Случки от таксита в Пловдив

maxresdefault

Тази вечер с Биляна ползвахме таксита и имахме два забавни диалога – един на отиване и един на връщане.

Отиване

– Към „Библиотеката“…
– Окръжната „Иван Вазов“ или заведението?
– Ами така като ни гледате в събота вечер според Вас книги ли ще четем или ще пием бира?

Връщане

– … и тук карайте само напред и като видите светещия надпис „Tattoo“ завийте вдясно.
– Добре. Тия „Tattoo“ май са голяма фирма… и по морето съм ги виждал…
– Ами…. такова… как да Ви кажа… Голяма са, ама „FOR SALE“ са още по-голяма…



Реклама:

Копенхаген – маратон, в който да видим всичко важно за един ден!

copenhagen

„Ако Копенхаген беше човек, щеше да е щедър, красив, възрастен и тактичен, леко нервен, но изпълнен с въображение, с апетит за новото и уважение към старото – някой, който се грижи добре и за нещата, и за хората…“

Кони Нилсен, датска актриса
(„Гладиатор“, „Адвокат на дявола“)

railway-station

Влакът от Малмьо пристигна на централна гара „Копенхаген“ (ако и вие идвате или планирате пътуване от там, препоръчваме първо да прочетете статията ни за Малмьо) .

Добре дошли в Копенхаген!

Гарата е стара, тухлена, над 100-годишна сграда, с аромат на кафе и датски сладки с канела… Утро е. Пускаме си „Копенхаген“ на датската певица Тина Дико за настроение:

Пресичаме огромната пешеходна пътека пред ж.п. гарата и се озоваваме пред входа на увеселителния парк

Тиволи

tivoli-scene

Истината е, че прекарахме цял ден на това прекрасно място… Да, паркът е значително по-малък от Дисниленд, Ефтелинг и Пратера например, но има чудесна локация. Построен е още през 1843 г. и през същата година е бил посетен дори от самият Ханс Кристиан Андерсен, който написва „Славеят на китайския император“, вдъхновен от прекрасните градини на Тиволи. Първото увеселително влакче в парка е едно от най-старите в света (1914 г.) и все още работи.

tivoli-boats

Паркът е с платен вход и се посещава от над 4 000 000 души през цялата година. Тук е мястото да кажем, че има няколко варианта за вход, на различни цени, съответно е добре да планирате колко време искате да прекарате в парка:

Билет Цена Описание

Само вход

100 DKK / 27 лв. за възрастни (8+)
110 DKK / 29 лв. през лятото (24.06-07.08)
и уикенда (петък-неделя)
90 DKK / 24 лв. при 15+ души
безплатно за деца (0-7)
Единствено вход в парка, без достъп до съоръженията и люлките.
Препоръчваме го, ако искате само да се пошляете из парка, нямате много време и няма да се качите на повече от две люлки.

Неограничен

220 DKK / 58 лв. стандартно
198 DKK / 52 лв. при 15+ души
Неограничено возене на всички люлки и съоръжения.
Препоръчваме го, ако смятате да се качите на повече от две люлки (а вие ще се качите!)

PULS

350 DKK / 92 лв. възрастни (8+)
240 DKK / 63 лв. деца (0-7)
Неограничено возене на всички люлки и съоръжения, плюс напитка и сандвич на крак.
Препоръчваме го, ако ще оставате по-дълго от 4 часа в парка.
Имайте предвид, че за 65 DKK / 17 лв. можете да получите неограничени газирани напитки така или иначе.

All inclusive

500 DKK / 132 лв. възрастни (8+)
350 DKK / 92 лв. деца (0-7)

Неограничено возене на всички люлки и съоръжения, плюс хранене в ресторант.
Достъп до аквариума, плюс безплатна снимка от съоръженията или балон.
Препоръчваме го, ако ще оставате (почти) целия ден в парка и искате да се насладите максимално на изживяването. Достъп до аквариума извън All inclusive пакета струва 20 DKK / 6 лв., но имайте предвид, че е доста малък (пирани, октопод, акули и малко тропически риби).

В Tivoli има и редица концерти, събития, рок-фестивали, надпявания на хорове и дори Световно първенство по изстрелване на тикви. Препоръчваме да не си взимате много багаж, но в случай, че имате такъв, може да го оставите на съхранение срещу 80 DKK / 21 лв. Паркът си има и собствен хотел, както и онлайн магазин. Блъскащи колички, влак, който ви вкарва в приказките на Андерсен, друг, който ви прекарва през мини, „Демонът“, който ви завърта три пъти (снимката долу), самолети с ускорение 5G, звездната въртележка, висока 80 метра, от която можете да видите дори Малмьо… за всекиго има по нещо.  За повече информация: http://www.tivoligardens.com/

tivoli-rollercoaster

Качваме се на „Демона“ (снимката е монтаж от три, за да видите как ви върти по-ясно), предпазните барове притискат ребрата ни и Биляна едва се показва като костенурка от черупката си, за да пита:

– Петьо, ти с отворени или със затворени очи ще си?
– Какво значение има… Всички ще умрем!

Оцеляхме.

Тиволи може да се разгледа за около час, без да се люлеете; за около 4 часа, минавайки много бързо през повечето съоръжения и за около 6 часа, минавайки през абсолютно всички, но без почивка. За айляшко разглеждане плюс вечерен концерт и обеден пикник си трябва цял ден.

Стрьогет

Телефонът на Петър звъни. Обажда се Нийлс, лекторът от QA: Challenge Accepted 2.0. Поканихме го да изнесе лекция в София, а той обеща да ни поразходи като дойдем в Копенхаген. Е, ето ни в Копенхаген.

Петър говори:

– Къде си? Добре, ние сме близо до гарата… 40 минути? Ами хайде тогава да се видим направо на Конгенс Нюторв и оттам да хванем Нюхаун… Да те чакам пред метростанцията… Добре, кой изход… Ясно, там сме след 40 минути, до скоро!
– Петьо, ти да не си идвал в Копенхаген? – ококорва се Биляна.
– Не, но се ориентирам добре по карта…

Излизаме от Тиволи и продължаваме по „стъргалото“ на Копенхаген…

stroget2

Стрьогет е главната търговска улица на Копенхаген и официално се води най-дългата изцяло пешеходна улица в света, макар да е едва 1,1 км… Така е било през 1962 г., но днес е победена от градове като Бордо, Ротердам  и др. А и усещането не е точно като за нещо безкрайно, тъй като пешеходната зона в Пловдив например, от пощата до Новотела, реално е една улица без прекъсване с дължина над 1,5 км (но официално се водят три различни улици плюс мост). Главната ул. Александровска в Русе също има около 1,5 км пешеходна зона, но пък не цялата е пешеходна, така че отново излиза от дефиницията. Но стига сме си ги мерили.

marathon

Оказва се, че сме уцелили и единствения ден в годината, в който се провежда градски маратон. Никога не сме виждали толкова масово спортно събитие, в което бягат малки и големи, млади и стари, в инвалидни колички, носилки, шейни и какво ли още не… Хиляди (ако трябва да сме точни – 11833) участници преминават край нас и след като след 5-минутно чакане хората не свършват, с Биляна се включваме в маратона за около 30-40 метра, за да пресечем… Наложи ни се да го направим още 2-3 пъти през деня.

stroget

Още близо 30 минути пускаме по улицата, надниквайки в магазинчетата (не се шегуват с цените, какви са тия магнитчета по 5 EUR; поне Lego е по-евтино, отколкото в България, все пак са датска компания). Най-накрая стигаме до мястото, за което сме се уговорили с Нийлс.

Конгенс Нюторв

Или „новият площад на краля“… Явно е твърде нов, защото изглежда сякаш още го строят. Срещаме се с Нийлс и бързо заобикаляме строителната площадка, като продължаваме към най-горещата точка на Копенхаген – пристанището

Нюхаун

Време за разходка с лодка. Началната и крайната точка на разходката са точно в началото на Нюхаун („новото пристанище“), което е било важен търговски пункт през XVII и XVIII в., а сега е улица с пъстри сгради, в една от които (втората от морето към града) е живял самият Ханс Кристиан Андерсен. По улицата са разположени множество барове, кафенета и ресторанти, край и във водата, като местните шеговито наричат Нюхаун „най-дългия бар в Скандинавия“.

newhavn

Нийлс ни пояснява:

– Жителите на Копенхаген обичат водата.

И бирата, очевидно. Като махнеш туристите, отрупани със сувенири и фотоапарати, прави впечатление, че по заведенията сядат предимно по-възрастните датчани. По-младите си взимат биричката от близкия реп на 3 до 10 пъти по-ниска цена, сядат на кея или тротоара и си я поркат със същото задоволство.

canal-tours

Цена на едночасовата разходка с корабче – 80 DKK / 21 лв. (които, оказа се, си струват отвсякъде). Добрата новина е, че опашка няма, така че директно се качваме, потегляме, корабчето минава под няколко моста и излизаме от Нюхаун, виждайки

Операта

copenhagen-opera

Датската национална опера е една от най-модерните сгради, завършена през 2004 г., дарена на Копенхаген от Мьолер, собственика на Maersk, най-голямата транспортно-логистична корабна компания в света. Умишлено построена точно срещу Amalienborg, кралският дворец, така че който излиза от входа на едната сграда да вижда другата и обратно…

Снимка: Rob Deutscher, Австралия CC BY 2.0

Снимка: Rob Deutscher, Австралия

Минаваме край редица сгради, преобразувани от военни складове в супер луксозни жилища и пред нас се изправя

Военноморският музей Нюхолм

military-museum

Всеки, който иска да се качи на истински военен кораб или подводница, може да отиде до музея и да посети HDMS Sehested (P 547), Pederskram и караулното…
guardhouse

Сякаш от странна военна технология, обективът (и по-точно автофокусът на Петър се чупи) и от тук нататък всички снимки трябваше да са на ръчен фокус. Справихме се със снимките, а междувременно Нийлс отново добави интересни факти към пътуването:

Знамето на Дания е с правоъгълна форма. Но военноморският ни флаг, както и знамето на кралската флота е с изрязан триъгълник.

Завъртаме кораба и виждаме най-фотографираната дама в Дания, статуята на

Малката русалка

rusalka

Е, не очаквахме, че ще я видим в гръб, но човек никога не знае.

Статуята на малката русалка е официално завършена през 1913 г. и е подарък от датската пивоварна Карл Якобсен на град Копенхаген. Шефът на пивоварната отишъл на балетно представление и бил толкова запленен от историята на малката русалка от приказката на Ханс Кристиан Андерсен, че възложил на скулптора Едвард Ериксен да създаде скулптура на русалката от бронз и гранит (а това изречение е чудесно за диктовка, между другото).

datska-troika

Корабът ни връща обратно и започваме да плаваме по градските канали, нарязали града на квартали… Виждаме датска тройка – две жени гребат яко, а мъжът се вози 🙂 Бавно се разминаваме и със семейство непукистични лебеди…

swans

Библиотеката

black-diamond

Минаваме край Кралската библиотека и новото ѝ крило, което полуофициално наричат „черния диамант“, в което се помещават Националния фотографски музей и Националния музей за анимация, след което се промъкваме под арката на Стормбро, един от най-старите мостове (XVII в.) над каналите. Толкова е тесен, че всички трябва да се наведем, корабът минава на по 2 сантиметра от двете страни (вероятно мостът е ползван за мерило при направата на кораба), а наоколо се събират хора, за да видят ще вземем ли завоя…

canal



Реклама:

Booking.com

Завиваме! И пред нас се появява

Борсата

borse

Историческата сграда от 1620 г. се намира точно до двореца Christiansborg и седалището на датския парламент, като през 1647 г. Една от най-старите стокови борси в света, днес тя е щаб на Датската търговска камара. Известна е най-вече с кулата си, чийто 56-метров връх представлява четири драконови опашки, сплетени заедно и обединени от три корони (символ на единственото между Дания, Швеция и Норвегия).

marathon2

Връщаме се на Нюхаун и продължавам пеш. Маратонците търчат край нас, слънцето припича необичайно силно за Дания, така че си взимаме крем за слънце, вода и сладолед и смело продължаваме…

Църквата на нашия Спасител

church

Завършена и осветена през 1695 г., Църквата на нашия Спасител е една от най-интересните барокови църкви… Нийлс казва, че датчаните шеговито я наричат „тирбушона“, заради уникалната кула в черно и златисто. В случай, че желаете, срещу 35-45 DKK (9-12 лв.) според сезона, можете да се изкачите по 400-те стъпала (като последните 150 са външни) и да видите Копенхаген от високо. Кулата е отворена само от май до септември между 10:30 и 19:00 часа, като по време на богослужения и при лоши условия също не може да се качите.

marathon3

Маратонът става все по-бурен! Продължаваме напред и виждаме още нещо – колко щедър към велосипедистите град е Копенхаген. Велоалеите са с ширина почти колкото и пътните платна, но и използването им е значително – 50% от жителите на града ползват велосипеда за основен транспорт, по всяко време на годината, като навъртат общо 1 200 000 км годишно по велоалеите с обща дължина 390 км. За сравнение, всички влакчета в метрото на Копенхаген пътуват общо 660 000 км за една година.

Стигаме и до мястото, което искахме да видим най-много:

Кристиания

christiania-folkeaktie

През 1971 г. група хипита окупират няколко военни помещения и решават да си направят малка държава в Копенхаген, независима от правителството, с техни собствени правила и много свобода. През следващите 40 години следват постоянни конфликти между „кристианците“ и датското правителство, с политическа атака и подкрепа на „държавата“.

christiania

В крайна сметка едва през 2012 г. се създава фондация Freetown Christiania, която е едноличен собственик на имотите, като земята е все още собственост на държавата. Съответно, от скоро се налага „кристианци“ да си плащат сметките за ток и вода, данъците и т. н.

christiania-support

За целта същите продават символични акции на Кристиания, както и десетки сувенири, тунинговани велосипеди, junk-мебели и, да, леки наркотици…

christiania-stuff

За последните си има специална улица (Pusher Street), където Биляна изтръпна при вида на дилъри с черни маски на лицето. Все пак, Кристияния е част от Дания, където ползването (а камо ли продажбата на наркотици е напълно забранена), но правителството някакси затваря очи за Кристияния с мотива „Който иска да се трови, нека го прави в Кристияния“.

christiania-wonderland

На тази улица снимането (и бягането) е забранено и дори има съгледвачи, които внимават за това… Петър все пак ѝ направи един кадър с дългия обектив (извън улицата):

christiania-main-street

В града няма реклами, автомобилите са забранени, а органичната храна, зеленината и графитите са на почит.

christiania-shop
Гледката на надрусани 60-годишни некъпани бабета не е най-приятното нещо на света, но Кристияния определено трябва да се види, защото май няма друго подобно място в света.

christiania-exit

Излизаме от „държавата“ и продължаваме към

Хартиеният остров

papiroen

Нарича се така (Papirøen), защото години наред халето е представлявало склад за хартия на датската преса.

food-world

Днес вътрешността представлява изложение на храни от цял свят, което е чудесно място да седнете и да похапнете, между другото (не е необходима резервация, но е доста препълнено, така че посетете http://copenhagenstreetfood.dk/en/). Работно време: 12-21 ч.

rhubarb-koldskal

Ние пийнахме koldskål (сладка освежаваща напитка, подобна на таратор, но с прясно мляко, кокос и сочни дръжки от кисел ревен).

На гости

lodkobus

Освежени от ревена се мятаме на един жълт „лодкобус“ (част от датския градски транспорт) и се връщаме обратно през Нюхаун до Конгенс Нюторв.

marathon4

Маратонът е приключил, последните състезатели едва-едва пробягват край разголените мажоретки и вече отегчените барабанисти, чистачи почистват екологичните щети, оставени от жадните маратонци…

marathon5

След кратък шопинг в огромния „ЦУМ“ на площада, наречен Magasin du Nord, се отправяме извън града… Сменяме метро, два влака и автобус и откриваме колко добър е обществения транспорт в и около града. И пристигаме до къщата на Нийлс. Разделяме се мъже-жени насред тиха полянка, под огромно дърво, на което гнезди сокол. Нийлс приготвя барбекюто и показва градината си:

– Ето тук си гледам репички, тук – моркови, а тук – картофи – показва ми градината си Нийлс.
– Само толкова? Нямаш ли други зеленчуци?
– Какви например?
– Домати, краставици, пипер, зеле, карфиол, патладжан, тиквички…
– О, не, тук не виреят…

На Биляна също ѝ е весело, докато приготвя с дамите салатите и гарнитурата в кухнята. Съпругата на Нийлс нарязва диня и я поръсва със сирене…

watermelon-salad

– Интересно! И ние в България ядем динята със сирене понякога…
– Много е вкусна, нали? – отговаря датчанката и обилно я залива със зехтин, поръсва със ситно нарязан червен лук, след което добавя и малко балсамов оцет…

Е, добре, не я ядем точно така, но това му е хубавото да пътуваш и да се сблъскваш с нови култури и манджи! Динята, замацана със сирене, зехтин, лук и т. н. изглежда досущ като домат, така че доста се изненада след първата хапка… Но стекът на Нийлс беше най-невероятният стек, който сме яли и заслужава да бъде увековечен:

steak

През нощта

След сладки приказки и една безумно вкусна датска торта, двамата най-накрая решихме да се отправим обратно към Малмьо…

– Какъв ден, а? – казва Биляна.
– Още не е свършил.
– Нали пътуваме към Малмьо вече…
– Билетите позволяват да прекъснеш пътуването си.
– И какво си намислил?
– Слизаме тук. Искам да снимам Малката русалка в лице…

22 часа, Østerport Station, уж сме в централната част на Копенхаген, до „звездата“ на военната крепост Kastellet, а наоколо е тъмно и пусто, липсва каквото и да е осветление (странно за тези географски ширини). Минаваме през парк в центъра на града, а усещането е сякаш вървим в гората и се оглеждаме за вълци. Бедрата ни вече треперят от ходене, краката – подути, но посоката – вярна. Стигаме до Малката русалка.

night-little-mermaid

И тя седи там и ни чака – самотна и замечтана под пълната луна. Туристите са изчезнали, няма жив човек наоколо (а е едва 22 ч. все пак). Вървим по кея до Нюхаун. Единствените признаци на живот са някакво парти на португалски кораб и трима английски туристи, допиващи бирата си. Неделя вечер, градът е заспал, жителите му са уморени от маратона, ние също от нашия… Да, не видяхме замъкът на Хамлет, Кристиансборг, най-старата обсерватория (Round Tower), пивоварната Carlsberg, зоопаркът и националният аквариум, ботаническата градина, кралските конюшни, планетариумът и още много забележителности, които ви препоръчваме да прегледате на visitcopenhagen.com. Но знаем, че ще дойдем пак. И прекрасният Копенхаген, гостоприемният Нийлс и Малката русалка ще ни очакват…



Реклама:

Booking.com

Цени на билети за градски транспорт и минимална работна заплата през последните 15 години

Тази публикация е провокирана от повишаването на цените на билетите за градски транспорт с 60% и една публикация, която твърди, че през 1989 г. при минимална работна заплата от 140 лв. и 6 ст./билетче е можело да си купим 2333 билетчета, а сега те са едва 262 при сегашната минимална работна заплата от 420 лева.

Ясно е, че тогава цените са нереални, през 1990-те е мътно да се проследи кое кога какво поради хиперинфлация и деноминация, но за последните 15 години графиката изглежда така:

bileti-zaplata

В крайна сметка, броят билети, които могат да се купят с една заплата е сравнително постоянен – около 270 билета. Най-добре беше досега – 380 билета през 2015 г., най-зле през 2003 и 2008 – 220 г.

prices-tickets-sofia

Цената на билетите обаче никога не е била увеличавана с цели 60% (и личното ми мнение е, че това е най-големият проблем и причина за недоволство сред хората). Като изключим сегашното увеличение, най-голямото е било с 43% – от 70 ст. на 1 лев.

Освен това, политиката на билетите трябва да се промени изцяло – билет за време, както предложиха от сдружението Спаси София, безплатен превоз на велосипед и багаж, гъвкави възможности при картите за многократно пътуване…

Цените и заплатите растат експоненциално, така че ако математиката се запази, нещата през 2021 г. ще изглеждат така:

  • 750 лв. минимална заплата;
  • 2,40 лв. цена на единичен билет за градски транспорт;
  • 312 билета, които да си купиш с минимална заплата.

Да видим…



Реклама: