Един уикенд в Прага

  • Yum

0Редовните ни читатели знаят, че преди повече от година направихме интересния и икономически доста изгоден маршрут Берлин-Дрезден-Прага. Чешката столица беше основната дестинация от пътуването ни, само на два часа с влак от Дрезден. Та качихме се ние на железницата, попътувахме около час и изведнъж влакът спря на един от особено красивите завои на р. Елба. Минават десет минути, половин час… влакът не мърда! Да са ни оставили да се наслаждаваме на гледката: едва ли ще го направят за толкова дълго време… Да е граница, не е граница, пък и нали сме в Западна Европа, тези неща трябва да се случват бързо тук. Седим в купето с двойка японци, щракаме живописната долина с Canon-ите и се чудим в Чехия ли сме, в Германия ли сме и какво става в крайна сметка… Най-накрая пристига един кондуктор и успява да вкара три думи от три различни езика в едно изречение, но абсолютно всички го разбраха:

– Локомотив totally капут!

Минават още 20-тина минути и заветният локомотив-резерва най-накрая се задава…01-ElbeСменят ни капута, тъй де, локомотива и в крайна сметка се оказваме на Централна гара Прага два часа по-късно от очакваното. Може би е важно да споменем, че няколко дни по-късно ни потърсиха от Deutsche Bahn и ни помолиха да им дадем сметка, на която ни върнаха 50% от сумата поради закъснението – нещо, което се надявам да видя един ден и при нашенските транспортни компании. Така или иначе, в Прага сме, по-точно на централната гара (Praha hlavní nádraží).

02-HlavniNadraziПърво важно нещо – трябват ви крони. За 1 български лев ще получите около 14 CZK, силно препоръчваме да се запасите с достатъчно крони още от България. Хубаво е да имате дребни банкноти и монети, за да може да си купите билети от автомати. Освен от автомат, билети може да закупите и от магазини Relay. Всеки билет трябва да се валидира преди първото му използване в жълтите кутии, намиращи се на входовете на метрото, в трамваите и автобусите. Ето и билетите:

  • 24 CZK – билет за 30 минути
  • 32 CZK – билет за 90 минути
  • 40 CZK – билет за 120 минути (2 часа)
  • 110 CZK – еднодневен билет (24 часа)
  • 310 CZK – тридневен билет (72 часа), силно препоръчваме за уикенд

Деца до 6 години пътуват безплатно, а от 6 до 15 години – на половин цена. За всеки голям куфар също е необходимо да купите отделен билет, който е на половин цена. Можете да сменяте каквито и колкото искате превозни средства от обществения транспорт, включително и фуникулера (въжената линия) към хълма Петрин. Ако се изгубите в града, винаги може да се качите на автобус или трамвай, практически всички те имат допирни точки с трите метролинии, а транспортът в чешката столица е денонощен: метрото спира, но има нощни автобуси и трамваи. Последно и не по-малко важно нещо: подгответе си карта (един много полезен сайт с карта и дори безплатни тур-обиколки на Прага: http://www.use-it.cz), сандвичи и бутилка минерална вода: не че няма места, където да си вземете нещо за хапване и пийване, но така ще спечелите ценно време и пари – все пак, в Прага минералната вода е по-скъпа от бирата на доста заведения. Това обяснява и защо е добре да пиете бира по време на целия си престой – първо, страхотна е на вкус. Второ, сравнително евтина е. Трето, чехите я пият навсякъде и по всяко време – в делничен ден хора с пластмасова чашка пиво „за из път“ не са рядка гледка по спирките. Което е добре дошло за Петър, всъщност 🙂 Но всяко нещо с времето си: купуваме билети и влизаме в статистиката като едни от над 600 млн. пътници в пражкото метро, едно от най-натоварените в Европа и едно от най-дълбоките (за най-пълноценно изживяване, идете на Náměstí Míru, най-дълбоката станция с най-дългия ескалатор в Европа…

03-SubwayPrague„Ukončete, prosím, výstup a nástup, dveře se zavírají“ – просят да спрем встъпване и отстъпване, дверите се завират… горе-долу схващаме за какво говорят. Бърза ориентация – имате станция Staroměstská (т.е. старото място – половината със стария град, старите сгради, старият часовник и т. н.) и станция Malostranská (малката страна – със замъка и градините). Разделя ги р. Вълтава, съединява ги прочутият Карлов мост (и още 16 моста, междувпрочем)… Слизаме на Малостранска и само на метри от нея е хотелът ни – за първи път в живота си ще спим в замък. Ако си падате по подобни неща, силно препоръчваме да си наемете стая в защитената от ЮНЕСКО зона, където собствениците са длъжни да поддържат съответния стил. Ние бяхме в Hotel Trinidad Prague Castle и стаята изглеждаше ето така:

04-PragueCastleЧехите казват Neptej se starého, ptej se zkušeného“ – не питай старило, питай патило! Прага е изключително хълмист град – няколко пъти допуснахме грешката да се качваме пеш, а да слизаме с транспорт. И ви препоръчваме да не я допускате. За целта от тук нататък последователността на разказа ни не отговаря на действителността, но пък ще ви спести мускулната треска от изкачване на баири.

05-Tram22Трамвай 22 ще ви качи от Малостранска чак до върха на Пражки замък (Pražský hrad), официалната резиденция на чешкия президент. Входът ѝ се охранява от гвардейци, които се сменят на всеки кръгъл час (от 7 до 18 ч. през зимата, до 20 ч. през лятото):


Преди да влезете вътре, съветваме ви да „пуснете един тегел“ през Кралските градини и да разпуснете сред фонтани, зеленина и спокойствие, при това напълно безплатно.

06-Gardens
Създадени през далечната 1534 г., градините са толкова големи по площ (3,6 ха), че от долния им край спокойно можете да излезете и да хванете трамвай 22 отново, за да ви качи догоре. За целта хванете изхода край Летния дворец на Кралица Анна.
07-Gardens2Ето ни отново пред входа на замъка… Не знам доколко усещате леко влажния въздух, наситен с пролетни аромати, уханието на мокра трева и лек нюанс от вековните камънаци наоколо, но чувството е изключително приятно… Ден само за разходки!

08-CastleEntranceПражкият замък датира още от около 880 г. Тогава обаче е бил неголяма постройка от дърво. С годините и вековете всяка кралска фамилия е облагородявала и достроявала нови сгради, така че днес Пражкият замък е един от най-големите замъчни комплекси в света, състоящ се от сгради строени между X и XX век. В книгата на Гинес е записан като най-големият древен замък с дължина 570 метра и средна ширина 130 метра.

09-CastleМоже би най-открояващата се част от комплекса е катедралата „Св. Вит“, чешкият Александър Невски… Най-голямата катедрала в Чехия, комбинираща готика и барок. Определено си заслужава да отделите няколко минути (пък и часове) и да се вгледате в детайлите по сградата:

10-StVitus-DetailКатедралата е внушителна както отвън, така и отвътре. Строежът ѝ започва на 21 ноември 1344 г. и продължава до 1929 г. (засега). Накратко – строена е цели 585 г.

11-StVitus-InsidelВ района Храдчани (Hradčany) има още 3 църкви, 4 дворци, 8 градини, куп зали, кули и музеи, за които надали ще ви стигне времето… Рано или късно ще излезете от замъка и пред вас ще се открие прекрасна гледка към цяла Прага:

12-Castle-ViewГледката си е гледка, глътката си е глътка… Сядаме на по чаша Pilsner Urquell и Петър си поръчва първото от предварително набелязаните „задължителни“ неща за опитване в Чехия – коленото. Следващият абзац (както и всички останали, свързани с храна) не е подходящ за вегетарианци… ама никак!

13-KolenoОда за коленото от Петър: Кажете ми какво си представяте, когато чуете „френски автомобил“? Малка, кокетна, претенциозна колица, с красив дизайн, куп глезотийки в интериора и, разбира се, куп неща, с които да се съобразявате… Нямам нищо против „joues de porc au miel et cidre, nappées à la crême“, но не мога да го произнеса и вътрешното чувство ми подсказва, че ще ми поднесат нещо миниатюрно, добре украсено и ще трябва културно да го хапвам в продължение на два часа, след което ако нещо въобще достигне до устата ми, то ще е достатъчно колкото „да ми запълни пломбите“… Сега си представете един чешки автомобил… Шкода! Семпъл, но гениален, мултифункционален, непретенциозен автомобил, който върши работа. Няма кой знае какъв дизайн, не е скъп, но печели всички практически и сравнителни тестове, защото е ефективен. Ето това е чешкото „колено“ – свински джолан, бавно изпечен в… бира, естествено! Тъмна, за да придобие леко сладък вкус. Пече се докато хване хрупкава коричка и стане толкова крехък и сочен, та като вдигнеш кокала, месото само да пада в чинията… Малко сос със хрян, студена бира и друго не ви трябва… Точно като Шкода – просто, евтино, надеждно, гениално!

След като се насладите на чешкото колено, светът става по-хубав! Особено, ако храносмилате надолу по баира, минавайки покрай Malostranské náměstí и Mostecká – „стъргалото“ в тази част на Прага, пълно с туристи и капани за тях… Китни кафенета, ретро-автомобили под наем, масажни и спа-центрове, магазини за бижута и съдове от чешки (и не чак толкова) кристал, сувенири и какво ли още не…

14-PragueStreetsСтигнете ли до кулата при Карлов мост, изчакайте преди да го преминете. „Мала страна“ има още много какво да ви покаже…15-OldBridgeTower Na Kampě е малък остров във р. Вълтава, който се намира на броени метри от Карловия мост, има красив музей, но дори да минете транзит през него, пак ще се насладите на колорита, който предлагат малките мостчета, отрупани с катинари на влюбени, предложенията за разходка с лодка и въобще атмосферата в района…

16-IslandsPrague Ако ви е останало място след коленото, подложете си един Trdelník – вкусно сладко коминче от тесто. Макар произходът на въпросното изделие да е унгарски, в Чехия то е абсолютен хит:
17-Trdlo Няма да ви е лесно да откриете стената на Джон Ленън (Velkopřevorské náměstí ), но пък направите ли го, ще станете свидетели на това как една стена с графити може да се превърне в истински паметник.
18-JohnLennonWallИсторията на стената започва през 1980-те, когато на нея се появяват графити, вдъхновени от Бийтълс и техните песни. През 1988 г. тя става повод за сблъсък между студенти и милиция, а до ден днешен видът ѝ се променя с всеки изминал ден. Последно на 18.11.2014 г. стената е боядисана в чисто бяло и е оставен единствено надпис „The wall is over“… Така или иначе, с всяко посещение на Прага тази забележителност е различна… А ако продължим с разходката си от другата страна на Карловия мост, ще видим музея на Франц Кафка, един от най-значимите немскоезични писатели… Един негов цитат: „Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

19-StreetsPragueМинавайки през тесните пражки улички, скоро ще стигнете и до брега на р. Вълтава. Чудесно място да починете. А ако ви е останал тръделник, може да нахраните лебедите край реката и да се снимате с тях. Лебеди на фона на пражките мостове е чудесно място да упражните фотографските си умения:20-Swans Съвсем наблизо е и едно друго прекрасно място. Зад привидно невзрачния бял зид се крият прекрасните градини на Vojanovy sady, чиято история започва като манастирски двор, а днес е обществен парк с прекрасни градини, известни със своите още по-прекрасни пауни:21-VojanovySadyИ докато Биляна се наслаждаваше на цъфнали дървета и зеленина, Петър прекара почти час и половина в патешко ходене след един паун, докато най-накрая успя да направи ето тази тъй дългоочаквана снимка: 22-PeacockНо да се върнем на Карловия мост – може би най-оживеното място в цяла Прага, свързващо двете централни части на града, пълно с минувачи, търговци, туристи и дори младоженци…
23-CharlesBridge Построен през 1357 г., мостът е широк 10 м и дълъг 621 м. По дължината му има 16 арки и 30 статуи, а в краищата му – красиви готически кули. Може би най-известната от статуите е тази на Св. Йоан Непомук, бохемски архиепископ, подложен на всякакви мъчения и накрая изхвърлен именно от Карловия мост и удавен в реката:24-JohnNepomuk Веднага щом стъпите от староместската страна на моста, ще видите и огромния паметник на Карл IV, един от най-значимите императори от късното Средновековие. Освен четворката след името си, Карл е имал четири брака с четири различни съпруги и е получил четири кралски титли (Италия, Германия, Бохемия и Бургундия), без да броим, че е станал император и на Свещената римска империя:25-KaroloQuarto

От тук лесно можете да изгубите представа за време, разхождайки се из стария град, но неминуемо ще стигнете до площада на Стария град (Staroměstské náměstí), известен с църквата „Дева Мария пред Тин“, „Свети Николай“ и кметството.

26-StaromestskeNamesti Но безспорно астрономическият часовник е една от най-интересните забележителности на Прага. Неговите специални механизми позволяват да се покаже не само часът, а и относителното разположение на Слънцето, Луната, зодиакалните съзвездия, а понякога и най-големите планети:

27-AstronomicalClockiЗа първи път часовникът бие в далечната 1410 г., след дългогодишен труд на Ян Шиндел. Легендатата казва, че създателят му бил ослепен, за да не може да повтори великото си творение другаде. На всеки кръгъл час над 600-годишният часовник има кратко шоу със своите малки фигури, така че гледайте да сте там в кръгъл час. Тълпите стават големи, така че се пазете от джебчии…

След като се нагледате на часовника, най-вероятно ще искате и да вечеряте. Забиваме се в някакво световнонеизвестно заведение през три квартала в четвърти и решаваме да си поръчаме нещо традиционно чешко, ама по-така… Биляна си поръчва пилешка пържола с хермелин (тяхното вмирисано сирене а-ла камембер), сладко от боровинки и картофки, с което вдига летвата:

28-ChickenWithHermelinЗатова Петър решава да пробва нещо наистина странно и рискува с Татарак, съкратено от татарски бифтек – ни повече, ни по-малко сурово кълцано телешко, със сурово яйце и „дезинфекцирано“ със солидна доза лют червен пипер, черен пипер, горчица, сол, лук, чесън и куп други подправки…29-TatarakВ крайна сметка лютото е потушено със солидно количество качествена чешка бира: Pilsner Urquell, Budweiser Budvar, Kozel, Krusovice, Staropramen, Gambrinus… Нямаме идея какво пише в сметката накрая, но едно знаем – всяка чертичка е бира, което е нелошо постижение за шестчленната ни компания:30-SmetkaСледващият ден започваме от станция Muzeum, където е Чешкият национален музей. Поради реконструкция, той е затворен чак до 2016 г., така че се спускаме надолу покрай паметника на Вацлав І:

31-MuseumСпускаме се по Вацлавския площад, който някога е бил конен пазар, а днес напомня широк булевард:32-VaclavskeNamestiМакар че площадът е дълъг едва 750 м., преминаваме доста бавно по чешкото  „Шанз-Елизе“: витрините, магазините и кафенетата спират погледите ни, а в доста от тях влизаме и прекарваме цели часове… 33-CafeTramvai Едно от кафенетата е буквално в трамвай – нелоша идея за родната ни пешеходна зона на Витошка… Преминаваме площада и минаваме покрай внушителната сграда на чешката опера, където научаваме, че Сметана е не просто чудесна добавка към кафето и сладкиша, а и известен чешки композитор:34-OperaНа броени метри от операта е и Паладиум – мол с над 200 магазина:35-PalladiumТака разходката ни в Прага практически приключва – намери ли една жена мола в даден град, край на туристическите забележителности!

36-PalladiumInside Шегуваме се, разбира се – Прага е просто необхватен град, който не се описва, а трябва да се почувства. Публикацията стана доста дълга, а и нали трябва да оставим нещо неоткрито, неразказано и неизказано. За 5-дневния си престой успяхме да отскочим до Кутна Хора и Карлщайн (за тях може и да разкажем някой ден, но няма да е тази година очевидно). И все пак, останаха десетки, а може би и стотици неразгледани забележителности – зоопаркът, еврейското гробище, Петринският хълм, телевизионната кула, музеят на обществения транспорт, техническият музей, музеят на играчките, музеят на комунизма, музеят на КГБ, музеят на секс-машините… направо да ви показваме танцуващите сгради и да спираме:37-DancingBuildingsА, да – Na zdraví!


  • Yum

Кумова реч

  • Yum

kumТази година кумувах на едни прекрасни хора (Краси и Пламен), които са още по-прекрасни като двойка. Кумуването е много приятно задължение, но също така и отговорност, която изисква немалко усилия. Най-напрягащи лично за мен са танците (с които знам, че няма шанс да се подобря, така че дадох всичко от сърце и това е) и кумовата реч… След дни, прекарани в мислене, реших, че е добре да обобщя най-важното за нея… А то не е малко…

Предварителна подготовка

Колкото и добър импровизатор сте, подгответе се за момента, когато ще се изправите пред 100-200 души и ще чуете някакъв глас, който е вашия, ама не съвсем, защото е минал през микрофон и куп озвучителни системи…

Подгответе се! Напишете речта си на лист, репетирайте я. Хубаво е да имате листчето пред себе си, но не и да четете от него – така ще изгубите контакта с хората около вас.

Речта ви трябва да е сравнително кратка, експертите съветват да не е повече от 7 минути. Тънкият момент е, че на една сватба се събират представители на три, четири, а понякога и пет поколения. Как да кажеш нещата така, че да са забавни за всички, но и никой да не се засегне? Как да прецениш ситуацията кога, къде и как да застанеш, с каква сила да го кажеш и т. н., и т. н.

Първи съвет: Ако можете, вижте ресторанта и мястото, откъдето ще говорите, кой къде ще сяда, в кой момент към кого да се обърнете, пробвайте озвучителната система, репетирайте…

От тук нататък следва да построите речта. Ще давам по няколко примера, в които Петър е кум на сватбата на Иван и Мария:

Структура на речта на кума

1. Привлечете внимание на всички със забавен „ледоразбивач“:

  • Привет на всички! По принцип нямам проблем да говоря пред хора… допреди пет минути, когато Иван дойде при мен и ми каза: „Не се притеснявай, всичко зависи от теб!“
  • Дами и господа, за мен е изключитлно удоволствие да съм пред вас тази вечер… Разбирате ли, женен съм от пет години и едва сега имам възможност да говоря.
  • Здравейте! Казаха ми, че речта на кума не трябва да е по-дълга от времето, което младоженецът издържа в леглото. Затова – благодаря! (сядате си) Шегувам се, разбира се! Следващите четири часа ще минат неусетно, уверявам ви!
  • Драги гости, на мен се паднаха единствените пет минути от сватбата, които булката не е планирала внимателно…
  • Казаха ми да не ви отегчавам с дълга реч, така че ще се опитам да ви отегча с кратка. Здравейте!

2. Представете се.

  • Казвам се Петър и съм човекът, на когото младата двойка гласува доверие, за да ги венчая пред обществото и пред Бог.
  • Аз съм Петър, лично докарах ракията тук, помогнах им с избора на халки, преговарях със сватбената агенция и най-важното – бях избран за кум на Иван и Мария. Въобще, помагам им с каквото мога. Е, довечера, мили гълъбчета, ще трябва да се оправите съвсем самички…
  • Преди шест месеца Иван дойде и ми каза „Искам да ми станеш кум“. „Няма начин“, отвърнах. Той обаче не се отказа и ми предложи 10 лв. „Шегуваш ли се?“… Предложи ми 50, 100, 200 лв. и аз продължих да отказвам. Накрая предложи 500 лв. и ето, че съм изключително щастлив да съм пред вас тази вечер.
  • Казвам се Петър и преди половин година с Иван се заседяхме в една кръчма. На пияна глава той ми предложи да му стана кум. Когато изтрезня на сутринта, осъзна грешката си, но беше твърде късно, така че ето ме пред вас.

3. Разкажете какво е да си кум, от какво се притеснявате и колко трудно ви е било да си подготвите речта.

  • Като кум от мен се изискват три основни неща – първо, да донеса халките в обредния дом – направено. Второ, да отварям вратата на автомобила и да кавалерствам на булката и кумата – направено. Трето, да доведа младоженеца трезвен на сватбата – е, две от три също не е зле.
  • Преди да подготвя речта си, помолих Мария за малко помощ и тя ми даде някои насоки, за да бъде сватбата приятна за всички. Ето ги и тях (вадите огромен, дълъг свитък)… 1. Помни, че моето семейство е тук. 2. Помни, че и семейството на Иван е тук. 3. Не се напивай. 4. Без мръсни думи. 5. Не яж с пръсти от чинията си. 6. И от чиниите на другите! 7. Недей да пееш. 8. Не си бъркай в носа. 9. Не гледай в деколтета на жените. 10. Не задявай шаферките. 11. Не кради! 12. Не позволявай Иван да прави нещо от гореизброените. 13. Забавлявай се, но не прекалено…
  • Да помолиш някого да стане кум на сватбата ти е огромна чест, но също и мечешка услуга, която яко ще изпоти стария ви приятел с кумската реч… Иване, мерси!
  • Мисля, че на всички е ясно защо ме избраха за кум: в магазина имаха само костюм XXXL (в случай, че сте едър); за да не мога да разказвам смешни истории от детските години на Иван, тъй като се познаваме едва от две години (в случай, че се познавате от скоро); за да изглежда Иван още по-едър (в случай, че сте дребен); за да си спестим разходи за прическа (в случай, че сте плешив)…
  • Тази реч достига до вас благодарение на Джони Уокър.

4. Развеселете хората – мястото, случките през деня, подаръците, шаферите и шаферките – всичко би могло да бъде интересно или весело.

  • Каква емоционална сватба, беше, а? Сълзи, размазан грим, разстекли се спирали… и все още говоря само за младоженеца!
  • В нощта преди сватбата трябваше да се погрижа Иван да спи добре… Искам да ви кажа, че снощи той спа като бебе – будеше се на всеки час и плачеше за още пиене.
  • За тези, които са били на ергенското парти, искам да ви кажа, беше невероятно! За останалите – нищо не сте изпуснали, най-обикновено ергенско парти: ходихме на театър и опера, посетихме няколко музея и накрая приключихме с чай и курабийки… „Курабийки“ не е онази мръсна дума, за която се сещате!
  • От името на младоженците, искам да ви благодаря за прекрасните подаръци. Иван и Мария не могат да кажат колко много означават вашите подаръци за тях, но ще разберат, след като ги разопаковат…
  • Много пот, сълзи и дори кръв се изляха в началото на тази сватба. И всичко това, докато Иван си завърже вратовръзката.

5. Разкажете как се запознахте с младата двойка или младоженеца, за живота им заедно, както и защо ви избраха за кум.

  • Една вечер Иван и Мария дойдоха вкъщи и просто ни казаха „Искате ли да станете наши кумове?“… Трябваха ни 20 минути, за да се осъзнаем, но, разбира се, приехме.
  • С Иван сме колеги от доста време и трябва да ви кажа, че едни от най-хубавите дни в живота ми са откакто работим заедно… съботите и неделите имам предвид.
  • Както знаете, с Иван се познаваме от много време. За него бих си изрязал ноктите без упойка, бих влязъл гол в банята… какво ли не бих направил за него! И кум бих му станал…
  • През годините с Иван сме си делили много неща – обща стая, обща храна, обща шофьорска книжка, а сега – и обща маса на неговата сватба!
  • Още от първата си среща, Иван и Мария разбраха, че са един за друг. Щеше ми се само да не бях седнал между тях в киното.

6. Време е да се „побъзикате“ с младоженеца. Може да го закопаете, но не го погребвайте. Използвайте годините му като ученик и студент, хобитата му, професията му, черти от характера му… На Запад шегичките по адрес на младоженеца са доста пикантни, но тази традиция навлиза в България отскоро. Затова – не прекалявайте!

  • За мен Иван е като брат. Досаден, по-малък и по-дебел брат, но брат!
  • Преди да срещне Мария, животът на Иван беше толкова скучен, че се налагаше да брои овце, за да остане буден.
  • Опитах се да намеря нещо срамно от миналото на Иван и след дни, дори седмици ровене, най-накрая открих – имал си „4 минус“ по география през 1997 г., ах ти, лошо момче!
  • Страстта на Иван по колите е известна на повечето тук. Известна е и на десетки тенекеджии, автомонтьори и дори на няколко лекари.
  • Някои казват, че компютърните игри затрудняват развитието на младежите, но аз не съм съгласен. Вижте Иван например – на 14-годишна възраст той вече е бил пилот във Формула-1, треньор на „Манчестър Юнайтед“, капитан на космически кораб, спасявал е света от извънземни и дори се е целувал с момиче. За последното трябва да благодарим на Мария.
  • Иван е отговорен човек. Отговорен е за ниските печалби във фирмата, отговорен е за неефективната работа в отдела, отговорен е за падането на акциите…
  • Всички, които познават Иван, знаят, че той прекарва повече време в чат по Интернет, отколкото в реални разговори с истински хора… Затова той обеща, че от днес спира с компютърните термини. Дами и господа, представям ви Иван версия 2.00
  • Всички днес ще запомним този ден като… денят, в който Иван най-накрая почерпи!
  • Като мой колега в света на недвижимите имоти, Иван често трябва да рекламира нещата като доста по-големи, отколкото са в действителност. Казвам го за Мария най-вече, за да не се разочарова по време на първата брачна нощ…

7. Сега кажете и няколко хубави неща за младоженеца. До този момент някои хора (и особено майката на Иван) ще си кажат: бре, този какви ги бръщолеви? И тук настъпва часът, в който трябва да кажете едно-две (не повече, де) хубави неща за младоженеца. Разбира се, отново може да го направите в леко шеговит формат:

  • Всички знаем, че Иван е изключително умен човек. Приятелите го наричат човекът-енциклопедия, защото като ерген имаше отговор на всеки въпрос. Иване, като женен човек ти гарантирам, че от днес нататък няма да можеш да си отговориш на много, много, много въпроси…
  • Иван обожава приключенията. Мотото му е „ако не си на ръба, значи заемаш твърде много място“. И днес той се впуска в най-голямото и най-дългото приключение в живота си. Сигурен съм, че знае какво прави с такъв прекрасен партньор като Мария.
  • Не ме е срам да си призная, че обичам Иван. Ами то всички обичат Иван – децата го обичат, възрастните жени го обичат, животните, дори растенията и гъбите… И как да е иначе, след като Иван е толкова състрадателен – виждал съм го да отстъпва място в автобуса, да бута закъсали в снега шофьори, да раздава храна на бездомни хора, а веднъж, когато настинах като ученик, организира благотворителен концерт пред входа в моя чест.
  • Не знам колко от вас знаят, но Иван е прекрасен готвач. Радвам се, че отсега нататък ще готви за двама, а ако е толкова добър в леглото, колкото и над печката, Мария ти си един наистина щастлив човек.
  • Музиката е животът на Иван, а бракът му с Мария определено е мажорен акорд, чиято хармония ще отеква през целия му живот.

8. Преминете към булката. Ако толкова не сте се сетили за добри качества у младоженеца, похвалете поне избора му на съпруга. И много важно – тук място за шегички няма – булката е красива, прекрасен човек и всички тук трябва да се съгласят с това. Но пък можете да се пошегувате с нейния избор на съпруг 🙂

  • Сега искам да върна спомените ви три часа назад, в ритуалната зала… Спомнете си Мария, носеща се като ангел във вълшебната си бяла рокля, Иван я гледа с невярващ поглед. Като сцена от „Красавицата и звяра“.
  • Искам да насочим вниманието си към младата двойка… Мария, изглеждаш невероятно и зашеметяващо. Иване, ти също си прекрасен (правите се, че шептите на гостите:) Много е чувствителен и не искам да знае, че Мария тотално го засенчва…
  • Мария изглежда абсолютно зашеметяващо, а Иван – абсолютно зашеметен.
  • Мария, сияеш от глава до пети… прекрасна си и това буквално може да се установи по нахилената, глуповата усмивка на Иван.
  • Мария, изглеждаш като принцеса от приказка… Сияеш като звезда в нощното небе и просто не можем да отлепим погледи от теб (затичвате се към баща ѝ, стискате му ръката и добавяте:) Чудесна работа сте свършил, господине, шедьовър!
  • Иване, братле, най-накрая и ти да направиш нещо умно – избра най-милата, най-нежната, най-усмихнатата, най-красивата и най-прекрасната жена на света!

9. Идва сериозната част – кажете защо смятате, че младоженците са страхотна двойка, бъдещето им ще е розово и бракът им ще процъфтява занапред.

  • Иван и Мария са прекрасна двойка – и двамата обичат неща със „С“ – смокини, суши, секс, Ситроен и Синатра
  • Казват, че бракът не е това да се ожениш за човека, с който искаш да живееш, а за човека, без когото не можеш да живееш. И като се замисля, Иван наистина не може да живее без Мария – тя е неговият личен будилник, банков консултант и асистент за опаковане на багаж… Но и Мария не може без Иван… и аз ѝ се чудя защо, всъщност.
  • Любовта на Иван и Мария е заразна. Ергени и моми в залата, внимавайте!
  • Казват, че всеки има своята идеална половинка. Не знам за всеки, но за Иван и Мария съм сигурен, че е така. Вижте ги как се гледат, как си говорят, как танцуват заедно… идете им на гости в три през нощта, останете за два месеца у тях, поживейте в дома им и ще се убедите сами! Сигурен съм, че те няма да имат нищо против.
  • Винаги съм мислел, че сте страхотна двойка, а днес сте просто прекрасни. А и какво можеш да кажеш за двама души, които се обичат, разбират и са заедно от години? Всички, които ви познават добре, биха казали само две неща: едното е „Най-накрая да се ожените“, а другото: „Гор-чи-во!“

10. Кажете някоя мъдрост, ваше наблюдение върху брака или пък цитирайте известна личност, важно събитие, факт., датата на рождения им ден или зодията. За датите сайтове като http://www.historyorb.com/ и http://natoziden.com/ могат да се окажат безценни. Колкото по-конкретни направите нещата, толкова по-добре…

  • Днес едно усмихнато момче от планината се ожени за едно прекрасно морско момиче. И също както планината и морето се събират, за да създадат едни от най-прекрасните гледки на Земята, Иван и Мария се събраха, за да създадат едно от най-прекрасните семейства.
  • Направих си труда да видя какво се е случило на 21 септември през годините. И точно преди 10 години, на 21 септември 2004 г., е започнал строежът на Бурдж Халифа в Дубай, най-високата конструкция в света… Вие днес също започвате да градите… Поставете здрави основи на вашия брак, иззидайте семейството си с много любов и заедно се извисете над облаците, защото там винаги е слънчево!
  • На вашата дата, 7 август 1927 г. е открит Мостът на мира, свързващ САЩ и Канада през Ниагара. Нека и във вашия брак винаги има мир и да ви върви по вода.
  • Едно от най-искрените ми пожелания открих в една прекрасна арменска фраза, която гласи: „Мег парци́ вар дзярана́к“. Добре, ще преведа – „да остареете на една възглавница“…
  • Рожденият ден на Иван през 1973 г. е приключил работната седмица и е дал началото на едноседмични празници и манифестации – практика, която Иван спазва и до ден днешен.
  • Мария е родена на датата, на която е роден и Шарл Перо. Вече на всички ни е ясно защо сватбата днес прилича на една невероятна приказка.
  • Иван е козирог, а Мария – скорпион. И двете зодии са известни с това, че имат добро чувство за хумор, но много лесно се засягат и стават изключително агресивни и раздразнителни… (демонстративно махате 3-4 листа хартия от речта си и прошепвате) за всеки случай…
  • Старите хора казват: „Споделената мъка – половин мъка, споделената радост – двойна радост.“ Затова споделяйте и добри, и лоши моменти заедно… И по някоя-друга снимка във Фейсбук споделяйте – от Бали, от Хаваите, от Перу, Тайланд, Камбоджа, Мексико, Филипините, ЮАР и хиляди други прекрасни кътчета по планетата…
  • И както Антоан дьо Сент Екзюпери казва, „Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока…“

11. Завършете с финал, който да накара хората да се настроят романтично и не забравяйте да кажете „Горчиво!“ накрая. Имайте предвид, че най-ясно в съзнанието на хората остават именно последните думи, така че изберете блестящ завършек на речта си.

  • По традиция сме подготвили три бутилки за младото семейство. Първата бутилка е вино, което да отворят на първата си годишнина. Втората бутилка е шампанско, което да гръмнат, когато им се роди първото дете. А третата е ракия – ракия, която ще пазят до златната си сватба, за да се съберем отново и да вдигнем наздравица за младоженците. Горчиво!
  • За финал – в детските книжки обикновено приказките завършват със сватбата. Моето пожелание е тя да е само началото на вашата истински вълшебна приказка. Още веднъж честито на младоженците, наздраве и ГОР-ЧИ-ВО!!!
  • Пожелавам корабчето на любовта ви да посети най-хубавите места на света, да има здрави платна, за да устои на бурите, екипажът му да се увеличава с годините, а вятърът да е винаги попътен… Бон вояж и горчиво!

Какво да не правим

1. Не протаквайте! Това си е тяхната сватба, вниманието на публиката е голямо изкушение за някои кумове (бич за други), но да повторя – речта трябва да е кратка, максимум 7 минути.

2. Не навлизайте в подробности! Не всеки има нужда да чуе цялата ужасно забавна история за ергенското парти на плажа, пропуснатия автобус от градския транспорт, къпането „по калашници“, водката-менте, с която сте си правели гаргара кукуригайки, странния немски турист и куцото мокро куче, което препика дрехите ви и силната морска вълна, отнесла половината неща на младоженеца… добре, де, 6-7 души в залата сигурно ще се напикаят от смях, но нямате време за това, а и бабата, шефът, колегата, сестрата и тетката на баджанака на братовчед му по бащина линия едва ли ще са толкова ентусиазирани. Преправете нещата за широката публика, нещо такова:  „тези, които са били на ергенското парти вече знаят, че морските вълни отнесоха портфейла на Иван… ето защо той вече има опит в това да изкара без пари до края на месеца и аз не се притеснявам за семейния бюджет на младото семейство“…

3. Една забавна история стига! Сборникът „Смешните истории на Иван и Петър“ можете да издадете по-късно. Не забравяйте и че поне половината гости едва ли познават вас и героите на историите ви.

4. Без бивши гаджета! И истории за тях. Точка по въпроса, никакво „ама“.

5. Без „ебаси“. Без „шибана“. Без „лайнян“. И тем подобни. На сватбата има деца, баби, дядовци и хора с нулев толеранс към „Иван е говедо и шибан педерас, в добрия смисъл на думата, копеле, сещаш ли се…“ Сещаш се, копеле, няма смисъл да пиша повече за това.

6. Осъзнайте къде е границата – няма смисъл да споменавате за трудни и срамни моменти от миналото на младоженеца и семейството му (за булката пък не си и помисляйте!): такива са времето в затвора, еректилната дисфункция, овдовяването, развода, финансовите проблеми, липсващото око и срамната татуировка на гърба (не говоря за един конкретен човек, знам, че си го помислихте). Другата важна граница е тази на истината – няма проблем да преувеличавате историите си с младоженеца, но да си измисляте такива, за да се бъзикате на негов гръб е тъпо.

7. Никакви бъзици с булката! Сетих се от горното, но си заслужава отделна точка. Всички сте събрани тук защото тя_Е_прекрасна. Това_е_НЕЙНИЯТ специален ден и последното, което би желала е някакъв полупиян приятел на мъжа ѝ да си прави тъпи шегички на неин гръб, пред родителите ѝ, пред неговите родители, шефовете, приятелите, роднините и близките ѝ. Не, не и пак не!

8. Не сте на състезание! Специално за тези, които не обичат да стоят пред публика. Нормално е, когато се изправиш пред трицифрено число хора, да искаш въпросното нещо да свърши максимално бързо и да се скриеш зад пълната чаша на почетната маса. И поради това огромна част от кумовете „претупват“ речта си, казвайки или прочитайки я бързо, мънкащо и неразбрано… Затова: поемете си въздух, дълбоко! Издишайте. Дишайте. Издишайте. Усмихнете се на хората пред вас. Подготвили сте им забавни моменти с вашата реч, оставете я да достигне до тях – бавно, ясно, спокойно, с усмивка и щипчица пиперлив хумор.

9. Не избледнявайте! Колкото и силно да започне речта ви, оставете най-доброто за накрая. Нека остане силен, ясен и траен спомен в главите на гостите. Най-сърдечните думи, най-забавната смешка или най-любимия цитат: без значение какво, оставете го за ударен финал, не го изплювайте между другото, ей така в средата. В противен случай ще усетите, че губите аудиторията си много скоро след кулминацията.

10. Не четете, рецитирайте! Запомнете колкото се може повече от речта си. Поне първите две-три изречения. И последните две-три… Така ще установите контакт с аудиторията си, ще можете да променяте интонацията на гласа си и да постигнете още по-добър ефект.

За финал

Естествено, може още много да се каже и изпише… Но истината е, че двама души, които се обичат, са избрали човек, който да е свидетел на любовта им, подкрепа в трудни моменти и опора в съвместния им живот… Този човек сте вие!

Бъдете себе си, наздраве и горчиво!

И една лична благодарност от мен към най-готините младоженци: Краси и Пламен, които ни избраха за техни кумове и ме вдъхновиха да напиша тази публикация… Благодарим ви, приятели! Прекрасни сте! Обичаме ви! Обичайте се и вие!

kum-nazdrave


  • Yum

Карта на ИТ компаниите в София

  • Yum

С група колеги решихме да вкараме ИТ фирмите в София и само за няколко дни успяхме да отбележим 113 ИТ компании на картата.
Съобразявайки се с големината на компаниите (според БАССКОМ и Computerworld), направих т. нар. heatmap, с който картата изглеждаше така:
IT-Map-Sofia

Както ясно се вижда и на картата, южна, югозападна и в някаква степен централна София са предпочитаните места за офис на ИТ компании.
Абсолютният средноаритметичен ИТ център се пада близо до кръстовището на Семинарията, където Симеоновско шосе се пресича с бул. „Никола Вапцаров“ и бул. „Пейо Яворов“. Ако zoom-нем, може да видим следната картинка:
IT_Companies_Heatmap_Sofia_Zoom
Най-много ИТ компании са съсредоточени около метростанция „Жолио Кюри“, близо до Интерпред. Освен това се образуват няколко вторични ИТ центрове около моловете The Mall, Mall Bulgaria, Paradise Center и в по-слаба степен Galaxy и Serdika.
Накратко, предпочитаният ИТ офис е:

  • В южна София;
  • Близо до метростанция;
  • Близо до голяма пътна артерия (булеварди като „България“ и „Цариградско шосе“) с добър обществен транспорт;
  • Близо до мол;
  • В по-ниска степен: близо до летището;
  • В по-ниска степен: близо до Витоша.

Като съберем всички тези фактори, ясно е защо получилата се картинка е такава. Тоест, с изграждането на новите метростанции, можем да очакваме повече фирми близо до Paradise Center, бизнес парка в Младост и Софийска Света гора, като за последния район си мисля, че има голям потенциал за инвестиране и развитие… Ще видим след някоя-друга година.


  • Yum