Архив за категорията 'Справочна информация'

Публикация No. 1000

01.09.2010

Някакси от нищото се търколиха четири години и половина и изведнъж броячът на публикациите стана четирицифрен! За това време блогът ни е бил посетен от над 800 000 уникални посетители, като началната му страница е зареждана над 1 300 000 пъти, а потребителите прекарват средно минута и 47 секунди на сайта. Към момента имаме точно 6345 одобрени коментара. Всеки 9 от 10 потребители са от България, всеки 8 от 10 влизат през търсачка или връзка от друг сайт, всеки 7 от 10 влизат в сайта за първи път, всеки 6 от 10 не са си настроили кирилицата като азбука по подразбиране, половината посетители четат блога от София, всеки 4 от 10 влизат с Firefox (толкова са и с Explorer), всеки 3 от 10 ползват екранна резолюция 1024х768, всеки 2 от 10 са редовни читатели на блога, а един от 10 потребители влиза само, за да разбере кога са националните празници и кога е най-изгодно да си вземе отпуск… но всичко това е само статистика, а за нея има време в някой по-малко юбилеен пост…

В този ще ви разкажем малко повече за това как се появи блогът, какво му се случи през тези четири години и половина, какво се случи и с нас самите, с какво се гордеем, кое ни измъчва, какво планираме да направим занапред…

За целта решихме да направим нещо като своеобразно интервю, т.е. интервю с нас самите и помолихме приятели и познати да ни зададат въпроси, които ги вълнуват. 82% от запитаните отговориха с „Кога ще се видим?“… Останалите въпроси и техните отговори са тук:

Как решихте да си направите блог?

Пeтър: Истината е, че винаги съм се интересувал от новостите в ИТ бранша, а преди пет години блоговете в България не бяха така разпространени, т.е. бяха си новост. Аз лично се вдъхновявах от три блога – на Жужа, на Еленко и на Йовко. Тъкмо беше започнала новата 2006 година, т.е. нов късмет, а и имах интересна история, с която да започна блога – така се появи блогът на Петър Събев…

Биляна: Петър често ми казваше колко е готино да си пишеш каквото те вълнува и интересува, какво си преживял, какво би споделил, за да получиш чуждо мнение например… Така се появи и моят блог.

Какво се промени откакто имате блог?

Биляна: Освен, че можем да пишем за всичко, вече повече хора ме познават, особено приятели и познати на Петър, с които се срещам за първи път. Дори в Пловдив едно момче ме спря на улицата, за да ми каже, че чете блога ни и да ме поздрави. Също така ми пишат приятели, дори мои преподаватели в университета, за да ни кажат, че ни четат и следят какво ново се случва с нас. Наистина е чудесно, че имаме общ блог с мъжа ми.

Петър: Няколко пъти съм преминавал през различни фази на блогването – от тотално безразличие и липса на вдъхновение до пълна „блогорея“, т.е. почти болестно състояние, в което искам да пиша едва ли не за всичко, което видя. За четири години и половина обаче блогът стана част от живота ми, а животът ми наистина се промени коренно… Както казва една приятелка-блондинка, „животът ми се преобърна на 360 градуса“. Накратко – през 2006 г. бях момче, разочаровано от поредната си неуспешна връзка; току-що дошло да работи в София, на квартира с хазяйка, която не ти дава да си отваряш гардероба често, защото „вратите му щели да увиснат“… Като се замисля колко много неща са се променили от 2006 г. насам, по-лесно ми е да кажа какво не се промени: все същият олигофрен съм си, макар и малко по-улегнал (най-близките ми да го четат като „надебелял“).

Къде откривате вдъхновение?

Биляна: Вдъхновяват ме ежедневните истории и случки, пътешествията, срещите с приятелите ми, с малките деца, с природата. В последните месеци нямах време и възможност да пиша често, затова повечето ни постове бяха общи. Откакто се роди Виктория – нашата дъщеричка, моето вдъхновение е тя и бих искала да пиша много за всичко, което ме вълнува около нея. Но времето наистина не стига, когато имаш малко детенце…очаквайте повече в бъдеще.

Петър: В тоалетната… Най-гениалните идеи, най-мъдрите мисли и най-новаторските решения на проблеми са ми хрумвали именно, когато се осамотя там. Иначе има доста полезни неща, за които искаме да пишем, но все не остава време: недовършени публикации за Рим, Барселона и Лондон, как да организирате сватбата си, за какво да внимавате, когато решите да правите ремонт вкъщи и др. Кога и как ще намерим време, за да пишем за всичко това, нямам представа.

Коя ти е любимата публикация?

Биляна: 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете, постът за Версай, предложението за брак, сватбата ни и постът, на който всеки път плача, когато го чета. Но си мисля, че най-най-добрата ни публикация все още предстои да напишем.

Петър: Имам толкова много любими публикации: от дегустационния пост за белгийска бира до „бизнес“ срещата ми в Пловдив. От туристическите ни постове до преводите на любими песни При такъв тюрлю-гювеч, какъвто е блогът ни, наистина е трудно да се избере. Но ако разгледате постовете ни, озаглавени „Равносметка“ в началото на всяка година, все си мисля, че ще откриете „the best of the best“…

Как се запознахте?

Биляна: Докато се опитвах да намеря повече информация за втората магистратура, която искам да запиша, попаднах на един много интересен сайт за пътешественици – CouchSurfing, в който Петър има регистрация. Хареса ми начинът, по който се бе описал, интересите му и с какво се занимава, местата, който е посетил, отношението му към света… писах му, обади ми се да се видим след няколко дни. Така да се каже – аз го намерих! Останалото е история…

Петър: … при това историята е с елементи на еротика и сапунен сериал :)

Защо обединихте блоговете си?

Биляна: Петър ме накара! (шегувам се)

Петър: Аз я накарах и не се шегувам… Сега, когато сме семейни, едва ли звучи странно, но интересното е, че ние го направихме още преди да сме се оженили. Вече бях 100% убеден, че Биляна е жената за мен, беше ми трудно и времеемко да поддържам няколко блога едновременно, а и отдавна ми беше писнало от простотиите в Blogger и исках да премина към WordPress. Като съберете всичко това накуп, отговорът на въпроса става повече от ясен. В началото доста от читателите реагираха с недоволство, но скоро всичко си беше по старому.

Как минава един твой ден?

Биляна: Ставане рано, кърмене на бебчето ни и пеене на детски песнички, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, масаж, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, приспиване, целувки за любимите ми хора по всяко време, сменяне на памперси, разходка в парка, сменяне на памперси, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, бъбрене с други майки, малко сън… и кърмене на бебчето ни… и сменяне на памперси!

Петър: Ставам от сън около 7:00, 7:15, 7:30, 7:45, 8:00… Функцията „Snooze“ на алармата ми е една от любимите (която се превежда като „Дрям.“, но това е друга тема). Обикновено ставам в последния възможен момент – бърз тоалет, десет минути пеш и съм в офиса. Отговарям за екип от няколко души и тестването на софтуерен продукт за предотвратяване на измами, използван от банки, телекоми и тем подобни… Ако не се вдъхновя прекалено много, в обедната почивка или отскачам до вкъщи да си хапна с Биляна и Вики, или пък хапваме на заведение с колегите, за да не се цепя от колектива… Отново, ако не съм се отплеснал (кога стана десет вечерта, беее) в офиса, се прибирам вкъщи… Когато не сме заети с Вики, обсъждаме плановете за уикенда, релаксираме с телевизия и Интернет, играем на „пипи-тали-буфта-рафта“… всеки ден е уникален и различен. Почти винаги обаче си лягам след полунощ, което обяснява превключването на алармата.

Кое е най-готиното място, на което сте били?

Биляна: Всички места, на които съм била с Петър са били готини и от всяко едно съм запазила незабравими чувства. Париж, Рим и Барселона ще останат завинаги в сърцето ми като най-красивите градове, в които сме били. Най-готиното място обаче е нашият дом.

Петър: Така е. Може да ме сметнете за луд, но и в Копривщица, и в Барселона се чувствахме страхотно и лично на мен ми е трудно да определя къде съм си прекарал по-добре. Има толкова страхотни местенца около нас и рядко ги оценяваме истински.

Как така живеете в София, а още не сте се качили на Черни връх?

Петър: Ето типичен пример за това, което казах току-що. Спомням си, че когато живеех във Варна, за няколко месеца отидох до плажа само веднъж. Човек наистина рядко оценява това, което има. На конкретния въпрос оставям Биляна да отговори.

Биляна: А, де?!

Три неща, които повечето хора не знаят за теб?

Биляна: 1. Като малка бях винаги късо подстригана. 2. Пиша тайно стихове, които Петър още не е чел. 3 . Мога да копая бостан, да вадя арпаджик и да различавам царевица от бурени.

Петър: 1. Тренирал съм джудо и карате-киокушинкай в продължение на няколко години и съм сертифициран охранител. 2. Никога не съм ходил във Ванкувър и Видин, но имам смелите надежди да отида и на двете места. 3. Мразя да гладя! А и не мога, да си призная…

Не споделяте ли прекалено лични неща в блога си?

Петър: Не.

Биляна: Според мен всичко, което някой пише в блога си, би трябвало да не го притесни и да го изкрещи на площада. Не мисля, че споделяме нещо, което не бихме казали пред много хора и на живо…

Какво никога не бихте споделили в блога?

Биляна: Интимен момент, тайна, съкровено желание… всъщност много неща. Веднага ще кажете: „А предложението за брак не е ли интимен момент?“ Да, така е, вие научихте подробности за страхотната изненада, но никога няма да усетите емоцията, погледите ни и нежните думи, които Петър ми каза… Накратко, преценяваме точно какво и колко да споделим.

Петър: Никога не казвай „никога“, но предполагам, че ПИН-кода си, химическата формула за еликсир на вечния живот и това какво се случва под завивките ми никога няма да споделя. Или ще го направя така: „ПИН-кодът ми е четирицифрен, химическата формула за еликсир на вечния живот още не е открита, а под завивките ми сме аз, Биляна и от време на време – Вики“.

Какво ви липсва от времето, когато пишехте първите постове в блога си?

Биляна: Аз имах лично мой блог за кратко време преди да ги съединим, така че ми липсва единствено розовият цвят на главната страница.

Петър: Липсва ми това, че в началото блогът ми се четеше от двайсетина души и не се притеснявах да пиша за каквото и да е. Днес нещата са различни: четат го жена ми, родителите ми, шефът ми, колегите ми, бившите ми гаджета, журналисти, политици, полицаи, полигамни, полиглоти… дори полиграфи :-) Един ден ще го четат и децата ми. Наистина трябва да внимаваш какво пишеш – не, че не можеш да си създадеш друг блог под псевдоним, но нямам нито желанието, нито времето да се занимавам и с това.

Бихте ли писали рекламни постове срещу заплащане?

Биляна: Аз бих, но много зависи какви. Никога не бихме рекламирали цигари и хазартни игри, например. А и банерите доста загрозяват сайта, независимо какъв е той.

Петър: Рекламата в блоговете в чистия й вид е тъпа, дразнеща и неефективна. Бих направил ревю на даден продукт, но при условие, че мога да го направя както аз си знам: с плюсовете и минусите му, базирани на моето лично мнение и опит с този продукт. Да казвам, че нещо е страхотно, невероятно и най-доброто, при условие, че личното ми мнение е противоположно е голям компромис с принципите ми и би струвало толкова много кинти на рекламодателя, че не вярвам някой да се навие.

Ако блогът не носеше имената ви, как бихте го кръстили?

Биляна: „Красавицата и звярът“

Петър: „Блог за популацията на катериците, отношенията между октоподите, Веселин Маринов и други световни проблеми“

Любими блогове, които четете?

Биляна: Тhe Аrt Fairy, Santa Barbara Chic, Karen Cheng, блогът на татко, Микинцето, Дидито и други руси неща, Iffi, Мимето и др.

Петър: Хмм… Доста са. Петдесетина някъде. Бих ги разделил в няколко категории: блоговe на мои приятели (чета ги, за да знам какво се случва с тях) – като изключим вече споменатите, чета и Зеления крокодил, Ико, Таралеж, Ясмина, Николета Николова, Николета Добрева, Надито, Милослав, Ники Зайнелов, Тош и др. (няма как да не пропусна някого); лични блогове, които са ми интересни – Шарки, Gregg, Хоремаг, Ирина Марудина, Sunny, Нела, Миглен, Тишо, NName, Marfi, Архиватора… и тук ще пропусна доста, няма начин просто; професионално-ориентирани блогове (т.е. за софтуер и тестване) – например Software Testing Club, Google Testing Blog, Fred Beringer и др.; блогове с простотии за развличане – Спанак, Photoshop Disasters, The FAIL Blog, There I Fixed It и др.; блогове с интересна информация, която ме интересува: Strangera (компютърни игри), Autoblog.bg (автомобили), ArchZine (мебели, дизайн и архитектура), Patepis.com (туризъм и пътувания)Списъкът е наистина голям и ако се чудите как успявам да прочета всичко, правя го така: Веднъж месечно си отделям един следобед (обикновено неделя), в който преглеждам всички нови постове в Google Reader. Естествено, за разлика отпреди няколко години, когато можех да прочета, коментирам и дори дискутирам отделните постове, вече преглеждам голяма част от тях по „диагоналната система“.

Какво мислиш, че ще се случи с блоговете занапред?

Петър: Социалните мрежи като Facebook решиха нуждата на хората да споделят с приятелите си какво им се е случило, така че очаквам ръстът на блоговете да намалее и те да станат малко по-обществено ориентирани и полезни, т.е. блоговете и публикациите тип „днес ходих до магазина, купих си сладолед и го изядох“ почти да изчезнат, заменени от „днес ядох Boss на Nestle с тъмен сладолед и бял шоколад и мога да го препоръчам с две ръце, заради страхотния му вкус“. Очаквам да се появят и повече тематични блогове. Колкото до нашия блог, надявам се да не се промени като стил и съдържание.

Биляна: Моето мнение съвпада с това на Петър.

В какво е специалист всеки от вас?

Биляна: Все още не бих се нарекла специалист, но се старая да се развивам професионално и да ставам все по-добра в областта на рекламата с езиците, които владея (английски, гръцки, сърбохърватски и словенски). Мисля също, че съм добър слушател, че умея лесно да общувам с хората и да се справям добре в стресови ситуации (не става дума само за сменяне на памперс на ревящо бебе). Бих искала да приложа всички тези умения на практика.

Петър: На малко хора им плащат, за да чупят нещо… Отдавна се занимавам с компютри и програмиране. Плащат ми, за да чупя софтуер и определено си обичам работата.

Коя ви е любимата песен?

Биляна: Често се сменят. Днес любимата ни песен с Вики е „Капитан Рачо“.

Петър: На този въпрос за последен път отговорих през 1995 г. в един лексикон. Оттогава досега любимите ми песни са се сменяли десетки, дори стотици пъти. Точно в момента в главата ми звучи „Que sera sera

Помните ли песента, на която за първи път танцувахте?

Биляна: Не.

Петър: Не.

Кое е вашето любимо любовно ястие?

Петър: Магданозени кюфтенца! Магданозът е мощен афродизиак…

Биляна: Магданозените кюфтенца се приготвят по следния начин: Взимаме средно голяма вратна пържола, мятаме я на тигана, правим салата с много магданоз… шегувам се. Истинската рецепта е тук.

Кое е първото нещо, което ви направи впечатление в другия?

Биляна: Чувството му за хумор и топлият му глас.

Петър: Беше още преди да се видим наживо – че знае сърбохърватски също като мен.

Кога разбра, че другият е човекът за теб?

Биляна: На 15.10.2008 г., в Париж, след като се скарахме на бул. „Шанз-Елизе“. Тогава разбрах, че това е Той и не мога без него. Тогава наистина се влюбих.

Петър: „Парен каша духа“, казва народът ни. Определено не се случи „от раз“. Когато обаче заживееш заедно с някого, виждаш отношението му към теб; начина, по който реагира, когато си прав и когато не си; начина, по който подхожда към проблемите или просто начина, по който те гледа… На професионален език бих се изразил така: тествах системата максимално обстойно, преди да премина към официален рилийз…


Кои са навиците, които ви дразнят един в друг, но сте ги приели като симпатични черти от характера?

Биляна: Ей сега ми падна! Пере си чорапите заедно с бельото; не си простира хавлията след баня; буди се минимум по един час сутрин и алармата му звучи с възможно най-гадния тон – „Ранобудното петленце“; след като сготви, кухнята прилича на бойното поле след Десанта в Нормандия; стои минимум по половин час в тоалетната…

Петър: Черпя вдъхновение!

Биляна: Остави ме да довърша… Ходи бос вкъщи, въпреки че съм му приготвила чехли; не си сгъва дрехите; пее силно македонски песни в банята; говори много високо; шири се в леглото и ме избутва в ъгъла; винаги купува промишлени количества натурални сокове; играе на глупави игрички на компютъра и се оправдава, че спасява Земята от извънземни нашествия; става посред нощ да си прави закуска и е ужасно шумен; събужда Вики, за да й каже колко я обича, след като съм я приспивала час и половина…

Петър: У Биляна няма навици, които ме дразнят. Тя е съвършена :)

Кои са нещата, които ви свързват и крепят?

Биляна: Кара ме да се чувствам желана, красива и обичана жена. Носи ми закуска в леглото; приспива Вики, когато съм най-уморена; прави ми серенади на свещи; изненадва ме с пътувания като например екскурзията до Единбург, за която купи билетите точно 10 минути, след като решихме, че ни се ходи там; прави всичко за нас всеки ден и именно тези дребни неща ни правят щастливи…но най-важното е, че умее да подрежда хладилника, багажика на колата и складовото помещение вкъщи до съвършенство.

Петър: Със сигурност няма да ми стигне мястото и акъла, за да ги напиша всичките, но и със сигурност магданозените кюфтенца са едно от тях.

Какъв смисъл влагате в израза „щастливо семейство“?

Биляна: Любов, сила, спокойствие, подкрепа, доверие, топлина, всеотдайност, грижа, желание, уют…

Петър: Толстой беше казал, че всички щастливи семейства са щастливи еднакво. Всички нещастни са нещастни по свой собствен начин. В този блог ще намерите много постове и снимки от щастливи моменти. Надявам се да намирате и занапред. Но истински стойностните неща се крият в моментите между снимките… именно те сплотяват семейството! И струват много компромиси, труд и любов.

Какво каза, когато разбра, че ще ставаш родител?

Биляна: Нищо не казах, плаках от щастие и не можех да си намеря място вкъщи, когато видях двете чертички. Чувството стана още по-прекрасно, когато казах на Петър, а след това и на най-близките ни.

Петър: „Разбра“ не беше в пълния смисъл… Отне ми няколко месеца, докато действително осъзная, че ще ставам баща. Хубаво е, че бременността трае девет месеца, та да се подготвиш и психически, и финансово.

Как се справяте с бебето?

Биляна: Не мога да кажа, че е лесно, но това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Обожавах чувството да съм бременна, а сега вече като мама щастието е неописуемо…

Петър: Системата е сравнително лесна за поддържане – хранене, приспиване, къпане, смяна на пелени… Съобщенията за грешки обаче не са добре имплементирани – за всичко плаче и е доста трудно да разбереш къде точно е проблемът… Сега сериозно – отглеждането на бебето отнема много труд, нерви и време, но когато заспи в прегръдките ти или те погледне с огромните си бебешки очи, знаеш, че си струва.

Какво каза, когато за първи път видя Виктория?

Биляна: „Здравей, мъничка моя! Толкова те обичам!“

Петър: Нищо. В такива моменти човек обикновено остава треснат и безмълвен. Какво почувствах също не мога да опиша с думи…

С какво бихте искали да се занимава Виктория, когато порасне?

Биляна: С това, което я вдъхновява и я прави истински щастлива.

Петър: С каквото и да се занимава, трябва да го прави с удоволствие и професионализъм… Иначе, мисля да я оставя тя да си избере.

Знам, че всички ще питат това, но планирате ли братчето на Вики скоро?

Биляна: Все още не планираме нищо. Това е Божа работа.

Петър: Господ дава, ама в кошара не вкарва. Лозето не иска молитва, иска мотика. Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи. Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото… И така нататък… Не знам дали ще е братче, но се надяваме един ден да има и номер две, а защо не и номер три…

Ще останете ли да живеете в България?

Биляна: Нищо не се знае. За момента се чувстваме щастливи тук.

Петър: Задавал съм си този въпрос неведнъж и досега отговорът ми винаги е бил „да“. Посетил съм над 10 различни държави, имал съм покани за работа в чужбина, включително от компании като SAP и Google. Поне засега се чувствам най-щастлив тук. Въпреки това, не мога да свикна с някои неща – например да си плащаш осигуровките редовно, да имаш допълнително здравно осигуряване и да си носиш бинт, памперси и тоалетна хартия в болницата; пешеходците да се движат по улицата, а колите да се паркират на тротоара; човекът на съседната пейка в парка да пуши срещу количката на детето ти и да нямаш законово основание да му натикаш цигарата където трябва (да не говорим, че е практически невъзможно да намериш заведение, в което не се пуши); 99% от магазините, заведенията и обществените сгради да нямат елементарни неща като рампа за инвалиди и помещение за смяна на пелени… Имайки предвид какво беше през 90-те и какво е днес обаче, аз съм оптимист, че нещата се променят, при това не чак толкова бавно.

Какво друго да очакваме в бъдеще?

Биляна: Постове за бебета и тяхното отглеждане, споделени мигове от екскурзии, смешни ежедневни случки…

Петър: Отдавна се каня да направя тотален редизайн на блога, с малко по-индивидуален облик. Това обаче отнема доста време и не мога да кажа кога ще се случи. Другото, което ми се ще да променя е хостингът ни, тъй като Топхост ни създават редица проблеми – може би и на вас ви се е случвало блогът да не се отваря, да дава грешка при връзка с базата данни и т. н. F5, натиснат 17-18 пъти дава резултат, но не това е начинът… Но това е дълга и скучна тема.

Как ще изглежда публикация No. 2000?

Биляна: Първата собствена публикация на дъщеричката ни…

Петър: … или интервю с трима ни. Подготвяйте си новите въпроси отсега!

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 10.0/10 (13 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Книги за родители и бебета

04.08.2010

Книги за отглеждане бебета има много и голяма част от тях са толкова дебели, че могат да бъдат използвани както за четиво, така и за самоотбрана… Предлагаме ви две книжки, които НЕ са такива. Съдържат цялата ви необходима информация, в кратък и стегнат вид, систематизирано. Ето ги и тях:

Ето я и книжката за отглеждане на бебета по предложения на Биляна:

Дневникът на мама

изд. Римембранд ЕООД

  • Книжката съдържа най-важната информация за отглеждане на малки деца (от новородени бебета до тригодишни дечица). Застъпени са любопитни и така необходимите теми за младите майки (и за бабите, които вече са позабравили всичко) като „подготовка и кърмене“, „къпане и тоалет“, „масаж и гимнастика“(с илюстрации), „имунизации“, „захранване“, „никнене на зъбчетата“, “основни принципи и техники за закаляване“ и др.
  • На 8 стр. ще намерите „схема на развитие“ на детето от 1 месец до 3 години с характерните за всяка възраст фази на растеж.
  • Много полезни са и справочните таблици, в които можете да попъвате основните грижи за рожбата ви и/или изследвания, лечение и промените, настъпващи у вашето дете.
  • Разпространява се безплатно в болнични заведения, медицински центрове и педиатрични кабинети. Аз лично си взех моята книжка от болница „Вита“ в София. Ако искате да си  получите книжката директно вкъщи ще трябва да заплатите 5 лв. за доставката до дома. Повече информация тук: http://www.facebook.com/group.php?gid=59710323392

Какво ми харесва: всичко е събрано на едно място, съветите са полезни, има много таблици и упътвания.

Какво не ми харесва: разпространението нещо куца, няма го в големите АГ болници в София; има много реклами в книжката (някои обаче са полезни, защото са таргетирани към млади майки).

Полезен съвет от книжката: Когато къпете детето, проверявайте водата с лакът, а не с длан… Бебето усеща водата с тялото си така, както вие бихте я усетили с лакът (стр. 54)

Любимата книжка за отглеждане на бебета на Петър:

Бебето: ръководство за употреба

изд. Вакон

Признавам си, че когато си купя техника (хладилник, пералня, телевизор или устройство за стерилизиране на бурканчета с кърма), рядко ползвам ръководството, поне докато нещо не се прецака и не съм опитал всички други възможности (след което ръководството пък ти е напълно безполезно в 99% от случаите)… При бебетата обаче не е така – нещата при тях просто не бива да се прецакват!

Всеки технически обременен родител (бил той програмист, системен администратор, инженер, специалист по поддръжката, преводач на технически ръководства или телевизионен техник) страшно ще се изкефи на тази книжка… (идеален подарък, между другото) Всичко е с точни и ясни схеми, бебето се нарича „модел“, систематезирано по глави, с типичния „технически“ стил, но все пак запазвайки основното…

Пример от книгата: Бебето – диаграма и списък на частите

Главата: средната обиколка на главата за всички модели е 35 см. За нормална се смята обиколката между 32-37 см.; Коса: при раждането е налична само при част от моделите. Цветът варира.; Фонтанели: Фонтанелите са две дупки в черепа на бебето, където костите не са сраснали. Никога не употребявайте натиск върху тях! Те трябва да укрепнат до първата една година (или скоро след това)…

И така, с ясни схемички получавате основни инструкции относно къпане, инсталиране на памперс, активиране на режим „спане“, измерване на температура, създаване на комплект за първа помощ и т. н.

Какво ми харесва: много близка до технически ръководства книжка; ясни последователни стъпки за дейностите, свързани с бебето; прости и ясни схеми с прокрадващ се инженерен хумор… Книгата се препоръчва от „Денят е прекрасен!“ и може да се намери във всички големи книжарници. Издателство: www.vakon-bg.com

Какво не ми харесва: преводът не е перфектен, много от нещата са валидни за САЩ, но не и за България (например имунизациите), някои понятия звучат странно и хуморът се е изгубил при превода (например „доставчик на услуги на бебета = педиатър“), цената (16 лв.).

Полезен съвет от книжката: 1. Ако кърмите и все още не произвеждате достатъчно мляко за бебето, опитайте се да увеличите броя на храненията. Колкото повече биват стимулирани гърдите, толкова повече мляко ще произвеждат.

2. Ако след разходка бебето заспи, при възможност оставете го да си доспи в количката.

Още няколко вече изпитани четива:

  • Анастасия Лира – „За едно щастливо начало“, Care Direct S.A. www.caredirect.com (разпространява се безплатно), дадоха ни я в родилното заедно с още няколко брошурки „Вашето бебе“, „Препоръки за здравословно хранене“ и доста рекламни материали…
  • д-р Бенджамин Спок – „Грижи за бебето и детето“, издава се от няколко издателства, вечна „класика“ в отглеждане на бебета;
  • форума на БГ Мама – неведнъж сме се възхищавали на знанието, събрано в този сайт, който скоро може да стане конкуренция на Gооgle.

И най-важното…

Каквото и да пише в книгите, вие най-добре си знаете как да си гледате детето, според вашите усещания и разбирания. Не забравяйте, че природата си знае работата и не се предоверявайте на която и да е книга… Примерно, ако в една книга пише (а то си пише), че идеалната температура за детето е 22 градуса, едва ли ще е добра идея да го вкарате буквално на студ, ако навън е било 36 градуса…

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 10.0/10 (5 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

„От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка!

24.07.2010

Докато дундуркаме Вики, сменяме памперси и се приспиваме, пеем песнички… Майката на Виктория си припомни песничките от детството си („Зайченцето бяло“, „Чело коте книжки“, …), а татко й – дори акордите за китара (добре, че повечето песнички се пеят на по три акорда)…

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 9.3/10 (6 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Виртуалният офис на КАТ

08.07.2010

Вярвате или не, от днес КАТ имат виртуален офис…

Засега имаме:

1. Справка за невръчени актове (от видеокамери), която не работи съвсем читаво. Вместо простичко съобщение в стил „нямате актове“, показва празна таблица. Може да правите по една проверка на ден, така че не можете от един акаунт да видите своите нарушения и тези на половинката си, например…

2. Вместо да чакате на опашка, вече има live уеб-камери към таблата с опашките на КАТ. Нямам никаква идея защо трябва да се предава Live предаване с подобна картинка:

вместо просто да виждате дори и от най-простото устройство:

B318   10

B317   10

B316    9

Това е все едно вместо да отпечаташ копие на документ,  да снимаш документа, да отидеш до фотото и да извадиш снимката… Но е по-добре от нищо.

3. Секция със съвети и важна информация… Не знаех примерно, че ако те блъсне неизвестен шофьор, може пак да се предяви иск и да ти изплатят обезщетение от Гаранционния фонд. Виж тук.

4. Видео със социални реклами и любима песен, за която бях писал преди доста време.

Накратко, виртуалният офис на КАТ никак не е съвършен, но е една добра стъпка напред, така че аз смело поставям сайта в категория „това да“.

Насочвам ви към сайта и песента…

Вижте i-KAT.org

… и шофирайте внимателно!

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 8.9/10 (8 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Световното по футбол: временно класиране

22.06.2010

Всеки от отборите на световното изигра по два мача…

Ето я и равносметката.

Със сигурност се КЛАСИРАТ за осминафинали:

  • Холандия
  • Бразилия

Със сигурност ОТПАДАТ от груповата фаза:

  • Камерун
  • КНДР

Поне на теория съдбата на останалите 28 отбора още е неясна…

Повече информация – тук.

Чудесен календар за програмата на Световното – тук.

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 7.3/10 (7 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

VW Polo Mk3 – Схема на бушони и релета

08.06.2010

Oт известно време насам кръстосваме България и света с това симпатично Volkswagen Polo:

Наскоро ми се наложи да сменя един от бушоните на въпросния модел и след много ровене в нета едва открих свястна схема. Затова реших да прекарам половин час и да предоставя следната схема на релета и предпазители за VW Polo Mark III, която между другото е почти същата и за други модели на VW – Passat, Jetta, Golf, да не говорим, че схемата би трябвало да е почти същата и при Seat, Skoda и Audi…

Схемата не е проверена, така че я използвате на ваша отговорност – ако имате корекции, изпратете ги и аз ще ги нанеса. Иначе – не всички модели VW Polo разполагат с всички описани бушони и релета… Ако колата ви е с ръчни скорости, без климатик и панорамен люк, например, съвсем логично е да нямате R1, R14 и R19, а F4 да отговаря само за задната чистачка. Възможно е частта R13-R24 дори напълно да липсва, ако сте с базовата версия на автомобила.

След тези уточнения, ето я и схемата:

Релета:

  • R1 – Климатик
  • R2 – Свободен слот
  • R3 – Ел. контрол на работата на двигателя / чип-тунинг / ел. ограничаване
  • R4 – Намаляване на натоварването на ел. инсталацията
  • R5 – Контрол на охлаждането
  • R6 – Аварийни светлини
  • R7 - Задна чистачка
  • R8 – Предни чистачки
  • R9 – Предупреждение за непоставен предпазен колан / забравени предни светлини
  • R10 – Фарове за мъгла
  • R11 – Двутонов клаксон
  • R12 – Горивна помпа (бензин) / Запалителна свещ (дизел)
  • R13 – Охлаждане на двигателя след изключването му (вентилатор) / Имобилайзер
  • R14 – Автоматична скоростна кутия
  • R15 – ABS хидравлична помпа
  • R16 – ABS главно
  • R17 – Контрол на шофьорската отопляема седалка
  • R18 – Контрол на отопляемата седалка на пътника до шофьора
  • R19 – Бушон за автоматична скоростна кутия (30А)
  • R20 – Резервен слот
  • R21 – Реле за ел. стъкла, бушон за ABS хидравлична помпа (30А)
  • R22 – Главен бушон за ABS (30A)
  • R23 – Бушон за климатик и отопляеми седалки (30A)
  • R24 - Бушон за ел. стъкла (30A)

Бушони:

  • F1 (10А) – Лява къса светлина
  • F2 (10A) – Дясна къса светлина
  • F3 (10A) – Осветление на регистрационния номер
  • F4 (15A) – Задна чистачка, панорамен люк
  • F5 (15A) – Предна чистачка, помпа за вода на предната чистачка
  • F6 (20A) – Вентилатор на парното (въздушен кондиционер)
  • F7 (10A) – Ляв габарит и задна лява светлина
  • F8 (10A) – Десен габарит и задна дясна светлина
  • F9 (20A) – Нагревател на задно стъкло
  • F10 (15A) – Заден фар за мъгла
  • F11 (10A) – Лява дълга светлина
  • F12 (10A) – Дясна дълга светлина
  • F13 (10A) – Клаксон
  • F14 (15A) – Задни светлини за движение на заден ход, пръскачка за задна чистачка,
  • F15 (10A) – Електромотор за запалване на двигателя
  • F16 (15A) – Приборен панел, осветление на жабката, предупредителни индикатори
  • F17 (10А) – Мигачи (пътепоказатели)
  • F18 (20А) – Ламбда-датчик, горивна помпа
  • F19 (30A) – Вентилатор за охлаждане на двигателя, охладителна система
  • F20 (10A) – Стоп-светлини (при натискане на спирачки), круз-контрол
  • F21 (15A) – Осветление на купето и багажника, самодиагностика, централно заключване, мулти-функционален дисплей
  • F22 (10A) – Радиокасетофон, запалка

Забележка: част от бушоните са разположени при релетата

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 8.5/10 (11 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Коя планета бихте искали да разгледате отблизо?

02.06.2010

Ето и отговорите на нашия въпрос:

Ако имахте възможност, коя планета бихте искали да разгледате отблизо?

Най-много хора (27%) желаят да разгледат отблизо Марс. Червената планета (всъщност е червена, защото съдържа желязо и буквално е ръждясала) като че ли изглежда най-подходяща за колонизиране, от нея са тръгнали древногръцки митове и истории за извънземни… На Марс е най-големият открит вулкан и най-големият каньон. Марс изпълнява и една друга моя мечта – денонощието да е 25 часа (всъщност е 25 часа и половина). За щастие, Google дават възможност да разгледате Марс отблизо още сега… Вижте Марс!

На второ място е „най-големият“ (22%). Maсата на Юпитер е 2,5 пъти по-голяма от тази на всички останали планети в Слънчевата система, взети заедно. А и бих искал да видя как изглежда планета с 63 луни…

Абсолютно равенство в желанията на хората поставя две планети на трето място (20%)…

Венера, макар покрита от облаци сярна киселина е най-ярката планета в Слънчевата система, гледана от Земята.  Наричат я Вечерница, Зорница и по-малката сестра на Земята, защото по размери тя е едва 650 км по-малка… Температурата на повърхността на Венера е около 480 градуса по Целзий, което се очаква да се случи и със Земята след няколкостотин милиона години, тъй като Слънцето се разширява… Това за глобалното затопляне май няма как да се спре в дългосрочен план, а? Между другото, на Венера годината е по-кратка от деня.

Сатурн е другата планета, която се класира на трето място. Красивите пръстени са най-характерното качество на планетата, а една от теориите гласи, че пръстените най-вероятно са остатъци от сблъсък на луни. Ето защо, ако не отидете да разгледате пръстените в близките 50 млн. години, има опасност те да изчезнат. На път за Сатурн, непременно вижте и спътника му Титан – единствената луна с атмосфера в Слънчевата система. Между другото, поговорката „ден година храни“ би имала доста по-голяма сила на Сатурн – денят е само 10 часа и половина, докато годината се равнява на около 30 земни.

С огромна разлика (5%),  на следващата позиция се класира Нептун. Aко сте се запътили към Нептун, имайте предвид, че ще ви отнеме доста време, така че си вземете храна и топли дрехи. На Вояджър 2 са му били нужни 12 години, за да достигне планетата. И най-добре си вземете двигател на метан – на Нептун има много! За съжаление, има и много бури, нормално около три пъти по-силни от най-мощното земно торнадо.

Най-малко хора желаят да отидат на другите две планети (3%). Макар че и там има какво да се види:

Най-близката планета до Слънцето е Меркурий. Хората, обсебени от диети,  непременно трябва да посетят тази планета. Там 70-килограмов човек ще тежи едва 27 кг. Повърхността на Меркурий изглежда тотално бомбардирана и тъй като на планетата няма нито атмосфера, нито вулканична дейност, „белезите“ ще си останат там во веки. Между другото, до 2008 г. половината от планетата беше неизвестна на човечеството. И още един интересен факт за Меркурий: вероятно там има лед, което звучи направо невероятно за най-близката до Слънцето планета, но част от нея никога не се огрява от Слънцето, така че е напълно възможно. Дали е така, ще разберем от Месинджър през 2011 г.

Останаха последните 3%, които искат да видят Уран. Донякъде разбирам останалите 97%, тъй като това е най-студената планета в Слънчевата система. От друга страна, Уран е единствената планета, която се върти с полюс, насочен към Слънцето. Уран също има пръстени, но по-малки… Малко хора знаят, но планетата може да се види и с обикновен бинокъл при ясно време, стига да знаете къде точно да гледате. Между другото, химичният елемент уран носи името на планетата, но на планетата Уран досега няма данни за наличието му (а шансовете са малки, имайки предвид, че е газов гигант).

За финал, може би някои са се зачудили къде е Плутон? За тях с прискърбие съобщавам, че от 2006 г. насам Плутон не се счита за планета, след като откриха подобни „планети“ като Ерис, Седна, Оркус и Куакоар. Според новото определение планета може да се нарича тяло, което е в орбита около Слънцето, не е сателит и доминира по своята орбита, има почти кръгла форма и е достатъчно масивно, за да поддържа хидростатичен еквилибриум.

Което общо взето означава, че шансовете да се открие нова планета граничат с тези да откриете нефтено находище на автобусна спирка в София…

А сега можете да се включите в новата ни анкета…

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 7.4/10 (14 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Как да открием точно определен физически сървър

26.04.2010

Снимка: http://www.flickr.com/photos/l0b0/ 
(използвана по Creative Commons)

Ако се чудите какво е това на снимката… това е сървърно помещение, т. е. стая, пълна с десетки, стотици, дори хиляди компютри (сървъри), използване за насочване, обработка и съхраняване на информация. Този блог достига до вас благодарение на няколко такива и е преминал поне през две-три подобни стаи…

Ако пък не се чудите какво е, може да се сблъскате със следния проблем… Знаете, че сървър с определено IP ви прави проблеми… Обаче не знаете коя точно е машината сред стотиците други… Ако са номерирани е по-лесно, но винаги има шанс IP-тата и номерата да се оплескат. В такива случаи има просто, но гениално решение: Eject CD!

Най-гениалните неща са много прости, нали?

През PowerShell става така:

$mycds = (New-Object -com „WMPlayer.OCX.7″).cdromCollection2. $mycds.item (0).eject()

А през SSH става така:
# eject /dev/cdrom
или така:
# eject /mnt/cdrom/

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 9.8/10 (13 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Безплатен Интернет в софийското метро

20.04.2010

Нищо лошо да не съм чул за софийското метро отсега нататък…

Да, по-малко е от тези в Париж, Лондон, Брюксел, Букурещ… всъщност, към момента май в София е най-малкото, простичко метро в Европа… Иначе през 2012 г. най-малкото ще е в Brescia, Италия (в строеж, 192 000 души население, ).

Но това не е важно. За какво са ви много, претъпкани, тесни метростанции – вижте софийските: големи, широки, подредени и дори отскоро има терминали с безплатен интернет! Дори нашият блог се отваря… Не е ли супер?

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 7.0/10 (22 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS

Един незабравим уикенд в Единбург

13.04.2010

Честно ви казваме, изобщо не сме имали намерение да ходим в Шотландия…

Просто случайно разляхме една чаша вода върху клавиатурата, след което се оказа, че сме си резервирали хотел и самолетни билети до Единбург. Оказа се, че сестрата на Биляна и баджанакът на Петър (за когото ще има специален пост) изпуснали лаптопа си и по случайност и те си резервирали билети и стая в същия хотел по същото време. Съдба! Но това не е всичко! Ирка (същата тази Ирка, с която дегустирахме белгийска бира) насън ритнала компютъра си и без да иска резервирала полет до Единбург – за съжаление, в друг хотел и няколко часа след като ние напуснахме шотландската столица (е, случайност, случайност, ама да не прекаляваме)… Това обаче няма да се отрази на разказа ни, защото събрахме всички снимки и впечатления и ще се опитаме да ви ги разкажем така, че да извлечете максимална полза, в случай, че по някакво стечение на обстоятелствата вие също се окажете в Единбург…

А Единбург наистина е мистичен, загадъчен и тайнствен. Понякога дори зловещ! Намира се по-северно от Москва, между планина и океан. доста скъп, но пък за сметка на това спокоен и някакси по-естествен и некомерсиализиран в сравнение с Лондон, което си е доста впечатляващо като се има предвид, че градът е едва 450 хил. души, а се посещава от над 13 000 000 туристи годишно (втори по посещаемост във Великобритания след Лондон). В града може да намерите вековна история, голям замък, много уиски, няколко шотландски гайди, кашмирени шалчета в шотландски тартан, широко протегнати ръце на просяци, тесни улички и космати крави… Ето няколко спомена от шотландската столица, с които се надяваме да ви зарибим да дочетете този доста дълъг пост (щракнете тук за малко подходяща фонова музика):

И така, без значение дали сте с шотландска поличка или не, попаднете ли в Единбург, има няколко варианта и при всичките ще ви е студено (имаше доста сняг като за през април). Ето защо, вземете си якета, шапки и шалове. за да не се окажете като нас в Андора… Обратно към вариантите:

Вариант 1. Кацате със самолет на летището. Можете да си вземете такси за 15 GBP еднопосочно или автобус на Airlink за 6 GBP двупосочно. Ние избрахме автобуса и останахме очаровани: освен, че е невероятно удобен, разполага с кожен салон и безплатен Wi-Fi по време на цялото пътуване (така е и с някои от междуградските автобуси в Шотландия). Автобусът е денонощен, през деня пътува на всеки 5-10 минути и пристига на централната гара Waverley Station за под 40 минути.

Вариант 2. Пристигате с кола. Силно ви препоръчваме, ако имате време, да огледате околностите на града – отскочете до някоя дестилационна за уиски или се покатерете по високите планини, вижте Craigmillar Castle (добре запазен средновековен замък), Forth Bridge (2,5-километров мост), Linlithgow (родното село на шотландската кралица) и, разбира се, езерото Loch Ness и прилежащото му чудовище. Извънградски акъл няма да ви даваме, защото нямахме толкова време…

Вариант 3. Пристигате с влак (хич и не се надявайте на БДЖ цени, по-скъп е от самолета). В такъв случай сте си точно на Waverley Station.

Вариант 4. Пристигате по вода… Е, в такъв случай изобщо си нямаме представа как ще стигнете до централната гара.

Така или иначе, в един момент ще се озовете на Wаverley. Тя се намира на мястото на някогашното езеро Nor Loch, което било пресушено през 1759 г., поради ужасната воня. Както се досещате, тя била причинена от факта, че езерото било използвано за изхвърляне на изпражнения и отпадъци, както и за давене на вещици (за това едва ли сте се досетили, но историята помни над 300 официално регистрирани случая). Днес на мястото на Нор Лох е централната гара, красивите градини на Princes Street (пише се така, заради изчезналия с времето апостроф от „Prince’s“), кралската шотландска академия и националната художествена галерия (с картини, разказващи историята на Шотландия). На север от гарата е новата част на града, а на юг ще се наложи да се покатерите до старата му част. За да ви улесним максимално със забележителностите, подготвихме и карта… Оцветените в синьо сме посетили (някои – съвсем набързо, други – по-обстойно), а оцветените в бяло-сиво не успяхме, но пък може да ви заинтригуват:

Монументът на Скот (Scott’s Monument)

Ако сте на Princes Street, може да се изкачите на над 60-метровия монумент на Скот, готически паметник на сър Уолтър Скот. След като се уморите от катеренето, градините на Принцес Стрийт са страхотно място за почивка.

Ако сте ходили в Англия и Уелс, ще ви направи впечатление, че вместо от тухли, сградите навсякъде в Единбург са изградени от камъни и приличат на малки замъци. На Princes Street са голяма част от магазините, Princes Mall, a ако продължите на североизток – и търговският център Saint James (вътре е и пощата, ако смятате да пращате картички). С шопинга – дотук. Ако не ви е до пазаруване, продължете на запад до църквата St. John или посетете кралската ботаническа градина на север. Но най-много забележителности има на юг.

Вероятно първата, която ще срещнете по пътя си нагоре е

Mузеят на могилата (Museum on the Mound)

Както в Англия, така и в Шотландия, ни направи впечатление, че повечето платени атракции са именно с цел правене на пари от туристи, с огромна доза измислени факти и комерсиализиран сюжет. За сметка на това, безплатните музеи и забележителности са наистина стойностни.

Мuseum on the Mound е типичен пример за място, където напълно безплатно ще се полюбувате на първата оцеляла шотландска банкнота, едни от първите акции, както и как изглеждат един милион паунда. Също така можете да си извадите застрахователна полица от XIX век, както и да отключите сейф и да приберете наградата вътре, ако отговорите правилно на три въпроса (четете внимателно!). Ние (както може да видите на снимката по-горе) успяхме, с което много се гордеем. В магазина на музея се продават и редки британски монети. От там ви делят под 10 минути пеш до

Замъка (The Castle)

Замъкът датира поне от XII век и е най-посещаваната забележителност на Единбург. Опашките са километрични, така че силно ви препоръчваме да си закупите билет онлайн от официалния сайт на замъка. Билетът за вход е 13 GBP, който включва разходка сред богата колекция от оръжия, както и възможността да зърнете кралската корона в малка стаичка, пълна със стотици туристи. Поне гледката към града си струва, а магазинът на замъка е един от най-евтините за туристи (и на двете може да се насладите и без билет). Ако ще ходите в замъка, направете го по обяд. Тогава тълпите са най-големи, разбира се, но пък имате възможност да видите изстрел от оръдие. Изстрелът се произвежда точно в 13 ч. всеки ден, като по този начин някога корабите са сверявали часовниците. Дори и да не го видите, непременно ще го чуете, така че не се стряскайте!

След замъка ще тръгнете по т. нар. Кралска Миля (The Royal Mile). Слизайки от замъка, отдясно се пада

Музеят на уискито (The Scotch Whisky Experience)

Поради факта, че канализацията в Единбург е била изградена от дърво, в столицата на Шотландия болестите и чумата дълго време са върлували и тръшкали дори яки мъжаги. Ето защо последните започнали да пият уиски наравно с водата, именно за дезинфекция…

В родината на уискито, естествено има и Музей на уискито. Срещу 12 GBP ще ви сложат в бъчва и ще ви запратят да изучавате тайните на дестилационния занаят, видовете уиски, историята му, както и да видите колекция от над 3500 бутилки … Напълно безплатно можете да влезете и да разгледате магазинчето към музея, откъдето да си купите сладко от горски плодове, високопланински мед, колекция малки шишенца за спомен или дегустация, както и 58-годишно уиски на скромната цена от 12 000 паунда.

Отляво на Royal Mile (идвайки от замъка) се намират магазинче за тартанови парцалки от „шотландски“ кашмир и вълна (Made in China) и интересният музей за оптически илюзии

Camera Obscura

Входът за музея е 9 GBP, а там ще намерите различни светлинни ефекти, холограмни изображения, оптически измами и да не забравяме, изглед от покрива на сградата. Официалният сайт е тук.

А надолу по Royal Mile, неминуемо ще стигнете до

Катедралата „Сент Жил“ (St Giles’ Cathedral)

Катедралата Saint Giles е чудесно място да поспрете и да починете няколко минути (въобще след Рим открихме, че катедралите са страхотно място да починеш и да се полюбуваш на архитектурните шедьоври). По почти черните камъни може да се досетите, че сградата е построена преди много време (854 г.), а по невероятният звук на органа ще откриете, че сте нацелили една от петте служби (ежедневно).

Надолу по Кралската миля е следващата атракция:

Уличката на Мери (The Real Mary King’s Close)

The Real Mary King’s Close е една от уличките, които са останали запазени под днешните сгради на Единбург. Атракцията зове с гръмкото „Истински улици, истински хора, истинска история“, но… истината е друга, както вече споменахме за платените атракции като цяло.

Тъмните подземни улички се оказаха досущ като не толкова тъмните тесняци между съседните сгради… Рекламата разказва за четири души-актьори по време на обиколката – чистачка, търговец, дъщеря и прислужница, но се оказа, че просто всеки от актьорите поема една група и разказва измислени истории, които са ме плашели, когато съм бил на 3 години… Изобщо не си струва 10-тината паунда по наше мнение, а не искаме и да си представяме какво е в другите подобни подземни атракции, при условие, че тази се сочи за най-добрата.

Ето защо предлагаме да кривнете малко от Милята и да продължите на юг към

Националния музей на Шотландия (National Museum of Scotland)

Mузеят е безплатен, но вътре ще откриете доста интересни неща… От болид до овцата „Доли“, от стан за тъкане на тартан до робот, редящ кубчета с името ви! Музеят е много интересен, така че си отделете поне два-три часа. Между другото, учудихме се, че компютър, на който сме работили допреди няколко години вече е в музея като експонат… Толкова ли остаряхме?

Малко по-южно е

Гробището Blackfriar’s и Хари Потър-кафенетата

Доста трябваше да се поровим преди да разберем, че авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг всъщност е била в повече от едно кафене, докато пишела първата част на книгата. Ето защо спокойно може да се набутате в някое от кафенетата около Blackfriar’s Street и да усетите призрачно-магьосническата атмосфера. Като че ли най-сериозният претендент oбаче е кафенето The Elephant’s House, с изглед към гробището. Понеже няма да имаме друга възможност, нека освен чай и кафе ви препоръчаме: хагис (haggis) – шотландски бахур от агнешки дреболийки, овесено брашно, лук и подправки; шотландски oвесени сладки (оatcakes) и хлебчетата (butter bread), които се продават из цяла Европа, но пък са си шотландски…

Колкото до гробището, позволете си да се изгубите вътре сами, доста е зловещо… Една от забележителностите е териерът Greyfriars Bobby, който прекарал 14 години на гроба на стопанина си. Кученцето било погребано при хората заради предаността си и статуята му може да се види.

В самото гробище е поредният туристически лапни-шаран, където ще ви предложат да влезете в тъмниците и да видите полтъргайст, който се появява при всяко посещение на туристите…

Не, мерси! Продължаваме към

Калтън Хил (Calton Hill)

В тази част на града се намират Шотландският парламент, монументите на Нелсън и Стюарт, мемориалът на Робърт Бърнс („В цъфналата ръж“), дворецът „Холирууд“, а Arthur’s Seat е само на 20 минути пеш от края на Кралската миля.

Панорамните гледки към хълма са неповторими (ето защо една от тях ще е шапка на блога ни за известно време), а вече е официално доказано, че Аrthur’s Seat (Престолът на Артур) няма нищо общо с Артур, а е просто „Archer’s Seat“, променено от типичния шотландски акцент.

В този район е и Dynamic Earth 4D, ако ви се ходи на триизмерно кино (12 GBP).

Като казахме акцент, непременно трябва да си откриете някоя кръчма (пъб) за вечерта, където не е пълно с туристи. Типичен пример: The Cramond Inn‎, 30 Cramond Glebe Road, Edinburgh, Midlothian EH4 6NP, United Kingdom.

Кралският кораб „Британия“ и океанът са наблизо… Всъщност, за океана не е съвсем вярно, защото той идва и си отива, както и в Саутпорт, така че ако не сте виждали как океанът влиза 4-5 км навътре, оставяйки гол бряг, идете!

За финал

И понеже Единбург е неизчерпаем, а постът стана доста дълъг, нека го приключим с подходяща песен за шотландски пъб, в случай, че дузина пияни шотландци по килти се съберат около вас, почерпят ви с уиски и започнат да крещят хорово с типичния си акцент „Дринкх, дринкх, дринкх, дринкх…“:

Well, a Scotsman clad in kilt left the bar one evening fair
And one could tell by how he walked that he’d drunk more than his share
He fumbled ’round until he could no longer keep his feet
And he stumbled off into the grass to sleep beside the street.

About that time two young and lovely girls just happened by
One says to the other with a twinkle in her eye
See yon sleeping Scotsman so strong and handsome built
I wonder if it’s true what they don’t wear beneath the kilt?

They crept up on that sleeping Scotsman quiet as could be
Lifted up his kilt about an inch so they could see
And there behold for them to view beneath his Scottish skirt
Was nothing more than God had graced him with upon his birth!

They marveled for a moment then one said we must be gone
Let’s leave a present for our friend before we move along
As a gift they left a blue silk ribbon tied into a bow
Around the bonnie star the Scots kilt did lift and show.

Now the Scotsman woke to nature’s call and stumbled towards the trees
Behind the bush he lifts his kilt and gawks at what he sees
And in a startled voice he says to what’s before his eyes
Oh, lad I don’t know where you’ve been but I see you won first prize!

VN:F [1.9.3_1094]
Оцени тази публикация:
Rating: 10.0/10 (15 votes cast)
Социални мрежи:
  • Digg
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • E-mail this story to a friend!
  • LinkedIn
  • MySpace
  • Technorati
  • Twitter
  • Yahoo! Bookmarks
  • Live
  • RSS