Промоция’2005

  • Yum

Днес най-накрая публикуваха речта ми от промоцията на випуск’2005, Факултет по математика и информатика, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Ще ми се наложи пак да направя една ретроспекция, тъй че шаткам:

Ноември’ 2005
Пловдив, България

След четири години учене, най-после семейството ми се накани да дойде в Пловдив… Уважиха ме и шефовете от Мусала Софт, както и всичките ми приятели!

Ето и няколко снимки…
С приятелите:

С шефовете:

По време на купона:

А речта от завършването ми (62 MB!!!) може да се изтегли от тук засега, а в най-скоро време ще помисля за някакъв свестен FTP-сървър:

http://www.fmi-plovdiv.org/promocia_2005/Slovo_na_petar_sabev_divx.avi

Е, това е от мен за днес…


  • Yum

К.Р.А.Т.К.О.

  • Yum

Какво да се прави, човек не всеки ден има възможност да пише дълги разкази и да разказва за луди преживявания…
Затова днес ще покажа нещо, с което да се позабавлявате. А именно – съкращения от типа на „Слави Трифонов“.
Става въпрос за сайта Name Decoder (www.namedecoder.com), на който можете да откриете съкращение за всяко име, при това в три варианта:
Киборгски:

Чудовищен:

Секси:

Та… приятни забавления с горепосочения сайт.


  • Yum

За хората и Ниш-ките

  • Yum

Първо, една кратка ретроспекция:

Битоля, Македония
Декември’2004

В Битоля отидох на интензивен курс по биоинформатика по DAAD-проект (http://www.daad.de). Самият курс се проведе в изолирания от града хотел „Молика“, в Национален парк Пелистер. Природата бе невероятна! А и компанията също. Там се запознах със студенти от Ниш (две момчета и три момичета), които пък за 10-тина дни успяха да ме научат на основните неща в сръбския език. Станахме добри приятели…

Ниш, Сърбия
Януари’2006

Ясмина, едно от момичетата от курса все ме кани да я навестя… Е, накрая просто нямаше как да откажа и, както вече знаете, в петък след работа се качих на влака и към 2 часа през нощта пристигнах на гарата в Ниш.
Ясмина чакаше с нейния „Форд“ на паркинга и ме откара до тях. Оставих си китарата и раницата, след което тя съвсем брутално ме натовари обратно в колата, наду уредбата докрай…

(ето така)



Реклама:

Booking.com

…и два дни не ме остави въздух да си поема: барчета, клубове, кръчми и механи, едни плескавици, едни кебапчета, едни скари… На всичкото отгоре ми забрани да плащам каквото и да било (един динар не ми даде да изхарча!!), а и взе няколко нейни приятелки с нас, за „да не скучая“…
Как да скучаеш, бе, братче! Вози те някаква готина мадама през нощта, в бърза кола, около теб е пълно с мацки, хапваш оригинална сръбска скара… Тежък живот!

На следващия ден отидохме до Кулата на черепите („Ћеле кула“). Тази кула има история, която започва с войводата Стеван Синджелич (Стеван Синђелић). През 1809 г. близо до Ниш турците нападат Синджелич и четата му от около 3000 души. След тежък бой с шестнадесетхилядна турска армия, Синджелич вижда, че ще изгуби битката и се самовзривява с барут, като причинява гибелта и на много турци. Османската империя не можела лесно да забрави подобен удар (нали си представяте, че да изгубиш 16000 бойци не е малка работа) и направили кула с главите на изгиналите сърби, за да плашат населението… И наистина си е било страшно да виждаш главата на брат си или на баща си всеки път, когато влизаш в града… Някога черепите в триметровата кула са били 950, днес са се запазили едва 59…

И тъй, този уикенд премина много весело, в купони, свирене на китара и сладки разговори с приятелите от курса в Битоля. А на теб, Ясмина, специално пращам едно голямо БЛАГОДАРЯ за страхотните моменти в Ниш (когато научиш български, за да разбереш този пост, разбира се).


  • Yum


Реклама:

Booking.com