Някакси от нищото се търколиха четири години и половина и изведнъж броячът на публикациите стана четирицифрен! За това време блогът ни е бил посетен от над 800 000 уникални посетители, като началната му страница е зареждана над 1 300 000 пъти, а потребителите прекарват средно минута и 47 секунди на сайта. Към момента имаме точно 6345 одобрени коментара. Всеки 9 от 10 потребители са от България, всеки 8 от 10 влизат през търсачка или връзка от друг сайт, всеки 7 от 10 влизат в сайта за първи път, всеки 6 от 10 не са си настроили кирилицата като азбука по подразбиране, половината посетители четат блога от София, всеки 4 от 10 влизат с Firefox (толкова са и с Explorer), всеки 3 от 10 ползват екранна резолюция 1024х768, всеки 2 от 10 са редовни читатели на блога, а един от 10 потребители влиза само, за да разбере кога са националните празници и кога е най-изгодно да си вземе отпуск… но всичко това е само статистика, а за нея има време в някой по-малко юбилеен пост…

В този ще ви разкажем малко повече за това как се появи блогът, какво му се случи през тези четири години и половина, какво се случи и с нас самите, с какво се гордеем, кое ни измъчва, какво планираме да направим занапред…

За целта решихме да направим нещо като своеобразно интервю, т.е. интервю с нас самите и помолихме приятели и познати да ни зададат въпроси, които ги вълнуват. 82% от запитаните отговориха с „Кога ще се видим?“… Останалите въпроси и техните отговори са тук:

Как решихте да си направите блог?

Пeтър: Истината е, че винаги съм се интересувал от новостите в ИТ бранша, а преди пет години блоговете в България не бяха така разпространени, т.е. бяха си новост. Аз лично се вдъхновявах от три блога – на Жужа, на Еленко и на Йовко. Тъкмо беше започнала новата 2006 година, т.е. нов късмет, а и имах интересна история, с която да започна блога – така се появи блогът на Петър Събев…

Биляна: Петър често ми казваше колко е готино да си пишеш каквото те вълнува и интересува, какво си преживял, какво би споделил, за да получиш чуждо мнение например… Така се появи и моят блог.

Какво се промени откакто имате блог?

Биляна: Освен, че можем да пишем за всичко, вече повече хора ме познават, особено приятели и познати на Петър, с които се срещам за първи път. Дори в Пловдив едно момче ме спря на улицата, за да ми каже, че чете блога ни и да ме поздрави. Също така ми пишат приятели, дори мои преподаватели в университета, за да ни кажат, че ни четат и следят какво ново се случва с нас. Наистина е чудесно, че имаме общ блог с мъжа ми.

Петър: Няколко пъти съм преминавал през различни фази на блогването – от тотално безразличие и липса на вдъхновение до пълна „блогорея“, т.е. почти болестно състояние, в което искам да пиша едва ли не за всичко, което видя. За четири години и половина обаче блогът стана част от живота ми, а животът ми наистина се промени коренно… Както казва една приятелка-блондинка, „животът ми се преобърна на 360 градуса“. Накратко – през 2006 г. бях момче, разочаровано от поредната си неуспешна връзка; току-що дошло да работи в София, на квартира с хазяйка, която не ти дава да си отваряш гардероба често, защото „вратите му щели да увиснат“… Като се замисля колко много неща са се променили от 2006 г. насам, по-лесно ми е да кажа какво не се промени: все същият олигофрен съм си, макар и малко по-улегнал (най-близките ми да го четат като „надебелял“).

Къде откривате вдъхновение?

Биляна: Вдъхновяват ме ежедневните истории и случки, пътешествията, срещите с приятелите ми, с малките деца, с природата. В последните месеци нямах време и възможност да пиша често, затова повечето ни постове бяха общи. Откакто се роди Виктория – нашата дъщеричка, моето вдъхновение е тя и бих искала да пиша много за всичко, което ме вълнува около нея. Но времето наистина не стига, когато имаш малко детенце…очаквайте повече в бъдеще.

Петър: В тоалетната… Най-гениалните идеи, най-мъдрите мисли и най-новаторските решения на проблеми са ми хрумвали именно, когато се осамотя там. Иначе има доста полезни неща, за които искаме да пишем, но все не остава време: недовършени публикации за Рим, Барселона и Лондон, как да организирате сватбата си, за какво да внимавате, когато решите да правите ремонт вкъщи и др. Кога и как ще намерим време, за да пишем за всичко това, нямам представа.

Коя ти е любимата публикация?

Биляна: 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете, постът за Версай, предложението за брак, сватбата ни и постът, на който всеки път плача, когато го чета. Но си мисля, че най-най-добрата ни публикация все още предстои да напишем.

Петър: Имам толкова много любими публикации: от дегустационния пост за белгийска бира до „бизнес“ срещата ми в Пловдив. От туристическите ни постове до преводите на любими песни… При такъв тюрлю-гювеч, какъвто е блогът ни, наистина е трудно да се избере. Но ако разгледате постовете ни, озаглавени „Равносметка“ в началото на всяка година, все си мисля, че ще откриете „the best of the best“…

Как се запознахте?

Биляна: Докато се опитвах да намеря повече информация за втората магистратура, която искам да запиша, попаднах на един много интересен сайт за пътешественици – CouchSurfing, в който Петър има регистрация. Хареса ми начинът, по който се бе описал, интересите му и с какво се занимава, местата, който е посетил, отношението му към света… писах му, обади ми се да се видим след няколко дни. Така да се каже – аз го намерих! Останалото е история…

Петър: … при това историята е с елементи на еротика и сапунен сериал

Защо обединихте блоговете си?

Биляна: Петър ме накара! (шегувам се)

Петър: Аз я накарах и не се шегувам… Сега, когато сме семейни, едва ли звучи странно, но интересното е, че ние го направихме още преди да сме се оженили. Вече бях 100% убеден, че Биляна е жената за мен, беше ми трудно и времеемко да поддържам няколко блога едновременно, а и отдавна ми беше писнало от простотиите в Blogger и исках да премина към WordPress. Като съберете всичко това накуп, отговорът на въпроса става повече от ясен. В началото доста от читателите реагираха с недоволство, но скоро всичко си беше по старому.

Как минава един твой ден?

Биляна: Ставане рано, кърмене на бебчето ни и пеене на детски песнички, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, масаж, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, приспиване, целувки за любимите ми хора по всяко време, сменяне на памперси, разходка в парка, сменяне на памперси, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, бъбрене с други майки, малко сън… и кърмене на бебчето ни… и сменяне на памперси!

Петър: Ставам от сън около 7:00, 7:15, 7:30, 7:45, 8:00… Функцията „Snooze“ на алармата ми е една от любимите (която се превежда като „Дрям.“, но това е друга тема). Обикновено ставам в последния възможен момент – бърз тоалет, десет минути пеш и съм в офиса. Отговарям за екип от няколко души и тестването на софтуерен продукт за предотвратяване на измами, използван от банки, телекоми и тем подобни… Ако не се вдъхновя прекалено много, в обедната почивка или отскачам до вкъщи да си хапна с Биляна и Вики, или пък хапваме на заведение с колегите, за да не се цепя от колектива… Отново, ако не съм се отплеснал (кога стана десет вечерта, беее) в офиса, се прибирам вкъщи… Когато не сме заети с Вики, обсъждаме плановете за уикенда, релаксираме с телевизия и Интернет, играем на „пипи-тали-буфта-рафта“… всеки ден е уникален и различен. Почти винаги обаче си лягам след полунощ, което обяснява превключването на алармата.

Кое е най-готиното място, на което сте били?

Биляна: Всички места, на които съм била с Петър са били готини и от всяко едно съм запазила незабравими чувства. Париж, Рим и Барселона ще останат завинаги в сърцето ми като най-красивите градове, в които сме били. Най-готиното място обаче е нашият дом.

Петър: Така е. Може да ме сметнете за луд, но и в Копривщица, и в Барселона се чувствахме страхотно и лично на мен ми е трудно да определя къде съм си прекарал по-добре. Има толкова страхотни местенца около нас и рядко ги оценяваме истински.

Как така живеете в София, а още не сте се качили на Черни връх?

Петър: Ето типичен пример за това, което казах току-що. Спомням си, че когато живеех във Варна, за няколко месеца отидох до плажа само веднъж. Човек наистина рядко оценява това, което има. На конкретния въпрос оставям Биляна да отговори.

Биляна: А, де?!

Три неща, които повечето хора не знаят за теб?

Биляна: 1. Като малка бях винаги късо подстригана. 2. Пиша тайно стихове, които Петър още не е чел. 3 . Мога да копая бостан, да вадя арпаджик и да различавам царевица от бурени.

Петър: 1. Тренирал съм джудо и карате-киокушинкай в продължение на няколко години и съм сертифициран охранител. 2. Никога не съм ходил във Ванкувър и Видин, но имам смелите надежди да отида и на двете места. 3. Мразя да гладя! А и не мога, да си призная…

Не споделяте ли прекалено лични неща в блога си?

Петър: Не.

Биляна: Според мен всичко, което някой пише в блога си, би трябвало да не го притесни и да го изкрещи на площада. Не мисля, че споделяме нещо, което не бихме казали пред много хора и на живо…

Какво никога не бихте споделили в блога?

Биляна: Интимен момент, тайна, съкровено желание… всъщност много неща. Веднага ще кажете: „А предложението за брак не е ли интимен момент?“ Да, така е, вие научихте подробности за страхотната изненада, но никога няма да усетите емоцията, погледите ни и нежните думи, които Петър ми каза… Накратко, преценяваме точно какво и колко да споделим.

Петър: Никога не казвай „никога“, но предполагам, че ПИН-кода си, химическата формула за еликсир на вечния живот и това какво се случва под завивките ми никога няма да споделя. Или ще го направя така: „ПИН-кодът ми е четирицифрен, химическата формула за еликсир на вечния живот още не е открита, а под завивките ми сме аз, Биляна и от време на време – Вики“.

Какво ви липсва от времето, когато пишехте първите постове в блога си?

Биляна: Аз имах лично мой блог за кратко време преди да ги съединим, така че ми липсва единствено розовият цвят на главната страница.

Петър: Липсва ми това, че в началото блогът ми се четеше от двайсетина души и не се притеснявах да пиша за каквото и да е. Днес нещата са различни: четат го жена ми, родителите ми, шефът ми, колегите ми, бившите ми гаджета, журналисти, политици, полицаи, полигамни, полиглоти… дори полиграфи Един ден ще го четат и децата ми. Наистина трябва да внимаваш какво пишеш – не, че не можеш да си създадеш друг блог под псевдоним, но нямам нито желанието, нито времето да се занимавам и с това.

Бихте ли писали рекламни постове срещу заплащане?

Биляна: Аз бих, но много зависи какви. Никога не бихме рекламирали цигари и хазартни игри, например. А и банерите доста загрозяват сайта, независимо какъв е той.

Петър: Рекламата в блоговете в чистия й вид е тъпа, дразнеща и неефективна. Бих направил ревю на даден продукт, но при условие, че мога да го направя както аз си знам: с плюсовете и минусите му, базирани на моето лично мнение и опит с този продукт. Да казвам, че нещо е страхотно, невероятно и най-доброто, при условие, че личното ми мнение е противоположно е голям компромис с принципите ми и би струвало толкова много кинти на рекламодателя, че не вярвам някой да се навие.

Ако блогът не носеше имената ви, как бихте го кръстили?

Биляна: „Красавицата и звярът“

Петър: „Блог за популацията на катериците, отношенията между октоподите, Веселин Маринов и други световни проблеми“

Любими блогове, които четете?

Биляна: Тhe Аrt Fairy, Santa Barbara Chic, Karen Cheng, блогът на татко, Микинцето, Дидито и други руси неща, Iffi, Мимето и др.

Петър: Хмм… Доста са. Петдесетина някъде. Бих ги разделил в няколко категории: блоговe на мои приятели (чета ги, за да знам какво се случва с тях) – като изключим вече споменатите, чета и Зеления крокодил, Ико, Таралеж, Ясмина, Николета Николова, Николета Добрева, Надито, Милослав, Ники Зайнелов, Тош и др. (няма как да не пропусна някого); лични блогове, които са ми интересни – Шарки, Gregg, Хоремаг, Ирина Марудина, Sunny, Нела, Миглен, Тишо, NName, Marfi, Архиватора… и тук ще пропусна доста, няма начин просто; професионално-ориентирани блогове (т.е. за софтуер и тестване) – например Software Testing Club, Google Testing Blog, Fred Beringer и др.; блогове с простотии за развличане – Спанак, Photoshop Disasters, The FAIL Blog, There I Fixed It и др.; блогове с интересна информация, която ме интересува: Strangera (компютърни игри), Autoblog.bg (автомобили), ArchZine (мебели, дизайн и архитектура), Patepis.com (туризъм и пътувания)… Списъкът е наистина голям и ако се чудите как успявам да прочета всичко, правя го така: Веднъж месечно си отделям един следобед (обикновено неделя), в който преглеждам всички нови постове в Google Reader. Естествено, за разлика отпреди няколко години, когато можех да прочета, коментирам и дори дискутирам отделните постове, вече преглеждам голяма част от тях по „диагоналната система“.

Какво мислиш, че ще се случи с блоговете занапред?

Петър: Социалните мрежи като Facebook решиха нуждата на хората да споделят с приятелите си какво им се е случило, така че очаквам ръстът на блоговете да намалее и те да станат малко по-обществено ориентирани и полезни, т.е. блоговете и публикациите тип „днес ходих до магазина, купих си сладолед и го изядох“ почти да изчезнат, заменени от „днес ядох Boss на Nestle с тъмен сладолед и бял шоколад и мога да го препоръчам с две ръце, заради страхотния му вкус“. Очаквам да се появят и повече тематични блогове. Колкото до нашия блог, надявам се да не се промени като стил и съдържание.

Биляна: Моето мнение съвпада с това на Петър.

В какво е специалист всеки от вас?

Биляна: Все още не бих се нарекла специалист, но се старая да се развивам професионално и да ставам все по-добра в областта на рекламата с езиците, които владея (английски, гръцки, сърбохърватски и словенски). Мисля също, че съм добър слушател, че умея лесно да общувам с хората и да се справям добре в стресови ситуации (не става дума само за сменяне на памперс на ревящо бебе). Бих искала да приложа всички тези умения на практика.

Петър: На малко хора им плащат, за да чупят нещо… Отдавна се занимавам с компютри и програмиране. Плащат ми, за да чупя софтуер и определено си обичам работата.

Коя ви е любимата песен?

Биляна: Често се сменят. Днес любимата ни песен с Вики е „Капитан Рачо“.

Петър: На този въпрос за последен път отговорих през 1995 г. в един лексикон. Оттогава досега любимите ми песни са се сменяли десетки, дори стотици пъти. Точно в момента в главата ми звучи „Que sera sera“

Помните ли песента, на която за първи път танцувахте?

Биляна: Не.

Петър: Не.

Кое е вашето любимо любовно ястие?

Петър: Магданозени кюфтенца! Магданозът е мощен афродизиак…

Биляна: Магданозените кюфтенца се приготвят по следния начин: Взимаме средно голяма вратна пържола, мятаме я на тигана, правим салата с много магданоз… шегувам се. Истинската рецепта е тук.

Кое е първото нещо, което ви направи впечатление в другия?

Биляна: Чувството му за хумор и топлият му глас.

Петър: Беше още преди да се видим наживо – че знае сърбохърватски също като мен.

Кога разбра, че другият е човекът за теб?

Биляна: На 15.10.2008 г., в Париж, след като се скарахме на бул. „Шанз-Елизе“. Тогава разбрах, че това е Той и не мога без него. Тогава наистина се влюбих.

Петър: „Парен каша духа“, казва народът ни. Определено не се случи „от раз“. Когато обаче заживееш заедно с някого, виждаш отношението му към теб; начина, по който реагира, когато си прав и когато не си; начина, по който подхожда към проблемите или просто начина, по който те гледа… На професионален език бих се изразил така: тествах системата максимално обстойно, преди да премина към официален рилийз…

Кои са навиците, които ви дразнят един в друг, но сте ги приели като симпатични черти от характера?

Биляна: Ей сега ми падна! Пере си чорапите заедно с бельото; не си простира хавлията след баня; буди се минимум по един час сутрин и алармата му звучи с възможно най-гадния тон – „Ранобудното петленце“; след като сготви, кухнята прилича на бойното поле след Десанта в Нормандия; стои минимум по половин час в тоалетната…

Петър: Черпя вдъхновение!

Биляна: Остави ме да довърша… Ходи бос вкъщи, въпреки че съм му приготвила чехли; не си сгъва дрехите; пее силно македонски песни в банята; говори много високо; шири се в леглото и ме избутва в ъгъла; винаги купува промишлени количества натурални сокове; играе на глупави игрички на компютъра и се оправдава, че спасява Земята от извънземни нашествия; става посред нощ да си прави закуска и е ужасно шумен; събужда Вики, за да й каже колко я обича, след като съм я приспивала час и половина…

Петър: У Биляна няма навици, които ме дразнят. Тя е съвършена

Кои са нещата, които ви свързват и крепят?

Биляна: Кара ме да се чувствам желана, красива и обичана жена. Носи ми закуска в леглото; приспива Вики, когато съм най-уморена; прави ми серенади на свещи; изненадва ме с пътувания като например екскурзията до Единбург, за която купи билетите точно 10 минути, след като решихме, че ни се ходи там; прави всичко за нас всеки ден и именно тези дребни неща ни правят щастливи…но най-важното е, че умее да подрежда хладилника, багажика на колата и складовото помещение вкъщи до съвършенство.

Петър: Със сигурност няма да ми стигне мястото и акъла, за да ги напиша всичките, но и със сигурност магданозените кюфтенца са едно от тях.

Какъв смисъл влагате в израза „щастливо семейство“?

Биляна: Любов, сила, спокойствие, подкрепа, доверие, топлина, всеотдайност, грижа, желание, уют…

Петър: Толстой беше казал, че всички щастливи семейства са щастливи еднакво. Всички нещастни са нещастни по свой собствен начин. В този блог ще намерите много постове и снимки от щастливи моменти. Надявам се да намирате и занапред. Но истински стойностните неща се крият в моментите между снимките… именно те сплотяват семейството! И струват много компромиси, труд и любов.

Какво каза, когато разбра, че ще ставаш родител?

Биляна: Нищо не казах, плаках от щастие и не можех да си намеря място вкъщи, когато видях двете чертички. Чувството стана още по-прекрасно, когато казах на Петър, а след това и на най-близките ни.

Петър: „Разбра“ не беше в пълния смисъл… Отне ми няколко месеца, докато действително осъзная, че ще ставам баща. Хубаво е, че бременността трае девет месеца, та да се подготвиш и психически, и финансово.

Как се справяте с бебето?

Биляна: Не мога да кажа, че е лесно, но това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Обожавах чувството да съм бременна, а сега вече като мама щастието е неописуемо…

Петър: Системата е сравнително лесна за поддържане – хранене, приспиване, къпане, смяна на пелени… Съобщенията за грешки обаче не са добре имплементирани – за всичко плаче и е доста трудно да разбереш къде точно е проблемът… Сега сериозно – отглеждането на бебето отнема много труд, нерви и време, но когато заспи в прегръдките ти или те погледне с огромните си бебешки очи, знаеш, че си струва.

Какво каза, когато за първи път видя Виктория?

Биляна: „Здравей, мъничка моя! Толкова те обичам!“

Петър: Нищо. В такива моменти човек обикновено остава треснат и безмълвен. Какво почувствах също не мога да опиша с думи…

С какво бихте искали да се занимава Виктория, когато порасне?

Биляна: С това, което я вдъхновява и я прави истински щастлива.

Петър: С каквото и да се занимава, трябва да го прави с удоволствие и професионализъм… Иначе, мисля да я оставя тя да си избере.

Знам, че всички ще питат това, но планирате ли братчето на Вики скоро?

Биляна: Все още не планираме нищо. Това е Божа работа.

Петър: Господ дава, ама в кошара не вкарва. Лозето не иска молитва, иска мотика. Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи. Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото… И така нататък… Не знам дали ще е братче, но се надяваме един ден да има и номер две, а защо не и номер три…

Ще останете ли да живеете в България?

Биляна: Нищо не се знае. За момента се чувстваме щастливи тук.

Петър: Задавал съм си този въпрос неведнъж и досега отговорът ми винаги е бил „да“. Посетил съм над 10 различни държави, имал съм покани за работа в чужбина, включително от компании като SAP и Google. Поне засега се чувствам най-щастлив тук. Въпреки това, не мога да свикна с някои неща – например да си плащаш осигуровките редовно, да имаш допълнително здравно осигуряване и да си носиш бинт, памперси и тоалетна хартия в болницата; пешеходците да се движат по улицата, а колите да се паркират на тротоара; човекът на съседната пейка в парка да пуши срещу количката на детето ти и да нямаш законово основание да му натикаш цигарата където трябва (да не говорим, че е практически невъзможно да намериш заведение, в което не се пуши); 99% от магазините, заведенията и обществените сгради да нямат елементарни неща като рампа за инвалиди и помещение за смяна на пелени… Имайки предвид какво беше през 90-те и какво е днес обаче, аз съм оптимист, че нещата се променят, при това не чак толкова бавно.

Какво друго да очакваме в бъдеще?

Биляна: Постове за бебета и тяхното отглеждане, споделени мигове от екскурзии, смешни ежедневни случки…

Петър: Отдавна се каня да направя тотален редизайн на блога, с малко по-индивидуален облик. Това обаче отнема доста време и не мога да кажа кога ще се случи. Другото, което ми се ще да променя е хостингът ни, тъй като Топхост ни създават редица проблеми – може би и на вас ви се е случвало блогът да не се отваря, да дава грешка при връзка с базата данни и т. н. F5, натиснат 17-18 пъти дава резултат, но не това е начинът… Но това е дълга и скучна тема.

Как ще изглежда публикация No. 2000?

Биляна: Първата собствена публикация на дъщеричката ни…

Петър: … или интервю с трима ни. Подготвяйте си новите въпроси отсега!

Подобни публикации

• 30.12.2009 — Сватбата ни… (14)
• 01.07.2010 — Search Terms IV (7)
• 01.12.2009 — Два повода за празнуване (1)
• 14.07.2009 — Казах "Да" на Петър в най-приказната нощ… (15)
• 23.10.2009 — Първа инвестиционна бира (4)
• 09.04.2009 — Данчо Колев, дами и господа! (2)
• 25.02.2009 — Началото (12)
• 05.10.2008 — Белгийска бира – дегустационен пост наживо! (7)
• 11.07.2010 — Благодаря ти! (34)
• 08.07.2010 — Виртуалният офис на КАТ (8)
• 30.06.2010 — Поиграй си на Господ! (2)
• 14.06.2010 — Конкурси, определени от броя гласове (14)
• 26.04.2010 — Как да открием точно определен физически сървър (3)
• 20.04.2010 — Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (33)
• 21.02.2010 — Аватар (25)
• 01.02.2010 — Little Chopper 2010 (5)
• 14.01.2010 — FML – Да си таковам живота! (4)
• 12.01.2010 — Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 09.01.2010 — Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!

Подобни публикации

• 05.02.2006 — Зимни математически празници 2006 (3)
• 01.08.2010 — Анкета: Кой ще стане шампион? (0)
• 22.06.2010 — Световното по футбол: временно класиране (2)
• 14.03.2010 — 100 национални туристически обекта (13)
• 30.10.2009 — Bulgarian Sushi (6)
• 28.02.2009 — До Копривщица и Панагюрище (2)
• 07.08.2008 — Сбогом, БДЖ! (7)
• 26.03.2007 — Румънеца и Събев (3)
• 06.07.2010 — Кой ще стане шампион? Графики, октоподи и анкети… (4)
• 20.05.2010 — „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 15.05.2010 — G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 09.05.2010 — Бисквити „Анелия“ (13)
• 20.04.2010 — Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 19.02.2010 — Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 18.01.2010 — Новият ГКПП Златоград-Ксанти (15)
• 12.01.2010 — Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 08.01.2010 — Нови поговорки и пословици (4)
• 05.01.2010 — Накратко за снегопочистването (5)
• 01.01.2010 — Официални празници 2010 (28)
• 31.12.2009 — Новогодишни поскъпвания… (0)

Към статията:

http://www.webcafe.bg/id_356073828_Edno_dobro_neshto

P. S. Ако знаете откъде може да се закупи противоударна настилка за добри пари, свиркайте.

Подобни публикации

• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 04.08.2010 — Книги за родители и бебета (5)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 26.06.2010 — Анкета: Имате ли деца? (4)
• 02.04.2009 — 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (2)
• 18.05.2006 — Тест за съобразителност (0)

На гости ни е известната актриса Анелия Луцинова, с която дискутираме женските списания. Понеже нито едно известно женско списание не я е поканило за интервю, решихме да й предоставим медийно пространство тук…

Анелия Луцинова е родена от родители-авантюристи и oтгледана от баба и дядо – селяни. Израснала е в Русе, като първите 10 години от живота й се е занимавала със зарзават, следващите две -  с животновътство, след което се ориентира към човешката природа и психология. Метеоролог по душа, познанията й на всякакви теми са богати и обширни, като въпросът, на който винаги е мечтала да отговори е „Какъв е смисълът на съществуването?“. Но ние няма да й го зададем!

Вместо това подбрахме няколко въпроса от последните броеве на най-известните български списания. Вместо да давате грешни пари и да губите време, за да четете статиите, предлагаме ви директно отговорите на Ани:

1. Как те харесват мъжете?

И аз това им се чудя…

2. Кажи ни един нов секс факт…

Това е много хубав въпрос, благодаря, че ми го задавате… Фактът е, че стайната температура влияе на ерекцията, особено при температури под -50 градуса.

3. Защо отношенията ни с храната стават все по-странни?

Моите отношения с храната са странни от милиони години насам. Или мен ме няма, или нея я няма… Не можем да се засечем просто, предполагам, че е въпрос на лош тайминг.

4. Как поддържаш фигурата си?

За бицепс и китка – бъркане на манджа.

За трицепс – чистене с прахосмукачка.

За големия бедрен мускул – простиране от леген, поставен на ниско върху простир, поставен високо.

За коремни мускули – бърсане с моп от седнало положение; по-напредналите може да опитат и от легнало;

За прасец и рамена – качване на стълби с десет пазарски чанти.

5. Можеш ли да откриеш любовта край автомата за вода в офиса си?

Да, ако някой я е оставил там и ако е достатъчно голяма, за да я видя и никой не се обади до два месеца, за да си я иска обратно…

6. Разликата в религията проблем ли е в любовта?

Личният ми опит е доказал, че любовта е проблем в религията…

7. Кое е всичко, което трябва да знаем за аналния секс?

Това не е лесна работа, трябва си яко дупе за нея…

8. Кажи ни три стъпки, които пазят от инфекции и бременност?

Трите стъпки са: една вляво, една вдясно  и после пак вляво. Това доказано предпазва и от инфекции, и от бременност, но само ако се изпълняват точно според инструкциите. Ето защо преди пристъпване трябва да се консултирате с личния си лекар.

9. Kакво да правим, ако целулитът ни побърква?

Яйца??

10. Как да научим детето си да плува?

По принцип най-евтино е с дъждовна вода в кофа или в локва на дълбока дупка (те поне се намират). Единият родител пуска детето в локвата внимателно… Другият чака да го пресрещне на канала.

11. Кажи ни по нещо за музиката, мечтите и добрия секс?

Нямат нищо общо!

12. Какво е мнението ти за шофирането с висока скорост?

Преди всичко, призовавам всички шофьори да не карат пили, а да карат яли… Колкото до високата скорост, колкото е по-висока, толкова е по-бързо, колкото по-бързо, толкова е по-кратко, колкото е по-кратко, толкова е по-зле, а колкото по-зле, толкова по-често трябва да бъде… Това е толкова дълбока моя мисъл, която мисля, че само най-умните ви читатели ще разберат.

13. Защо понякога боли?

Това е много сложен въпрос и хиляди учени са се опитвали да дадат отговор на него. По сложност може да се измери само с един друг въпрос и той е „Защо понякога сърби?“. И отговорът му е, че понякога е по-добре от винаги! Това е тъп отговор, но ако някой има по-добър, може да се обади на тел. 942 942 373.

14. Как се ходи на лов за мъже?

Екипирана. Винаги трябва да си екипирана, когато ходиш на лов за мъже… Нужен е специален ловен костюм, който да те маскира максимално. Ако имаш кестенява коса, боядисай я руса, за да се маскираш. Цветните лещи за очи са също препоръчителни. Всичко изкуствено по теб (мигли, зъби, подплънки, каквото има там) си е направо задължително! Друго основно правило е да си носиш подходящи оръжия – алкохол, приспивателни… тук може да се импровизира. Важно е и да се избере правилно терена и времето (съобразено с периода, в който излизат мъжете). Ако не си сигурна в качествата си на ловец, е добре да носиш със себе си ловна примамка (красива приятелка би свършила работа, но може да има и странични ефекти, така че трябва да се разкара в първия удобен момент). Успех!

15. Какво трябва да направиш, за да НЕ получиш секс довечера?

Взима се едно бокалче, в което стриваш три кози тестиса, половин прилепски пенис и три стръка магданоз. Съдържанието се добавя към една чаена чаша урина от бездомно куче, две щипки пепел от изгорено любовно писмо, 3 с.л. КУРкума, КУРиандър (нищо, че се пише с „О“) и КУРшум, изваден от по чудо оцелял заек. Така подготвената марината се оставя да престои на прозорец със западно изложение в продължение на два часа, след което се изхвърля. Ако това не е убило вечерта ви, то ви предлагам да изпратите SMS на кратък номер 0000000007 с текст „JAMES BOND“, за да получите обратен SМS от хетеросексуален изпращач.

16. Каква е твоята смахната тайна за разкрасяване?

Мия си зъбите… Тайната е в това кои точно зъби си мия!

17. Кой е най-новият ти моден аксесоар?

Лак за нокти в остро тревно зелено, като планирам да направя цяла модна колекция за смърфове…

18. Как да запазим грима и прическата си до края на бала?

С цената на живота си!

19. Защо мъжете изневеряват?

В голям процент от случаите, причината се състои в това, че съществуват жените.

20. Кои са двете най-горещи неща, които да му прошепнеш в леглото?

„Печка“ и „ютия“. В зависимост от температурата, която искаш да постигнеш, можеш да използваш и други думи, като „духалка“ например.

Подобни публикации

• 01.06.2010 — Сексът и градът 2 (15)
• 14.01.2010 — FML – Да си таковам живота! (4)
• 08.01.2010 — Нови поговорки и пословици (4)
• 16.12.2009 — Група ФМИ – в медиите (3)
• 17.10.2009 — Из „Календар“ по Nova TV (1)
• 12.10.2009 — Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 01.12.2008 — Кой сега до теб заспива? (9)
• 11.05.2006 — Вие питате, Петър Събев отговаря (25)
• 18.07.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Финална фаза (5)
• 01.07.2010 — Search Terms IV (7)
• 26.06.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Групова фаза (3)
• 26.06.2010 — Анкета: Имате ли деца? (4)
• 02.06.2010 — Коя планета бихте искали да разгледате отблизо? (0)
• 25.05.2010 — Кашон бисквити и лакомства (11)
• 09.05.2010 — Бисквити „Анелия“ (13)
• 28.01.2010 — Центърът на зимна София – в една снимка (5)
• 09.01.2010 — Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 31.12.2009 — Новогодишни поскъпвания… (0)
• 22.12.2009 — The Company of Myself – Flash игра за шизофреници (5)
• 14.10.2009 — Преносима църква?! (4)

Пойнтерите са големи сладури и са почти идеални за домашни любимци. Проблемът е, че им е необходима доста по-дълга разходка – едно двеминутно извеждане пред блока не върши работа, така че са подходящи за вас само ако обичате дълги разходки, решили сте да отслабнете или пък имате деца, които търчат напред-назад от сутрин до вечер. Но пък си има и предимства – за размерите си яде сравнително малко и като цяло е фино куче – няма тенденция за напълняване. Има къса козина, която е лесна за подръжка и не се скубе и съхне бързо.

Колкото до бебетата – родени са от майка си – нормално раждане, без упойка, в горещ летен ден. Датата е 30.06.2010 г., предлагат се в две разновидности – черно-бели (като таткото) и кафяво-бели (като майката). Обезпаразитени са, имат микрочип и международен паспорт. Ще бъдат ваксинирани, когато станат на 45 дни. Добрата новина е, че за тях се грижат двама ветеринари, така че определено са здрави и добре отгледани. Вече могат да бъдат отбити и се продават…

Ето защо е време да направим малко реклама:

Само сега! Английски пойнтери със сръбски произход на цената на български!

Малки, сладки и любвеобвилни на невероятната цена от 250 лв. с включен чип, паспорт и комплект от четири лапи и движеща се опашка. Възможност за избор на цвят и дизайн. Печелят само първите осем от вас, които се обадят, т.е. ако четете този пост през 2014 г., много вероятно е кученцата вече да са продадени…

Пойнтерите се намират в кв. Горна Баня, гр. София.

За контакти: 0898 44 16 18 – вет. д-р Илиян Христов

P.S. Закупувайки пойнтер, вие ставате част от кампанията „И блогърите са хора“, като част от средствата ще бъдат вложени в почерпка за Биляна и Петър Събеви, което е една благородна кауза, както и да го погледнеш.

Подобни публикации

• 04.08.2010 — Книги за родители и бебета (5)
• 26.06.2010 — Анкета: Имате ли деца? (4)

Книги за отглеждане бебета има много и голяма част от тях са толкова дебели, че могат да бъдат използвани както за четиво, така и за самоотбрана… Предлагаме ви две книжки, които НЕ са такива. Съдържат цялата ви необходима информация, в кратък и стегнат вид, систематизирано. Ето ги и тях:

Ето я и книжката за отглеждане на бебета по предложения на Биляна:

Дневникът на мама

изд. Римембранд ЕООД

• Книжката съдържа най-важната информация за отглеждане на малки деца (от новородени бебета до тригодишни дечица). Застъпени са любопитни и така необходимите теми за младите майки (и за бабите, които вече са позабравили всичко) като „подготовка и кърмене“, „къпане и тоалет“, „масаж и гимнастика“(с илюстрации), „имунизации“, „захранване“, „никнене на зъбчетата“, “основни принципи и техники за закаляване“ и др.
• На 8 стр. ще намерите „схема на развитие“ на детето от 1 месец до 3 години с характерните за всяка възраст фази на растеж.
• Много полезни са и справочните таблици, в които можете да попъвате основните грижи за рожбата ви и/или изследвания, лечение и промените, настъпващи у вашето дете.
• Разпространява се безплатно в болнични заведения, медицински центрове и педиатрични кабинети. Аз лично си взех моята книжка от болница „Вита“ в София. Ако искате да си  получите книжката директно вкъщи ще трябва да заплатите 5 лв. за доставката до дома. Повече информация тук: http://www.facebook.com/group.php?gid=59710323392

Какво ми харесва: всичко е събрано на едно място, съветите са полезни, има много таблици и упътвания.

Какво не ми харесва: разпространението нещо куца, няма го в големите АГ болници в София; има много реклами в книжката (някои обаче са полезни, защото са таргетирани към млади майки).

Полезен съвет от книжката: Когато къпете детето, проверявайте водата с лакът, а не с длан… Бебето усеща водата с тялото си така, както вие бихте я усетили с лакът (стр. 54)

Любимата книжка за отглеждане на бебета на Петър:

Бебето: ръководство за употреба

изд. Вакон

Признавам си, че когато си купя техника (хладилник, пералня, телевизор или устройство за стерилизиране на бурканчета с кърма), рядко ползвам ръководството, поне докато нещо не се прецака и не съм опитал всички други възможности (след което ръководството пък ти е напълно безполезно в 99% от случаите)… При бебетата обаче не е така – нещата при тях просто не бива да се прецакват!

Всеки технически обременен родител (бил той програмист, системен администратор, инженер, специалист по поддръжката, преводач на технически ръководства или телевизионен техник) страшно ще се изкефи на тази книжка… (идеален подарък, между другото) Всичко е с точни и ясни схеми, бебето се нарича „модел“, систематезирано по глави, с типичния „технически“ стил, но все пак запазвайки основното…

Пример от книгата: Бебето – диаграма и списък на частите

Главата: средната обиколка на главата за всички модели е 35 см. За нормална се смята обиколката между 32-37 см.; Коса: при раждането е налична само при част от моделите. Цветът варира.; Фонтанели: Фонтанелите са две дупки в черепа на бебето, където костите не са сраснали. Никога не употребявайте натиск върху тях! Те трябва да укрепнат до първата една година (или скоро след това)…

И така, с ясни схемички получавате основни инструкции относно къпане, инсталиране на памперс, активиране на режим „спане“, измерване на температура, създаване на комплект за първа помощ и т. н.

Какво ми харесва: много близка до технически ръководства книжка; ясни последователни стъпки за дейностите, свързани с бебето; прости и ясни схеми с прокрадващ се инженерен хумор… Книгата се препоръчва от „Денят е прекрасен!“ и може да се намери във всички големи книжарници. Издателство: www.vakon-bg.com

Какво не ми харесва: преводът не е перфектен, много от нещата са валидни за САЩ, но не и за България (например имунизациите), някои понятия звучат странно и хуморът се е изгубил при превода (например „доставчик на услуги на бебета = педиатър“), цената (16 лв.).

Полезен съвет от книжката: 1. Ако кърмите и все още не произвеждате достатъчно мляко за бебето, опитайте се да увеличите броя на храненията. Колкото повече биват стимулирани гърдите, толкова повече мляко ще произвеждат.

2. Ако след разходка бебето заспи, при възможност оставете го да си доспи в количката.

Още няколко вече изпитани четива:

• Анастасия Лира – „За едно щастливо начало“, Care Direct S.A. www.caredirect.com (разпространява се безплатно), дадоха ни я в родилното заедно с още няколко брошурки „Вашето бебе“, „Препоръки за здравословно хранене“ и доста рекламни материали…
• д-р Бенджамин Спок – „Грижи за бебето и детето“, издава се от няколко издателства, вечна „класика“ в отглеждане на бебета;
• форума на БГ Мама – неведнъж сме се възхищавали на знанието, събрано в този сайт, който скоро може да стане конкуренция на Gооgle.

И най-важното…

Каквото и да пише в книгите, вие най-добре си знаете как да си гледате детето, според вашите усещания и разбирания. Не забравяйте, че природата си знае работата и не се предоверявайте на която и да е книга… Примерно, ако в една книга пише (а то си пише), че идеалната температура за детето е 22 градуса, едва ли ще е добра идея да го вкарате буквално на студ, ако навън е било 36 градуса…

Подобни публикации

• 26.06.2010 — Анкета: Имате ли деца? (4)
• 12.08.2010 — За една детска площадка (3)
• 11.07.2010 — Благодаря ти! (34)
• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 17.03.2009 — 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 05.08.2010 — Пойнтерът не е само указател в информатиката… (1)
• 21.07.2010 — Да перем ли чорапи и бельо заедно? (21)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 05.03.2010 — Черен влак се композира… (7)
• 04.02.2010 — Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 05.01.2010 — Накратко за снегопочистването (5)
• 30.09.2009 — Ice, Ice, Barcelona! (1)
• 25.04.2009 — Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт" (20)
• 02.04.2009 — 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (2)
• 11.11.2007 — "Сексът и градът" (11)
• 18.05.2006 — Тест за съобразителност (0)
• 06.02.2006 — "Хазарски речник" (0)
• 25.01.2006 — За новата колежка и термометрите (0)

Въпреки че по време на първенството премахвахме отпадналите отбори от анкетата, Бразилия и Аржентина останаха сред отборите с най-много гласове. Ако анкетата се провеждаше в началото на първенството, а не по време на първенството, Германия едва ли щеше да е на първо място по брой гласове. Това доказва и графиката по-долу. Обърнете внимание и как равномерно растат графиките на Холандия и шампиона Испания:

Подобни публикации

• 06.07.2010 — Кой ще стане шампион? Графики, октоподи и анкети… (4)
• 18.07.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Финална фаза (5)
• 22.06.2010 — Световното по футбол: временно класиране (2)
• 16.06.2010 — Фланелките на Сърбия (и не само) (11)
• 26.06.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Групова фаза (3)
• 19.08.2010 — Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
• 26.06.2010 — Анкета: Имате ли деца? (4)
• 02.06.2010 — Коя планета бихте искали да разгледате отблизо? (0)
• 07.02.2010 — Жребият на България за Европейското по футбол през 2012 г. (1)
• 01.01.2010 — Официални празници 2010 (28)
• 31.12.2009 — Новогодишни поскъпвания… (0)
• 04.10.2009 — Фестивалът Merce’09 в Барселона (3)
• 01.10.2009 — Три свежи реклами от улиците на Барселона (2)
• 30.09.2009 — Ice, Ice, Barcelona! (1)
• 27.09.2009 — Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 26.09.2009 — Кава – каталунското шампанско (4)
• 25.09.2009 — 10 първи впечатления от Барселона (11)

Ето и едно кратко ревю:

Дизайн: принципно обичам здрави мъжки телефони, което би следвало да означава моноблок. Слайдерът беше компромис заради функциите, но като цяло дизайнът ми допада. Черното покритие е висококачествена гумирана пластмаса, приятна на допир, дисплеят е голям, металните елементи отстрани придават стил и внушават здравина. В обобщение, дизайнът е страшно семпъл, но аз си падам по такъв. Лична оценка: 4/5

Здравина: няма как да го тествам екстремно, но съм го изтървал случайно на няколко пъти, черната пластмаса е устойчива, но подвижните капаци, страничните лайсни и въобще цялата метална част се криви лесно; емблемата под дисплея (с надпис Cyber-shot) се отлепи, слайдер-механизмът е направен сравнително добре. Капакът зад батерията (както и на предишния ми телефон) след известно ползване пада дори при съвсем леко приплъзване, например вадене от джоб на тесни дънки. Наложи се вече да го разходя до сервиза и заради прекъснат високоговорител на слушалката. Лична оценка: 2/5

Набор от функции: Телефонът има наистина много функции: Bluetooth, Wi-Fi, 3G, gps, фото- и видео-камера, Java, Email, FM radio, MP3 и видео-плейър, органайзър, календар… става и за обаждания. Накратко, има всичко, от което имам нужда като набор от функционалности. Лична оценка: 5/5

Фотоапарат/Камера: С 8.1 мегапиксела и стабилизация, това е телефонът, който прави най-добри снимки от всички, които съм виждал. Органайзерът на снимките е добър, всяка може да се изпраща лесно като MMS и през Bluetooth(липсва ми само attach-ване към email). Лична оценка: 5/5

Wi-Fi: Това е функционалността, която ми е най-необходима и от която съм ужасно недоволен. Има я, но обхватът е 3-4 пъти по-слаб от този на повечето лаптопи, дори когато не е в режим на пестене на енергия. Често връзката прекъсва (ако си сложиш ръката на самата антена, например). Понякога софтуерът се скапва и не те свързва, оправя се само с изваждане и повторно поставяне на батерията. Лична оценка: 1/5

GPS: Няма БГ карта, което като цяло прави функционалността почти безсмислена. Има възможност за записване на трак и от това разбрах, че отчита доста точно (сравнимо с Garmin-а). Накратко, навигацията се прави от софтуера, а тук практически няма такъв, така че ми е почти безполезен. Лична оценка: 2/5

Радио/MP3 плейър: Работят! Радиото обаче иска слушалки, които не е удобно да разнасяш навсякъде с теб.

Bluetooth и синхронизация: Няма проблеми при синхронизация с handsfree. С други телефони и с лаптоп не беше толкова лесно, но след 30 минути мъчение, няма грижи. Интеграцията с Outlook беше успешна от „раз“. Софтуерът за бекъп и ъпдейт на Sony Ericsson не струва, между другото. Оценка: 3/5

Стабилност на софтуера: Ужасна! Понякога телефонът забива, не може да се сафиряса когато играете игричка и ви се обадят (например), забравя интернет-настройките, но най-страшното е, че при някои „забивания“ изтри напълно инсталираните Java-приложения. Още по-страшното е, че затри калкулатора и органайзера. Целият QA екип, тествал този телефон трябва да бъде уволнен и бичуван! Лична оценка: 1/5 (в случай, че няма по-ниска)

Издръжливост на батерията: Уви, много малка. Два дни при изключени всички функционалности и около 12 часа stand-by при малко по-лош обхват, включен Bluetooth и Wi-Fi. Телефонът стои почти нон-стоп на зарядното, което никак не ме кефи. Лична оценка: 1/5

Клавиатура: удобни клавиши, емайлът им не се олющи за 6 месеца, няма индикации за износване, пренатоварване или каквито и да било други проблеми. Малко трудно се нацелват отделните цифри на един ред, но се свиква. Лична оценка: 4/5

Цялостно мнение: Има много функционалности, но не всички са изправни и не всички вършат работа в България. Фотоапаратът е чудесен, но софтуерът на телефона е повече от ужасен. Вади добър звук и картина, но батерията държи малко, компонентите не са много здрави и не вярвам, че този телефон ще ме издържи дълго (или по-скоро аз него).

КРАЙНА ОЦЕНКА: 3/5

Подобни публикации

• 21.04.2006 — Как се приготвят яйца за Великден (2)
• 20.03.2006 — Нов GSM – Nokia 5140i (3)
• 09.03.2006 — Въпрос на карта… и на това да я прочетеш! (0)
• 22.02.2006 — Call 088-REBIRTH (0)
• 09.01.2006 — За БДЖ и СИМ-картите… (11)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 02.12.2009 — Камери, които засичат номера (5)
• 17.06.2009 — Велосипедните алеи в София… с внимание към детайла! (42)
• 01.03.2007 — Група "ФМИ" – Пилотен сингъл (20)

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

Подобни публикации

• 27.03.2010 — One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена (8)
• 10.03.2010 — Графа… когато беше просто Владко Ампов (4)
• 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (33)
• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 01.07.2009 — Любэ са в София на 3 юли!!! (10)
• 08.06.2009 — Притча за доверието (0)
• 02.05.2006 — Караоке (0)
• 21.07.2010 — Да перем ли чорапи и бельо заедно? (21)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 20.05.2010 — „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 16.12.2009 — Група ФМИ – в медиите (3)
• 25.05.2009 — Giannis Ploutarxos (6)
• 06.01.2009 — Ajabez – Never Walk Alone (2)
• 05.12.2008 — Любэ – По высокой траве (превод) (13)
• 04.12.2008 — Коледната песен на група "Фатални мозъчни изкривявания" (20)
• 25.08.2008 — Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 11.01.2006 — Скрити съобщения в известни песни (0)

Това е един въпрос, който е не по-малко значим от това дали първо се е появила кокошката или яйцето…

Очакваме аргументи за и против да перем бельото и чорапите си заедно! Ха сега да видим кой е еколог-мърляч, кой бактериолог-прахосник и кой просто си търс;и за какво да се заяде…

Накратко, търсим научно обоснован отговор, констатиращ еднозначно, че след пране с „обикновен“ прах за пране, т.е. новия Ариел, Бонукс, Рекс, Ехо Савекс и т. н. има/няма шанс бактерии или гъбички от чорапите да се пренесат върху бельото.

Ако температурата на прането има значение, очакваме да се определи и тази важна особеност на машинното пране.

Ще има две награди – за най-обоснован и за най-оригинален отговор!

Наградата (по един неизпран чорап) победителят ще получи по пощата за негова сметка…

Котленият камък и мекотата на бельото и чорапите не ни интересуват (стига да се прегъват, а не да се пречупват), така че приемаме, че не използваме омекотител и Калгон…

Подобни публикации

• 06.04.2010 — Twin or double bedroom (4)
• 04.08.2010 — Книги за родители и бебета (5)
• 24.07.2010 — „От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка! (2)
• 06.04.2010 — Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания (6)
• 30.09.2009 — Ice, Ice, Barcelona! (1)
• 01.04.2009 — Стил, чувственост, идентичност с марката Еlle Мacpherson (0)
• 25.01.2006 — За новата колежка и термометрите (0)