Citroen C1 заема третото място в класацията с дължина под 3,50 метра. Между другото можете както да научите повече за Citroen C1 (английски), така и да видите новото лого на компанията в съответния сайт.
Peugeot 107 обаче не е на четвърто, а е все още на трето място, тъй като и двете коли са дълги точно 343 см. Толкова е дълга и Toyota Aygo (но няма да я представя тук, защото избирам само най-малките модели на всяка марка). Причината за еднаквите купета е симбиозата между Тойота, Пежо и Ситроен с общото им производство в Чехия. Трите коли имат напълно индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви. И трите се предлагат във варианти с 2 и 4 врати, така че картинката не бива да ви притеснява. Колкото до симпатичното лъвче на Peugeot, можете да научите още от българския сайт на Peugeot.
Suzuki Alto видях лично на автоизложението във Франция и още тогава много се впечатлих от автомобила и съотношението цена-качество. Можете да научете повече от сайта на Сузуки Алто (английски).
Fiat 500 или, както казват италианците, Фиат Чинкуеченто е по-популярен сред родителите ни, отколкото сред нас (все още). Автомобилът се е произвеждал от 1957 до 1975 г. Преди да бъде забравен напълно обаче, италианците направиха римейк наречен Fiat Nuova 500. Колата е запазила ретро-дизайна и е изключително симпатична кола, особено за дами. Не случайно един от прякорите на автомобилчето е Fiat Bambina, а за 50-годишнината на Барби създадоха изцяло розова Barbie-модификация. Ако искате още информация, цъкнете си сами: Fiat Nuova 500.
Ford Ka е градската количка на Ford. Второто поколение на Ка (името на модела произлиза от транскрипцията на „car“ [ka:]) има доста по-различен дизайн, повлиян от симбиозата на „Форд“ и „Фиат“. Колата е и една от най-малките петместни коли в света. Всъщност, научете повече сами от европейския сайт на Ford Ka.
Mini Cooper си е мечтал да има всеки, който е гледал „Италианската афера“ („The Italian Job“). Добре познатите ни трабанти са имитация именно на първите Mini Cooper-и, но това е само началото на дългата история на минитата… А достойнствата на новия модел можете да разберете от официалния сайт на Mini за България.
Opel Agila е най-малкият модел на Опел. Второто поколение на „грозното патенце“ определено е взело доста от дизайна на Корса и колата вече изглежда доста по-добре. Като добавя, че побира 5 души и е базирано на Suzuki Splash, мисля да ви оставя да разгледате сайта на Opel Agila (английски), в случай, че искате още информация.
Volkswagen Fox е наследникът на най-популярните към момента в България модели Polo (1995-2000). „Лисицата“ на VW стана известна в Европа със серия кратки анимационни филмчета под надслов „Short but fun“. Аз обаче ви препоръчвам един много добър бразилски сайт за VW Fox.
НАКРАТКО:
Ето 
5 причини да предпочетете огромен джип пред малка градска кола:
-
Можете да возите повече хора и багаж без сериозни притеснения, че ще им е некомфортно;
-
По нашите разбити пътища си е цяло постижение да пътуваш по лош път с градска кола и да не ти изпопадат пломбите, а и джиповете проверено са по-добри за offroad.
-
По-мощна и по-бърза кола е, което лесно си личи на извънградско каране при голям наклон;
-
При катастрофа, шансовете ви да оцелеете в големия джип са по-големи, отколкото в малка кола (чисто заради теглото – съотношението е същото и за джип, блъснал се в тир);
-
Ако си решил да се гъзариш и да правиш впечатление на срещуположния пол, по-добре да го правиш с черен джип, отколкото с Golf II.
И 5 причини да предпочетете малка градска кола пред Hummer:
-
Цената – както покупката, така и поддръжката на малък автомобил е в пъти по-евтина;
-
Консумацията – малките коли харчат 2-3, че даже и 4 пъти по-малко от големите джипове, което е добро както за екологията, така и за джоба ни;
-
Лесното паркиране – да паркираш нещо, дълго 2-3 метра е доста по-лесно, отколкото нещо, дълго 5-6 метра;
-
Маневреността и пъргавината – престрояването, шмугването в трафика и бързото тръгване на светофара при малките колички няма нищо общо с това на огромните джипове;
-
Модата – модерно е да имаш малка кола… Дизайнът й е по-приятен, по-младежки, по-весел и поне в столиците на модата (Рим и Париж) е пълно с малки коли, а черни джипове почти не се виждат.
Не знам дали основната кола в едно семейство би могла да бъде чак толкова малка, но пък всяко от 10-те превозни средства по-горе е идеална кола за втори фамилен автомобил, а защо не и основен за сам човек/млада двойка… Като се замислим, че през повечето време сме сами в колата и ходим с нея само на работа и да пазаруваме, мъниците са повече от идеални за големия град, не мислите ли?
Loading ...
Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини
08.10.2009Столица – Андора ла Веля
Език – каталонски, френски
Валута – евро
Население – 83 888 души (юли’2009)
Религия – католическа
Площ – 468 кв. км.
Най-висок връх – Кома Педроса (2946 м.)
Най-заблудени туристи – Петър и Биляна Събеви
Ако се вгледате много, ама много внимателно в картата на Европейския съюз, ще видите една много, много малка дупчица между Испания и Франция. Тази дупчица е една от десетте най-малки държави в Европа и се нарича Княжество Андора. Андора е само на три часа път с автобус от Барселона, така че решихме да разширим сватбеното си пътешествие с още една държава. Речено-сторено. И така, в едно ранно барселонско утро, в 5 часа сутринта, когато всички каталунци хъркат, а жените им ги сръчкват ядосано, а после леко ги завиват, ние се озовахме на Естацио де Норд, готови да се отправим към Пиринеите…
„Готови“ е много силно казано, но затова – по-късно.
Шофьорът на автобуса разсеяно напусна гарата и започна да се шмугва между автомобилите сякаш кара не 7-тонно чудовище, а малък градски автомобил… Скоро излязохме на широка магистрала с много ленти и – заспахме!
Когато се събудихме, широката магистрала вече беше превърната в двулентов криволичещ път, слънцето беше изгряло, а в далечината се виждаха назъбените хребети на Пиринеите. Минахме доста километри, в които се убедих, че испанските шофьори не признават ограниченията, а самите ограничения са повече от толерантни… Минахме през километрични тунели със светещи знаци, отвесни скали и… водоравни реки. Видях дори нов за мен пътен знак, който нарекох „Включи ли си фаровете?“. Като стана въпрос за знаци, между другото, вгледайте се в картинките отстрани. За остри завои, на които в България бихте получили задължително ограничение „40″ каталунците даваха цели „70″, а много често просто си оставяха стандартното „90″ и само предупреждаваха за евентуални снеговалежи…
Границата на Андора преминахме много бързо. Страната не е член на Европейския съюз и макар че има свободен режим на преминаване от граждани на ЕС, все пак си взехме задграничните паспорти. Дори и лична карта не ни се наложи да показваме. Дори не спряхме… Автобусът премина през граничния пункт като пернишки таксиджия на „тъмно жълт“ светофар.
А ние с Биляна си говорихме:
- Абе много студено взе да става в този автобус…
- Аха. Сигурно е от климатика.
После погледнахме високите Пиринеи, зловещо надвиснали над нас…
- Слънчо, не е от климатика! От планината е…
Започнахме хем да се хилим на глупостта си, хем да й се ядосваме! В Барселона температурата е 26-27 градуса и ние, будалите, взехме, че тръгнахме по тениски с къс ръкав… Тотални будали!
Само няколко минути по-късно автобусът пристигна в Централната автогара на Андора, която поразително прилича на изоставена бензинсстанция на „Петрол“ от 90-те. Слязохме от автобуса и усетихме студ.
Ама СТУД ви казвам!
Глупави туристи…
И така – нека ви опиша ситуацията малко по-конкретно. В осем и нещо сутринта стоим пред входа на някаква гара в напълно непозната държава, която е световно известен ски курорт, температурата е около 5 градуса, няма жив човек, освен още няколко пътници, които са се сгушили в топли дебели якета и грейки и отпрашват в различни посоки. Междувременно ние сме по тънки тениски с къс ръкав и зъбите ни тракат толкова силно, че чак челюстите ни се кръстосват.
В този момент забелязваме огромен надпис „OUTLET“ и веднага се насочваме там с бърза крачка… Тръгваме натам, а зъбите на Биляна се чуват по-силно от обувките й.
- Нннешшшто то-то-топппличко шшшшще ссии куппим ей-сегиччччка!
- З-з-з-з-ззззатворено е… Виж, тамммм имммаа др-др-друг магаз-з-з-з-ззин!
- Уф… и той е з-з-з-з-з-з-атворен… Вижжжж тамммм…
- М-м-м-макдоналдс!
- Д-д-д-дай д-д-да се наб-б-б-бб-бухваме в-в-в-ввътре…
Оказва се, обаче, че и Макдоналдс не работи… Вие въобще виждали ли сте някъде Макдоналдс да отваря в 12 наобяд?! Виждали ли сте?!! Ужас!
Часът беше малко след 9, а слънцето се криеше дълбоко зад Пиринеите… Единственото нещо, което може би работи в тази държава рано сутрин са автоматите за презервативи:
Отчаяно и доколкото можем запяхме нещо подобно на това:
- Ела изгрей! Ела из-з-з-зззгреееей!
Биляна си беше взела потник за „като стане горещо в Андора“… Смеейки се на наивността си си го сложи вместо шал. Аз притискам раницата, за да ми топли на гърба… Краката ни болят ужасно от неколкодневните 20-километрови разходки из Барселона, но не спираме да крачим из празните улици на ла Веля. Спреш ли – замръзваш!
Андора няма формална конституция, няма армия, няма ДДС, няма данък върху доходите… Както отбелязахме, няма работещи магазини и ресторанти преди обяд… Няма и забележителности, освен един малък парк, една река и една статуя…
Единственото, което има са високи сини планини и не чак толкова високи и не чак толкова сини молове. Молове, молове, молове! По витрините на всички са изложени парфюми, цигари, алкохол, техника (и други оригинални неща, за които Биляна ще разкаже в отделен пост)… почти всичко е по-скъпо, отколкото в останалата част на Европа, но акцизните стоки определено са си далавера. Андора е мястото, където испанци и французи си купуват евтини цигари. По-евтини, отколкото в България. Андора е мястото, където можеш да направиш страхотни далавери безнаказано. Андора е мястото, където никога, ама никога, ама наистина никога не трябва да ходиш без връхна дреха! Едно от нещата, което ни хареса в Андора са страхотно маркираните и обозначени кръстовища…
Но явно нито „легналите полицаи“, нито готините андорски катаджийки са в състояние да се справят с прелитащите с 100+ км/ч БМВ-та и Мерцедеси по улиците на ла Веля… Виж, ако обмислят вариант за готини легнали андорски катаджийки, може и да се получи нещо, но е факт, че в рамките на десетина минути по главната улица доста коли прелетяха с бясна скорост около нас.
След като слънцето прехвърли планината, улиците постепенно оживяха, магазинчетата и кафенетата започнаха да отварят едно след друго, а моловете – да ухаят на скъпи парфюми и евтин тютюн.
Един от тях особено ме впечатли със стикера на входната врата, като за значението му приемаме оригинални предположения в коментар:
Скоро след това и двамата се стоплихме, но тъй като ни беше дошло до гуша от “андорщина“, веднага си презаверихме билетите за по-ранен автобус. И две макдоналдски кафета по-късно бяхме на път обратно към красивата, топла Барселона… Прекарахме около пет часа в Андора и са ни повече от достатъчни. И, честно казано, не се кефим чак толкова, че ходихме в Андора, но за сметка на това да отидеш до Барселона два пъти за едно сватбено пътешествие си е истинско удоволствие!
Етикети:mini, Автомобили, Андора, град-държава, далавера, движение, ДДС, джудже, държава, европа, европейски, евтино, ес, забавление, знаци, курорт, ла веля, магазин, магазини, малък, мол, молове, парфюм, пиринеи, пиринейски, планина, планини, път, пътуване, пътувания, ски, съюз, Туризъм, тютюн, цени, цигари
Публикувано в Андора, Без коментар, Испания, Общество и хора, От света и от нас, Събития, случки и новини, Туризъм и пътувания | 17 Коментара »