Ugears – украински 3D механични пъзели от дърво

23:30 часа. Децата наистина спят и най-накрая мога да извадя кутията с Ugears…

ugears1

Какво са Ugears? Украински механични стиймпънк 3D пъзели, направени изцяло от дърво и нарязани с лазер. Как се сдобих с това чудо? Сергей Михайлов, редовен наш читател, се занимава с вноса на въпросните джаджи и ни предложи да ни подари някой модел… Става въпрос за нещо, което ми е интересно, така че защо не?

magazin2

Съгласихме се и посетихме магазинчето в Младост (София, бул. Андрей Ляпчев № 20). Ще ви е много по-лесно да го откриете, ако знаете, че мястото реално е комбинирано с магазин-сервиз за климатици и влагоуловители (лично аз подминах мястото два пъти преди да видя стикера на вратата). И така, намерихме обекта, запознахме се със Сергей и сред многото пъзели на цени между 45 и 175 лв. решихме да се спрем на по-елементарен модел, но все пак с подвижни части и избрахме отварящата се механична кутия за визитки (65 лв.)

magazin1

И ето ме с въпросната кутия, вкъщи, почти две седмици по-късно, след като най-накрая намерих свободно време… Отварям я. Инструкции на български, които изглеждат доста кратки… Един от детайлите всъщност е мултифункционален инструмент за сглобяване и измерване на разстояния.

ugears2

Отварям и „международните“ инструкции и разбирам защо българските са толкова кратки – всичко е обяснено в картинки, нещо средно между инструкциите на Лего и Икеа:

ugears3

Следващите два часа прекарвам в сглобяване. Детайлите се отделят лесно, проблем са единствено миниатюрните, тъй като за тях трябва повече внимание (дори са сложили няколко резервни, но не ми се наложи да ги ползвам). Към комплекта има и десетина клечки за зъби, служещи за оси на зъбните колела и някои други сглобки, на чието чупене, оказа се, съм цар… След като с моите две леви ръце счупих всички клечки без последната в опит да нанижа всички здраво притиснати детайли, се отправих към кухнята отчаян, че няма да довърша пъзела… Добре че българските клечки за зъби са абсолютно същият размер като украинските и не се наложиха допълнителни интервенции…

ugears4

А и отивайки до кухнята си взех бутилка вносна бира, чиято коркова тапа свърши чудесна работа – в нея забивах клечките и така набивах останалите чаркове върху мек импровизиран държач, т.е. корковата тапа. Не счупих нито една клечка повече. Освен тапата (силно препоръчвам да си отворите любимото питие, за да си я набавите), е добре да си вземете макетно ножче и свещ (за смазване на движещите се детайли с разстопен восък от свещта).

ugears5

Окомплектовах частите и в крайна сметка механичната кутия заработи, точно както на рекламното видео…

И понеже няма с кого да споделя радостта си в малките часове (отне ми около два часа и половина), оставям на Биляна да се зарадва на новия си отварящ се „визитник“ сутринта…

ugears-final

В заключение, Ugears не е за всеки. Определено не е за деца, дори големи такива. Иска търпение, внимание, време и ентусиазъм. Но е чудесен подарък за ония geeks, които „си имат всичко“, обичат пъзели, макети и да си майсторят сами разни неща… Повече информация – на сайта http://ugears.bg/ (където между другото постоянно добавят нови модели).

P. S. По-сложните модели изискват поне три коркови тапи 😉



Реклама:

Случки от таксита в Пловдив

maxresdefault

Тази вечер с Биляна ползвахме таксита и имахме два забавни диалога – един на отиване и един на връщане.

Отиване

– Към „Библиотеката“…
– Окръжната „Иван Вазов“ или заведението?
– Ами така като ни гледате в събота вечер според Вас книги ли ще четем или ще пием бира?

Връщане

– … и тук карайте само напред и като видите светещия надпис „Tattoo“ завийте вдясно.
– Добре. Тия „Tattoo“ май са голяма фирма… и по морето съм ги виждал…
– Ами…. такова… как да Ви кажа… Голяма са, ама „FOR SALE“ са още по-голяма…



Реклама:

Копенхаген – маратон, в който да видим всичко важно за един ден!

copenhagen

„Ако Копенхаген беше човек, щеше да е щедър, красив, възрастен и тактичен, леко нервен, но изпълнен с въображение, с апетит за новото и уважение към старото – някой, който се грижи добре и за нещата, и за хората…“

Кони Нилсен, датска актриса
(„Гладиатор“, „Адвокат на дявола“)

railway-station

Влакът от Малмьо пристигна на централна гара „Копенхаген“ (ако и вие идвате или планирате пътуване от там, препоръчваме първо да прочетете статията ни за Малмьо) .

Добре дошли в Копенхаген!

Гарата е стара, тухлена, над 100-годишна сграда, с аромат на кафе и датски сладки с канела… Утро е. Пускаме си „Копенхаген“ на датската певица Тина Дико за настроение:

Пресичаме огромната пешеходна пътека пред ж.п. гарата и се озоваваме пред входа на увеселителния парк

Тиволи

tivoli-scene

Истината е, че прекарахме цял ден на това прекрасно място… Да, паркът е значително по-малък от Дисниленд, Ефтелинг и Пратера например, но има чудесна локация. Построен е още през 1843 г. и през същата година е бил посетен дори от самият Ханс Кристиан Андерсен, който написва „Славеят на китайския император“, вдъхновен от прекрасните градини на Тиволи. Първото увеселително влакче в парка е едно от най-старите в света (1914 г.) и все още работи.

tivoli-boats

Паркът е с платен вход и се посещава от над 4 000 000 души през цялата година. Тук е мястото да кажем, че има няколко варианта за вход, на различни цени, съответно е добре да планирате колко време искате да прекарате в парка:

Билет Цена Описание

Само вход

100 DKK / 27 лв. за възрастни (8+)
110 DKK / 29 лв. през лятото (24.06-07.08)
и уикенда (петък-неделя)
90 DKK / 24 лв. при 15+ души
безплатно за деца (0-7)
Единствено вход в парка, без достъп до съоръженията и люлките.
Препоръчваме го, ако искате само да се пошляете из парка, нямате много време и няма да се качите на повече от две люлки.

Неограничен

220 DKK / 58 лв. стандартно
198 DKK / 52 лв. при 15+ души
Неограничено возене на всички люлки и съоръжения.
Препоръчваме го, ако смятате да се качите на повече от две люлки (а вие ще се качите!)

PULS

350 DKK / 92 лв. възрастни (8+)
240 DKK / 63 лв. деца (0-7)
Неограничено возене на всички люлки и съоръжения, плюс напитка и сандвич на крак.
Препоръчваме го, ако ще оставате по-дълго от 4 часа в парка.
Имайте предвид, че за 65 DKK / 17 лв. можете да получите неограничени газирани напитки така или иначе.

All inclusive

500 DKK / 132 лв. възрастни (8+)
350 DKK / 92 лв. деца (0-7)

Неограничено возене на всички люлки и съоръжения, плюс хранене в ресторант.
Достъп до аквариума, плюс безплатна снимка от съоръженията или балон.
Препоръчваме го, ако ще оставате (почти) целия ден в парка и искате да се насладите максимално на изживяването. Достъп до аквариума извън All inclusive пакета струва 20 DKK / 6 лв., но имайте предвид, че е доста малък (пирани, октопод, акули и малко тропически риби).

В Tivoli има и редица концерти, събития, рок-фестивали, надпявания на хорове и дори Световно първенство по изстрелване на тикви. Препоръчваме да не си взимате много багаж, но в случай, че имате такъв, може да го оставите на съхранение срещу 80 DKK / 21 лв. Паркът си има и собствен хотел, както и онлайн магазин. Блъскащи колички, влак, който ви вкарва в приказките на Андерсен, друг, който ви прекарва през мини, „Демонът“, който ви завърта три пъти (снимката долу), самолети с ускорение 5G, звездната въртележка, висока 80 метра, от която можете да видите дори Малмьо… за всекиго има по нещо.  За повече информация: http://www.tivoligardens.com/

tivoli-rollercoaster

Качваме се на „Демона“ (снимката е монтаж от три, за да видите как ви върти по-ясно), предпазните барове притискат ребрата ни и Биляна едва се показва като костенурка от черупката си, за да пита:

– Петьо, ти с отворени или със затворени очи ще си?
– Какво значение има… Всички ще умрем!

Оцеляхме.

Тиволи може да се разгледа за около час, без да се люлеете; за около 4 часа, минавайки много бързо през повечето съоръжения и за около 6 часа, минавайки през абсолютно всички, но без почивка. За айляшко разглеждане плюс вечерен концерт и обеден пикник си трябва цял ден.

Стрьогет

Телефонът на Петър звъни. Обажда се Нийлс, лекторът от QA: Challenge Accepted 2.0. Поканихме го да изнесе лекция в София, а той обеща да ни поразходи като дойдем в Копенхаген. Е, ето ни в Копенхаген.

Петър говори:

– Къде си? Добре, ние сме близо до гарата… 40 минути? Ами хайде тогава да се видим направо на Конгенс Нюторв и оттам да хванем Нюхаун… Да те чакам пред метростанцията… Добре, кой изход… Ясно, там сме след 40 минути, до скоро!
– Петьо, ти да не си идвал в Копенхаген? – ококорва се Биляна.
– Не, но се ориентирам добре по карта…

Излизаме от Тиволи и продължаваме по „стъргалото“ на Копенхаген…

stroget2

Стрьогет е главната търговска улица на Копенхаген и официално се води най-дългата изцяло пешеходна улица в света, макар да е едва 1,1 км… Така е било през 1962 г., но днес е победена от градове като Бордо, Ротердам  и др. А и усещането не е точно като за нещо безкрайно, тъй като пешеходната зона в Пловдив например, от пощата до Новотела, реално е една улица без прекъсване с дължина над 1,5 км (но официално се водят три различни улици плюс мост). Главната ул. Александровска в Русе също има около 1,5 км пешеходна зона, но пък не цялата е пешеходна, така че отново излиза от дефиницията. Но стига сме си ги мерили.

marathon

Оказва се, че сме уцелили и единствения ден в годината, в който се провежда градски маратон. Никога не сме виждали толкова масово спортно събитие, в което бягат малки и големи, млади и стари, в инвалидни колички, носилки, шейни и какво ли още не… Хиляди (ако трябва да сме точни – 11833) участници преминават край нас и след като след 5-минутно чакане хората не свършват, с Биляна се включваме в маратона за около 30-40 метра, за да пресечем… Наложи ни се да го направим още 2-3 пъти през деня.

stroget

Още близо 30 минути пускаме по улицата, надниквайки в магазинчетата (не се шегуват с цените, какви са тия магнитчета по 5 EUR; поне Lego е по-евтино, отколкото в България, все пак са датска компания). Най-накрая стигаме до мястото, за което сме се уговорили с Нийлс.

Конгенс Нюторв

Или „новият площад на краля“… Явно е твърде нов, защото изглежда сякаш още го строят. Срещаме се с Нийлс и бързо заобикаляме строителната площадка, като продължаваме към най-горещата точка на Копенхаген – пристанището

Нюхаун

Време за разходка с лодка. Началната и крайната точка на разходката са точно в началото на Нюхаун („новото пристанище“), което е било важен търговски пункт през XVII и XVIII в., а сега е улица с пъстри сгради, в една от които (втората от морето към града) е живял самият Ханс Кристиан Андерсен. По улицата са разположени множество барове, кафенета и ресторанти, край и във водата, като местните шеговито наричат Нюхаун „най-дългия бар в Скандинавия“.

newhavn

Нийлс ни пояснява:



Реклама:

Booking.com

– Жителите на Копенхаген обичат водата.

И бирата, очевидно. Като махнеш туристите, отрупани със сувенири и фотоапарати, прави впечатление, че по заведенията сядат предимно по-възрастните датчани. По-младите си взимат биричката от близкия реп на 3 до 10 пъти по-ниска цена, сядат на кея или тротоара и си я поркат със същото задоволство.

canal-tours

Цена на едночасовата разходка с корабче – 80 DKK / 21 лв. (които, оказа се, си струват отвсякъде). Добрата новина е, че опашка няма, така че директно се качваме, потегляме, корабчето минава под няколко моста и излизаме от Нюхаун, виждайки

Операта

copenhagen-opera

Датската национална опера е една от най-модерните сгради, завършена през 2004 г., дарена на Копенхаген от Мьолер, собственика на Maersk, най-голямата транспортно-логистична корабна компания в света. Умишлено построена точно срещу Amalienborg, кралският дворец, така че който излиза от входа на едната сграда да вижда другата и обратно…

Снимка: Rob Deutscher, Австралия CC BY 2.0

Снимка: Rob Deutscher, Австралия

Минаваме край редица сгради, преобразувани от военни складове в супер луксозни жилища и пред нас се изправя

Военноморският музей Нюхолм

military-museum

Всеки, който иска да се качи на истински военен кораб или подводница, може да отиде до музея и да посети HDMS Sehested (P 547), Pederskram и караулното…
guardhouse

Сякаш от странна военна технология, обективът (и по-точно автофокусът на Петър се чупи) и от тук нататък всички снимки трябваше да са на ръчен фокус. Справихме се със снимките, а междувременно Нийлс отново добави интересни факти към пътуването:

Знамето на Дания е с правоъгълна форма. Но военноморският ни флаг, както и знамето на кралската флота е с изрязан триъгълник.

Завъртаме кораба и виждаме най-фотографираната дама в Дания, статуята на

Малката русалка

rusalka

Е, не очаквахме, че ще я видим в гръб, но човек никога не знае.

Статуята на малката русалка е официално завършена през 1913 г. и е подарък от датската пивоварна Карл Якобсен на град Копенхаген. Шефът на пивоварната отишъл на балетно представление и бил толкова запленен от историята на малката русалка от приказката на Ханс Кристиан Андерсен, че възложил на скулптора Едвард Ериксен да създаде скулптура на русалката от бронз и гранит (а това изречение е чудесно за диктовка, между другото).

datska-troika

Корабът ни връща обратно и започваме да плаваме по градските канали, нарязали града на квартали… Виждаме датска тройка – две жени гребат яко, а мъжът се вози 🙂 Бавно се разминаваме и със семейство непукистични лебеди…

swans

Библиотеката

black-diamond

Минаваме край Кралската библиотека и новото ѝ крило, което полуофициално наричат „черния диамант“, в което се помещават Националния фотографски музей и Националния музей за анимация, след което се промъкваме под арката на Стормбро, един от най-старите мостове (XVII в.) над каналите. Толкова е тесен, че всички трябва да се наведем, корабът минава на по 2 сантиметра от двете страни (вероятно мостът е ползван за мерило при направата на кораба), а наоколо се събират хора, за да видят ще вземем ли завоя…

canal

Завиваме! И пред нас се появява

Борсата

borse

Историческата сграда от 1620 г. се намира точно до двореца Christiansborg и седалището на датския парламент, като през 1647 г. Една от най-старите стокови борси в света, днес тя е щаб на Датската търговска камара. Известна е най-вече с кулата си, чийто 56-метров връх представлява четири драконови опашки, сплетени заедно и обединени от три корони (символ на единственото между Дания, Швеция и Норвегия).

marathon2

Връщаме се на Нюхаун и продължавам пеш. Маратонците търчат край нас, слънцето припича необичайно силно за Дания, така че си взимаме крем за слънце, вода и сладолед и смело продължаваме…

Църквата на нашия Спасител

church

Завършена и осветена през 1695 г., Църквата на нашия Спасител е една от най-интересните барокови църкви… Нийлс казва, че датчаните шеговито я наричат „тирбушона“, заради уникалната кула в черно и златисто. В случай, че желаете, срещу 35-45 DKK (9-12 лв.) според сезона, можете да се изкачите по 400-те стъпала (като последните 150 са външни) и да видите Копенхаген от високо. Кулата е отворена само от май до септември между 10:30 и 19:00 часа, като по време на богослужения и при лоши условия също не може да се качите.

marathon3

Маратонът става все по-бурен! Продължаваме напред и виждаме още нещо – колко щедър към велосипедистите град е Копенхаген. Велоалеите са с ширина почти колкото и пътните платна, но и използването им е значително – 50% от жителите на града ползват велосипеда за основен транспорт, по всяко време на годината, като навъртат общо 1 200 000 км годишно по велоалеите с обща дължина 390 км. За сравнение, всички влакчета в метрото на Копенхаген пътуват общо 660 000 км за една година.

Стигаме и до мястото, което искахме да видим най-много:

Кристиания

christiania-folkeaktie

През 1971 г. група хипита окупират няколко военни помещения и решават да си направят малка държава в Копенхаген, независима от правителството, с техни собствени правила и много свобода. През следващите 40 години следват постоянни конфликти между „кристианците“ и датското правителство, с политическа атака и подкрепа на „държавата“.

christiania

В крайна сметка едва през 2012 г. се създава фондация Freetown Christiania, която е едноличен собственик на имотите, като земята е все още собственост на държавата. Съответно, от скоро се налага „кристианци“ да си плащат сметките за ток и вода, данъците и т. н.

christiania-support

За целта същите продават символични акции на Кристиания, както и десетки сувенири, тунинговани велосипеди, junk-мебели и, да, леки наркотици…

christiania-stuff

За последните си има специална улица (Pusher Street), където Биляна изтръпна при вида на дилъри с черни маски на лицето. Все пак, Кристияния е част от Дания, където ползването (а камо ли продажбата на наркотици е напълно забранена), но правителството някакси затваря очи за Кристияния с мотива „Който иска да се трови, нека го прави в Кристияния“.

christiania-wonderland

На тази улица снимането (и бягането) е забранено и дори има съгледвачи, които внимават за това… Петър все пак ѝ направи един кадър с дългия обектив (извън улицата):

christiania-main-street

В града няма реклами, автомобилите са забранени, а органичната храна, зеленината и графитите са на почит.

christiania-shop
Гледката на надрусани 60-годишни некъпани бабета не е най-приятното нещо на света, но Кристияния определено трябва да се види, защото май няма друго подобно място в света.

christiania-exit

Излизаме от „държавата“ и продължаваме към

Хартиеният остров

papiroen

Нарича се така (Papirøen), защото години наред халето е представлявало склад за хартия на датската преса.

food-world

Днес вътрешността представлява изложение на храни от цял свят, което е чудесно място да седнете и да похапнете, между другото (не е необходима резервация, но е доста препълнено, така че посетете http://copenhagenstreetfood.dk/en/). Работно време: 12-21 ч.

rhubarb-koldskal

Ние пийнахме koldskål (сладка освежаваща напитка, подобна на таратор, но с прясно мляко, кокос и сочни дръжки от кисел ревен).

На гости

lodkobus

Освежени от ревена се мятаме на един жълт „лодкобус“ (част от датския градски транспорт) и се връщаме обратно през Нюхаун до Конгенс Нюторв.

marathon4

Маратонът е приключил, последните състезатели едва-едва пробягват край разголените мажоретки и вече отегчените барабанисти, чистачи почистват екологичните щети, оставени от жадните маратонци…

marathon5

След кратък шопинг в огромния „ЦУМ“ на площада, наречен Magasin du Nord, се отправяме извън града… Сменяме метро, два влака и автобус и откриваме колко добър е обществения транспорт в и около града. И пристигаме до къщата на Нийлс. Разделяме се мъже-жени насред тиха полянка, под огромно дърво, на което гнезди сокол. Нийлс приготвя барбекюто и показва градината си:

– Ето тук си гледам репички, тук – моркови, а тук – картофи – показва ми градината си Нийлс.
– Само толкова? Нямаш ли други зеленчуци?
– Какви например?
– Домати, краставици, пипер, зеле, карфиол, патладжан, тиквички…
– О, не, тук не виреят…

На Биляна също ѝ е весело, докато приготвя с дамите салатите и гарнитурата в кухнята. Съпругата на Нийлс нарязва диня и я поръсва със сирене…

watermelon-salad

– Интересно! И ние в България ядем динята със сирене понякога…
– Много е вкусна, нали? – отговаря датчанката и обилно я залива със зехтин, поръсва със ситно нарязан червен лук, след което добавя и малко балсамов оцет…

Е, добре, не я ядем точно така, но това му е хубавото да пътуваш и да се сблъскваш с нови култури и манджи! Динята, замацана със сирене, зехтин, лук и т. н. изглежда досущ като домат, така че доста се изненада след първата хапка… Но стекът на Нийлс беше най-невероятният стек, който сме яли и заслужава да бъде увековечен:

steak

През нощта

След сладки приказки и една безумно вкусна датска торта, двамата най-накрая решихме да се отправим обратно към Малмьо…

– Какъв ден, а? – казва Биляна.
– Още не е свършил.
– Нали пътуваме към Малмьо вече…
– Билетите позволяват да прекъснеш пътуването си.
– И какво си намислил?
– Слизаме тук. Искам да снимам Малката русалка в лице…

22 часа, Østerport Station, уж сме в централната част на Копенхаген, до „звездата“ на военната крепост Kastellet, а наоколо е тъмно и пусто, липсва каквото и да е осветление (странно за тези географски ширини). Минаваме през парк в центъра на града, а усещането е сякаш вървим в гората и се оглеждаме за вълци. Бедрата ни вече треперят от ходене, краката – подути, но посоката – вярна. Стигаме до Малката русалка.

night-little-mermaid

И тя седи там и ни чака – самотна и замечтана под пълната луна. Туристите са изчезнали, няма жив човек наоколо (а е едва 22 ч. все пак). Вървим по кея до Нюхаун. Единствените признаци на живот са някакво парти на португалски кораб и трима английски туристи, допиващи бирата си. Неделя вечер, градът е заспал, жителите му са уморени от маратона, ние също от нашия… Да, не видяхме замъкът на Хамлет, Кристиансборг, най-старата обсерватория (Round Tower), пивоварната Carlsberg, зоопаркът и националният аквариум, ботаническата градина, кралските конюшни, планетариумът и още много забележителности, които ви препоръчваме да прегледате на visitcopenhagen.com. Но знаем, че ще дойдем пак. И прекрасният Копенхаген, гостоприемният Нийлс и Малката русалка ще ни очакват…



Реклама:

Booking.com