Блогът на Биляна и Петър Събеви http://www.peter.and.bilyana.net Sat, 19 May 2012 00:13:58 +0000 bg hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.3.2 Против закона за детето – протест на 20 май! http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/19/protiv-zakona-za-deteto-protest-na-20-may/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=protiv-zakona-za-deteto-protest-na-20-may http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/19/protiv-zakona-za-deteto-protest-na-20-may/#comments Sat, 19 May 2012 00:13:58 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4655 Continue reading →

]]> В случай, че се чудите защо сме лепнали подобна картинка на блога си, ето едно кратко обяснение:

Държавна агенция за закрила на детето е внесла проект на Закон за детето. Законът би трябвало да урежда правата на детето, принципите и механизмите за тяхното гарантиране, правата и задълженията на родителите и на лицата, полагащи грижа за детето.От една страна сме съгласни, че всяко дете има нужда от закрила, но вече си има приет и действащ Закон за закрила на детето, който се занимава с това. В новия законопроект правата на родителите се отнемат изцяло и се свеждат само до задължения. Ето някои от членовете в новия проектозакон:

  • Държавата в лицето на социалните служители определя кое е полезно и кое не за детето Ви и могат да Ви напишат предписания, които сте длъжни да спазвате и са оспорими само по съдебен път.
  • Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Ако не сте съгласни, социалните служители могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и да му вземат детето – при това без съд!
  • Родителят е дискриминиран и практически виновен до доказване на противното и се отваря вратичка за легален трафик на деца, стига да е „с добри намерения“.
  • Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника (бил той сектантска литература, наръчник за правене на бомбички-самоделки или филм на ужасите в полунощ), няма право да му наложи наказание и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът дава правото детето да прави каквото и когато си пожелае.
  • Ако сте решили да кръстите детето си в църква, това може да бъде интерпретирано като „въвличане в религиозни дейности“ и получавате предписание от социалните служби.
  • Ако сте решили да заведете детето си на зъболекар и то се страхува от това, има законово право да откаже лечение и родителите не могат да повлияят на това. Децата имат право и да получават медицински услуги без съгласието на родителите си (пластична операция, аборт).
  • - Детето на практика има право да оспори което и да е решение на родителите си, ако то не хармонира с „желанията и чувствата“ и „психическите и емоционалните му потребности“. Социалната служба може да отнесе случая до съд по своя еднолична преценка, а децата над 14 години могат да осъдят родителите си директно.
  • - Социалните служби имат право на достъп до детето без знанието и одобрението на родителите, като могат да го информират и консултират по тяхна преценка.
  • - Социалните служби се сезират въз основа на анонимни доноси, което по същество е самосезиране.

Накратко, най-големият проблем на този проектозакон е, че правата на децата се разглеждат независимо от правата на родителите. Както казва самият автор на закона, „родителите нямат права – имат само задължения! … Като не ви харесва, намерете си друга държава.“

Затова протестираме на 20 май пред НДК!

Повече информация:

 



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/19/protiv-zakona-za-deteto-protest-na-20-may/feed/ 0 „Катюша“ на различни езици http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/09/katyusha-na-razlichni-ezitsi/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=katyusha-na-razlichni-ezitsi http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/09/katyusha-na-razlichni-ezitsi/#comments Wed, 09 May 2012 00:30:48 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4635 Continue reading →

]]> През 2000 г. бях на Международната олимпиада по информатика в Пекин, Китай. При една от туристическите обиколки, в един от дванадесетте автобуса, пълни с програмисти, болшинството от балкански и рускоговорещи страни решихме да пеем. Не можете да си представите какво е един автобус пъпчиви програмистчета да пеят „Катюша“, всеки на собствения си език… Приблизително се чува нещо такова:

…ууу, бууу, бууу, бу-бу, бууу, бууу, Катюша,
бууу, бу-бу, бу-бу-бу-бу-бу, бу!

Покрай Деня на победата си припомних тази история отпреди 12 години. Помня, че тогава се учудих, че „Катюша“ се пее в толкова много държави. Популярната руска песен (музика: Матвей Блантер, текст: Михаил Исаковский) е изпълнена за първи път на 27.11.1938 г. и е звучала горе-долу така:

Оттогава насам девойката Катюша стои по бреговете на десетки държави, пази писма на различни езици и праща поздрави на хората по цял свят. С други думи по популярност „Катюша“ може да се сравни може би с „Kumbaya My Lord“ и известните опери на Бах! За тези, които се хванаха, Бах няма нито едно написана опера :)

По същество – ето как се пее Катюша на различни езици:

Руски

(изп. Сестри Толмачеви)

Расцветали яблони и груши,
Поплыли туманы над рекой.
Выходила на берег Катюша,
На высокий берег на крутой.

Выходила, песню заводила
Про степного, сизого орла,
Про того, которого любила,
Про того, чьи письма берегла.

Ой ты, песня, песенка девичья,
Ты лети за ясным солнцем вслед.
И бойцу на дальнем пограничье
От Катюши передай привет.

Пусть он вспомнит девушку простую,
Пусть услышит, как она поёт,
Пусть он землю бережёт родную,
А любовь Катюша сбережёт.

Други варианти:

Английски

Apple trees and pear trees were a flower,
River mist was rising all around.
Young Katusha went strolling by the hour
On the steep banks,
O’er the rocky ground.

By the river’s bank she sang a love song
Of her hero in a distant land.
Of the one she’d dearly loved for so long,
Holding tight his letters in her hand.

Oh, my song, song of a maiden’s true love,
To my dear one travel with the sun.
To the one with whom Katusha knew love,
Bring my greetings to him, one by one.

Let him know that I am true and faithful,
Let him hear the love song that I send.
Tell him as he defends our home that grateful,
True Katusha our love will defend.

Други варианти:

Немски

Leuchtend prangten ringsum Apfelblüten,
still vom Fluss zog Nebel noch ins Land;
durch die Wiesen kam hurtig Katjuscha
zu des Flusses steiler Uferwand.

Und es schwang ein Lied aus frohem Herzen
jubelnd, jauchzend sich empor zum Licht,
weil der Liebste ein Brieflein geschrieben,
das von Heimkehr und von Liebe spricht.
Oh, du kleines Lied von Glück und Freude,
mit der Sonne Strahlen eile fort.
Bring dem Freunde geschwinde die Antwort,
von Katjuscha Gruß und Liebeswort!

Er soll liebend ihrer stets gedenken,
ihrer zarten Stimme Silberklang.
Weil er innig der Heimat ergeben,
bleibt Katjuschas Liebe ihm zum Dank.

Leuchtend prangten ringsum Apfelblüten;
still vom Fluss zog Nebel noch ins Land.
Fröhlich singend ging heimwärts Katjuscha,
einsam träumt der sonnenhelle Strand.

Други варианти:

Френски


(за съжаление, само караоке-вариант)

Les pommiers fleurissent la clairière
Colorant le brouillard sur les eaux
Katiouchka dominait la rivière
Et son chant planait sur les roseaux

C’est le chant de l’aigle bleu des steppes
Le soleil vers lui te guidera
Vers celui dont elle garde les lettres
Doux trésor précieux de Katiouchka

Vole au vent vole chanson légère
Vers celui qui au loin s’en alla
Vers celui qui garde la frontière
Porte le salut de Katiouchka

Des pommiers tombaient les feuilles mortes
Et la neige recouvrait les monts
Quand un jour arriva au kolkhoze
La réponse ardente du soldat

Les pommiers fleurissent la clairière
Colorant le brouillard sur les eaux
Katiouchka dominait la rivière
Et son chant planait sur les roseaux

Италиански

(песента тук е известна като „Fischia il vento“, т.е. „Вятър ечи“)

Fischia il vento, urla la bufera,
scarpe rotte eppur bisogna andar:
a conquistare la rossa primavera
dove sorge il sol dell’avvenir.

Ogni contrada è patria del ribelle,
ogni donna a lui dona un sospir;
nella notte lo guidano le stelle
forte il cuore e il braccio nel colpir.

Se ci coglie la crudele morte,
dura vendetta sarа del partigian;
ormai sicura è giа la dura sorte
del fascista vile e traditor.

Cessa il vento, calma la bufera:
torna a casa il fiero partigian,
sventolando la rossa sua bandiera
vittoriosi al fin liberi siam.
Други варианти:

Испански

Florecían manzanos y perales,
mas de bruma el río se cubrió,
por la orilla paseaba Catalina
entonando su más bella canción.

Recordaba a su amado con nostalgia
y guardaba cartas de amor,
que a un hombre que lucha en la frontera,
le ha entregado Katyusha el corazón.

На някои места се пее и така:

Manzano y peral ofrecían sus flores,
y la niebla matinal suspendía sobre el río,
cuando la joven Katyusha subió la alta ribera,
también nebulosa y empinada…

Y caminando comenzó a cantar,
del águila azul de la estepa,
y de su Amor tan profundo
del que guardaba las cartas.

¡Oh, brillante canción de la doncella,
vuela sobre el sol radiante
hacia el soldado en el lejano frente,
y llévale el saludo de Katyusha!

Que recuerde una humilde muchacha,
y que escuche su claro cantar,
pues guardará la tierra de su cara patria
y su fuerte amor mantendrá.

Японски

リンゴノハナ　ホコロビ　ringo no hana hokorobi

カワモニ　カスミタチ kawamoni kasumi tachi

キミナキ　サトニモ kimina-ki satonimo

ハルワ　シノビヨリヌ　haru wa shino bi yorinu

キミナキ　サトニモ kimina-ki satonimo

ハルワ　シノビヨリヌ　haru wa shino bi yorinu

キシベニタチテウタウ　kishibe ni tachite utau

カチューシャ　ノウタ　katyu-syanouta

Китайски

正当梨花开遍了天涯 Zhèngdàng líhuā kāi biànle tiānyá
河上飘着柔曼的轻纱 Héshàng piāozhe róu màn de qīng shā
喀秋莎站在峻峭的岸上 Kā qiū shā zhàn zài jùnqiào de ànshàng
歌声好像明媚的春光 Gēshēng hǎoxiàng míngmèi de chūnguāng
姑娘唱着美妙的歌曲 Gūniang chàngzhe měimiào de gēqǔ
她在歌唱草原的雄鹰 Tā zài gēchàng cǎoyuán de xióng yīng
她在歌唱心爱的人儿 Tā zài gēchàng xīn’ài de rén er
她还藏着爱人的书信 Tā hái cángzhe àirén de shūxìn
啊，这歌声姑娘的歌声 A, zhè gēshēng gū niáng de gēshēng
跟着光明的太阳去飞吧 Gēnzhe guāngmíng de tàiyáng qù fēi ba
去向远方边疆的战士 Qùxiàng yuǎnfāng biānjiāng de zhànshì
把喀秋莎的问候传达 Bǎ kā qiū shā de wènhòu chuándá
驻守边疆年轻的战士 Zhùshǒu biānjiāng niánqīng de zhànshì
心中怀念遥远的姑娘 Xīnzhōng huáiniàn yáoyuǎn de gūniang
勇敢战斗保卫祖国 Yǒnggǎn zhàndòu bǎowèi zǔguó
喀秋莎爱情永远属于他 Kā qiū shā àiqíng yǒngyuǎn shǔyú tā
正当梨花开遍了天涯 Zhèngdàng líhuā kāi biànle tiānyá
河上飘着柔曼的轻纱 Héshàng piāozhe róu màn de qīng shā
喀秋莎站在峻峭的岸上 Kā qiū shā zhàn zài jùnqiào de ànshàng
歌声好像明媚的春光 Gēshēng hǎoxiàng míngmèi de chūnguāng

Други варианти:

Турски


(Тук текстът е на руски, само изпълнението е турско – виж други варианти)

Çiçeklenmiş tüm ağaçlar.
Kıvrım kıvrım yükselir sis.
Katyuşa kıyıya koşar,
Kıyı sarptır, kıyı sessiz.

Koşar da bir türkü tutturur
Bozkırların kartalına,
Yüreği onun için çarpar durur,
Taşır mektuplarını göğsünde.

Uç türkü ışığa katıl ve uç,
Parlayan güneşe doğru.
Sınırımızda nöbet tutan mert yürekli askere götür
Pırıl pırıl bir selam Katyuşa’dan.

Götür ki unutmasın hiç,
Yârinin sesini kulağında çınlayan,
Söyle göz kulak olsun memlekete,
Aşklarına göz kulak olunmaktadır.

Други варианти:

Полски

(Катюша тук е известна като Kasieńka)

Rozkwitały jabłonie i grusze
Popłynęła ponad rzeką mgła
Ku brzegowi szła Kasieńka błoniem
Ku brzegowi wysokiemu szła

Ku brzegowi idąc pieśń śpiewała
O stepowym orle sponad skał
O tym, kogo bardzo miłowała
Czyje listy chowa niczym skarb

Oj ty pieśni, piosnko ty dziewczęca
W ślad za słonkiem jaśniejącym spiesz
Żołnierzowi z pogranicza dźwięcznie
Od Kasieńki pozdrowienia nieś

Niech tam wspomni miłą swą dziewczynę
Jak mu śpiewa do utraty tchu
Gdy on strzeże ziemi swej rodzinnej
Kasia serce wiernie strzeże mu

Rozkwitały jabłonie i grusze
Popłynęła ponad rzeką mgła
Ku brzegowi szła Kasieńka błoniem
Ku brzegowi wysokiemu szła

Датски

(имам известни съмнения, че е немски вариант)

Фински

Loisti kauniit tuomenkukat silloin,
Katjusha, kun kohtas kasakan.
Loisti kauniit tuomenkukat silloin,
Katjusha, kun kohtas kasakan.

Kahden nuoren polku kulki illoin,
Tantan polkan vieraan mahtavan.
Kauniin niin kuin ruusut loisti silloin,
Nuori lempi kauniin Katjushan.

Saapui syys ja kukat vei jo halla,
Kauas kulki matka kasakan.
Saapui syys ja kukat vei jo halla,
Kauas kulki matka kasakan

Ruusunkukka nuppu hameen alla,
Rantamalla vieraan mahtavan.
ilta lostaa valo ikkunalla,
Puuttaja tuon kauniin Katjushan.

Toukokuu jo ehti puolitiehen,
Saatiin kuulla jonkun kertovan.
Toukokuu jo ehti puolitiehen,
Saatiin kuulla jonkun kertovan.

Kesken katkennut on polku miehen,
minne johtaa tie nyt Katjushan.
Rannan tuomet vain sen yksin tietää,
Minne johti tie nyt Katjushan,
Minne johti tie nyt Katjushan.

Сингалски (езикът на Шри Ланка)

ඇපල් පෙයාස් ගස් පල බරව නැවිලා
ඒ ගං ඉස්මත්තේ මීදුම පහව යන්නේ
කත්යූෂා දැන් එහි ආවේ…කත්යූෂා..
කත්යූෂා..කත්යූෂා දැන් එහි ආවේ

කදු බෑවුමෙන් වට ගං ඉවුරේ සිට
රාජාලියෙකු ගැන ගී ගයන්නී
පෙම් හසුන් රැකෙන බව ගයන්නී
පෙම් හසුන් රකින බව ගයන්නී

ගීතය…ගීතය පියාඹා යනු මැනව
ඈවෙතින් සුබ පැතුම් ගෙනයනු මැනව
මේ මිහිරි හඬ ගෙන යනු මැනව
දේශය රකින ඔහු වෙතට යනු මැනව

මේ සරල කෙල්ල ඔහුට සිහි උනාවේ
මවු බිම ඔහු අතින් සුරැකුනා වේ
දේශය ඔහු රකිනා අයුරින්ම
අත්නොහැර රකින්නී

Малайски

(търси се видео и звук)

Bermekarlah pokok pir dan apel
Kabus lebat turun di sungai
Datanglah Katysha gadis ayu
Datanglah ke jurang di pantai

Datanglah sambil menyanyi lagu
Tentang Si dia gagah dan berani
Yang dicintakan tanpa ragu-ragu
Yang suratnya simpan di hati

Lagu itu lagu gadis ayu
Terbang cepat ke garis sempadan
Dan sampaikan salamnya dengan bayu
Untuk kekasihnya di medan perang

Biar ia ingat gadis kampung
Biar ia ingat lagunya
Biar ia membela tanah air
Sedang Katysha bela cintanya

Унгарски

Lenn, a lenn a, lenn Volga mentén
élt egy kislány Katyusa a neve.
Kinn a fronton harcol a szerelme,
érte könnyes mind a két szeme.

Alma érik, virágzik a rózsa,
Fújja, fújja a májusi szél.
Kertben sétál drága kis Katyusa,
Ő a legszebb, legszebb rózsaszál.

Szállj madárka gyorsabban a szélnél,
messze van még az orosz határ.
Mondd meg annak a büszke katonának,
szép Katyusa mindig hazavár.

Tegnap este érkezett a posta,
hogy meghalt a büszke katona.
Szép Katyusa a sírjára borulva
énekelte ezt a régi dalt.

Други варианти:

Иврит

לִבְלְבוּ אַגָּס וְגַם תַּפּוּחַ,
עַרְפִלִים כִּסּוּ אֶת הַנָּהָר
וְקַטְיוּשָׁקַה אָז יָצְאָה לָשׂוּחַ
אֵלַיִ חוֹף תָּלוּל וְנֶהְדָּר.

Гръцки

(тук е химн на ЕАМ или „Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο“, т.е. партизански химн)

Τρία γάμματα μόνο φωτίζουν / Tria gramata mono fotizun
Την Ελληνική μας την γενιά / tin Eliniki mas tin genia
[Και μας δείχνουν φωτεινό το δρόμο / [kai mas dichnun fotino to dromo
Για να φέρουμε την λευτερία(x2)] / gia na feroume tin lefteria(x2)]

Είναι του αγώνα μας τα φώτα / Ine tou agona mas ta fota
Κι ο λαός ακολουθεί πιστά / Ki o Laos akoluthi pista
[Νέοι, γέροι όλοι μαζί φωνάζουν / [nei geri oli mazi fonazun
Ζήτω, ζήτω το ΕΑΜ(x2)] / Zito, zito to EAM(x2)]

To EAM μας έσωσε απ’ την πείνα / To EAM mas esose ap’ tin pina
Θα μας σώσει πάλι απ’ την σκλαβιά / Tha mas sosi pali ap’ tin sklavia
[Κι έχει πρόγραμμα λαοκρατία / [Ki echi programa laokratia
Ζήτω, ζήτω το ΕΑΜ(x2)] / Zito, zito to EAM(x2)]

Έχει ενώσει όλο το λαό μας / Echi enosi olo to lao mas
Έχει την ΕΠΟΝ και τον ΕΛΑΣ / Echi tin EPON kai ton ELAS
[Κι έχει πρόγραμμα λαοκρατία / [Ki echi programa laokratia
Ζήτω, ζήτω το ΕΑΜ(x2)] / Zito, zito to EAM(x2)]

Словенски

Razkvitili jablokis i grusxas
plovili tumanis nad reka
izhodil gor na breguf Katiusxa
visxju, krutju breguf u reka

izhodil i pesna smutju pesnal
orel z visxju gora poletil
do voiakuf o ktor ona mecxtal
onai smutju pesna prinesil

oi ti pesna pesna mlodicaju
poletij do nebeju sunce
nesij lubov mlodju goracxkaju
iz glubin Katiusxavoi serce

zxdal Katiusxa dolgju rocxis cxekal
cxekal junosx ktor ona lubil
junosx cxoi pismos ona opekal
voiak cxoi lubov ona stremlil

pomnij voiak svoi Katiusxa prostju
vernuj, pridij do Katiusxa vnov
obronaj nasx slaviansk zem sxirju
takak ja ohronal nasx lubov

Razkvitili jablokis i grusxas
plovili tumanis nad reka
izhodil gor na breguf Katiusxa
visxju, krutju breguf u reka

Сръбски

(търси се видео и звук)

Расцветале јабуке и крушке,
развила се магла над реком.

Излазила на обалу Каћуша,
На високу обалу, на стрмину.

Излазила, песму задевала,
о степском, сињем орлу,
о оном, кога је волела,
о оном, чија писма чувала.

О, ти песмо, девојачка песмо,
ти лети за јасним сунцем,
и борцу на далекој граници,
од Каћуше пренеси поздрав.

Нек’ се сети девојке обичне,
Нек’ послуша, како она пева,
нек’ земљу чува родну,
а љубав ће Каћуша сачувати.

Македонски

(търси се видео и звук)

Расцветале јаболкници и круши,
Се распослале магли над реката.
Излегувала на брегот Катјуша,
На високиот брег, стрмен.

Излегувала, песна започнувала
За степскиот сив орел,
За тој , кого го љубела,
За тој, чии писма ги чувала.

Еј ти, песно, песничке девојчина,
Ти летај по трагата на јасното сонце,
И на боецот на далечната граница,
Од Катјуша пренеси поздрав.

Нека ја спомни тој девојката едноставна,
Нека слушни, како таа пее,
Нека тој ја чува земјата родна,
А љубовта Катјуша ќе ја сочува.

Български

(търси се видео)

Да, има я и на български, макар че няма професионален запис (жокер за изпълнителите в мозъчен запек).
Беше много трудно да намеря нещо сравнително добро по темата:

http://bglog.net/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/Poli%20i%20az.wma

Разцъфтяха ябълки и круши.
Над реката плъзнаха мъгли.
И излезе на брега Катюша
на брега с високите скали.

И излезе, песента подхвана
за орела волен на степта,
за юнака, който тя обича
и от който пази си писма.

Ой, ти песен, песничка девича,
ти лети след вятъра, що вей!
И на воина, в далечното гранично,
от Катюша му предай „Здравей“!

Нека помни милото момиче,
нека чуе днес как пее тя,
че Катюша още го обича!
Нека пази родната земя!

Друг текст:

Разцъфтели ябълки и круши,
над реката плъзнали мъгли.
И излязла на брега Катюша,
на крайбрежните високи стръмнини.

И излязла, песен си запяла,
за орела синкав над стептта,
за този, който е мечтала,
на този, който пазила писма.

О, ти песничке моминска,
полети към слънчеви синай,
на далечна граница, войника
от Катюша поздрави предай.

Нека помни я обикновена,
нека чуе как тя пее,
нека пази той земята родна.
За любовта Каттюша ще милее!

Разцъфтели ябълки и круши,
над реката плъзнали мъгли.
На брега отново е Катюша,
на крайбрежните високи стръмнини.

Не ви ли стига?
Има я и наобратно: http://www.youtube.com/watch?v=XmjMDt9UCUQ

И това ли не ви стига?
Малко инструментали:

А сега най-вероятно вече ви се пее, така че действайте. От мен – толкова!

 



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/09/katyusha-na-razlichni-ezitsi/feed/ 4 Ябълка „I love you“ http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/08/yablka-i-love-you/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=yablka-i-love-you http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/08/yablka-i-love-you/#comments Mon, 07 May 2012 22:44:31 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4625 Continue reading →

]]> Гърците посвещавали ябълката на Венера като сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои, младоженците си разделяли ябълка. Да се предложи този плод означавало да се направи любовно признание. Ябълката е добре познат символ на любовта, брака, пролетта, младостта, плодородието, дълголетието или безсмъртието, но често се свързва и с Ева, изкушението и първородния грях.

Иначе този пост е посветен на една оригинална хрумка, която всеки може да си направи с много търпение и малко сръчност. Или пък да си купи подобна ябълка от магазина – нашата е подарък от майката на Петър. Оригиналното хрумване за специалните ябълки Джонаголд I Love You е на полската фирма Agro Alians Sp. Z.o.o.
У нас се внасят от Метро Кеш енд Кери България ЕООД.



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/08/yablka-i-love-you/feed/ 0 Честит първи май! http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/01/chestit-prvi-may/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=chestit-prvi-may http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/01/chestit-prvi-may/#comments Mon, 30 Apr 2012 22:28:16 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4622 Continue reading →

]]> И докато баба ми ме пита дали ще ходя на манифестация, аз си мисля, че ставам все по-добър в репортажната фотография…

Снимката е правена на 1 май 2012 г. в центъра на Русе.

И един поздрав за всички приятели-метъли:



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/05/01/chestit-prvi-may/feed/ 2 Родната полиция ни пази… с BMW X1 http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/22/rodnata-politsiya-na-pazi-s-bmw-x1/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=rodnata-politsiya-na-pazi-s-bmw-x1 http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/22/rodnata-politsiya-na-pazi-s-bmw-x1/#comments Sun, 22 Apr 2012 21:18:38 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4607 Continue reading →

]]> Минавам покрай Руски паметник и какво да видя – полицейско BMW X1. Странното е, че обикновено се вдига много шум покрай подобни новини, а поне към момента няма никаква публична информация за този автомобил в Интернет (и въобще, че родната полиция има Х1-ци).

Все пак BMW-то е чудесен избор: X1 е един от водещите в класациите за най-сигурни и издръжливи автомобили, достатъчно мощен и бърз е, сравнително икономичен за SUV, като скорост от над 200 км/ч и ускорение 0-100 км/ч за под 7 секунди не са му проблем при повечето модификации.

Иначе цените на BMW X1 започват от 53 800 лв. (дилърска за България), a за поддръжката се сещате и сами: комплект от най-евтините летни гуми е 650 лв., комплект от най-евтините зимни гуми е 800 лв., добавете накладки, филтри, масло и тем подобни консумативи и ще се досетите, че поддръжката на това чудо за година струва колкото цял автомобил от ветераните в автопарка на Пътна полиция.

Аз обаче съм много ЗА! подобни автомобили. Един полицай трябва да респектира, а съгласете се, че чувството да ви спре катаджия с Х1 е много по-различно от това да ви „покаже слънчогледа“ иззад някоя 30-годишна ръждясала Лада.

Дано по-хубавите коли мотивират полицаите и да си вършат по-добре работата.



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/22/rodnata-politsiya-na-pazi-s-bmw-x1/feed/ 7 Weleda http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/19/weleda/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=weleda http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/19/weleda/#comments Thu, 19 Apr 2012 21:51:35 +0000 Петър и Биляна http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4588 Continue reading →

]]> Внимание! Тази публикация съдържа продуктово позициониране ;-)

Както можете да видите и от снимката всъщност. Масата, на която е изложена козметиката от Weleda е направена от масив, покрит с естествен фурнир в цвят „меден дъб“ и ако ви харесва, обадете се на Краси в мебелна къща „Classa„.

Биляна: – Е, няма ли да напишем нещо за Weleda, все пак?!

Петър: – Тц.

Биляна: – Стига, де.

Петър: – Добре… ама това, че са ни изпратили една торба козметика за тестване, не значи, че ще пишем само хубави неща за тях… Това мирише много хубаво обаче!

Биляна: – Това е подхранващ лосион за тяло с облепиха…

Петър: – Кой какво е облепил?

Биляна: – Облепихата е храст (инфо след справка с Google). Маслото на облепихата притежава много лечебни качества, между които и болкоуспокоителни, при използване в гинекологията, както и при лекуване на незарастващи рани, причинени от изгаряне, лъчеви поражения и др.

Петър: – А иланг-иланг и пачули има ли?

Биляна: – Нееее (смее се).

Петър: – Душ-гелът ме кефи… ухае на цитрусови плодове и маточина. А това какво е?

Биляна: – Бебешки шампоан.

Петър: – Мирише на печурки.

Биляна: – Печурки?! Глупости. Мирише на невен.

Петър: – Да, ама невенът ти е пораснал, заобиколен от печурки!

Биляна: – На мен ми мирише на невен… По-скоро нещо горско…

Петър: – Печурки!

* * *

Биляна:

Понеже Петър си няма и понятие от мазила и от месеци си слага антицелулитен крем на лицето, реших да продължа сама от тук нататък. Използвала съм и използвам в момента много видове козметика – от крем „Здраве“ и „Бочко“ до VICHY и Yves Saint Laurent… Преди Петър да е видял това, държа да отбележа, че „Здраве“ и „Бочко“ може да са евтина козметика, но в никакъв случай не са нискокачествена. А всичко това ви го пиша, за да направя съпоставка с Weleda.

Не знам цените, но като качество съм изключително доволна. Всички продукти са направени от естествени материали.

Петър (по време на редакцията): – Печурки!

Биляна: – Стига, де! Проверих – няма печурки, невен е!

За читателите – душ-гелът и освежаващият крем за тяло с облепиха са невероятни, бебешкият шампоан измива добре и се пени, възстановяващият лосион с нар наистина възстановява. Единствено не успяхме да накараме Вики да ползва гела за зъби за бебета, ама тя си е дете с характер… Иначе гелът има вкус на нормална паста за зъби с приятен аромат, но няма флуор, съдържа екстракти от невен и копър и е лимонено жълта на цвят. От мен толкова – а сега стискайте палци да навия Петър да изпробва масажното масло върху мен ;-)



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/19/weleda/feed/ 3 Игрите на глада http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/19/igrite-na-glada/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=igrite-na-glada http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/19/igrite-na-glada/#comments Thu, 19 Apr 2012 20:58:15 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4591 Continue reading →

]]> Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:

  1. Гладни сте.
  2. Играе ви се.
  3. Четете блога ни редовно.
  4. Киномани сте.
  5. Попаднахте тук случайно.

Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.

Какво ви трябва да знаете?

Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.

Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата  „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…

Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)

Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).

Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.

Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.

Оценка на Петър: 5/10

Оценка на Биляна: 7/10

Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/19/igrite-na-glada/feed/ 7 24 незабравими часа в Солун http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/05/24-hours-in-thessaloniki/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=24-hours-in-thessaloniki http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/05/24-hours-in-thessaloniki/#comments Wed, 04 Apr 2012 22:32:33 +0000 Петър и Биляна http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4527 Continue reading →

]]> 6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! :)

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…

Биляна, прозявайки се:

- Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

- Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/04/05/24-hours-in-thessaloniki/feed/ 4 Не ми пука… http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/27/ne-mi-puka/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=ne-mi-puka http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/27/ne-mi-puka/#comments Tue, 27 Mar 2012 11:26:20 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4454 Continue reading →

]]> Снимка: Spencer E Holtaway

Имам профил във Facebook , имам профил и в LinkedIn, Foursquare, Twitter… абе толкова профили имам, че понякога си мисля, че само пред огледалото заставам анфас.

Наскоро имах няколко случая, в които хората си сменят имената – от „Иванка Иванова“ (истинското име е сменено) името става „Iva Nka“ или „Aknavi Avonavi“ (наобратно). Виждам странното име във Facebook и след 5-минутно чудене откъде познавам „Iva Nka“ и как, по дяволите, е влязла сред приятелите ми (имам над 700 контакта там, но всичките ги познавам, наистина), се сещам за кого става въпрос…

- Здрасти, Ванче, що си си сменила името на профила така странно, 5 минути не мога да загрея за кого става въпрос…

- Здрасти… ами заради работодатели – влизат ми във Facebook-профила, за да намерят повече.

- Е, и?

- Ами не искам да ме намират и си смених името там…

Принципно винаги съм казвал: ако не искаш работодателя ти да види точно определена информация или снимки, не ги качвай във Facebook. Да, някой друг може да те тагне там, някой друг може да напише нещо за теб и т. н., но има десетки начини да определиш кой какво има право да чете…

В крайна сметка, аз също съм назначавал хора неведнъж и също съм преглеждал публичните им профили, защото искам да науча повече за тях. И не виждам нещо лошо в това – нали затова са публични.

И в моя профил ще откриете снимка като тази, тази и дори тази! За идиотски клипчета да не говорим… Считам, че в XXI век е най-малкото наивно да очакваш шефът ти да е типичният костюмар, който (искрено го вярвам) никога не е бил дете, никога не пие, не пее и не танцува по време на парти, не кара ски, не ходи на море, не се впечатлява от нищо и никога, ама никога не бива да си помисляш, че той е нормален човек, а не робот и също има право да се весели, да обича, да чувства и дори сере!

Дори забелязвам още по-голям парадокс. Компании, които вкарват служителите си в някакви подобни „сухи“ рамки, за да изглеждат като ходещи роботи същевременно дават луди пари за PR, за да изглеждат готини, естествени и непринудени. Ами започнете промяната отвътре, бе!

Да, аз споделям повече от моето „аз“ спрямо повечето хора… такъв съм. И не, колкото и да е готина една компания, не бих променил себе си, за да вляза в техните рамки. Обаче в САЩ компаниите направо си искали име и парола за Facebook, което вече ми се струва прекалено!

Ще го обясня така: Facebook е дигиталният ми дом – да, някои неща споделям публично и работодателят ми може да ги вижда (те не са малко). Това е като да поканя шефа си на гости вкъщи, да го запозная с жената и детето, да му покажа хола и т. н. В момента, в който обаче той реши, че трябва да провери какво имам в мазето, в шкафчето на банята, в коша за пране или в гардероба ми, нещата леко излизат от добрия тон. В контекста на Facebook, с потенциалния ми работодател просто приключваме взаимоотношенията дотук (без право на обжалване).



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/27/ne-mi-puka/feed/ 2 Да се радваш ли или не съвсем? http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/21/da-se-radvash-li-ili-ne-savsem/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=da-se-radvash-li-ili-ne-savsem http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/21/da-se-radvash-li-ili-ne-savsem/#comments Wed, 21 Mar 2012 21:33:34 +0000 Биляна http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4493 Continue reading →

]]> Вестник „Класа“ са публикували статия с моя снимка:

От една страна статията е хубава и дори се почувствах поласкана…

От друга страна, отново са нарушили авторските права на Петър (авторът на снимката), като са взели наше изображение и са публикували снимката без разрешението ни, в противоречие с Creative Commons лиценза.

Нямаме нищо против хората да ползват наши материали и снимки. Имаме няколко условия: некомерсиална цел,

Ето откъде е взета и снимката.

Вие как бихте реагирали?

UPDATE:

На следващият ден изображението вече е сменено:

А нямаше нужда. Достатъчно беше просто да напишат под снимката примерно:

Снимка: www.peter.and.bilyana.net

Creative Commons е толкова лек за разбиране и ползване лиценз – не разбирам защо толкова често се случва хората да го нарушават.

 



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/21/da-se-radvash-li-ili-ne-savsem/feed/ 3 Кратък наръчник с 10 полезни съвета за Вашата почивка http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/14/kratak-narachnik-s-10-polezni-saveta-za-vashata-pochivka/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=kratak-narachnik-s-10-polezni-saveta-za-vashata-pochivka http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/14/kratak-narachnik-s-10-polezni-saveta-za-vashata-pochivka/#comments Wed, 14 Mar 2012 13:11:23 +0000 Петър и Биляна http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4222 Continue reading →

]]> Внимание! Публикацията е дълга, но прочитането и́ отнема не повече от 10-15 минути. Инвестицията си струва, защото след това ще имате ценна информация на какво да обърнете внимание при всяка бъдеща екскурзия!

Редовните ни читатели знаят, че обичаме да пътуваме. Понякога ни се налага (или пък ние решаваме) буквално да „изхвърчим“ нанякъде, но в повечето случаи планираме пътешествията си доста време преди това.

Ето защо решихме да ви споделим десет съвета как пътуването ви да е по-добре предвидено, по-евтино, по-лесно и в крайна сметка – по-приятно.

1. Изберете дестинацията.

Естествено, най-голямо значение има къде искате да отидете и защо. Например ако се опитваме да избягаме от лудницата на София, никога няма да отидем в огромен курорт като Слънчев бряг, а по-скоро на по-тихо и спокойно място като Поморие (макар че нещата и в Поморие доста се промениха напоследък). Макар и разликата да е само няколко километра, Слънчев бряг наистина е много по-шумно и „по-купонджийско“ място от спокойното градче Поморие… естествено, и в двата курорта има места и за едните, и за другите, но в случая не говорим за това.

Идеята тук е да изберете например дали искате почивка, при която се излежавате на плажа с часове, търсите спа, масаж и други глезотии или искате да обикаляте вълнуващи места и да видите техните забележителности… Защото в случая със спа-процедурите например ви е достатъчно да отскочите до Велинград, Хисар или Сандански (нищо че и в Будапеща има минерални извори), но Айфеловата кула или пък фонтанът Ди Треви са само на едно място. Ако пък в крайна сметка, искате да се излежавате по цял ден и само да гледате Discovery Channel и да цъкате игрички по цяла нощ на лаптопа (неосъществена от няколко години мечта на Петър), дори не ви е необходимо да излизате от къщи… Накратко – избраната дестинация трябва да е подходяща за желанието, бюджета и целта на пътуването. Още няколко субективни примера:

и т. н.

Ако още не сте решили, съветваме ви да посетите patepis.com – Стойчо прекарва много време в събиране на пътеписи, информация и какво ли още не (има и наши публикации там), така че сме сигурни, че бързо ще се вдъхновите за дестинация. Хубавото е, че голяма част от пътеписите са писани от българи, така че ще видите гледната точка на сънародници.

2. Изберете най-доброто време да я посетите

Ако сте ходили „на море през зимата“, знаете много добре за какво говорим. Някои места просто е по-добре да бъдат посетени в точно определен момент. Далечното планиране се отразява добре на бюджета и подготовката – ще можете да изберете най-добрите за вас полети и хотели, да си пуснете отпуск навреме и т. н.

Естествено, има си и един недостатък – винаги може да се случи нещо, поради което се налага да отложите пътуването си. Но дори и да го планирате 2 часа преди да тръгнете, пак може да изскочи нещо неочаквано, така че това не е оправдание… Ако толкова много ви е страх, много авиокомпании и хотели предлагат малко по-скъпи билети и резервации, които обаче имате право да откажете до 24 часа преди пътуването без особени последствия – вие си решавате.

Кога да посетите дестинацията много зависи от събитията, които се случват там.

  • Барселона, Испания – около 24 септември (Фестивалът La Merce) – ако обичате фойерверки и улични паради
  • Будапеща, Унгария – 6-13 август (Фестивалът Sziget’2012) – ако си падате по музика и палатки
  • Мюнхен, Германия – 22 септември-5 октомври (Заради Октоберфест) – ако обичате бира, идете; ако търсите евтиното, точно тогава е най-скъпо;
  • Малдивите – януари-февруари (защото при тях е топло, а при нас – не)
  • Париж – пролетта (защото това е сезонът на любовта)
  • Прага – ранна есен (защото градът е още по-златен и стават невероятни снимки)
  • Алпите: Австрия, Италия, Франция, Швейцария – декември-март – ако обичате дългите ски-писти

Ако правите планиране за след няколко дни, съобразете го с климатичните условия и прогнозата за времето. Има стотици сайтове за краткосрочна прогноза за времето, а за до месец предварително може да използвате DryDay.com. За още по-дълги пътувания, ползвамe Wolfram|Alpha по този начин, но нещата отиват наистина прекалено много в теория на вероятностите.

 

3. Как ще се придвижвате

За по-далечните дестинации със сигурност ви трябва или много повече време, или самолет. До по-близки места обаче изгодният вариант е да пътувате с наземен транспорт. Например, разликата между самолетен и автобусен билет София-Истанбул е около десетократна, а пътуването с автобус до Истанбул хич не е лошо.

В повечето случаи обаче ще ви се наложи да пътувате със самолет. Но не винаги най-добрият вариант е да вземете директен полет. Например от София до Париж много по-евтино може да ви излезе да летите до Брюксел и от там да вземете автобус до Париж, след което да се върнете през Виена… Правили сме го и излезе много по-тънко от директния полет, да не говорим, че успяхме да видим още две европейски столици като бонус.

Не забравяйте, че летищата не са само в София – Пловдив, Варна и Бургас също извършват редовни полети. А в крайна сметка, на човек от Русе ще му е много по-лесно да лети от Букурещ, както на жителите на Сандански им е все тая дали ще хвърчат от София или от Солун. Затова използвайте всички варианти.

За улеснение прикачаме и една карта, която ни отне доста време:

Както сами виждате, връзките до Западна Европа са доста. На картата в оранжево са отбелязани летищата с директен полет от България, като с линии са обозначени само low-cost компаниите: RyanAir (Пловдив-Лондон), Malev (София-Будапеща), EasyJet (София-Лондон и София-Манчестър), Germanwings (София-Кьолн), Niki (София-Виена) и WizzAir (всички останали).
4. Евтини самолетни билети

Основният ключ към евтините самолетни билети е да уцелите правилния маршрут и да резервирате отрано. Ако ви е все едно къде ще пътувате, може да се абонирате за email-бюлетините на авиокомпаниите: понякога пускат специални промоции и дори по-добри цени в последната минута, но това е по-скоро изключение, отколкото правило – резервирайте отрано!

Вече споменахме за low-cost компаниите.

Обикновено билетите между малки летища са по-евтини спрямо тези между големи, заради летищните такси, а те са отдалечени от големите градове. Пример: WizzAir пътуват не до Париж, а до Бове и не до Брюксел, а до Шарлероа… Т.е. пътят ви се удължава с 50-100-150-200 километра, а транспортът може да ви изравни разликата!

Друг често срещан проблем може да е следният (следва пример):

  • Реномираната компания има цена от 200 евро за двупосочен билет. В него ви се включват багажите, обслужването, сандвичи и напитки на борда и директен полет до желаното място…
  • Нискотарифната low-cost компания има начална цена от 100 евро за двупосочен билет по същата дестинация. Но ви взима 20 евро за всеки багаж и посока (стават 140 евро), 15 евро за застраховка (стават 155 евро), 5 евро за приоритетно качване (160), 10 евро за обработка на плащането (170), 10 евро за сандвич и кола на борда (180)… Накрая, за разлика от 10-20 евро ще ви се налага да стоите на по-тясно, да се съобразявате с десетки условия, да се блъскате за добро място в самолета и т. н.

Като цяло нискотарифните компании са по-евтини, но имайте предвид, че невинаги е така и не винаги разликата си струва. Още тук е моментът да ви кажем, че можете да ударите невероятни промоции за полет+транспорт (пример: Срещу 25 евро доплащане Lufthansa ви дава възможност да достигнете с влак от летището до всяка точка на Германия) или полет+хотел (пример: 4-звезден хотел в Единбург, Шотландия за около 20 паунда доплащане при полет с ЕasyJet).

Нещо, което много често се пропуска, защото хората търсят двупосочен билет… Не е проблем да отидете до желаното място с една авиокомпания и да се върнете с друга. Различните авиокомпании имат различни договори с летищата, заетост в самолетите и ценова политика, така че част от парите си може да спестите и по този начин.

Как да разберете коя компания вози най-евтино? Ами има доста агрегатни сайтове за евтини самолетни билети:

За финал – Invisible Hand е добавка, която работи с повечето съвременни браузъри и автоматично следи какво търсите. Тя сравнява оферти за полети, хотели и стоки по цял свят и ако открие по-добра оферта от текущата, директно ви съобщава за това. Адски е удобно и не досажда, освен за да ви предложи наистина нещо по-добро.

5. Евтин престой

Каквото и да си говорим, имате два основни разхода по време на пътуването – полет и хотел. Неслучайно именно тези разходи се поемат изцяло при командировка. Какво да правите обаче, когато плащате от джоба си?

Ако сте млади (не е задължително да е по възраст, важен е духът) и авантюристично настроени, искате да се запознаете с нови хора и да видите мястото през погледа на местните, силно ви препоръчвам да пробвате с CouchSurfing. В крайна сметка, именно чрез този сайт се срещнахме (Петър+Биляна+CS=ВНЛ).

Естествено, винаги съществува вариант да отидете на хотел или неговите по-евтини разновидности – хостел и т. нар. bed&breakfast. Добре е да получите препоръка от приятел или пък хубаво да поразгледате тези сайтове:

Няколко неща, с които сме свикнали в България, но в повечето страни не е така: безжичният интернет (Wi-Fi) и паркингът не са включени в цената и се плащат отделно. За закуската, басейнът и фитнес-залата е като при нас – някъде се ползва безплатно, другаде – не: най-добре попитайте изрично.

6. Евтина прехрана

Още не сме го споменали, но GPS (автомобилен навигатор, смартфон, нетбук или какъвто и друг device да измислят) с подходяща карта ще ви бъде безценен помощник в чужбина – не се колебайте да го вземете.

Смартфонът с подходяща предварително вградена карта и евтин data-план е най-доброто решение – ще можете да видите близки ресторанти, заведения и магазини, като използвате т. нар. POI (Points of Interest) и Bing Maps, Yahoo Maps, Google Maps (особено удобни заради Street View), вградените карти на Вашия TomTom, Garmin или някое друго софтуерно извращение.

Ако искате да минете евтино, насочете се към магазините за хранителни стоки. У нас също е по-евтино да си купиш бира от Kaufland, Billa, Carrefour, Lidl или Metro, отколкото да поръчаш в заведение, но ако при нас разликата в цената е 2-2,5 пъти, при тях е минимум 5-6 пъти!

Цените на fast food (разбирайте McDonald’s, KFC, Burger King, Subway и т. н.) са що-годе на нивото на нашите, така че също са опция, а закуската извън хотела може да се окаже доста по-евтина от тази вътре.

Колкото до ресторантите и кафенетата, на много места има различни цени да ядеш вътре в заведението (eat in) или на пейка извън него (take out). В Италия дори е още по-брутално, виждали сме до четири различни цени за кафе: извън заведението, вътре до прозореца, вътре на терасата, във вътрешната част на залата. Пак там имахме случай, в който „сладурите“ трупат разни дреболии по масата: вода, питки хляб, брускети… след което ни ги включват в сметката. Внимавайте!

Колкото до случаите с екстремно тънък бюджет – от личен опит в гладните студентски години знаем, че най-засищащото и същевременно евтино нещо са солетите… Освен това не заемат много място, така че спокойно можете да се запазите с няколко пакетчета.

В крайна сметка, колкото и тънък да е бюджета ви, съветваме ви да посетите местен ресторант или поне кафе-сладкарница, за да ви остане и кулинарен спомен от екскурзията… Проучете кои варианти ще са най-добри за вас или импровизирайте на място – и в двата случая вече познатите www.tripadvisor.com и www.foursquare.com ще ви влязат в полза.

Дали предпочитате традиционна или местна кухня, оставаме на вашия вкус. Ще ви кажем само, че ако не сте готови да рискувате, никога няма да разберете вкуса на гръцките октоподи, френските охлюви или каталунската кава.

И за финал относно храната – имайте предвид, че дългите обиколки в големите градове са уморителни, а не навсякъде сред забележителностите има какво да хапнете, дори да разполагате с пари (типичен пример – Рим). Ето защо една раница с няколко сандвича, бутилка вода или термос с чай, както и вездесъщите солети е нещо важно и ценно. Добавете един пакет влажни и един пакет сухи носни кърпички: полезни са за много ситуации, а могат да се ползват и вместо тоалетна хартия, в случай, че сте в по-нецивилизовани места.

7. Забележителности и атракции

„Стигнал до Рим, не видял Папата“ е доста красноречив пример за това, че някои забележителности наистина трябва да се видят.

Например фонтанът „Ди Треви“ ни допадна много повече от Колизеумът, но дайте да си говорим честно – първата асоциация с Рим е Колизеумът, с Париж – Айфеловата кула, с Лондон – Биг Бен, с Ню Йорк – Статуята на свободата, с Барселона – Саграда Фамилия…

При посещението на забележителностите, препоръчваме да си ги разделите в три категории:

  • Абсолютно задължителни
  • Интересни
  • Не е важно – ако остане време

Ако се затруднявате, tripadvisor.com и trivago.bg имат солидни класации със забележителности. След това преценете колко време ще ви е нужно, за да ги разгледате и имайте предвид времето за транспорт, чакането по опашки, времето за хапване и почивка (пример: 30 до 60-минутното посещение на Лондонското око или Айфеловата кула всъщност може да ви отнеме половин ден с чакането).

От личен опит можем да ви кажем, че понякога е по-ефикасно да видиш 2-3 забележителности и да им се насладиш изцяло, вместо да тичаш да обиколиш 10 музея, 15 катедрали и 184 статуи в рамките на два дни.

Няколко съвета:

  • не всичко се изчерпва до града, в който се намирате – понякога в рамките на 1-2 часа път извън града има значително по-интересни забележителности;
  • можете да си спестите доста време за редене по опашки, ако си купите билетите за вход онлайн или направите нужната резервация;
  • посещавайки определени обекти в работни дни (например Дисниленд) означава по-малко опашки, по-малко чакане и повече време за забавление; някои места пък предлагат по-евтини билети след даден час, когато обаче нямате време да разгледате подробно всичко – все пак, в определени случаи може да се окаже добър вариант;
  • в много хотели, туристически информационни бюра или пък свързани атракции се предлагат безплатни ваучери, отстъпки за посещение на няколко обекта едновременно или от голяма група, брошури с информация и талончета за отстъпка… поогледайте се и поразровете в Интернет преди да отидете;
  • за ученици, студенти, пенсионери и инвалиди има допълнителни отстъпки – вземете си нужните документи, за да ги представите на касите; често важи и за транспорт.

8. Пари

От Мики (която работи като стюардеса и е видяла бая свят), знаем – half the luggage, double the money!

Т.е. вземете половината багаж и двойно повече пари от първоначално планираните.

Парите разделете на няколко места: в различни джобове, якета, хора и т. н., за да балансирате риска от изгубване или кражба. Сложете достатъчно пари в дебитната или кредитната си карта – по-сигурна е при кражба или изгубване (с обаждане до банката нещата се оправят), на много места (особено в ЕС) може да плащате директно с карта (проверете си лимитите!) и да не оставяте с много чуждестранна валута в брой.

Ние ползваме Visa Electron и като изключим факта, че Райфайзенбанк не благоволяват да сложат чип на дебитните си карти (но Първа инвестиционна банка го правят), като цяло нямаме проблем. Освен това, при теглене от банкомат в чужбина се плаща такса, която особено при по-големи суми може да се окаже по-малка, отколкото разликата в курс купува и курс продава. Не на последно място- въпросът „Колко пари?“ остава в миналото, когато сте с карта и разполагате с всичките си средства на практика.

Личен съвет – не давайте картата си на сервитьора, ако плащате с карта в заведение. Накарайте го да ви донесе терминала или най-добре, платете в брой.

За финал – най-страшният сценарий: оставате без пари в чужбина. Щом имате документи и стотинки за телефонно обаждане, нещата още не са толкова зле (а ако са толкова зле – търсете Посолството на Република България). Обадете се на ваш близък или роднина, без значение в коя точка на света е. Фирми като Moneygram и Western Union могат за броени минути да ви преведат нужните средства от България до Англия, например, за да се оправите, в случай, че сте останали без пари поради някаква причина.

9. Документи

Навсякъде се налага да носим документи – къде повече, къде по-малко. Предлагаме ви списък с това, което вероятно ще ви е необходимо при пътуване:

  • паспорти / лични карти;
  • акт за раждане на децата, които нямат лична карта (копие)
  • шофьорска книжка (в случай, че ще наемете автомобил, а и знае ли човек)
  • ЕЗОК и застраховка (особено за ски) – в краен случай, дори и да не сте я взели, имате здравноосигурителни права в ЕС, но трябва да видите подробности на сайта;
  • телефон на посолството на Република България;
  • документ, удостоверяващ, че сте ученик, студент, пенсионер, инвалид (за отстъпки и др.);
  • ксерокопия на всичко това, на отделно място в багажа, в случай, че изгубите оригиналите по време на пътуването.

10. Багаж

Ще припомним – half the luggage, double the money!

Започваме с пари, телефон и документи – проверете си лимитите и роуминг-плана на мобилния телефон, за да имате най-изгодните условия за пътуването си. Не забравяйте и „торбата със зарядни“: за фотоапарат, за видеокамера, за мобилен телефон, за лаптоп…

Изберете подходящи дрехи според сезона и климата, за да не изпаднете като нас в абсурдната ситуация с Андора. Има неща, които би следвало да имате във всеки хотел (напр. хавлиени кърпи), така че можете да си спестите някои неща. Този пост ще ви помогне отчасти.

Ако пътувате за Англия, САЩ или държава с различни от нашите стандарти за електрически контакти, добре е да се снабдите с преходник (продават се в супермаркети и магазини за техника и у нас) или, в много, много краен случай и на ваша отговорност – вкарвате отвертка, ключ или нещо друго достатъчно дълго и тънко в средната горна дупка, навирате нашенския щепсел в другите две дупки и готово :)

Подсещаме ви и за още седем неща, които може да ви потрябват, а да забравите.

Ако пътувате със самолет, добре е от самото начало да разделите багажа си на ръчен и чекиран:

  • чекиран – всичко, което е забранено за носене в ръчен (течности, режещи предмети и т. н.), препоръчваме да сложите тук и козметиката. Ако смятате да правите шопинг на място, предвидете това спрямо позволения ви багаж (обикновено е 20 кг) или използвайте лимита си с подаръци и провизии, които ще изразходвате: вино, шоколадови бонбони, сувенири, храна (някои страни извън ЕС забраняват пренасянето на храна въобще, проверете), памперси, консумативи; чекираният багаж се поврежда и губи по-често (особено при индиректни полети), така че не слагайте нищо ценно вътре;
  • ръчен – документи, ценни вещи, лаптоп (трябва да можете лесно да го извадите и приберете, защото се проверява отделно на летището), телефон, фотоапарат, видеокамера и др. дребна техника, зарядни устройства; полезно е да знаете, че спокойно можете да сложите суха храна (бисквити, солети, сандвич) в ръчния си багаж (ако сте с low-cost) при полети в рамките на ЕС; за финал – сложете и един чифт дрехи, особено ако имате трансфер – от личен опит можем да споделим, че да чакате ден и половина изгубеният/забавеният ви багаж да пристигне, не е особено приятно, когато имате само един чифт дрехи (компаниите са длъжни да ви обезпечат при подобен случай);
  • ако сте с бебе, имате право да превозвате сгъваща се бебешка количка с вас безплатно, както и да носите пюренца и вода за бебето (карат майката да ги опита като доказателство, че са безопасни); British Airways дори позволяват да си вземете столчето за кола извън лимитите за багаж – хубава практика, която трябва да бъде наложена и сред другите компании според мен.

Чупливите неща и течностите увийте в хартия (или bubble-wrap, ако имате) и в найлонова торбичка, така че да намалите риска от счупване и предпазите останалия багаж от изцапване и нараняване – особено важен съвет за пренасящите лютеница и туршия през океана – знаем, че тези индивиди не са малко, а и ние сме го правили.

Важно е да изберете и подходящ куфар или сак: важно е да е лек (при лимит 20 кг, куфарът ти да тежи 10 кг не е опция), да събира достатъчно и поне част от него е добре да се заключва/закопчава. Цвят и дизайн оставяме на вас, но след втория полет очаквайте мръсни петна, изтърквания и драскотини, независимо колко реномирана авиокомпания използвате.

Освен лек куфар, друг начин да „намалите“ теглото е да поставите най-тежките неща в ръчния багаж (в EasyJet няма ограничение за тегло на ръчния багаж) или пък – по джобове на якета, дънки и т. н.

Естествено, можем да ви напишем още десетки неща, но статията гласи „кратък наръчник“, така че ще спрем дотук. Желаем ви приятна почивка и лек път!



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/14/kratak-narachnik-s-10-polezni-saveta-za-vashata-pochivka/feed/ 11 Луканкови бонбони http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/13/lukankovi-bonboni/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=lukankovi-bonboni http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/13/lukankovi-bonboni/#comments Mon, 12 Mar 2012 23:23:19 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4426 Continue reading →

]]> Винаги съм харесвал оригиналните идеи, а тази за луканкови бонбони на „Стефанов – Иван Стефанов 04″ ЕООД, гр. Горна Оряховица е именно такава. Бонбоните са в кутийка, поотделно опаковани и имат вкус на готина луканка. Стават и за малки деца, стига да им понасят подправки като черен пипер. Ще ги намерите до хладилните щандове на големите супермаркети. Проблемът – в крайна сметка луканката ви излиза между 48 и 60 лв. за килограм.



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/13/lukankovi-bonboni/feed/ 3 VW Club Fest 2012 http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/12/vw-club-fest-2012/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=vw-club-fest-2012 http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/12/vw-club-fest-2012/#comments Mon, 12 Mar 2012 07:11:22 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4434 Continue reading →

]]> На 11 март 2012 г. посетихме VW Club Fest 2012. Както гласи слоганът, изложението е „от фенове за фенове“ и главен организатор е Български Volkswagen Клуб. Като цяло мероприятието беше едно от най-добре организираните – ще започнем от това, че имаше безплатна занималня за деца, където Вики прекара известно време, за да може мама и тати да разгледат по-спокойно:Браво на организаторите! Както се досещате, фокусът на мероприятието е автомобили на VW-клуба, така че бързам да зарадвам Данчо с този пясъчно зелен Passat 1.9 TDI:

Естествено, имаше много други интересни екземпляри, като например рядък Golf 2 Rallye (5000 екземпляра в света) с 680 к.с. двигател. Ето как изглеждат нещата под капака:Друг Golf 2 пък имаше доста интересно озвучаване и осветление, заради което дори промених осветлението на логото в синьо, за да е в унисон:

Аудиото в същия този Голф:

И преди да сте започнали да говорите за Перник, бързам да ви представя един модел на Beetle от Враца, за който очаквам възклицания от читателките на блога:

Забележете, че снимката е семейна, т.е. с дядовците на новия Beetle, a на паното отзад можеше да се види и моделната история на VW. В същата зала бяха изложени и ретро автомобили, като този VW 181 Trekker oт 70-те например:Децата пък можеха да се снимат пред станалите традиционни за феста стари автомобили, покрити със слама:Посетителите можеха да оставят и пожелания (или каквито си решат тъпи надписи, разбира се) върху Полото на В. Павлов:

Тук бяха и колегите от Аudi-форума с три автомобила, като на снимката можете да видите Audi S2 Competition (в червено), а отзад е Audi 100S от 1967 г. (в оранжево):

Покрай любителските автомобили, VW България направи и три премиери за България (Passat CC, Up! и Beetle), а посетителите можеха да се насладят на цялата гама от нови модели на VW, всички в черно:

И докато Вики се прехласна по мигачите на новия Touareg, мама и тати си харесаха Phaeton (не може да отречете, че Phaeton ходи на якето на Биляна):

И покрай десетките асистенти, 4-зоналния климатроник, скъпата пластмаса, наподобяваща полускъпоценен камък и десетките контроли за седалката (вижте седалката на снимката по-горе внимателно) открихме, че Phaeton побира само 4 души… Да, не е проблем да са 200-килограмови двуметрови сумисти, но все пак – едва четириместен автомобил… Но с перфектния му интериор и инфотеймънт-системи, ще му простим:

Накратко – догодина пак сме на феста!

А дотогава – карайте умно и се наслаждавайте на вятъра в косите през идващите топли пролетни и летни месеци!



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/12/vw-club-fest-2012/feed/ 0 Супер Марио и лепящи листчета http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/10/super-mario-i-lepyashti-listcheta/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=super-mario-i-lepyashti-listcheta http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/10/super-mario-i-lepyashti-listcheta/#comments Sat, 10 Mar 2012 10:02:49 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4422 Continue reading →

]]> Ако минавате покрай кръстовището на бул. България и бул. Гоце Делчев в София, обърнете внимание на Супер Марио:

Идеята е на колегите и беше реализирана ето така:

Сигурен съм, че оценявате труда им! :)



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/10/super-mario-i-lepyashti-listcheta/feed/ 3 Шопинг-зоните на Кьолн http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/08/shoping-zonite-na-kyoln/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=shoping-zonite-na-kyoln http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/08/shoping-zonite-na-kyoln/#comments Wed, 07 Mar 2012 23:14:27 +0000 Биляна http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4273 Continue reading →

]]> Минаха няколко месеца откакто се завърнахме от Германия, но нямаше как да не ви разкажа за впечатляващите търговски зони в Кьолн.

Най-известните търговски улици в Кьолн са две и са разположени Г-образно. Hohe Straße започва от Кьолнската катедрала и продължава на юг, където се пресича с по-голямата и по-известна шопинг-зона Schildergasse, на около 300 м от станцията Heumarkt и продължава на запад до станция Neumarkt, където се разделя в няколко малки улички, също пълни с малки павилиончета, средни магазини и дори цели молове.

Достатъчно география – просто се пригответе да навъртите общо над 2 км по улици, пълни с магазини… Два километра, ако минете по улиците без неизбежния зиг-заг по невероятните витрини, но с по-детайлното разглеждане, обикаляне и лов на изгодни оферти, обикновено километражът отчита двуцифрено число. И как няма – вижте само за какво става въпрос:

Има витрини, които няма как да подминеш, а тази специално дори се върнах да огледам още по-подробно.

Тези страхотни чадъри струват 89 евро (аз както ги чупя…), но това е нищо в сравнение със „скромната ценичка“ на тази чанта (598 евро):

А тези фигурки (между 159 и 229 евро бройката)…

Високите цени обаче са заради високия наем на търговските площи: около 200 EUR/кв.м всеки месец! Но витрините са изключително изчистени, не са претрупани със стоки и дори ми направи впечатление, че голяма част от тях комбинират скъпи артикули върху груби, стари или износени стойки. Ето един красноречив пример:

Много се впечатлих и от този простор (винаги когато проскам прането, спорим с Петър за тази дума, който казва, че думата е „простир“ и дрехите се „простират“, а не се „проскат“… и май е прав):

Между другото, същата идея видях месец по-късно в България (The Mall). Иначе Schildergasse е най-натоварената улица в Европа, със средно 14 265 души, преминаващи по нея всеки час.

По улиците можете да видите всичко – от огромни магазини на най-известните модни марки, бижутерии, аптеки, парфюмерии („Одеколон“ идва от Eau de Cologne – на френски: „кьолнска вода“) до малки бутици, магазинчета за сувенири и дори вериги тип „всичко по едно евро“, нищо че чайник под 12 евро нямаше:

Schildergasse е и една от най-старите улици, още от римски времена е била голям пазар. И до днес на нея са останали част от цветарските сергии, а аранжировката от люти чушлета към букетите съвсем ме озадачи – дали наистина се купуват и за кого? Тъщи? Свекърви? Бивши гаджета?

А с тази витрина пък поздравявам всички фенове на кока-кола и Кьолн:

За финал – една обувка, по която дори мъжете се заглеждаха:

Всъщност, невинаги е лесно да привлечеш погледите на хилядите минувачи, загледани във витрините на стотиците магазини – коя от коя по-хубави! Adidas обаче направиха може би най-яката улична реклама:

Не, не беше този билборд (не е лош, но няма да ви накара да се обърнете). Всъщност става въпрос за флаш-моб с група младежи, облечени в брандирани тениски с датата и мястото на откриването на новия магазин. Първоначално вървяха бавно с „роботска походка“ в продължение на 200 метра и накараха доста хора да тръгнат след тях, за да видят какво ще се случи:

След това групата се раздели на няколко части по отделните улици и отново се събра, като обгради фонтана на едно от пешеходните кръстовища, близо до входа на магазина. Там всички от групата „замръзнаха“, подобно на статуи. От магазина на „Adidas“ излезе едно високо момче с въдица, на която беше завързан подарък (естествено, с надписи „Adidas“). В стил „Сирни заговезни“ момчето размаха подаръка пред групата на „роботите“. Когато подаръкът докосваше някого, „статуята“ оживяваше и се стремеше да достигне подаръка… В крайна сметка, цялата група от „статуи“ се пробуди и момчето с въдицата ги поведе към входа на магазина, размахвайки подаръка пред тях:

Какъв по-добър начин да кажеш, че Adidas открива нов магазин и раздава подаръци вътре!

И без значение дали смятате просто да се поразходите, да си напазарувате сериозно или да преследвате роботи, ще забележите, че улиците на Кьолн остават пълни с хора до късно вечер… Все пак, в периода 20-22 ч. те постепенно се ориентират към кръчмите, за които ще ви разкажем в някой следващ пост…

А ако искате да видите още снимки от улиците на Кьолн, посетете блога на Еленко и неговите публикации „Улиците на Кьолн“ и „Улиците на Кьолн 2„.

От мен – gute Nacht und süße Träume!



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/03/08/shoping-zonite-na-kyoln/feed/ 3 Най-високите сгради и съоръжения в България (и малко за ТВ-кулата в Русе) http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/29/nay-visokite-sgradi-i-saorazheniya-v-balgariya-i-malko-za-tv-kulata-v-ruse/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=nay-visokite-sgradi-i-saorazheniya-v-balgariya-i-malko-za-tv-kulata-v-ruse http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/29/nay-visokite-sgradi-i-saorazheniya-v-balgariya-i-malko-za-tv-kulata-v-ruse/#comments Wed, 29 Feb 2012 21:46:58 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4374 Continue reading →

]]> „Високо, високо, високо, високо застани,
над завист и обида, над дребните сплетни...
Високо, високо, високо, над завист и обида.
Високо, високо, високо, високо да те видя…“

Нещо такова се пееше в една песен – преди няколко дни се замислих, кои ли са най-високите сгради и съоръжения в България. Към момента класацията изглежда така:

Като изключим комините и антените, оказва се, че в България има само една сграда над 200 м – телевизионната кула в Русе, която до 2001 г. беше и най-високата телевизионна кула на Балканския полуостров.

На височина 107 м се намира сладкарницата, от която гледката, вярвайте ми, е страхотна, особено по залез. При ясно време, може да видите както Стара Планина, така и Карпатите:За съжаление, сладкарницата не работи от няколко години… Ето една снимка от последния път, когато бях там (2005 г.):

Така и не можах да кача Биляна горе… :-(

Русе е чудесен град, хиляди хора преминават през него всеки ден! С малко реклама и предприемачески дух, това заведение може да се превърне в чудесна атракция, както и да донесе добри печалби на собствениците си…

В Берлин също има телевизионна кола, която се посещава от над 1 000 000 души годишно. Това са около 2740 души на ден. Те плащат по 11 евро, за да се качат. Това означава 30 000 евро на ден! Ако Русенската телевизионна кула прави дори 1% от тези приходи (100 пъти по-малко от берлинската), това означава 300 евро на ден, без да броим консумацията в заведението, организирани на частни партита, рождени дни, сватби… колко русенски заведения могат да се похвалят с това?!

Да не говорим за допълнително финансиране по линия на европейския туризъм.

Наистина не разбирам.

Който се интересува от още информация по темата, ето:

http://an200.blog.bg/drugi/2009/11/15/ruse-otvisoko-televizionna-kula.436597



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/29/nay-visokite-sgradi-i-saorazheniya-v-balgariya-i-malko-za-tv-kulata-v-ruse/feed/ 3 Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода? http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/27/mozhete-li-da-razpoznaete-skapata-ot-evtinata-moda/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=mozhete-li-da-razpoznaete-skapata-ot-evtinata-moda http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/27/mozhete-li-da-razpoznaete-skapata-ot-evtinata-moda/#comments Mon, 27 Feb 2012 20:13:09 +0000 Петър и Биляна http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4365 Continue reading →

]]> Петър: Винаги имам особено мнение за модата, което много ясно се изразява с тази популярна картинка. С Биляна имаме фундаментален спор относно това дали дрехи на известни и скъпи марки като Calvin Klein, Ralph Lauren Polo, Hugo Boss, Ben Sherman и Georgio Armani за 1000-2000 лв. стоят също толкова добре, колкото евтините марки, конфекцията на родните ни фирми и дори тази на кака Сийка от Илиенци… като можеш да се облечеш от горе до долу за 50-300 лв.

Биляна: Не съм съгласна! За мен също няма значение дали марката е чуждестранна или българска, важно е качеството на плата и изработката. Но за мен марки като изброените, както и голяма част от бг-производителите не могат да се сравняват изобщо с качеството на кака Сийка от Илиенци – там хвърчат конци, дрехите се захабяват бързо, след второто изпиране се свиват или отпускат съвсем.

Петър: Да, материята има значение, но скъпо е различно от здраво и качествено. Обувките Clark’s поне при мен издържаха доста по-малко от българските Matstar (чийто централен склад е точно в Илиенци). Да не говорим, че именно в България шият голяма част от костюмите, които се продават в чужбина под името на известни брандове (останалото е Турция, Индия, Пакистан, Китай)… Мисля си, че и един костюм, ушит по мярка ще стои по-добре и от най-скъпия Pierre Cardin в мола, но това си е мое мнение. И държа да подчертая – тук не говоря за българско и чуждо, а за евтино и скъпо.

Биляна: Добре – и двамата сме наясно, че въпросът не е до чуждо и родно, а до евтино или скъпо.

Петър: Айде на бас, че е много трудно да се различи евтино от скъпо. По-долу е колаж с 12 модела, облечени по последна мода според мъжката есенно-зимна колекция, като 8 от тях са с дрехите на водещи световноизвестни дизайнери (разбирай над 700 евро), 3 ползват много по-достъпните родни производители, а 12-тият – евтината верига Primark (т.е. последните четири влизат в графата три, четири и повече пъти по-евтини). Е, кои са четиримата с евтините дрехи?

Петър: Биляна се справи наполовина със задачата – позна два от общо четирите евтини модела, като в графа „евтини“ сложи Армани и Бен Шърман.

Биляна: Това е само защото са на картинка и не мога да ги пипна… ще си замълча, че единият го познах, защото познавам модела.

Петър: А вие, читатели на блога, как ще се справите?

Верният отговор – тук!



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/27/mozhete-li-da-razpoznaete-skapata-ot-evtinata-moda/feed/ 28 Най-добрият автомобил (според сравнителните тестове на Autobild) http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/26/nay-dobriyat-avtomobil-spored-sravnitelnite-testove-na-autobild/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=nay-dobriyat-avtomobil-spored-sravnitelnite-testove-na-autobild http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/26/nay-dobriyat-avtomobil-spored-sravnitelnite-testove-na-autobild/#comments Sun, 26 Feb 2012 21:58:01 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4360 Continue reading →

]]> Чета Autobild редовно. Дори съм абониран. Но при сравнителните тестове вече познавам крайния резултат преди да съм отворил списанието. И днес реших да събера резултатите от няколко броя: 1, 5, 21, 41, 44, 47, 49-52, 248, 265, 270-284 (подбрани напълно случайно – всичко, което съм си взел и е оцеляло от Вики).

И така, след 427 кандидата за сравнение при различните тестове, три са компаниите и три са моделите автомобили, които печелят:

1. VW Golf (Не може цял Autobild и цял Перник да грешат, явно наистина е най-универсалният автомобил)

2. BMW серия 5 (За 40 години баварската петица е станала почти съвършен автомобил)

3. Mercedes E-класа (Забележете, не S- а Е-класа, тъй като се оценяват не само екстрите, а и доколко е практична колата, колко е здрава и подходяща за ежедневието – да не говорим, че този модел е и най-популярното такси в Европа).

Германското трио е следвано от „нечупливата“ и екологична Toyota Prius, следват още четири немски модела (Audi A6 и BMW 1,3 и 6 серия), след тях е Ford Ka, който поне статистически в сравнителните тестове е пред Porsche 911, Opel Astra и VW Passat. Ето и цялата таблица:

Как са направени изчисленията: Взимат се всички сравнения и се гледа средно представяне на автомобила. В горния тест участват автомобили, включени в два или повече сравнителни теста. Естествено, ако в един тест сравняваме Porsche, Ferrari и Lamborghini, а в друг VW, BMW и Opel, и в теста победят VW и Porsche, ще излезе, че VW е по-добър автомобил от Ferrari и Lamborghini. Да, италианците може да са по-бързи, по-скъпи, по-мощни и въобще по- от Golf-чето. Но целта на това сравнение е да видим кои автомобили печелят най-много сравнителни тестове… и те са показани по-горе!

Колкото до компаниите-производители, нещата не стоят по-различно в челната тройка, само че там BMW излиза леко пред VW, а Mercedes oстава доста назад и по-скоро се изравнява с Audi. Ford е твърдо на пето място, а Toyota и Skoda водят усилена борба за 6-тото място, както и Opel и Hyundai – за осмото (аз лично съм изненадан, тъй като Hyundai винаги са били добре лансирани от Autobild). И за да допълним десятката, включваме Honda и Renault:

Не знам дали ви прави впечатление, но сред топ-автомобилите няма нито един френски, италиански, корейски или английски. Всъщност, като изключим пo един Ford (САЩ, но се прави в Кьолн – не се брои), Toyota (Япония), Honda (Япония) и Skoda (Чехия, част от VW-концерна, не се брои), всички останали автомобили са немски. Всъщност, първият френски автомобил в тази класация е на далечното 41-во място и се нарича Renault Laguna. Да, чувал съм, горубленски сентенции за „аз от теа дет’ ядат спъгети и теа дет’ въртът’ минети, батка, ъфтомобил не купу’ам“… Но на автоизложенията с Биляна винаги си харесваме по някой французин – Peugeot 5008 и Citroën C3 Visiodrive. Тези автомобили обикновено возят по-комфортно, предлагат по-добър обзор, по-добро оползотворяване на пространството и имат нелоши дизелови двигатели. Но в крайна сметка аз досега не съм виждал френски или италиански автомобил да бие немски, а какво да говорим да стане шампион!

Не мога да твърдя, че разбирам от автомобили кой знае колко, нямам и условията да тествам стотици такива… И не ми и трябва. Накратко – статиите на Autobild са супер, за цена от 2 лв. на брой списанието дава много интересна информация, но специално за сравнителните тестове, би ми било интересно да видя и какво пише в италианските и френските списания – за да се уверя, че става въпрос за професионални сравнителни тестове, а не за немски шовинизъм…



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/26/nay-dobriyat-avtomobil-spored-sravnitelnite-testove-na-autobild/feed/ 6 За Vario.bg http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/20/za-vario-bg/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=za-vario-bg http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/20/za-vario-bg/#comments Mon, 20 Feb 2012 21:05:02 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4356 Continue reading →

]]>
Преди нова година си взех нов лаптоп, от който съм изключително доволен. Взех го на изключително изгодна промоция от Vario.bg. „Варио“ е плевенска фирма и ми се сториха свестни, още повече, че и Данчо им стана клиент наскоро.

Миналата седмица обаче лаптопът започна да забива и един бърз MemTest показа, че единият RAM-модул е дефектирал. Няма проблем, в гаранция е.

Започнах да търся ожесточено гаранционната карта и както обикновено се случва в подобни случаи, открих 99 други гаранционни карти, но не и тази на лаптопа… Да, де, но лаптопът ми трябва, така че реших – ще си платя ремонта, ама без него не мога.

Все пак реших да се обадя на Vario:

- Добър ден, казвам се Петър Събев. Лаптопът ми е закупен от вас, но има дефект. За съжаление съм изгубил гаранционната карта, но мога да ви кажа подробности за поръчката.

- Няма проблем, ще го оправим. Къде се намирате?

- В София.

- Ами заповядайте в офиса ни в Студентски град.

- Добре, благодаря Ви!

* * *

Същият ден Биляна занесе лаптопа, някъде около два часа следобед. В пет часа получих обаждане:

- Здравейте, г-н Събев ли е?

- Да, аз съм.

- Лаптопът Ви е готов. Можете да дойдете да си го вземете.

* * *

И това е – взех си го. Време за ремонт – 3 часа.

Знам, че подмяната на RAM не е кой знае какво, но да ти свършат работата толкова бързо, напълно безплатно при условие, че са в пълното си право да не приемат лаптопа при липса на гаранционна карта и дори да ти се извинят, че така се е получило си е обслужване на най-високо ниво! Браво!

Сервизът им работи и с извънгаранционно обслужване, а сайтът му е www.serviz.me, така че ако имате лаптоп за ремонт, силно ви го препоръчвам.

В мое лице спечелиха доволен клиент и този благодарствен пост.



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/20/za-vario-bg/feed/ 5 Над тефтерчето на Левски http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/19/nad-teftercheto-na-levski/#utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=nad-teftercheto-na-levski http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/19/nad-teftercheto-na-levski/#comments Sat, 18 Feb 2012 23:13:37 +0000 Петър http://www.peter.and.bilyana.net/?p=4352 Continue reading →

]]> На страница номер 115 от тефтерчето на Левски пише „Народе ????  .“ с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи, най-вероятно на самия Левски. Реших да ви запозная с едно впечатляващо, но май не много известно стихотворение на Дамян Дамянов. Винаги съм се вдъхновявал от Левски. Сигурен съм, че много българи го почитат – неслучайно в градове и селца, от северната до южната ни граница кръщават на него булеварди, улици, квартали, училища и цели градове дори!

Но докато четях стихотворението, си мислех: странен народ сме. Честваме смъртта, а не раждането на Левски (колко от вас се сещат за рождената му дата, всъщност?). Защо????

Васил Левски – велик българин. Предаден от българи. Заловен от българи. Погребан от българи. И с омерзен от българи гроб. Четири въпросителни са ни малко!

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя -

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

– Дамян Дамянов



Подобни публикации

]]> http://www.peter.and.bilyana.net/2012/02/19/nad-teftercheto-na-levski/feed/ 2