Цени на билети за градски транспорт и минимална работна заплата през последните 15 години

Тази публикация е провокирана от повишаването на цените на билетите за градски транспорт с 60% и една публикация, която твърди, че през 1989 г. при минимална работна заплата от 140 лв. и 6 ст./билетче е можело да си купим 2333 билетчета, а сега те са едва 262 при сегашната минимална работна заплата от 420 лева.

Ясно е, че тогава цените са нереални, през 1990-те е мътно да се проследи кое кога какво поради хиперинфлация и деноминация, но за последните 15 години графиката изглежда така:

bileti-zaplata

В крайна сметка, броят билети, които могат да се купят с една заплата е сравнително постоянен – около 270 билета. Най-добре беше досега – 380 билета през 2015 г., най-зле през 2003 и 2008 – 220 г.

prices-tickets-sofia

Цената на билетите обаче никога не е била увеличавана с цели 60% (и личното ми мнение е, че това е най-големият проблем и причина за недоволство сред хората). Като изключим сегашното увеличение, най-голямото е било с 43% – от 70 ст. на 1 лев.

Освен това, политиката на билетите трябва да се промени изцяло – билет за време, както предложиха от сдружението Спаси София, безплатен превоз на велосипед и багаж, гъвкави възможности при картите за многократно пътуване…

Цените и заплатите растат експоненциално, така че ако математиката се запази, нещата през 2021 г. ще изглеждат така:

  • 750 лв. минимална заплата;
  • 2,40 лв. цена на единичен билет за градски транспорт;
  • 312 билета, които да си купиш с минимална заплата.

Да видим…

Кола под наем? 10 съвета при наемане на автомобил

Ако наемате кола за първи път, имаме 10 съвета за тънкостите покрай услугата „автомобил под наем“, които ще ви помогнат да избегнете някои често срещани грешки, които биха могли да ви струват скъпо.

Автомобил под наемСъвет 1: Планирайте датите и маршрута си.

Знаете ли точните дати, брой хора и багаж, началната и крайната дестинация на пътуването си? Еднопосочинте маршрути са доста скъпи, така че планирайте да оставите автомобила там, откъдето сте го взели. Нужен ли ще ви бъде за всичките дни от пътуването Ви? Можете ли да направите така, че да го наемете само за ден? Ако автомобилът Ви е нужен в 14 ч. следобед, нужно ли е да го наемате още в 8 часа сутринта (ще трябва да го върнете рано-рано на следващия ден вместо в 13:00 ч. Колко километра ще изминете (много автомобили имат лимит в километри, надвишаването на който се заплаща скъпо)? Ако сте в няколко града, не е ли по-добре да наемете две отделни коли за „из града и околностите“, но дългият преход да направите с влак например? Проверихте ли за магистрални такси и пак ли сметките излизат? Можете ли да ползвате автомобила в делнични дни (по-евтино е) вместо през уикенда? Можете ли да избегнете летището и да наемете колата от центъра (обикновено при наем от летището се плащат допълнителни такси)?

Съвет 2: Изберете най-подходящ автомобил на най-добра цена.

Има ли нужда да наемате гъзарски Mercedes, мощно Camaro или спортно Lamborghini? Знаем, че отдавна ви се кара нещо такова, но наем, застраховка и всякакви други такси са по-високи за такива коли и ако искате просто да се придвижите от точка А до точка В, следва да изберете икономичен автомобил. Не е нужно и да е чисто нов – много компании дават 3-4-годишни автомобили на изключително изгодни цени. Нямате проблем с ръчните скорости? Обикновено „ръчките“ са по-евтини от „автоматика“. Харесахте ли си конкретен автомобил? Внимавайте с „или подобен“ – да не стане така, че любимото ви „Peugeot 301 or similar“ накрая се оказва Dacia Logan. Обадете се и питайте за точно тази марка и модел автомобил и дори поискайте за по-добра цена – не боли. И, разбира се, използвайте всички допълнителни промоции, отстъпки, натрупани точки за лоялност по клиентски програми и т. н. Планирайте наемането възможно най-рано, но в случай, че нямате такса за отказ, проверете и в последния момент – тогава също може да се появят изключително изгодни оферти – все пак, компанията има сметка автомобилите ѝ да се карат, а не да стоят паркирани. И в случай, че пътувате повече хора – почти винаги наемът на един микробус или ван е по-изгоден от този на два автомобила.

Съвет 3: Балансирайте между бюджет и риск.

Почти всички компании действат по следния начин: имате застраховка, покриваща конкретни щети и т. нар. „самоучастие“ (excess). В случай, че блъснете кола за 20000 лв. на „тотална щета“ и самоучастието ви е 2000 лв., вие ще платите именно 2000 лв. и застрахователят ще покрие щетите с още 18000 лв. В случай, че ударите задницата и щетата е 4000 лв., вие и застрахователят ще платите по 2000 лв., а в случай, че сте счупили стъкло на мигач за 50 лв., вие ще платите изцяло тези 50 лв… Простичко казано – първите 2000 лв. са винаги от вас, но сте лимитирани до тази сума. Срещу такса (около 100-150 лв., но много зависи от редица фактори) можете да направите вашето самоучастие 0 лв. и да сте напълно спокойни… Помислете добре и за това какво друго включват договорът за наем и покритието на застраховката и доколко то съвпада с планираното пътуване, например един или няколко водачи, преминаване на международни граници и др. Не забравяйте и че е възможно една значителна гаранционна сума (1000-2000 лв. и дори повече за по-скъпи автомобили) да бъде блокирана на кредитната ви карта (неслучайно доста компании приемат само кредитни, а не дебитни карти) и да ви бъде върната едва след 45 до 60 дни (в повечето случаи се разблокират между 3  и 7 дни, но все пак…), така че трябва да сте готови и за това от финансова гледна точка.

Съвет 4: Не забравяйте допълнителните „дреболии“!

Една от най-важните „дреболии“ е шофьорската книжка. Признава ли се тя в държавата, в която карате? Ако не, може да се наложи международна шофьорска книжка (в България се вади за 20 лв. от офис на СБА). Ако да, проверете валидността ѝ? Приема ли компанията точно Вашата кредитна карта? Пак проверете валидността ѝ. Ако наемате кола в чужда държава, най-вероятно ще ви е нужен и GPS (не заема много място в куфара, нали?), ако ходите на ски – ски-багажник, ако пътувате с деца – детски седалки и т. н. Не забравяйте тези наглед дребни неща. Някои авиокомпании предлагат безплатен превоз на столче за автомобил (или на символична цена, която е в пъти по-ниска от наем). Ако наемате автомобила за по-дълъг период (да кажем, 10 дни), може дори да ви излезе по-евтино да си купите столче за автомобил или GPS, вместо да ги наемате за по $10/ден, например.

Съвет 5: Не пренебрегвайте първоначалната инспекция!

Първоначалната инспекция на автомобила е първото и най-важно нещо, което трябва да направите. Знаем, че сте развълнувани час по-скоро да се качите на автомобила, да забравите формалностите и да отпрашите, но не пришпорвайте нещата. Отделете си достатъчно време и се уверете, че всяка една драскотина, счупване или липса по автомобила е отразена в приемо-предавателняи протокол – в противен случай вероятно ще си платите за нея. Всеки един проблем трябва да бъде отбелязан в схемата на приемо-предавателния протокол. Не се притеснявайте да извадите телефона си и да снимате автомобила при получаването му: снимки плюс видео, от близо и от далеч, така че ясно да се вижда всеки един детайл. Освен екстериора, не забравяйте и интериора, двигателния отсек и багажника, както и да проверите панела на касетофона, пожарогасителя, аптечката, крика, резервната гума и т. н. И нека пак повторим – всички липси трябва да са отразени в документацията, а копие от всеки един документ трябва да имате и при вас.

Съвет 6: Запалете колата!

Убедете се, че резервоарът е пълен догоре и я оставете да поработи. Притраква ли двигателят, излиза ли черен дим при подаване на газ, има ли грешки по арматурното табло? Сега е моментът да включите климатика, да нагласите огледалата, да пуснете GPS-а, да смъкнете и вдигнете прозорците, да видите как се пускат къси, дълги светлини и мигачи, как се сменят къси и дълги, как работят чистачките и ръчната спирачка и т. н. Така хем ако има проблем, ще го видите и отразите в протокола, хем ще разучите основни неща – кофти ще е да се чудите откъде се пуска мигача още на първия завой. Така и така правите пълен оглед, вижте и как се отваря капачката на резервоара и запомнете от коя страна на колата е – ако сте умни, ще я заредите поне веднъж и няма нужда да маневрирате на бензиностанцията заради това – виж съвет 8.

Съвет 7: Бъдете внимателни!

Карайте внимателно! Много внимателно. Излишно е да го казваме, но все пак едва ли ви се участва в ПТП и едва ли ви се плащат глоби… Имайте предвид, че ако сте употребили алкохол и сте причина за ПТП или пък откраднат колата, а ключовете липсват, застрахователят вероятно няма да ви плати нищо! Така е и ако докажат, че умишлено сте причинили щета по автомобила. Но освен за големите, внимавайте и за дребните неща – ако разлеете напитката си на седалката или локва кал се излее върху предния ви капак, ще ви вземат значителна сума за автомивка и е по-добре вие да се погрижите за почистването на автомобила. Съобразявайте се и със спецификите на различните държави – в Кипър не бива да ядете и пиете в автомобила, в ОАЕ например може да отидете в затвора за изпреварване от аварийна лента или показан среден пръст, в някои испански градове паркирането е базирано на съчетание от номера на къщите на дадена улица и деня от месеца, в Гърция фаровете трябва да са винаги изключени през деня, в Сърбия и у нас – винаги включени, а в Италия – само на извънградско. Да, де, схванахте идеята.

Съвет 8: Върнете автомобила си така, както сте го получили.

Предварително вижте най-близката бензиностанция до мястото, където трябва да оставите автомобила. И заредете догоре малко преди да приключите с ползването му – можете да върнете колата и с полупълен, дори празен резервоар, но ще платите два пъти по-висока сума за зареждане с гориво. Няма смисъл. Няма смисъл и да предплащате горивото си, поради същата причина. Заредете с най-евтиното гориво, защо да наливате пари в премиум горива на автомобил, който едва ли ще ползвате повече? След като приключите с автомобила, много компании дават възможност просто да пуснете ключа на колата в кутията им. Недейте! По възможност, върнете автомобила в работно време и предвидете 30-40 екстра минути за процедурата по връщането му. Накарайте работник на компанията да направи оглед и получете приемо-предавателен протокол за връщането на автомобила в оригиналното му състояние. Отново снимайте! Ако има някакъв проблем, сверете видеото, снимките и първоначалния протокол, за да не плащате щети, нанесени от някой друг преди вас.

Съвет 9: Не ги оставяйте да ви цакат 🙂

Помислете реално – взимате от тази фирма цял автомобил(!) и те искат да им го върнете в същия вид, като добри стопани… И за да са сигурни в това, имат куп механизми да ви глобят една камара пари за всякакви дреболии. Е, не винаги и не всички компании са безкрайно коректни – ако служителят е пропуснал драскотината на някой отпреди три седмици, има едно гумено уплътнение, което се отлепя и никой не го забелязва или пък двигателят трябва да минава сериозен ремонт, защо да не „цъкнем“ една сумичка на клиента или застраховетеля? Или и на двамата? И немалко компании го правят (ето защо, ползвайте реномирани компании с добър рейтинг)… Ето тук е добре да пазите цялата документация, снимки, видео и да оспорвате всеки разход – първо пред компанията, после пред посредника или агенцията (ако сте ползвали такива), след това пред банката си, така че в един момент компанията-наемодател да трябва да обяснява кое колко струва, защо ви е взела парите, защо сумата е реална и за реален ремонт, къде и как е бил извършен ремонтът и т. н. Но не се отказвайте да си търсите правата.

Съвет 10: Нужно ли ви е всичко това?

Ама честно? Това са толкова много нерви и пари, които можете да си спестите чрез обществен транспорт. Наистина ли нямате друг избор? Мислили ли сте за споделено пътуване с автомобил (carpooling)? Мислили ли сте за частни собственици (и там има рискове, разбира се!) или т. нар. peer-to-peer car rental като Drive My Car, RideEco, OuiCar, Tamica, SnappCar и др.?

Багаж за пътуване – какъв куфар да вземем?

Тези, които ни познават, знаят, че обичаме да пътуваме. Наскоро бях попитан „Какъв куфар да си взема?“ Е, с годините открих няколко неща относно размерите и видовете багаж:

  • Практически няма смисъл от най-големият размер куфар (XL/XXL). По-добре вземете още един комплект среден (М/L) и малък (S). Когато се напълни догоре, големият куфар почти винаги превишава максимално допустимото тегло от 23 кг. за самолети, неефективен е и в багажника на колата.
  • Съдейки от горното, перфектните размери на по-големия куфар са 76х50х32 см, тъй като (и аз не знаех доскоро) много компании са сложили максимален размер 158 см като сбор от трите измерения. Не, че някой някога ме е спирал за по-голям куфар, но знае ли човек?
  • Колкото до малкия куфар, нещата там са малко по-сложни и ще обясня защо по-надолу…

И така, взимаме един малък и един среден куфар. Какво още трябва да знаем?

Размери багаж и какво да гледаме, когато купуваме куфар

Като начало, има куфари и по 20, и по 200, и по 2000 лв. Защо? Най-кратко казано: заради качеството (марката и търговската надценка също имат значение, разбира се). Редно е да се запитате доста неща, когато избирате куфар, например:

    • Колко и какви дръжки има и колко са издръжливи? Най-евтините модели имат една обикновена дръжка, зашита с единичен тегел. Най-скъпите имат по 3-4 здрави дръжки и някои от тях дори са с вградени везни, отчитащи дали сте превишили теглото. Телескопичната дръжка трябва да е здрава – багажът трябва да издържа на подмятане, хвърляне, яздене и кривене от малки деца…
    • От каква материя е направен? Като цяло твърдите куфари предпазват по-добре, но има евтини пластмаси, от които лесно биха се спукали, както и много здрави платове, които издържат с години. Също така, твърдите куфари са 1 до 4 кг по-тежки от техните платнени събратя, освен ако не са от специална материя като поликарбон (ABS) и дори чист карбон, например, но тогава пък цената им скача драстично. Ето защо ще оставя този избор изцяло на Вашите предпочитания.
    • Има ли колелца? С две колелца куфарът ще се движи лесно, но ще се върти трудно. С четири обикновено можете да го въртите на 360 градуса. Колко здраво са прикрепени тези колелца? Дали е лесно да се счупят при хвърляне на куфара?
    • Ще трябва ли да го заключвате? Има ли ключалка за циповете? За полети е добре да имате TSA-заключваща система, която би трябвало да е недостъпна за обикновените служители, но да позволява на митничарите да отворят багажа Ви за проверка, без да се налага Вашето присъствие. Лично аз не ползвам ключалки и не държа нищо прекалено ценно в чекирания си багаж: ако толкова държат на дънки, чорапи и използваната ми четка за зъби – да я взимат. Цялата ценна техника, бижута и др. е постоянно с мен в ръчния ми багаж.
    • Колко надежден е ципът? Може ли да бъде лесно отворен… ако мислите, че това няма значение, вижте това клипче и помислете пак:

И така нататък, и така нататък… Препоръчвам багаж с тъмен цвят (за да не се цапа лесно), но имайте предвид, че безличен черен куфар е много труден за разпознаване на лентата с багаж – намерете все пак допълнителен цвят, шарка или дизайн, които да го отличават или поне му залепете или зашийте стикер с двуглаво кенгуру, ловящо пеперуди (примерно). Така ще намирате багажа си по-лесно. Препоръчвам куфар, а не раница, освен ако специално няма да ходите на поход в планината. Там туристическите раници са перфектни, но на летището и в колата имате куп връвчици и презрамки, които се закачат, така че е много вероятно багажът ви да се нарани или скъса, да се наложи да го сложите в специално легенче или ако служителят на летището е много лош – да ви накара да го пуснете като карго.

Колкото до марката, има няколко утвърдени марки. Утвърдени не винаги значи скъпи. Gucci и Louis Vuitton са известни модни марки и вероятно правят чудесни куфари, но не бих чекирал куфар за $4000 и на най-престижното летище. Ето защо за багажа съветвам да се насочите към American Tourister, Athalon, Briggs & Riley, Delsey, Eagle Creek, GeniusPack, High Sierra, Kirkland, Osprey, Ricardo Beverly Hills, Rockland, Samsonite, TravelPro, Tumi, Victorinox и Wenger. Макар че някой път и сред неизвестни марки има чудесни попадения – например на кръговото на Руски паметник (София) има едно магазинче, където продават испанската марка Benzi: супер здрави куфари, с много екстри на чудесни цени. Или пък раниците на Tashev – също много яки и с чудесно съотношение цена/качество.

Дойде време да кажа няколко думи и за размерите на ръчния багаж. Поиграх си да извадя изискванията на компаниите, които оперират в България. Нещата изглеждат ето така:

Разрешен багаж според различните авиокомпании

Таблицата (можете да си я свалите като .xls и .ods ) трябва да се ползва само за ориентир. Определени промоции, държави, допълнителни отстъпки и членства в определени клубове, възраст на пътуващия (бебе, дете, учащ или пенсионер), могат да повлияят върху цената и ограниченията за багаж. Повечето компании дават възможност за пренасяне на детска количка, дамска чанта, лаптоп, таблет, фотоапарат, видеокамера или чадър в допълнение на посочения багаж.

От една страна, ако си вземем възможно най-големия малък куфар, има голям шанс да ни направят проблем за размера, макар да имаме възможност да поберем чифт чорапи и тениска повече. От друга, прекалено малък куфар значи и доста по-малко багаж, а много хора (особено тези, ползващи low-cost компании) пътуват само с ръчен багаж.

Понеже обичам цифрите, ето на колко процента от авиокомпаниите, опериращи у нас официално е позволен багаж със съответния размер, съгласно таблицата:

  • Куфар с размери 55x40x25 може да използвате при 26% от авиокомпаниите (1/4);
  • Куфар с размери 55x35x25 може да използвате при 35% от авиокомпаниите (1/3);
  • Куфар с размери 55x40x20 може да използвате при 83% от авиокомпаниите (4 от 5);
  • Куфар с размери 55x35x20 може да използвате при 92% от авиокомпаниите (9 от 10);
  • Куфар с размери 50x35x20 може да използвате при 97% от авиокомпаниите (всички без малкия салонен багаж на WizzAir);
  • Куфар с размери 42x32x20 може да използвате при всички авиокомпании.

Сами виждате къде се получава най-големият скок: когато „свиете“ куфара от 25 на 20 см по най-малкото измерение.

Ето защо, ако обмисляте покупка на куфар, моят финален съвет е:

  • Среден куфар 76х50х32 см за чекиран багаж;
  • Малък куфар 55х40х20 см за салонен/ръчен багаж (50x35x20 ако искате наистина да сте сигурни за всички авиокомпании);
  • Малка раница 40х30х20 за втори или малък салонен багаж, която можете да ползвате и за градските разходки.

Дано съм бил полезен.