България в сравнение с другите държави (по площ)

Всички сме виждали картата на света. Но тя е лъжлива – просто няма как да представиш точно върху плоскост нещо, което реално е парче от сфера… Тази илюстрация го показва ясно:

Наложена спрямо Русия, България е доста миниатюрна, но ако беше остров в Северния ледовит океан, щеше да изглежда доста по-голяма. Сайтът http://thetruesize.com/ дава ясна представа какво ще се случи, ако наложим границите на една държава на друга. Ако България например беше част от Гренландия, тя щеше да изглежда така:

Но да започнем с по-познатата ни Европа. Спрямо Италия обхващаме само „обшивката“ на ботуша:

По дължина България е доста близка до Германия, но по-малко от 1/3 от нейната площ:

Покриваме и дължината на Англия, но сме по-малко от половината на площта на Обединеното кралство:

Спрямо Испания изглежда така – разстоянието от Мадрид до Барселона е приблизително същото като това между Петрич и н. Калиакра:

А ако наложим центъра на София върху центъра на Париж, нещата спрямо Франция изглеждат така:

Продълговатата Швеция e малко „по-тясна“ от България, но в пъти „по-дълга“:

Но България изобщо не е малка държава – тя е доста по-голяма от Австрия:

Швейцария се побира изцяло на територията ни:

Двойно по-големи сме от Дания:

По-големи сме и от Чехия:

Холандия е малка страна на фона на България:

Същото важи и за Белгия:

Латвия заема около 60% от площта на България:

А Литва от край до край се побира между София и Русе:

Португалия е с 15% по-малка от България по площ:

Но да излезем от Европа и да я сравним с държавите на другите континенти… Например държавата-континент Австралия:

Или Нова Зеландия, от чиято площ България е 40%:

А ако беше Хавайски остров? Щеше да е 6-7 пъти по-голяма от всички останали, взети заедно:

Нека я сравним и с големите азиатски държави… Китай е над 80 пъти по-голям по площ от България:

Индия – около 30 пъти по-голяма:

Ако разгледаме Япония, разстоянието от Токио до Осака е колкото от София до Бургас, само дето с техния влак се взима за 2:23 часа и закъсненията са 54 сек. годишно:

Непал е малко по-голяма по площ от България, но Хималаите са около 9 пъти площта на България:

Съседката ни Турция може да побере точно седем Българии на територията си:

Продължаваме с Обединените Арабски Емирства – от Дубай до Абу Даби и колкото от София до Пловдив:

Площта на Израел е 5 пъти по-малка от тази на България:

Сирия обаче е с 2/3 по-голяма:

Колкото до Африка, ЮАР например е 11 пъти по-голяма по площ:

Сомалия също е близо 6 пъти по-голяма по площ:

Нигерия е над 8 пъти по-голяма от България по площ:

Ето ни и на фона на 90 пъти по-големите САЩ:

Както и спрямо „едва“ 77 пъти по-голямата Бразилия (която е по-голяма от Европа по площ, ако изключим европейската част на Русия):

Е, промени ли се представата Ви за размера на България и останалите държави, поне малко?

Booking.com

Абу Даби: Арабска приказка в златно

Абу Даби

Като част от екскурзията ни до Дубай решихме да отскочим и до Абу Даби (произнася се „А̀бу Да̀би“, а не „Абу̀ Дабѝ“). Ами така, де, стига с тия провинциални истории – столицата на Обединените арабски емирства е именно Абу Даби, а не Дубай.

Както вече споменахме, разстоянията са доста големи и решихме да си наемем автомобил. За да карате кола в ОАЕ, трябва да имате арабска книжка, но Дубай и Абу Даби имат споразумение с повечето държави в ЕС, че европейските шофьорски книжки важат на тяхната територия. За съжаление България все още не е сред тези държави и ви е необходима международна шофьорска книжка, която можете да си извадите от СБА (срещу снимка и 20 лв.) и има валидност 1 година. Колкото до автомобила, първоначално мислехме да е спортен роудстър кабриолет, но се отказахме – наемът на такива коли е твърде висок и просто не са най-добрият вариант за прашната пустиня и жаркото слънце. Решихме да си запазим това удоволствие за някоя бъдеща екскурзия по Лазурния бряг и си взехме един от най-евтините възможни варианти – Opel Corsa. Докараха ни един автомобил, който имаше голям брой леки удари, малки драскотини и други дребни забележки, така че описът ни отне 20-тина минути, а схемата на приемно-предавателния протокол изглеждаше сякаш децата са я оцветявали с химикал. След като спазихме всички съвети при наемане на кола, които даваме на читателите си, редно е да споменем и някои нарушения на Закона за движението по пътищата и съответните наказания в ОАЕ (напомняме че 1 лев е приблизително 2 AED):

  • Опасно каране или състезание – 2000 AED и конфискуване на превозното средство за 30 дни;
  • Разпиляване или изтичане на товар по пътя – 3000 AED;
  • Показване на среден пръст на друг водач – 1 месец затвор;
  • Изпреварване от аварийна или бус лента – 600 AED и 1 месец затвор;
  • Каране под въздействие на алкохол или наркотици – съдът решава наказанието (затвор или смъртна присъда) и конфискуване на превозното средство за поне 60 дни;
  • Напускане на местопроизшествието при ПТП – същото като при алкохол;
  • ПТП с жертви – съдът отново решава, но минимумът е 1 година затвор и 20000 AED…

opel-corsa

– Любов… малко нервен ми изглеждаш… – каза Биляна.
– А, не, бе, що? – отвърна Петър.

dubai-roads

И потеглихме… Ние двамата и другата двойка българи – приятелите ни Милианна и Владимир, с които случайно се срещнахме в арабската пустиня.

От Дубай до Абу Даби

Първи проблем: сградите в Дубай са прекалено високи и GPS-ът получи точен обхват едва на 10-тата минута каране. Принципно като знаеш посоката, не е проблем, но се превръща в такъв по сложните дубайски разклонения, където трябва да хванеш примерно втората от общо шест ленти, или отиваш в коренно различна посока.

Когато преди 8 години Петър писа за Opel Corsa в блога, той знаеше, че някой ден ще я кара… Просто не знаеше, че ще е между Дубай и Абу Даби! Скоро излязохме от града и хванахме магистралата.

Abu_Dhabi_highway

Шест до осем ленти, перфектен асфалт (сякаш 150-те км са изляти наведнъж, без нито една кръпка), но и speed-камери на всеки 500 метра. Това за нас няма значение – като пуснеш климатика, изнасиленият от предишни наематели еднолитров двигател с четири души в колата просто няма сили за повече от разрешените 120 км/ч. След малко повече от час вече сме в Абу Даби.

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – първи опит

sheikh-zayed-mosque

Влизаме в града и се насочваме към може би най-голямата забележителност: джамията „Шейх Зайед“ (носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – първи президент на ОАЕ, нейн основател и погребан именно в нея). Джамията се намира на входа на Абу Даби (т. е. добре е да е вашата първа или последна дестинация) и е най-големият мюсюлмански храм в Обединените арабски емирства. Известна е и като Голямата джамия – открита е през 2007 г. и към момента е осмата по големина в света. Но в петък (това в ОАЕ си е като неделята у нас) по време на националния им празник джамията е отворена едва след 17 ч. Добре, ще минем на връщане. Правим си няколко дневни снимки и се качваме обратно в колата. Тъкмо да тръгнем и с нас се изравнява огромен полицейски Ford Raptor, местният патрул. Двама полицаи с огромни бради, още по-огромни тъмни очила и искрящо бели зъби, конфигурирани в широки усмивки явно ни мислят за местни и дори ни поздравяват на арабски… После виждат огромния фотоапарат, бързо вдяват, че сме чужденци, отново поздравяват на английски с вежлива усмивка, пришпорват Форда на макс и ни оставят да си снимаме спокойно. Дори в Лондон не сме виждали толкова любезни полицаи, а се оказва, че и в техническо отношение са на светлинни години напред…

Да, рекламата идва малко в повече, но за колко държави знаете, в които въобще полицията си прави реклама? Продължаваме към крайбрежието на Абу Даби:

Marina Mall и Heritage Village

Abu_Dhabi_marina

Следващия час убихме в Марина мол. Първо, за да отбележим, че сме били на мол и в Абу Даби (само кифлите и шопинг-маниаците ще ни разберат).

Abu_Dhabi_marina_mall

Второ, защото макар и да е малък в сравнение с дубайските мастодонти, все пак говорим за 5 етажа и над 400 магазина с екзотични имена като „Mohammad Rasool Khoory & Sons Co.“ (луксозни часовници) и „Aziz Saloon“ (бръснарницата на Азис, който няма нищо общо с нашия).

Abu_Dhabi_marina2

Трето, защото е приятно да гледаш яхтите, акостирали край марината и на фона на огромния, висок и стъклен Дубай, Абу Даби ни се стори като приятен курортен град.

Abu_Dhabi_flags

И четвърто, защото на няколкостотин метра от Marina Mall се намира Heritage Village, но тъй като хванахме националния им празник, музеят не работеше (оказва се, че и по принцип работи два-три дни в седмицата, така че проверете сайта, за да не останете разочаровани). Иначе вътре може да намерите информация за живота в пустинята, традиционни умения, жилища и оръдия на „пустиняците“ (не говорим за врачанско, разбира се), техните храна, билки, кафе и подправки… но всичко това остана зад ето тази врата:

Abu_Dhabi_heritage_village

Жалко! Отправяме се към един ресторант, където трябва да се срещнем с нашата приятелка

Весислава

Ако трябва да говорим за забележителностите в Абу Даби, Весислава определено е една от най-красивите и готини такива. Първо е от Пловдив (града на Биляна), второ е фен на група ФМИ (групата на Петър), трето е страхотен човек и приятел, четвърто е много добър музикант и пето – работи в Емирейтс Палас като челист (да, свири на виолончело). Редът на гореспоменатите факти щеше да е променен, но при две жени, които твърдят, че Пловдив трябва да е винаги на първо място, Петър се предаде.

vesislava

И тъй, хапнахме си до насита в уютен италиански ресторант, като доста наблегнахме на изпечена цяла глава чесън с малко зехтин, намазана върху препечена филийка! Невероятно вкусно е, заклеваме се! И след като Весислава ни уреди солидна отстъпка (благодарим!), беше време и петимата да се конфигурираме някак в Корсата. Така веселата ни българска компания, сбъчкана в малкия автомобил и ароматизирана със свеж чеснов дъх се отправи не къде да е, а към

Емирейтс Палас

emirates-palace-building

Емирейтс Палас е едно от най-подходящите места да се появи човек с дъх на чесън (добре, че накрая някой все пак намери пакетче дъвки). Това е един от най-луксозните хотели в света и може би най-скъпият от гледна точка на разходи за строителство. Хотелът е построен само за 3 години и 3 месеца, като строителството му приключва през февруари 2005 г. Архитектурният му стил е явна демонстрация на арабската култура и това е една от причините хотелът да е паметник на културата и да не е частен, а собственост на правителството на Абу Даби, макар да е отдаден на концесия на Кемпински. Въпреки че много хора наричат хотела „7-звезден“, тази класификация официално не съществува (т.е. си има максималните 5 звезди), но пък изживяването си е 7- и дори 10-звездно.

emirates-palace-beach

Всъщност можете да отседнете в най-евтината стая и в най-слабия сезон за малко под 800 лв./вечер, но цените за „скромен“ суит от 680 кв. м могат да достигнат и над AED 50000 за нощувка. Като се добавят 16% такси, бакшиши и разни дребни екстри като румсервиз, една нощувка в хотела може да ви струва колкото покупката на малък апартамент в България, а най-луксозните апартаменти дори не се предлагат на „простосмъртни“ (или поне ги няма в Booking.com, откъдето наистина можете да си запазите стая дори в този хотел).

emirates-palace-corridor

Сградата на двореца Emirates Palace е точно един километър от край до край, като в нея се помещават 302 стаи и 92 апартамента, до които се стига през над 7000 врати и 140 позлатени асансьора.

emirates-palace-elevator

Около тях е облицовано с над 110 000 куб. метра мрамор (13 различни вида, от Италия, Испания, Китай и Индия), а в целия хотел се помещават точно 1002 полилея от кристали „Swarovski“. Официално не се знае колко злато е вкарано в строежа на хотела, но се говори, че става въпрос за между 28 и 40 тона чисто злато.

golden-walls

Сградата е заобиколена от 85 хектара градини с 8000 дървета, 1300 метра плажна ивица (при това най-хубавият плаж в Абу Даби), а в случай, че ви е писнало да се появявате с някакви смешни Lamborghini, Ferrari и S-класи, са налични и две хеликоптерни площадки.

hotel-surroundings

Само кухните са 128, в които работят 170 майстор-готвачи с техните помощници, а пералните помещения на хотела имат дневен капацитет от 6 тона пране… вече би трябвало да сте придобили представа за какво става въпрос. А Весислава като един от 2600-те служители на хотела ни вкарва във вътрешния му двор направо с колата…

Чувствали ли сте се като на прием по джапанки, а?

Мъничката ни Corsa тихичко се движи по мраморните алеи с цвят на пустинен пясък край палми и фонтани… След кратко лутане намираме съответния тунел, влизаме в огромен паркинг с капацитет 800 места и паркираме между един Rolls Royce и един Range Rover. Оставяме Корсата като малка бяла принцеса с двата си черни бодигарда и се запътваме към входа.

Влизаме в хотела и зяпваме…

emitares-palace-inside

Всичко е златно, всичко блести!!! Мраморът на пода в огромната бална зала с капацитет 2400 души е съчетан в невероятни краски, а над нея е пуснат 4-етажен флаг на ОАЕ…

emirates-palace-hall

– Е, моят офис не е никак лош, но твоят определено е по-готин! – шегува се Петър с Весислава, минавайки покрай „златен банкомат“ със злато за „из път“.

gold-to-go

Весислава ни разхожда из хотела – слизаме по разкошно стълбище със златен парапет, качваме се по „златен“ ескалатор и накъдето и да се обърнем виждаме златни детайли, изпипани до съвършенство.

emirates-palace-escalator

Голямо впечатление правят и два огромни ръчно изтъкани килима на стената, от двете страни на главното стълбище. Те изобразяват Емирейтс Палас по изгрев и по залез слънце.

emirates-palace-carpet

Обикаляме още малко сред десетките коридори, надникваме към плажа и градините, след което решаваме, че ни е време да „гаврътнем“ по едно кафе, така и така сме тук.

emirates-palace-another-corridor

Петър избира да пробва едно „камелчино“ (капучино с камилско мляко), а Биляна си поръчва „златно капучино Емирейтс Палас“.

golden-coffee

След малко топлите напитки пристигат – капучиното на Биляна е поръсено с истинско злато. Как да не си направиш кифленско селфи „със златни джуки за разкош“, а?

bilyana_selfie_Abu_Dhabi_emirates_palace

Между другото, всяка година тук се изяждат над 5 кг злато само с въпросното капучино. И докато ние се наслаждавахме на топлите напитки, Веси отиде да се подготви за работа. След броени минути се появи като принцеса от приказките -със спираща дъха златна рокля… И засвири на метри от очите ни, специален видео-поздрав от Емирствата за децата ни със саундтрака от любимото им филмче:

Време е да си тръгваме. Викаме сметката – 100 лв. за две „кафенца“ си е най-скъпото кафе, което сме пили, признаваме си. Но и никога не е било в такава приказна обстановка!



Реклама:

Booking.com

doors

Кимаме си с Весислава за „чао“ и се отправяме към изхода. Още чуваме мекия, копринен, топъл звук от виолончелото ѝ. Свири „See You Again“ и ни просълзява…

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

emirates-palace-palms-night

Излизаме навън и с изумление виждаме, че вече е тъмно. Изобщо не сме усетили часовете в хотела. Всичко сякаш в наша чест е осветено в бяло, зелено, червено.

emirates-palace-night

Красивите фонтани, палмите и множеството стълби са изцяло преобразени. Отправяме се към паркинга, палим Корсата и потегляме обратно към Дубай, а в главите ни още звучи

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Какво пропуснахме?

Много неща! Само на остров Яс си заслужава да се отделят няколко дни, заради Ferrari World (увеселителен парк с най-бързото влакче в света, изцяло посветен на марката Ferrari), Yas Marina (където можете да видите едни от най-скъпите яхти в света, както и да покарате велосипед или да побягате по истинска писта за Формула-1), Yas Waterworld (за любителите на водни пързалки и гмуркания под вода), както и новостроящия се Warner Bros. увеселителен парк, който ще е завършен през 2018 г.  Но за един ден – толкова!

abu-dhabi

Или почти. Не бяхме забравили какво ни чака на изхода на града… И след Емирейтс Палас донякъде не вярвахме, че друга сграда в Абу Даби може да ни впечатли. О, колко грешахме!

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – втори опит

emirates-sheykh-zayed

Със залеза на слънцето, трафикът в Абу Даби се увеличи, а „баничарките“ и сервизните камиони отстъпиха място на местните емирати в лъскави кабриолети. Вече сме на края на града и пред нас за втори път се извисява джамията „Шейх Зайед“. Чувстваме се като герои от „Аладин и вълшебната лампа“. Величествени бели куполи се осветяват от приказна синя светлина и се разстилат отново по земната повърхност, отразявайки арките и колоните във водата около джамията.

sheykh-zayed-side

Паркираме и оглеждаме тази невероятна структура. Дизайнът на джамията е вдъхновен от мавританската и монголската храмова архитектура, по-специално от джамията Хасан II в Казабланка и Бадшахи в Лахор, повлияли пряко в разпределението и разположението на купола. Нейните извити арки символизират мавританската архитектура, а минаретата са класически арабски. Не сме архитектурни експерти, но можем да усетим гениалността на създателите ѝ – сякаш сме в странна смесица от сън и оптически илюзии…

sheykh-zayed-optical-illusions

Отправяме се към входа. Жените обаче не могат просто да влязат в джамията – трябва да са с покрити коси и дрехи, скриващи цялото им тяло до глезените. Така че Биби и Мили отидоха да се преоблекат, а Петър и Влади използваха времето за снимки…

sheykh-zayed-entrance

57 купола покриват основната сграда и външния двор. Всички те са украсени с бял Бианко мрамор от Пиетрасанта в Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. В четирите вътрешни ъгъла на джамията се издигат минарета, всяко на около 115 м. височина.

sheykh-zayed-mozaika

Дворът е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Това е най-голямата мраморна мозайка в света и благодарение на тази огромна площ „Шейх Зайед“ може да побере 40 000 поклонници наведнъж.

peter_bilyana

След като отново всички се събираме, с прилежно измити краченца, влизаме в основната зала.

stenaСамо в нея могат да се съберат около 9000 богомолци, а в близост до нея има още две стаи с капацитет от 1500 човека, които се ползват от жени.

kilim

Както вече разбрахте, Голямата джамия в Абу Даби е носителка на няколко световни рекорда. Най-впечатляващият от тях е този за най-голям килим – 5 627 кв. м. Изтъкан е от около 1200 ирански тъкачки и тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук. Възелчетата на килима са приблизително 2 268 000 000, а за да може да бъде постлан в джамията, покривът ѝ е издигнат след поставянето му. А най-якото е, че не просто можете, а дори ще ви накарат да ходите боси по този килим (но няма да ви разрешат да седнете върху него).

sheykh-zayed-polilei

Над нас се извисява огромен полилей. Общият им брой в „Шейх Зайед“ е седем (всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски), като тук се намира и някогашният най-голям полилей в света – 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Но това не е пречка дълго да не сваляме поглед от него.

sheykh-zayed-inside

Та, вървим си боси по най-големия килим в света, зяпнали сме втория по големина полилей и се наслаждаваме на огромните мраморни колони с инкрустиран седеф… общо взето нормална петък вечер!

abu-dhabi-mosque-sheykh-zayed-entrance

Няма как да ви опишем с думи чувствата, които изпитахме по време на посещението си в Абу Даби, но със сигурност беше някакъв странен коктейл от възхищение, респект, забавления, приказност, автентичност, нежен звук от виолончело, арабски бурки, камилско мляко, ароматна скилидка чесън, двигателен шум на Ферари и всичко това, покрито със злато, разбира се…

glass

Качваме се в колата и поемаме по скучната шестлентова магистрала към Дубай. И от радиото отново се чува:

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

А дори не сме го включили.

Довиждане, Абу Даби! Благодарим ти за тази прекрасна арабска приказка…



Реклама:

Booking.com

Сафари в пустинята край Дубай

safari

Най-якото и запомнящо се нещо от екскурзията ни в Дубай се оказа именно пустинното сафари… След сериозно проучване в интернет, малко драми със сайтове-менте, наподобяващи оригинала (затова цъкайте точно този линк), избрахме Arabian Adventures и тяхното Sundowner Dune Dinner Safari.

Не, че знаем как са другите компании, но тази имаше най-висок рейтинг и останахме доволни. Иначе всички предлагат общо взето едно и също нещо и основните разлики са в качеството и марката на автомобила, дали ще ви вземат от хотела или от сборен пункт, има ли фирмата собствен лагер в пустинята или няколко фирми споделят общ, колко е качествена услугата като храна, време за фотосесии и красота на камилите (да, в ОАЕ често си организират и такива конкурси за красота!).

Понеже всички сафарита протичат горе-долу еднотипно, но въпреки това са невероятно изживяване, ще ви разкажем какво се случи при нас… Преди това, нека предупредим, че изживяването не се препоръчва за хора със слаби нерви, сърца и стомаси, бременни, малки деца и хора над 98 години, особено ако са яли 3 часа преди събитието…

safari-rollbars



Реклама:

Booking.com

И така, в уречения ден и час, един бяло-бежов Toyota Land Cruiser 4.0 V8 4WD дойде до хотела, за да ни вземе и още щом се качихме и видях ролбаровете от вътрешната страна на автомобила, разбрахме, че нещата са сериозни.

Пообиколихме из Дубай и скоро автомобилът летеше по магистралата, пълен на максималния си капацитет от 7 души:

  • Биляна и Петър (ние);
  • шофьорът ни Ахмед – мил индиец с доста опит в пустините, на когото обаче му беше първи работен ден в Arabian Adventures;
  • двойка от Чили, които бяха супер весели през цялото време;
  • висока двойка от Германия, които седяха най-отзад и не гъкнаха през цялото време (тук е мястото да кажем, че задните места в Land Cruiser-а са най-кофти, особено ако сте високи – не ви ги препоръчваме).

safari-highway

След близо час по магистралата, брандираните Тойоти ставаха все повече и повече, скоро отбихме по второкласен път, после – по третокласен и накрая паркирахме на площадка за регулиране на налягането в гумите.

safari-pumping-tires

Оказва се, че първото нещо, което трябва да направиш в пустинята, е да спихнеш гумите на автомобила – иначе рискуваш да се пръснат от горещия пясък, а и сцеплението става по-добро.

safari-desert-road

Тръгваме по черен път, т.е. жълт, съдейки по цвета на пясъка… Петър пита Ахмед:

– Добре, как различавате различните пустини? В моята страна е ясно – гора, планина, равнина: ясно си личи къде свършва едното и къде започва другото…
– Ето, тук пясъкът е жълт, но там в далечината става по-червен, защото съдържа повече желязо, в тази пустиня има пустинни зюмбюли, а в другата – не… когато си израснал тук, можеш да се ориентираш.

desert-sand

Говорим си, а колата върви по утъпкания път – гледката е приятна и дори малко скучна, а за пътят съм сигурен, че можем да го минем и с нашето Ауди А4… Но растителността намалява, дюните стават все по-високи и кроткият и спокоен Ахмед без никакво предупреждение прави рязък завой надясно и започва да шпори през дюните. Кроткият двигател на Тойотата ядосано напъва осемте си цилиндъра и колата започва да пори пясъчните вълни, понякога с изцяло вдигната предница и задница.

desert-dunes-toyota

„Добре, това с моята кола не го мога!“, помисля си Петър, докато се е вкопчил в един ролбар с едната ръка, но държи стабилно огромния фотоапарат с другата и снима. След 10-тина минути пристигаме в малко оазисче с палми, където ни дават инструктаж и ни разказват за сокола, националният символ на Обединените арабски емирства и как да го научим да ловува…

desert-dubai-falcon

Отправяме се обратно към колите и там, на хиляди километри от България, чуваме как някой вика:

– Пе-е-ешо-о-о!

В такива моменти осъзнаваш колко малък е светът всъщност… И колко голям е шансът да срещнеш своя колежка от София насред арабската пустиня в Дубай 🙂

safari-suv1

Тъй като бяхме в различни автомобили и трябваше да тръгваме, се разбрахме да се видим по време на вечерята…

desert-suv2

Следваше ново лудо препускане през дюните. Джипките вървят една след друга, на около 20-50 метра дистанция, засилват се и „скачат“, точно като на автомобилно състезание.

Ако залегнеш много рано, удряш лицето си в коленете. Ако залегнеш късно, при приземяването главата ти се удря в тавана. Точният момент на залягане се усвоява някъде след третата цицина на главата…

desert-parking

След още 10-тина минути конвоят се посъбра на един импровизиран „паркинг“ – сравнително равна площадка, поснимахме се и продължихме с още по-висока скорост. Газ до ламарината и гледаме как колите пред нас скачат от метър, метър и половина, а ние ги следваме само след секунди.

dubai-suv3

На една много висока дюна Петър видя как колата пред нас скача от може би три метра и изкрещя на английски:

– Big jump! Get down! (Голям скок! Залягайте!)

Дори самият Ахмед се стресна, натисна спирачката и… колата остана „по корем“ на върха на дюната. Ахмед пробва напред-назад, но нямаше никакъв смисъл: четирите колела на автомобила просто бяха във въздуха и се въртяха отчаяно на празен ход.

– Ееех, затова не го обичам червения пясък… – каза Ахмед и извади една малка лопатка, с която почна да копае пясъка около колата. Нямаше никакъв смисъл – лопатката беше толкова малка, че същият ефект можеше да се постигне и с шепи.

desert-safari-stuck-car

Помолиха ни да се отдалечим и да си поснимаме, а Ахмед и негов колега-шофьор започнаха да дърпат внимателно колата с въже. Лошото е, че трябва да си много внимателен, защото ако тегленият автомобил, който е високо, се освободи, има опасност да се свлече надолу и да удари теглещият.

Но, така или иначе, момчетата се оправиха, Ахмед набримчи Тойотата с над 100 км/ч покрай дюните и всички части по окачването на колата бяха на предела на силите си.

safari-high-speed-desert-road

Имахме чувството, че дори и нашето човешко „окачване“ едва издържа постоянното тресене, но в крайна сметка взехме „за норматив“ последната третина от пътя и успяхме да си направим чудесна пустинна фото-сесия по залез слънце.

desert-bilyana

А залязващото слънце в пустинята е прекрасно почти колкото Биляна…

desert-sunset

Когато слънцето се скри зад хоризонта, продължихме още малко и пристигнахме до бедуинския лагер, на чийто вход ни очакваха група камилари.

kamilari

Тук е мястото да кажем две неща: гледайте първо да се качите на камила. За всичко останало има предостатъчно време, но движеща се камила след залез слънце се снима трудно, така че гледайте това да е първата ви дейност, докато сте в лагера.

peter-bilyana-camels

И второ, има фотографи, които ще ви снимат и ще ви карат да им позирате, но само ще ви изгубят от ценното време и после ще ви искат по 100-200 AED за снимка!!! Усетихме това навреме и срещу десет пъти по-малък бакшиш, помолихме камиларя да ни снима с нашия апарат. Получи се супер.

peter-bilyana-camels-2

Забавно беше обаче какво се случи с хората, които все пак решиха да си закупят снимки. Тъй като всичко е предплатено, малко хора се сещат да носят голяма сума пари насред пустинята. И се оказва, че там, в средата на нищото, можеш да платиш с кредитна карта. За целта арабите са издигнали грамадна камара от скали, върху които търговецът се качва с POS-терминала в ръце, след което го вдига към небето и изрича на арабски нещо като „أوه، انتم، آلهة فيزا وماستر كارد، الموافقة على هذه الصفقة الآن“ („О, богове на Visa и Mastercard, нека тази транзакция мине!“), транзакцията минава, човекът слиза и поема картата на следващия клиент.

desert-safari-people-camels

И така, как да се качите на камила? Подхождате винаги от лявата страна на животното. Дълго се чудехме защо, но след кратка справка с Google, разбрахме. Така е от исторически времена и важи както за камили, така и за слонове, коне и всякакви други ездитни животни. За да извадиш меча с дясната си ръка, най-лесно е той да е отляво на пояса ти. А щом е отляво, качвайки се отдясно на животното, има голям шанс да го закачиш и нараниш с меча си. Затова трябва да се качваш винаги отляво.

on-top-of-camel

А как да слезете от камила? Отговорът на този въпрос може да ви струва и 50 EUR, ако не четете блога ни и се поддадете на някои нахални камилари в Египет, примерно, където сме чували, че качването на туристите е безплатно, но слизането им от камилата струва скъпо (само да припомним, че камилата е доста по-висока от кон). Отговорът е: хващате се за седлото и се облягате назад с цялата тежест на тялото си. Камилата няма кой знае колко силна задница и кляка.

desert-camp

В лагера можете да карате сандборд (сноуборд по пясъчна дюна, но е доста по-бавно и скучно от снега), да пояздите камила (обиколкота е към 100 метра, колкото да се снимате на нея), да пушите наргиле (не се различва от добрите наргиле-барове у нас), да си къносате ръката (ако сте жена) и да си похапнете вкусно, докато гледате кючекчийка… ние заложихме на последното, заедно с другата двойка българи.

desert-bread

Луната се появи над пустинното небе и за първи път я видяхме по този начин – осветена изцяло отдолу. Да, когато си на Екватора, Луната изглежда различно, както можете да прочетете и тук (откъдето е взето и изображението):

Moon-observer

Бързо се досещате защо на върховете на джамиите Луната е изобразена именно по начина, по който се вижда от Eкватора, както и откъде произлизат рогата на Сатаната, нали?

desert-fruits

И в сладки приказки за пустинята, луната, кючека и какво ли още не, в крайна сметка се разбрахме с другата двойка българи, че на следващия ден отиваме заедно в Абу Даби…

night-suv

Качиха ни обратно на джипките и излязохме от пустинята много по-бързо, отколкото дойдохме, очевидно сме направили кръг. Ахмед напомпи гумите обратно и тъкмо да напусне резервата, когато един униформен го извика при себе си и дълго разговаряха, преди Ахмед да се върне при нас с кисела усмивка:

– Всичко наред ли е, Ахмед?

– Почти… Ограничението в пустинята е 50 км/ч, а аз съм карал със 100 км/ч и са ме снимали… Спийд камера насред дюните в пустинята, можеш ли да си представиш?!

Не! Но арабската пустиня не спираше да ни изненадва от началото до края на това уникално изживяване. До нови срещи със следващия ни разказ от Абу Даби!

night-pumping



Реклама:

Booking.com