите… всичко! Тук е мястото да кажем, че в тази част на Италия са майстори на всякакви фигурки и предмети от папиемаше. Това древно изкуство може да се види в църквите и катедралите, където бихте могли да прекарате часове, вниквайки в детайлите на всяка фигура…

lecce5

Друго, което ни направи впечатление навсякъде в Южна Италия, са свещите – за да не се опушват църквите, восъчните свещи са заменени с електрически крушки. Пускате монета и една свещичка светва (или си я светвате сами, според механизма).

sveshti

Става 18 часа и притеснително празните тесни улички на града буквално за броени минути се пълнят с хора и търговци: магазините отварят, настава глъчка… Едва сега улавяме южняшкото настроение. Един търговец спира Биляна и показва майсторството си на шевната машина…



Реклама:

Booking.com

Пускаме се по главните улици, шопинг зоната и си взимаме сладолед. Съжаляваме, че няма как да записваме и изпращаме вкус по Интернет.

lecce-icecream

Насочваме се към най-известната и най-старата от портите на някогашната крепост – Триумфалната арка, известна като Porta Napoli и направена в чест на Чарлз V през 548 г.

porta-napoli

А на броени метри от нея е едно малко евтино, непретенциозно семейно ресторантче, където вечеряхме много вкусно – Osteria da Angiulino.

osteria-anguilino

Излизаме от ресторантчето и се насочваме към хотела. Едва 22 ч. вечерта е, но тълпата в града почти е изчезнала. Чувството е неприятно – Лече е една от столиците на организираната престъпност, но и самата атмосфера допринася за това. В централната част на града виждаме графити, непокътнати от 2008 г.

grafitti1

А уличките в стария град, съчетани с тях и малки тъмни врати с решетки на всеки два метра, правят града буквално страшен. Странно – тесни улички имаше и в Мартина Франка, Бриндизи и Бари, но само тук се почувствахме като във филм на Дарио Ардженто…

grafitti2

Като цяло Лече ни остави със смесени чувства – ако можехме да направим планирането отново, щяхме да разгледаме историческата част на града за 2-3 часа и бихме нощували в Бриндизи, например.

lecce6

Рано на следващата сутрин хванахме влака до Бриндизи. След последното ни железопътно преживяване, модерните влакове на TRENITALIA ни се сториха направо като от бъдещето.

lecce-brindisi

В експресите им има и контакт за зареждане, който винаги е полезен, а разстоянието от 40 км се взима за 20 мин. С регионалните влакове (за нас часовете не бяха удобни) времето е само 10 мин. повече, а цените започват от 2,80 EUR спрямо до 15 EUR с експресите…

brindisi

Бриндизи

Брѝндизи (известен още като Брундизий) ни посреща с приветливо слънце и едно малко кафене точно до гарата.

latte

Собственикът е изключително мил и два пъти ни доля допълнително мляко и кафе – малък жест, който обаче говори много за гостоприемността на местните хора.

palms-brindisi

Сред палмови дръвчета и каменни тротоари се спускаме по главния булевард Corso Umberto I до крайбрежието. Ранно утро е и повечето от магазинчетата са затворили, така че само за 15-тина минути сме на живописния бряг.

brindisi1

Бриндизи е град с многовековна история и още от времето на Римската империя е основен порт за морска търговия с Гърция и Ориента. Още тогава е бил свързан с Рим и други градове чрез Виа Апия и Виа Траяна.

brindisi2

Днес населението му е 90 000 души, а портът има редовна линия към Корфу, Игуменица, Паксос, Закинтос (Гърция) и Вльора (Албания).

brindisi3

Неделя е и влаковете не са начесто, така че имаме време спокойно да разгледаме Бриндизи до обяд.

brindisi4

Тръгваме по крайбрежието и виждаме как градът буквално се събужда пред очите ни – първо са рибарите (рибата кълве рано сутрин), после сънени италианки започват да разхождат кучетата си, а след това и собствениците на заведения започват да пържат рибка и примамващият аромат се разнася във въздуха наоколо.

shvabski-zamak

Стигаме до швабския замък, построен от Фридрих II през 1227 г. Той е с квадратна форма и кръгла кула във всеки ъгъл. Няма как да стигнете до него, тъй като днес е център на местното военноморско командване.

brindisi5

Правим няколко снимки от брега и се качваме по извисилия се над кея площад Santa Teresa, с едноименна църква и огромен паметник-мемориал, посветен на падналите войници и моряци през Първата световна война.

san-giovani

На броени метри е и храмът San Giovanni Al Sepolcro, построен през 1099 г. На пръв поглед невзрачна осмоъгълна сграда, тя крие много загадки, които занимават историците и до днес, като например сравнително точното копиране на структурата на Ротондата „Анастасис” над Гроба Господен в Йерусалим, намиращ се на почти 2000 км от тук… Вътре може да видите красиви фрески от различни периоди, сред които се разпознават Св. Георги, Мадоната с Младенеца, Разпъването на Христос и др.

san-giovani2

Надникваме и в Cattedrale della Visitazione e di San Giovanni Battista, който е пълен за неделната служба… Решаваме да не притесняваме детския хор и се спускаме на изток към брега, до римската колона.

column

От там правим и снимки на морския форт (Castello Aragonese).

brindisi-castle-fort

Изкачваме главната, хапвайки вкусен сладолед и надниквайки в малките магазинчета…

brindisi6

Казваме „ариведерчи“ на Бриндизи и се мятаме на поредния влак до

polignianoamare

Полиняно а Маре

Полиняно а Маре е малко курортно селище, буквално „кацнало“ върху живописни отвесни скали, в чиято основа тихо се плискат прозрачните води на Адриатическо море.

poligniano-ocean

Дори само заради гледката си струва човек да отбие и да се порадва на вълните…

poligniano

Тук е мястото да кажем, че билетите на TRENITALIA са валидни за влакове, тръгващи 4 часа след валидирането им. Това означава, че спокойно можете да си вземете билет за регионален влак Бриндизи-Бари и да се отбиете за малко в Полиняно а Маре.

2-the-outdoor-cave-restaurant-as-seen-from-the-hotel-photo-by-camerapingu-flickr

Снимка: camerapingu

В самата скала е един от най-луксозните (и скъпи) ресторанти в света – Grotta Palazzese, който дори няма прозорци – врязан е директно в скалата и само „coperto“ (такса стол) струва 10 EUR, а един обяд за двама излиза около 250 EUR. Ние нямаме нито времето, нито финансите за подобно преживяване, така че набързо минаваме през историческия център на градчето…

poligniano-historical

Правим си задължителната снимка и се връщаме обратно.

poligniano-pb

Стомасите ни вече стържат и се насочваме към доста по-low cost опция, препоръчана ни от приятели – заведението Pescaria на площад (на път между старата част на градчето и ж.п. гарата).

pescaria

Тук обаче имаме проблем – заведението е претъпкано, а за поръчките се чака доста. Поръчваме си сандвичи с октопод и ни дават номерче – 754…

Oт кухнята излиза сервитьор и крещи номера на поръчката:

— Куатроченто винти чинкуе… Куатроченто чинкуанта сеи и куатроченто чункуанто сетте…

След 15 секунди излиза друг и вика с цяло гърло:

— Септечиенте куаранта куатро! Септечиенте куаранта чинкуе!

servitior-oktopod

На нас обаче всичко ни звучи почти еднакво… На няколко пъти спирахме сервитьори, показвайки им номера с поглед тип „ей това ми е лотарийното билетче, дали печеля“?

Е, след дълго чакане, знаейки, че влакът ни е след броени минути и не трябва да го изпускаме, а сме оставили по 8 EUR за сандвич, най-накрая се чу:

— Септечиенте чинкуанта куатро!

peter-octopus-sandwic

Най-вкусният сандвич с октопод, който може да съществува, изядохме на път към гарата… Всъщност това беше единственият момент, в който наистина бързахме и усетихме някакво „препускане“ от цялото ни обикаляне. Иначе – всичко беше абсолютно лежерно и спокойно…

Още половин час път и финиширахме там, откъдето започна всичко…

bari

Бари

Пристигаме в Бари за трети път, без да сме разгледали града досега. Време е за дългоочакваната схема на Централна гара Бари, спомената няколко пъти по-горе. Принтирайте си я, запишете я, запомнете я – това ще ви спести много лутане!

baricentrale

Гарите са няколко и са L-образно разположени около кръгово с фонтан… Ако правите като нас, реално не е нужно да излизате от сградата Bari Centrale FAL (лявата част на L), за да хванете влак от летището до Матера – сградата е на две нива и на горното са влаковете на FAL (модерни зелени дизели), а на долното – метрото от и до летището (модерни жълти влакчета, с контакт за зареждане).

bari-centrale

Оранжевата сграда (долната част на L) е „истинската“ централна гара, използвана почти изцяло от влаковете на TRENITALIA. Това е връзката ни с Полиняно а Маре, Бриндизи и Лече. За да стигнете до мизерните влакове на FSE до Алберобело и Мартина Франка, трябва да използвате подлеза и да минете под всички коловози на TRENITALIA. Последните два коловоза са челни и се водят „де факто“ отделна гара – тази на FSE. Точно на улицата до нея (Via Capruzzi) спират и междуградски автобуси, които ние не сме използвали, а ако пресечете улицата, ще видите нелошо кафене с тоалетна и евтин супермаркет.

bari-glavna

На север от кръговото и фонтана е Via Sparano da Bari. Разглеждането на столицата на Пулия започна по тази улица – след преминаването на площад Umberto I, около нас се наредиха десетки магазинчета, сред които и изключително полезния за родителите с малки деца Disney Store. Може би тук е мястото да кажем, че центърът на Бари се състои от четири части – модерен град (с шопинг зоната, за която говорим), стар град и две пристанища. За малкото време, което ни остана до полета, се пуснахме през шопинг зоната до крайбрежието, преминавайки през Стария град.

bari-vhod

След като преминете булевард , вече сте именно в старата част, която няма как да объркате заради крепостните стени и старинния вход…

bari-zamak

„Задължителните“ забележителности са базиликата Св.Никола (Basilica di San Nicola), построена през 1087 г., Cattedrale di San Sabino и норманският замък… Но най-прекрасното от цялото преживяване е да минете през малките улички в града…

prane

„Ееее-ееее-ееее-ееее… и замириса на пране!“

prane2

Няма как да предадем какво е усещането да подушиш миризмата на италианското пране, но разходката ни може да се опише като странна кръстоска между мистичен сън и реклама на препарат за пране. И предизвика силно желание у Биляна да простира!

Дотътрихме куфара си до една пейка на кея и спряхме да си починем, дишайки бриза, идващ от Адриатическо море.

bari-quay

След това бавно се върнахме обратно до гарата, отбивайки се в различни магазини и кафенета… Метнахме се на жълтия влак до летището (5 EUR в посока).

bari-airport3

Проверката на летището мина доста бързо, помоткахме се из магазинчетата в международната зона и полетяхме обратно към България – изтощени от умора, но заредени с емоции и хубави спомени!

Обобщение и равносметка

За тези от вас, които искат да поемат по нашите стъпки, ето малко синтезирана информация:

Най-добро време за посещение: късна пролет или ранна есен (но и ноември си беше супер).

Бюджет

  • Полет на WizzAir – при добро планиране и достатъчно ранна покупка = 2 х 50 лв. на човек = 100 лв.
  • Доплащане за един голям ръчен багаж = 30 лв.
  • Трансфер летище Бари – Матера – 30 EUR = 60 лв.
  • Нощувки през AirBNB в Матера (пещера) = 146 лв.
  • Обяд в Матера (ресторант) – 35 EUR = 70 лв.
  • Такси за музеи в Матера – 2 x 7 EUR = 14 EUR = 28 лв.
  • Пътуване Матера-Бари – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Пътуване Бари-Алберобело – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Вечеря в Алберобело (ресторант) – 50 EUR = 100 лв.
  • Нощувка в Алберобело (трулo) – 70 EUR = 140 лв.
  • Пътуване Алберобело-Мартина Франка – 2 x 1 EUR = 2 EUR = 4 лв.
  • Пътуване Мартина Франка-Лече – 2 x 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Вечеря в Лече (ресторант) – 40 EUR = 80 лв.
  • Нощувка в Лече (хотел) – 60 EUR = 120 лв.
  • Пътуване Лече-Бриндизи – 2 x 11 EUR = 22 EUR = 44 лв.
  • Пътуване Бриндизи-Полиняно а маре-Бари – 2 х 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Обяд в Полиняно (сандвич с октопод) – 16 EUR = 32 лв.
  • Кафета, кроасани и сладоледи за цялото пътуване – около 50 EUR = 100 лв.
  • Дребни сувенирчета и подаръци  – 21 EUR = 42 лв.
  • Непредвидени разходи (обувките на Петър) – 50 EUR = 100 лв.

ОБЩ БЮДЖЕТ ЗА ДВАМА ДУШИ: 1300 лв. (по 650 лв./човек)

Реклама:

Booking.com

Програма:

Ден 0:

20:35-21:00 Полет София-Бари.
21:30-22:30 Трансфер до Матера. Нощувка.

Ден 1:

07:00-14:00 Закуска. Разглеждане на Матера. Обяд.
14:29-16:13 Пътуване Матера-Бари (FAL).
17:20-18:36 Пътуване Бари-Путиняно (FSE).
18:38-19:03 Пътуване Путиняно-Алберобело (FSE, обикновено е същият влак, просто се води друга линия)
19:30-23:00 Настаняване в Алберобело. Вечеря. Нощувка.

Ден 2:

07:00-11:00 Закуска. Разглеждане на Алберобело.
11:14-11:31 Пътуване Алберобело-Мартина Франка (FSE).
11:35-13:30 Разглеждане на Мартина Франка. Обяд на крак.
13:49-16:42 Пътуване Мартина Франка-Лече (FSE).
16:45-19:45 Разглеждане на Лече.
19:55-20:23 Пътуване Лече-Бриндизи (TRENITALIA)
20:23-23:00 Настаняване в Бриндизи. Вечеря. Нощувка.

Ден 3:

08:00-12:30 Закуска. Разглеждане на Бриндизи.
12:38-13:34 Пътуване Бриндизи-Полиняно а Маре (TRENITALIA).
13:40-16:20 Бързо разглеждане на Полиняно а Маре (имате време само да отидете до центъра и да се снимате с панорамата). Обяд сандвич с октопод – само ако ви остават над 20 мин. и няма много чакащи хора.
14:53-15:47 Пътуване Полиняно а Маре-Бари (TRENITALIA).
15:50-19:10. Разглеждане на Бари. Вечеря.
19:15-19:32. Придвижване от централна гара до летище Бари (FM2-Ferrotramviaria).
21:30-23:45. Полет Бари-София.

vlak-letishte

Алтернативни дестинации в Южна Италия:

(за да видите колко още има да се види в Пулия и околностите)

  • Castel del Monte – замък, на 60 km западно от Бари, най-масивната структура в региона;
  • Grotte di Castellana (близо до Путиняно и Алберобело), една от най-известните пещери в района;
  • Altamura – известен с прочутия хляб Pane di Altamura и това, че са прогонили McDonald’s от града си;
  • Fasano – атракционен парк с възможност за зоосафари през лятото;
  • Trani – романтично градче на север от Бари;
  • Ostuni – бял град на хълм, между Бриндизи и Бари;
  • Cisternino – градче между Мартина Франка, Остуни и Локоротондо, известно с ресторантите си и вкусното месо;
  • Massafra – град, построен от едната страна на каньон, известен със скалните си църкви;
  • Capitolo – най-добрите плажове в района, подходящ и за водолази;
  • Monopoli – красив крайбрежен град със замък и голям исторически център, южно от Полиняно а Маре;
  • Locorotondo – градче между Алберобело и Мартина Франка, известно с красивите тераси на къщите си;
  • Valle d’Itria – живописната долина около Мартина Франка, пълна с маслинови дръвчета и лозя.

  • Yum


Реклама:

Booking.com