Атина – градът с древни и модерни руини

greece--athensЗдравейте… или γεια σας!

Отдавна се каним да посетим гръцката столица и най-накрая имахме и тази възможност… Петър беше подготвил изненадата преди доста време и на рождения ден на Биляна ѝ връчи билетите буквално с думите „имаш по-малко от 48 часа да приготвиш багажа“…

biletiНищо, което да изплаши Биляна. Пътуването с малки деца не е лесна работа, но в една февруарска вечер подвижната лудница кацна на летище „Елефтерис Венизелос“.

vicky-simeon-athens

От летището до гарата се минава по дълъг траволатор, преминаващ над огромен път. Деца под 6 години пътуват напълно безплатно, а за възрастните цената от летището до е 8 EUR/човек, като има допълнителни отстъпки за групи, младежи и студенти. [Сайт за атинския градски транспорт]

Един час и 27 километра по-късно сме на централния площад „Синтагма“. Намира се точно пред парламента и е прекрасен площад… за с. Сливарово, например! Честно, не се сещаме за голям български град с по-кофти площад, да не говорим, че дори градчета като Казанлък, Трявна и Панагюрище имат прекрасни централни площади в сравнение със „Синтагма“…

Пред фонтана и гръцкия парламент гордо са изкарани сергии със скара, хот-дог и печени фъстъци…

syntagma-skara

Пресичаме бул. Филелинон и се озоваваме на ул. „Ерму“, главната търговска улица в Атина, „стъргалото“, или „Витошка“-та на Атина. И става по-зле… бездомни кучета и хора спят сред разхвърляни кашони – с двете деца се чувстваме меко казано „странно“ и проверяваме GPS-а, да не би да сме объркали мястото…

ermou-looks-awful

Продължаваме сред странния контраст от графити и лъскави витрини, затрупани от кашони и торби с боклуци.

ermou-svarovski

Изведнъж пешеходната зона по главната улица свършва и се озоваваме сред автомобили и мотори на тротоар, който не може да се мине с бебешка количка, без да слезеш на пътното платно…
ermou-traffic

Добираме се до хотела, настаняваме се и лягаме, уморени и разочаровани от първите си впечатления в града. Единствено величественият Акропол ни дава повод за оптимизъм и надежда, че тази публикация ще е повече туристическа, отколкото хейтърска :-)

acropolis-night

Ден втори. Добро утро, Атина!

kalimera

Цяла нощ е валял дъжд, но днес слънцето се показва и обещава чудесен ден! Закусваме обилно и отново излизаме на главната ул. Ерму. На дневна светлина изглежда доста по-цивилизовано:

ermou-daily

Биляна дори си харесва една дамска чанта, чиято история е толкова интересна, че ще я разкажем в отделен пост… И тъй, пускаме един тегел по главната, докато стигнем църквата „Св. Богородица Капникареа“ (Εκκλησία της Παναγίας Καπνικαρέας), една от най-старите православни църкви в центъра на Атина. Свиваме наляво и бавно започваме да се изкачваме към Акропола…

peter-climbing

Изкачването никак не е лесно, а ако сте с бебешка количка си е цяло изпитание… По някакъв странен начин тази част ни напомня и за Стария град в Пловдив. Може би защото уличките в атинския квартал Плака стават все по-приветливи, с приятни заведения и усмихнати хора.

kam-akropolaДори графитите стават по-остроумни!

make-moussaka-not-war

Най-накрая стигаме до Акропола. Налага се да изчакаме Симеон да се наспи, защото няма как да се качите с бебешка количка до самия Акропол. Има специално обособена сграда-паркинг за бебешки колички. Стандартният билет за Акропола е 12 EUR, като за лица от ЕС под 18 и над 65 години входът е безплатен. Има и отстъпки за учащи, които ще трябва да проверите в сайта. Предвидете си 30-45 мин. чакане на опашка и непременно запазете билета. Освен за Акропола, той важи и за Древната Агора, Римската Агора, Археологическия музей Керамикос, Библиотеката на Адриан, руините по северния и южния склон на Акропола и Олимпио…

akropol-na-konche

Изкачваме се с тълпата – Акрополът прилича на един голям строеж. Всичко е оградено с въжета, за да не може хилядите туристи да стъпват върху руините, а строителни скелета и кранове доста променят автентичността на останките от древна Атина.

 

Най-големият храм в Акропола е Партенонът. Той е посветен на богинята Атина Партена, покровителката на града. В средата на храма някога имало масивна златна статуя на богинята, чиято стойност можела да покрие икономическите нужди на целия град…

akropol

Срещу Партенона е Ерехтионът – общ храм на Атина и Посейдон… Легендата разказва, че атиняните искайки да помирят борещите се за надмощие Атина и Посейдон и им посветили по един олтар, помещавани под един и същ покрив. Така бил посторен домът на цар Ерехтион, който е разделен на 2 части – източната на Атина, а западната – на Посейдон.

acropolis1

За съжаление няма как да влезете и да разгледате, но може да се утешите с най-известното място в храма – балконът с Кариатидите. Става въпрос за покрив, който се поддържа от шест колони с формата на женски фигури. И добре, че са женски, та да може като основна носеща конструкция на колоните да се извая част от косите им: ако бяха късо подстригани, Ерехтионът отдавна щеше да се е срутил.

acropolis-nie

Гледката от Акропола силно напомня на тази от Стария град в Пловдив, само дето Античният театър в Атина е малко по-голям по размер, а „майна“ и „айляк“ не се чува толкова често…

akropol-gledka

И докато ние гледахме руините, децата истински се забавляваха да хвърлят камъчета в локвите. Май това им остана най-яркият спомен за Акропола…

akropol-kamacheta

Отново се пуснахме по тесните улички на кв. Плака и се озовахме на станалата ни любима в последствие атинска улица…

adrianou

Както подсказва и името, ул. Адриану има връзка с император Адриан. Тя буквално свързва Библиотеката на Адриан с Арката на Адриан. И въпреки че разстоянието е едва километър, можете да изгубите половин ден в китните магазинчета, предлагащи какво ли не – от евтини китайски стоки през антики до ръчно изработени сувенири от маслиново дърво (които препоръчваме, въпреки че не са никак евтини):

olive-wood

Добавете фрапе и портокалов фреш в някое от китните заведения, където можеш да разпуснеш под сянката на маслинови дръвчета и бързо ще разберете как замръкнахме. Приключваме вечерта с препоръчан ни десерт – лукумадес, които представляват „атински казанлъшки понички“:

lukumades

Ден трети. Неделя. Замисляли ли сте се за етимологията на „неделя“? Неработен ден – ден, в който няма дела… По план бяхме решили да направим разходка до огромното пристанище Пирея и шопинг в най-големия атински мол – The Mall Athens. Груба грешка. В неделя, мили читатели, дори просяците не излизат по улиците. Не, сериозно, знаем какво е в Западна Европа, но тук безделието е още по-всеобхватно. Намираме Пирея почти празна откъм кораби, но пълна с тараби и сергии на мургави амбулантни търговци (дори не посмяхме да извадим фотоапарата, просто „катуните“ пред ЦУМ през 90-те бяха цвете в сравнение с това, което видяхме около гарата в Пирея).

pireas

Измъкнахме се по най-бързия начин и хванахме обратния влак към The Mall Athens. Е, това и молът да не работи в неделя ни дойде повече. Нито едно павилионче, магазинче или щанд… единствено баровете и ресторантите бяха отворени! И все пак дори в метрото човек научава нещо. Предлагаме на Вашето внимание

5 бързи стъпки да станеш грък:

1. Брадясай! Желателно е да си мъж, но не е задължително. Посейдон, Зевс, Аристотел, Есхил, Хипократ, Платон, Вангелис и дори Зорба Гъркът са с бради, не бягай от корените си.
2. Имай супер високо самочувствие, без значение дали си с брада или не. Обяснявай на всички, които срещнеш, че си грък, пардон, елин. И че елинската култура, кафе, футбол, мусака, сирене, маслини, октоподи, калмари, морски таралежи и водни гъби са най-хубавите.
3. Бъди космополитен. Ама по гръцки! Ако някой ти каже, че е от България, непременно кажи всичко, което знаеш за съседите си на север – че си бил в Гоце Делчев, Благоевград, Сандански, Пловдив и София. Не пропускай да споменеш, че там е много евтино и можеш да ядеш всеки ден в най-скъпия ресторант, каквото поискаш! И че знаеш всичко за гърците в тази държава, че имаш братовчеди в Сандански и всички на Балканите сме едно голямо семейство. След това целуни Биляна по челото, след като разбереш, че и тя знае гръцки. Сега научи Петър да казва поне „малака“ и „гамото“ правилно. Готово, вече сме едно семейство.
4. Тежи си на мястото! Абсолютно ОК и даже задължително е цялото това нещо да го направиш седнал, докато две малки деца стоят прави в продължение на час. Вместо да им отстъпиш мястото си, разкажи им за всичко гръцко в България – за Джъмбо, Флокафе, Плесио и всички молове в България, които разбира се, са гръцки. Оплачи се от албанците, които мразиш, защото са крадци и искат да създадат Велика Албания. После и от македонците, които се опитват да видоизменят историята и тайно целят да създадат Велика Македония. След това снизходително кажи, че ти е много жал за българите и за това, че са толкова бедни. Както и за това, че биха дали мило и драго да берат портокалите ти и да ти чистят къщата за 200 EUR на месец. За финал мъдро повтори отново, че всички балканци сме братя, прекръсти се с поглед към небето и потъни в дълбок размисъл.
5. Бъди модерен. Изправи се за момент, за да си помисли семейството с двете малки деца, че си получил просветление и им правиш място да седнат, след което извади смартфона си и се пльосни отново на седалката. Не пропускай да отбележиш, че имаш iPhone последен модел и набери майка си, за да ѝ разкажеш всички клюки от квартала, така че всички в метрото да разберат какъв идиот е Йоанис и как Евангелия му изневерява с Атанасиос, който си е купил новия Фоклсваген Катсаридаки (б. а. „Хлебарка“, т.е. „Beetle“)… Кажи ѝ и да ти изпере дрехите и да ти сготви мусака – нищо, че си на видима възраст 35-40 години. Най-накрая стани от мястото си и слез, без да кажеш нищо за довиждане…

Не казваме, че всички гърци са такива – но горното е базирано на тези, които срещнахме в метрото. Всъщност имаме чудесен контрапример, който ще дадем в историята за дамската чанта. Но всяко нещо с времето си.

И така, след като тотално се провалихме с плана за деня, прекарахме го предимно в път с метро и се напълнихме с атинска премъдрост, решаваме да нахраним и телата си…

trapeza

Монастираки е пълен с народ площад, но сред цялата гмеж от шляещи се туристи, забързани местни, джебчии, търговци, викачи и зяпачи има две заведения с прекрасни на вкус гирос, сувлаки, дзадзики и мусака – Танасис и Байрактарис. Препоръчваме! Гръцката мусака междувпрочем няма нищо общо с нашата, напълно различно ястие е, при това доста мазно и тежко:

moussaka

Приключваме вечерта с дълга разходка от Монастираки покрай Храма на Хефест (най-добре запазеният древен храм, тъй като бил преустроен на църква) и стотиците романтични заведения в района… Капнали от умора се прибираме в хотелската стая и Вики, вижда плюшените си играчки и с възторг заявява:

- Та́ка и Самуил са ни оправили леглата и са се гушнали!

Кобилката Та́ка и патокът Самуил може и да не са го сторили, но камериерката определено заслужава похвала и бакшиш:

taka-i-samuil

Ден последен – време за Националните градини. Намират се точно зад Парламента и централния площад Синтагма. Ако минавате наблизо преди дългата часовникова стрелка да е цъкнала „12“, отбийте се до Гробницата на незнайния воин, пред която гвардейците се сменят на всеки кръгъл час… с особен ентусиазъм и изключително щастливи физиономии, както се вижда на снимката:

gvardeici

След като видите шоуто на гвардейците, може да релаксирате в Националните градини – тих и приятен парк в сърцето на Атина.martenici

Ние дори си вързахме мартениците, макар някои от приятелите ни да го обявиха за cheat-ване.

national_gardens

Ще останете впечатлени от красивите цветя, детската библиотека, езерото с дървен мост, алеите, статуите и стотици видове дървета, сред които дори портокали, които падат и гният по земята, без никой да ги търси…

Типично за тези географски ширини, ако се вгледате внимателно в короните на дърветата, ще откриете и свободно летящи папагали:

parrot

След като сме си починали добре и дори сме хванали лек февруарски тен, се отправяме към изненадата за децата – увеселителния парк Allou! Тук е мястото да кажем, че ако пътувате с автобуси или тролейбуси (до Allou! специално няма друг обществен транспорт), трябва яко да помахате на шофьора, за да се смили над вас и да спре. Ако не го знаете, рискувате да го научите по трудния начин, изпускайки няколко превоза. Слизаме на спирка Kan Kan и скоро сме в парка:

viensko

Паркът работи от сутрин до вечер през лятото и уикендите (през зимата в някои дни отваря след 17 ч.). Има обособена част за по-малките деца, наречена Kidom.

allou

Около парка на пешеходно разстояние е пълно с места за шопинг – Media Markt, Carrefour, Kotsovolos, IKEA, Makro Cash & Carry, River West и Village Shopping & More и др. Е, някои преходи са сложни заради паяжината от булеварди на няколко нива, така че ако сте с автомобил, ползвайте го.

carrefour-park

Сигурни сме, че ще напълните багажниците си, защото доста от магазините ги няма у нас, а шопингът на определени неща наистина си струва – например в магазина за играчки стандартните цени на Lego (и не само) бяха около два пъти по-ниски от тези на Хиполенд и Комсед у нас…

deca-letishte

Отправяме се към летището, за да хванем обратния полет към София. Чакането преминава в гонитби, игри и хорца край гейта… Това, разбира се, след цял ден из паркове, градини, люлки и молове – децата са просто неуморяеми, за разлика от нас. Приключваме разказа си с една мисъл на Самюел Джонсън:

„Всички пътувания имат своите предимства. Ако пътешесвеникът посети по-добри страни, може да се научи да подобри и своята собствена. И ако съдбата го заведе към по-лоша, може да се научи да харесва своята.“

Четирите дни в Атина ни дадоха възможност да видим и добрите, и лошите ѝ страни. Атинският трамвай No. 5 все още е по-лъскав от софийския, фрапето идва с безплатна минерална вода, има портокалови и маслинови дървета по улиците… Но нещата се променят бързо – София става все по-зелена, трамваите ѝ все по-нови, а гърците си карат по своите поръждясали релси. Живеем в XXI в., а останахме с впечатлението, че Атина е град, чийто жители разчитат само на божественото славно минало и са слепи за настоящето си, обсипано с графити и боклуци… град, който е „затворен в неделя“ (Вики така каза)… град, в чийто супер център здраво стискаш чантата, портфейла и телефона си (сервитьорът така каза), докато хапваш. Град, който просто не е за нас…

tram_5_athens



Реклама:

Женствеността като усещане

Да бъда жена е истинско удоволствие и за женствеността мога да говоря с часове.
Благодаря на Гори, която ме покани в блог-щафета с темата „3 неща, които ме карат да се чувствам женствена“. Идеята за щафетата идва по повод уършопа „Свещенните Загадки на Женствеността“, който стартира този месец. Коучинг е психологът Оана Стояновичи, а повече за събитието можете на научите тук.

me

Ако трябва да кажа откога се чувствам женствена, няма да излъжа, ако отговоря „от както се помня“. Детските спомени ми са осеяни с момичешки трепети, игри на майки с деца и закачлив смях. Кокетност, която с течение на времето израстна и се превърна в удовлетворение към самата мен. Любов към личността ми, тялото, мислите, действията, колкото и променливи да бяха те през цялото време. Женствеността си растеше с мен и ме караше да се чувствам нежна и силна, и мила, даваща живот, хармония и радост. Имаше моменти, в които тя понасяше силни удари и заспиваше, но с много любов я будех и съживявах. Тя отново разперваше криле и типично по женски започваше да жонглира с пъстротата си. Показа ми какво е чувството да бъда красива – съблазнителка, богиня за любимия мъж, след това и майка, закрилница,  утешителка, трудолюбива жена,  домакиня… Тя ми даваше и продължава да ми дава толкова много. Затова си я пазя и си и гледам. Затова се грижа за нея и я ценя. Тя е била, е, и винаги ще бъде част от мен, от жената Биляна!

me&mamy

Разбира се, най-добрият пример за женственост е майка ми. Тя ме научи, че с любов и отдаденост всичко можа да постигна. Само с поведение, дори без думи, ми показваше как трябва една дама да се държи в различни ситуации. Но най-вече – да бъде жена преди всичко останало. Тук не говоря за лигавщини, говоря за отдаденост, нежност, добрина, напътствие, вяра, кураж …
Благодаря ти, мамо!

Мисля си, че когато една жена е разгърнала женския си потенциал, тя се чувства по-добре, лицето й сияе, прави светът по-добър, децата й (ако има такива) усещат това благоразположение на духа и са по-спокойни, чувстват се обичани, мъжът до нея (ако има такъв) се чувства по-мъжествен… Наричам го сила, не слабост. Да, женствеността е сила. Ето защо я ценя!

Ето ги и моите 3 неща, които ме карат да се чувствам женствена:

1) Радостта да правя близките ми щастливи.

В Коринтяни, апостол Павел казва, че човешкото сърце е устроено по такъв начин, че колкото повече дава, толкова повече получава.
От малка съм грижовна. Просто обичам да правя близките ми щастливи. Обожавам да споделям времето си с любимите ми същества. За мен те са на първо място в списъка на важните неща. И няма нищо лошо заедно с това да искам да се развивам, работя и творя. Без да се доказвам на никого за нищо.

2) Грижата за външния вид.

Казано накратко – да се поглезя, да си обърна внимание, да отделя време за себе си, дори само 5 минутки на ден, но да са си моите минутки. Душ, оправяне на косата, крем, парфюм, красиви обувки и шал, приятна дреха, подчертан поглед…. хиляди са начините да се почувства една жена по-красива с външния си вид, но най-важното е да се харесва такава, каквато е.
И още нещо важно – да не го прави, заради някой друг, а заради себе си!

3) Светът може да бъде по-хубав.

Жената има магическата способност да утешава, да се грижи, за милва. За мен, нежността, която една жена може да даде е огромно богатство. Когато аз се чувствам добре, съм по-здрава, по-енергична, по-сияйна. И тук идва вълшебната дума „отдаване“. Предавам тази положителна енергия на близките ми, зареждам ги, те се чувстват добре и кръгът се завърта…



Реклама:

5 любими настолни игри

Когато навън е студено и не ни се излиза, едно от любимите ни неща е да се съберем с приятели и да играем настолни (бордови) игри.  Да, шах, дама „Не се сърди човече“ и „Монополи“ са именно такива, но мислим, че са прекалено известни… И макар да не сме от най-големите маниаци, все пак през последните година-две изиграхме доста настолни игри и определено си имаме фаворити. Бързаме да кажем, че това са ни най-любимите настолни игри към момента, но съвсем не значи, че са най-добрите изобщо – дори в момента, в който писахме тази статия, се сещаме за още поне 10-тина интересни заглавия (и сме си набелязали да играем поне още три пъти по толкова). Посочените по-долу игри обаче са сравнително лесни за научаване, има ги в повечето книжарници и магазини за такива неща и определено ще ви „зарибят“. Ето и нашата класация към момента:

5. Кралят на Токио

KingOfTokyo

Възраст: 6+

Играчи: 2-6 (най-добре се играе с 4-5 души)

Приблизително времетраене на една игра: 30 мин.

Цена: 54,90 лв.

Награди:

  • 2011 Golden Geek Best Party Board Game Nominee
  • 2011 Japan Boardgame Prize Voters’ Selection Nominee
  • 2011 Lucca Games Best Family Game Nominee
  • 2011 Lys Grand Public Finalist
  • 2012 As d’Or – Jeu de l’Année Nominee
  • 2012 Golden Geek Best Board Game Artwork/Presentation Nominee
  • 2012 Golden Geek Best Children’s Board Game Nominee
  • 2012 Golden Geek Best Children’s Game Winner
  • 2012 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
  • 2012 Golden Geek Best Family Board Game Winner
  • 2012 Golden Geek Best Party Board Game Nominee
  • 2012 Golden Geek Best Party Game Winner
  • 2012 Golden Geek Best Thematic Board Game Nominee
  • 2012 Gouden Ludo Nominee
  • 2012 Ludoteca Ideale Winner
  • 2013 Boardgames Australia Awards Best International Game Nominee
  • 2013 Guldbrikken Best Family Game Nominee
  • 2013 Guldbrikken Best Family Game Winner
  • 2013 Hra roku Nominee
  • 2013 Juego del Año Tico Nominee
  • 2013 Nederlandse Spellenprijs Best Family Game Nominee
  • 2013 Nederlandse Spellenprijs Best Family Game Winner

Жанр: научнофантастична, чудовища, бой, игра със зарове

Механика: теглене на карти, хвърляне на зарове, елиминиране на играчи

Разширения: (не са налични на български)

  • King of Tokyo Promo Cards
  • King of Tokyo: Halloween
  • King of Tokyo: Power Up!

В „Кралят на Токио“ си избирате чудовище – гигантски мутант, извънземно или робот и се биете с противниците си. Хвърляте зарове и подобно на барбут трябва да прецените, кои да запазите, като всеки от тях ще ви даде атака срещу противника, енергия за специална сила или възможност да се лекувате. Много лесна за разбиране игра, изключително подходяща за начинаещи и все пак даваща много възможности да получите неочаквано предимство срещу противниците си.

4. Ticket To Ride: Europe

TicketToRide

 

Възраст: 8+

Играчи: 2-5 (най-добре се играе с 4 души)

Приблизително времетраене на една игра: 60 мин.

Цена: 80,00 лв.

Награди:

  • 2004 Japan Boardgame Prize Best Advanced Game Nominee
  • 2004 Japan Boardgame Prize Best Advanced Game Winner
  • 2004 Meeples’ Choice Award
  • 2004 Nederlandse Spellenprijs Nominee
  • 2004 Origins Awards Best Board Game Winner
  • 2004 Spiel des Jahres Nominee
  • 2004 Spiel des Jahres Winner
  • 2004 Tric Trac Nominee
  • 2004 International Gamers Awards – General Strategy; Multi-player Nominee
  • 2005 Årets Spel Best Family Game Winner
  • 2005 Årets Spill Best Family Game Nominee
  • 2005 Diana Jones Award for Excellence in Gaming – Winner
  • 2005 Diana Jones Award for Excellence in Gaming Nominee
  • 2005 Juego del Año Finalist
  • 2005 Juego del Año Winner
  • 2005 Vuoden Peli Family Game of the Year Nominee
  • 2005 Vuoden Peli Family Game of the Year Winner
  • 2005 International Gamers Awards – General Strategy; Multi-player
  • 2005 Japan Boardgame Prize Best Advanced Game Nominee
  • 2006 Årets Spill Best Family Game Nominee
  • 2006 Årets Spill Best Family Game Winner
  • 2006 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
  • 2006 Hra roku Nominee
  • 2006 Hra roku Winner
  • 2006 Japan Boardgame Prize Best Japanese Game Nominee
  • 2006 Japan Boardgame Prize Best Japanese Game Winner
  • 2008 Ludoteca Ideale Official Selection
  • 2010 Hungarian Board Game Award Nominee
  • 2013 Hungarian Board Game Award Special Prize Winner

Жанр: транспортна, влакове, приключенска игра с карти

Механика: теглене на карти, събиране на комплект карти, планиране, изграждане на инфраструктура

Разширения: (не са налични на български)

  • Ticket to Ride Map Collection: Volume 1 – Team Asia & Legendary Asia
  • Ticket to Ride Map Collection: Volume 2 – India & Switzerland
  • Ticket to Ride Map Collection: Volume 3 – The Heart of Africa
  • Ticket to Ride Map Collection: Volume 4 – Nederland
  • Ticket to Ride: Alvin & Dexter
  • Ticket to Ride: Europa 1912
  • Ticket to Ride: Switzerland
  • Ticket to Ride: The Dice Expansion

Играта е изключително подходяща като подарък – първа настолна игра на приятели или близки. Избрахме „Ticket to Ride: Europe“, тъй като е най-популярна в търговската мрежа, но може да вземете и американския оригинал, ако го намерите. И за двете игри има куп разширения (експанжъни) и нови карти, с които може да стане още по-забавна. Но дори само с базовата версия нещата са изключително интересни – строите ж.п. линия през цяла Европа, като от Лисабон до Москва и от Лондон до Истанбул ще трябва да се съобразявате с конкуренцията, да поемате добре премерен риск и да натрупате възможно най-много точки. Правилата са сравнително прости – събирате карти от един и същ цвят и строите маршрути, след като се сдобиете със съответен брой такива карти. Играта е налична и в компютърен вариант, но поставянето на пластмасови вагончета върху дъската е несравнимо удоволствие. Играта не е преведена на български, има само книжка с български правила.

3. Заселниците на Катан

Catan

Възраст: 9+

Играчи: 3-4 (най-добре се играе с 3 души), има и допълнително разширение за 5-6 души

Приблизително времетраене на една игра: 90 мин.

Цена: 62,00 лв. (допълнение за 5-6 играчи: 39 лв.)

Награди:

  • 1995 Deutscher Spiele Preis Best Family/Adult Game Winner
  • 1995 Essener Feder Best Written Rules Winner
  • 1995 Meeples’ Choice Award
  • 1995 Spiel des Jahres Winner
  • 1996 Origins Awards Best Fantasy or Science Fiction Board Game Winner
  • 2001 Origins Awards Hall of Fame Inductee
  • 2002 Japan Boardgame Prize Best Japanese Game Nominee
  • 2004 Hra roku Nominee
  • 2004 Hra roku Winner
  • 2005 Gra Roku Game of the Year
  • 2011 Ludo Award Best Board Game Editor’s Choice Winner
  • 2012 JoTa Best Game Released in Brazil Critic Award
  • 2012 JoTa Best Game Released in Brazil Nominee

Жанр: стратегическа игра със зарове и карти, изграждане на цивилизация

Механика: зарове, теглене на карти, събиране на комплект карти, планиране, изграждане на инфраструктура, преговори с другите играчи, търговия

Разширения: (над 30, слагаме само преведените на български)

  • Заселниците на Катан – допълнение за 5-6 играчи
  • Заселниците на Катан – Мореплавател
  • Заселниците на Катан – Мореплаватели – допълнение за 5-6 играчи
  • Заселниците на Катан – Градове и рицари
  • Заселниците на Катан – Градове и рицари – допълнение за 5-6 играчи
  • Заселниците на Катан – Търговци и варвари
  • Заселниците на Катан – Търговци и варвари  – допълнение за 5-6 играчи
  • Заселниците на Катан – Крале и владетели – игра с карти за двама

Сравнително стара игра (1995 г.), но пък интересна, сравнително сложна игра. Въпреки че хвърляте зарове, стратегията е изключително важна и късметът няма чак толкова решаваща роля (поне на теория). Едно от най-яките неща в Катан е, че всеки път игралната дъска е различна, някой път едни ресурси са в изобилие, други са много редки и ако си изиграете картите правилно (буквално), може да спечелите играта с голямо превъзходство. Иначе целта е да развиете цивилизация, като добивате различни видове ресурси, с тях строите села, градове и пътища по-бързо от останалите играчи. Доста близко до Монопол, защото търговията играе важна роля и колкото повече строите, толкова повече напредвате в играта, но късметът е от второстепенно значение – много е важно на кой ключов ресурс ще заложите и колко бързо ще съобразите какво целят останалите играчи, за да им попречите да ви изпреварят.

2. Пандемия

Pandemic

Възраст: 10+

Играчи: 2-4 (най-добре се играе с 4 души), с допълнително разширение може да се играе и с 5 (всъщност можете и сами да си я играете)

Приблизително времетраене на една игра: 45 мин.

Цена: 59,90 лв.

Награди:

  • 2008 Golden Geek Best 2-Player Board Game Nominee
  • 2008 Golden Geek Best Board Game Artwork/Presentation Nominee
  • 2008 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
  • 2008 Golden Geek Best Gamer’s Board Game Nominee
  • 2008 Golden Geek Best Party Board Game Nominee
  • 2008 International Gamers Awards – General Strategy; Multi-player Nominee
  • 2008 JoTa Best Cooperative Board Game Nominee
  • 2008 JoTa Best Cooperative Board Game Winner
  • 2008 Meeples’ Choice Award
  • 2008 Tric Trac d’Argent
  • 2008 Tric Trac Nominee
  • 2009 As d’Or – Jeu de l’Année Nominee
  • 2009 Boardgames Australia Awards Best International Game Nominee
  • 2009 Boardgames Australia Awards Best International Game Winner
  • 2009 Deutscher Spiele Preis Best Family/Adult Game 3rd Place
  • 2009 Games Magazine Best New Family Game Winner
  • 2009 Golden Geek Best 2-Player Board Game Nominee
  • 2009 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
  • 2009 Golden Geek Best Family Board Game Winner
  • 2009 Golden Geek Best Gamers’ Board Game Nominee
  • 2009 Golden Geek Best Innovative Board Game Nominee
  • 2009 Gouden Ludo Nominee
  • 2009 Gouden Ludo Winner
  • 2009 Hra roku Nominee
  • 2009 Japan Boardgame Prize Voters’ Selection Nominee
  • 2009 JoTa Best Family Board Game Nominee
  • 2009 Lys Passioné Finalist
  • 2009 Nederlandse Spellenprijs Nominee
  • 2009 Spiel der Spiele Hit für Experten Recommended
  • 2009 Spiel des Jahres Nominee
  • 2009 Vuoden Peli Adult Game of the Year Nominee
  • 2010 Golden Geek Best Board Game Artwork/Presentation Nominee
  • 2010 Golden Geek Best Children’s Board Game Nominee
  • 2010 Golden Geek Best Children’s Board Game Winner
  • 2010 Golden Geek Best Family Board Game Nominee
  • 2010 Mensa Select Winner
  • 2010 UK Games Expo Best Family/Children’s Game Winner
  • 2010 Australian Games Association Game of the Year
  • 2011 Deutscher Lernspielpreis „9 years and up“ Nominee
  • 2011 JoTa Best Light Board Game Nominee
  • 2011 Juego del Año Finalist
  • 2011 Juego del Año Winner
  • 2011 Nederlandse Spellenprijs Nominee
  • 2011 Spiel des Jahres Nominee
  • 2011 Vuoden Peli Family Game of the Year Nominee
  • 2011 Vuoden Peli Family Game of the Year Winner
  • 2011/2012 Boardgames Australia Awards Best International Game Nominee
  • 2011 Ludoteca Ideale Official Selection Winner

Жанр: кооперативна стратегическа игра с карти, лекуване на болести, тактическа, логическа, ролева

Механика: кооперативна, събиране на комплект карти, планиране, изграждане на инфраструктура, логистика, различни способности на всеки играч, система с екшън точки

Разширения: (няма български, но ги очакваме с нетърпение)

  • Pandemic: On the Brink (позволява 5-ти играч)
  • Pandemic: In the Lab
  • Pandemic: The Cure
  • Pandemic: State of Emergency
  • Pandemic Legacy
  • Допълнителни сценарии и правила за игра като Isolation и Government Shutdown (не се купуват, има ги на сайта)

Може би най-готиното на играта е, че е кооперативна, т.е. играчите не играят един срещу друг, а заедно срещу играта. Сценарият е доста актуален покрай ебола, свински грип, птичи грип, луда крава и други нашумели на последък болести: четири вируса атакуват планетата в различни точки и от вас зависи да я спасите. Всеки играч има специални умения – медикът лекува по-бързо, диспечерът е специалист по бързото местене от точка в точка, ученият намира по-лесно лек, специалистът по карантина предпазва някои градове от заразяване и т. н. Играта изисква хората да се координират помежду си и да открият лек за всички болести и играта дори е в основата на научни трудове за прилагане на изчислително мислене без използване на компютър.  Любимата игра на Петър :-)

1. DixIt

Dixit

 

Възраст: 6+ (но и с 4-годишната Вики си е забавно)

Играчи: 3-6 (най-добре се играе с повече хора, а ако си вземете DixIt Odyssey вместо стандартния DixIt, максималният брой играчи е 12)

Приблизително времетраене на една игра: 30 мин. (макар че обикновено отнема часове)

Цена: 49,90 лв. (толкова е и Odyssey, затова го препоръчваме)

Награди: 

  • 2009 As d’Or – Jeu de l’Année Nominee
  • 2009 As d’Or – Jeu de l’Année Winner
  • 2009 Golden Geek Best Board Game Artwork/Presentation Nominee
  • 2009 Golden Geek Best Children’s Board Game Nominee
  • 2009 Golden Geek Best Innovative Board Game Nominee
  • 2009 Golden Geek Best Party Board Game Nominee
  • 2009 Juego del Año Finalist
  • 2009 Juego del Año Winner
  • 2009 Lys Grand Public Finalist
  • 2009 Lys Grand Public Winner
  • 2009 Tric Trac de Bronze
  • 2009 Tric Trac Nominee
  • 2010 Hungarian Board Game Award Nominee
  • 2010 Games Magazine Best New Party Game Winner
  • 2010 Hra roku Nominee
  • 2010 Hra roku Winner
  • 2010 Hungarian Board Game Award Winner
  • 2010 Lucca Games Best Family Game
  • 2010 Nederlandse Spellenprijs Nominee
  • 2010 Spiel der Spiele Hit für Familien Recommended
  • 2010 Spiel Des Jahres Nominee
  • 2010 Spiel Des Jahres Winner
  • 2010 Vuoden Peli Family Game of the Year Nominee
  • 2010 Vuoden Peli Family Game of the Year Winner
  • 2011 Guldbrikken Best Family Game Nominee
  • 2011 Japan Boardgame Prize Voters’ Selection Nominee
  • 2011 Ludoteca Ideale Official Selection Winner

Жанр: парти игра с карти, забавление, хумор

Механика: едновременно пускане на карти, блъфиране, гласуване

Разширения: (де факто са допълнителни карти, като разширенията, закупени от чужбина са 100% съвместими с основната игра, закупена от България)

  • Dixit 2
  • Dixit 3
  • Dixit 4
  • Dixit Origins
  • Dixit Quest
  • Dixit Daydreams

Като изключим едни симпатични зайчета, които използвате, за да маркирате кой играч колко точки  е събрал (спокойно можете да си ги пишете и на листче), Dixit представлява купчина детайлни карти със сюрреалистични картини, даващи възможност за всякакви интерпретации и значения, според въображението и количеството алкохол на компанията. На всеки играч се дават карти и един от тях е „разказвач“ – обявява тема и всички останали трябва да дадат най-подходящата според тях карта. Съответно, всеки играч се стреми да познае картата на разказвача, а без значение дали това ще стане или не, купонът ви е гарантиран. Казват, че Dixit е игра именно за хората, които не обичат да играят игри и това е много вярно… Любимата игра на Биляна и едно от топ-предложенията на Петър :)

За финал – казахме, че лесно можете да намерите тези игри в повечето книжарници (особено по моловете), но ето още няколко специализирани магазина в София (приемат и поръчки онлайн, пускат добри промоции от време на време):

А коя е Вашата любима настолна игра и защо?



Реклама: