10 урока за живота от военноморските тюлени

Военноморските тюлени (на англ.- Navy SEALs) е най-елитната специална част в САЩ. Названието идва от игра на думи: SEAL е съкращение от Sea, Air и Land, означаващо Море, Въздух и Земя, обаче съкращението SEAL означава и тюлен на английски език.
Адмирал Уилям Макрейвън, човек с 36-годишен опит като военноморски тюлен, се завръща в своя университет в Тексас с обръщение към абсолвентите, съдържащо уроците, които е научил в дългогодишната си практика като SEAL. Реших да се лиша от няколко часа сън и да преведа тази вдъхновяваща реч…

AP Photo/The University of Texas at Austin, Marsha Miller

AP Photo/The University of Texas at Austin, Marsha Miller

Оригинална статия: http://www.lifebuzz.com/10-lessons-from-navy-seal/

Лозунгът на университета е „Това, което започва тук, променя света“…
Трябва да призная, доста го харесвам. „Това, което започва тук променя света“.
Тази вечер тук сте почти 8000 студенти, завършващи Тексаския университет.

Страхотният образец за аналитична взискателност, Ask.Com казва, че средният американец ще се срещне с 10 000 души през живота с. Това са много хора. Но ако всеки един от вас се промени живота на едва десет души; и всеки един от тези хора, промени живота на други десет души – само десет – след пет поколения – това са 125 години, випуск 2014 ще е променил живота на 800 милиона души.

800 милиона души – помислете – това е два пъти повече от населението на САЩ. Добавете още едно поколение и ще сте променили живота на цялото население на света – 8 милиарда души.

Мислите, че е трудно да се промени живота на десет души? Да се промени живота им завинаги – грешите!

Видях го да се случва всеки ден в Ирак и Афганистан.

Един млад офицер от армията взе решение да отиде наляво вместо надясно по път в Багдад и десет войници в ротата му са спасени от вражеска засада.

В провинция Кандахар, Афганистан, подофицер от женския екип усеща, че нещо не е наред и насочва пехотен взвод далеч от 230-килограмов самоделен взрив, спасявайки живота на десетки войници.

Но, ако се замислите, не само тези войници бяха спасени от решенията на един човек, но и все още неродените им деца. И децата на техните деца…

Цели поколения са били спасени от едно-единствено решение, взето от един-единствен човек.

Но промяната на света може да се случи навсякъде и всеки може да я осъществи.

Ето защо това, което започва тук наистина може да промени света , но въпросът е… как ще изглежда светът след като го промените?

Е, аз съм убеден, че той ще изглежда много, много по-добре, но ако се вслушате в стария моряк за момент, имам няколко предложения, които могат да ви помогнат по пътя ви към по-добър свят .

И макар тези уроци да научих по време на престоя си в армията, мога да ви уверя, че те са валидни, дори да не сте прекарвали и ден в униформа .

Няма значение вашият пол, етническа или религиозна принадлежност, вашата ориентация или социалния ви статус.

Нашите борби в този свят си приличат и уроците как да преодолеем препятствията и да продължим да движим себе си и света напред са еднакво приложими за всички.

Военноморски тюлен съм вече 36 години. Но всичко започна, когато напуснах Тексаския университет за първоначално SEAL обучение в Коронадо, Калифорния.

Първоначалното обучение за тюлен в мъчителен маратон по мекия пясък, среднощно плуване в ледените води на Сан Диего, бягане и пълзене сред препятствия, безкрайна гимнастика, дни наред без сън, като през цялото това време си настинал, мокър и нещастен .

През тези шест месеца всеки новобранец е постоянно тормозен от професионално обучени бойци, които се стремят да намерят слабите места на ума и тялото ти и да отстранят завинаги мечтата ти да станеш военноморски тюлен.

Но обучението също цели да открои тези студенти, които могат да са лидери в условия на постоянен стрес, хаос, провал и трудности.

За мен основното обучение за тюлен бе цял един живот от предизвикателства, натъпкани в шест дълги месеца.

Затова ето десет урока, които научих по време на това обучение, които се надявам, че ще бъдат от полза за вас , докато се движите напред в живота.

Всяка сутрин по време на обучението, моите инструктори (всички те бяха ветерани от Виетнам), влизаха в моята стая и първото нещо, което инспектираха, бе леглото ми .

Ако всичко е наред, ъглите трябва да са квадратни, завивката – опъната, възглавницата – центрирана точно под таблата, а допълнителното одеяло – сгънато прилежно в долната част на рейката. Да, рейка – това бе леглото за тюлените.

Това бе наглед проста задача – всяка сутрин ние трябваше да оправим леглата си до съвършенство. Тогава това ни звучеше малко нелепо, особено в светлината на факта, че се стремим да станем истински воини, тюлени, калени в битка… но мъдростта на този прост акт се доказа лично за мен много пъти…

Оправяйки леглото си всяка сутрин, вие сте завършили успешно първата мисия за деня. Това ви дава малко чувство на гордост и ще ви насърчи да завършите и друга задача… идруга… и друга…

До края на деня тази малка и проста задача ще се е превърнала в начало на много други завършени задачи. А и в съзнанието ви ще се загнезди фактът, че малките неща в живота имат значение.

Та нали ако не можете да направите малки неща, вие никога няма да направите големи?

А ако случайно имате лош ден, когато се приберете у дома, там ще намерите едно перфектно оправено легло, което ви дава надежда, че утре денят ще е по-добър. Затова:

Правило 1. Ако искате да промените света, започнете със собственото си легло. 

По време на обучението SEAL студентите са разделени на екипи с лодки. Всеки екипаж се състои от седем студенти – по три от всяка страна на една малка гумена лодка и един кормчия, за да помага с управлението на черупката.

Всеки ден екипажът се събира на брега и е инструктиран да премине през зоната за сърф и да гребе няколко километра надолу по крайбрежието.

През зимата вълните в Сан Диего достигат до три метра височина и е изключително трудно да се движиш с гумена лодка през вълните, освен ако всички не гребат яко.

Всеки загребване трябва да се синхронизира с броенето на комчията. Всеки трябва да упражнява равномерно усилие, за да се обърне лодката точно срещу вълната или ще бъдете безцеремонно изхвърлени обратно на плажа.

За да стигне лодката до местоназначението си, всички трябва да гребете яко.

Не може да промените света сами – ще ви трябва някаква помощ – и, за да успеете в живота да стигнете от началната си точка до крайната си дестинация са ви необходими приятели, колеги, добронамерени непознати и един силен кормчия, който да ги ръководи.

Правило 2. Ако искате да промените света, намерете хора, с които да гребете заедно.

Само няколко седмици след началото на моето обучение, от 150 силни мъже, бяха останали едва 35. Останаха шест лодки с екипаж от седем души във всяка.

Бях в лодката с високите момчета, но най-добрият екипаж беше този на дребосъците – така ги наричахме, защото никой в този екипаж не беше над 1,65 метра.

Екипажът на дребосъците се състоеше от един индианец, един афроамериканец, един полски американец, един американец от гръцки произход, един италиански американец и две трудни деца от Средния Запад.

Дребосъците надгребаха, надбягаха и надплуваха всички останали екипажи.

Едрите мъжаги в другите екипажи винаги си правиха наивни шеги за мъничките плавници, които дребосъците слагаха на малките си краченца преди всяко плуване.

Но някакси тези дребни момчета, от всеки ъгъл на нацията и света, винаги се смееха последни – плуваха по-бързо от всеки и достигаха брега много преди останалата част от нас .

Обучението за тюлени е едно сито, в което нищо няма значение, освен собствената ти воля: нито цветът на кожата, нито етническият ти произход, нито образованието, нито социалният ти статус.

Правило 3. Ако искате да промените света, мерете хората по това колко големи са сърцата им, а не по размера на плавниците им.

Няколко пъти седмично, инструкторите ни строяваха и инспектираха униформите ни изключително задълбочено – шапката ми трябваше да бъде перфектно колосана, а униформата безупречно стегната с колан, чиято катарама трябваше да сияе и да е лишена от каквито и да било петна .

Но без значение колко усилия ще вложите в колосване на шапката си, изглаждането на униформата си или полирането на токата на колана си… тя никога не беше достатъчно изрядна.

Инструкторите просто винаги намираха нещо нередно.

А при неизрядна униформа, трябва да тичате, напълно облечени през зоната за сърф, след което, вече мокри от главата до петите, да се търкаляте по пясъка, докато всяка част от тялото ви е покрита с пясък . Ефект, известен като „бисквитка с пудра захар“.

В този вид и тази униформа оставате през останалата част от деня – настинали, мокри и пясъчни .

Някои студенти просто не можеха да приемат факта, че цялото им усилие по униформата беше напразно. Без значение колко се опитваха да имат перфектна униформа, усилията им оставаха недооценени.

Тези студенти не издържаха докрай.

Те така и не разбраха целта на упражнението. Че никога няма да успееш да направиш униформата си перфектна.

И че понякога, без значение колко добре си се подготвил или колко добре си изпълняваш задачите, в крайна сметка свършваш като бисквитка с пудра захар.

Понякога просто животът е такъв.

Правило 4. Ако искате да промените света, преодолейте бисквитката с пудра захар и продължете напред.

Всеки ден по време на обучението бяхме провокирани с множество физически предизвикателства – дълго бягане, дълго плуване, преминаване през препятствия, гимнастика и строева подготовка – неща, предназначени да тестват вашата воля и темперамент .

Всяко предизвикателство имаше норматив – ако не успеете да се справите за определеното време, името ви попадаше в списък с участници в „цирк“.

A „циркът“ представляваше още два часа  допълнителна гимнастика и строева подготовка – предназначени да ви смъкнат, да пречупят вашия дух, да ви принудят да се откажете.

Никой не искаше цирк.

Циркът означаваше, че в този ден вие не отговаряте на норматива. Означаваше и повече умора, а повече умора означаваше, че на следващия ден ще ви бъде по-трудно и е много вероятно отново да попаднете в цирка.

Но в един момент всички, абсолютно всички до един попаднахме извън цирка.

Случи се нещо интересно с тези, чиито имена постоянно присъстваха в списъка. С течение на времето тези студенти ставаха по-силни и по-силни .

Болката от цирковете изгради у тях вътрешна сила и физическа издръжливост .

Животът е пълен с циркове.

Вие ще се проваляте. Най-вероятно ще се проваляте често. И ще бъде болезнено. И ще бъде обезкуражаващо. И на моменти всяка една фибра от тялото ви ще бъде подложена на тест.

Правило 5. Ако искате да промените света, не се страхувайте от циркове.

Най-малко два пъти седмично обучаващите се са длъжни да преминат през изпитанието с препятствията. Това изпитание се състои от 25 различни препятствия, включващи 3-метрова стена, 10-метрова мрежа и пролазване през бодлива тел… споменавам само няколко.

Но най-голямото предизвикателство беше „Пързалката на живота“. Тя имаше 10-метрова кула на три нива в единия край и кула с едно ниво в другия . Между тях бе опънато 200-метрово въже .

Вие трябваше да изкатерите трите етажа на кулата, да достигнете ръба ѝ, след което да сграбчите въжето, да се завъртите под него и да стигнете до другия край, висейки и набирайки се на ръце.

Рекордът за това изпитание стоеше непобедим в продължение на дълги години, когато класът ми започна да тренира през 1977 година. Изглеждаше невъзможно да го счупиш, докато един ден, една студентка реши да мине по въжето с главата напред.

Вместо да люлее тялото си под въжето и да се придвижва сантиметър по сантиметър, тя смело се качи на върха на въжето и се втурна с главата напред.

Това беше опасен ход – на пръв поглед глупав и изпълнен с рискове. Ако се провалеше, това означаваше сигурно нараняване и прекратяване на обучението.

Без да се колебае, студентката се плъзна надолу по въжето – застрашително бързо и вместо за няколко минути, тя го взе за половината от това време и до края на хода си счупи рекорда .

Правило 6. Ако искате да промените света, понякога трябва да се втурнете срещу трудностите безразсъдно и с главата напред.

По време на сухопътната фаза от военното обучение, студентите са изпратени със самолет на о. Сан Клементе, който се намира край бреговете на Сан Диего.

Водите около Сан Клементе са мястото, където се хранят големите бели акули. За да преминете обучението SEAL, трябва да приключите успешно няколко плувания на дълго разстояние. Едно от тях е нощното плуване.

Преди плуването инструкторите радостно правят брифинг на обучаваните за всички видове акули, които обитават водите около Сан Клементе .

Успокояват ви, че нито един обучаван не е бил изяждан от акула, или поне не скоро…

Но също така ви учат, че ако една акула започне да се върти в кръг около теб, трябва да отстояваш позицията си. Да не отплуваш настрани. Да не се страхуваш.

И ако акулата, гладна за среднощна закуска все пак се стрелни към вас, трябва да концентрирате цялата си сила и да я ударите по муцуната, за да се обърне и да отплува .

Има много акули по света. Ако искате да доплувате до там, накъдето сте се запътили, ще трябва да се справите с тях.

Правило 7. Ако искате да промените света, не отстъпвайте на акулите.

Както знаете, една от задачите на тюлените е да провеждат подводни атаки срещу врага в корабоплаването. Ние практикуваме тази техника широко по време на основния курс на обучение .

Мисията с корабната атака е мястото, където двама тюлени-водолази биват пуснати в близост до вражеското пристанище и след това плуват над три километра под водата, използвайки единствено дълбокомер и компас , за да достигнат до целта си.

По време на цялото плуване поне виждахме светлина, идваща от повърхността – успокояващо е да знаеш, че някъде там над теб има въздух.

Но щом подходиш към кораба, светлината започва да намалява. Стоманената конструкция на кораба блокира лунната светлина, лампите на кея… блокира цялата светлина над теб.

За да е успешна мисията ти, трябва да плуваш под кораба и да намериш кила – осевата линия и най-дълбоката част на кораба. Това е целта. Но килът е и най-тъмната част на кораба – там не можеш да видиш ръката пред лицето си, а шумът от двигателя на кораба е тъй оглушителен, че човек лесно се  дезориентира и не успява .

Всеки тюлен знае, че под кила, в най-тъмния момент на мисията, е времето, когато трябва да бъде най-спокоен и да приложи всичките си тактически умения, цялата си физическа и вътрешна сила, за да понесе всичко това.

Правило 8. Ако искате да промените света, трябва да дадете най-доброто от себе си в най-мрачния момент.

Деветата седмица на обучение наричаме „Адската седмица“. Тя е шест дни без сън, постоянно физическо и психическо изтощение, както и един специален ден в Калните плитчини – област между Сан Диего и Тихуана, където водата се оттича и създава Тихуанското тресавище – блатисто парче земя, където калта просто ви поглъща.

Изпитанието е винаги в сряда, когато ви поставят в средата на тресавището и прекара следващите 15 часа в опит да оцелеете сред смразяваща кал, виещ вятър и непрестанен натиск от инструкторите да се откажете.

Когато слънцето започна да залязва в сряда вечерта, моят курс, извършил някакво „нечувано нарушение на правилата“ бе подреден в калта .

Калта обгърна всеки от нас, докато накрая единствено главите ни се подаваха над тресавището. Инструкторите ни казаха, че може да излезем от калта, когато пет души се откажат – само пет души и се измъквахме от смразяващата гадост.

Оглеждайки се наоколо, стана ясно, че някои студенти бяха на път да се откажат. Та нали оставаха повече от осем часа, докато изгрее слънцето – още цели осем часа в смразяващия студ!

Тракащите зъби, треперенето и стоновете на обучаваните станаха толкова силни , че бе трудно да се чуе нещо друго… но след това , един глас отекна в нощта – един глас, прераснал в песен.

Песента беше ужасно фалшива, но изпята с голям ентусиазъм.

Към самотния глас се присъедини още един, а след това гласовете станаха три и не след дълго всички в класа пеехме.

Знаехме, че ако един човек може да се издигне над мизерията, тогава и другите могат.

Инструкторите ни заплашиха с повече време в калта, ако продължим да пеем, но пеенето не спря.

И някак – калта изглеждаше малко по-топла, вятърът малко по-слаб, а зората – не толкова далеч.

Ако съм научил нещо по време на пътуванията ми по света, то това е силата на надеждата. Силата на един човек – бил той Вашингтон, Линкълн, Кинг, Мандела или пък на едно младо момиче от Пакистан – Малала… един човек може да промени света като дава надежда на хората.

Правило 9. Ако искате да промените света, започнете да пеете, когато сте затънали до гуша.

И накрая, в обучение за тюлени имаме камбана. Месингова камбана, която виси в центъра на плаца, за да се вижда от всички студенти.

Всичко, което трябва да направите, за да се откажете от обучението е камбаната. Бийте камбаната и вече не трябва да се събуждате в 5:00 сутринта. Бийте камбаната и вече не се налага да плувате в ледената вода. Бийте камбаната и няма да се налага строева подготовка, дълго бягане, гимнастика, преминаване през препятствия и безкрайни изпитания за издръжливост. Просто бийте камбаната.

Правило 10. Ако искате да промените света, никога, никога не бийте камбаната.

Остават секунди до завършването ви, випуск 2014. Само няколко мига до началото на вашето пътуване през живота. Само няколко мига до това да започнете да променяте света към по-добро.

Това няма да е лесно.

Но вие сте випуск 2014 г. – випускът, който може да промени живота на 800 милиона души в следващия век. Започнете всеки ден с завършването на една малка мисия.

Намерете някой, който да ви помогне в живота.

Уважавайте всеки.

Знайте, че животът не е справедлив и ще преживеете много провали, но ако поемете някои рискове, ако се изправите в най-трудния момент лице в лице с грубияните, ако помогнете на унизените да се изправят и никога, никога не се отказвате – ако постигнете всичко това, следващите поколения, вашите деца ще живеят в свят, много по-добър от този, който имаме днес, и това, което започна тук наистина ще промени света – към по-добро!

Благодаря Ви много!

Хванете бика за рогата!



Реклама:

Няколко думи за хотел „Премиер“ във Велико Търново

hotelСпираме колата под ъгъл 45 градуса. Няма съмнение – в Търново сме. Както казва един наш познайник, известен като Миро Биро, тук има три посоки – нагоре, надолу и по стълбите.
45degrees

Причината да сме тук е поканата от хотел „Премиер“ да ги посетим и да пишем за тях – честно и без заобиколки. И понеже този вид маркетинг в България тепърва прохожда, решихме да се отзовем на поканата… Хотелът се намира съвсем в центъра на града, на метри от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет и пл. „Майка България“.

parkingС GPS пък намирането му стана съвсем лесно и минути по-късно набутахме колата в един от двата малки закрити паркинга (на различни нива, естествено, в Търново сме, все пак), така че паркираме колата и правим кратка среща в лоби-бара.

lobbyКакво очаквате да видите в лоби-бар на хотел, наречен „Премиер“? Ами голямо пано със снимки на българските премиери, естествено! Намъкваме се в асансьора.

asansТук е първата ни забележка. Асансьорът е изключително малък. Ако сте без бебешка количка и четири големи куфара багаж, едва ли ще го усетите, но при нас си беше изпитание… а и вратата му има склонност да „хапе“.

spalnia

Още щом влизаме в апартамента си (А2) обаче, бързо забравяме за това. Апартаментът е достатъчно широк, да не казваме огромен (над 30 кв. м). Децата толкова му се зарадваха, че дори Симеон пропълзя три почетни обиколки.

bedroomОбзаведен е с двойно легло, разтегателен двоен диван (поради което бебешко кошче практически не ни трябваше, въпреки че се предлага безплатно), шкафчета, телевизор, както и едно приятно работно кътче за хора с лаптоп. Разполага с кухненски бокс, микровълнова фурна и посуда, така че не е проблем да си готвите, а освен това се предлага и денонощен рум-сервиз на съвсем нормални за 4-звезден хотел цени.

balkonМожете да излезете на две тераси – едната е миниатюрна и по-скоро с декоративна цел, за да можете да отваряте врата вместо прозорец. Другата обаче е доста по-широка, спокойно побира два стола и масичка, а колкото по-нагоре по етажите сте, толкова по-красива става панорамата (ние бяхме на втория етаж, откъдето виждате малка част от града и голяма част от новостроящ се комплекс с конферентни зали).

bathroomНай-яката изненада определено е в банята – ваната е много широка, а смесителите, крановете и т. н. са в чудесно състояние. Първоначално решихме, че сешоарът е повреден, но после се оказа, че има допълнителен ключ отвън. Всъщност, като изключим един леко разхлопан държач за кърпи, всичко в хотела си беше здраво, работещо, изчистено и поддържано. cosmetics

Та – за банята – оборудвана е с всякакви джаджи – освен стандартните сапунчета и шампоанчета, имаше дори комплект за зъби и комплект за бръснене. С достатъчно допълнителни кърпи, възглавници и завивки, може би единствено чехлички ни липсваха – носихме чехлички за децата, но за нас нямахме. За сметка на това, всичко беше чудесно почистено, така че и боси да ходите, не е проблем.  Белите чорапи на Биляна си останаха бели и в края на деня, което е показателно. Е, и черните чорапи на Петър си останаха черни, но това нищо не означава…saunaНай-яката изненада обаче е сауната. Стая със собствена сауна си е благинка, на която за първи път попадаме досега. Сам си нагласяш температура и влажност, а душът и леглото са ти на крачка разстояние…

- Не ме интересува, вкарвам Вики!

- Ама не е препоръчителна за деца под 16 години…

- Обяснявай го на финландците – ако беше омъжена за финландец, Симеон също вече щеше да е в сауната…

За протокола: уморени от дългата разходка в града, натоплени от сауната (всички без Симеон) и мушнати в удобните чаршафи, заспахме и никой не се събуди до сутринта! Даже позакъсняхме за закуската…

restaurantДа – както сте се досетили, към офертата, която ни беше отправена имахме включена и закуска. Бяхме сред последните закусващи, а сред останалите на масата неща имаше сравнително добро разнообразие – плодове, кисело и прясно мляко, пържени филийки, три вида корнфлейкс, конфитюр, масло, мед…. липсваха ни пресните зеленчуци обаче. Кафето беше невероятно, с плътен вкус и аромат! spaСпа центърът на хотела е малък, но също изглежда страхотно. Разполага с басейн, сауна и още куп неща (или както би казал един известен търновски бизнесмен, „басейни-масейни, жакузита-макузита, масажи-… ъъъ…“), за които можете да прочетете от сайта на хотела – нямаше време да го ползваме, така че няма как да дадем обективно мнение, но към момента на посещение ни направи впечатление, че всичко е добре поддържано и чисто.

IMG_1646Колкото до цените – съветваме ви да следите сайта за промоции и пакети, като специално за читателите на блога ни (това не е майтап!) ще получите 20% отстъпка с промо-код ЯНТРА2014. Отстъпката важи за всички услуги в хотела, с изключение на промоционални оферти и пакети. В случай, че тече период със занижена цена, получавате същата.

Е, от нас толкова, а някой път ще ви разкажем повече за Велико Търново и околностите…



Реклама:

Въпроси и отговори за детските пелени за еднократна употреба

Rada__1351680807Един от най-обичаните педиатри у нас – д-р Рада Маркова (педиатър, детски пулмолог), отговаря специално за блога ни на основните въпроси, свързани с  пеленките за еднократна употреба.

Надяваме се да бъдем полезни с нейните отговори!

При всяко подмокряне ли е необходимо да се сменя пелената?

Д-р Маркова: Съвременните пелени са създадени така ,че абсорбиращият слой да позволява задържане на течността и суха кожа на бебето. Най-малките размери пелени на Pampers , които имат и индикатор за влажност при намокряне, т.е. не е желателно да сменяте пелените на всяко подмокряне, а при достатъчно течност.  При изхождане това правило не важи и пелената се сменя.

Знаем, че при всяко дете е различно, но все пак каква е оптималната възраст, при която е нормално детето да спре да се изхожда в пеленка през деня и на каква през нощта?

Д-р Маркова: Това е въпрос и на родителско упорство и работа, дневната тренировка на тазовите резервоари може да започне около 10-12 месеца с поставяне на гърне по-често, всяко дете има закономерност на изхождането – напр.след храна и така може да се изгради навик. Нощните пелени се махат обичайно по-късно – около 2-2.5 години.

Какво да предприемем след смяна на пеленка, ако дупето е добре и какво, ако е подсечено? (Мазила, кремчета)

Д-р Маркова: Ако седалището е добре се използва стандартна козметика или медицинска козметика. При подсичане много зависи от типа кожа, но е препоръчително да се използва специализирана медицинска козметика.

Добре ли е да се мият под течаща вода при всяка смяна на пелената дупето и интимните части на бебенцето?

Д-р Маркова: Винаги при изхождане съветваме дупето да се мие с течаща вода или мокри кърпички.

Вярно ли е, че момченцата трябва да се откажат по-рано от еднократните пеленки, заради претопляне на тестисите?

Д-р Маркова: Пелените не водят до претопляне на тестисите.

Как да разберем кой размер е най-подходящ за бебето? Трябва да ли да гледаме нещо друго, освен килограмите?

Д-р Маркова: Тъй като размерите, обозначени на опаковките пелени, са препоръчителни, а телцето на всяко мъниче има индивидуални характеристики, освен килограмите, пелените трябва да са за долната граница на килограмите се оглеждат ластиците и дали пелената оставя следи по кожата след смяна.

Какво трябва да включва като процедури сутрешният тоалет на едно бебе и на едно дете около 3 години? Какви са разликите?

Д-р Маркова: Сутрин при едно дете на 3 години се провежда основно хигиена на зъби, уста и лице, обичайно децата се къпят на тази възраст вечер.



Реклама: