Архив за категорията 'Това да'

Черен влак се композира…

05.03.2010

Като истински фен на БДЖ, преживял не една и две истории със славната железопътна компания, преди време пуснах играта „Познай гарата„. Сега започвам този пост с подобен въпрос:

Къде се намира този влак?

а)  Провадия, България

б)  Пирот, Сърбия

в)  Грац, Австрия

Който и отговорите по-горе да изберете, не сте познали… Истината е, че влакчето по-горе може да се намира в хола, в детската и дори на двора… Влакчето по-горе е макет с уникална детайлност, побира се върху маса за хранене и е производство на „Пико“ (PIKO Spielwaren GmbH). „Пико“ е една от най-известните фирми за влаков моделизъм и най-популярният им мащаб е 1:87.

Моделите

Произвеждат всякакви влакове – от парни влакове до свръхмодерни електрически:

Ако сте истински маниаци на БДЖ, може да си направите дори колекция с български влакове. Обърнете внимание на надписите, детайлността на купетата, седалките…

Ето една интересна колекция с макетни влакове на БДЖ

А ние продължаваме с…

Релсите

Релсите са изработени от сплави на никел и сребро и имат много добра електропроводимост (от тях се захранват влакчетата).

Те, както и всичко останало са изпипани до най-дребния детайл.

Дори отблизо, гледката е поразяваща:

Можете да ги видите на сайта на Пико (www.piko.de), където има и софтуер за проектиране на ж.п. линии. Така можете да си създадете от обикновено кръгче до сложна система от пресичащи се релси:

А най-брутално е ако направо обиколите градината или стаята с ж.п. линия, както ще видите по-долу.

Управление

За да пуснете влакчето си по релсите, ви трябва контролен пулт.

От „Пико“ предлагат куп дистанционни, контролни пултове и други джаджи, с които влакчетата ще се движат напред-назад, ще се изчакват, ще ту-туткат, а скоростта, стрелките и светлините ще се сменят…

Декор

Ако добавим и уникалния декор, картинката става наистина реалистична… Продават се десетки къщички, гари, фигурки… може да си купите дори купчина мини-тухли!

В крайна сметка се получават красиви пейзажи…

А когато всичко това се комбинира…

Нямам думи, затова вижте видео – като за начало, едно високоскоростно ICE3:

Продължаваме с един доста напреднал колекционер, който си има и звуков декодер:

Има и истински маниаци… ама ИСТИНСКИ!!!

Всички видеота, показани досега, са от влакчета, които са в помещения. Но моделчетата са толкова реалистични, че спокойно може да ги ползвате и навън. Дори в сняг, който според мащабите на „Пико“ би следвало да е около 1,5-2 метра:

Само внимавайте, малките влакчета често срещат препятствия, които няма как да се случат на големите им оригинали:

Всъщност, далеч не е необходимо да имате огромна колекция с декори и всякакви влакове, за да се забавлявате:

За финал – не исках този пост да изглежда като реклама, но наистина се зарибих…

Иначе освен „Пико“, има и други големи производители на макетни влакчета, като другите три от „великата четворка“ са „Мерклин“, „Флейшман“ и „Роко“. Някои модели и мащаби дори са съвместими с други!

Написах този пост за „Пико“, тъй като това са единствените влакчета, които видяхме в България. Адресът е София, Пиротска 9 („Малкият ЦУМ“), ет. 2. Сравних цените с тези в чужбина и… сравними са!

Моля колекционерите и феновете на миниатюрните влакчета да споделят информация в коментар, ако имат такава.

За край – едно важно уточнение – тези влакчета НЕ СА играчки. Дори най-евтините комплекти струват 200-300 лв. без декорите, така че ако ще ги купувате, препоръчвам ви да е на човек над 10 години. Всъщност, ако се чудите какво да вземете като подарък за съпруга си, баща си, порасналия си син… вземете им влакче :)

Каквото и да ви казват някои мъже за това колко са зрели, за някои неща никога няма да пораснем!

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 10.0/10 (17 votes cast)

Тортичка

24.02.2010

Тя е с ягодки отгоре.

И всяко парче е опаковано поотделно.

Предлагат се четири вида – ванилия, шоколад, микс и ягода…

… но всъщност това са просто прилежно сгънати хавлиени кърпи.

Уникална витрина в едно магазинче за хавлии и спално бельо на Руски паметник!

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 8.7/10 (9 votes cast)

Аватар

21.02.2010

Жанр: ъъъ… екологично-романтичен научно-фантастичен екшън-драма

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt0499549/  

Официален сайт: www.avatarmovie.com

Трейлър: на официалния сайт

Режисьор: Джеймс Камерън

В ролите: Сам Уортингтън, Зоуи Салдана, Сигорни Уивър, Стивън Ланг

Оценка: 10/10

Когато излязохме от киносалона (ако не и още в киното) след „Аватар“, знаехме, че ще пишем за него. Въпросът беше дали да пишем веднага, въодушевени, че „това е баааси якият филм, най-великият, най-готиният и т. н.“  или да оставим първото впечатление да поотлежи и да напишем малко по-зряло ревю.

Решихме да изчакаме. Нали и Джеймс Камерън е чакал 15 години от първата буква на сценария до първата прожекция на филма, за да може филмовата индустрия и технологиите да са в състояние да възпроизведат идеите на Камерън.

Чакането си е струвало – резултатът е потресаващ. Няма друг такъв филм…

Историята

Аспарух като че ли най-добре е обобщил на какво прилича историята, така че ще го цитираме дословно: Сюжетът на „Аватар“ е черпен с пълни шепи от “Светът се нарича дъбрава” на Урсула Ле Гуин, комиксите Timespirits на Marvel, „Танцуващият с вълци“ на Кевин Костнър и класическата история за Покахонтас. Плюс яко е черпено и оттук. Край на цитата.

Накратко, през 2154 г. хората са се развили достатъчно, за да могат да колонизират други планети, но определено са в енергийна криза. Изходът им е в планетата Пандора, където има ценен ресурс – минерал, наречен „Унобтаниум“.

Колонизирането на Пандора е свързано с разрушаване на невероятната природа, с което хората директно влизат във война с местните триметрови човеко-котки, наречени На`ви.

Ето защо хората създават хибридно същество (аватар) от ДНК-то на човек и на’ви, което се контролира от съзнанието на оператор-човек. Това става в специална криогенна камера, така че докато човекът спи, аватарът му е активен, а ако човекът се събуди, аватарът заспива…

Хората използват аватарите главно, за да се „сприятелят“ с На’ви и да постигнат дипломатично „изгонване“ на местните.

Джейк Съли (парализиран бивш морски пехотинец) е главният герой в историята и по случайност попада точно в центъра на събитията, сред местните и започва да се колебае дали трябва да помага на хората или на местните на’ви.

Спираме дотук с разказа – ако сте го гледали, вече знаете какво се случва, а ако не сте, ще ви оставим сами да научите интересната част от филма и неговия завършек.

Картина

Аватар се гледа на 3D !!! Точка по въпроса.

Да гледате двуизмерно този филм е все едно да правите тест-драйв на Ферари с не повече от 40 км/ч.

Най-голямата красота и новаторство във филма е именно атмосферата – озовавате се в един изцяло нов свят, с напълно различни растения и животни – невероятно реалистичен и в същото време – друг.

Актьорите хем са компютърно генерирани, хем изглеждат невероятно истински: всяка гънчица на лицето им, всяко разширяване на зеницата и потрепване на устната е хем извънземно, хем изглежда толкова човешко и естествено!

За да почувствате за какво се говори във филма, трябва да усетите уникалната атмосфера и природа на Пандора, а за да се случи това, трябва да гледате филма на 3D. Препоръчваме даже на IMAX, въпреки че от българска страна пак не са си свършили работата: субтитрите не са тримерни и от време на време развалят илюзията за това, че си в друг свят, но се свиква.

Музика

Музиката е писана от Джеймс Хорнър, който след това заявил, че това е най-трудният филм в живота му и работил неуморно от 4 сутринта до 10 вечерта в продължение на месеци. Саундтракът на филма („I See You“) се изпълнява от Леона Луис.

Технология

Три въпроса не ни дават мира и до ден днешен:

  1. След като могат да изградят цяло ново тяло с човешка и извънземна ДНК, как не могат да направят едни обикновени човешки крака за Съли?!
  2. Нейтири има ли зърна на гърдите в крайна сметка?!
  3. Как аджеба е направен толкова добре този филм?!?!

И имаме частичен отговор единствено на последния въпрос…

Както знаете, всяка секунда от филма съдържа 24 кадъра. А за всеки кадър са били нужни 47 часа, за да се рендира на супермощните компютри във филмовото студио, заедно с третия по мощност в света компютър.

Според шефът на студиото, обаче, трудната част е била не създаването на невероятната планета и обкръжаващия свят, а близките планове на актьорите. Всички, които са виждали филми с компютърно генерирани образи или пък са играли на някоя 3D-игра знаят, че липсват емоциите на актьорите.

Ето защо създават изцяло нова технология, която наричат „виртуална камера“.

Всъщност, малките точки, които виждате по лицата на на’ви се ползват за координатна система при създаването на виртуалните образи. Останалото можете да видите тук:

Между другото, ако още не сте гледали филма (или пък отидете отново), останете за финалните надписи… Ще се учудите, че вървят над 5 минути и всички имена вътре са „директор на…“, „главен…“, „ръководител…“ и т. н. Не можем дори да си представим колко души всъщност са взели пряко участие в направата на филма!

10 любопитни факта

  1. В оригиналния сценарий името на Нейтири е Цулейка, а на Джейк – Джош.
  2. Филмът се състои от 40% реални сцени и 60% компютърно генерирани.
  3. Целият актьорски екип прекарал известно време в горите и джунглите, точно в стил „Survivor“, за да почувства какво е да живееш сред природата. Зоуи Сандана дори била облечена в костюм на на’ви, за да свикне с фигурата на героя си.
  4. На’ви имат по четири пръста на ръцете и краката, а аватарите имат по пет.
  5. Сигорни Уивър носи тениска на Станфордския университет по време на филма. Актрисата е завършила именно там.
  6. Езикът на на’ви е бил създаден специално за филма от лингвиста Пол Фромър, така че да се произнася лесно, но да няма общо с нито един друг език по света. Езикът на на’ви съдържа около 500 думи.
  7. На тайски, „нави“ означава „пехотинец“ – точно какъвто е Съли във филма. На иврит пък означава „месия“.
  8. Ам-Гъл от „Властелинът на пръстените“ е един от главните виновници за „Аватар“. След като Камерън го видял, решил, че технологиите вече са готови да поемат технологичното предизвикателство на филма. Камерън дори назначил същата компания – новозеландската WETA Digital.
  9. Когато попитали Камерън, защо на’ви са сини, той отговорил „За да създам концептуален паралел между тях и традиционните източни представи за божественото, но най-вече защото обичам синия цвят“.
  10. Част от животните и превозните средства в „Аватар“ били създадени първо в едноименната игра на Ubisoft, а после – импортирани в самия филм.

За финал

Камерън всъщност подготвил сценарий за трилогия, като „Аватар“ е само първата част. Също така заявил, че ако „Аватар“ има успех, публиката може да очаква втора, а и трета част на филма. Естествено, доста хора са го помислили за луд, когато вложил около $237 млн. за филма. Е,  при над $2 500 000 000 приходи (най-високите приходи в историята на киното въобще), мисля, че отдавна е разбрал, че инвестицията си струва и че съвсем скоро ще дойдат „Аватар 2″ и „Аватар 3″.

А ние вече сме напълно подготвени за кастинг, в случай, че му трябват женени на’ви:

Препоръчваме ви да отидете и да гледате „Аватар“ с любим човек – половинката, или пък да заведете родителите си (както казахме, задължително на 3D и по възможност – на IMAX). Определено ще се впечатлят от технологията.

И внимавайте – билетите за хубавите места все още свършват няколко дни преди прожекцията, а опашките пред киното са дълги… Има защо.

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 8.5/10 (11 votes cast)

Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж?

04.02.2010

Изглежда отговорът е „да“, съдейки по предварителните данни от автосалона в Женева, където се натъкнах на тези два мъника:

Червеният всъщност е новият Fiat 500, но силно модифициран от Abarth. Така се получава Abarth 695 Tributo Ferrari, създаден от най-добрите специалисти в компаниите на „изправения кон“ и „скорпиона“. Мъникът има „само“ 180 к. с., 16-цилиндров 16-клапанов двигател, 17″ джанти и 284 мм спирачни дискове! Седалките са от черна кожа с карбонов филтър… 220 км/ч не са проблем за този сладур! „Ферарито“ ще ви струва поне 30 000 евро, въпреки че официална цена още няма.

Ако пък искате истински Аston Martin, обърнете внимание на другия мъник – Aston Martin Cygnet. Базиран на Toyota iQ, Cygnet е малко по-слаб: 97 к.с., 12-цилиндров 12-клапанов двигател, 16″ джанти и едва 170 км/ч… Цената също е по-ниска обаче – 22 000 евро. Κолкото до интериора, оставям ви сами да си направите преценка, като материалите са едни от най-висококачествените, както се сещате:

За протокола – отляво е Аbarth-а, а отдясно – Aston Martin-a.

Какво да кажа – навремето Mercedes и Swatch (точно така, тия с часовниците) създадоха Smart. Всъщност, SMART = Swatch Mercedes ART. Въпреки първоначалните огромни загуби, малките автомобилчета оцеляха и дори станаха печеливши през последните години. Ето защо, не виждам проблем в този клас да се намесят и производители като Ferrari и Aston Martin – и без това винаги съм бил фен на малки колици. Πък и така повече хора ще могат да купят Ферари или Астън за рождения ден на жена си, примерно… Знам, скъпа, 25 февруари… :) При доход от 2500 евро/ден ти ги взимам и двете дотогава…

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 9.6/10 (9 votes cast)

Новият ГКПП Златоград-Ксанти

18.01.2010

Министър-председателите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу откриха днес новия ГКПП Златоград-Ксанти на българо-гръцката граница. Това е първият пункт, който свързва област Смолян с гръцката част на Родопите. Новият пункт се открива само седмица след подписването на двустранно споразумение между България и Гърция. Очакванията от двете страни на границата са, че отварянето на пътя Златоград-Ксанти ще даде нов тласък за развитие на икономиката и туризма.

Източник: Deutsche Welle

С Биляна, тъста, тъщата и още две коли народ решихме да изпробваме новия ГКПП Златоград-Ксанти (ГКПП = Граничен контролно-пропусквателен пункт). От Пловдив до Златоград се стига за 3 часа спокойно каране, даже с една-две почивки. Освен ако не сте от Смолянска област, препоръчвам ви да минете през Кърджали и Джебел вместо през Чепеларе. Макар с 20 км по-дълъг, пътят е по-хубав и с много по-малко завои…

Препоръчвам ви и да си останете при вкусните родопски манджи в Златоград и да не преминавате границата. Но ако все пак сте решили да ходите в Гърция, нека ви предупредя:

  • Митничарите работят като вчерашни… Може би поради факта, че минахме границата един ден след като откриха пункта и наистина си бяха „вчерашни“. Все пак, скорост от 15-20 мин. на автомобил си е доста бавна – предполага се, че момчетата предварително са били обучени как се проверяват лични карти, как се проверяват автомобили, как се натиска Enter и т. н. Надявам се, че с времето ще се отракат и ще поемат по-голям трафик.
  • Камиони не се допускат до този граничен пункт. За това си има конкретна причина и може да я видите веднага:

Пътят е стръмен, тесен и ужасно криволичещ. Минете ли от тук, проходът Троян-Кърнаре ще ви изглежда като детска игра. Разминаването на две коли е трудно и обикновено се налага да стъпят в банкета. Изпреварването е почти невъзможно, особено ако изпреварваният не прояви неистово желание да се свие на няколко сантиметра от скалата, за да пусне изпреварващия, който от своя страна е на няколко сантиметра от мантинелата. Гръцките Родопи са много по-високи, а наклонът им е силно променлив. Всъщност, вижте сами! Този път е двупосочен:

Пътни табелки почти няма, а никоя GPS карта все още няма информация за този път. Въпреки това без GPS сте тотално изгубени, така че ви съветвам да си вземете подробна карта на Гърция. City Navigator е много зле, така че препоръчвам да ползвате Auto Drive Hellas.

Колкото до селата и паланките, на места изглеждат по-мизерни и от тези в България. По-голямата част от населението и тук, както и в Кърджалийско са мохамедани. Много неща са същите, сякаш хората не са били разделяни от граница с години.

Самият Ксанти е най-ужасният гръцки град, в който съм бил. Градът има едва 50 000 души, но трафикът му е по-зле от софийският. Има само тесни еднопосочни улички, подобни на Капанът в Пловдив, няма никакви места за паркиране, а тротоарите са толкова тесни, че хората често вървят настрани, за да се разминат с автомобилите. Няма кой знае какво да си напазарувате… Поради гореописаните причини, по-добре тръгнете с малък градски автомобил, отколкото с огромен широк джип. Старият град на Ксанти е може би единственото по-романтично място, но както казах, без GPS с подробна карта сте тотално изгубени…

Лично аз или бих си останал при вкусните родопски специалитети в Златоград, или пък бих минал през някой от другите ГКПП, освен ако не ме е хванала екстремистката вълна за пълзене по планини и тесни гръцки улички.

И накрая: три позитивни неща от екскурзията:

  • Широката магистрала E90 и морето са само на 10-тина километра от Ксанти… Може би си струва, все пак.
  • В Златоград се запознахме със Спаска – майката на Виктор Калев. Невероятно мила и позитивна жена!
  • В с. Кирково, Кърджалийско кварталната кръчма има wi-fi и върти хитове от края на 2009 г.
  • Родопчаните са едни от най-готините българи! Сърдечни, спокойни и невероятно услужливи хора! Мюсюлмани и християни, напук на преекспонираните в медиите конфликти, живеят в хармония и си помагат едни на други…
VN:F [1.6.2_892]
Rating: 8.1/10 (41 votes cast)

Накратко за снегопочистването

05.01.2010

Две бързи мисли:

Никога не съм виждал толкова добре почистени републикански пътища, както тази зима… Идва ми да стисна ръката на човека, отговорен за това…

Никога не съм виждал толкова зле почистени (ако въобще може непочистено да се нарече „зле почистено“) пътища в София, както тази зима… Идва ми да счупя ръката на човека, отговорен за това… Макар че ако се поразходи достатъчно дълго в този сняг и лед, неминуемо ще падне и ще си я счупи сам…

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 8.6/10 (20 votes cast)

Официални празници 2010

01.01.2010

Предполагам, че вече сте поизтрезнели и сте се отърсили от новогодишното преяждане.

И е твърде възможно вече да си мислите кога и къде ще ходите през годината, как е най-изгодно да си вземете отпуск през 2010 г. и въобще как да направите така, че да извлечете максимална полза от националните ни празници.

Календарът с националните празници за 2010 г. изглежда така:

Накратко, следните дни са официални празници през 2010 г.:

  • 1 януари – Нова година
  • 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник
  • 2-5 април – Великден (4 април), заедно с понеделника след това и Разпети петък
  • 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност
  • 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия (7 май е неработен за сметка на 15 май)
  • 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
  • 6 септември – Ден на Съединението
  • 22 септември – Ден на Независимостта на България
  • 1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения
  • 24 декември – Бъдни вечер
  • 25 и 26 декември – Рождество Христово
  • 31 декември е неработен за сметка на 11 декември

И така, ето и отговорът на най-важния въпрос:

Кога да си вземем отпуск?

Ето моите предложения:

  • Ранен мартенски отпуск - 9 почивни дни на цената на 4 дни отпуск – от 27.02 до 07.03 (отпуск: 01.03, 02.03, 04.03, 05.03)
  • [пред/след] Великденски отпуск – 10 почивни дни на цената на 4 дни отпуск – сами изберете дали да почивате от 27.03 до 05.04 (отпуск: 29.03, 30.03, 31.03, 01.04) или от 02.04 до 11.04 (отпуск: 06.04, 07.04, 08.04, 09.04)
  • Гергьовденски отпуск - 9 почивни дни на цената на 3 дни отпуск – от 01.05 до 09.05 (отпуск: 03.05, 04.05, 05.05)
  • 24-майски отпуск – 9 почивни дни на цената на 4 дни отпуск – от 22.05 до 30.05 (отпуск: 25.05, 26.05, 27.05, 28.05)
  • Септемврийски отпуск – 9 почивни дни на цената на 4 дни отпуск – сами изберете дали да почивате от от 04.09 до 12.09 (отпуск: 07.09, 08.09. 09.09, 10.09) или от 18.09 до 26.09 (отпуск: 20.09, 21.09, 23.09, 24.09)
  • Коледно-новогодишен отпуск – 10 почивни дни на цената на 4 дни отпуск – от 24.12 до 02.01.2011 (отпуск: 27.12, 28.12, 29. 12, 30.12)

Нагледно предложенията ми изглеждат така:

И така, ако имате 23 дни отпуск, можете да си направите цели 6 дълги почивки от общо 56 дни през 2010 г.

От вас зависи кои ще използвате и колко дни ще си оставите за през лятото.

С това едно от обещанията ми от 2009 г. е вече изпълнено. Цветя и бонбони не пия!

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 9.3/10 (104 votes cast)

Сватбата ни…

30.12.2009

Забележка: Снимките в настоящата публикация са със запазени авторски права. За повече информация относно авторските права на конкретна снимка, свържете се с нас.

Copyright (c) Петър и Биляна Събеви, 2009 г. Всички права запазени!

Ето и нашия коледно-новогодишен подарък за вас, редовните ни читатели… разказ за сватбата ни, с много снимки. Имахме само месец и половина за приготовления, защото искахме специална дата – 20.09.2009 г. „20 09 20 09″ си изглежда добре, не мислите ли? Тези, които са чели историята с предложението за брак вече знаят, че сме цифромани.

Ако сте решили да направите сватбата на мечтите си, отсега можем да ви кажем – няма да стане точно както сте я мислили… Може да стане почти точно както сте си я мечтали, но „почти“… Има твърде много неща, които не зависят от вас. Искахме китарена серенада вместо оркестър при извеждането на булката (макар че „Ела се вие, превива“ звучи божествено на гайда), младоженец на бял кон вместо в автомобил, 6-часова фотосесия преди церемонията, специален танц на влизането в ресторанта (като този например), както и да обърнем достатъчно внимание на всички гости, изминали хиляди километри за да дойдат: от Торонто до Дубай и „от Силистра, та чак до Кюстенди-и-и-ил“… Нито едно от тези неща не се получи. Дори ергенското и моминското парти ги отложихме за след сватбата, поради натоварената програма :)

Имаше много приятни (а и неприятни) организационни изненади преди и по време на сватбата, но за тях ще разказваме друг път. Имаме план да пишем подробно как да си направите покани, откъде да си вземете халки, как да си изготвите списък с гостите и как да ги разположите по масите, за какво да давате пари и за какво няма смисъл, на кои детайли е важно да се обърне внимание и кои – почти не се забелязват… Но за това – най-рано догодина :)

А сега преминаваме към истинската приказка – с всичките й вълшебства, изненади и… снимки, естествено :)

И ако приказките завършват с „три дни яли, пили и се веселили“, нашата започна така…


Имало едно време един младоженец.

Събрал приятели, близки и роднини и им казал „Днес ще се женя, хайде да отиваме за булката…“

И тръгнали… Добре, де, ама им трябвали кумове!

Така че отишли при старите приятели Краси и Мариета. Краси като че ли не ги очаквал…

Младоженецът обаче със сладкодумие (и бутилка уиски) успял да убеди кума, че момичето е много хубаво и си струва…

Хванали най-добрите музиканти в града, надули гайдите, залупали тъпана и тръгнали към мястото, където красавицата чакала своя принц…

Но булката била затворена през три врати в четвърта… или както се казва там.

Сватбарите я пазели строго и само пачки по стотачки можели да ги омилостивят. Зимбабвийски банкноти не се приемали.

Понеже булката била безценна за младоженеца и никакви пари не можели да я купят, той се ядосал и решил, че ще си я краде.

Толкова бил уверен в това, че си взел само 28 ст. и един бонбон за дразнене на сватбарите.

Митко, момък от вярната дружина на младоженеца (щото се оказа, че и невярна дружина има), му подарил страхотен комплект с инструменти, които влезли в употреба още преди брака…

Три болта по-късно първата врата била преодоляна, а младоженецът бил буквално катапултиран през втората от яките ръце на кума Краси и верния приятел Митко…

Така се озовал пред бойната дружина на жени от четири поколения и един кандидат-баджанак и като се започнали едни преговори…

Добре, че кумът се намесил силово… но шаферките отвътре затискали по-здраво и от мъжете.

Голямо напъване било, наоколо прехвърчали мъжка пот и женски писъци, но в крайна сметка вратата била отворена…

* * *

Интермедия от първата брачна нощ:

- Слънчо, какво беше първото нещо, което усети, когато влезе в стаята ми?

- Юмрукът на Мая.

* * *

Закичила булката сватбарите, заплакала гайдата „Ела се вие, превива“ и под аплодисментите на всички баща й я извел и сватбарите се отправили към гражданското…

… но не веднага!

Първо отишли в парка и си направили страхотни снимки…

Всички шаферки били облечени в злато и коприна:

А булката блестяла и сияела от щастие:

Младоженецът пък постоянно се закачал с нея, за да вижда усмивката й:

Дошло време да скрепят семейния съюз и официално…

… и минали под венчилото:

Залата едва побирала всички гости:

… затова излезли навън.

Там ги чакал приказен дъжд от парченца дъга:

Изпълнили мисията в живота си, младоженците се запътили към Дунава:

… но не за друго, а за да хвърлят венеца в реката по стара русенска традиция. След това веднага се отправили към църквата „Св. Троица“.

Биляна изглеждала като същинска принцеса:

А Петър – като лудо влюбен в същинска принцеса:

Влюбени до уши, решили да скрепят съюза и пред Бог:

Венчал ги самият митрополит Неофит…

… за което те ще са му безкрайно благодарни винаги!

На излизане от църквата се случило друго чудо.

Завалял дъжд от житени зърна!

По пътя им към дворцовата забава малки ангелчета застилали земята с листа от бели рози.

Двамата счупили питката на две абсолютно равни части…

… и така дали начало на празненството!

Започнали танци – и чуждестранни:

И нашенски:

Извило се дълго, голямо хоро, но нито младоженецът, нито булката станали да играят:

Защото чакали своя първи сватбен танц…

И вплели пръсти един в друг, за пореден път разбрали, че в големия свят няма нищо случайно…

И че заедно са по-силни, по-способни и по-щастливи.

Сред аплодисментите на стотиците гости, младоженецът вдигнал байрака, хванал красивата си булка за ръка и двамата повели хорото с нова сила…

… а малките ангели танцували заедно с тях:

От толкова танци, кумовете огладнели и нападнали шаферите, носещи вкусна торта и пиле.

Борбата не била лесна…

… но в крайна сметка и кумовете останали сити, и шаферите – цели!

Изненадите не свършвали дотук.

Иванка Шекерова, актриса, певица и много близка приятелка на булката излязла на дансинга и поздравила младото семейство Събеви.

И като започнала една веселба – вдигали се обувки…

… хвърчали искри – както от тортата, така и между влюбените…

… сваляли се жартиери – без инструменти и задръжки…

…  накрая литнал и булчинският букет – най-желаната вещ за всяка неомъжена гостенка:

Късно през нощта (или по-точно рано сутринта) младите се усамотили в младоженския апартамент…

От тук нататък историята мълчи, но пък вие можете да си кажете каквото ви е на сърце в коментар.

От нас – много целувки и успешна нова година!

P.S. Още по темата можете да намерите във Facebook и в блога на Данчо

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 9.7/10 (19 votes cast)

Най-странната ни позната във Facebook

22.11.2009

Тя е млада.

Тя е блондинка.

Тя е готина.

Кожата й е мека и приятна на допир.

Не говори много, но винаги е готова да те изслуша.

Лесно можеш да се влюбиш в нея.

Непушач. Всъщност, по-скоро пасивен пушач…

Харесва слаби мъже… и слаби жени…

Мрази задниците, но винаги попада на такива. Или по-точно, те й се натрапват.

Бисексуална е и не й пука какво мислят за нея.

От Русе е, но не говори меко.

Но пък е мека…

Тя е Кушетката на Ники.

Досега не бяхме ставали приятели с кушетка… не сме и предполагали, че ще се случи. Но в една нощ, около седмица преди сватбата ни, когато бяхме ужасно изнервени около приготовленията и решихме да се разходим в града, заваля пороен дъжд. Не из ведро… „из цистерна“ направо заваля! Никоя стряха не беше в състояние да ни запази сухи от проливния дъжд, а таксиджиите дори и не можеха да ни видят от силните струи вода, падаща от небето. Така, мокри до кости, влюбени безкрайно, ухилени до уши и без никаква друга алтернатива в четири през нощта позвънихме на вратата на Ники (най-близкото убежище в района)…

След настоятелно звънене Ники най-накрая отвори с типичната физиономия на събуден в четири през нощта човек. След като най-накрая ни фокусира и разпозна, без да задава каквито и да било въпроси, Ники ни връчи две хавлиени кърпи и едно одеяло с думите:

- Кушетката е ваша тази нощ.

Така се запознахме с Кушетката… Тя е изключително гостоприемна млада дама и нямаше нищо против да прекараме остатъка от нощта с нея. Беше една от най-хубавите вечери в живота ни…

Сега, няколко месеца по-късно, разбрахме, че Кушетка си има и страница във Facebook. И сме сигурни, че ще стане е една от най-известните кушетки в света някой ден… Пожелаваме й много любов, търпение, нова тапицерия, по-малко цигарен дим и да спечели от тотото!

Липсваш ни, Куше!!!

Утре ще дойдем да те видим.

Voulez-vous coucher avec moi ce soir?

П. и Б.

Kushetkata

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 9.4/10 (14 votes cast)

Най-добрите зимни гуми за 2009 г.

03.11.2009

Заваля първият сняг над София – време е за топли дрехи и за зимни гуми!

И докато Биляна може да ви даде добри модни съвети за първото, аз мисля да споделя с вас класацията си за най-добри зимни гуми през тази година. Базирана е на ADAC (немския СБА), финландско списание за автомобили и реални тестове от руски offroad форум. По мое мнение, ако руснаци, немци и финландци заедно не дефинират най-добрите зимни гуми, няма кой друг да ги определи. Класацията е уникална и няма да я намерите на друго място (поне докато не се намери някой идиот, който да препише нагло). Ето ги и резултатите при максимален коефициент 20:

1. Continental WinterContact S830 14.21
2. Michelin Primacy Alpin PA3  12.9
3. Goodyear UltraGrip 7+  11.295
4. Dunlop SP Wintersport 3D  10.15

5. Hankook Icebear W440  9.8
6. Yokohama W.drive   8.81
7. Nokian WRg2   8.74
8. Semperit Speed-Grip  8.61
9. Maloya Davos   7.81
10. Vredestein Snowtrac 3 7.61

Включени са само модели с оценка над 7.5, като особено препоръчителни считам тези с оценка над 10.

Ето и как изглеждат четирите гуми, отляво надясно:

gumi

Без значение дали ще си вземете гума от горепосочените марки или от магазин, където продават и пудра захар, примерно, всяка гума трябва да има подходящи индикации, от които да научите много за нея. Ето най-важните от тях:

tyremark

1. Размер – най-важният индикатор, състоящ се от три числа. Ето тук е може би най-доброто обяснение за тези числа.

2. Надпис „OUTSIDE“ или „EXTERIOR“, който указва коя част на гумата трябва да е отвън при несиметрични гуми.

3. Максимално натоварване на гумата, без значение от скоростта

4. Марка

5. Материали, от които е направена гумата

6. Европейски ECE код на производител. Според мен американския DOT обаче дава много по-важна информация. Първите символи дават информация къде (виж тук), а последните – кога е произведена гумата.  Например, ако видите „3308″, това значи, че гумата е произведена през 33-тата седмица на 2008 г. Ако е „42 7″ е произведена през 42-рата седмица на 2007, но ако няма интервал „427″, възможно е да е и през 42-рата седмица на 1997 г. (макар че такива гуми вече не би трябвало да се използват никъде). Като цяло свойствата на каучука (особено при зимните гуми) се запазват 3-5 години, така че обърнете внимание и на този факт.

7. Максимално натоварване на гумата при скоростта, указана от индекса (виж 8)

8. Символ за категория на скоростта – колкото по-назад е в азбуката, толкова по-голяма скорост издържа гумата. Пълна таблица със скоростните индекси – тук.

9. Държава-производител

10. Марка и модел.

11. Локализатор на индикаторите за износване на гумата.

Виж още:

Още информация (схеми за размяна на гумите, причини за износване, комбиниране на гуми и джанти, калкулатор и др.) 

Допълнителна информация на английски за структурата на гумите и видовете грайфери

С толкова информация би трябвало да станете експерти и да разчитате гумите по-добре от кварталните гумаджии…

Лек път и карайте внимателно!

VN:F [1.6.2_892]
Rating: 8.0/10 (39 votes cast)