Родната полиция ни пази… с BMW X1

Минавам покрай Руски паметник и какво да видя – полицейско BMW X1. Странното е, че обикновено се вдига много шум покрай подобни новини, а поне към момента няма никаква публична информация за този автомобил в Интернет (и въобще, че родната полиция има Х1-ци).

Все пак BMW-то е чудесен избор: X1 е един от водещите в класациите за най-сигурни и издръжливи автомобили, достатъчно мощен и бърз е, сравнително икономичен за SUV, като скорост от над 200 км/ч и ускорение 0-100 км/ч за под 7 секунди не са му проблем при повечето модификации.

Иначе цените на BMW X1 започват от 53 800 лв. (дилърска за България), a за поддръжката се сещате и сами: комплект от най-евтините летни гуми е 650 лв., комплект от най-евтините зимни гуми е 800 лв., добавете накладки, филтри, масло и тем подобни консумативи и ще се досетите, че поддръжката на това чудо за година струва колкото цял автомобил от ветераните в автопарка на Пътна полиция.

Аз обаче съм много ЗА! подобни автомобили. Един полицай трябва да респектира, а съгласете се, че чувството да ви спре катаджия с Х1 е много по-различно от това да ви „покаже слънчогледа“ иззад някоя 30-годишна ръждясала Лада.

Дано по-хубавите коли мотивират полицаите и да си вършат по-добре работата.

Weleda

Внимание! Тази публикация съдържа продуктово позициониране 😉

Както можете да видите и от снимката всъщност. Масата, на която е изложена козметиката от Weleda е направена от масив, покрит с естествен фурнир в цвят „меден дъб“ и ако ви харесва, обадете се на Краси в мебелна къща „Оникс„.

Биляна: – Е, няма ли да напишем нещо за Weleda, все пак?!

Петър: – Тц.

Биляна: – Стига, де.

Петър: – Добре… ама това, че са ни изпратили една торба козметика за тестване, не значи, че ще пишем само хубави неща за тях… Това мирише много хубаво обаче!

Биляна: – Това е подхранващ лосион за тяло с облепиха…

Петър: – Кой какво е облепил?

Биляна: – Облепихата е храст (инфо след справка с Google). Маслото на облепихата притежава много лечебни качества, между които и болкоуспокоителни, при използване в гинекологията, както и при лекуване на незарастващи рани, причинени от изгаряне, лъчеви поражения и др.

Петър: – А иланг-иланг и пачули има ли?

Биляна: – Нееее (смее се).

Петър: – Душ-гелът ме кефи… ухае на цитрусови плодове и маточина. А това какво е?

Биляна: – Бебешки шампоан.

Петър: – Мирише на печурки.

Биляна: – Печурки?! Глупости. Мирише на невен.

Петър: – Да, ама невенът ти е пораснал, заобиколен от печурки!

Биляна: – На мен ми мирише на невен… По-скоро нещо горско…

Петър: – Печурки!

* * *

Биляна:

Понеже Петър си няма и понятие от мазила и от месеци си слага антицелулитен крем на лицето, реших да продължа сама от тук нататък. Използвала съм и използвам в момента много видове козметика – от крем „Здраве“ и „Бочко“ до VICHY и Yves Saint Laurent… Преди Петър да е видял това, държа да отбележа, че „Здраве“ и „Бочко“ може да са евтина козметика, но в никакъв случай не са нискокачествена. А всичко това ви го пиша, за да направя съпоставка с Weleda.

Не знам цените, но като качество съм изключително доволна. Всички продукти са направени от естествени материали.

Петър (по време на редакцията): – Печурки!

Биляна: – Стига, де! Проверих – няма печурки, невен е!

За читателите – душ-гелът и освежаващият крем за тяло с облепиха са невероятни, бебешкият шампоан измива добре и се пени, възстановяващият лосион с нар наистина възстановява. Единствено не успяхме да накараме Вики да ползва гела за зъби за бебета, ама тя си е дете с характер… Иначе гелът има вкус на нормална паста за зъби с приятен аромат, но няма флуор, съдържа екстракти от невен и копър и е лимонено жълта на цвят. От мен толкова – а сега стискайте палци да навия Петър да изпробва масажното масло върху мен 😉

Игрите на глада

Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:

  1. Гладни сте.
  2. Играе ви се.
  3. Четете блога ни редовно.
  4. Киномани сте.
  5. Попаднахте тук случайно.

Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.

Какво ви трябва да знаете?

Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.

Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата  „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…

Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)

Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).

Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.

Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.

Оценка на Петър: 5/10

Оценка на Биляна: 7/10

Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!