Архив за категорията 'Забавни истории'

Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Финална фаза

18.07.2010

След бисерите от предварителната фаза, ето и нашата селекция от финалите на Световното по футбол в Южна Африка:

„…преди четири години видях същият този Гиджа, който в този момент отбелязва гoooooл срещу Корея…“ (Петър Василев го казва в момента, в който Луис Суарес отбелязва гол; Алсидес Едгардо Гиджа в момента е на 83 години и последният път, когато  отбелязва гол на световно, е през 1950 г.)

„Хорхе Фусиле понакуцва малко в духа на южноамериканския темперамент!“

„След ФАЛЦЕТА и гредата стана помощник на Уругвай…“ (ФАЛЦЕТ е особен маниер на пеене с най-високия регистър на мъжкия глас,  а залъгващият въртелив удар във футбола се нарича ФАЛЦ или ФАЛЦОВ удар)

„… не трябва да подценяват Уругвай. Имат футболни традиции уругвайците, въпреки че са понасъбрали малко прах във футболните анали…“

26/06 17:00  Уругвай 2 : 1  Република Корея

„Не съм сигурен какво точно искаше да направи Ъпсън, но съм сигурен, че не можа да го направи…“

„Джонсън ще пропусне евентуален следващ мач за Англия…“ (при резултат 4-1 за Германия и 10-тина минути до края на мача)

27/06 17:00   Германия 4 : 1  Англия

„Пасторе е добър футболист, ВЕРТИКАЛЕН…“

„Маркес добре знае любимата позиция на Меси и затова застана на пътя на неговия път…“

27/06 21:30   Аржентина 3 : 1  Мексико

„Това какво е? Нищо, категоричен е реферът!“

26/06 21:30 САЩ 1 : 2 Гана

„Шави… подава на Шави…“ (??!?)

„Каква неестествена траектория избра топката!“

56 29/06 21:30   Испания 1 : 0  Португалия

„Японският съдия реши да извади своя… меч …“

57 02/07 17:00   Холандия 2 : 1  Бразилия

„Ето я и госпожа Белучи…“ (да, ама това е Чарлиз Терон – освен, че едната е италианска брюнетка, а другата южноафриканска блондинка и разликата във възрастта им е над 10 години, разлика няма… На фона на Гиджа и Суарес си е направо нищо).

„Дори и на канцлера Меркел МУ се иска да е на терена“ (Меркел е жена, г-н Василев!).

59 03/07  17:00  Аржентина 0 : 4  Германия

„И преди да ви кажа съставите, нека да видим кои са 22-мата на терена…“

„Дузпата обаче има една много важна особеност – трябва да бъде реализирана“

03/07 21:30   Парагвай 0 : 1  Испания

„… след центриране на Крауч…“ (Крауч е футболист на Англия (мачът е Уругвай-Холандия), при това най-високият – 201 см, как може въобще да се обърка)

„Добра намеса на опитното куче Даниел Ойер.“ (Опитното куче всъщност се казва Андре Ойер, но въпросът е как ще кръстите опитните зайчета)

06/07  21:30   Уругвай 2 : 3  Холандия

„Иниеста е изключително подвижен играч – може да играе както отляво, така и отдясно, а както при повечето играчи на Испания, често го виждаме и да си разменя местата…“

„Ето го и Йоаким Льов с любимото си синьо пуловерче, което му носи късмет… Целият германски отбор е в същото пуловерче! Надявам се след мача да си ги перат!“

„Да видим това центриране на Лан до какво ще доведе… до прегръдка за Касиас.“

„Владението на топката е 58% на 42%, разлика само 2%…“ (Хмм…  не е ли 16?)

„Първото име на Педро е Педро Родригес“

07/07 21:30   Германия 0 : 1  Испания

Поради обясними причини, нямаме бисери от финалните мачове, но пък може би вие ще допринесете за това…

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 9.2/10 (5 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Група ФМИ – в медиите :)

16.12.2009
Измина повече от година и ни вест, ни кост от група „Фатални мозъчни изкривявания“.
Дори една от анкетите относно групата изчезна в небитието и използвам случая да публикувам резултатите, а и тези, които не знаят за група ФМИ, да видят постовете с песните…

Та ето и дискографията ни до момента:

1. „Броеничка“ a.k.a. „Два гигабайта“ – пилотния сингъл на групата и любима песен на 31% от феновете.

2. „Рестартирай ме“ – програмистско-любовна балада с мелодията на „Хотел Калифорния“ – 40% от феновете я посочват за любима песен.

3. „Приказка за ламята“ – народна песен за юнакът-програмист, убил ламята – любима на 12% от феновете.

4. Коледната песен на група ФМИ – наближават празници и е добре да я чуете още веднъж, особено ако сте от онези 17% от феновете, които я харесват. А и трейлърът си го биваше :)

За да запълня анкетата, ще кажа, че само 10% от читателите на този блог не са чували група „ФМИ“.

За останалите 90% - голямата новина!

Интервю на група „ФМИ“ в новия брой на сп. „Обекти“

126078537694

Можете да го видите в броя от декември’2009.

Ето какво казват и от списанието:

„Ще прочетете любопитното и много забавно интервю с четирима информатици от Пловдив, създали групата ФМИ – Фатални Мозъчни Изкривявания. „Колко е 2 и 2 = 4?“ може да е заглавието на новия ни албум, казват те. Песните им са гледани по над 100 хиляди пъти в интернет.“

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 9.3/10 (13 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Преносима църква?!

14.10.2009

hram1

Виждали сме и сме чували за какви ли не преносими неща – преносим компютър, преносима мрежа за волейбол, преносим зенитно-ракетен комплекс… Но, честно казано, не сме и очаквали да видим преносим храм!

hram2

Засякохме го съвсем случайно по пътя между София и Горни Богров и съдейки по широката усмивка на шофьора на тира, определено товарът му привличаше не само нашето внимание! Снимките говорят сами по себе си.

hram3

Иначе браво на транспортната фирма – първо, товарът беше добре укрепен.

hram4

Второ, камионът беше ескортиран от специален автомобил със сирени. Така и трябва!

 hram5

Трето и най-готино: Усмихнати тираджии все още съществуват!

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 10.0/10 (8 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Животът ми е нормален (My Life Is Average)

12.10.2009

- На какво се хилиш така? – пита Биляна сънена.

- На един сайт – My Life Is Average.

Два през нощта е, всички лампи са изгасени. Стоим тримата в леглото (аз, Биляна и компютъра) и докато тя спи, аз си чета забавни истории… Всъщност, ако като малки сте си купували вестник „Лична драма“, за да се забавлявате на историите вътре, My Life Is Average (MLIA) е по-компактен, по-забавен и по-съвременен негов вариант.

Сайтът е изцяло на английски и събира истории от цял свят, които имат следния формат:

  • Всяка история започва с „Днес…“ (в редки случаи – „Вчера…“, „Снощи…“)
  • Всяка история е с големината на един SMS.
  • Всека история завършва с MLIA, нещо като „животът ми е нормален“.

Повечето истории са ученически, някои са дори леко скучновати, тип „Днес в часа по английски дойде учителят ми по френски и започнаха да си говорят на испански. MLIA“

Други имат леко мистичен характер, например „Днес видях човек, носещ само една обувка. Попитах го ‘Да не сте си изгубил обувката?’ ‘Не, намерих!’, отговори ми той. MLIA“

Трети залагат на абсолютно нормални истории, но подреждат текста така, че да се изненадате в края, например „Днес правих секс с приятелката ми и изведнъж тя започна да крещи името Томи! Казвам се Томи. MLIA“

В MLIA само за два-три дни видях предложения за брак, цяла традиция със сгъване на долар под формата на слон и още куп други неща, с които няма да ви занимавам.

Можете и сами да си ги видите на www.mylifeisaverage.com.

Дотук видяхте само 3 примерни случки и едва ли съм ви зарибил. А по-долу е специална селекция с цели 67  любими MLIA-поста:

  1. Днес приятелката ми беше в гадно настроение и поизнервен от него й казах: „Кажи нещо позитивно!“ „Протон!“ В такива моменти си спомям защо я обичам. MLIA
  2. Днес малката ми братовчедка помоли за няколко желирани мечета. Попитах я какви иска – зелени или жълти. Тя каза, че няма значение, защото тя просто обича да им откъсва главите и да контролира съдбата им. Тя е на четири години. Ще постигни велики неща! MLIA
  3. Днес пратих SMS на татко: „Какво правиш?“ (What are you doing?). Не знам дали че отговора „Майка ти“ (Your mom) не е точно това, което синът му очакваше да чуе. MLIA
  4. Днес поставих реалистична, но фалшива мишка в банята, за да изплаша съквартирантката ми. Още не се е прибрала вкъщи, но аз изпищях поне три пъти досега. MLIA
  5. Днес, на работа като касиерка в Wal-Mаrt, един клиент дойде и върна прахосмукачка, която беше закупил от нас. Попитах го каква е причината да я върне, а той измърмори „Не беше вкусна“. Много съм объркана. MLIA
  6. Днес се возих на двуетажен автобус във Вашингтон. Имаше пуснат запис, гласящ „Моля, въздържайте се от употреба на алкохол, тютюнопушене и експериментална хирургия на пътника до вас“. Чудя се колко ли хора са опитвали последното? MLIA
  7. Днес в училище трябваше да използваме символите за „по-голямо“ и „по-малко“. Откакто чух съученикът ми да си мърмори „… крокодилът изяжда по-голямото“, се чувствам доста по-комфортно в клас. MLIA
  8. Днес по време на среща в офиса, облягайки се назад, пръднах мощно. Най-невъзмутимо се облегнах отново и в същия момент пръднах още веднъж, за да се убедят всички, че облегалката на стола скърца. MLIA
  9. Днес погледнах етикета на любимия си пуловер. Там пишеше „Made by Humans on Earth“ („Произведено от хора на Земята“). Вече го харесвам още повече. MLIA
  10. Днес разбрах, че когато се омъжа за годеника си, ще се казваме Лили и Джеймс Потър. Вече измислихме и името на първия ни син – Хари. Знаех си, че съм се влюбила в правилния човек. MLIA
  11. Днес по време на футболния мач на деветгодишния ми брат ми направи впечатление вратарчето им – сладък малък хлапак, чужденец на има Хасуз, което се произнася точно като Иисус. Коментаторът беше много ентусиазиран да завършва със „И Иисус спасява!“. MLIA
  12. Днес видях надпис на шала „Един размер е достатъчен за повечето хора“. Чудя се на кой ли пък може да му е малък шалът. MLIA
  13. Тази вечер се закачах с лазерната си показалка от прозореца на общежитието. Един пич забеляза червената точка, вдигна ръце и се обърна. Аз насочих показалката към сърцето му. Той падна артистично, сякаш е убит със снайпер. Обичам колежа. MLIA
  14. Снощи един приятел тайно е променил всички номера в телефона ми. Получих SMS от Батман, Донатело и Хармаяни. Нямам идея кои са всъщност, но изобщо не съм ядосан. MLIA
  15. Днес имах тест по химия. Един от въпросите беше: „Аз съм сребриста и гъста субстанция. Какво съм?“, на което отговорих с „кръв от еднорог“. Получих отлична оценка и допълнителен кредит. MLIA
  16. Днес, минавайки през Макдоналдс, ме обслужи наистина сладка мацка. Докато плащах, изпуснах банкнотата, след което я улових във въздуха с два пръста и гордо й казах: „Аз съм полунинджа“. Когато получих поръчката, вътре имаше допълнителна порция пържени картофки с името и телефона й, написани на кутийката. MLIA
  17. Днес гледах третата част на Карибски пирати с приятелите ми и забелязах, че едно от момчетата носи скоби. Впечатлен съм какви грижи за зъбите си са полагали още от колониални времена. MLIA
  18. Днес излязох от метрото заедно с едно момиче. Когато стигна до ескалатора и видя че не работи, тя изпуфтя, върна се и се качи по стълбите. Все още се чудя защо просто не се качи по спрелия ескалатор. MLIA
  19. Днес търсих онлайн костюм за Хелоуин.. В категория „Професии“ намерих костюм на крава. Все още не разбирам. MLIA
  20. Днес публикуваха списък с ролите за задаващото се училищно представление. Въпреки че родителите ми искат да стана адвокат, реших да се пробвам, защото театърът е истинската ми страст. Проверих сайта и бях получил роля! Като адвокат. Добър номер, съдба! MLIA
  21. Днес моята съквартирантка разбра, че има 33 песни в списъка й Top 25 най-слушани в iTunes. В момента съм изключително притеснен за способността на iTunes да броят. MLIA
  22. Днес в обществената тоалетна чух малко момче от съседната кабинка да казва: „Бяхте в коремчето ми твърде дълго и сега е време да се разделим.“ Никога не съм чувал някой да казва сбогом на собствените си изпражнения. MLIA
  23. Днес прочетох, че Маунтин Дю намалява броя на здравите сперматозоиди. Първоначално се уплаших, тъй като пия наистина много от него, а искам да имам деца някой ден. След това си спомних, че съм момиче. MLIA
  24. Снощи имаше вечерно парти, организирано от училище. На входа няколко учители ме караха да духам за алкохолна проба. След като пробата показа, че съм трезвен, аз вдигнах високо юмрук и радостно изкрещях: „УРА! ИЗИГРАХ СИСТЕМАТА!“ Погледът и лицата на учителите бяха безценна гледка. MLIA
  25. Днес споделих с мама как ми се подиграват в училище заради малките ми гърди. Татко каза „И с мен е същото в службата!“. Обичам татко! MLIA
  26. Днес, докато се разхождах, над кофата за боклук имаше пропагандираща найлонова торбичка с надпис „Аз съм боклук!“. Някой беше дописал отдолу „Не бъди толкова жестока към себе си!“. MLIA
  27. Днес видях приложение във Facebook, което каза, че 60% от приятелите ми са жени, а 38% са мъже. Чудя се какви ли са останалите 2%. MLIA
  28. Днес наистина, наистина, ама наистина исках студен чай. Отидох до автомат за напитки, пуснах $1.40, натиснах бутона и се оказа, че няма наличност. Натиснах бутона на най-добрата алтернатива – портокалова сода. Получих студен чай! Имам страхотно предчувствие за днес. MLIA
  29. Днес ми беше наистина скучно. Написах в Google „Какво да правим когато ни е скучно“. Едно от предложенията беше „Опитайте да не мислите за пингвини“. Опитах. И се провалих. MLIA
  30. Днес, влизайки в Walmart се преструвах на джедай, който използваше Силата, за да отвори автоматична врата. Когато влязох, един от служителите ме поздрави с „Добре дошли в Walmart! И нека Силата да бъде с Вас.“ MLIA
  31. Днес видях надпис в магазин, който гласеше: „Спечелете БЕЗПЛАТНА разходка с полицейска кола като просто откраднете нещо от магазина!“ Добра рекламна политика! MLIA
  32. Днес, докато пращах СМС, написах „му“ и телефонът ми го допълни автоматично до „муахахахахаха“. Сега ме е страх от собствения ми телефон! MLIA
  33. Днес аз и най-добрият ми приятел си направихме макаронени автопортрети, след което ги подарихме на майките ни. Те бяха изключително развълнувани от креативността ни и си ги оставиха за спомен в хладилника. Ние сме 19-годишни момчета. MLIA
  34. Днес си купих комплект батерии. Когато погледнах гърба на опаковката, видях надпис „Batteries not included“ („Батериите не са включени“). Не разбирам! MLIA
  35. Днес един човек дойде в банката, в която работя и си забрави телефона. Решихме да се обадим на първия номер от списъка му и попитахме: „Знаете ли на кого е телефонът?“ „Да, разбира се, на сина ми“. Помолихме я да намери сина си и да го уведоми, че мобилният му телефон е при нас, в банката. След две минути телефонът звънна и познатият глас изкрещя: „Хей! Забравил си си телефона в банката!“ MLIA
  36. Днес, очаквайки да чуя „Пингвини“, попитах тригодишната ми братовчедка кои птици не летят. Тя се обърна и спокойно ми каза: „Умрелите“ MLIA
  37. Днес ме спряха за превишена скорост. Когато стигна до автомобила ми, полицаят каза: „Цял ден чакам да спра някого за превишена скорост“. „Ами… дойдох по възможно най-бързия начин!“ След като се смя пет минути, полицаят ми даде фиша. MLIA
  38. Днес баба ми каза, че е кръстила кучето си Джордж Клуни, за да може да казва на хората, че вечер спи с Джордж Клуни. Обичам я още повече. MLIA
  39. Днес професорът ни обяви, че ще ни запознае с глава 4 от учебника. След което вдигна учебника и каза: „Ученици, това е глава 4 от учебника. Глава 4, това са учениците“. MLIA
  40. Днес в аптеката, където работя, дойде малко хлапе и поиска кутия тампони. Попитах го дали знае за какво са, на което то отговори „Те са за малкия ми брат. На рекламата казаха, че с тях може да се плува и да се кара колело, а в момента брат ми не може нито едното, нито другото.“ MLIA
  41. Днес си получих бележника. Имам шестица по испански език. Не уча испански! MLIA
  42. Днес четях стари лексикони. На въпрос „Ако намериш дух, който изпълнява три желания, какви ще са те? Нямаш право да си пожелаваш още желания.“ Отговорът ми за третото пожелание беше „Още един дух със същите способности“. MLIA
  43. Днес се наложи да карам автомобила на съпруха ми. Тъй като ме чакаше дълъг път, започнах да търся компактдисковете му и попаднах на два със заглавието „Брутален метъл за брутални мъже“ – vol. 3 и 4. Двата диска бяха изцяло напълнени с песни от филмчетата на Дисни, Спайс Гърлс, Бекстрийт Бойс. Новата ми мисия е да открия vol. 1 и vol. 2. MLIA
  44. Днес в училище правихме тест на тема „репродукция“. Последният въпрос беше какъв е шансът да имаш момче или момиче? Написах – 100%, какво друго може да бъде? Никой друг не ме разбра. MLIA
  45. В петък ударих едно хлапе в лицето, защото ми писна да ме пребърква редовно. Директорът се обади на татко и му обясни какво е станало. Татко ме взе от училище, заведе ме на обяд и на кино. Оказа се, че съм ударил сина на момчето, което е малтретирало татко като ученик. MLIA
  46. Днес казах на татко, че искам да купя огромен кашон с Monster Energy и да го продавам на съучениците си от училищното шкафче. Той ме попита дали е незаконно и аз му казах, че е. Когато се прибрах по-късно, видях три големи кашона с Monster в мазето и бележка, на която пишеше: „Внимавай да не те хванат. С обич, татко.“ MLIA
  47. Днес бях под душовете на общежитието, когато започнах да си свиря „Yesterday“ с уста. След няколко секунди, съседът от другия душ започна да свирука в хармония. Още няколко секунди по-късно се включи и третата кабинка. Направихме цялата песен в хармония. Под душовете. Все още не знам с кого. MLIA
  48. Днес бях с приятелка и някакъв досадник постоянно й пращаше съобщения. Тя не искаше да говори с него, така че му изпрати съобщение „Изгубих си телефона“ и той престана да я търси. Чудя се кога ли ще се сети, че съобщението му беше изпратено от „изгубения“ телефон. MLIA
  49. Днес говорих с татко да ми купи кола за 18-тия рожден ден. Той ме заплаши, че ще ми вземе камила вместо кола, ако не престана. Сега постоянно го питам за колата, понеже много повече искам камила. MLIA
  50. Днес попитахме учителя ни по латински какво прави него учител, а нас – ученици. Той отговори така: „Вижте, деца, моят стол се върти, а вашият – не…“ Никога не съм вярвала толкова в образователната ни система. MLIA
  51. Днес един приятел ми каза, че думата OK, погледната настрани много прилича на човече. Тогава му казах, че QK,  прилича на нинджа. Аз печеля! MLIA
  52. Днес, по случай 100-я им ден в училище, децата от класа на сина ми трябваше да нарисуват себе си след 100 години. Детето ми нарисува надгробен камък. MLIA
  53. Днес сложих бебешки плач за мелодия на телефона ми. Когато ми се обадиха по време на лекцията, момчето до мен веднага отвори раницата си и каза „Шшшш… Всичко е наред, мъник, татко те обича!“ Погледите на останалите бяха неописуеми, а аз съм малко влюбена. MLIA
  54. Днес по биология учихме за осмоза и учителката ни каза, че ако сложим желирани мечета във водата, ще станат по-големи. Познайте кой си има армия от желирани мечки-мутанти. MLIA
  55. Днес си смених съобщението на гласовата поща да звучи сякаш наистина отговарям на телефона, но не чувам. Приятелката ми дойде и каза, че ме мрази, защото си говорила 5 минути с гласовата ми поща. MLIA
  56. Днес ми писна да ми изпиват сметаната за кафе, затова сложих надпис „Майчина кърма“. Проблемът ми е решен. MLIA
  57. Днес гледах епизод от „Д-р Хаус“ с родителите ми – и двамата са лекари. Още след първата сцена започнаха да поставят собствени диагнози. Мисля, че отсега нататък ще гледам Хаус само така. MLIA
  58. Днес брат ми ме попита защо докато пея под душа, почти винаги спирам по средата на песента. Казах му, че забравям думите. Как да му обясня, че правя соло на китара… MLIA
  59. Днес си изгубих любимия химикал. Помолих всички съученици да го потърсят. След като претърсихме почти навсякъде, осъзнах, че е в ръката ми. Незабелязано го пуснах и се направих, че съм го намерил на пода. MLIA
  60. Миналата нощ играхме на Скрабъл и спечелих с думата „секси“. Точките ми? 69. Каква ирония, нали? MLIA
  61. Снощи нашите решиха, че е крайно време сестра ми да престане да си смуче палеца. Предупредиха я, че ако продължава така, постепенно палецът й ще почернее и тя, разбира се, не им повярва. През нощта татко се промъкна в стаята й и отбеляза една голяма черна точка на палеца й с флумастер. когато се събуди, опищя света. Не си е смукала палеца цял ден. Добър ход, тате, добър ход. MLIA
  62. Днес се разхождах в училищната лаборатория и видях, че един от ключовете на стената беше надписан по следния начин: „ГРАВИТАЦИЯ – никога не изключвай!“. Изкуших се да го цъкна, но не посмях, за всеки случай. MLIA
  63. Днес се видяхме с бременната ми в осмия месец братовчедка. Бебето я риташе постоянно, така че накрая тя погледна към корема си и каза: „Добре, ако толкова бързаш, защо не направиш нещо по въпроса?“ В този момент водите й изтекоха. MLIA
  64. Днес бях в плодзеленчука и продавачката ме попита дали съм намерил това, което търся. Отговорих й, че не съм намерил любов. Тя ме прегърна. MLIA
  65. Днес реших да се изнеса. Докато си опаковах багажа знамерих стара кутийка от последния път, когато се местих. Вътре в нея, над всичко останало, имаше 20-доларова банкнота и бележка с моя почерк „На бас за 20 долара, че ще забравиш тази кутийка до следващото ти местене!“ Изгубих облог с моето „Аз“ отпреди пет години. MLIA
  66. Днес реших да си направя плаж на балкона. Точно когато си свалих горнището, съседът дойде и ме видя. Той е мъж. Аз също. Казахме си „здрасти“. MLIA
  67. Днес се събудих без чаршафи в леглото ми. Съквартирантът ми каза, че през нощта съм станал, събудил съм го, дал съм му всичките си чаршафи, сгънати на топка и съм му казал: „Това е лекарството за елфите. Знаеш какво да правиш с него.“ Отчаяно се опитвам да си спомня съня си. MLIA

Очаквайте (вероятно не толкова) скоро: F*** My Life

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 9.8/10 (61 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Предложението ми за брак – история в два варианта

16.07.2009

В крайна сметка Биляна реши да сподели историята ни и всеки от вас може да я прочете тук (по-кратък и романтичен вариант):

http://bilyana.net/index.php/2009/07/14/engaged/

Ако пък вече сте я прочели, непременно вижте и нейния втори вариант, с допълнения в стил „The making of…“ (по-дълъг и забавен вариант):

http://bilyana.net/index.php/2009/07/16/engagement-detail/

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 7.4/10 (10 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Казах "Да" на Петър… забавен подробен вариант :)

16.07.2009

“Всяко време с нещото си”, често казва Петър. Е, романтичната история е имала и доста забавни моменти, които разбрах по-късно… Ето защо ще се наложи да я разкажа отново, от самото й начало, с още повече подробности (моите промени са отбелязани в червено, допълненията от Петър – в синьо, а от приятелите ни - в зелено):

Планът

Петър: Всъщност всичко беше запланувано много отдавна. Пръстенът стоя близо два месеца вкъщи, без Биляна изобщо да заподозре. Скриването на подобно нещо не е никак лесна работа, защото ако приятелката ви го намери, цялата изненада отива по дяволите. Особено пък, ако често подрежда и чисти като Биляна, шансовете нещата да се прецакат се увеличават значително. Затова реших, че единственото хитро място да се скрие пръстенът е… в кутията на компютъра! Но да се върнем към разказа на Биляна…

През съботния ден /11-ти юли/ се оказа, че ще трябва да работя в офиса по изключение. Нямам предвид, че работя по изключение, а че работя в събота по изключение… Тъй като с Петър се бяхме разбрали да ходим в Пловдив същия ден, няколко дни по-рано му казах:

- Ще ни се наложи да тръгнем следобед, след като свърша работа.

- Аз обаче трябва да тръгна един ден по-рано.

- Защо?

- Ами Митко има нужда от помощ по един много важен проект…

- Какъв?

- Ами… университетски проект за светлинни ефекти.

Петър: Както казват, „най-добрата лъжа е половината истина“…

И така, нищо неподозиращата аз прекaрах деня си по работа, задачи и срещи с рекламни агенции. На няколко пъти ме наваля дъжда.

Оказа се, че не само мен ме е валял, обаче. Докато аз кръстосвах дъждовните улици на София напред-назад по бизнес срещи, Петьр и Митко са обикаляли в търсене на свещички, запалки, чашки, които да ги предпазват и т. н.

Петър: Най-смешното беше, че буквално минута след като купихме всичко и се прибрахме у Митко, се обадиха родителите на Биляна:

- Петинка, как си моето момче? У Митко ли си? Хайде, слез долу да се видим, ще наминем покрай вас – имаме нещо за теб!

„Нещото“ беше страхотна тениска на Adidas, която точно в този момент ми беше жизнено необходима… Трудно ми беше да обясня защо съм мокър до кости като работим „по проект“, но пък и те културно не ме питаха за подробности :)

След обяд вече валеше пороен дъжд, и колкото повече намаляваше работата в офиса, толкова повече се увеличаваше желанието ми да се прибера час по-скоро.

Петър: Ние през това време бяхме на Небет тепе и измервахме броя чашки, които могат да се поберат върху една особено подходяща за случая скала:

- Казвам ти, човек, тука ще побереш само „Биляна, ще се“ – каза Митко.

- Не е вярно – снимай я и ще ти покажа на Photoshop като се приберем, че ще се събере целият надпис…

- Скалата е наклонена и хлъзгава. Няма да се задържат свещичките… И как ще ги запалим в дъжда?

- Ами ще изчакаме да спре, просто… Все някога ще спре… Ако не, ще го отложим за утре.

Според метеоролозите, времето щеше да се оправи след повече от 24 часа… Но всички знаем доколко познават :) Така се случи и този път… Ето защо се обадих на приятелите за пълна бойна готовност.

- Дамяне, здрасти. Какво ще кажеш да запалим 400 свещи на Небет тепе?

- Готово, бе, Пеши… ако трябва, цялото тепе ще запалим! Кога?

- Ами зависи от времето. Накратко – когато спре да вали. Засега сме се уговорили за първи вариант: 21.30 ч. Втори, резервен вариант: 4.30 ч. на изгрев слънце. Трети, още по-резервен вариант – неделя вечерта. След няколко часа ще съм с Биляна, така че звъни на Митко, а не на мен, за да координирате нещата.

И докато аз уреждах нещата с Ники Вълчанов, Тони и Митко вече бяха запълнили целия под на стаята с наредени свещи. Когато видях колко голям е надписът всъщност, доста се шашнах как ще успеем да запалим всичко това. Но да ви върна отново към разказа на Биляна за кратко…

Към 18:30 вече карах по Цариградско шосе. По магистралата пътят беше доста хлъзгав – окaза се, че цял ден е валяло навсякъде. Когато наближих Пловдив, звъннах на Петър:

- Писанче, аз съм вече в Пловдив. Вие как сте с Митко?

- Ами работим още по проекта. - така си беше.

- Как върви?

- Не много добре… Трябва да довършим още няколко неща. - така си беше. Когато се наклонят свещичките, чашките се пълнеха с парафин и в крайна сметка или пластмасата се разтапяше, или свещта изгасваше. Наклонената скала не беше добър вариант.

- Ами добре… Аз тогава ще се видя с Мая и Катето и ще ходим на пицария, че умирам от глад.

- Добре, аз ще дойда направо в пицарията. - тук вече излъгах. Всъщност, първо отидох до Четвъртък пазара (в Пловдив пазарите носят имена на дни от седмицата)… Исках да взема на Биляна наистина огромен букет от бели рози, но бяха останали само три рози и една продавачка, отчаяна от живота…

През това време Тони отиде до гарата и посрещна Влади, който дойде чак от Варна, за да е с нас. Ани (приятелката му) пък отиде от София във Варна, за да го замества.

Час по-късно Петър дойде да ме вземе от ресторанта…

Петър: трафик….

През това време на тепето са се е провеждал следният разговор:

- Това „Ж“ е много шибано, да знаете…

- Мен питате ли ме? Само „И“-тата редя!

- Скалата се пързаля ужасно, ще се пробвам да ги защипя с телбода…

- Ех, поне да бяхме в Англия… Къде е „Marry me“, къде е „Биляна, ще се омъжиш ли за мен?“

- Абе, Ники, така и така приятелката ти е Диляна, така и така ще се ожените, ако искаш, да подменим „Б“-то с „Д“ и да минем с едни свещи два пъти…

- Баси, колко яко ще е да го видим това в Google Earth…

Изненадите започнаха

с красив букет от бели рози (Петър знае, че това са любимите ми цветя и искрено ще се зарадвам). Постояхме малко в ресторанта, Петър отиде до тоалетната…

Петър: Там се обадих на Митко:

- Как е положението там горе?

- Духа много вятър, засега успяваме да задържим свещите запалени за около три секунди, въпреки че са в чашките… Нов рекорд: четири секунди!

- Измислете нещо…

- Ще пробваме да ги пренесем зад една стена, на завет, засега забави малко…

Пет минути по-късно ми звънна, за да ми каже, че нещата там са по-добре и след 30 минути да сме при тях.

Докато Петър беше в тоалетната, Мая и Катето станаха подозрителни:

- Бибче, да знаеш, щом ти носи бели рози, значи нещо е прегрешил… не му е чиста работата!

- Да, бе, да – казвам.

- Абе виж сега – в крайна сметка розите са само три. Вероятно просто се е загледал по някоя и е гузен… Ако беше нещо по-сериозно, щеше да е я гривничка, я огърличка – шегуваха се те.

…и след като се върна, предложи на момичетата да се видим по-късно с тях, а на мен – да си направим нощна разходка из Пловдив. Момичетата го изгледаха доста странно, но нищо не казаха.

- Олеее, Кате, ще й предложи, аз ти казвам! – казала Мая веднага след като сме се разделили.

Прегърнати вървяхме, говорехме си и си припомняхме местенцета, на които сме били заедно. Минахме през центъра, телефонът на Петър иззвъня и дочух следния разговор:

- Здравей, Митак!

- Духна вятър, всички свещи са прецакани…

- Ами супер, разхождаме се из Пловдив.

- Като изгаснат, фитилите им влизат в разстопения парафин и нямат запалване. Моткай се още 15-20 минути, ще ти се обадим.

- Да, чудесно… Писанче, искаш ли да ходим довечера у Митко? … Добре, Митак, айде по-късно ще се видим! … Слънчо, хайде да се поразходим в парка!

Окъпаните от дъжда алеи ни подканиха да оставим следите си по тях и скоро се озовахме на пейката, на която бяхме седнали и на първата ни среща. Постояхме малко и си припомнихме някои от любимите ни моменти заедно в моя град, а и не само… Сетихме се за красотата на Париж и Айфеловата кула, страхотният ден в Дисниленд, дегустацията на бира в Брюксел, екскурзията ни до о. Тасос, парламентът в Букурещ, аквариумът в Лондон, фонтанът „Ди Треви“ и древните сгради в Рим… и изведнъж се озовахме пред Античния театър, но в Пловдив.

Неусетно бяхме стигнали до Стария град, изкачвайки се и слизайки по уличките, усещахме толкова много любов навсякъде около нас и… Телефонът на Петър пак иззвъня.

- Здрасти, Тони! – вдигна телефона той.

- Къде сте? Хайде, идвайте!

- Ами в момента се разхождаме из Стария град, близо до Античния театър.

- Добре, ние сме готови. Води я вече.

- Ами каквото решите…

- След колко време ще сте при нас?

- Две-три някъде. Вземете и вино.

- Олеле, ужас! Ей сега духна вятър, почти всички свещи изгаснаха. Връщайте се!!! Отбой!!!

- Не, не мога.

- Какво значи „не мога“… В момента само запетайката свети - на загасени свещи ли ще я доведеш?

- Ами вземете каквото можете, ние ще дойдем после.

- Ще ги запалим пак, елате точно след пет минути.

- Добре, хайде, до после.

Слава богу, на тепето имало и доста минувачи (сред които и един непознат фотограф, на когото дължим снимката на надписа), които помогнали свещите да се запалят още по-бързо…

Предложението

Петър ме хвана за ръката, поведе ме към върха на Небет тепе и ми каза:

- Искаш ли да ти покажа нещо много красиво?

- Разбира се, любов.

- Добре, но хайде да играем на „Доверие“…

Няколко пъти сме играли на „Доверие“ в София – единият си затваря очите и обещава да не ги отваря, докато другият го държи за ръката и внимателно го напътства към избраното място. И двамата партньори си вярват напълно, че никой няма да предаде другия и да наруши доверието помежду им. И така, затворих очите си и започнахме да се изкачваме нагоре, отначало бавничко, после се отпуснах и колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-силно усещах простора, силния вятър, топлата нощ. Казах му:

- Толкова е хубаво… Искам винаги да съм до теб!

- И аз искам да съм до теб, Слънчо… винаги!

Приятелите ни през това време са провели следния разговор:

- Те са! Крийте се!

- Ама аз съм целият в бяло, как да се скрия… – казал Вълчанов.

- Ами прави се на бял камък.

Беше тъмно, много тъмно. На няколко пъти се подхлъзвахме леко, заради мократа трева, но наклонът свърши, земята под мен стана равна и след няколко крачки усетих ярка светлина пред себе си, прозираща дори през затворените ми клепачи.  Помислих си: “Колко ли е красив градът, облян от светлини през нощта…”

Аз пък през това време си мислех: „Лелеее, като ги знам какви идиоти са, нищо чудно да са написали и АСЕНЕ, КУПИ ХЛЯБ! със свещите…“ Слава богу, видях надписа… По план трябваше да се използват 318 от 400-те свещи, но всъщност приятелите ни бяха вкарали в употреба почти всички… Имаше някой-друг „изгорял пиксел“, но като цяло нещата изглеждаха добре, даже повече от добре за силния вятър на Небет тепе…

Тогава Петър ме спря и ми каза:

- Вече можеш да погледнеш.

Отворих очи…

Наистина ми е много трудно да опиша какво почувствах… Светлините на целия град бяха пред мен, но трудно се забелязваха… Пред нас на цялата полянка със стотици свещички беше изписано “Биляна, ще се омъжиш ли за мен?”. А любимият ми мъж падна на колене пред мен с думите, които никога няма да забравя:

- …

… но и няма да споделя публично…

Господи, колко много го обичам!

- ДА!!!!!

В ръцете си държеше кутийка с пръстен, който постави на ръката ми. Толкова силно треперихме и двамата. Тогава коленете ми не издържаха и дори наколенките на доктор Ливайн нямаше да ми помогнат… Паднах на колене до него и започнахме да се смеем и да плачем от радост. А гледката пред нас на стотиците свещички, преливащи се със светлините на Пловдив завинаги ще я запазим като най-приказния спомен. По-късно разбрахме, че ми е предложил точно в 11 часа на 11-ти след 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден, откакто сме заедно.

След като дойдохме на себе си, Петър попита:

- И сега какво ще правим?

- Не знам… няма значение, щом сме заедно…

- Хайде да го отпразнуваме!

- Добре, ей сега ще се обадим на всички приятели…

Тогава Петър просто се провикна:

- Ееееей, хайде идвайте!

- „Спукано гърне!“ – чу се в далечината…

Приятелите

В този момент иззад една от скалите един по един започнаха да се подават тъмни силуети…

- Слънчо, кои са тези хора?

- Ще видиш…

Малко след това започнах да ги различавам… Тони, Дамян, Влади, Митко, Ники Вълчанов… Дойдоха да ни прегърнат и честитят… искрено им благодаря, че бяха до нас в този незабравим момент.

- Това ли ви е проектът, а? – казах на Митко, полушеговито и полуобвинително.

- Е, какво, на теб не ти ли харесва? – отвърна ми Влади.

- Хора, аз трябва да тръгвам, наистина… няма как да остана за първа брачна нощ, ама… обичайте се! – каза Вълчанов.

- Чао, Ники! Направихте ми страхотна изненада и много ви благодаря… – развълнувана от случилото се казах аз и го прегърнах.

- Чао – каза той и на фона на цялата романтична обстановка разклати юмрука си с вирнати кутре и показалец, типично по метълски, след което се изгуби в мрака.

Останалите от групата събраха свещичките в един голям кашон, докато аз и Петьо се гушкахме влюбено.

- Мите, трябва да си запазим свещичките за спомен – казах аз.

- Свещичките не ме интересуват, аз си искам кашона!

После се обадихме на родителите ни и на най-близките ни приятели… Беше доста късно вече.

- Ало, дядо, знаеш ли защо те търся?

- Ама не съм, бе!

- Ама знаеш ли защо те търся?

- ‘Ма не съм, бе!

- …

…и отидохме да се почерпим в ресторанта, в който се запознахме…

В колата, на път към ресторанта:

- Ееех, и на мен да ми беше предложил така, и аз щях да кажа „да“ – каза Дамян.

Дори сервитьорката беше същата!

Реакцията на Катето след показването на пръстена:

- Ами, това е, Биби, ние хвърляхме боб като се прибрахме и се падна сватба…

Реакцията на Мая след показването на пръстена:

- Олеее! Малеее! Знаех си! Ама как… Как стана? – подскачайки и едва дишайки…

Реакцията на Силвето след показването на пръстена:

- …

(увиснала долна челюст)

Реакцията на сервитьорката:

- Айде, бе, от една година ви чакам да дойдете…

* * *

- Мамо, тате, Петьо ми предложи брак и аз… аз веднага казах „да“…

- Веднага? – попита татко.

- Да!

- Не можа ли да кажеш: „момент“, „ще си помисля“… заради семейната чест поне? – пошегува се той.

- Ами… то… вече е късно, тате! – направих най-невинната си физиономия.

Тогава татко се обърна към сервитьорката:

- Един айрян.

- Какъв айрян – каза сервитьорката – я по-добре пий една студена вода…

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 9.4/10 (23 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Снимки с Папата

01.05.2009

Имам снимка с папа Бенедикт XVI, при това точно на католическия Великден!
Но е доста трудно да се докаже, че е точно той, затова – вервайте ми!

Между другото, Биляна намери далеч по-добър начин за снимка с Папата:

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

До Копривщица и Панагюрище

28.02.2009
От две седмици се каня да разкажа за приключението ни около Св. Валентин и все не ми остава време… Но пък какъв по-добър повод да пишеш за Копривщица и Панагюрище от задаващия се национален празник на България…
Всъщност, всичко започна така… Изненадата ми за Биляна по случай Деня на влюбените беше просто да вземе химикал, да си затвори очите и да посочи място върху картата на България… Където падне химикалът, там отиваме… Туп! И отпрашихме към Панагюрище и Копривщица…


Подбалканският път е един от най-красивите в България… Свързва столицата с морето, вие се между Стара Планина и Средна гора и в същото време е абсолютно прав и равен в по-голямата си част, тъй като се движи по котловината. Пътят от София до Мирково обаче, както и отбивката към Копривщица и Панагюрище са със силен наклон, пълни със завои и какво ли още не. Включително еднорози! Гривата на коня от снимката (който открихме край пътя) имаше толкова много бодили, че се бе превърнала в своеобразен рог… А после еднорозите не съществували…
Разстоянието от гара Копривщица до самия град ни се стори доста голямо (мери се в километри и то доста!), така че идеята да пътуваш до Копривщица с влак изобщо не ми изглежда добра. Разстоянието е толкова голямо, че в един момент започнахме да си мислим, че сме объркали пътя, когато пред нас изскочи табела с надпис „Копривщица“…


Самата Копривщица не случайно е наричана град-музей. Подобно на Златоград, Старият град в Пловдив, Самоводската чаршия в Търново и Етъра в Габрово, почти всички къщи са в старинен стил. Няма как да ви опиша Копривщица, така че вместо мен ще го направи Каравелов: „В Копривщица няма плодовита земя — само камъни, пясък и глина, но както се види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност, но, напротив, водила ги е постоянно към силната воля, към енергията и към постоянния труд и създала е из тях деятелни промишленици и многополезни мислители. Гигантските планини със своите голи върхове със своите гористи поли са прегърнали от всичките страни това българско село като майка, която се грижи за своята челяд, а нависналите над него скали, които чегато час по час искат да паднат, приучават човека от най-ранната му младост да се не бои от никакви опасности. Като зъмя се спуща от планината река Тополка, прави всякакви криволици и своеволни полукръгове и с шумотевица и гърмеж принимава в своите води малките речици, които със сърдито жуборене бързат към нея и отляво, и отдясно…“Впечатляващо е, че в толкова малък град (15 минути пеш от единия край до другия) има цели шест музея: два етнографски и родните къщи на Георги Бенковски, Любен и Петко Каравелови, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов. Музеите са толкова интересни, че ще разкажа за тях в отделен пост. Иначе в градчето има още куп места, които да посетите. На снимките по-долу е само малка част от тях:

На снимките по-горе всъщност са мостчето „Първата пушка“, църквата и основното училище в Копривщица. Градът толкова ни хареса, че не ни стигна времето да разгледаме всичко. Ето защо отскочихме да нощуваме в Пловдив и решихме да продължим пътешествието си на следващия ден. По пътя направихме тази снимка на Биляна, която сега стои като header в блога й.

На следващия ден решихме да минем първо през Панагюрище… В сравнение с Копривщица градът е доста по-голям, но пък животът в него като че ли е някак по-замрял. Площадът в центъра на града беше почти празен около 11 часа в неделя. Всички магазини – затворени, всички заведения – също. Няма едно кафе къде да пие човек… Ето защо решихме да се качим на уникалния паметник, посветен на Априлското въстание, който макар и доста по-малък по размери, лесно бих могъл да оприлича само на паметника „Създатели на българската държава“ в Шумен.

За разлика от шуменци обаче, панагюрци май не ги е грижа много-много за графитите и татуирания кон на Райна Княгиня :-(

&nbsp

За щастие, паметникът на Райна Княгиня в центъра беше непокътнат и, честно казано, това е един от най-красивите паметници, които съм виждал. Ето защо го слагам във възможно най-голям размер тук, за да му се порадвате и вие…
И тъй, напред към къщата-музей на Райна Княгиня…

…дотук!

Както виждате от катинара на снимката горе, къщата-музей не работи. Това леко контрастира на работното време и надписа „без почивен ден“, но същата картинка се повтори и в историческия музей:

Тук поне има съобщение, че през зимата посещенията стават само със заявка… Друг е въпросът, че за да прочетеш това съобщение, може да се наложи да дойдеш от другия край на България. Няма да коментирам с какво впечатление останах от Панагюрище, само ще кажа, че не успяхме да разгледаме нито един от музеите в града. Ако на някой му се разправя, с удоволствие ще му предоставя богат снимков материал за затворените по никое време музеи… На мен единственото ми добро впечатление от Панагюрище бе един мил човек, който ми услужи със свински опашки, за да си закача падналия тас на колелото… Както казах, в Панагюрище всичко е затворено и няма къде да си купиш каквото и да е свинско, камо ли свински опашки… Ето защо снимахме гордо армагана на панагюрския площад и отпрашихме към Копривщица. Разгледахме останалите музеи и хапнахме донасита в „Под старата круша“. Заведението се намира точно до автогарата в Копривщица и препоръчвам на всеки да опита копривщенски шницел с кашкавал вътре, яйца по панагюрски, чудесен айрян, както и огромните им салати! До скоро…

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 10.0/10 (4 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Машина за сапунени мехури

25.01.2009
Това е масажна вана Taurus Bahia Relax Spa. Изключително подходяща е за релаксиращ воден масаж на ходилата след тежък работен ден или просто за напарване на краката, ако сте се простудили. Важно е да спомена, че в упътването й изрично е написано, че се забранява поставянето на течност, различна от чиста вода.
Забранените неща обаче често са най-сладки… Добавите ли малко душ гел, масажната вана се превръща в машина за сапунени мехури и удоволствието е гарантирано (особено в добра компания, както е в моя случай):
Ако решите да изпробвате ваната като машина за мехури, държим да отбележим, че това си е изцяло на ваша отговорност и крие куп опасности.
И понеже никоя фирма-продавач на масажни вани не се обади тази вечер, за да й направим реклама, ще ви кажем, че подобни устройства можете да намерите в почти всички магазини за битова техника на цена 50-60 (и повече) лв.
Казано по друг начин:
Масажна вана – 56,00 лв.
Душ гел с приятен аромат – 5,20 лв.
Малко чиста вода – 0,02 лв.
Да напълниш врата на партньора със сапунени мехури – безценно!
VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 7.8/10 (5 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Равносметка 2008

01.01.2009
Честита нова година!
Вече стана традиция първият ми пост през новата година да е посветен на… старата! С настъпването на новата година човек си прави равносметка… такава си направих за 2006 г. и 2007 г. Изминалата 2008 г. определено беше година на промени, но всяко нещо с времето си и всяко време с нещото си…

Петър Събев през 2008 г.

През 2008 г. ми се случиха много неща… Срещнах Биляна, научих кръвната си група, почти си купих апартамент и се задържах в една и съща фирма през цялата година! Имах и уникалната възможност да празнувам рождения си ден на 08.08.08 г. в 08:08:08 часа! Определено се напътувах през изминалата година. Бях в цели 10 държави: България (къде ли не), Румъния (Букурещ и Гюргево), Турция (Истанбул), Гърция (Драма, Кавала и о. Тасос), Холандия (Люварден, май – така и не научих как се пише на български), Германия (Дортмунд и Франкфурт), Англия (Манчестър и Саутпорт), Австрия (Виена), Франция (Париж и Версай) и Белгия (Брюксел). Случиха ми се и куп други хубави и не чак толкова неща, но тях ще оставя за себе си и близките ми… За вас съм подготвил най-култовото в блога ми от изминалата година по месеци – мисля, че има за всекиго по нещо:

Януари

1. Детска книжка за Windows Home Server – пропаганда от Microsoft
2. Αко компютрите бяха като жените… - мои разсъждения по темата
3. Как Петър Събев расте и погрознява през годините – със снимков материал

Февруари

1. За виното и любовта – едно кратко валентино-зарезанско стихче
2. Размер на дигитални снимки – колко на колко пиксела да направите снимките си преди да се запътите към фотото
3. Puddis - един любим десерт, открит през 2008 г.

Март

1. Четирилистно кокиче – много по-рядко от четирилистна детелина!
2. Човешкият прогрес – една много забавна история, за която няма да ви кажа подробности
3. Скайшафт – или географският релеф на едно небе (отново с снимки)

Април

1. Зарибени от мен блогъри – Тони, Малка Мими, Нела, Надя, Николета, Дидка и мъжете :)
2. Изходено – култова история за поставяне на щори
3. Българският правопис – нещо кратко за една „питиция“

Май

1. Най-удобният транспорт в София – обществен експеримент
2. Прилеп в хола – какво да правите, ако ви се случи… всъщност, една култова история
3. Пет факта за тестисите – образователно четиво за мъ… же

Юни

1. Група ФМИ – Приказка за ламята – третият сингъл на групата
2. Важните неща в живота на всяко мече Харибо – и не само на мечетата
3. На кого приличате – на коя известна личност приличате; а повече на мама или повече на татко?

Юли

1. Качествата на Вашия партньор – резултати от три анкети по темата
2. Три оригинални начина за белене на картофи – видеоматериал
3. Пътна карта или не съвсем – една снимка

Август

1. Мидохуй – или как дадох българско наименование на един интересен биологичен вид
2. БДЖинтересни истории и и една бонус игра „Познай гарата“ за допълнение
3. Българин ли е създал компютъра – истината…

Септември

1. 25 признака, че сте пораснали – един от най-четените постове през годината… защо ли?
2. 54 реклами, които са си точно на мястото! – в снимки
3. Молците – ако искате да се смеете на чужд гръб, ето моите мъки с тях!

Октомври

1. Белгийска бира – дегустация наживо от непрофесионалисти
2. Как се ядат охлюви – директно включване от Париж
3. Историята на една дамска чанта – и двама луди-млади

Ноември

1. Столиците на ЕС – най-често и най-рядко посещаваните столици
2. Въпрос на перспектива – един съвет за фотографите
3. Любимото ви място вкъщи – графично представяне на резултатите

Декември

1. Коледният рап на група ФМИ – в случай, че сте го пропуснали
2. Вечната война между софиянци и провинциалисти… – каквото съм имал да кажа, казал съм го
3. Любэ – По высокой траве – превод на култовата песен

И тъй като няма как да ви разкажа за всичко, ако ви хване носталгията, винаги можете да цъкнете в архива (намира се в колоната отдясно).

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS